П_О_С_Л_Е_Д_Н_О_ Л_Ю_П_И_Л_О_
(Късни Стихове) — Трета Част — Съкратено!
(мирскети, мирскетини, и каквото е изкласило
в градината на Христо Мирски на стари години,
от 2015-та, та чак докато 2020-та мине и замине)
Христо Мирский, 2015 - 2020
— — — — —
[ Резюме: Това е поетична сбирка от най-различни хумористични стихове все в моя стил, който аз проявих още в "Пъстра Каламбуриада" доста отдавна. Те са в раздели: философски, секси, детски, нонсенси, кудоши, разпявки, други, Моето отечество, и са все с хубави детски рими, и станаха твърде много за 1 книга та затова ги публикувам в 4 части. Този път ги събирах 5 години, като мислех те да са ми последните, и действително след тях смятам да пускам само по някой Poetical Mix на 4 езика, и по за 1-2 години, освен ако случайно не напиша набързо нещо по-дълго. ]
[ Идея за илюстрация на корицата: Ами, съдейки по заглавието, тук трябва да бъде показано някакво люпило с яйца, само че, тъй като аз съм той, те трябва да са люпени от петел. По-конкретно аз предлагам следното: един полог (сламено гнездо) с яйца, само че те са боядисани като великденски с пъстри цветове (най-добре на петна с различни цветове, примерно зелено и жълто, червено и оранжево, и т.н.), и отгоре стои гордо един петел, с пъстра опашка, гребен, и прочее, и кукурига. Това като картинка в рамка с размери 450 х 450 пиксела, под автора и заглавието. ]
— — — — —
СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕ
Предговор
Философски
Леко секси
За деца
Нонсенси и каламбури
Разни кудоши
Разпявки под душа
Други
Моето отечество (поетичен цикъл)
Следговор
Забележка:Тъй като книгата е доста голяма то тя се публикува в 4 части, както следва: в І-та част е от самото начало до края на дългите философски стихове (този раздел е най-дългия), във ІІ-та са късите философски неща + сексито + детските, в ІІІ-та са нонсенсите + кудошите (като по-дребни нонсенси), и в ІV-та са от разпявките и чак до края.
— — — — —
На своята младост посвещавам
— — — — —
Продължава от предишната част ...
— — — — —
НОНСЕНСИ И КАЛАМБУРИ
— — —
ЧОВЕК КАТО СТАНЕ
(стих мирскет)
Човек като стане и иска да хруска,
и ето защо той си прави закуска.
'ко беше обратно то щеше да спи
и щеше до смърт тъй да се изтощи.
'Ко вземе, обаче, да се престарае
в кльопачката то пък ще му се приспи,
затуй той с храната дори си играе —
объркано всичко'й, иди разбери
И още, туй дето си има да сложи
в туй дето си няма старае се той
(в което понявга се стига до бой),
коет' продължава дордето той може.
Та туй е човека: храница и сън,
и нещичко длъжко — навътре, навън —
Докле разнесе се камбанния звън.
09. 2015
— — —
К'ВО ДА ПРАЯ?
Иска ми се нещо да напрая,
ала к'во да'й то съвсем не зная.
Те затуй се чудя и се мая:
да го прая, или дан' го прая?
Някой мож' да каже, че'й все тая
ала вижте, себе си аз зная,
и съклет ме хваща най-накрая
нищичко съвсем ако не прая.
Та туй нещо, значи, кат' напрая
мигом по света ще се прослая,
ще си извоювам място в рая —
ей с таквизи мисли си играя
(даже и кога, пардон, пикая).
09. 2015
— — —
И т.н. ...
— — — — —
РАЗНИ КУДОШИ
— — —
ЖИВОТЪТ Е СТРАДАНИЕ
(стих мирскетино)
Туй пикане, туй пикане,
проумях най-сетне аз,
само то ще ми остане
до последния ми час.
Де да можеше да стане
щях да черпя, ха на бас,
но живота е стаданье.
09. 2015
— — —
ДОБРИТЕ ПЕДЕРАСИ
Казват, че добрите педераси
си стоели често у дома си,
щот' 'ко ходели навънка то
с лошо гледали на тях око.
Все пак, знаете ли, може да греша,
тъй като нещата често по света
стават без за тях да има яснота.
09. 2015
— — —
ВЪЗМУТИТЕЛНО
От тоз' живот, аз, меко казано, съм изумен,
и хуля го сал като си помисля, че във тлен
ще се превърне в край на крайщата и моят ... член!?
10. 2016
— — —
СПОКОЙНО МИ Е НА ДУШАТА
Значи, 'ко се питате, защо се пий,
казвам, нищо трудно тука се не крий:
то е щото всеки следващ градус
влива във душата капка радост.
Като знам туй, някак-си спокойно ми'й.
09. 2015
— — —
И т.н. ...
Продължава в следващата част ...
— — — — —
К Р А Й НА ТАЗИ ЧАСТ
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/