Рабочий Верстак


          НЕМСКА КАЛАМБУРИАДА — ПАРЧЕТА


          (Преводи на немска лека поезия)



          Христо МИРСКИ,  2008 ...



           — — — — —


          СЪДЪРЖАНИЕ

     Встъпителни бележки
     І. Първа тетрадка
        Ерих Кестнер, "Животът в нашето време"
     ІІ. Втора тетрадка
        Ерих Кестнер, Стихове
     ІІІ. Трета тетрадка
        Немски епиграми
     ІV. Четвърта тетрадка
        Вилхелм Буш, Стихове
     V. Пета тетрадка
        Христиан Моргенщерн, Хумористични стихове
     VІ. ??Шеста
        ??
     ІХ. Сборна тетрадка
        Други преводи от немски
     Zusatz: Einige Gedichte im Original


           — — — — —


          ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

     Тук са събрани редица мои преводи от немски. Те не винаги са лека поезия или каламбури, особено Ерих Кестнер, с когото започвам, но тъй като неговата поезия отговаря на афинитета на преводача към прости и запомнящи се детски рими, както и към по-скоро философско (дори цинично, при нужда) виждане за нещата, нежели на емоционални описания на ситуации (които, най-често, са лишени от особен смисъл), то всичко това е сложено под една обща шапка. Освен това по-нататък има редица епиграми и хумористични стихове, така че, поне за тях, лека поезия е точно казано. А има и едно допълване до малка серия с книгите "Английска К." и "Пъстра К.", така че нека си вървят в пакет. Може да се добави още и забележката, че книгата е отворена (винаги, когато си купя нова тетрадка мога да я продължа, нали?), така че датите са за информация и следващата дата ознаменува оформянето на книгата с първите пет тетрадки и не е нито начална, нито крайна.
     Е, приятно четене.

     2008,   Христо МИРСКИ


           — — — — —


          ПЪРВА ТЕТРАДКА

          Ерих КЕСТНЕР

          ЖИВОТЪТ В НАШЕТО ВРЕМЕ

     Оригиналът е от:
     E. Kästner, "Die Schule der Diktatoren und noch mehr Theater",
     Henschelverlag Kunst und Geselschaft, Berlin, DDR, 1978; Erste Ausgabe: Atrium Verlag, Zürich 1959

     Превод 08.2004

     Заб. Авторът дава това като радиопиеса, написана в 1929 г. по поръчение на шлезвигското Радио в Бреслау като "Лирическа сюита в три части" с музикален съпровод на Едмунд Ник и режисьор Фридрих Бишофс, но след това то е изпълнявано в много театри, а не като радиопиеса. И днес то (според преводача) също не е за радиопредаване, но като театрална пиеска, или по-скоро оперета, понеже има доста песни (така че една режисура няма да е съвсем тривиална), е неизменно актуално.

      — — —

          ПЪРВА ЧАСТ

ВСТЪПЛЕНИЕ:
     Шумът на големия град: чува се тракане на пишещи машини и звънене на телефони*, също и съвременна джазова музика. После към канцеларския и развлекателен шум се примесва и уличен шум, свирене на клаксони, скрибуцане на трамваи, тракане на влакове и прочее.

     [ * Адаптацията с кажи-речи един век закъснение е очевидна, така че тук може да се чува тракане на принтери и писукане на мобилни телефони, но преводача навсякъде в тези обяснения се придържа максимално близко до оригиналния текст; що се касае до римуваните реплики, обаче, превода е авторизиран (т.е. претворен) при запазване на смисъла. ]

ОРАТОР: Тишина! Шумът стихва внезапно.
     Не съм аз сам. И водя Ви един човек открит.
     Той среден гражданин е.
     ЖЕНСКИ ГЛАС:И се казва?
ОРАТОРА:      Шмид.
     Шумът на града постепенно прониква отново.
ОРАТОРА: Тихо! Шумът отново стихва.
     Опитайте се миг да помълчите,
     и с туй човека що е тук да уважите.
МЪЖКИ ГЛАС:Ала какво ли толкоз има Шмид да каже?
     Пък и сред този шум ний няма да го чуем даже.
ЖЕН. ГЛАС: Ний време нямаме за думи сладки!
ОРАТОРА: Но замълчете, той не ползва фрази гладки.
     Той е човек съвсем кат' мене или Вас,
     човек от този град, такъв кат' всички нас,
     и времето, в коет' живейм, добре познава.
МЪЖ. ГЛАС: Ами, тогаз човек май може да го съжалява.
ЖЕН. ГЛАС: Не щеме да го чуем, тъй изглежда.
МЪЖ. ГЛАС: И кой е този дето ни нарежда?
ЖЕН. ГЛАС: Иди-доди да ни говори за Шри Ланка.
МЪЖ. ГЛАС: Но нашата страна не е за нас примамка!
ЖЕН. ГЛАС: Не щем да слушаме за туй що става у дома.
МЪЖ. ГЛАС: Защото втръснала ний тази срамота!
ОРАТОРА:
     Но чуйте, той направо е експерт
     по Вашия живот, той знае всеки дерт
     и всички Ваши грижи и надежди.

     Та той не е богат, нито начетен много,
     и щом Ви казва нещо, то, за Бога,
     това са Ваши чувства и премеждия.

     С какво това не Ви харесва аз не знам!
     Земята кръгла е, светът голям
     и той — един човек кат' всички Вас.

МЪЖ. ГЛАС: Добре, ала не чакайте да сме в захлас.

          No 1. Курт Шмид, като балада

     С музика, текста като рецитация.

ОРАТОРА:
     Човекът, с който ще се срещнеме сега
     се казва Шмид, и Курт към него му приляга.
     Той става сутрин, без неделя, в шест часа,
     и точно в осем вечерта в леглото ляга.

     Туй прави, значи, десет часа сън,
     и девет във бюрото е зает,
     и чет'ри за храна и път навън,
     и само час за него — луд късмет!

...

           — — — — —


          ВТОРА ТЕТРАДКА

          Ерих КЕСТНЕР

          СТИХОВЕ

     Оригиналът е от:
     E. Kästner, "Die Zeit Fährt Auto", Verlag Philipp Reclam Jun., Leipzig, DDR

     Превод 2004

      — — —

          За проблема с Фюрера
          (генетичен подход)

  Когато Бог, във първия уикенд
света огледа и видя, че е красив,
потри ръце доволен в тоз' момент
и възгордя се, че е тъй трудолюбив.

Със гордост Той на своята Земя откри
туберкулоза, Стандарт Ойл, оръжия,
и от Германия отлакване, уви:
"Защо без Фюрер ни остави, Боже, а?"

Е, Господ се стъписа, то е, значи, ясно.
"Любими мой народе", рече, "няма как!
Без Фюрер ще сте, щот' не мога аз всечасно
да претворявам. Чао. Ще се видим пак."

И тъй стоиме ний без Фюрер, и сами
в световната история блуждаем.
Но: трябва всичко след това през тез' очи
да гледаме, за да го разпознаем.

(1932 г.; стр. 24)
 


...

           — — — — —


          ТРЕТА ТЕТРАДКА

          НЕМСКИ ЕПИГРАМИ

     Оригиналът е от:
     "Deutsche Epigramme aus vier Jahrhunderten", herausgegeben von Anita und Walter Dietze, Verlag Philipp Reclam Jun., Leipzig, DDR, 1985.

     Превод 2004

      — — —

Георг Рудолф Векерлин (стр. 5)

          За смъртта на хер Шлунд

  Хер Шлунд си легна трезвен вчера,
и затова напусна го душата.
Но ако беше пил без мера,
то сигур щеш' да кърти на кревата.
 

          ~~~~~~~~~~

Мартин Цайлер (стр. 10)

          За човешката поквара

  Понеже рядко някой чини
за мен са хората кат' дини —
в дузини трябва нож да втъкнеш,
дорде на свестен се натъкнеш.
 

          ~~~~~~~~~~

Паул Флеминг (стр. 13)

          За лекаря

  Лекува всички лекарят, в това е цар,
ала за свойта смърт, уви, не знае цяр.
 


...

           — — — — —


          ЧЕТВЪРТА ТЕТРАДКА

          Вилхелм БУШ

          СТИХОВЕ

     Оригиналът е от:
     Wilchelm Busch, "Zwiefach sind die Phantasien", Verlag Philipp Reclam Jun., Leipzig, DDR, 1972.

     Превод 01.2005

      — — —

(стр. 9)

          Среща с просяк

  Веднъжка просяк срещнах млад и здрав,
но тъй като съм с милосърден нрав,
подхвърлих му една монета,
която бе добре приета.

Обаче хич не бях готов
да срещна в него философ,
защот' туй никакво човече
ей туй пред мен тогаз изрече:

"Вървете си! Не ща да Ви благодаря,
понеже, както Ви пресметнах,
сте умен мъж, и като тъй добре разбрал,
че давате ми от суетност".
 


          Момичето и розата

  Тъй рече розата на младото момиче:
"О, как благодаря ти аз и те обичам,
за туй, че ме притискаш до гърдите
и гледаш ме с очи с копнеж пропити!"

Момичето отвърна: "Розичке добра,
аз те харесва много. Що да крия? Да!
Ала недей да си въобразяваш —
аз те обичам, щот' ме украсяваш!"
 


...

           — — — — —


          ПЕТА ТЕТРАДКА

          Христиан МОРГЕНЩЕРН

          СТИХОВЕ

     Оригиналът е от:
     Christian Morgenstern, "Alle Galgenlieder", Aufbau Verlag, Berlin & Weimar, DDR, 1983.

     Превод 12.2007 - 1.2008

      — — —


(Първи раздел, стр. 7)

          Съюзна песен на обесниците

  Житейска бъркотия вред гъмжи!
Животът ни кат' на конец виси,
виж, жàби жабата, оса осù —
ветрецът вчесва моите коси.

Ужасен ужас, стига си ни грухал!
"Щот' прокълнат си!", казва един бухал.
Лъчите звездни чупят се в Луната,
но ужаса е читав на Земята.

Ужасен ужас, о съдба. О не!
Копита удрят сребърни коне.
И вик надава бухалът: у-ху!
Уж`у, ужà, съдба, трас-прас, бум-бух!
 


(стр. 8)

          Песен на обесниците, посветена на келнерката Софù
          (щерката на палача)


  О щерко на палача, о Софù,
ела и черепа ми целуни!
    Вярно е, че моята уста
    само дупка'й, само празнота —
но ти добра си, то си ти личи.

О щерко на палача, о Софù,
ела и черепа ми поглади!
    Вярно'й, че на моята глава
    няма вече никаква коса —
но ти добра си, то си ти личи.

О щерко на палача, о Софù,
ела и черепа ми погледни!
    Е, очите ми не са веч' там,
    щот' ги клъвна лешояд голям —
но ти добра си, то си ти личи.
 


...

          СБОРНА ТЕТРАДКА

          ДРУГИ ПРЕВОДИ ОТ НЕМСКИ

          СТИХОВЕ

     Оригиналите са от:
     1. Фрагменти (начало) от "Struwwelpeter" на руски. Оригинала от "Struwwelpeter Polyglott", Deutscher Taschenbuch Verlag, München, 1984 (IV-то издание, 1994, на 6 езика, вкл. немски и английски, и с хубави картинки; но без руски или български, макар че имало стари преводи и на руски). Превод 12.2001.
     2. Анатол Франс, през немския текст на "Die Bratküche zur Königin Pedauque", превод 07.2002.
     3. Ервин Щритматер, от един негов разказ (възможно част от градска песничка), превод 2002.

      — — —

[Из 1. Фрагменты из "Struwwelpeter"-а]

          Введение [Vorspruch]

  Если детки паиньки,
кроткие как заиньки,
если супчик свой съедают,
бутерброд не забывают,
и играя не шумят,
не дерутся, не кричат,
маму слушают всегда,
то приходит к ним тогда —
мир когда покрыт снежком —
Дед Мороз с большим мешком.
 


           Пётр, мальчик-чучело [Struwwelpeter]

  Как ты всем наскучило,
чучело-Петручело!

Ногти на его руках
пяди две длиною, ах,
ведь не резал он их год!
Как не стыдно, бегемот?
Волосы комком, Петраша,
чучело было бы краше!
 


...

           — — — — —


          ZUSATZ

          Einige Gedichte im Original


      — — —

(Aus: Erich Kästner, "Die Zeit Fährt Auto")

          Das Führerproblem, genetisch betrachtet

  Als Gott am ersten Wochenende
die Welt besah, und siehe, sie war gut,
da rieb er sich vergnügt die Hände.
Ihn packte eine Art von Übermut.

Er blickte stolz auf seine Erde
und sah Tuberkeln, Standard Oil und Waffen.
Da kam aus Deutschland die Beschwerde:
"Du hast versäumt, uns Führer zu erschaffen!"

Gott war bestürzt. Man kann's verstehen.
"Mein liebes deutsches Volk", schrieb er zurück,
"es muß halt ohne Führer gehn.
Die Schöpfung ist vorbei. Grüß Gott. Viel Glück.

Nun standen wir mit Ohne da,
die Weltgeschichte freundlichst überlassen.
Und: Alles, was seitdem geschah,
ist ohne diesen Hinweis nicht zu fassen.
 


...

 


Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/

Рейтинг@Mail.ru