Рабочий Верстак



               П_О_С_Л_Е_Д_Н_О_    Л_Ю_П_И_Л_О_

               (Късни Стихове) — Първа Част — Съкратено!


          (мирскети, мирскетини, и каквото е изкласило
          в градината на Христо Мирски на стари години,
          от 2015-та, та чак докато 2020-та мине и замине)


               Христо Мирский,   2015 - 2020


          — — — — —


     [ Резюме: Това е поетична сбирка от най-различни хумористични стихове все в моя стил, който аз проявих още в "Пъстра Каламбуриада" доста отдавна. Те са в раздели: философски, секси, детски, нонсенси, кудоши, разпявки, други, Моето отечество, и са все с хубави детски рими, и станаха твърде много за 1 книга та затова ги публикувам в 4 части. Този път ги събирах 5 години, като мислех те да са ми последните, и действително след тях смятам да пускам само по някой Poetical Mix на 4 езика, и по за 1-2 години, освен ако случайно не напиша набързо нещо по-дълго. ]


     [ Идея за илюстрация на корицата: Ами, съдейки по заглавието, тук трябва да бъде показано някакво люпило с яйца, само че, тъй като аз съм той, те трябва да са люпени от петел. По-конкретно аз предлагам следното: един полог (сламено гнездо) с яйца, само че те са боядисани като великденски с пъстри цветове (най-добре на петна с различни цветове, примерно зелено и жълто, червено и оранжево, и т.н.), и отгоре стои гордо един петел, с пъстра опашка, гребен, и прочее, и кукурига. Това като картинка в рамка с размери 450 х 450 пиксела, под автора и заглавието. ]


          — — — — —


          СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕ

     Предговор
     Философски
     Леко секси
     За деца
     Нонсенси и каламбури
     Разни кудоши
     Разпявки под душа
     Други
     Моето отечество (поетичен цикъл)
     Следговор

     Забележка:Тъй като книгата е доста голяма то тя се публикува в 4 части, както следва: в І-та част е от самото начало до края на дългите философски стихове (този раздел е най-дългия), във ІІ-та са късите философски неща + сексито + детските, в ІІІ-та са нонсенсите + кудошите (като по-дребни нонсенси), и в ІV-та са от разпявките и чак до края.


          — — — — —


               На своята младост посвещавам  


           — — — — —


          ПРЕДГОВОР

     Ами, мои уважаеми, най-вече защото сте малко, читатели, аз мисля че едно 15 години е достатъчен интервал за да затворя една стихосбирка и да отворя друга, понеже аз добавях тук-таме сумата години по нещо, но стига толкова. Освен това стига каламбуриади, нека да е "люпило", и то последно, защото още 15 години надали ще откарам, бидейки сега на 66. Така че това е за заглавието.
     За естеството на поезията ми, която дума може да сложите и в кавички, ако желаете — ами тя си е пак лека поезия (light verse), защото за мен поезията е лек жанр, а и аз я пиша за разтуха, особено през лятото, когато лежа на терасата и се пека, или пък през зимата, когато лежа в кревата по дузина часове, за да не ставам в студена стая. Което ще рече, че аз май само през пролетта и есента не пиша стихове, но, разбира се, това не е точно, и всичко е относително на този свят, и, най-вече, мен не ме свърта, поне през последните 10-тина години, да пиша стихове само на един език, и понеже знам достатъчно добре руски и английски, то ги редувам — също както с жените, нали, поработиш една известно време, па си речеш: а бе я да навестя някой друга, че тази ми омръзна. Та, такива ми ти работи, за писането на стиховете.
     Но с течение на годините, се оказа, че тук-там покълва и по нещо малко или много философско, честичко нещо секси, чат-пат нещо детско, нонсенси и каламбури, които са любимите ми неща, разни по-дребни кудоши, и кажи-речи с тези раздели мога да се задоволя, но нека добавя и "други" за всеки случай.
     Да ама веднъж, слушайки нещо класическо по радиото (защото тя другата естрада, горе-долу след времето на Битълс, си е за боклука, мене ако ме питате), се усетих, че сумата велики хора, и писатели и поети също, са писали по нещо за своето отечество, а великият (защото няма как да е иначе, нали?) Мирски досега нищо не е написал. Така че аз реших бързо да поправя този пропуск и още в 2016 година набързо избълвах един поетичен цикъл с това име. Е в поетично отношение, т.е. в смисъл на рими, това ще рече някакви нашенски думички, и аз намерих не малко такива; както и ново поле за изява на моето ярко недоволство от нашия объркан преход към демокрацията, който се свежда по-скоро до профанация. Както и да е, и този въпрос изясних.
     Има и друг момент, поради който отварям нова стихосбирка, и това е появата на няколко мои стихотворни форми, които аз нарекох (защото ако чакам другите да го направят, то аз отдавна вече ще съм на оня свят), съответно: мирскет, мирскетино, и мирскетон. Мирскета се появи при мен когато писах на руски моята оригинална (защото тя е такава) реклама за сайтовете наречена "Ах, госпожи, господа!", което е нещо близко по обем до сонета, но е доста по-раздвижено, и на мен ми харесва; нека не обяснявам подробно в какво той се състои, защото като прочетете един мирскет сами ще разберете. После, след като реших, че ставам родоначалник на нови стихотворни форми, се натъкнах и на мирскетиното (всъщност, първото ми мирскетино бе руското "Почему по русски" а напоследък се появи и "О боге по научному"), което е септет (седемстишие) и самото название е формирано като умалително по италиански маниер. Е, тогава "уголемително" по италиански дава мирскетона, който е просто по-голяма разновидност на мирскета. Дано да не се натъквам на други нови форми, защото бая ще се измъча да им измислям нови имена.
     E, май че толкова стига. Четете ако ви харесват, но по всичко личи че ако някога нещо бъде отпечатано то мен вече няма да ме има, така че пийнете и по едно питие за бог да прости раба божего Мирского.

     Христо Мирски,      2016, София


           — — — — —


          ФИЛОСОФСКИ


           — — —


          БОЛЕН ОТ ЖИВОТА
          (стих мирскет)

     Аз болен съм от тоз' живот проклет,
     за мене той студен е като лед,
     и нито мога вече да се сгрея,
     ни смисъла житейски да загрея.

     Аз искал бих ей тъй, кат' механизъм,
     да тракам всеки ден: тик-так, тик-так.
     А вместо туй живота'й ... онанизъм —
     не дава никой веч' за теб петак.

     Или пък, ето тъй, кат' на дърво,
     тъй как на стола някой ден седя,
     да се откърши ... моята глава,
     досущ като увяхнало листо.

     Или да легна някой нощ в кревата,
     а сутринта — изстинали краката,
     защото веч' ме няма на земята!

     05. 2016

           — — —


     И т.н. ...


     Продължава в следващата част ...



           — — — — —


     ...
           — — — — —


          К Р А Й НА ТАЗИ ЧАСТ

 


Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/

Рейтинг@Mail.ru