Комунизма като религия -- парчета




          КОМУНИЗМЪТ КАТО РЕЛИГИЯ — парчета



          СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕ

     Въведение
     І. Прилики на комунизма с другите религии
     ІІ. Различия между комунизма и другите религии
     ІІІ. Минало и бъдеще на комунистическата религия
     ІV. Пентаизмът — религията на бъдещето
     Приложение: Етимологично изследване (multilingua)


          ВЪВЕДЕНИЕ

     Въпреки многократните разисквания за вредата или ползата от комунизма, разисквания, които обикновено не водят до безспорни изводи, защото всяко нещо зависи от времето и мястото, всяко лекарство — от дозата, всяко управление — от обекта на управление, всяка демокрация — от демоса, и прочее, изглежда че настоящото разглеждане е необходимо за нашия народ, или поне за мислещата част от него. Необходимо е не толкова за да открие нови виновници за кризата или катастрофата в България, колкото да хвърли правилна светлина по въпроса, защото кризата, както се оказа, започна след отказването ни от комунизма, а пряко доказателство за ползата или вредата от него ние, така или иначе, нямаме, понеже нямаме тъй наречената "контролна група", както казват медиците, която винаги трябва да присъствува при изпитание на едно лекарство, за да може да се направи някакво сравнение, т.е. ние нямахме две Българии: едната — комунистическа, а другата — не, за да сравним резултатите. Немците имаха две Германии и въпреки това и там може да се спори, защото те не бяха еднакво природно надарени, нито еднакво големи, нито еднакво пострадали от войната, а и източната издържаше донякъде Социалистическия Лагер, по простата причина, че от един общ впряг най-много страдат силните кончета (а печелят слабите — такива като нас, например). Ние нямаме такова доказателство и можем да се сравняваме, или със събратята си по съдба: бившите комунистически страни, като Чехия, Словакия, Полша, Унгария, и прочее — което сравнение не е в наша полза — или с териториалните ни съседи от некомунистически тип, като Гърция и Турция — което сравнение сега също не е в наша полза. Разбира се можем да се сравняваме и с "тежките" случаи като Сърбия, Чечения, и други райони, където хората се изпопребиха, а ние още не сме (макар че и това си има своите причини — донякъде робската психика на българина наследена от петвековното османско робство), но пък в такъв случай защо да не се сравняваме с Руанда, например, та да спечелим още по-голям актив?

...

          І. ПРИЛИКИ НА КОМУНИЗМА С ДРУГИТЕ РЕЛИГИИ

     0. Дефиниция на понятието "религия"

     И така нека се опитаме да дадем някаква работна дефиниция на понятието "религия", като: цялостна социална система от схващания и ритуали, която се базира изключително на вярата и има за цел да подкрепя и насърчава хората във всекидневната им дейност и особено в трудните им моменти, давайки смисъл на иначе безсмисления от гледна точка на индивида живот. Това е достатъчно общо и всеобхватно определение, което не изключва никоя от съществуващите религии и дава възможност за приобщаване и на нови такива. Във всеки случай по-точна дефиниция би ни ограничавала, така както говори и разборът на подобните думи: о + предел + ям, о + гранич + авам, de + fine = make_it_finite, de + limit = set_limits и прочее, които идват от разбирането за неограничената сложност на живота и необходимостта да отрежем нещо от него, за да можем да го вземем и изучим. По-нататък ще разгледаме повече от дузина основни характеристики на комунизма като религия, които взети поотделно не са достатъчни за подобно твърдение, но техния комулативен ефект напълно аргументира нашата теза. Наред с присъствието им в някоя от религиите ще разглеждаме и проявата им в комунистическия социализъм, а паралелите с националния социализъм, както и на някои от тях с други видове обществено устройство оставяме на въображението на читателя.

     1. Вяра вместо разум

Това е най-съществената черта на всяка религия, но тя далеч не е единствената, разбира се. Без да дискутираме кое от двете е по-важно ще отбележим, че единственото, което разума може да направи в тази насока, е да докаже по разумен път, че Бог трябва да съществува, като "трябва" е нужно да се разбира в смисъл, че ако Бог не съществува, то той трябва да бъде измислен, защото човек просто иска да има някакъв Бог, за да има нещо, в което той да вярва и на което да се уповава, а това означава, всъщност, и самата дума религия (на английски тя идва от глагола rely on, което значи "разчитам, облягам се на")! Аналогично етимологично потвърждение на казаното се крие и в думата pater, която на английски означава свещеник, но която идва още от древния санскрит, където означава "греда, подпора", а това е и значението на вече рядко употребяваната наша дума "патерица" (значенията може и да се различават, по окончанията, но е важен образа, защото в санскрита pater или "пътер" е баща, а в латинския patera е жертвена чаша). При желание може да се разгледат и други подобни думи, като: "папа", т.е. баща, отец, при когото човек отива за защита (и който дава и "папото", което било и латински жаргон); руския "батюшка" като название на свещеника; самата дума "свещеник", която идва от "свети човек", при когото се отива за утеха и на когото може да се вярва; английския God (респ. немския Gott), който кореспондира с good и ще рече "Доброто" (така както дявола, е вариация на тема the evel и ще рече "Злото"), и прочее. Във всеки случай религията за хората е това, което са приказките за децата! При нея нещата се възприемат не защото са верни, а тъкмо по обратната причина, или поне това гласи крилата фраза, дошла до нас от римско време, че "аз вярвам, защото не е за вярване" (или credo quia absurdum, по латински), и това е ... логично, защото това, което е вероятно, което се случва или може да се докаже, то и се доказва, чрез примери или логически изводи, а това, за което няма никакви доказателства може да бъде прието само по пътя на вярата.

...

     15. Религиозен морал

     Всяка религия е неизбежно морална, като предявява такива изисквания към вярващите, които могат да се нарекат: правила за добро съжителство. Обикновено човек знае кое е добро за него в даден момент, но като крайно същество той не може да обхване нито всички останали индивиди (а по-точно и цялата природа или околна среда), нито всички минали и бъдещи поколения, така че това е и основната морална повеля на религията: да накара индивида да се почувствува като част от цялото общество, или като прашинка от битието носеща се по реката на времето! Навярно на това място би трябвало да дадем попътно и една неограничаваща дефиниция на понятието "морал", като: система от правила призвани да обединят хората във времето и в пространството. Ако сега малко конкретизираме нещата ще се получи, че обединение в пространството хората, така или иначе, могат да постигат (най-малкото със сила), но пред времето без религията (или без някакви примитивни морални норми) човечеството просто немее! Група хора необединени в пространството е прието да се наричат "диваци" (защото те могат да си прегризят гърлата като глутница вълци — било то за някоя женска, било за някой кокал, или просто да се покажат "герои"), докато група хора необединени във времето, обикновено, се наричат "варвари", сиреч безбожници (защото те не знаят как да постъпят, за да оставят след себе си добър спомен, нито са убедени, че трябва изобщо да оставят някакъв спомен).

...

          II. РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ КОМУНИЗМА И ДРУГИТЕ РЕЛИГИИ

     Нашата основна цел беше да покажем сходствата на комунизма с другите религии, защото разликите се виждат лесно, но за пълнота на изложението ще се спрем и на по-важните различия.

     1. Няма Бог

     При комунизма, както вече казахме, няма Бог в конвенционалния смисъл на думата, т.е. като същество създадено по образ и подобие на човека (независимо дали с две или четири ръце, или на какви превъплъщения е способно, или по какъв начин се размножава — било то чрез дихание, чрез пораждане от някоя част на тялото, или като Светия Дух, чрез божествена "засевка" в човешки организъм), но все пак съществува идеята за нещо присъствуващо винаги и навсякъде, неунищожимо и неделимо, което ръководи света, от най-малките частици до космическите галактики и черни дупки, чрез редица природни закони (за повечето от които не знаем нито как, нито къде са записани), и което осъществява връзката между миналото и бъдещето. Но, в крайна сметка, каква е разликата дали ще говорим за "словото", или за идеята, или природните закони, или битовете информация, след като всичко това е едната страна на нещата, а другата е материята или битието? За да съществува материя трябва да има и информация за това как тя да бъде свързана, да функционира и се развива във времето, а за да има информация, то трябва да има и материален носител, за да може тя да се записва и предава. Това са двете страни на нашия свят, а с какви символи ще ги означаваме и как ще ги кръщаваме няма принципно значение.

...

          ІІІ. МИНАЛО И БЪДЕЩЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА РЕЛИГИЯ

     В тази глава е редно да погледнем на комунистическата религия, както се казва, в динамиката на нейното развитие. Но първо трябва да уточним, че тя не възниква по време на теоретическото създаване на комунизма от Маркс, който прави само едно предсказание, че, искаме или не, но призрака на комунизма си броди по света и ако приемем това за сведение бихме могли да си спестим доста излишни обществени конфликти! Този Марксов комунизъм няма нищо общо с религията, за която говорихме, защото при него отсъствуват повечето от разискваните в глава първа характеристики, например: той не се базира на вярата; не говори за комунистическото бъдеще като за нещо далечно и недостижимо, а като зависещо от развитието на производителните сили в световен мащаб (нещо, което вече е практически достигнато в редица западни страни, само дето там не му казват така, а в най-добрия случай използуват думата социализъм, като по-мека); изобщо не е мислил за предмети на култа, за Партийни домове и Мавзолеи; нито за фанатичността на комунистите; нито за тоталитарността на тази идеология и проникването й дори в спорта, науката и пр.; не е мислил за "комсомолски" прически (той и за комсомолци не е мислил), а си е ходел с голяма брада и такава коса, каквато му е харесвала; за апарат на инквизиция не е и ставало дума, защото той не се е наемал да управлява държава (а да предсказва развитието на обществото); нито за цензура; нито за убежище на слабите, и прочее. Ако Маркс не е казвал какво ще настане след комунизма, това не значи, че той е искал да има застой в обществото. Така че от изброените по-рано признаци на религиите остава само това, че той не е имал нищо против хората да бъдат щастливи и, разбира се, е искал най-ценното от морала на народа да се съхрани и при комунизма!

     1. Ленинизмът — начало на комунистическата религия

     Ленинизмът, или "насилственият комунизъм" (още революционен, диктаторски, принудителен, и други подобни) е това, което поставя началото на комунистическата религия. Наивно е да се твърди, че Ленин е съзнавал, че поставя началото на нова религия — той може само да се е стремял към по-голямо влияние сред масите — но, така или иначе, смело може да се твърди, че той е първия "комунистически Папа", както и първия комунистически светец и мъченик. ( Изобщо казано, такова нещо често се случва, като много малко са, например, бащите, които могат да се похвалят, че са направили своите деца целенасочено и осъзнато — те, може би, са искали само да ощастливят своята любима, ако се изразим културно ). С появата на първата комунистическа държава, обаче, в условията на жестока реакция от страна на всички останали (но много по-развити) капиталистически страни, на територия и с население достатъчно за една световна империя, с лични амбиции (незадоволителните резултати постигнати от брат му в опитите за някакво движение по пътя на прогреса в тази, да не си кривим душата, изостанала империя само с терористични средства), на "горкия човечец" не му е оставало нищо друго освен да приложи всичко най-добро от хилядолетната история на световните диктатури в управлението на големи човешки маси! Но какво да се прави като народа не ще да прави това, което е за негово добро? Щом като едно дете не слуша (а поведението на цели народи малко се отличава от поведението на децата, между другото), значи то трябва да си получи наказанието, нали? А за да няма само наказания, то трябва да има и разни приказки (както сега ни разказват какви ли не демократични измислици), т.е. вяра или религия (и да напомним тук, че фашисткото приветствие "Хайл", т.е. Heil, е корена на думата heilig, което значи свещен). За съжаление това е така, защото човек може да бъде накаран да върши нещо, което не иска (но което трябва да се прави), само по два начина: или чрез принуда, или чрез заблуда (а най-добре и по двата едновременно)!

...

          ІV. ПЕНТАИЗМЪТ — РЕЛИГИЯ НА БЪДЕЩЕТО

     1. Същност на пентаизма

     Пентаизмът е религия на атеистите, в която е преодоляно присъствуващото при всички останали религии противоречие между вярата и разума по един естествен начин, а именно — чрез тяхното неразривно обединeние! Ние призоваваме всеки споделящ нашите убеждения да вярва, че разума съществува и, следователно, всичко може да се докаже по разумен път, така че утехата, която нашите вярващи търсят да бъде в разума, който от своя страна може да обоснове и необходимостта от вярата; или обратното — във вярата, която може да постулира съществуването на разума. Според нас вярата и разума не само не си противоречат, но и се допълват, като там, където вярата е малко, разума идва на помощ, а там, където не достига разум, вярата помага! В този смисъл пентаизмът е най-разумната религия и най-религиозното учение. Няма проблеми за всеки желаещ да се приобщи към нас, било то по силата на разума (че нашата религия е най-добрата), било по силата на вярата (че тя е най-разумната), било чрез някакво диалектическо единство на тези противоположности, или чрез някой друг от Пътищата на Познанието (вижте по-долу).

     Пентаистите вярват в причинно-следствените връзки на нещата и знаят, че сегашното им състояние не е възможно без съществуването на предекзистентното минало, в което те са едно нереализирано постекзистентно бъдеще, така както тяхното сегашно съществуване представлява едно предекзистентно минало за тяхното постекзистентно бъдеще. Предекзистентното минало, както и постекзистентното бъдеще са нематериални и неунищожими!

...

     Основната цел на нашето настояще е непрестанното нарастване на интегралното щастие на общността, ако това не пречи на щастието на общността в постекзистентното й бъдеще! С оглед на последното са възможни периоди на ограничаване на щастието в момента, което е въпрос на задълбочена преценка и дискусии. Нашите символи са насочени именно към щастието, и петолъчната звезда символизира петте Пътя на Познанието, така както и петте пръста символизират човешката ръка, която единствено може да превърне идеята в реалност. Всичките пет пътя са равноправни и няма значение по кой от тях ще бъде постигнато щастието, така че едни индивиди могат да използуват вярата, други осезанието, трети разума, и така нататък. Нещо повече, пентаизмът не е религия за избрани по някакви съсловни, расови, имуществени, полови, интелектуални, и прочее признаци, и вратите на нашите Пентадоми са винаги отворени за всеки желаещ да се приобщи към нашите редици, така че щастието при нас е свободно и общодостъпно! Съществуването на постекзистентното бъдеще ни изтегля напред във времето, от където и трябва да се преценява щастието на индивида, а информационния характер на това бъдеще ни убеждава във връзката с другите елементи на обществото (както и на природата, посредством божието съществуване), за които е предназначена тази информация. Това обединение на вярващите във времето и пространството доказва логически моралността на пентаизма, но тя може да се приеме и без доказателства, по пътя на вярата, а може да се постигне и чрез обучение. Само по морални пътища човек може да се приближи към Божествената истина (без, разбира се, да може да я достигне) и само морала може да бъде оправдание за съществуването на една религия. Всички религии доведоха до появата на пентаизма, който израстна от тях така, че без да ги отрича в общото, ги съдържа като идея в себе си, като тяхно сечение (казано математически), или като еманация на морала включен в тях през вековете човешка история по пътя на познанието!

     Разперете свободно пръсти, изберете предпочитания от Вас Път на Познанието, и се приобщете към квинтесенцията на всички религии, към най-атеистичната и съвременна, най-свободната и толерантна, масово разпространената, антидогматична, разумно секретна и научно-утопична, общодостъпна за всички и максимално морална религия, предоставяща най-добра опора и опиум за всички народи по пътя към интегралното щастие на човечеството!

     Станете пентаисти за да постигнете смисъла на житейското безсмислие!

     1995 ‑ 1998 г.


          ПРИЛОЖЕНИЕ

          ЕТИМОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

          (Multilingua)

  "Привет товарищ грузчик!"
"Кому Вы говорите?"
"Ну, как же так: 'не грузчик'?
Однако же, простите,

Товарищ в русском языке
Ведь от товар изводится?
Ну и понятно, значит, всем,
Что к грузу это сводится,

...

 
            * * *
Таквизи мисли доста странни,
нали, понякога се пръкват.
Но тъй като са нежелани,
да ги накараме да млъкнат.

12.2000
 


———

     Забележка: Тъй като .doc файла тук не се получава (отрязва се до една трета), то ако някой иска бих могъл да му изпратя такъв файл, както си се полага, със страниране, с пренос на редове, удобен за разпечатване, ако го поиска от мен на адрес chris_myrski@yahoo.com (стига да не сте чат толкова много хора, че да губя доста време).

     Мирски

          К Р А Й

 


 


Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/

Рейтинг@Mail.ru