Л Ю Б О П И Т Н И М А Н И Ф Е С Т И — откъсиХристо МИРСКИ, София, 2000— — — — — СЪДЪРЖАНИЕПредговор Манифест на ДДД Приложение към ДДД Манифест на ЕЕЕ Манифест на ЗЗЗ Приложение към ЗЗЗ Манифест на ИИИ Манифест на ККК Манифест на ННН Манифест на ППП Приложение към ППП Манифест на РРР Приложение към РРР Манифест на ССС Манифест на ТТТ Манифест на ФФФ Манифест на ЦЦЦ Приложение към ЦЦЦ Следговор Добавка: УРА, възможно ли е? — — — — — ПРЕДГОВОРСпоред определението на автора "политистика" е всичко, което може да се каже за социалната политика — било то теоретично изследване, документалистика, сатира, памфлет, някаква проза, или пък тяхна смесица, така както живота, изобщо казано, е смесица от всякакви, както хубави, така и лоши неща. Да определиш, значи да ограничиш, казват умните хора, а такава е и етимологията на тези думи ("о-предел-ям", т.е. слагам някакви предели или граници), и, в този смисъл, един не съвсем точно очертан публицистичен жанр не би трябвало да губи, а по-скоро да повиши читателския интерес, подобно на начина, по който една добра смеска кафе, например, има по-хубав вкус от всеки един от сортовете. Тези "Манифести" са хем твърде сериозни за да бъдат четени преди лягане, хем твърде парадоксални за да се възприемат много сериозно, но какво са парадоксите, ако не това което стои извън нашето знание и паралелно на него (най-често, защото знанието ни е достатъчно ограничено за да обхване и тях). Те уж са пародии на Комунистическия Манифест на Маркс (съдейки по началото на всеки от тях), но това е само дребно формално сходство и по своята същност те са по-скоро пародии на всичките демократични партии, т.е. на системата на (много-) партийността, оттам, респективно, те критикуват политиката и политиците изобщо, демокрацията, че и елементарността и вулгарността на народа (който в латинския език неизбежно е вулгарен). От една страна те са твърде логични, ако се четат внимателно, но от друга — са си направо утопични. В същото време, обаче, те са дълбоко иронични и поучителни за всеки, който намира удоволствие в самия процес на разсъждение, или, както още се казва, в спекулативното познание, т.е. в знанието заради него самото, а не заради ползата му във всекидневието. Можете да ги приемете и като вид политическа фантастика (но в която има повече наука и логика, и по-малко измислици, отколкото обикновено е прието), или като научно-популярна разработка за демокрацията (нещо, което съвсем не е излишно в страни с малко опит по въпроса), или просто като политически памфлети (защото е запазен основния елемент за речта на политика, а именно: да се говори само pro за своята страна и contra за другите). Към някои Манифести има и Приложения, където се схематизира математическия модел на предложената идея, които са съвсем сериозни, но могат да бъдат прескочени, ако Ви се сторят трудни за четене. Други пък са направо комични, но това не ги прави съвсем нереални, ако се подходи разумно към въпроса. Основната свързваща ги идея е това, че всеки един от тях предлага някакъв идеален (в дадено отношение) демократичен модел, който е по-добър от всяка от съществуващите (и съществували) демокрации, което пък дава правото на някои да нарекат книгата и антидемократична (само дето "антито" е във връзка с наивните ни и еуфорични схващания за съвременните демократични форми, а не е по отношение на идеята за демокрация). Във всеки случай те звучат интересно, или поне на автора му беше интересно да ги напише, така че може би ще се намерят някои читатели, които да разделят неговото мнение. Казват, че на времето, в Древна Гърция, имало един Хезиод, който делял хората на три групи според способността им за мислене, а именно на: а) такива, дето мислят сами; б) такива, дето мислят като другите; и в) такива, дето изобщо не мислят. Последната категория имат това предимство, че те са най-щастливите от всички, факт забелязан още от прабиблейски времена, за да даде основание за поява на притчата за Адам и ябълката на познанието, така че нека ги оставим да споделят поредния екшън пред видеото за да станат още по-щастливи. Първата категория е твърде малочислена и те са така дълбоко вглъбени в своите мисли, че нямат нито време нито желание да четат това, което другите пишат, така че тях пък да оставим насаме със себе си. Тази книга има за цел да помогне на някои от средната група като ги убеди, че не е лошо ако те понякога се опитват и да помислят малко за демокрацията. С надеждата, че читателя, все пак, ще намери нещо ценно в тази книга и няма да ругае автора за пропиляното му време, последният оставя първия насаме с този политически "миш-маш". 1996 - 2000, 2007, София, Христо Мирски — — — — — МАНИФЕСТ НА ДДД (ДВИЖЕНИЕ ЗА ДЕМОКРАТИЧНА ДИКТАТУРА) 1. Историята на всички общества, поне от 25 века насам, е история на смяна на демокрация с диктатура и обратно! Още в Древна Гърция непрекъснато са се сменяли периоди (най-често десетилетия) на някаква форма на демокрация (без това да се отнася за робите, разбира се) с поредни периоди на тирания (наричана така, тъй като техните Диктатори са били наричани Тирани). Подобна смяна се е осъществявала и по времето на Древен Рим, когато времена на демократично управление са се заменяли с времена на абсолютна монархия. След разпадането на Римската Империя се появяват редица феодални монархии, които за повече от десет века предизвикват такъв стабилен застой (тих и спокоен като самата смърт), че да дадат основание на целия свят след изтичането му да обяват новите тенденции за Възраждане (т.е. "ново раждане"). И, разбира се, Възраждането започва с ограничаване властта на абсолютните Диктатори (било то на Папата, било то на някой Монарх), защото диктатурата вече доста е била омръзнала на хората. После в някои страни се запазва Монарха като Диктатор, но се ограничава неговата власт, а в други страни той се отхвърля, но на негово място се появява Президента (т.е. човек, стоящ пред всички, или с най-голяма власт), защото в природата не може да има празнини, а без никакъв Диктатор работата просто не върви! Така или иначе, процесът на смяна на диктатурата с демокрация и обратно е напълно естествен и неизбежен и тук е мястото да направим два съществени извода, а именно: а) както демокрацията, така и диктатурата, си имат своите предимства и недостатъци; б) съвършенството се постига само в процеса на смяна на едната форма на управление с другата. Демокрацията, както е известно, ... Движението за Демократична Диктатура е без прецедент в световната история, но то не идва на празно място, а е резултат на естествена еволюция в областта на социалното управление. Ние твърдим нещо повече, а именно, че то е неизбежно и, следователно, е много по-добре да се извърши планиран преход, отколкото стихиен, който би имал и по-голяма социална цена. Бъдещето на разумното управление, както на диктатурата, така и на демокрацията, във всичките техни разновидности, конвергира само към една форма — тази на Демократичната Диктатура! Ние не се борим за участие в управлението, а за подобряване на самото управление! Ние не сме партия, а Движение за формиране на по-добри партии! Подкрепете нашето Движение за Демократична Диктатура! — — — ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ДДД 1.Чист случаен избор на Парламент За провеждане на чист случаен избор от около 6 милиона избиратели за нашата страна проблемът е преди всичко в наредбата на лицата и в гаранцията на невъзможността за някаква фалшификация при избора. Тук предлагаме два варианта, а именно: а) Използуване на единен списък на избирателите. ... 2. Многопараметричен случаен избор на Парламент Тук нещата са доста по-сложни ... — — — — — МАНИФЕСТ НА ЕЕЕ (ЕНИГМА НА ЕКСПЛОАТАТОРСКИЯ ЕЛИТ) Историята на всички общества, е история на усъвършенстване на експлоатацията, или на смяна на една форма на експлоатация с друга по-добра от нея. При това по-добра означава, че тя по-точно съответствува на новите икономически, социални и политически условия в обществото. На зората на човешката цивилизация родовия начин на експлоатация се е сменил с робовладелския, защото това се е оказало наложително в борбата за оцеляване между различните държави, и тези от тях, в които не е имало роби са станали лесна плячка в ръцете на по-силните и по-добре организирани страни. Без робовладелски строй не би имало Древна Гърция, т.е. тя не би била велика страна, дала мощен тласък в развитието на всички изкуства, науки, и производства за това време, а би била нещо като "Ескимосия". Робите са били хранени и обличани и, при един кадърен робовладелец, дори за самите тях е било за предпочитане да бъдат роби във велика страна отколкото свободни жители в някое изостанало племе. С развитието на икономиката, обаче, се оказва възможно тази форма на експлоатация да се замени с нова и по-добра — с феодалната, където хората вече не са носели вериги и са можели да се придвижват свободно в рамките на страната, само че ... ако са имали какво да ядат, а "папото" тогава е идвало основно от земята, така че те е трябвало да стоят привързани към нея. ... Без организация, т.е. без организирана експлоатация, обществото би било като някаква глутница вълци и това е било ясно поне от първобитните общини насам. Обаче ясно не значи добре използувано, защото всички методи за селекция на експлоататори досега са били опортионистични, т.е. такива каквито биха могли да се получат по линията на най-малкото съпротивление, но без някаква научна база или обосновка. Никъде по света не е достигано правилно виждане за оценка на енигмата на експлоататорското майсторство, защото това, наистина, е едно изкуство, което си има своите тайни и загадки! Единствено ние, от Енигмата на Експлоататорския Елит (ЕЕЕ), подхождаме правилно към въпроса, като се опитваме да намерим скала за измерване на това изкуство, на базата на която може да се реши въпроса за избор на управляващи или експлоататори, което е основния проблем при демократичния избор (но е от полза и при централизираното управление). Заявявайки открито, че експлоататор, това звучи гордо, ние си поставяме първо въпроса: 1. Защо не върви нашата демокрация? ... Класическата демокрация залага на възможността за свободен избор, но не прави нищо за да формира алгоритъма на избора. При това положение нещата вървят добре където винаги са били добре, и, съответно, зле — там, където са били зле. Казано по друг начин: където е текло, там ще тече. Единствено ЕЕЕ дава възможност и в нашата опустошена икономика да потекат реки от амброзия. Дори ЕЕЕ да не подобри политиката, тя ще подобри икономиката, но най-добрата политика винаги е била добрата икономика, следователно, ЕЕЕ ще подобри и политиката! Ако милеете за нашата страна, значи милеете за експлоатацията в нея, значи милеете за Енигмата на Експлоататорския Елит. Разгадайте нашата Енигма за да създадем роден експлоататорски елит! — — — — — |
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/