Д_Р_И_П_А_В_И_ С_П_О_М_Е_Н_И_
ПЪРВА ГОДИНА — ИЗВАДКИ!
(Биографични Моменти, Философски Разсъждения, Хумористични Коментари, Етимологични Забележки, Стихчета, и Прочее Между-жанрови Особености, от Един Мизерстващ Български Интелигент)
Христомир КАЗАСОВ, 2020 +
— — — — —
[ Резюме: Заглавието е достатъчно подробно за да няма нужда от други пояснения. Това са откъслеци, спомени, от тук и от там, при което са важни не толкова самите те, колкото връзките между тях, как аз прескачам от едно на друго, защото мъдростта, поне от времето на Аристотел, се състои във връзките между нещата. Освен това се чувствам длъжен да предупредя, че аз неизбежно ще плюя демокрацията, особено нашата, така че ако на някой тя му харесва то да ме прескочи, автори днес има бол. Иначе отделните неща ще са кратички, до 2 разгърнати двойни страници на книга (т.е. до към 10 КВ текст), понеже хората се отегчават от дълги неща. И ще пиша по години, като 2020 е нулевата, в която аз станах на 70 години, и смятам така да продължавам още 5 години. Това е господа, приятно четене. ]
[ Идея за илюстрация на корицата: В центъра на картинката, която е в рамка и под автора и заглавието, се вижда въже за простиране, на което висят прокъсани долни гащи, от които може да капва някоя капка вода, и които са закрепени с три щипки. Въжето е опънато на два кола, като на левия, който започва на към 1/3 над долния край на картината и продължава почти до горния ù край, отгоре има сърп и чук, а самия кол е боядисан в червено, или е на червени ивици на бял фон (било хоризонтални, било по спирала), докато десния кол започва на същото ниво, но е 1/2 до 2/3 от височината на левия и е син, респективно на сини ивици, и на върха му се вижда монета с цифрата "1" в средата (друго не се разчита), но монетите са 3 изправени на ребро и допрени така, че да образуват триъгълник (гледано от горе). Освен това отдолу край коловете е написано: "коммуны" под левия и "with money" под десния, отгоре над по-късия десен се вижда слънцето, а отдолу в дясно има плажен шезлонг с плат като трикольора ни, хвърлена книга и слънчеви очила отгоре, а отляво стои изправен възрастен мъж (с бели коси), който с дясната ръка слага средната щипка, а в лявата държи плажна шапка, с която прикрива задните си части. Това е. ]
— — — — —
СЪДЪРЖАНИЕ
Нулева Година
Първа Година
Втора Година
Трета Година
Четвърта Година
Пета Година
— — — — —
ПЪРВА ГОДИНА
— — —
Съдържание на Тази Година
1.00. За аналите и ... анусите
1.01. За точките, запетайките, и ... девствеността
1.02. За руския език и за падежите
1.03. За следването ми там — веднъж
1.04. За следването ми — дваж
1.05. Още за падежите и граматиката им
1.06. Други колоритни образи
1.07. About the very Itskata
1.08. Пак за мен и за града на Петър
1.09. За мен в горните курсове
1.10. Финал, и лашкане на вълните на поезията
— — —
1.00. За аналите и ... анусите
Кхъ-кхъ. Ами тази година ще бъде посветена основно на следването ми в Русия, както и на някои други моменти произлизащи от това начинание, но тъй като предишната я започнах с точка 00 е редно и тази да я начена така, ама какъв, пусто, зюмбюл-преамбюл да ви измисля, тук? Та, понеже началото е анала, или "ана"-та (което в турския значи майка), си мисля да ви понапълня малко главите с етимологични забежки. Понеже аз това мое (хоботено) хоби затова го афиширам още в самото заглавие, защото то ще ме спасява когато нямам какво особено да ви кажа, така че ще имате добри възможности да се пообразовате (тъй като ако на мен тези неща са ми отдавна известни, то за едно поне 95 % от вас те, положително, ще са нови). Както, примерно, за връзката между аналите и анусите.
Значи, "а"-то е и І-та буква, та е редно това да е някакво начало, но тъй като когато искаме да възразим нещо обикновено си отваряме устата и казваме "ама тъй, ама инак", то това твърде често е и представка за отричане на нещо (дето следва след нея). Е, не винаги, но в редица случаи, и това идва още арабския, и го има и в гръцкия (сигурно), и в латинския, и във френския, и т.н., като, да речем: аналогия, аналфабет, аджамия, антре (преди да "тропнеш" вътре), аномалия, и прочее. Някои пъти, обаче, това може да е възклицание, или като неопределителен член, и други варианти. Но тук анала е един вид канал, от него нещо тече, както и от ануса, за който споменах, и в това се състоят редица ... анализи, да пуснем нещо да изтече и да го разгледаме или изпитаме. Така и от аната-майка също нещо изтича, и анатомията е наука за "томията" (тялото) на аната, а може и на андропуса-човек, който е андро дето тропа по друма, so to say.
Но където е ануса там трябва да е и ... Януса, което бил някакъв бог, и оттам се дава месеца януари, само че той имал две лица, двуликия Янус, и те са две защото едното е старото (на старата година, примерно), а другото е новото; при все че аз този месец го обяснявам най-просто на английски — и, господа, както и г-жи и г-жички, позволете ми да съкращавам всички езици когато говоря за етимологии до 2-3 само-понятни букви —, та с фразата: Jah, new year! (където "Jah" не само че не е на анг., но и се чете като на нем., примерно). Е да де, ама то и това "ню" сигурно е нещо дето изтича от анала или аната, и като изтече вече му се маха "а"-то и то става nato, демек родено на лат. (където е и фр-то ne като моминско име, както е родена мацката). Или пък на ануса може да се гледа двояко (двуликия анус, а?), и отвън и отвътре, или той може да се използува и като заместител на аната, и други асоциации.
И не само "а" а и "ан" и "ин"=in и "ентер" и прочее е някакво влизане (в оная работа на аната, нали?), а и антито е нещо дето влиза в противобой със старото нещо (но нека не се отплесквам особено). При все че това нем. in, което е и лат-ко, е не само предлог за влизане някъде, ами и наставка (суфикс) в нем-ия, с който се правят — а-а, там е номера — същ-ни от женски род от такива от мъжки — само че кой друг да ви разкрие тези тайни, освен един интелигентен лаик като мен? Което е така, там, да речем, der Student е студент а die Studentin е студентка, der Leser е читател а die Leserin е ч-ка, Arbeiter /-in е работник /-чка, и т.н. Макар че тук мога да добавя още сумата нюанси, като, например, връзката на това дето е вътре с това дето е ... отвън, която положително трябва да идва някъде от скр-та (за санскрита), понеже entera (на някакъв език, поне на ст.-гр.) значи вътрешности, но пък entire на анг. значи изцяло! Към тази идея може да се връщам още доста пъти и с други думи, но засега нека ви напомня, че думата "среда" на бъл. се превежда на анг. с 2 думи, middle & environment!
А, и андрото, наистина, трябва да ходи по друма /дрома, защото то това е човека, изправено животно, не като другите четирикраки. Ама хайде, понеже споменах някои думи, нека ги доизясня: аналфабета е ясно, че не познава алфабета, но аналогията е нещо интересно, защото тя не е логика или логия (logos на ст.-гр. е знак, правило), ами нещо различно от правилното, нещо дето само прилича на правилно, при все че ние почти винаги използуваме думата аналогичен вместо логичен, но по идея това не е баш така. Е, на антилопата нещо ù ... лопа, но не знам какво (макар че тук има нещо ante-предно, навярно рогата ù). Но пък аджамията ми е любима дума, защото аз я обяснявам като човек, който никога не стъпвал във ... джамия! Ха-ха, нали? Но трябва да има нещо подобно, нещо дето не е "джамено", не блести като ... джам, нали? И това са ар-ки думи, като там е също и ... пижамата, като някакво много пъстро облекло, което те прави да изглеждаш като едно също птиченце ("пие, пае", нещо такова, а пък "пи" викат пиленцата); както и рус-я чемодан-куфар бил ар. "джамадан".
Така че ето, като анализираме аналите на някаква ситуация можем да прозрем много следващи моменти, а пък моето обучение в Русия беше, естествено, причина за редица мои постъпки по-нататък, то ме направи русофил (при все че по-рано май че 90 % от хората бяха такива — да ви напомня едно стихотворение на Вазов, дето се казва: "Кат Русия няма втора /тъй могъща на света, /тя е нашата опора, /тя е нашта висота" — което е една от песните които пееше, с бая пиянски глас, ... кварталния луд на моя комплекс, който живееше в един блок срещу моя, без майтап!). Така че аз съм заклет, или убеден, русофил, само че с изключение на езика им, тъй като в последните 5-10 години стигнах до извода, че българския е, всъщност, най-добрия език от всички славянски езици, но за това ще говоря някъде другаде. Толкова убеден русофил, че по едно време след свалянето на Бай Тошо, и след някои други лични последици за мен от този момент (с които не искам да изпреварвам времето им) аз се считах известно време за, ха-ха, за ... жертва или пострадал от българо-съветската дружба! Арабията!
Няма майтап, мои потенциални читатели, някъде в 91 година на миналото сенчъри аз стигнах до извода, че такива като мен, учили в Съюза, женени за рускини (или поне "съветскини"), изолирани доколкото е възможно у нас от родните ни специалисти, би трябвало да се считат за Пострадали от Бъл-Съв-ската дружба! Е, аз си го мислех това на майтап, очевадно, но реших, че нищо не ни пречи да организираме едно такова дружество (може би ДПБСД), и бях дал обяви в няколко вестника, използувайки една пощ. кутия в близък клон. А тогава, да ви кажа, хората (включително и аз) се бяха юрнали да четат разни обяви и да дават такива, имаше вестници които публикуваха едни талони, които като ги попълниш и можеш да дадеш безплатна обява практически за всичко. Е, никой не ми се обади на адреса, така че нямаше шансове някой да е решил да ме подкрепи в това начинание, но въпреки това аз отидох на мястото, и не заварих никого там. А то беше някъде на Витоша (може би Мостовете, не помня), че и датата беше май 7 ноември, бая студено време, но аз, чувал за някакви Витошки конференции, реших да ги възродя. Та май че някъде от тогава аз се разочаровах явно от демокрацията cum (което ще рече "със" на лат.) народната глупост, защото хората четат какво ли не, само не и нещо което изисква малко акъл и/или чувство за хумор (защото то зависи от акъла); хората четат само блудкав ширпотреб, като тъпите реклами.
Така че аз съм пострадал от БСД, не се смейте, но въпреки това предпочитам руснаци (че и рускини) отколкото, примерно, немци, или анг-ни, или ам-ци, и проч., аз се придържам към възрожденските ни схващания, а не към съвременните русофобски и уж демократични идеи. Та по тази причина аз и отидох тогава да следвам в Русията, а не в Немачко, примерно, или Чешко, защото имах такъв избор. Това стана след първия ми курс в МЕИ-то, защото хората искаха да видят дали аз, аджеба, съм умно момче или наопаки. Това, че покрай мен там отидоха (и ходеха) основно синове и дъщери на номенклатурата, не значи че аз съм бил от тях, тя номенклатурата просто се считаше задължена да има висше образование, но Русия, разбира се, не беше някакво място за където са нужни връзки, това не беше следване на Запад. И то, както вече споменах, изолираше завършилите там хора от нашенските специалисти, макар че един чужд език в повече, па бил той и руски (или тъкмо руски за тогавашното време), си беше един плюс, това не е за изхвърляне.
И аз тръгнах за там — да ви призная, защото то, на моите години, човек (а и жена да е, ха-ха) може да си признава всичко — още ... девствен! Понеже, както разбирате, под родителското крило, човек не може така лесно да изчука някое маце. В смисъл че то можеше, естествено, но аз бях от интелигентно семейство, а благородството задължава, както казва една лат-ка поговорка (Noblesse oblige), докато другите ми съученици си играеха на "пеперудка" (като те седят на столове, разпищолени, so to say, и няколко мацки ги обхождат). Или поне така правеха моите съученици, за които аз съвсем бях забравил, докато не срещнах съвсем случайно един мой бивш съученик, който ми спомена, че сумата от тези хубави момчета вече са на оня свят (ако го има, де). А аз бях (ако не греша, пусто) в един клас само с момчета, и затова класен ни бил учителя по физкултура (което също ми напомни този "мохикан"). Но моля ви още в тази нулева глава да не ми придиряте ако някъде се повтарям, което аз сигурно ще правя, и волно и неволно, но това са те дрипавите спомени, не само че са на дрипи, ами човек и не знае дали е казал нещо или не; всяка година си е отделна книжка, това е като серия от книги за един и същи герой, само дето тук "героя" съм аз самия, Itskata.
Но за девствеността ще говоря далее, in the next chapter, а тази тук глава е встъпителна, за загряване. Та какво още да туря тук? Ами, сетих се, че като малък, не чак бебе, но още съм се учил да приказвам, та тогава, по думите на родителите ми, аз съм наричал пеперудката, пуп#тка! Добро въображение, а? В едно още невръстно детенце. А тя тази неприлична дума не е позната в Русия — те затова и могат да избират някакъв-си Путин за Президент, че и несменяем при това —, но е известна и на Запад, а и в древния Изток. Това е фр-ата la putain, или лат-ата put(t)a, само че никой не дава нищо по-древно, докато моя милост е проследил тази дума чак до скр-та, Обаче, хайде и за това в другата глава, за да не си прехвърля лимита, че инак, като човек на точните науки, току виж се поболея заради това.
— — —
И т.н. ...
— — —
КРАЙ НА ПЪРВА ГОДИНА
— — —
— — — — —
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/
Сконвертировано и опубликовано на https://SamoLit.com/