Д_Р_И_П_А_В_И_ С_П_О_М_Е_Н_И_
ТРЕТА ГОДИНА - Извадки!
(Биографични Моменти, Философски Разсъждения, Хумористични Коментари, Етимологични Забележки, Стихчета, и Прочее Между-жанрови Особености, от Един Мизерстващ Български Интелигент)
Христомир КАЗАСОВ, 2020 +
— — — — —
[ Резюме: Заглавието е достатъчно подробно за да няма нужда от други пояснения. Това са откъслеци, спомени, от тук и от там, при което са важни не толкова самите те, колкото връзките между тях, как аз прескачам от едно на друго, защото мъдростта, поне от времето на Аристотел, се състои във връзките между нещата. Освен това се чувствам длъжен да предупредя, че аз неизбежно ще плюя демокрацията, особено нашата, така че ако на някой тя му харесва то да ме прескочи, автори днес има бол. Иначе отделните неща ще са кратички, до 2 разгърнати двойни страници на книга (т.е. до към 10 КВ текст), понеже хората се отегчават от дълги неща. И ще пиша по години, като 2020 е нулевата, в която аз станах на 70 години, и смятам така да продължавам още 5 години. Това е господа, приятно четене. ]
[ Идея за илюстрация на корицата: В центъра на картинката, която е в рамка и под автора и заглавието, се вижда въже за простиране, на което висят прокъсани долни гащи, от които може да капва някоя капка вода, и които са закрепени с три щипки. Въжето е опънато на два кола, като на левия, който започва на към 1/3 над долния край на картината и продължава почти до горния ù край, отгоре има сърп и чук, а самия кол е боядисан в червено, или е на червени ивици на бял фон (било хоризонтални, било по спирала), докато десния кол започва на същото ниво, но е 1/2 до 2/3 от височината на левия и е син, респективно на сини ивици, и на върха му се вижда монета с цифрата "1" в средата (друго не се разчита), но монетите са 3 изправени на ребро и допрени така, че да образуват триъгълник (гледано от горе). Освен това отдолу край коловете е написано: "коммуны" под левия и "with money" под десния, отгоре над по-късия десен се вижда слънцето, а отдолу в дясно има плажен шезлонг с плат като трикольора ни, хвърлена книга и слънчеви очила отгоре, а отляво стои изправен възрастен мъж (с бели коси), който с дясната ръка слага средната щипка, а в лявата държи плажна шапка, с която прикрива задните си части. Това е. ]
— — — — —
СЪДЪРЖАНИЕ
Нулева Година
Първа Година
Втора Година
Трета Година
Четвърта Година
Пета Година
— — — — —
ТРЕТА ГОДИНА
— — —
Съдържание на Тази Година
3.00. За демократичния шамар по нашата интелигенция
3.01. За първите години на надежди
3.02. За сватбата ми с Кинка
3.03. За грешките на Кинка и на жените
3.04. За отрочето ми Трочо
3.05. За развода ми с Кинка
3.06. За следването ми в Австрия
3.07. За залеза ми като висшист и математик
3.08. За изгрева ми като ... нелансиран free lancer
3.09. За угасването на демократичните ми контакти
3.10. За сбърканият ни и незавършващ преход
— — —
3.00. За демократичния шамар по нашата интелигенция
Здравейте мои скъпи, защото сте малко, читатели. Дойде време за третата година от моите мемоари, cum (демек "със", на латински) разсъждения, майтапи, стихчета, етимологии (чат-пат), и какво ли не още. И тази година аз се движа с един месец закъснение, понеже сега е януари на next year, но това е спрямо моя личен план, а иначе няма никакво значение, понеже аз, все едно, няма да публикувам книгата преди май месец. Та тази година е посветена, както ви обещах, а и както е нормално да се очаква, на тъпите ни демократични години, които очевидно са тъпи (по-тъпи, най-тъпи, демократични — като най-суперлативна степен на сравнение), ако щете поне само за това, че нашата скромна странùца намаля вече с цяла 1/3 и от почти 9 млн. слезе на 6 и малко такива, така че това си е чисто опропастяване на страната ни, тя се топи като лански сняг. Но нейсе, това, което е по-лошо е че тя, ама драстично, си изменя етническия състав, и сега, според мен де, не според официалните данни (обаче вие вярвайте на мен, а не на нещо официално в тези лъжливи години) вече към 2/3 от нацията ни се състои от неетнически българи, или че етническите такива трябва да са някъде към 2.5 млн., но което не може да се провери. (Абе то може, но ако се съберат всите мужчины и им се проверят ... "патките", ще знаете, защото ако са бели и са обрязани, то с 95 % сигурност те са турци.) Обаче сега с това няма да се занимавам, аз просто набирам инерция в началото.
Е, аз имам предвид да говоря за демократичните ни бъркотии основно до края на миналия век, но сумата неща се отнасят и за новия 21-ви век, понеже тъпотията ни се задълбочава още повече; единственото хубаво нещо е, че народа ни, малко по малко забогатява, но това го обърква още повече, защото по-рано ние не можехме да бягаме навън, докато сега не може само този, който действително не може (if you see what I mean). Искам да кажа, че това че можем да забогатяваме ни кара да ... искаме да забогатяваме още повече, но това не може да става у нас, където доходите са практически 6 - 7 пъти по ниски отколкото на Запад, било то за минимална, било за средна заплата (а пък моята пенсия сега е практически същите 6 - 7 пъти по ниска от средните доходи у нас, казано между другото). Докато ако имаше някакъв морал и стремежи не само към трупане на пари, то хората и нямаше толкова да ламтят за тях, както и беше по-рано.
Но да се насоча към интелигенцията, понеже аз, все пак, се считам за потомствен (вярно само до 2-ро коляно, от баща ми нагоре, и с мене това свършва, но и това е нещо) интелигент. Ами то е нормално да се очаква тъкмо тази прослойка да пострада най-много, защото тя е нещо, до което хората прибягват, т.е. от която има нужда, когато на един народ всичко му е в общи линии наред, както беше през тоталитарните години, но и в минали времена и епохи това е било така. Искам да кажа, че науките и изкуствата, а в днешно време и спорта, се развиват основно от дотации, спонсори, или меценати (като един римлянин Maecenus, откъдето идва това название), но когато хората стигнат, както казват на английски to the basics, т.е. до неща от първа необходимост, то е ясно че всичко останало отива на заден план, както беше у нас първите, ами, 10-тина години. Само че при това не забравяйте че един интелигент се учи и развива поне за 10 години, а пък се деквалифицира за 2-3, не повече, така че опропастяването, или шамара по нашата интелигенция, беше як и болезнен.
Плюс това имаше значение и възрастта на индивида, а мен лично промяната ме свари в най-лошия момент. Имам предвид, че до 30 години хората можеха да се уредят лесно, такива се приемаха на Запад с отворени обятия (защото можеше да им се плаща по-малко, естествено), а и при емиграция в чужди страни има също подобни изисквания, до 30 лазарника може, но след 40 практически йок, освен ако не сте крупен инвеститор, какъвто един българин никога не би могъл да бъде (даже и бивш номенклатурчик — това че номенклатурата ни била изнесла наши капитали в офшорни фирми са басни за невръстни дечица, на които могат да вярват само СДС-ри или хора с такъв манталитет). (А аз мога да ви кажа и какъв е този манталитет, ако извините малко силните ми изрази. Той се свежда до лафа, че на скапания ... член топките му пречат! Т.е. това са вечно недоволни хора, които вярват на всякакви глупости, стига те да засилват тяхното недоволство от нещо, примерно от това, че те самите не са били номенклатурни кадри.)
А това за емиграцията аз го знам защото тогава се интересувах, удавникът и за сламка се хваща, както знаете, но никога не съм бил готов да емигрирам на моите точно 40 години в 1990, просто се бях поинтересувал. Така че писах някакво писмо чак до Австралия, до имигрантската служба, и от там ми изпратиха една диплянка, но едно отиване до там струваше луди пари (екскурзия до Ню Йорк и обратно би била по-евтина от отиване до Австралия). Та както и да е, комичния момент е там, че хората бяха писали на писмото адреса, по тяхному, най-отгоре името, после жилищния комплекс, отдолу София, после България, и бяха добавили най-отдолу, изцяло по тяхна инициатива, ... СССР! Така, а пък ако бях над 50 години то тогава нещата щяха да бъдат също по-лесни за мен или друг подобен на мен интелигент, понеже човек на тези години вече си мисли за пенсията, която тогава не беше като сега към 65, ами беше точно 60 за мъжете и 55 за жените, а че тъпите (sorry) СДС-ри дори бяха изменили за няколко години възрастта за пенсиониране на 57 и 53 съответно, понеже, виждате ли, възрастните кадри само заемали ръководните места, а пък те били комунистически, така че дайте сега по-бързо да се отървем от тях и да лансираме младото.
Както и да го погледнеш, тъкмо на 40 години, и без да съм хабилитиран (с докторат, или поне к.т.н. или к.м.н.) аз бях принуден както поне 10-тина хиляди подобни на мен научни сътрудници да избера едно от 2-те, основно: или да се се преквалифицирам като някакъв търговец или да търся държавна служба в някое Министерство, или пък иначе да емигрирам от страната. Варианта тук да си намеря работа по специалността беше практически нулева (на тези години). За емигриране аз, както споменах, нито съм мислил сериозно, нито пък имах директно подобни шансове (по-късно може би бих могъл да се уредя някак-си, но аз пак не мислех в тази плоскост). Спомням си, обаче, че един колега физик (докато работех в Университета), го направи това, но той беше хем младо момче, към 22-3 години, хем майка му била в Щатите, нещо такова, така че той се уреди; аз дори му бях писал едно писмо с молбици от рода на "ти баща, ти майка", но той не си направи труда да ми отговори. А, и една моя ученичка (частна) по математика успя да се уреди да следва в САЩ, но тя беше на 15-16 години, от английската гимназия, и прочее (аз ù бях измислил псевдонима Worldglory, но няма да ви обяснявам по каква причина). За други емигрирали мои познати просто нямам сведения, но не изключвам 1-2 състуденти от Русия.
Що се касае до работа в търговията имам няколко свои колеги които направиха това, но не вярвам особено да са прокопсали, in the long run, макар че не знам; положително са се залъгвали известно време с нещо, но после е останало само изневеряването на научната им дейност. Няколко души организираха фирми, като един взе да продава ... електрически крушки, украински, друг се зае с печатарска дейност и печаташе календари, още сумата други също, един май че успяваше първите няколко години (защото беше арменец, те са по-пробивни), един дори бил закупил един цял ... завод (номенклатурчик, by the way), но нищо не излязло след време, и други подобни. Спомням си и за 2-ма отишли в Министерства, но те бяха к.т.н.-та. Е, чак толкова мизерствуващ като мен не знам да има друг, но пък аз успях да отида за 1 година в Австрия, където също претърпях фиаско, главно поради възрастта ми, но и там не се уредих да остана. Науката има нужда от субсидии, а те се организират най-добре в силни, или поне тоталитарни, държави.
В края на тази глава възнамерявам да поразсъждавам малко на една уж абстрактна, но пряко свързана в частност и с тази, тема, а именно: за добрите и лошите, в каквото и да е отношение, как те се отнасят едни към други, и колко се ненавиждат най-вече, защото е ясно, че ние не може да обичаме особено другите хора които са ни конкуренти! Примерно: млади деца и възрастни, красиви и доста грозни, богати и средно заможни или направо бедни, умни или учили, интелигентни, и посредствени маси, стари хора и доста по-млади от тях, силни физически и слаби, морални и не, и други подобни, където аз гледах във всяка двойка да давам най-напред по-добрите и после лошите. Е, значи аз твърдя, че във всеки от тези случаи по-добрите са и наистина по-добри от по-лошите, те са по-толерантни и снизходителни, докато лошите са обикновено пълни със злоба към добрите. И защо е така? Ами защото по-добрите съзнават че са по-добри, но стадия на по-лоши е в повечето случаи минал за тях, те познават начина на живот на тези хора (защото никой не се е родил научен, или богат, обикновено, или красив, и прочее), а и бидейки в по-облагодетелствано положение те нямат основания да мразят силно другите, няма за какво да им завиждат! Докато обратното, по-лошите, а в случая сивите народни маси, чисто и просто мразят по-добрите, а в случаи по-интелигентните от тях, защото и те, по принцип, биха могли да са като тях, ама не са по различни причини!
Демек, в нашата варварска страна простотията, не че организирано (както това е ставало в някои страни, да речем в Китай), но просто преднамерено зашлеви як шамар на интелигенцията, защото демокрацията, тъкмо на това учи, че простото е важното! В резултат на това у нас, се прилагаше и прилага принципа: Чрез нахалство, към прогрес! Така, и накрая следва едно леко но назидателно стихче в този дух.
"Какво като си учил много?" — Пляс! —,
"Ми да не си, върни се сред народа!
Хляб и ... вулгарности ни дай на нас.
Днес всеки търси своята изгода.
Властта'й на простото, то е курназ!"
01. 2023, София
— — —
И т.н.
КРАЙ НА ТРЕТА ГОДИНА
— — — — —
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/