ВАРВÀРИЯ ТИ МОЯ,
КРЕЩЯ ОТ АНАЛОЯ
(sixty six хумористични секстета) — Съкратено до 10 % — Извадки!
Йотата-Ататой, 2020
Известен още като: Иванчо Йотата, Очнави Ататой, Иван Бугаров, Йотабаш Гяурджи, Нострадамус Буладамус, и под други имена
[ Резюме: Това е мой неочакван експромт в края на коронната и протестната за България година, който аз и не бях помислювал да пиша, но след като народа ни продължава да протестира, то може ли Йотата да вземе да мълчи? Този път това са секстети, от малко странен вид, които започват като обикновено четиристишие с римуване през ред, но после последните два реда в римово отношение се обръщат като с огледало, така че се получават две тройни рими. Тези стихчета най-безсрамно (но заслужено) оплюват нашите демократични "постижения", които ни закараха на полагащото ни се последно място в Европейския Съюз. Тук в смисъл на сарказма колегата Ботев остава далеч зад автора (счита последния). Ако харесвате демокрацията, и нашата, а и въобще, не си губете времето за четене на такива бълвочи (е съвета на автора). ]
[ Идея за илюстрация на корицата: Хм, аналоят е поставка, на която в църквите се слагат важните книги, аналите, и която в случая трябва да е не църковна, а държавна, с 2-3 лъва отпред, или които я подпират, и зад нея трябва да стои скромния Йотата (който, понеже е дребосъче, може да е даже стъпил на някакъв подиум. Да де, но май че по-добре ще бъде лъва тук да е един, и да е яхнат от Йотата, а поставката да е привързана над гривата му, така ще се получи по-интригуващо. И дори още по-готино ще бъде ако художника изобрази лъва ... изправен на задните си крака, като че ли е кон. Що се касае до българската варварска общественост, то тя е добре да бъде показана в гръб (като символ за нежеланието да слуша този "лъвник"). А за още по-голяма яснота е добре да има малки стрелички които да излизат от балончета, където да пише, съответно: "Йотата", "Аналой", "Вар-Вар-ия". Ами това е, и като картинка в рамка, с размери 450 x 450 пиксела, и под автора и заглавието. ]
— — — — —
СЪДЪРЖАНИЕ (на цялата книга)
Предисловие
Словие (sixty six хумористични секстета)
Послесловие
Забележка: Това е съкратения вариант до към 10 %. Пълния текст засега е срещу минимално заплащане, търсете го на Запад (като разрешите на браузера си да търси извън страната ни).
— — — — —
ПРЕДИСЛОВИЕ
Господа, тази книга аз, естествено нямах никакво намерение да я пиша, но след като, от една страна, народа протестира, вдига джавала без да знае какво точно иска, но я вдига (щото сега му се е паднало), а, от друга страна, аз бях набрал инерция в тази юбилейна за мен (направих 70 лазарника) година, като написах една след друга (е, под друг псевдоним) 5-6 поетични сбирки с разни бъзикни, по за месец книжка и после следващата, и реших да драсна нещо и под това име, а и, от трета страна, аз продължавам да съм сърдит на цялата наша българска общественост за това, че изобщо не ме брои за слива, както се казва, така че посрещам всеки един повод за оплюване с отворени обятия и радост в сърцето. А то, разбира се, че има за какво да се оплюва всичко и всички у нас, защото ние, откакто дойде тая пущина, демокрацията, и, или затъваме надолу, или залепваме в тинята, но измъкване от нея няма никакво! Сега ние абсолютно сме по-добре отколкото преди едно 30 години, да речем, но относително, сравнени с други, близки и далечни, пост- или без- комунистически страни, сме все на куйрука, по-зле отколкото и в третия свят, really!
Ами ето ви поне едно сравнение, аз лично, научен работник, потомствен интелигент, с над 2 висши образования, получени в 3 различни страни, и владеещ в своя "залез" над 3 чужди езика (плюс родния си български), написал само под този псевдоним за 3 години над 30 различни статии с ценни наблюдения и предложения, които съм превел саморъчно на 4 езика, все още получавам пенсия в размер на 4 (отивайки към 5) ... трамвайни билетчета дневно за всички разноски (и това са ми всичките доходи). А иначе казано, пенсията ми е равна на 1/3 МРЗ (минимална работна заплата), която е 7 пъти по-ниска от средната (ако я броим за 2 и 1/3 минимални), която е грубо 7 пъти по-зле от средното за Европа положение, или дотук само 50 пъти по-ниски доходи от минималните, но аз, все пак, не съм Сулю Пулев, така че мога с основание да каже, че получавам поне 100 (сто) пъти по-малко, от това, което заслужавам (понеже аз продължавам да работя пред компютъра поне 6 часа дневно, и заплитам стихове през нощите)! Е, такива като мен са останали навярно стотина души в страната, най-много хиляда, но тези които живеят под всякакви граници на мизерията (беднотията е хубава дума, достойна), въпреки че получават и интеграционни пари и пенсия (или даже и това нямат) са от порядъка на цял 1 милион души, господа!
Защото аз, като "учено" (според вица), се оправям добре с едно 2 до 3 пъти по-малко пари от другите, аз съм засега и kerngesund а другите дават сумата пари за лекарства, така че всякакви доходи под една дори цяла МРЗ (600 лева за кръгло към 2020-та) на човек се считат за бедни доходи, а 1/2 МРЗ вече е мизерия за основната част от българите. И това е заслуга само на нашата демокрация, на лошия модел, не на една или друга партия, а на всичките взети заедно, обаче на никой, и отгоре и отдолу, не му пука от това, хората просто не знаят какво да правят, всеки гледа да граби колкото може докато може, което е неморално според всяка една религия! Доволни са само младите, защото нямат база за сравнение и никой не ги хока че искали да се чукат, още едно 10-тина процента дребни търговци и занаятчии, които се хабят зà лудо и си бършат взаимно ... задниците, so to say, като плащат смело на другите за някои неща, с пари които те вземат от същите тези други хора, но за друго нещо, и едно 3-4 % бизнес и полит- олигархия, които въртят големи пари, но отрочетата им са поголовно наркомани. Добавете към това и липсата на всякакъв морал в страна на безбожници, отсъствието на семействата като градивна единица на обществото, процъфтяването на хомосексуализма, упадъка на цивилизацията в световен мащаб, и някои други подробности, и излиза, че сега ние, определено, водим много по-безпътен живот отколкото нашите родители и прародители!
Но стига морализиране, gaudeamus igitur, или да се покефим малко с весели стихчета по адрес на хора, които са далеч от дереджето на обикновения българин. Понеже в тази обстановка на народни протести всеки взема участие по своя си начин, или както е казал поета, и в моя перифразировка:
Всяка, значи, възраст, класа, пол, занятие,
рипа да участва във туй предприятие,
сал богатий трай си и си ... чеше патката;
учено пък няма, в Запада е пратката.
Що моми — станàле вси са касиерки,
що момци — простеят, с глàви кат' манерки,
той пък, беден, гол, бос, нямайки мангизи,
в ... кофите тършува, стихове си ниже!
А то дори може да се каже още, че това е една нова Епопея на Забравените, само че докато Вазов е имал предвид забравени от народа героични личности, то Йотата има предвид забравени от хората очевидни причини за нашите каши, които се свеждат основно до липса на съгласие и единство по основни въпроси от действителността ни, до промяна на акцентите на политиката, и, в крайна сметка до варварщината на един народ от безверници, загубил де що имаше морал, понеже той бил про-комунистически. При това положение пред нас има само две бъдещи тенденции, и ние правим смели крачки и по двата пътя. От една страна това е изнасянето на де кой може навън — спасяване на плъховете от тънещия кораб, но плъховете са смели и интелигентни животни, те не са за презиране —, а от друга страна това е увеличаване на небългарския етнос, който, като правило, е и по-морален от нас! При изнасяне на малко (варварски) българи сред цивилизовани народи ние се оправяме там завидно добре и бързо, а и подобряваме гена на тези страни, те донякъде затова и ни приемат. А при увеличаване на етническите турци и араби у нас, ние също придобиваме улегналост и уважение към другите, което иначе на нас ни липсва. Тоест, тези два пътя са не само неизбежни, но и естествени и ... правилни, от това печелят всички, и ние и другите, но това при положение, че не можем или не искаме да търсим някаква коалиция със славянски народи, че бием дузпата на традиционното за нас русофилство от възрожденските времена. Да, но никой не поставя нещата в тази светлина.
Сега малко и за самите стихчета. Ами те са секстети, както и е казано в подзаглавието, и като така аз реших, че трябва да бъдат точно 66 (sixty six), и те започват като най-безобиден куплет с редуващи се рими, от тип ABAB, но после последните 2 реда се отразяват като в огледало и дават ABABBA, при което има две римуващи се тройки, което не е чак толкова лесно, но Йотата търси трудностите (той и при мацките гледа да са с по-тесничка, нали така?), а и използувайки бая чалнати думички тук-там това излиза и не чак толкова сложно. Ето като в този нулев куплет, за запознанство:
* * *
Да пробваме сега и тоз' секстет
със странно омешàвени шест реда.
Удобен тоя за всеки е поет,
и както аз сега на него гледам,
предчувствам си поредния напредък
на моя поетичен ... драндулет.
Така че: на път, мои малобройни читатели, чакат ви 400 поетични реда.
11. 2020, София, Варвàрия (давана за благозвучие като България)
— — — — —
И т.н. ...
— — — — —
КРАЙ
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/