Д_Р_И_П_А_В_И_ С_П_О_М_Е_Н_И_ — ИЗВАДКИ !
НУЛЕВА ГОДИНА
(Биографични Моменти, Философски Разсъждения, Хумористични Коментари, Етимологични Забележки, Стихчета, и Прочее Между-жанрови Особености, от Един Мизерстващ Български Интелигент)
Христомир КАЗАСОВ, 2020 +
— — — — —
[ Резюме: Заглавието е достатъчно подробно за да няма нужда от други пояснения. Това са откъслеци, спомени, от тук и от там, при което са важни не толкова самите те, колкото връзките между тях, как аз прескачам от едно на друго, защото мъдростта, поне от времето на Аристотел, се състои във връзките между нещата. Освен това се чувствам длъжен да предупредя, че аз неизбежно ще плюя демокрацията, особено нашата, така че ако на някой тя му харесва то да ме прескочи, автори днес има бол. Иначе отделните неща ще са кратички, до 2 разгърнати двойни страници на книга (т.е. до към 10 КВ текст), понеже хората се отегчават от дълги неща. И ще пиша по години, като 2020 е нулевата, в която аз станах на 70 години, и смятам така да продължавам още 5 години. Това е господа, приятно четене. ]
[ Идея за илюстрация на корицата: В центъра на картинката, която е в рамка и под автора и заглавието, се вижда въже за простиране, на което висят прокъсани долни гащи, от които може да капва някоя капка вода, и които са закрепени с три щипки. Въжето е опънато на два кола, като на левия, който започва на към 1/3 над долния край на картината и продължава почти до горния ù край, отгоре има сърп и чук, а самия кол е боядисан в червено, или е на червени ивици на бял фон (било хоризонтални, било по спирала), докато десния кол започва на същото ниво, но е 1/2 до 2/3 от височината на левия и е син, респективно на сини ивици, и на върха му се вижда монета с цифрата "1" в средата (друго не се разчита), но монетите са 3 изправени на ребро и допрени така, че да образуват триъгълник (гледано от горе). Освен това отдолу край коловете е написано: "коммуны' под левия и "with money" под десния, отгоре над по-късия десен се вижда слънцето, а отдолу в дясно има плажен шезлонг с плат като трикольора ни, хвърлена книга и слънчеви очила отгоре, а отляво стои изправен възрастен мъж (с бели коси), който с дясната ръка слага средната щипка, а в лявата държи плажна шапка, с която прикрива задните си части. Това е. ]
— — — — —
СЪДЪРЖАНИЕ
Нулева Година
Първа Година
Втора Година
Трета Година
Четвърта Година
Пета Година
— — — — —
НУЛЕВА ГОДИНА
— — —
Съдържание на Тази Година
0.00. Кой съм аз?
0.01. Защо това заглавие?
0.02. За детските ми години
0.03. За майка ми, и за нейната майка
0.04. Аз като ученик
0.05. За баща ми — раз
0.06. За баща ми — два
0.07. За мен в гимназията
0.08. За баща ми — три
0.09. Ицката кандидат студент, с лирични отклонения
0.10. Оттук - оттам, дор' станал съм голям
— — —
0.00. Кой съм аз?
Е, аз мисля, че тук е най-добре да хвана бика за рогата, както се казва, за да разбере той още от самото начало с кого си има работа, а и евентуалните читатели покрай него. Така че аз съм Христомир Казасов, с едно Николов по средата, защото баща ми беше Никола. Христомир идва от дядо ми Христо, който пък идва от оня Христос, който си мислел, че може да превъзпита хората като се прави на "отнесен от вихъра" и уж говори с някакво божество, и То му казва, че хората са големи маймуни, а пък времето на маймуните, дори тогава, било отдавна минало, обаче накрая го наказали като обикновен бандит. Така де, а "мира" е добавен защото в 50-те години, след войната, е било модерно хората да се борят за мир или най-малкото да парадират с това, и затова у нас има доста Звездомировци, Тихомировци, Добромировци, Станимировци, Седнимировци, и други подобни. Обаче на, аз съм се оказал бая хрисим и миролюбив, най-вече защото съм бил ... хилав като хърба-тревица, дето се вика, но във всеки случай си заслужавам добавката.
А пък Казасов ни е била фамилията, защото ... . Е, тъкмо заради това аз веднъж, трябва да съм бил на към 30-тина години, бях ходил да търся (относително) известния Димо Казасов, и да го питам за това. Намерих го просто по телефонния указател, защото тогава хората не се бояха от атентати и си пишеха адресите в указателя, и той се оказа май някъде към 80, недочуваше, и имаше някакво младо маце дето го гледаше, така че аз прекарах едно 15-тина минути с него и това бе всичко (но все пак бях проявил някакво любопитство, исках да науча нещо). Та според него (той май бил от Трявна), казасите били надомни работници които плетели ширити и гайтани за турската армия, нещо такова, но защо са били така наречени той май че не разсъждава, обаче аз по-късно поразсъждавах по въпроса. Според мен (и то някъде от към 90-та година, преди да се заема с етимологични изследвания) това име трябва да идва от латинската casa, което значи къща (и която — без да дълбая сега — се свързва с турската кааза като околия). Тоест това били надомно работещи занаятчии (а и Габрово е занаятчийски град), но после тези хора са зачезнали и затова сега фамилията ми е рядкост (я има 20-тина души, я няма), а и името ми също е рядко, така че аз съм изобщо рядък човек — както казваше майка ми: такова дете рядко се ражда и мъчно се отглежда.
Е, това беше за да ви покажа, че просто ще разказвам за разни неща, и че книгата може да се нарече биографична, обаче — каква ти биография, такива неща се пишат от известни хора, а аз съм неизвестен, практически де, така че този жанр е само про форма. По-подробно за мен ще има време да говоря, но засега може да кажа, че едно 40 години, половин живот (поне според моите прогнози), в тоталитарно време, аз бях представител на научната интелигенция, получих 2 висши образования, едно в Русията, едно у нас, стигнах до позицията на научен сътрудник от БАН, и след това дойде демокрацията ни, и всичко се опропасти, както всички вие (ако живеете у нас) прекрасно виждате (а ако имате щастието да не живеете у нас, то поне чувате), така че при нас настана един истински ... пиздец, както казват русняците.
Така, и аз лично, заприличах на една фиданка, или пък борче, с прекършено връхче — ах! — и почнах да се чудя какво да правя. Да се чудя какво да правя със времето си, понеже за работа и пари дума не можеше да става, в тежки времена на един народ (а особено на такъв варварски като нашия) не му трябват интелигенти, трябват му бачкатори — което, от позицията на капиталите и новите капиталисти, ще рече балъци, дойни крави, меки ... дупета, ако ми позволите тази метафора, или бели роби! Изхода беше, а и си остава двояк: или преквалификация в сферата на будалкането, което значи, да речем, търговия, реклами, public relations, счетоводство и банково дело, такива неща, или пък емиграция в чужбина, където и улиците да метеш пак ще се чувстваш по-ценèн и щастлив, отколкото у нас!
Обаче това не е за всеки, не всеки може да превива глава и да върти опашка като послушно кученце, само и само да докопа някой кокал, така че аз карах "на мускули", дето се вика, и останах — ако щете вярвайте, ако не щете недейте — без работа и доходи цели 25 години, цифром и словом, като си намерих някакво занимание, както на времето си потомствените аристократи (защото аз я бях аристократ, в известен смисъл, научен аристократ). И какво беше това занимание, а? Ами прописах, основно публицистика, прилагайки доколкото мога и където мога (или дори не мога) научен подход към социалните въпроси. След като написах няколко книги (които повече от 10 години стояха при мен, защото издаването, както и сиренето, според оная поговорка за приятелството, ставаше вече само с пари, а аз, дори и да имах такива, нямаше да се навия да плащам за да ограмотявам хората), аз се заех с други неща. Какви неща, ли? Ами постъпих както споменатите аристократи, заех се с езици и етимологии, защото там има място за редица интелигентни догадки, без да се изисква някакво специално образование, просто си седиш и си мислиш (като гледаш единствено да не се окаже накрая, че само си седиш). С такива "ангажименти" си утепах едно 10-тина годинки. Освен това започнах да пиша и стихове, първо на български, после не само; след това започнах и да философствувам за какво ли не, и така времето ми минаваше докато дойде време за пенсия.
Само дето думата "пенсия" е чисто формален израз, тъй като трудно може да се нарече пенсия доход от ... 1/3 минимална работна заплата (МРЗ), грубо казано (за научен сътрудник от БАН), нали? Да де, но мен, научен на демократична мизерия, не беднотия (беднотията е благинка по сравнение с моето дередже), този доход напълно ме устройва, защото аз нямам мацки които да хрантутя (понеже то така и излезе при мен по-рано, но все някога ще дойда и до това), жилище имах, и като имах и занимавка, то съм направо щастлив. А пък занимавката ми е да се публикувам по разни сайтове, и на Изток и на Запад, че и на Север (но още не съм стигнал до Юга). Така че аз си имам няколко пиздонима — според руснаците — и си публикувам по нещо, и тези -ними са повече от един за да ги сложа в множествено число. Стихчета си пиша на три езика, но ще се опитам и на четвърти (с божията помощ), така че, както пееше едно време Васко Кеца: Казано честно всичко ми е наред, тъй че спокойно гледам напред!
Остава само да осветя леко и въпроса за появата ми под истинското си име. Ами вижте, там, на моите сайтове, аз публикувам на 3 езика и малко отгоре, и това е по простата причина, че, след като не се публикувам у нас, е редно да използувам и някой чужд език, нали? А не се публикувам у нас, защото у нас за всичко трябва да се плаща, няма (или поне аз още не съм намерил) сайт, където да те канят с бъклица и да викат: хей, Ицка, абе холан, заповядай при нас бе, стига да имаш какво да кажеш на хората го кажи, и пари няма да ти искаме. Понеже то е така по света, но не и у нас. Докато така, като българин, аз ще пиша само на български, ако не броим чуждиците. Който прочете, прочете, който не стигне до мен — ами здраве да е, всички ще си отидем рано или късно, или, както гласи една латинска поговорка (в моя редакция):
Даже и да се прославиш като Гунди,
пак ще си отиде глорията мунди,
и сега когат' не гоня вече ##нди,
нè ми пука слаби ли са или дунди.
Тъй де, аз правя каквото мога, което е по-добре от нищо. Но и това не е най-важното. Не, най-важната причина за моята поява и под истинското си име е това, че аз съм, един вид, ... болен! Ами да, аз толкова свикнах с това да пиша нещо, да го закачам някъде, пак да пиша нещо ново, и така нататък, че просто си търся за какво още да пиша, защото иначе ще пукна от скука, повярвайте ми! А с новото име идват нови теми, нови форми, нови радости, so to say.
И после: какво от това, че името ми било истинско, та кой ме познава вече мене? Едно време сигурно имаше стотина души дето ме познаваха горе-долу добре, колеги, състуденти, и прочее, може би и няколко стотин бяха чували за мен или ме бяха виждали, но сега вече всички са ме забравили (30 години не е шега работа). Плюс това положително половината от тях вече са "хвърлили топа", really. А тези дето не са и все още може да си спомнят за мен — да речем 20-тина души —, ами че от такъв зор те ще вземат да ме търсят по разни чужди сайтове, това е изключено, аз и да го видя няма да го повярвам. Така че, господа, -жици, -жички, и прочее случайно попаднали при мен читатели, аз съм за вас поредния писател, когото никой не чете (защото за четене се броят милиони, а не някоя и друга хилядарка на година). Това с което бихте могли да ме запомните, покрай незначителните биографични моменти, са следните features: философствания, морализиране, езикови познания и етимологии, стихове, омраза към демокрацията (извисяваща народната простотия), някои секси и цинични моменти, интелект бая над средното, старческо изкукуригване (доста под средното), добро въображение но за вероятни неща (не голи измислици), е и още нещо, you name it, како викат американците.
12.2020, София, Блъгария, Европейски Съюз (в долния десен ъгъл на картата)
— — —
0.01. Защо това заглавие?
Тук може да се отговори и съвсем накратко, но може и на дълго и на широко, и аз ще предпочета последното, защото целта ми в тази книга, както уж намекнах, е да приказвам за нещо, така че да минава времето, и моето, и на читателите, които покрай мен хем ще научат нещо интересно, хем и майтап ще падне тук-таме. Та краткия отговор е, че това е съвсем хубаво и правдиво заглавие, понеже спомените, особено на старите хора, са тъкмо дрипави, прокъсани, фрагментирани, те уж помнят нещо, но това е само парче от нещо, цялото отдавна им се губи. Още повече като се има предвид, че аз не съм някаква известна личност и няма смисъл да се стремя да спазвам дори хронологична последователност на събитията, тъкмо такива дрипи са най-подходящото четиво при чакане на някоя спирка или пък за заспиване; т.е. тази книга се различава от моите обикновени писания, които са дълги и структурирани, докато тук е точно обратното, и точка по въпроса.
Така, а сега да минем на дългия отговор, при който всеки от вас, бас държа, ще научи нещо интересно, някоя чужда думица и неочаквана идейка. Та този отговор тръгва от италианския (понеже аз тогава, преди 2-3 години, бях на италианска вълна) и от техните думи reminiscenza и cencio, където последното значи дрипа, и аз си бях въобразил, че те трябва да са свързани, което формално погледнато не е така, но иначе, ако човек (особено такъв гигант на мисълта като мен) се разтърси, то навярно ще може да ги свърже някак-си. Е, сега аз точно това и ще направя, но нека преди това спомена, че в този език сега (да речем, че от към 10 век, понеже аз не съм специалист) думите се четат не така както в латинския (откъдето по-рано са дошли, ако са дошли де, при нас), а малко по-смекчени и приятни за ухото, или по-близко до древните народи, като, примерно, циганския. С това не искам да кажа, че италианците са цигани — понеже защо да го казвам, то се ... вижда от всички, ха-ха — но специално буквите "c, sc, g", ако са меки, т.е. последвани от "i, e", се четат като наши, съответно 'ч, ш, дж', докато иначе се четат 'к, ск, г'; плюс това, нека го кажа веднъж за винаги, аз ще използувам единичните кавички за това как нещо се чете, а двойните за цитиране как то е написано. Така че горе-споменатите думи се четат 'реминишенца' и 'ченчо'.
Да почнем с първата дума, с това до-ре-ми- (но без фа-, сол- и нагоре) сцена /шена. Е, "до"-то е от мен, "ре" за всички западни езици значи изправяне или обръщане назад, "мин"-аването внася друг нюанс, който одма ще разясня, но и до тук е ясно, че това е едно повторно показване на сцената, изваждане на нещо на белия свят. "Минаването" е, всъщност, мънкане, ще ви кажа аз, което е озвучаване на мисленето (примерно, Мнемозина като богиня на паметта, mente-мисълта, че и самата буква "м" в украинския се наричала мислите — или нещо от сорта, буквите си имат имена или картинки). Така че стигаме до основното, до сцената, която не е пространство педя или паз (пазва) или ... пазар (аз съм мислил доста по подобни въпроси), нито е повдигната "страда" като естрадата (а пък страдата е нещо стъпкано или стрито), нито е арена (като място с много aereo-въздух), нито пък е някаква плоскост (plate, планка, плочка, и т.н.), така че: каква е идеята? А, идеята е във ... сиянието, което е scheinen-'шайнен' на немски или shine-грея на английски, и това имало санскритски корени, понеже има един цвят, циан /-ов, който е отровно син (може би и зеленикав), но блестящ, и той в санскрита бил 'чиамас', което обикновено се дава като източник за нашия син цвят. Така че сцената е сияйно място, което, дори и да е тъмно наоколо, е осветено и се вижда, и това е идеята на сцената, да се изложи нещо пред очите на всички.
Добре, а сега да стигнем до дрипата, където е достатъчно да си стоим само в италианския, където това е просто нещо ... изгорено, или пък за изгаряне! Примерно, да прескочим към нашата вечер, която в моя интерпретация е нещо "вече + черен" (но вечечерен звучи бая сложно и затова малко сме го опростили), което е така, защото през деня слънцето жури та чак прежуря, но вечерта е като изгоряло, схващате ли? Е такава е идеята и в италианския, където cena-'чена' е вечер, cenere е пепел, и дори известната Пепеляшка е Cenerentola. Така че "ченчо"-то е нещо изгоряло, но освен това, като сравним scena и cena се вижда че те спокойно биха могли да са свързани понеже само едно начално s- ги отличава. С други думи, формално спомените може и да не са дрипи, но асоциативно са тъкмо нещо такова. Та моята първоначална идея беше да ви ... уча на италиански, като пиша "Дрипа първа", втора и т.н. на италиански, но ми се видя, че това ще мъчи не само вас, а и мен (защото този език и за мен е още нов, аз започнах да го уча май че едва към 60-те си години, и то без познания по никакви други латински езици).
Обаче спомените, особено при старите хора, особено картинките, асоциациите, са тъкмо нещо откъснато от нещо друго, което чака да бъде свързано с другото, ама ако може. Примерно аз лично съм хващал мозъка си на тясно когато трябва да ми покаже някаква следваща картинка, и той се обърква и ми показва глупости, логически абсолютно несвързани неща, като този пример, че аз пътувам на сън в асансьора, натискам копчето за 5-я етаж, понеже аз там живея, и след като той спре се оказвам на ... първия етаж, навън, тъй като мозъка ми е намерил само тази картинка, на осветено от слънцето място и дървета наоколо. Поради тези несуразицы хората обичат да си обясняват сънищата — защото те са несвързани, и може да се свържат както ни се иска, и като така можем да се лъжем с каквото ни се ще!
Нека добавя и още нещо, понеже аз съм се интересувал от тези неща, и моите тези са общо взето правилни. Та в мозъка ни има два компютъра, или той е дву-ядрен, както му викат днес, и това са двете полукълба, които, от гледна точка на осевата симетрия, са разделени с някаква преграда, и лявото такова кореспондира с дясната страна, и обратното, което изглежда бая странно, но тъй като нашия Дядо Господ няма навика да прави грешки, то трябва да има някакво обяснение на това. Е, обяснението (според мен) е в това, че нервните влакна, особено в мозъка, се опитват да се кръстосват колкото се може повече — тъй като запомнящите елементи са не самите нервни клетки, а пресичанията им с други такива, това са така наречените синапси —, и поради това става така, че лявото се отразява отдясно и обратно. Плюс това дясното е по-силно от лявото (било то ръка, било крак, било цица — ах, простете — било нещо мъжко, ама няма да го кажа сега), и поради това логиката, това в което е силата на човека, се разполага в лявото полукълбо, там е цифровия или точния компютър, и той работи (си мисля аз) основно през деня, докато сме будни. През нощта, обаче, лявото полукълбо се "гаврътва" настрани и заспива, и се обажда дясното, което е асоциативния процесор, и той оперира с образи без да търси логическа връзка (защото десния му събрат дреме през това време, за да даде нужната връзка).
Това е в общи линии, и тук не съм ви излъгал в нищо, но за следващия мой извод не съм сигурен, не съм специалист, просто си мисля, че това е така. Тоест аз си мисля, че леваците са хора с преимуществено развито дясно полукълбо, и те могат да го използуват и на яве, и са, или би трябвало да са, склонни към творчески дейности, като изкуство, музика, и други подобни, не към точни науки. И тук аз тръгвам от леваците, но имам предвид изобщо всички хора, които с нещо се отличават от другите, примерно ... хомосексуалистите (които, действително, са основно хора на изкуството), или заекващи, или физически слабо развити (да речем жени без гърди), и други подобни; тук сигурно има някакви данни известни на медиците, но те може да са противоречиви и затова хората да не са стигнали до моите радикални изводи. Обаче, вижте, това за двете полукълба и разделянето им е интересна идея, която наскоро прочетох в един роман (което не значи че той е наскоро написан) на Ст. Лем, сигурно последния му (понеже ми се видя, че способностите му вече по малко ... издишат), за Мира на Земята.
Та, да се върна към мен и тази книга. Значи аз ще ви разказвам разни откъслеци и ще ги коментирам както намеря за добре, за да си запълня времето, но и да ви науча и вас на нещо дето няма къде да го прочетете; а пък ако след прочитане на мое парче вие вземете че задремете — ами тогава ще ви уча по сугестопедичната система. Изобщо, съветвам ви да не ме забравяте, и да не четете повече от едно парче наведнъж, едно ви стига, за да може да го обмислите, защото моите познания на тези години, и след драстичната смяна на професията ми, вече не са така заострени или задълбани в една насока, но затова пък са на широко, т.е. станали са по-енциклопедични (което, разбира се, ще рече че аз ще обхващам в тях и ... циклопи и педита и други неща, нали така?).
— — —
И т.н.
— — — — —
КРАЙ НА НУЛЕВАТА ГОДИНА
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/