Рабочий Верстак

          ЗА БЪЛГАРСКАТА ВАРВАРЩИНА — извадки!


          (минуси, но също и плюсове)



          Христо МИРСКИ, 2018



      — — —


 
     Резюме:

     Това е задълбочено, методично, етимологично, философско, но така също и популярно и забавно есе или студия за специално българското варварство, с множество примери и сравнения между нас и другите страни. То е дълго, предупреждавам Ви, но пък е толкова нетрадиционно, че аз мисля, че си струва положените усилия за прочитането му, то е много остра критика на варварщината, но в същото време е и нейно възхваляване, защото, кой може да предвиди божите намерения, дори аз не мога, така че, щом българите съществуват, то те са били създадени с някаква цел. Не е забравено и традиционното шеговито поетично Приложение след края на текста.

 


      — — —


          0. Въведение и дефиниция

     Откровено казано, аз мислех за написването на това есе навярно преди 5 години, но все не ми оставаше време да се заеме с това, тъй като винаги имах някакви други по-важни неща, които трябваше най-напред да свърша, и идеята за това я изтиквах в дълбочината на стека. Аз постъпвах така, защото за мен, а мисля, че и за всеки интелигентен българин — не че има кой знае колко много такива хора, но сигурно 2-3 хиляди души ще се намерят, ако човек вземе да се разтърси усилено — трябва да е ясно, че ние, без съмнение, сме си варвари, обаче, не само че, ако можете да ме извините, своето ... л##но не мирише, но също в това положение има някои невероятни плюсове, и някои варвари, т.е. ние, българите най-малкото, в редица аспекти сме за предпочитане пред някои от най-представителните цивилизовани страни! Да, действително, нито Дяволът (тъй като Той, the Devil, е, в същност, Deo evil, или също Бог, в крайна сметка, Той трябва да се пише с главна буква) е толкова черен, колкото го рисуват, нито (ще Ви кажа аз, но се надявам, че всеки един от Вас в сърцето си подозира това) самия Бог е толкова добър, колкото на нас би ни се искало да е.
     Така че нещата, от една страна, са очевидни, но, от друга страна, са неправилно разбрани, и, от още една страна, не трябва да остават скрити в главите на някои изпреварили своето време мислители, а трябва да се направят достояние на хората (по целия свят). По тази причина аз правя това сега, но трябва да Ви призная, че аз отдавна съм забравил своите първоначални идеи, или някои от тях са се оказали трудни за осъществяване, но пък нали е по-добре да се пусне на бял свят поне една версия на моите идеи, отколкото нито една. Но това, все пак, са само оправдания, и ако Вие приемете за доказано, че с течение на годините си аз продължавам само да поумнявам — макар че това надали е възможно, ха, ха, така че гледайте на тези мои думи като на фигуративен израз —, то тогава тази текуща версия няма да бъде в никакъв случай по-лоша от първоначално замислената от мен, имайки предвид и това, че запазени предишни версии няма, и Вие можете спокойно да считате, че (и) тази моя работа е също ненадмината.
     Сега нека да продължа с моите уникални мисли, дайте да дефинирам какво аз ще разбирам под думата варварство, защото съществуват различни гледни точки по въпроса. От една страна, чисто етимологично, може да се каже, че варварите това са хора, които не говорят нашия език, или могат да кажат само някакво blah-blah или бъра-бъра — където в случая аз се радвам, че пред българската аудитория няма нужда да разяснявам що за буква е това "ъ" , което нито руснаците четат като хората (т.е. те изобщо не го четат, хълцат нещо понякога), а пък на английски аз го предавам с помощта на латинското "y" (и казвам, че то се чете като в английската дума "girl" (т.е. 'гъл' /'gyl' или по-точно като 'гъhл' /'gyhl', където с "h" аз отбелязвам удължение на гласната, или пък 'гърл'/'gyrl' ако сте някъде във времената на Шекспир), тук важното е да добавя само, че единичните кавички използувам за това как думите се четат (тук на български). ( В английския оригинал — тъй като аз вече взех да пиша първо на английски — аз използувах латинско "y", и го нарекох i-bulgaro буква, по аналогия с игрека, който е i-greco, който символ аз използувам вече в много мои материали; основната ми статия за това как да се записват всички думи на английски е "Myrski's English Transliteration", и в оригинала аз използувам парчета от нея, тъй като там това често е необходимо. ) С което искам да кажа, че това е признак за произношение на непонятни думи, което се потвърждава така също и от връзката в редица западни езици между barbarian-варварин и … barber-бръснар (аз обяснявам почти всичко от етимологична гледна точка в моята огромна книга на английски "Urrh, cum commentis"), в смисъл, че думите на варварина се заглушават от брадата му (навярно защото той още не се е научил да се бръсне). Такава е идеята и в славянския (руски /български) язычник /езичник като варварин, тъй като тази дума идва от езика; в известен смисъл подобна е идеята и на немския варварин, който живее в пустеещи места, някъде насред полето, все още не в градове, понеже тяхната дума е Heide ('хайде'), което означава също и някаква дива трева (май че изтравниче на български), и оттам идва и английския heathen ('хиhдн') като същия дивак. Всичко това е правилно, само че тук аз имам предвид не това, аз Ви го обяснявам, за да покажа, че съм се замислял за тези неща доста отдавна, по същата причина, че, особено след идването на демокрацията у нас, първото нещо, което ние показахме на света, беше именно нашата варварщина.
     И какво тогава аз имам предвид под думата варварин, а? Ами, за да Ви покажа, че съм наистина много умен, прозрял (и, следователно, ми е вече време да напусна този свят, да?), ще Ви кажа, че аз разбирам, грубо казано, това, което ... всички хора на Запад разбират (т.е. в Западна Европа, и моята уникалност се състои в това, че аз приемам за вярно това, което е общоприето като правилно, не измислям нереални неща), че ние сме неверници, или езичници, или гяури /гявури съгласно турците (ghiaurs, което сега те пишат като gavur, където това 'гяу', ако човек са замисли за стари корени, трябва да е някакъв вик с който се … подкарват животните, положително), ние не вярваме в нищо, в което хората живеещи в цивилизованите страни вярват! Само че това е много размито определение, човек не може да отиде при всички хора в Западна Европа и да ги пита, какво мислят те за това или за онова, нито може да се пита някой случайно избран човек всеки път, а и това може винаги да се постави под въпрос. И тъй като всички религии, в крайна сметка, са различни, и въпроса не е точно в това, а в поведението на такива хора, и тук може да има също и атеисти, които съвсем не са варвари (най-малкото аз настоявам на това), то аз доста отдавна, приблизително преди четвърт век (почти в първите 2-3 години от моята поява като автор), стигнах до една работна дефиниция за всяка религия, и оттук варварите могат да бъдат дефинирани като хора, които не са като другите вярващи (в този смисъл)!
     Така че каква е тази работна дефиниция на религията (която за мен се оказа толкова проста и универсална, че сега аз не мога да си представя нищо по-добро от нея)? А, тя утвърждава, че религията това е система от вярвания измислена с цел да обедини хората във времето и в пространството! Защото то а така, религиите трябва да накарат хората да действат като един човек, където всеки може да се опре на другите, за това за да намери някакво опора или поддръжка в случай на нужда — което ни казва и самата дума religion, тъй като та, положително, трябва да произлиза от глагола rely (on), ако имаме предвид английския език (без да се връщаме към латинския)! И по отношение на обединението: в пространството означава с хората около нас, с нашите близки или не съвсем съседи, а във времето значи между поколенията, уважавайки своите предшественици. Ако си почешете малко Вашите глави то ще видите, че това е нещото, на което всяка религия ни учи, да се обединяваме, защото този свят е твърде суров към хората с уникален начин на мислене (като мен), или уникално поведение (като моите събратя-българи), и тогава има два начина на обединение: или с хората близки до нас (в териториален, или лингвистичен, или национален, и т.н. аспекти), или с чуждите (в какъвто и да е аспект) хора. Но на обединението с чуждите хора никога не се е гледало с разбиране, защото това обикновено предполага някакво отношение от вида господар – роб, така че остава само близкото до акъла обединение със съседите ни и с поколенията. Гледайки по този начин на нещата излиза, че религиите ни учат на нещо твърде полезно и логично в общия случай, но по различен начин за всяка от тях; така също може да се види и, че такова определение на религията е твърде универсално и може да включва също така и атеисти и различни системи от вярвания (и аз самият започнах своята литературна дейност с една атеистична религия, а по-късно добавих и още 1-2 неща, също и под друг псевдоним).
     ОК, обединението и религиите са много хубави неща, но ... най-малкото не винаги и не за всеки или във всичко, защото има още и селекция (отбор), има желание да се отличим с нещо, така че съществуват не само възражения против варварството, а така също и някои предимства, до които аз ще стигна към края на материала, обаче разрешете ми да вмъкна тук един пример за "варварство", … фамилията на един световно-известен оперен певец, Николай Гяуров! Това положително не е традиционен пример, но той показва, че някои "гяури" могат да бъдат действително велики, и трябва да не подлежи на съмнение, че неговите предшественици са били наречени така по някаква причина, иначе просто няма как да е, и това съвсем не е обичайна фамилия у так, нито пък това се счита за нещо ласкателно, така че Вие по-добре седете спокойно и четете до края всичко, което аз пиша тук за Вас (и за себе си). И ако аз, в опита си да очистя лицата на моите съотечественици, взема първо да ги зацапам с мръсотия — ами, то нали това не е нов метод на лечение, всички жени обикновено най-напред покриват лицата си с някаква гадост, и след това те изглеждат по-добре, не е ли така? Или най-малкото аз се надявам да се получи тъкмо това.
     А сега по отношение на плана на това есе. Най-напред аз ще Ви дам някои (добре известни у нас) примери, че ние, българите, сме наистина варвари, в съответствие с моята дефиниция за разединението и поддържането на лоши отношения именно с нашите съседи, добавяйки също и някои извинения и обяснявайки защо и къде възниква варварството. После аз ще стигна до нашата нова история, до нашия демократичен период след 1990, когато ние практически протръбихме пред целия свят, че сме най-добрите и единствени варвари поне в Европа, показвайки цял куп съвършено излишни примери за анти-народно поведение на най-нисше и най-висше държавно ниво. След това аз ще направя някои сравнения с някои от бившите комунистически страни, или с други страни, с оглед на това да акцентирам на нашата уникална варварщина в най-цивилизованата част на света. След което ще сменя лайтмотива и ще Ви покажа, че редица цивилизовани и добре организирани страни могат независимо от това да дават примери за нехуманност и съвсем не цивилизовано поведение, които могат да бъдат къде-къде по пагубни за другите, отколкото нашата "обикновена" варварщина. По-нататък аз ще подчертая българското твърде цивилизовано варварство, което не вреди на никого, с изключение на нас самите. След което ще стигна до някои заключителни пояснения, И в допълнение към това есе е добавено и традиционното поетично Приложение, което според мен си струва да бъде прочетено и само по себе си. Така че това е редът, към който аз ще се придържам, и ако Вие сте склонни към задълбочен и философски и шеговит и оригинален и т.н. поглед към дадената тема, то можете да продължите да четете по-нататък, а иначе излизайте по-бързо от материала. Изборът е Ваш.

     и т.н. ...

           — — — — —

 


Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/

Рейтинг@Mail.ru