ЙОТОЛМАЧ — Силно Съкратено — Извадки!
(шеговит тълковен и етимологичен речник поне на българския език)
ЙОТАТА - АТАТОЙ, 2019 - 2020
— — —
[ Резюме: Това е, както е казано в подзаглавието, шеговит тълковен cum етимологичен речник поне на българския език (а значи и на някои други интересни чужди думи по света, най-често в английския и руския), който, независимо от несериозния тон (за да бъде по-интересно четиво за всеки), е съвсем сериозен научен труд, просто направен популярен. Използувани са десетина чужди езика, най-вече древни (като латински, гръцки, санскрит, и прочее), и това се базира на един стар речник лично на автора, разработен под друг псевдоним, но още не публикуван (само в някакви преработени вариации на английски), който е резултат на поне 10 годишна изследователска (макар и аматьорска) работа. Наред с това са добавени и някои очевидни кудоши (за по-лесно “храносмилане”), цитират се няколко измислени автора, има кратки Предговор и Следговор, че и един Средговор (с една интересна за страната ни идея на автора), и в резултат на това този речник просто може да се чете ей така, последователно, като книга, което не може да се каже за нито един истински речник. Само дето на безплатните сайтове не смятам да публикувам приживе пълния текст, а само 10-15 процента, а специално на този сайт книгата и не може да се публикува изцяло поради големия обем (обаче тя трябва да се ползува като един файл, да се търси по него). ]
— — —
[ Идея за илюстрация на корицата, по принцип, нямам, понеже това е научна книга, макар и популярна и шеговита. Ако все пак в последствие стане възможно да се сложи някаква картинка в рамка, под заглавието и автора, то нека тя да бъде следната: показан е паметник с каменен фундамент, една скаличка с изравнена отгоре повърхност, където има стол и голяма маса, която е отрупана с много книги (някои може и разгърнати, други на купчини), на стола стои мъж, който пише нещо с паче перо в една голяма книга, но човека не се вижда защото това е поглед отгоре (и леко изотзад), само че на голото му теме пише, към челото “Jo”, зад него “ta”, и още по-назад, вече към тила, още едно “ta”. Би могло да се нарисува и едно гнездо с птиченца, някъде между книгите, но това не е задължително, както и самата илюстрация не е. ]
— — — — —
СЪДЪРЖАНИЕ (на цялата книга)
Предговор
Речника — Част Първа
Средговор
Речника — Част Втора
Следговор
Забележка: Тук цялата книга не може да се публикува поради големия обем, и затова има само силно съкратен вариант (към 10 %).
Целия Речник (само че съкратен)
— — — — —
ПРЕДГОВОР
Господа, длъжен съм да ви призная, че аз нямах никакви намерения да пиша този материал, мислех (и пак си мисля) като ми остане време да започна един голям български именник, но понеже и там и тук нещата се въртят около етимологии на разни думи, и около чуждици, и прочее, то ето че изведнъж в мен се пръкна идеята да направя един смешен български обяснителен речник. Е, то аз така и го започнах, но тъй като за умен човек смешното не винаги е това, което е смешно за простолюдието, то започнаха да се появяват и сериозни неща, което е разностилие, не е издържано някак. Но пък аз имам нужда от интелектуална разтуха (понеже друга си нямам, с 3 трамвайни билетчета и малко отгоре дневна пенсия човек трудно ще го удари на живот, нали?), та все пак реших да я карам по смешния път, но тук-таме да има и някои сериозни намеци, така че ако човек просто търси смехориите, то кажи-речи на всяка трета връзка ще ги намери, но пък ако още не е изкукуригал от нашето демократично общество (на загниващия капитализъм и прочее), да има някакъв стимул, за да си размърда акъла. Тоест, не искам да кажа, че ще говоря само сериозни неща, но ще ги намеквам, така че, ако читателите искат, да могат да потърсят нещо по Интернета и в разни етимологични речници, а пък това, което не могат да намерят, значи са мои домисли. Казано по друг начин, ако нещата са очевидни (поне за мен) то аз си правя кудоши и приканвам и читателите да се смеят с мен, но ако са по-завъртяни, то подхвърлям по някоя идейка, цитирам думи от разни, а в редица случаи и древни, езици, но без прекалени подробности (дори много от западните думи ще цитирам в един език или на български, а то и по памет, защото правописа зависи от езика и не дава нещо ново), така че работата ще бъде не толкова научна, етимоложка, колкото дилетантска, но затова пък интересна за всеки.
Сега, какво ще излезе от това още (в юли 2019-та) не знам, но се надявам да си уплътня моментите най-вече на пробуждане (или нощни бодърствувания) с нещо приятно. Остана да реша въпроса за дължината на речника, и реших, че няма начин той да е по-малко от 1,000 думи (аз кратки неща не пиша, а и това ще бъде нещо бая непълно, и ще даде възможност на някой друг да ме допълни и да ми отнеме славата), но и това май не стига, та се спрях на 3,000, с надеждата да станат поне 3,333 думи, което вече звучи приятно. Така, и формата ще бъде максимално проста: думата (или думите), и обяснението, само че за да бъдат думите индексирани то те ще започват със символите J_ (прим. J_Йотата), за да може да търсите по дадена дума, понеже когато езика на изложение е същия като цитираната дума ще попадате на много ненужни места, а пък когато има препратки то те ще са предшествани от =› (прим =› таратанци; а понякога съкращавано и само до І-та буква, ако думата току-що е била цитирана, прим =› т.), С други думи, формата на изложение ще е несериозна за една сериозна книга, но пък ще е съвсем сериозна за несериозна такава, нали така?
Е, аз ще пиша речника като таблица с две графи, за да мога да индексирам в азбучен ред по първата дума от думите, а пък после таблицата ще изчезне и ще останат просто малки абзаци. Обаче няма начин никъде да не съкратя по някоя дума, защото във всички речници така се процедира, така че тук не само езиците ще ги съкращавам (като: бъл., рус., нем., ит., фр., гр., евр. за еврейски, и проч, но и скр. за санскрит, авест. за авестински, който е древен перс.), а и някои често повтаряни думи (като: прим. или проч., древ. за древен, ст. за стар, разг. за разговорно, и мн. др.), даже най-великия етимолог, Etymoff, ще го пиша само като Ety, и членуваните съкратени думи ще пиша накрая не с точка, а с “” (прим., извест Ety, или сп. авт, и пр.; дори и когато някакво “то” не е баш член, както: как, или кое, кой, и др.), сигурно ще има и много тирета за пропускане на букви, много точки за съкращаване, някои масово използувани думи ще бъдат писани само със съгласните им (прим.: зтв = затова, зщт = защото, зрд = заради, прд = поради, тгв = тогава, кдт = където, кгт = когато, дкт = докато, пнж = понеже, ндл = надали, тлк = толкова, впрк = въпреки), няколко поредни думи ще са дадени като една дума (тъйкт = тъй като , качли = като че ли , осва = освен това), даже много често ще има и съкращения с главна буква (като: Д = дума, Б = буква, Ср = сричка, К = корен, Е = език, В = връзка), но се надявам вие, все пак, да имате толкова “пипе”, та да можете да се сетите за какво става дума. А, с единични кавички по принцип ще означавам как думата се чете, но това за българския език не е съществено, защото при нас всичко се пише както се чете, Ами това е, господа, започвам, и като свърша ще ви кажа.
07. 2019
— — — — —
РЕЧНИКА — ЧАСТ ПЪРВА
== Latin ==
J_album-graecum, J_изпражнение
———
Е, тук =› І-во касторка, зщт това е ~но древно “лекар-во”, прилаг-о при възпал-я и инфек-и на гърло (а аз предпол-м и като общо укреп-що, зрд калция, как ще разб-те), кое се съст-ло от — моля за извин-е — стрити кучешки какашки (те не могат да се нарекат изпраж-ия, пнж обикн. са бели, не със цвят на приятно изпеч-о кюфте, как се предпол-а при наша Д, ако не знаете, де), плюс мед и вода! Та такива ми ти работи с някои лекар-ва.
— — — — —
J_anima, J_animal, J_анимация
———
Анимал е нещо, кое има анима или душа, а пък тя е 1о анемично (=› анемия) нещо, кое, обаче, влезе ли в някое тяло и започва да го кара да мърда.
— — — — —
J_Bann, J_Banner, J_bandera, J_Bahn
———
Сега, І-во =› камбана, зщт и думкане си има своя смис. и Bann на нем. е власт, плен, обаяние, а пък Banner е флаг, знаме, кое на исп. е bandera (или bandiera на ит.), и т.н. (=› банда). Обаче пък Bahn е път и може би думкаме по него (с крака), как при друма.
— — — — —
J_bene, J_беневреци, J_Бенедикт, J_бенефис, J_beato, J_бон, J_бонбон, J_а-, J_бен
———
Bene на ит. тр. да е добре изв-о, пнж е ~но и на фр, и оттам е бона, как и бонбона, все като хуб. работи (във фр има и 1о бонè, за кое не е ясно кое му е хубаво, но сигурно стари баби ги харес-т). Оттам има мн. произв-ни, като бенефис (благотв. предст.), б-циант (благодетел), Бенедикт е няк-во благосл-о (от бога) име, само beato на ит. зн блажèн, и проч. Даже и 1и шопски беневреци тр. да са оттам, като готини гащи (bene нещо да си завре човек крака). (Дето се вика, може и бензина да се е позавър-л около този К, зщт е хуб. нещо.) Интер-н тук е ?а: оти хора са избрали този К, какво му е хуб-то на 1о ... блеене? Е, това си е чисто гадаене, зщт ако се знае какво зн. дад. Д, то тя може някак-си да се обясни, на защо се нарича точно така, а не иначе, е мн. трудно да се разбере (пнж има мн. вар-ти). Обаче изв-ия Бети казва, че №а тук е, че това е ІІ-та Б (на комай всички азбуки), и І-та е израз на несъгл-е, човек си отваря уста да възрази, зтв най-често Ди на а- са отриц-е и за Зап, а и за древ-те народи. Та, зн., щом не е а-нещо-си, то бе-нещо-си вече тр. да зн. добре. И да му се начудиш на човека, но това звучи убедит-но! Обаче, ето че младока Таши пред-жи още по-добро реш-ие, той се сети за ст. евр-о бен, кое на ар. е бин, (а също е и ибн — =› и., кдт има пикантни мом-ти). Та това бен зн. син, а сина (=› с.) е гол. работа, най-гол-то щастие на родит-те си (дори да се окаже дете-идиотче, ха-ха).
— — — — —
J_bina, J_bicycle, J_бинокъл, J_бинарен, J_бивак, J_вила, J_vilage, J_бивол, J_bivouac, J_bigot, J_бином, J_био-, J_biped
———
Ст. еврей-а bina като 2ка лежи в основа на сума Ди, прим.: bicycle, бинокъл, бинарен, бигамия, биметал, и ама мн. други. Но да не забрав-е това, че “б” е сродно с “в” (ала загубени гърци — поне в това отнош-е — никога нямат и 2е букви в азбука си, или 1а или друга), така че тук автом-но идва и бивака (като поне 2а забуч-и кòла за палатка), вила, коя е лат. и я има по цел свят, т.е. анг-о vilage (със съща идея за палатки — или, иначе, наколни жилища, пръчки за да закачат котлето над огъня или агне за чеверме), бивола (прд 2а му рога) и бизона, бивака (това се вижда поне от фр-ия bivouac-бивак), навярно анг-ия (и лат.) bigot, като престор. набожен (кланя се на 2 бога), матем-ия бином (2-член — а пък мъже имат само 1о-члени, за жалост), и др., като не забрав-е и био, зщт вс. живо се двои. Ах, да, как и бипед /biped зн. (сп. Таши) отявлен (в смис. на двоен) педераст.
— — — — —
J_blame, J_бламирам, J_балама, J_лама, J_blama
———
На анг. blame зн. пориц-м, но идея е че на някого четем “конско”, учим го на нещо (на кое той не ще да го учим), демек бламираме-лъжем, баламос-ме го, вземаме го за балама. Да, ама цел № бил в това, че ние се пишем за големи ... лàми, в тибетс-я смисъл, кдт lama, или по-скоро blama, значело учител. Обаче Йота не е такъв човек (дето ще вземе да ви балам-ва, само мъничко тук-таме, кдт това се разбира).
— — — — —
J_boss, J_бонза, J_банзай, J_Bassa, J_пашà
———
Боса е човек, кой много се надува, и ~на идея има и в др. сродни Ди, като бонза, кое ориг-но зн. будист. свещ-ник, после се сещам за япон-о банзай като “да живее” (бум-, бом-, бам-, нещо такова), после идва ст. нем-о Bassa, кое се дава за източ-к на боса, но те считат че това е изкрив-о от тур пашà, кдт се чува няк-во пуфтене, но надув-е пак има.
— — — — —
J_cazzo, J_cazza
———
І-то зн. оная мъжка работа на ит-ски, и тъйкт тази Д няма нищо общо с др. ~ни зап-ни Ди (penis, prick, Schwanz, и пр.) то Таши доста време се чуди откъде ли е дошла тя при тях, но аз, Йота, след леко почес-не по глава (е, не помня коя точно) му казах да сравни с ІІ-а Д, коя зн ... мистрия! Демек тези хорица имат в глави си същи идеи за забърс-не как и ние, само че те му викат замазване.
— — — — —
J_chap, J_chiappa, J_гепя
———
Хъм, анг chap-приятел може да прави В с тяхн chip-парче, и с разни отчуп-и неща, но също и с най-гол-о “парче” в чов-ко тяло, ... задника, пнж в ит chiappa (‘киаппа’) зн. точно това, и това е идея на наше гепя! (Е, но =› и ягода.)
— — — — —
J_cognosco, J_gnosis, J_гном, J_гносеология, J_знание, J_know
———
Лат-о знание започва с “гн”, как се вижда от cognosco, кое е от гр-о гносис, кдт е и гнома, зщт той не е само джудже а дух на знание, нещо такова. Тук има мн. Ди, като гносеология, агностицизъм, и др., дкт при нас пък е на “зн”, като: знам, знание, знаток-познавач, и прочее. При анг-те пък начало става на “кн”, като know и пр., дкт при нем-те К е друг (wiss-). Възм-на е, обаче, и вар-ция на “мн”, за кое =› мънкам.
— — — — —
J_desert, J_dessert, J_deserve, J_десерт, J_dissertation
———
Тук копая малко около стран-та В desert - dessert в анг-ия, коя уж не същ-ва, но може и да има няк-ви асоц-ии в глави на хора. І-то зн. пуст, самотен, и може да е нещо разл-но от sert (какво и да значи то), но може да е и от deserve като заслуж-м, пнж зн. още и заслуга (в мн.ч.), а пустина не е нещо заслуж-що уваж-ие. ІІ-то пък е сладкиш, десерт, а след това съм сложим и дисерт-я-dissertation, като няк-ъв вид заслуга, или “десерт” за човека. Да, ама това са бая завър-ни обясн-ия, дкт чрез идея за сух сладкиш (=› курабия) всич. може да се свърже, зщт в пуст-та е сухо и горещо, заслуги може да са добре опечена работа, как и десерта, как и дис-ция. Не е ли така?
— — — — —
J_digit, J_score
———
І-то е цифра на анг., но всъщ-т пръст на лат., т.е древни хора са смятали на пръсти на ръце си. Оттам фр-зи още броят с 20-ки (прим. 80 е quatre-vings или 4 * 20), кое при анг-ни става на score. А пък ако още не сте разб-ли защо пръсти ни извед-ж станаха 20, то седнете удобно на земя, прим. по тур., и пребр-те и тези на крака ви.
— — — — —
и т.н. ...
— — — — —
СЛЕДГОВОР
Е, както и предполагах, аз надминах очакванията си и речника чист излезе съвсем внушителен с цели 860 връзки (съвсем различни, някои кудошлийски и с по една дума, повечето с 5-10 думи, но някои и с по 20-тина), 5370 индексирани думи (което значи, че реално споменатите са поне двойно повече, и още толкова са намекнати из други езици), 400 явни препратки (и 30-тина неявни), като някои думи нарочно се повтарят (а някои може и случайно, не съм проверявал за всяка дума, това е невъзможно), и като големи страници излезе към 150 само той (но, господа, с тези луди съкращения бройте страниците поне за 250, и като печатни страници, по 1800 знака, те трябва още веднъж да се удвоят), или като знаци 490 хиляди. И това е към юли 2020 когато приключих, но основната работа падна след началото на 20-та година.
Сега, вижте, тук има нещо, което не ви обясних в началото (защото това не беше нужно), но аз, очевидно, съм ползувал някакъв мой речник, с подобна клъстеризация на думите във връзките, без кудошлийските неща. Казвам очевидно, понеже извършената тук работа е от порядъка на 10-тина години, тъй като никъде не се правят тези асоциации, това навързване на думите, това търсене на идеите, и прочее, така че като казвам, че този речник е уникален, I mean it. Само че този мой речник още не е публикуван на български, плюс дето е под съвсем друга форма (или форми), и под основния ми и стар псевдоним, и тъй като се наложи на стари години аз да си създавам наново реноме (като интелигентен човек, който затова получава абсолютно мизерна пенсия и затова никой от официалните органи не му обръща внимание), то реших да “похарча” едно половин година време, за да напиша този нов речник. Но дори някой от моите читатели и да успее да открие истинския ми псевдоним (което все някога трябва да стане, българските писатели, особено на non-fiction и в чужбина, са, все пак, краен брой), то нищо няма да загуби ако е прочел този речник, защото това е една нова редакция (а материала е, практически, отворен, винаги може да се добави нещо ново), и в по-шеговита форма, така че е и къде-къде по-лесен за четене.
С други думи, това е сериозен материал, и специален, представлява речник, но тъй като е написан популярно и несериозно то може да се чете от всеки и то последователно, като прочетна книга! Разбрахте ли? Докато никой нормален човек не сяда (а още повече ляга) да чете речник подред, но тук може да се процедира така първоначално, и чак при по-нататъшна употреба може да се използуват индексите на думите за конкретна справка. Което ще рече, че ако аз самият бих искал да науча нещо интересно за думите от практически всички индоевропейски езици, за начина на мислене на хората от всички нации, то аз бих си строшил краката да търча да си купя този речник, ей така, за разтуха! Тоест аз, отново, пиша (и предлагам на читателите) това, което аз самият бих искал да намеря, но понеже не мога да го намери, то си го правя сам! Е, аз, естествено, и си запълвам по този начин времето, тъй като на стари години това е много важен момент за човека, но и защото аз правя това вече цели 30 години, от идването на демокрацията, която не пожела да ме експлоатира според квалификацията ми, и аз бях принуден да се само-експлоатирам, за да живея интересно.
Така, обаче, аз дължа да ви информирам, че на безплатните сайтове не възнамерявам да публикувам пълния текст на този речник, а само 10 % от него, плюс целия Предговор и Следговор (даже Средговора няма смисъл да давам, той е твърде сериозен). Защо така ли? Ами защо хората, които предлагат тъпа, подчертавам, масова култура от какъвто и да бил характер, да искат да им се плаща, а аз, който предлагам все умни, или поне важни, или поучителни, дори и развлекателни четива или поезия, да няма такова желание, а? Освен това не забравяйте и този факт, че аз се публикувам на Запад с възможността за продажба на мои Ebooks, и дори и там практически нямам читатели, но тези умни бизнесмени там си заслужават своята част от моите неща, и те все някога (след моята кончина, най-вероятно) трябва да си я получат, а пък потенциалните български издатели да си останат с пръст във ..., е, където пожелаят да си го сложат! Това е още повече справедливо, защото то няма да се намали информираността на моите читатели, понеже те и не са истински читатели, не, това са дебилизирани от масовата култура младежи (най-често), които и не искат да научат нещо полезно, а просто да проверят дали не са изпуснали случайно нещо ново; така те ще могат да си проверяват и 10 % от текста на тази книга е много над това, което те ще си направят труда да прочетат. Ами това е. Бай-бай.
07. 2020
— — — — —
К Р А Й
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/