Р А З У М Н И Я Т Ч О В Е К(ФАНТАСТИЧНИ РАЗКАЗИ)Христо МИРСКИ, София, България, 2012— — — — —
— — — — — СЪДЪРЖАНИЕПредговор Новобранецът Логична мисъл Откритието на професор Колосов Стимулаторът на Питър Мак-Грийвз Детелината Брачното предложение Право на избор Homo Rationalis Тунелът Канибалите Биологичен партньор Поръчката Шестият ден Homo Retarded Нови ? — — — — — ЧАСТ ОСМАШЕСТИЯТ ДЕНС първите лъчи на Слънцето той отвори очи и се протегна така, че насмалко да изпадне от облака, където бе прекарал нощта, и се прозина така, като че ли щеше да налапа транспространствената капсула, която се поклащаше мирно на един хвърлей разстояние от него. Но това бяха просто хиперболи, помисли си той, защото нямаше как да изпадне от облака, понеже бе обкичен целия с антигравитационни гривни. А и всичките до една да откажеха, то пак нищо нямаше да му стане, защото мигновено щеше да премине в субматериална форма, която не можеше да изгори и в плазмен огън, примерно казано. Но пък като приема материален облик защо да не използува и материални сравнения, а? Обърна се по очи, духна малко встрани част от облака, и се загледа в планетата под него. Хубава планетка, трета откъм звездата си, със синьо небе, бели облаци и вече зелени поля и гори. Назъбени водни пространства — големи и малки —, приятен за материалното му тяло климат, и най-вече негова планета, защото цели пет дни я беше заселвал с всякаква органика. Е, дните бяха доста относително понятие, защото ако не се връщаше в далечни геологични времена и не забягваше и напред за да провери резултата, то никога нямаше да свърши работата както трябва и в срок. Но той винаги я вършеше, независимо от местните планетни дни, защото не обичаше да оставя днешната работа за утре, макар че за него нямаше днес и утре. За едно нематериално същество нито времето, нито пространството бяха от особено значение. Той живееше практически вечно, от гледна точка на материалните организми които създаваше, като умирането му беше просто начин за подмяна на една идея с друга, защото идеите се изхабяваха с времето (също както и материята), с неговото лично време, разбира се. Сега се въртеше някъде над тропика и се чудеше дали да тръгва за следващото си назначение, или да прекара поредните си два почивни дни тук, защото такъв беше режима на работа на Създателите — пет местни дни сътворение на живот на поредната планета и два местни дни заслужена почивка където пожелае. Ама за къде да бърза, след като: когато тръгне, тогава и ще пристигне, понеже идеята се пренася мигновено, а ако се влачи с капсулата с апаратурата все едно ще закъснее, дори при транс-преходи, така че на новото място положително ще го чака друга капсула. Следователно имаше три варианта: или да се помотае тук, или да отиде на новото място, или да постои малко в Центъра по Заселване. Новото място сигурно е пълна скука, не само защото още не е заселено, ами защото при тамошните условия можеше да се мисли само за силиконен живот, който, както и да го погледнеш, си е скучна работа. В Центъра можеше да размени някоя клюка с други колеги, но там, все едно, се отбиваше доста често, така че този вариант също не го привличаше. Тъй че я по-добре да огледа още веднъж тази планетка и да си се порадва на тукашното си тяло. Решил това той влезе в кораба-лаборатория и пусна една подробна тестваща програма като преглеждаше набързо резултатите на тримерния екран. Цикли, цикли, и пак цикли — над един милион растителни и животински видове и всичко обвързано с по-прости или по-сложни цикли, защото живота бе едно динамично равновесие. И то много крехко равновесие, защото тази органика беше страшно деликатна. Толкова деликатна, че ако я оставеха сама да се развива, според принципите на Вселената, живота на такива спектрални* същества като него би бил страшно скучен, защото докато някъде се пръкне някакъв животец и звездата вече взела, че угаснала. Затова и трябваше да го засяват този живот, да формират гените на всеки вид, да моделират взаимодействието на свързаните видове на хиляди нива (защото всичко беше свързано с всичко), че тук-там и планетката да променят малко, за да стане тя по-гостоприемна към живота на нея. Ето тук, например, трябваше малко да промени наклона на оста ù за да омекоти климата и при това едни огромни влечуги взеха та погинаха. Е, можеше да се върне назад във времето и да ги възстанови, но пък — чудо голямо! Те и без това щяха да изпомрат после, защото тонове месо с грамове мозък не са много устойчиви системи, но те трябваха като звено в цялостната система, а пък органична материя — колкото искаш, че и повече — и той превключи проверката на автоматичен режим и се замисли. [ * Spectre на английски (но корена е латински) значи дух, привидение, поради което този термин е възприет и за разлагане на бялата светлина в спектър. ] Да-а, всичко е обвързано и всичко се подчинява на законите, така че да дава максимално разнообразие, защото идеята може да е вечна и неунищожима, но без насладата от материалното разнообразие тя не става за нищо. Нематериалните същества не могат да съществуват без материалните, т.е. те могат, разбира се, но не им е интересно, защото нямат смисъл в живота, нали така беше? Затова и професията на Създателите е доста почетна, и без тях нямаше да съществува най-малкото трансвизията, която развлича сумата негови събратя. Е, почетна, ама рутинна работа, де. Защото субматериалните бази знания сами дават най-доброто решение, което се изпълнява от съвършени автомати. Те се нуждаят само тук-таме от директивни указания, но количественото обвързване на параметрите е изцяло работа на програмите. Той може да каже: тук малко повече, там малко по-малко, и толкоз. Но пък нали в самите програми е заложено творчеството на съществата преди него. Така че излиза, че целта на всяко творчество, май, е в това да се елиминира творчеството, а? Добър афоризъм, само дето изглежда верен! Е, ама нали и затова създаваме непрекъснато някакво ново разнообразие — за да не свършва пула на необходимата творческа работа. Ето сега, например, никой не му е отнел правото да направи нещо ново, нали? Само че такова нещо, дето да се вписва в циклите и да не излиза от нужните граници, за да не унищожи създаденото разнообразие. Е, да де, ама то ако не излиза от границите и не е интересно, нали така? Тъй де, ама може да се стреми да стигне точно до допустимите граници, т.е. тъй да руши границите, така че те да остават, или поне да се получават нови граници, но живота пак да си продължава. Защото границите са мярката, интервала, в който живота може да се променя. Примерно, един орел не може да има цял метър клюн, ама може да е по-закривен и остър и това ще го направи по-умел и приспособен. Е-е, ама то това системата вече го е направила. А пък на мен ми се иска да направя нещо ново, нещо наистина творческо. Абе, то ми се иска, защото си нямам друга работа, ама дали може — продължи той монолога със себе си, хвърляйки поглед към екрана, но там всичко вървеше тип-топ, така че той отново се отдаде на мислите си. — Така-а, значи целта е да направя такова нещо, животинче, де, което да няма чувство за мярка, е, не съвсем да няма, но мярката му да е доста изопачена. Примерно, ако му трябва един заек за храна, то той да вземе да избие десет, като деветте ги остави да ги изядат червеите, да речем. Или пък стотина. Или всичките, а? Ето: такова нещо няма никога да влезе в главата на един вълк, защото той има чувство за мярка. Но ако се случи дълга засуха, например, и тревата изсъхне, и зайците изпомрат, а пък вълка си е приготвил сушено заешко, той ще оцелее, а иначе може да погине и пак да наруши цикъла. Така че едно излизане от мярката може понякога да е полезно за живота, т.е. ако едно същество стои винаги в тесни граници, то и няма да измисли нищо ново, нали? Както и аз сега: ако не си задавам такива въпроси то и няма да направя нищо ново. А иначе може и да излезе нещо, защото при творчеството не се знае какво ще излезе. Е-ех, пак се увлякох — продължи той мислите си, — ама като не знам какво точно искам, то не може да не се отвличам, защото, как да формулирам целта, ако не се отдръпна малко от нея и не я модифицирам, нали така? И тъй: да няма чувство за мярка, ама не винаги, ами понякога, когато това не му пречи много, т.е. когато съществото е сито и няма какво да прави. С други думи, трябва да предвидя нещо непроявено или непроявяващо се, ама присъствуващо като възможност — нещо като интелект** — и това нещо да го кара да нарушава чувството за мярка и равновесието в природата. Ако се погрижа това "нещо във възможност" да се проявява доста рядко и след като животното е изчерпало дадените му от генетичните заложби възможности, то цикъла може и да не се наруши. С други думи, това животно ще трябва да има подобни на мен възможности, само че, поради материалната си природа, то ще трябва да тръгва от нея, и чак ако това не му помага тогава да се възползува от това нещо във възможност. Това, разбира се, е опасничко, но аз ще го промоделирам докъдето може. А пък, ако толкова нещата в последствие се оплескат, е, винаги може да се каже, че експеримента е излязъл неуспешен. Биологична материя — бол, и за това, че съм я използувал както на мен ми е хрумнало, никой не може да ме обвини. Пък и, в крайна сметка, това няма да е моя грешка, а непредвидимост на експеримента, така че няма защо да се безпокоя, стига нещата да са изпипани. Важното, обаче, е да не пипам директно в гените, защото ако има някакъв ген на интелекта, то това животинче може, съзнателно или не, да вземе да го селекционира и тогава то ще стане най-силното и ще излезе далеч от всички граници на равновесието. [ ** Думата интелект трябва да идва от старо-гръцкото εvτελεχεια, което бил един от термините използувани от Аристотел за видовете енергия, и означавал тъкмо: "нещо във възможност". ] Така-а, я сега да видим какво ще да е това животинче? Ами, ясно е, че трябва да е някакво грозно и некъдърно, т.е. несъвършено! Защото, ако е съвършено, то и не му трябва да излиза от мярката, нали? Тъй, тъй, а пък ако е несъвършено, то (е, и ако може, де) ще се опитва да се нагоди към света като приложи това нещо във възможност. Един лъв, или акула, крава, червей, мравка, и прочее, са все съвършени преобразователи на белтъчната материя. Е, мравките (и пчелите) не бяха много съвършени, защото са доста дребни, но пък там направих големи семейства с добра йерархия (според препоръките на програмата), така че и те станаха съвършени. А, да, йерархията! Това е много хубаво нещо за засилване на вида, но е малко опасничко, защото може да се установи тотално господство и унищожение на разнообразието. Но пък е един естествен начин за излизане от мярката — като засилване на възможностите. Е, да речем, че йерархия може да има, но само като възможност, а, иначе, нещо да ù пречи да се установи навсякъде сред вида. Дотук добре-е, стига да не забравя да поставя такива пречки. Е, и за възможностите, но на тях после, защото то е въпрос на реализацията, а сега съм на ниво идеен проект. Значи животното трябва да е грозничко и некадърно, примерно: само да скача по дърветата, но нито да може бързо да бяга, ни да лети, ни да има остри зъби или нокти, и прочее. Да го нарека, примерно, скакун, или ... маймун, а? Маймун може — звучи ми достатъчно пренебрежително***. Та ако този маймун живее на топло ще да му остава време през което да проявява това възможно нещо. Ами ако не иска да го проявява, а? Примерно: някоя птица може да лети, ама я мързи, защото се е уяла и е станала тежка. А тук колкото и да го мързи моето ново животно, то нещо трябва да го кара да нарушава мярката. Така-а. Ами какво по-естествено, от борбата между различните индивиди? Ако всеки екземпляр се мъчи с нещо да се изяви, за да докопа по-вкусен кокал, то тогава няма да го мързи, нали? Да, де, ама нека има и нещо като ... неразумна гордост или високо самомнение, или биене по гърдите, някакви крясъци на екстаз и задоволство от себе си. Да-а, точно неразумната гордост ще кара моя маймун да губи чувството си за мярка! [ *** Изглежда, че пренебрежението е основното нещо, което свързва названията на маймуната на различните езици. Българската дума е същата на гръцки (μαιμoυ) и турски (maymun), и навярно идва от санскрита, като от същия корен е и английското monkey, където, обаче, е отрязана първата сричка "май-", която символизира едно бързо движение (сравни с гръцката μαιvα, която била основна дума на пристанищните хамали и значи: дърпай, сваляй, махай, откъдето идва и нашия жаргон "върви на майната си"; нашата частица май, която е и английското may(-be); още месеца май, възприет във всички западни езици, който е първия месец на бърза промяна на времето, т.е. първия след зимата без буквата "р" в него; и пр.), като това движение е пак от санскрита, където maja значело магия. Немското die Affe с това повторение и обръщане на една и съща сричка е просто един възглас на досада — нещо като "уфф". Руската обезьяна пък е някакво животно с много дефекти или "изьяны". А сигурно и в други езици. ] Добре-е, а с какво ще се храни той — с трева или с месо? Е, ясно е, че трябва да може да яде всичко (защото иначе ще е доста ограничен), но най-много да си пада по месото, ако успее да го докопа. И точно тогава най-много да се бие по гърдите и да проявява нещо като ... жестокост****, т.е. някакво неоправдано и хипертрофирано чувство на задоволство от себе си и причина за екстаза му. Жестокостта трябва да е едно излизане от поредния цикъл на снабдяването му с храна, т.е. да убива не за да се нахрани, а просто защото му харесва и може да се похвали с нещо. Да-а, това, разбира се, е много съществено. Точно това може да му даде възможност за избие всичките зайци, или с каквото там се храни, и да се окаже достатъчно застрашен в оцеляването си. Пак става опасничко, ама сигурно пък и няма да може да изтреби чак цели видове, а? Е добре, де, и да поизтреби няколко вида не е чак толкова голяма беда, защото те са достатъчно много. По-важното е да не вземе да изтрепи всичките видове, заедно със себе си. Ама за това трябва доста време, така че може и да се понаучи на нещо от това дето ще го има във възможност? Абе, най-малкото, струва си да се опита. Само дето тези особености на характера ще трябва внимателно да се кодират. И да са обвързани и съгласувани. Например, тази жестокост е редно да е свързана не само с храната му, а и с неразумната му гордост и неоправданото самомнение. Или с лошия му и сприхав характер. Като се бутне тук там в геновете му сигурно ще може, но това е работа на системата и автоматите от лабораторията. Ще моделирам няколко варианта да видя кое ще върши най-добра работа. [ **** Интересно е да се отбележи, че съвпадението между горилата и партизанина в английския, т.е. между: gorilla и guerilla, съвсем не е случайно и идва от френското guerre (четено "гер"), което значи война. Но тази война присъствува и в немския — като Herr (т.е. мъж или войн), и в английския — като war (четено "уо(р)", т.е. едно гърлено ръмжене), и при нашето "ура-а", и при руския бой или война (което е пак един вой), и къде ли още не? ] А някое друго качество? Защото гордостта, жестокостта, това е добре, но е хубаво да има и нещо друго, та да го ръчка да излиза от цикъла. Нещо дето да действува и когато не става въпрос за ядене или хвалене, а просто така — да опита нещо друго. Да има нещо като любопитство, може би? Ама то любопитството, като правило, е присъщо на женския пол при двуполовите животни. Не е това. Нещо като любознателност, желание за развлечение или игра! Е, така пò може. Само че това вече при мъжките индивиди, нали така? Защото женският индивид е консервативния, а пък мъжкия е творческия; първият запазва вида, а вторият го усъвършенствува. Е-е, аз май доста се поувлякох с тази игра, защото искам да го направя такъв, че и на мен да прилича малко, май? Е, добре, де, що пък и да не ми прилича по нещо — нали аз го създавам? Значи, добавяме и творческа жилка. Ама тя трудно се дефинира. Да речем, нещо като ... мързел, може би? Само че творчески мързел, мързел дето да кара моето добиче да измисли нещо, а не да седи под дървото и да чака ябълката сама да падне в устата му. ... Абе, това мое материално превъплъщение вече почна да се намесва и в мислите ми и да ми налага и епитетите си. Ябълка, та ябълка. Е, хубаво де, да му похапна и някоя ябълка докато си мисля — и той си представи добре предмета и протегна ръка към синтезатора на материя. След малко от там изскочи една зачервена ябълка, която той пое в ръката си и я захапа с удоволствие. — Абе, капризна материя е това белтъчната, ама пък е хубаво да си в нея, защото и за ядене си мислиш, и за пийване, че може и за нещо друго да се сетя след малко, ама първо работата. Така-а, значи творчески мързел като желание за игра при мъжкия индивид. Но в същото време и жестокост, нали? Т.е. жестока игра, с две думи. Добре, добре. Я да видим сега възможностите. Казахме, значи, че ще бяга по дърветата. Тогава му трябват четири лапи (няма що да променям броя на крайниците при бозайниците), ама доста сръчни. А може даже и опашката му да върши подобна работа като крайниците, та да станат пет, защото петицата е хубаво число. Ето: и аз работих пет дни дотук; и координатната ни система е с пет оси — три пространствени, една временна, и една сложностна или макро-микро ос; и сумата растения направих с пет цветни листчета; и пръстите на животинките са по идея пет (освен ако някой не е рудиментирал), и въобще ... Хубаво, де, пак се отвличам. Нека му е гъвкава опашката, но това не е съществено, даже може после да отпадне. Ама кога после, а? Ами-и, сигурно като слезе от дърветата, защото не може да зависи само от някакви си дървета, дето може и да изсъхнат, и да повехнат, и прочее. Е, ще слезе, ако може да докопа нещо по-вкусничко на земята. Ама как да го докопа, като нито може бързо да бяга, ни да хвърка, ни има остри зъби? Тъй, тъй, той няма, ама камъните да не би да са малко, я? Или клоните и тоягите. После може и други оръдия, и оръжия, да си изнамери, като стигне до колелото. Ама да не избързвам. Колелото, ако трябва, и ще му го покажа на моя маймунчо, защото то е нещо дето го няма в природата. Е, няма го защото проблема със смазката на ставата при въртене е сложен, то при чистото въртене трябват и две тела, ротор и статор, а живия организъм е едно тяло — този въпрос си спомням, още докато учех за Създател, че бил добре изследвам. Както и да е. Значи: какви да са тези крайници? Е, и това не е сложно и явно трябва да се използуват всичките пет възможни пръста. Тъй, де, ама и с всичките си стави, така че да има 20 степени на свобода***** на китката или ходилото. Добре-е. Така става вече по-ясно и конкретно, пък и не е нещо ново при бозайниците, така че лесно може да се модифицират гените му. [ ***** Степените на свобода се броят като посоки на движение на всяка става. В случая за всеки пръст имаме 3 стави (или 4 кости) с по една степен на свобода (нагоре-надолу), и още една настрани (за третата става или за целия пръст), което дава по 4 на пръст, или, като умножим по броя на пръстите, получаваме 20. ] Значи: добра и гъвкава ръка, за да може с нещо да компенсира несъвършенството си. Всъщност, единственият радикален начин да се компенсира едно несъвършенство е универсалността, нали така? Губи се ефективност, но се печелят много възможности, а нали около това се въртя сега. Е, възможно е и обратното движение, само че то не ми трябва в случая. Ама правилно, разбира се: щом животното ще е несъвършено то трябва да е универсално, а то ще е и всеядно, както вече реших, което се съгласува добре. И понеже ще е мързеливо и разглезено, то ще се усъвършенствува. Е, не точно себе си, ами оръдията си. Така, така, нека прецизираме малко. Едно съвършено животно се вписва добре в средата си и като така всяко усъвършенствуване за него ще е самоусъвършенствуване с цел по-добро вписване в средата. Но при универсалното животно усъвършенствуването няма да е в него, а в средата. Я виж ти! Това, май, е добър извод? Значи моя маймун ще променя средата вместо себе си. Ами да: точно това е новото, точно това е начин за намеса в циклите, за излизане от един и влизане в друг! Така-а, нещата се обвързват, както и трябва да стане, защото иначе ще се наруши цикъла на стабилността и новото животно ще бъде изхвърлено от биосистемата, преди още добре да се е вписало в нея. Да, де, ама пък така може то самото да вземе и да изхвърли биосистемата, нали? Е, както и да е, вече се съгласих, че ще има някакъв риск и ще трябва нещо да се моделира и да се ходи и в бъдещето за по-сигурна проверка. Тъй да е. Значи 20 степени на свобода на китката, а на целия крайник може да направим 26, че и 27 степени. Е, повече няма нужда. После идва ред на нервната система, защото какви възможности, ако му е малко акъла на животното? Но тук нещата са лесни: повече гънки на мозъка, защото така се увеличава фракталната****** му повърхност и по този начин и броя на нервните възли. Но може да има и някаква разлика във функционирането на мозъка — да речем, да има два вида компютри******* в главата си: такъв дето да мисли логично и последователно, и такъв дето да не е логичен, но пък бърз и подобен на този при другите животни. Защото логично мислене ще му трябва на маймуна ми, иначе как ще излезе от рамките на принудата на средата? Тъй де, логичен мозък трябва, но това ще го реши системата въз основа на субматериалните бази знания. [ ****** Фрактална е една повърхност, в която всяка нейна част може да се повтаря в себе си практически до безкрайност, при увеличение на точността на наблюдение. Това е основно свойство на природните обекти, като такива са, например, бреговата ивица, структурата на дърветата, галактичните купове, движението на елементарните частици, редица икономически криви (на цените на една стока за различни периоди), и прочее. Оказва се, че това е еквивалентно на някаква нецяла ефективна размерност на обектите, при което един линеен обект може да достигне дори размерност двойка, като по този начин запълни цялата равнина, но това е сложен материел за по-подробно обяснение в белетристично произведение. ] [ ******* Лявото полукълбо на човешкия мозък е рационално-логическия компютър, където е семиотичната система (за обработка на знаци) и центъра на речта, докато дясното е свързано с чувствената обработка и разпознаването на образите, т.е. аналоговия компютър, който обикновено се "обажда" по време на сън. Аналогия, според гръцкия, ще рече нещо противно на логиката, макар че човек твърде често мисли тъкмо по аналогии и това се счита за съвсем логично мислене. ] Добре: по-нов и по-умен мозък, който да може да работи и по-абстрактно, а не само на базата на чувствените възприятия. Но какво да прави с тези абстракции, и как да си ги предава? Защото това животно ще бъде колективно, нали? Е, колективно, но разединено! Това е много важно, защото така то ще се крепи на границата на поредния цикъл, тъй като вече реших, че йерархия не трябва да съществува винаги, и не дори под властта на разума. Така-а, та как ще си предава мислите и идеите (за нарушаване на мярката)? Ами ясно е, че в една акустична среда това може да става чрез звука, така както правят сумата животни. Или, може би, да използува по-съвършена обонятелна или осезателна системи? Не-е, това не е добре и то не заради трудности по създаването, а защото една такава система ще предава доста точно личните възприятия. А при едно точно предаване, ще има добро отражение на околната среда и, следователно, животното ще се движи в рамките на природните необходимости. Освен това аз говоря за някакви абстракции или идеи, а абстракциите затова са такива, защото не отразяват точно самите обекти, а нещо извлечено или изсмукано от тях. Да-а, предаването на мислите трябва да се опосредствува от някаква формална система — както аз, примерно, използувам базите знания. Е, то аз, поначало, работя с идеи, които вече са някакви абстракции, така че нека не се копирам чак толкова точно. Така де, ама трябва да има някаква акустична, а после, навярно, и семиотична или знакова система за размяна на информация. За семиотиката ще мисля после, или пък маймуна ще си я измисли, но важното е ... ами да: важно е да не позволявам директно предаване и четене на мисли, защото това ще е пряк начин, а аз искам опосредствуван. Значи: никаква телепатия, и по-слаби чувствени възприятия. А пък звуците ще трябва да излизат от гърлото му — че откъде другаде? Е, тогава ще му трябват по-съвършени гласни струни на моя маймунчо. Но това не е никакъв проблем. Значи, той ще владее някаква реч, която ще опосредствува и абстрахира пряката действителност. А защо не го кажа и по-ясно: която ще му пречи, да се разбира добре с другите? Тъй де, ще има възможност да го прави, ама няма да го прави често, и ще гледа, колкото да разкрие това което знае, толкова и да го скрие********. А дали ще иска да крие истината? Ами, ако е самонадеяно и жестоко животно, то сигурно ще я крие — най-малкото от егоизъм, а кой биологичен индивид не е егоистичен? Да, де, ама една котка не може да скрие раздразнението си и си мърда нервно опашката, а маймуна трябва да може да крие всичко което поиска. И с помощта на речта също. Много добре: такава фонетична система, която да позволява добри абстракции, но и да затруднява разбирането между маймуните. Например, отделните племена да говорят на различни езици. Просто, както всичко гениално, и най-важното: няма защо аз да се старая за това — самите маймуни ще се постараят да се объркат взаимно! Така речта, от своя страна, също ще пречи за постигане на единна йерархия, или ще намали пула на въздействие. [ ******** Има една интересна латинска фраза, подходяща в случая: Ars est celare artem, или "Изкуството е в това да криеш изкуството". ] Абе, я да видим какво става с проверката? А-а, свършила отдавна. Пък и вече отива към пладне, като гледам звездата им. Я да взема аз сега да задам основните изисквания, пък да видим какво ще каже системата. Ама ще си пийна една амброзийка най-напред, че от мислене чак се изпотих — и Създателя си взе една чашка с някакво шумящо и ободряващо питие, която вече го чакаше на подноса на синтезатора и отпи няколко глътки. — Значи така — нареждаше той мислено на мозъка на лабораторната си капсула: — грозно и некадърно животно; живее първоначално по дърветата, но после трябва да слезе от тях; има добре развити крайници, със съответните степени на свобода; прецизно изработени гласни струни, възможност за добро артикулиране на звуците и разделянето им на малки единици или срички, произнасяни на един дъх; силно нагънат мозък и два вида изчислителни устройства в него — единия чувствен или аналогов, както при другите бозайници, а другия способен да анализира сричките и да формира логични последователности от разсъждения, които да надхвърлят природните ограничения; да, много важно: лошо чувство за мярка във всичко — и във храната, и в удоволствията (да, трябва да помисля за най-важното удоволствие); желание за игри, при мъжкия индивид; задължителна жестокост във всичко, като проява на лошото му чувство за мярка; сприхав и самонадеян характер; а-а, да, нещо като комплекс за малоценност, който си е съвсем оправдан, защото то и си е несъвършено; значи още: универсалност, като възможност за компенсиране на несъвършенството му; да търси, ако трябва и да му се покаже, чрез имплантация на управляващо устройство в мозъка му (или пък аз ще сляза тук-там да им покажа по някой номер), че трябва да използува каквото може от околната среда като оръдие и оръжие за да докопа по-вкусно месо — а, всеядно животно, разбира се; мързел, ама творчески, или някаква любознателност, не поради преки жизнени цели, а заради самите разсъждения (идеята се стреми към материята — значи, и материята ще се стреми към идеята, нали така?); е, сигурно и други неща. Я да видим сега какви ще са генетичните намеси, и да екстраполираме, така едно 4-5 хиляди завъртания на планетата около звездата ù, като модел или виртуална действителност? — и той почака малко, допивайки амброзията си. Хъм, абе, уж добре, ама нещо вяло живурка, измъчено. Слязъл е от дървото, хвърля камъни, бие се по гърдите, врещи нещо позавъртяно, кара се и се бие с когото му падне, с повод и без повод, но някак-си без особено удоволствие. Ама, разбира се, защото забравих да пипна и по секса. А то без адекватен секс закъде е моя маймун? Значи, нека съм последователен: и в секса лошо чувство за мярка! Целогодишен секс и дори без продължение на рода. Което ще рече, че може да е и между еднакви полове, или не там където трябва, нали така? Важното е да му прави кеф и да повдига самочувствието му, защото без самочувствие няма бъдеще за едно такова некадърно животинче. Я да видя дали не може нещо да се измисли по въпроса? Значи, секса при двуполовите видове е възвратно-постъпателно движение на един шип в един лагер. Е, тук нищо не бива да се пипа, защото трябва да имаме два пола, със своите особености и функции в регенерацията на живота. Иначе, ако имахме еднополови същества, т.е. и с шип и с лагер — отзад, да речем — на всеки индивид, така че хем да имаме два пола, хем и двата да са в едно същество, то можеше да се осъществяват най-различни типове връзки. Е-е, не са чак толкова различни, защото може да бъдат: или от типа звезда (ама тогава трябва да има много лагери, може би и много шипове, и това ще затрудни получаването на удоволствието поради сложните изисквания за групиране, така че това ще го изоставим), или пък тип многоъгълник (може и отворена линия, ако не държим да я затворим). Ама това са хермафродити, а те намаляват разнообразието, защото стават малки генетични вариации при копирането на гените. Е добре, де, ама какво му пречи на моя маймун да си практикува подобен секс и пак всеки индивид да си има само един пол? Я виж ти! Ами, че нищо и не му пречи. Трябва само да се позасили още липсата на чувство за мярка и в областта на секса. Ами че то какво излиза, а? Нещо във възможност, нещо перверзно! Но разбира се, защото, какво е перверзността, ако не липса на чувство за мярка, едно превъртане извън границите? И при секса на моето животинче — хем ще има различни полове, хем те ще могат да функционират и еднакво. И ще си правят верижки и геометрични фигурки, а? Ама то, май, и интелекта при органичните същества си е един вид ... перверзия на живота, защото ще ги кара да се отдалечават от материалната си същност? Тъй де, вместо маймуна да гледа само как да напълни тумбака си (и да изпразни нещо под него — ха-ха), той ще се кефи като си седи и си мисли, или пък като си въобръзява нещо. А-а, да, въображението му трябва също да е без мярка, за да компенсира несъвършенството му, т.е. той трябва да може и да "сънува наяве", почти като мен, а? Е, това е вече решението*********! Вярно, че при едно животно мисленето се съпътствува с не много красиви и естетични прояви, ама пък няма да променям принципите на мирозданието, я? Нито някой ще ми позволи, нито пък мога да го направя. Това, което мога е само да ги модифицирам или доразвия. Така че моят маймун може и сам да си се пръкне, ама когато звездата му вече поизстине, а така работата ще е свършена за шест дни и толкоз. И какво като щяло да бъде най-перверзното животно във Вселената? Че защо пък не? Идеята е хубава, а пък реализацията ù е според възможностите на материала, нали така? Тъй че — хайде корабче на работа! [ ********* Както казвали латинците: Ecce homo!, или "Това е човекът!". ] 02.2001 — — — — — HOMO RETARDED(Човекът със забавено развитие) Беше късен следобед и Джийн Фитцджийн, известна сред широката публика като Великата Джийн, а сред малцината ù близки познати като Джин Физ*, се беше излегнала с чаша в ръка на шезлонга на терасата и полюшвайки се леко се радваше на отслабващите лъчи на октомврийското слънце. Не, питието не беше джин-физ, то беше портокалов сок с малко — е, може би не съвсем — водка. Джийн можеше да си се люлее колкото си иска, защото на един осемдесет годишен (вече от два дни) кой знае какво друго не му остава. Е, в академичните среди е по-друго, там хората ги търпят като пожизнените монарси, или като Папата, т.е. докато "дядо Господ" си ги прибере, така че тя имаше по една-две лекции на седмица в един университет, но повтаряше от години добре известни неща, за които нямаше какво повече да се подготвя. Каквото било, било, и то отдавна, а и в генното инженерство нищо не може да се върши без добри компютеризирани установки, така че много и нямаше на какво да учи студентите, понеже подробностите са прекалено много за да се запомнят. [ * Игра на думи между Jeane Fitzjeane и напитката gin-fizz. ] Обаче на времето си, преди малко повече от 50 години, беше друго, тогава тя беше млад доктор и се чудеше какво може да направи за човечеството. Е, ха сега де, чудеше се какво да направи за да изпъкне с нещо, защото доктори през път и на път. И чудейки се така пет-шест години тя по едно време взе, че се запита: абе, защо когато човек е най-способен и работлив и издържлив и прочее, т.е. докато е млад, докато не е прехвърлил средата на жизнения си път, та защо тъкмо тогава той трябва да губи най-много време за секс и разни амурни увлечения? Защото то си беше така, в смисъл че самия акт, общо взето, е кратко нещо, ама подготовката се отнася към върховния момент както ... е, както една космическа ракета с химическо гориво към самия летателен модул — 20 или 30 към едно, нещо такова, а има още и последействие, така че това си е направо загубено време. Не че секса е лошо нещо, ама защо да не е по друго време, а докато човек е млад, то да си използува времето по-разумно. Е, отговора беше ясен, защото тогава човек е най-способен да зачене и прочее, ама сега, в 24 век, след като поне от два века рядко някоя жена ще се наеме да износва плода и да ражда, то това беше съвсем излишно. Тоест, времената се менят, и, значи, може, а и трябва, и хората да се нагаждат към тях, да си променят стереотипа. Понеже за мъжете е по-добре да са по-възрастни, има някак-си повече шансове да предадат нещо ново от себе си на потомството, а и при жените отдавна се вземат, за всеки случай, до 5 яйцеклетки на възраст от 25 до 40 години, така че да може да се извърши изкуствено оплождане и по-късно; а повече от едно дете на родител — е, две, де, защото едно за единия партньор и друго за другия, но това все едно е малко — нито се толерира от обществото, нито пък хората вече го искат. Ето тя си има една дъщеря, Джоан, вече с нейна щерка над 20, и един син, Джероми, който още няма потомство, защото все отлага тази работа — и тя се надигна от шезлонга, за да си долее още малко водка, с бучка лед. Така че, ако можеше да се обърнат нещата, може би, щеше да е по-добре, си рече тя (при едно напиване, защото то, на нормален акъл такива фантасмагории не могат да ти дойдат в главата). Е да де, ама ако точно се обърнат, то ще трябва и пеленачетата да се копулират по цял ден, което не е особено здравословно, дори да беше възможно; пък и края трябва да бъде някак-си фин, нали? Защото на френски той е fin, ама и фин е fin; или пък да вземем английския плавник fin, който, очевидно, се изтънява на края, и fine като фин. Е, може и езиците да имат някакво значение, защото тя и тогава се интересуваше от чужди думи (знаеше френски и испански, освен родния си английски), а и доста по-късно (макар вече това да беше преди повече от 30 години) научи немския, а сега понякога прочита нещо с речник и на италиански, и на холандски. Тъй де, езиците казват доста неща за това как хората виждат нещата от живота — и тя отпи една яка глътка, за да не се стопли пак питието. Та точно обръщане не върви, но пък забавяне би могло. Примерно, си каза тя, ако пубертета идва с едно 20, че и 30 години закъснение, то какво щеше да стане? Ами, това което и става с homo retarded, но тогава то беше само една идея. Та тогава хората, и мъжете и жените, ще остават просто инфантилни! Ужас, нали? Ама я да видим по-добре (си рече тя). Когато една жена почне да се развива, то започва да ù расте бюста, и като надхвърли по едно кило, то започва да ù расте и задника, няма как, защото иначе ще вземе да се катурка напред. И като пораснат всички тези неща, а и в други части нещо се понадуе, то тя става бая закръглена и лови окото на мъжете, а сега, ако се забави ще си остане една млада девойка и на 40-50 години. Но то това съвсем не е лошо, нали, рече си тя. И така и излезе. Като почне пуберитета към 45 години то жените се понапълват малко тук-таме, но в никакъв случай не могат да стигнат идеала на индусите или арабите, това са си все фини "мацки". Но като не им трябват гърдите по пряко предназначение, то това, определено, е по-добре, защото пък после те вземат и провисват до пода. Е, и да не се съвсем до там, но провисват, нали си ги вижда своите сега, при все че тя не беше от особено "надарените" (ама то на такива и не им трябва много да се занимават с науки, нали?). Е, при мъжете такива неща не растат, това което расте не тежи чак толкова, но пък при тях има вторични полови белези, те заякват, стават едни Тарзановци, напинят да се бият, и прочее. Така че ако нямат толкова мускули, то и ще бъдат по нежни, по амурни, дето се вика, което пак е предимство, защото много "мачо"-мъже взеха от няколко века да не са на особена почит (все пак, не са расови жребчета). Каквото могат да добавят като мускули към 50-така, добавят, но иначе също са елегантни, а това е и по-здравословно, защото номера е да се спортува когато човек вземе да застарява, да се поддържа тогава, а не на млади години да натрупа месища навсякъде, където може, и после към третата възраст да започнат инфарктчетата, защото сърцето им се затруднява да "напоява" толкова материя. А така са и по-миролюбиви, не налитат много на бой. И ако нещата тръгнат в тази насока, казваше си тя тогава, преди почти 50 години, то човек като прехвърли 50-така ще може да си се копулира колкото си иска, защото тогава никой и не очаква от него някаква особена работа, докато, виж, да е по-здрав е за предпочитане; ама секса са си едни здравословни упражнения, както и да го въртиш и сучиш; чувства или не, остава грижата за здравето. Така че идеята май си струваше "барута" и тя започна да я развива в акъла си по малко. Защото номера не беше всичко да се забави, мозъка трябваше да се развива нормално, за да може човек да научи повече неща, да се учи по-дълго, костите трябваше да растат, защото след 40 те не биха израсли и хората щяха да останат почти джуджета, а и други неща, докато сексуалния апарат можеше просто да подреме още малко. Това не беше като да се вземат разни анти-хормони, които да забавят развитието на пола им, защото те най-много да ги объркат (както и стана с някои деца, когато родителите им чуха за работата по моята идея). А и едно такова медикаментозно забавяне води до това, че после, като се спрат медикаментите, организма тръгва да си наваксва загубеното (както при разни диети за отслабване, след които повече се напълнява), и тогава пубертета минава за 1-2 години, а това е направо болезнено в някои случаи (младежките пъпки са "цветенца", дето се вика). Следователно трябваше добре да се изследват всички основни гени, да се моделира каквото може на компютър, защото тук всичко е обвързано, гените не са като свод от закони, тук нещата се дублират и триплират, има сумата рудиментарни неща (примерно, възможност за поява на хриле, както при рибите), а и противоречиви гени, при които грешка можеше да се открие чак след започване на взаимодействието между тях. Тя, тази "божествена" дейност, не е шега работа, така че трябваше да се експериментира усилено с мишки, и с кучета и прасета, а и с други животни, но това беше по-късно. Освен това трябваше, като страничен, но съвсем благоприятен ефект, да се увеличи малко и продължителността на живота, за да не се получи някакво страшно бързо остаряване, както при медикаментозно въздействие. Още не може да се каже дали наистина ret-хората ще живеят по-дълго, понеже най-възрастните засега са тъкмо в пубертета си, 45-46 години, но при опитите с плъхове (където може да се завъртят бързо няколко поколения) излизаше така, така че това е, което може да се очаква и при хората. — При което Джийн пак стана да си налее и сок и водка, хвана и една ябълка, за добавка, и се върна на местото си с една наметка, защото слънцето вече не се виждаше пряко. Та, ето така тръгнаха нещата, после заваляха разни награди, Нобелевата дойде доста по-късно, но и тя дойде, и, на шега или на истина, но хората започнаха да опитват с по едно дете, както казваме, с ret-фактор положителен. И вече тези индивиди надхвърлиха 10%, което хич не е малко, като се има предвид, че още никой от тях не е направил потомство. Е, те самите са доволни, защото нямат база за сравнение, но и родителите им са доволни, почти няма оплаквания (защото то винаги има недоволни, и само мед и масло да им даваш на хората пак някои ще възроптаят). А секса — ами, няма проблеми да си се измесват, и мнозина го правят, като мъжът е с ret положителен, а жената с отрицателен, и обратното, даже и от същия пол, защото всичко си е по-старому. Но най-вече — и поне засега няма основания за безпокойство при опитните животни —, това не се предава в поколението, т.е. ако не се извърши нова генна операция на зародиша, то той се се ражда с нормален отрицателен ret-фактор (има едно леко забавяне на развитието с към 10-тина процента, но във второто поколение то изчезва), така че ако на хората това им омръзне, то винаги могат да се върнат към стария вариант, но така имат една възможност в повече. Е, ако се извъртят едно 500 - 1000 поколения, то нещата може и да се фиксират генетично, но дотогава ще може прекрасно да се види, дали това е за хубаво или за лошо. А дали тя беше чак толкова велика? Ами, надали. Но пък, кой знае? То, особеното при великото, е преди всичко в новата идея, защото тя е божествената, идеята идва от "деа"-та (dea на латински значи богиня, на старо-гръцки е θεα, а бога е θεος), докато реализацията беше основно работа на компютеризираните устройства. Тя просто обичаше да си задава въпроси, а и сега чат-пак си задава, а въпросите, ако човек има и съответните дадености, де, са вече половината от отговорите. Ето, примерно, тя се запита едно време — трябва да е била на към 20, ама може и към 25, не помни вече, а то и няма значение —, защо мъжете да са по-умни от жените? Защото те, всъщност, и като правило, са такива, или, хайде, ако за интелекта и да може да се спори, то те са поне по-умерени, това и жените не го отричат, а умереността, според всички антични философи, е почти същото както мъдростта. Понеже на жените им дай да искат, а мъжете и мислят дали това може и не искат чак толкова много, освен ако не са още деца, или пък не одъртеят достатъчно и не се разбързат да опитат още нещо, защото после и няма да могат. И като се запита, и като помисли малко, и ето че стигна до извода, че всичко идва от ... Ян и Ин — защото от къде другаде? В смисъл, че е ясно, че разликата между мъжа и жената идва от разликата между мъжа и ... Е, тъй де, да си октодженериан не е като да си на 30, но идеята е ясна. Тоест разликата идва от пола, от органите на пола, от секса. Понеже мъжа ... понякога може, а понякога не може, нали? Затова той и гледа да не иска повече от колкото може? А пък жената, кажи речи винаги може. Сега, на нея лично не ù се е случвало, май, да "може" повече от 4 или 5 пъти на нощ, понеже не е попадала на някой полов атлет, ама е чела, че професионалистките, демек проститутките, си "можели" и по 20 пъти на вечер, щом "работата" го изисквала. Така че, ето, всяко нещо си има някаква най-правдоподобна причина. Мъжете не осъзнават това, но те подсъзнателно възпитават в себе си още от малки, от пуберитета, умереност в желанията си, докато жената няма кой да я възпитава в това. И затова тя си остава вечно искаща повече, отколкото може да ù се даде, ама то затова и има два пола, нали? Защото ако те бяха равни, то нямаше да има два пола. Ама ги има, още от насекомите, но поне при бозайниците ги има, и значи те не са, а и нямат право, да са равни. Ама тя никога не е била особена привърженичка на равенството, защото в 24 век никой не ù ограничава правата, а пък способностите — е, всекиму своето, и на Нобеловите лауреати също, нали? — И тя пак стана да си напълни чашата, като портокаловия сок стана основно само за цвят. Освен това се намъкна и вътре в кухнята, защото октомври, все пак, не е август. — Та, казано по друг начин, нищо не пречи на жената да е равна на мъжа, освен пола ù. Преди да влезе във възрастта на "любовта", а и след като излезе от нея, тя е равна на мъжа, почти във всяко едно отношение. Затова и "ретардовките" са едни такива умнички, умнички, направо да им завидиш. Или пък старите жени, от "нормалните", те са много опитни, изкушени по редица въпроси, и ако не са "природно тъпички" са съвсем равностойни на мъжете. Но то и мъжете могат да изтъпяват, нищо не им пречи. Понеже интелекта, както още Аристотел на времето си е мислил, е нещо скрито в "телето" или в тялото, връзките между нещата, това, което не може да се види и пипне. Всъщност той е говорил за εντελεχεια като за някаква енергия във възможност, но ако отделим от началото представката εν-in, остава някаво тяло, поне в славянските езици това било така, а пък в старо-гръцкия εντελεω значи пълен, така че това не е изключено. Тоест, интелекта трябва да се състои в това как телата се напълват, как се свързват частите им, или в по-общ смисъл, какво свързва нещата в природата, какво ги кара са функционират. Искам да кажа, че това е нещо, което не е ясно какво е, защото ако беше ясно, ако имаше алгоритъм за действие, то нямаше да има особена нужда от интелект. Но всяко знание се стреми към това, така да изучи обектите, че да премахне необходимоста от интелект, и всеки да може да се справи с даден кръг въпроси, ако спазва някакви установени правила. Или пък да вземем още създаването, творчеството. Как са си го представяли древните гърци? Защото, за какво друго да си мисли човек на моите години, който просто не може да не мисли, защото цял живот това е правил. А и езиците помагат, както казах, от тях винаги можеш да научиш нещо скрито, интересно, или просто смешно. Понеже творчеството си е смешно, ако питате Джин Физ, си каза същата Джийн, понеже то, създаването или създанието, е creatura на латински, ама там бил и ... кретена, френския cretin! А отнякъде чувах, продължи тя спомените си, че и при славяните имало нещо подобно, защото всяка една животинка или дребна гадинка се наричала "твар", а пък creatura-та била "творение". А пък това създаване ставало в кратери, едни такива дълбоки и широки съдове, където боговете бъркали каквото могат, така както в кратерите на вулканите, или както и на децата им се иска да си бъркат каквото могат, ако ще това да са ... фекалиите им, стига да ги оставиш да го правят. Защото на децата им се иска, и в най-"лошия" случай могат да заменят последното с пясък, нали така? А пък и в секса има творчество, има и "кратери", е, жените си имат, а мъжете пък имат с какво да "разбъркват" каквото могат там. Така ли е? — И тя пак стана да си сипе още лед, като домъкна и остатъка от водката; сок вече не ù трябваше, само да си раздразва стомаха. Но нали и боговете са правели това. Къде в кратери, къде от кал (която никой не ти казва откъде я е взел нашия "дядо Господ"). А къде и от по-прозаично естество; примерно, някъде в санскрита имало един прабог, Татагата — един вид, баща на боговете, "тата" на "гот"-а — който създал всички светове като ... еманация от червата си! Което ще рече, че той просто е "пуснал едно гълъбче", но може да е имало и по-твърди ядра там, знае ли човек? Тъй де, децата трябва отнякъде да са се научили какво да бъркат, това може да е в родовата или видовата ни памет? А за името му сигурно е така, понеже "тата" някъде в арабските езици (че и в славянските, както тя беше чувала), било като "папа" или "баба", където последното на турски значи баща. От друга страна, немския Gott, или английския God, е точно бог, който, понеже бил много добричък, корелира с gut, или good (респективно). Ама и това може да не е само тевтонско, защото в италианския има един глагол, godere, който значи радвам се, кефя се, изпитвам удоволствие (е, сега, на това място, един мъж, сигурно би казал, че се радва, защото е хванал бога за ... топките, обаче Великата Джийн не е такава циничка, та да си мисли такива работи, в никакъв случай). Та, където и да се хващат боговете, но хората се кефят като си мислят за тях или си ги представят, и те, т.е. боговете, бъркат разни работи в разни кратери, както и небезизвестната Джийн разбърка човешките гени, създавайки нов тип човек, homo retarded. Ха наздраве, каза си Джийн сама, по простата причина, че нямаше кой друг да ù го каже. И въобще, какво е това бог, а? Ако и доколкото го има, де. Ами, преди всичко създател, творец. Защото ... — тя и такива въпроси си е задавала — какво друго му остава на един бог, т.е. на същество, което живее безкрайно дълго, и може да бъде навсякъде, да види и познае всичко, да се движи накъдето си иска във времето, понеже той е не само причина, той е и следствие, както в някои религии се казва. Значи бога е и причина и следствие (или следствие на собствената си причина, или причина за собственото си следствие), той не е като нищо от реалния свят, той знае всичко (поне всичко което иска да знае), и живее, ако не чак безкрайно, то поне много дълго (да речем, 5000 години), или се преражда много пъти (да речем, стотина). Та, за едно такова същество единственото нещо, което може да му достави удоволствие, е да създава нещо ново, ама наистина ново, че и непредвидено и непредвидимо (а не както твърди християнството). Казано по друг начин, богът е една идея, една информация, която съществува вечно и винаги, защото само материята може да старее, но не и идеята; той може да се въплъщава в материя, ако и когато си поиска, но той не е материята а само идеята. Но това ново нещо трябва да бъде, както казах, мислеше си Джийн, непредвидимо в отделния случай, а само в общия, и в общи линии, т.е. трябва да е случайно, и затова само един случаен свят може да му хареса на един бог, свят който, както са казвали и древните индуси, е три пъти "не", т.е.: непостоянен, несъвършен, и неизолиран! Ето това е, тъй да се каже "генома" на бога, той е преди всичко творец, нали? И създава само интересни, т.е. динамични, неизвестни неща, и след това си седи някъде във времето (пространството изобщо не е проблем) и наблюдава новия свят, и, ако не го мързи, може и да бутне тук-там нещо, но пък това не би било честно спрямо неговите идеи за съвършен свят, и затова го оставя сам да си се нагоди, както може, и ако може. Ха наздраве Джийн, много добре го казваш — и тя отново отпи от съживяващото питие. Така че, ако сега беше с едно половин век по-млада, то би могла да поработи и за компютърно моделиране на "генома" на бога, но нейси, да остане работа и за младите, и за ret-положителните. Затова тя, ако беше поне малко склонна към религиозност, което ще рече към заблуди, както основната част от хората, би приела християнската наука (christian science), защото цялата еволюция е много хубаво нещо, съвсем логично, но е някак-си бавно, и току виж нещо се объркало. Докато една помощ от страни, някакво побутване в някои места, разместване и на гени, и във времето, хич не би било излишно. Тоест, нищо не пречи да си има еволюция, и всичките науки да са прави, но някой "бог" да се е бил домъкнал преди време (примерно, преди 1.2 млн. години, или пък преди 6,000, това не е съществено щом той може да се движи във времето) и да е понаместил нещата (да речем, да е наклонил земната ос, което вече дава сезоните), и дори така, че да заблуди всякакви по-късни анализи (понеже, разбира се, че има неща, които не можем, поне засега, да знаем и проверим). Бога си е Бог, а науката си е наука, и поне в древността хората са гледали да не бъркат тези неща, затова са говорели за агностицизъм, т.е. за непознание на света или на бога-творец. Обаче, ето, трябва да си Великата Джийн, за да се издигнеш толкова до Бога, че да разбереш, че е все едно дали него Го има или Го няма, понеже за хората това са неотличими неща. И като така без значение. Наздраве. — След което тя реши, че не е зле вече да се премести в леглото си, където хем ще ù е по-топло, хем ще може да се превърне в полу-идея, като задреме, така че се отправи натам. Така-а, и като не може човек да разбере дали има бог, защото той, очевидно, не може (понеже той самия не е бог), то може по желание да си мисли, че го има, и да си го представя така, както си иска, или пък да си мисли, че го няма, и да го нарича природа (понякога и с главна буква). И като не може да твори като боговете, нито има техните кратери, то човек твори каквото може, къде идеи, къде материални предмети, къде деца, нали? Защото едно, така, 95% от хората основно това творят, последното. Че даже и това не творят наистина, ами "на ужким", викат си, подсъзнателно де, че ей сега ще направят (или ще им направят) едно дете, и хайде, давай да бъркаме в "кратера". И бъркат, не ги е срам. А в нейния "кратер" никой вече не ще да бърка, а? Или не им е предлагала? Защото ако рече да си избере някое положително "ретче" то може би, в интерес на експеримента, и с Великата Джийн, мъжлето и да се навие, знаеш ли? Тя, примерно, ако подходи научно към въпроса, може би ще вземе правилното решение, т.е. положителното. Макар че това, да се въздига в култ една "бъркалка", и то още от преди хиляди години, вместо "кратера" е някак-си неправилно, а? Понеже творението става в кратери. Ама знай ли човек? Може би и да е правилно, защото "бъркалката" по принцип я няма, но хоп, и като магическа палка вземе и се появи, побърка, що побърка, и пак се прибере. А "кратера" той си е все същия, и може и без него (рибите, примерно, използуват дъното да си хвърлят, кой каквото има да си хвърля, и никой още не ги е чул да се оплакват). Така че може и да са прави хората за този култ. Ето тя, да речем, няма нужда от друг "кратер", нали? А-аа — прозина се тя — но пък май има нужда от сън, от "подготовката за смъртта", както са казвали древните. Защото, току виж, и тя я заварила неподготвена. Е, лека "подготовка" Джин Физ. 10.2012 — — — — — |
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/