Р А З У М Н И Я Т Ч О В Е К — откъси(ФАНТАСТИЧНИ РАЗКАЗИ)Христо МИРСКИ, София, България, 2012— — — — —
— — — — — СЪДЪРЖАНИЕПредговор Новобранецът Логична мисъл Откритието на професор Колосов Стимулаторът на Питър Мак-Грийвз Детелината Брачното предложение Право на избор Homo Rationalis Тунелът Канибалите Биологичен партньор Поръчката Шестият ден Homo Retarded Нови ? — — — — — ЧАСТ СЕДМАБИОЛОГИЧЕН ПАРТНЬОР(По холографен запис на дискусията между д-р Стийв Робъртс, Изпълнителен Директор на Корпорацията за Органичен Синтез и Биороботи "Корал", и Архиепископ Паул Морисън от Римско-Католическата Църква, състояла се на 12 май 2235 година по трети канал на Западно-Европейската Централна Стереовизия с водеща Джулия Смит.) Камерата показва в крупен план д-р Робъртс, представителен мъж на 50-тина години, гладко избръснат, сресан на път от ляво, с правилен, но малко дългичък нос, широко и леко сбръчкано чело, сиво-сини очи, присвити и с някакво дяволито изражение, пълничък, но не прекалено, с дебели месести устни, леко усмихнати и откриващи малко горния ред правилни и розови, според модата, зъби, който се покланя почтително, показвайки три вълнообразни синкави ивици в смолисто-черните си коси, спускащи се почти до раменете отзад. Той е облечен в тъмно син костюм, с множество блестящи по него като звездички точки и някакви галактични струпвания по раменете, носи лъскава светлосиня риза на почти незабележими раета, предположително от неофилон, и връзка с Нептунов сюжет показваща морско дъно, две-три водорасли, и едно водно конче вторачено във възела ù с десèн на корал. Представителят на мощната корпорация се чувствува доста уверено в залата за дискусии, тъй като това е елемент от ежедневието му. После камерата се спира на опонента му — Негово Преосвещенство Архиепископ Паул Морисън — който е в напреднала възраст, към 70-те, с дълги и почти бели коси, прошарени с много тъмно-червени нишки, като израз на възрастта и сана му. Такива нишки има и в дългата му патриаршеска брада, която започва от мустаците му и прикрива долната част на донякъде удълженото му лице, което е колкото старческо, толкова и младолико, с топли кестеняви очи, орлов нос и изпити скули, по които е опъната свежа розова кожа, възможно предмет на скорошна имплантация. Устните му са удължени и тънки и, когато се усмихва и покланя, откриват два реда, вероятно естествени, или поне добра имитация на такива, белезникави и почти правилни зъби. Робата му е в тъмно-червената гама, със спусната назад качулка, черни маншети и червени кантове, като отпред, на златна верижка, се поклаща богато инкрустиран кръст. Въпреки импозантния си вид той се чувствува, като че ли, малко смутен и неуверен в тази сугубо светска среда. Репорьорката Джулия Смит е показана първоначално в гръб. Тя има руса коса (за интервюто), и носи тъмнозелен костюм, който ù придава строг и сериозен вид. После камерата се сменя и тя се оказва пред нас — симпатична и изненадващо млада за работата си жена, около 20-те, или поне изглежда на толкова, с правилно лице, както и всичко по него: очи — изумрудено зелени, устни — като че ли най-добре е да се каже страстни, скули — пухкави и свежи, въпреки зеления грим, нос — класически или римски, зъби — толкова розови, колкото е необходимо за да изглеждат сексапилни, и безупречно равни. При този съвършен вид, когато тя открива интервюто, никой не се изненадва от интригуващия ù глас на идеалната за всеки мъж жена: ДЖУЛИЯ СМИТ: Уважаеми зрители, темата на днешната дискусия са биологичните партньори, или БП, казано накратко, поради което ние сме поканили в студиото Изпълнителния Директор на корпорация "Корал", за производство на биороботи, д-р Стийв Робъртс, както и представител на църквата, или по точно Негово Преосвещенство Архиепископ Паул Морисън, от Римско-Католическата Църква, когото всички видяхте преди малко във вашите стереопространства. И така, нека дадем думата най-напред на, м-м, по-старата институция. АРХИЕПИСКОП ПАУЛ МОРИСЪН: Благодаря, госпожице Джулия Смит ... ДЖ.С.: Казвайте само Джулия, Ваше Преосвещенство. АРХ.П.М.: Е добре, ... Джулия, за думата, и най-вече за уточнението за институцията, защото аз само преди 5-6 години стигнах средата на средната продължителност на човешкия живот и, като така, не се считам още за стар. Пък и да си стар, не е нещо лошо, защото всичко тленно расте и остарява и си отива от този свят, за да отиде в един по-хубав и вечен. Между другото, извинете за отклонението, но думата "стар" в славянските езици звучи точно както нашата дума за звезда (star), което ще рече, че старите са по-близо до звездите. Е, не че те стават космонавти, разбира се, а че се приближават до Божествената (звездна) мъдрост. И не защото Бог се е "скрил" някъде сред звездите, защото Той е навсякъде — и сред звездите и сред нас и ще бъде вечно сред всичко ... за разлика от биологичните партньори, които както идват така и ще си отидат, като нов модел съдомиячна машина, може би. Та, да си дойда на думата. Доктор Стийв Робъртс, според Вас, БП хора ли са или роботи? И, за да не Ви прекъсвам често, ако са роботи, то с какво се различават от една добра съдомиячна машина, например, а ако са хора, то как се чувствате в ролята на Всевишния и Създателя? Д-Р РОБЪРТС: Хъм, тривиален и все пак интересен въпрос. ... 11.1999 — — — — — ПОРЪЧКАТА— Спиш ли, Марв? — Мм-м — измуча Марвин Клут без да отваря очи. — Благодаря, скъпи. Само дето не разбрах дали това значи "да", или "не". Защото, ако не спеше, щях нещо да те питам. — Мм-хъ. — Е, спи си тогава. Ама, понеже ти е почивен ден, си помислих, че можеш да ми отделиш малко време. — продължи Леона Джоунс своя сутрешен монолог. Вече пет години живееха заедно и тя реши, че е време да постави и въпроса с поръчката, защото само със секс не се живее на този свят. Пък и по този начин се заздравяваха двойките, които все още, по инерция, се наричаха семейства. Тя, явно, нямаше намерение да го остави на мира, но изглежда и на него това му стана ясно, защото погледна с едно око към часовника и я прегърна с дясната си ръка, продължавайки, обаче, да се преструва на заспал. Започвайки уж по-отдалеч тя добави: — Мислех си, дали знаеш колко години вече сме заедно? Марвин бавно издигна лявата си, нормална ръка, и разтвори петте си пръста. След този отговор не ù оставаше нищо друго, освен да пристъпи към същината на въпроса. — Марв, мислил ли си някога да си имаме дете? Е, при този директен въпрос той отвори очи, поне от почуда. Протегна се, прозина се, после я потупа гальовно по корема. — Нали няма да си развалиш тази възглавничка? Или потайната си "пещеричка"? — и той посегна по-надолу. — Да не съм луда! В ХХII век да взема да раждам. Бър-р. Ще го понося две-три седмици, но не повече от месец, пък после инкубаториите да му мислят. Обаче трябва да решим как да изглежда дъщеря ни, ако не смяташ да ме изоставяш вече. — А-а, още нямам такова намерение. Да те изоставям, имах предвид. Но кой каза, че трябвало да бъде дъщеря? — Ами, аз тъй си мисля. Защо, ти против ли си? — Аз да съм против желанията на моето лъвче? Че кога се е случвало това? — Много пъти, в интерес на истината. Но не го извъртай, скъпи. Ти син ли искаш? — Или, може би, едно красиво безполово детенце, а? Или пък двуполово, какво ще кажеш за един хермафродит? Хем ще си има пишленце, хем пък, малко по-надолу, и пу- , sorry, "гърненце" или pot по нашему. — Защо двуполово и за какви гърненца ми бръщолевиш? ... 12.2000 — — — — — |
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/