Л_И_Ч_Н_И_ Н_Е_Щ_А_ – Б — ИЗВАДКИ!
(конгломератна папка)
Христо МИРСКИ, 2014 - 2019
— — — — —
Съдържание на серията
В книжка А:
Мирски срещу Мирски
Обява (хумористична поезия)
Условия за печатане на Мирски
Творческо завещание на Мирски
В Книжка Б:
Затворено писмо до магазин "Мухоловка"
К_Н_И_Ж_К_А_ Б_
ЗАТВОРЕНО ПИСМО ДО МАГАЗИН "МУХОЛОВКА"
___________________________________________
0. Предистория
Това писмо звучи смешно и невероятно, на автора Ви уверява, че то почива на абсолютно гарантирани факти, това, наистина, се случи с него самия (при все че той, тоест аз, дори би пожертвувал една петолевка — понеже тук за това става дума, за петолевки —, за да попадне на толкова интересен и поучителен казус, както казват юристите). Това е история за това как от една муха може да стане, а и става, слон, почти в буквалния смисъл на думата, и при това в ущърб на висшестоящата инстанция, без абсолютно никакъв кяр за нея. Така че с това автора получава пълното право да си разтяга локуми колкото си иска, и той не пропуска да използува всички възможни (че и почти невъзможни) вариации между леката иронията и подчертания сарказъм, само и само да се убеди, и да убеди и възможните си читатели, че всичките преструвки на търговците и PR-овците, и цялата човешка глупост, просто нямат граници!
Нещата, разбира се (е, от кумова срама, както се казва, пък и въпроса не е да завеждаме дела, а да си вадим заключения), са анонимизирани, и всички прилики с действителни лица и събития са случайни (както пише в началото на разни художествени произведения). Това, обаче, не пречи на никого да се опитва да отгатне за кой магазин, т.е. верига от такива, става дума (защото конкретното име не е съществено, всеки един магазин би постъпил по подобен начин при подобна ситуация, може би малко по-разумно, но няма никаква гаранция, уви, както аз се убедих в случая). Структурата на материала е следната (след това встъпление): 1. първо писмо до магазина (изпратено с надеждата, че хората, все пак ще вземат някакви, и то очевидни, мерки, както и го уверяваха след получаването на писмото, но по-нататък — нула внимание); 2. второ писмо пак до там (вече без надежда да получи какъвто и да било отговор, но засилвайки възможната ирония); 3. трето писмо, този път неизпратено (защото, с две думи, то и не е за изпращане, след него автора ще трябва да се разправя със съдилища — въпреки че е прав, разбира се); 4. пет основни правила на MBA специалиста (с оглед на по-успешно и безпроблемно ... лъгане на клиентите, очевидно, те само това и правят, уж в интерес на клиента, но, всъщност, преди всичко в техен личен); 5. пет основни правила за купувача (как да се предпази от това чудовище наречено свободен пазар, освен ако човек не е фрашкан с пари и не му пука); и рекапитулиращо заключение; ала може и още нещо да добавя, ако ми дойде музата.
А, и защо наричам това писмо "затворено"? Ами защото това е така, то, поне в началото, е само до магазина; бих могъл да го "отворя", тъй да се каже, но напоследък писах няколко отворени писма (и под друг псевдоним), на които никой не ми отговори, естествено (що им трябва на хората да отговарят на неудобни въпроси, и то пред публика?), така че сега и не си правя устата някой да ми отговаря; освен това така писмото хем е затворено и не е достояние на публиката, хем пък си го закачам на сайтовете където публикувам, та всеки който иска да го чете, ха, ха, нали?
...
04. 2019
— — — — —
|
