Д_Р_И_П_А_В_И_ С_П_О_М_Е_Н_И_
ВТОРА ГОДИНА - Извадки!
(Биографични Моменти, Философски Разсъждения, Хумористични Коментари, Етимологични Забележки, Стихчета, и Прочее Между-жанрови Особености, от Един Мизерстващ Български Интелигент)
Христомир КАЗАСОВ, 2020 +
— — — — —
[ Резюме: Заглавието е достатъчно подробно за да няма нужда от други пояснения. Това са откъслеци, спомени, от тук и от там, при което са важни не толкова самите те, колкото връзките между тях, как аз прескачам от едно на друго, защото мъдростта, поне от времето на Аристотел, се състои във връзките между нещата. Освен това се чувствам длъжен да предупредя, че аз неизбежно ще плюя демокрацията, особено нашата, така че ако на някой тя му харесва то да ме прескочи, автори днес има бол. Иначе отделните неща ще са кратички, до 2 разгърнати двойни страници на книга (т.е. до към 10 КВ текст), понеже хората се отегчават от дълги неща. И ще пиша по години, като 2020 е нулевата, в която аз станах на 70 години, и смятам така да продължавам още 5 години. Това е господа, приятно четене. ]
[ Идея за илюстрация на корицата: В центъра на картинката, която е в рамка и под автора и заглавието, се вижда въже за простиране, на което висят прокъсани долни гащи, от които може да капва някоя капка вода, и които са закрепени с три щипки. Въжето е опънато на два кола, като на левия, който започва на към 1/3 над долния край на картината и продължава почти до горния ù край, отгоре има сърп и чук, а самия кол е боядисан в червено, или е на червени ивици на бял фон (било хоризонтални, било по спирала), докато десния кол започва на същото ниво, но е 1/2 до 2/3 от височината на левия и е син, респективно на сини ивици, и на върха му се вижда монета с цифрата "1" в средата (друго не се разчита), но монетите са 3 изправени на ребро и допрени така, че да образуват триъгълник (гледано от горе). Освен това отдолу край коловете е написано: "коммуны" под левия и "with money" под десния, отгоре над по-късия десен се вижда слънцето, а отдолу в дясно има плажен шезлонг с плат като трикольора ни, хвърлена книга и слънчеви очила отгоре, а отляво стои изправен възрастен мъж (с бели коси), който с дясната ръка слага средната щипка, а в лявата държи плажна шапка, с която прикрива задните си части. Това е. ]
— — — — —
СЪДЪРЖАНИЕ
Нулева Година
Първа Година
Втора Година
Трета Година
Четвърта Година
Пета Година
— — — — —
ВТОРА ГОДИНА
— — —
Съдържание на Тази Година
2.00. За живота при тоталитаризма
2.01. В Института по медицинска техника
2.02. В Завод "Електроника"
2.03. В ЦНИКА — раз
2.04. В ЦНИКА — два
2.05. В Балкантурист
2.06. Второто ми следване, блок Б
2.07. В Секция Астрономия на БАН
2.08. Във ФММ към СУ
2.09. В ЦНИИММ
2.10. Рекапитулация на ... капитулацията на комунизма
— — —
2.00. За живота при тоталитаризма
Първо нека се извиня за малкото закъснение (към месец) на тази годишна поредица, защото трябваше да я започна не по-късно от декември, а аз правя това към края на януари, но просто имах друга работа под един от пиздонимите си, която все се разширяваше, а и трябваше да се превежда на няколко езика, така че нещата се проточиха. Обаче това няма значение за евентуалните ми читатели, защото аз няма да я публикувам преди края на май 23-та. А и след като нямам закъде да бързам, то защо да го правя?
Така, тази година, както е редно, трябва да е посветена на тоталитарните ми години, баш 40, започвайки от бебешките ми такива, но тъй като до тук свърших и със следването си в Русия, то значи от началото на 1974 и до края на 1990-та. А по-специално в тази главица ще разтягам малко локумчета извобще за тот-ризма (съкращавам), което не е лишено от смисъл, защото за мнозина тези години звучат както за мен през фашистко, или през Балканската война, и като така хората имат превратни представи за тях. С две думи: при бай Тошо не беше лошо! В смисъл че живота беше спокоен, никой не те гонеше, работа винаги се намираше, и парите стигаха за ядене и пиене. Виж с жилището беше сложничко, блъскахме се бая на гъсто, но, както казват руснаците: "в тесноте, да не в обиде". Основният недостатък, като се замислих после, беше, че живота беше бая скучен, нищо интересно не ти се случваше (ако не броим някое ново маце, което при мен беше рядкост, понеже нямаше къде).
Да де, ама това е монета с две страни (не е ... Мьобиусова повърхност, която има само една страна), и в този случай аз обичам да цитирам една ... китайска поговорка, която на английски (защото така съм я бил прочел) звучи така: May you have interesting times! Did you get it? А-а, това не е баш добро пожелание, както мнозина го схващат, ами curse-проклятие, защото интересни неща значи опасни, рисковани, а китайците са бая древен народ, така че трябва да им се вярва. Та в случая тот-ризма, действително, не беше лош, той беше неефективен, това да, но заради далеч по-слабата експлоатация! Господа, не забравяйте, че капиталът, все пак, поробва, ние не го усещаме, особено при охолен живот, но това е робство, докато обезличаващия и недостоен комунизъм (или социализъм, това е въпрос на названия) е далеч по-свободен, в смисъл финансово, на живот като другите, без мизерия (каквато сега се шири навсякъде, след като сме на последно място в ЕС).
А да погледнем и самата дума тоталитарен. Какво значи тя? Защото по-рано ние не я използувахме. Ами тя значи че се стига до крайности, че се действува тотално, но кой е този народ дето не иска, или не е постъпвал някога тотално? Ами хората са просто тотални същества (но хайде сега да не се отплесвам). Така че за мен това е слабо название, и идеята тук е в това да приравним двата полюса, фашизма и комунизма, и да ги противопоставим на умерения капитализъм. Да, ама не съвсем, защото полюсите си приличат, това всеки го знае и аз никога не съм го отричал, но приличат не значи едно и също нещо. Разликите между фашизма и комунизма са огромни, като нека спомена само това, че фашистите се обявяват против нещо вродено в хората, против етноса, и стигат да явен геноцид, докато комунистите отричат само богатството, и като ти вземат парите и имотите (като ги експроприират) то можеш съвсем спокойно да си живееш, както милиони други хора. Това са фундаментални разлики. Плюс това капитализмът съвсем не е умерен, той става такъв само след сумата безредици, когато се пролее много кръв, както е ставало през Първата и Втората световни войни, защото те тъкмо за това са се водили, за да направят капитализма по-добър (поне за Втората това е безспорно). Така че моето разбиране за тот-ризма е в смисъл на това, че тези строеве включват всичко, или съдържат и някакъв ... морал, както и религиите, докато последните, барабар с морала им, са били изхвърлени от светското управление преди повече от 2 века, след Великата Френска революция. Което колкото е хубаво, толкова е и лошо, ще ви кажа аз!
Значи, вижте, религиите (поне сега това никой не го отрича) са нещо нужно, но те са доста тромави; освен това комунизма, като един вид нова религия (или поне идеология, което е почти същото), е естествено да се обяви против другите (традиционни) религии. Нещата са доста прости, ако не се правят нарочно сложни! С една дума, комунизмът си беше морален, със всичките плюсове и минуси на морала! (Аз предполагам, че някога ще стигна пак до подобни въпроси, защото те са интересни и обикновено криворазбрани.) И ние, а и другите народи, мине се не мине време, и потвърждаваме това, защото капитализма върви добре само в такива страни, където има някакъв морал, примерно католици, или пуритани в САЩ (независимо от тъпия им сух закон на времето си), а че дори и французи (които са били върло против тяхната аристокрация още от времето на ... Жана д'Арк — ако питате мен), или пък фанатизирани японци (а и немци), и прочее, докато във варварски страни като нашата (това аз считам за очевидно) той просто не върви, ние сме разпасана команда, диваци по отношение на другите край нас, всеки дърпа чергата към себе си. И поради тази причина, основно, независимо от икономическите такива, в нашата бедна България капитализма не върви, докато комунистическия социализъм си ни беше баш таман.
Искам да кажа, че ние, разбира се, не бяхме цъфнали и вързали, и при практически бедна на полезни изкопаеми природа, бяхме на последно място от евро-страните (традиционните: ГДР, Унгария, и Чехословакия), и по-добре само от Куба или Албания, и горе-долу на същото дередже като Румъния, но това е в икономически план, докато от страна на руснаците, на най-големия брат, ние бяхме най-образцовата страна (позволете ми да зная това, след като съм учил 5 години там). Това е безспорно поне защото само у нас нямаше руски войски, но навсякъде другаде по Европата (в соц. страните) имаше (е, и при Друже Тито нямаше, но пък той държеше мирен региона, и страната му не беше от Варшавския договор). Което се свежда до това, че ние само печелехме от Варшавския договор, обаче само и непрекъснато губим, откакто се отделихме от него и тръгнахме по пътя на (опиянението от) демокрацията. To be sure!
А наред с нашите си проблеми социализма страдаше и от капиталистическото обкръжение, naturellement, където не само, че експлоатацията беше по-добра, но и хората просто бяха по-напред (защото ние бяхме Ориент, а пък руснаците — Азия). Но въпреки това соц. страните успяха да се придвижат, по сравнение с преди, доста напред, това може да се отрича само от тъпи СДС-ари, с техните "лозунги": "У-у-у!" и "Долу-у!" и "Компромиси с всеки (ако ще да са фашисти!?), но не и с комунистите!". Изобщо, да се отрича нещо очевидно, само защото на нас то не ни харесва (примерно: че жените не били различни от мъжете) е израз на глупост, според мен, а това че централизираното управление може да бъде значително по-ефективно от демократичното, е повече от очевидно. С други думи, че социализма, разглеждан като военен комунизъм, си беше направо идеален, но закъсацията дойде когато непосредствената военна заплаха изчезна и навлязохме в ерата на мирното съвместно съществуване (някъде през 50-те години, след Сталин). Господа, помнете тези неща!
Е, комунистите, разбира се, и бая послъгваха, аз никога не съм отричал това, и поради тази причина не съм ги харесвал и никога не ми е хрумвало да ставам партиен член! Тоест, аз ги приемах като нужни хора, но като престараващи се, не за мен самия (защото аз, все пак, бях учил доста, за да разбирам необходимостта от този строй), и никой, повярвайте ми, не те караше да ставаш партиен член, ако ти самия не искаше; това членство беше нужно ако искаш да правиш кариера, да ставаш началник, но аз просто не съм искал това никога. Е как така, ще каже някой, и какво тогава съм искал? Ами искал съм да имам интересна работа, да ми плащат колкото да мога да живея сносно, но да правя каквото не мен ми харесва, и затова съм работил все в научни институти, и накрая станах н. с., защото това е доста автономно социално положение (а и уважавано). Плюс това аз не харесвам лъжата като такава, но я приемам ако е в интерес на спокойствието сред масите, т.е. другите нека ги лъжат, но не и мен, мене да ме оставят на мира, както и беше.
Дори нещо по-силно от това ми пасивно, но с разбиране, отношение към комунизма. Ако сега ми предложат по някакъв чудодеен начин, чрез машина на времето, или с божията помощ, да се върна с едно, така, 50 години назад във възрастта си, и да избирам дали да живея в комунистическа страна, или в капиталистическа, аз пак бих избрал първата, и пак без да правя кариера. Обаче ... Ами вижте, аз по-рано не съм искал да ставам партиен член, и дори известно време се залъгвах с кудошлийската мисъл, че само чакам да ми предложат, та да ми направят кефа да ... им откажа, ама те, пусто, изглежда са били разбрали това (т.е. че трудно ще ме водят за носа), и не са ми предлагали. Да, но сега, след като видях колко тъпо нещо може да бъде криворазбрания капитализъм, като в нашата варварска страна, то навярно щях да помоля този Бог да ми помогне да стана и партиен член! И защо? Ами за да мога и аз на свой ред да лъжа масите, след като те иначе просто не могат да се държат достатъчно морално, уви!
Така, и понеже вече си навъртях определените от мен 10 KB текст (или 2 двойни страници от книга), то ще приключа с фрагменти от някои наивни тоталитарни песнички, но с поизменено либрето, като, примерно: "Работници, по потници,/ от вси страни, плодете се!", а и следващите.
Комунисти, комсомолци, пионери,
нас не могат да ни сопрат бариери!
Ний вървим напред, и все напред, в единен строй,
и тоз', койт' не ще да е със нас, си е за бой!
Да се учим, да работим, /да строим живота нов;
комунизма, той ни води /в бъдещето с тръбен зов!
01. 2023, София
— — —
И т.н.
КРАЙ НА ВТОРА ГОДИНА
— — — — —
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/