ПРЕЗ ПРОСОТО — Силно Съкратено — Извадки!
(50+ Соньотки с Коментари)
ЙОТАТА - АТАТОЙ, 2020
— — —
[ Резюме: Това е стихо-прозаична сбирка от 50+ леко съкратени (до 11 реда) сонети наречени соньотки, оплюващи нашия объркан преход към демокрацията, който за 30 години все още не свършва, с разбори на един бюлюк въпроси а и със съвети за оправяне на бъркотиите (ако се чете внимателно). Маниерът на стиховете е свободно-булеварден и с ботевски сарказъм на много места, а на коментарите е философско проникновен, т.е. това не е плебейско оплюване на всичко, но книгата е предназначена тъкмо за обикновените хора, с надеждата, че и те ще се опитат да проявят малко разум, преди да стигнат до нихилизъм или да духнат в чужбина. Понеже демокрацията, колкото и да е лоша, може да се оправи отдолу, стига народа да успее да покаже, че има поне малко ... пипе. ]
— — —
[ Идея за илюстрация на корицата: една колесница теглена от три ... лъва, която кара през нива с просо, според заглавието, така че трябва да си личи че е просо, но цялата колесница не е нужно да се дава, само 3-те лъва, част от капрата с кочияша и извисен във въздуха камшик. Това трябва да е с размери 450 x 450 пиксела, тъй като аз използувам 525 x 725 за самата корица и после я умножавам по 3 (където трябва) и отгоре е автора и заглавието, а отдолу тази картинка в рамка. ]
— — — — —
СЪДЪРЖАНИЕ (на цялата книга)
Начало със соньотка 00-ва
Соньотка 01-ва
Соньотка 02-ра
...
Соньотка хх
...
Соньотка 49-та
Соньотка 50-та
Соньотка 51-ва
Постскриптум
Забележка: Тук цялата книга се публикува в 3 части, а именно: в І-ва част са соньотки от 0 до 17 включително, във ІІ-а част са тези от 18 до 35, и в ІІІ-а част са останалите от 36 до 51 + ПС.
Част всички, но съкратено до 10 %
— — — — —
НАЧАЛО
СОНЬОТКА 00-ва
Сред нашта тъпотия безпросветна
поредна мисъл любородна светна
в главата Йотова, да поднесе
масали весели и компромè.
Соньотки лекички, със коментари
за наште вечни каши демократски
подготвя той, и с’га ще ги стовари
пред пичове, отрочета, и мацки.
Понеже тез’, коит’ у нас остават,
на може вечно тъй да продължават,
въпроси редно е да си задават.
Коментар: Е, това ще бъде и като Предговор към стихо-прозо-сбирката, защото тук всичко има един и същи вид: стихче, коментар, и пак така. Идеята за нея май че се пръкна в главата ми в края на 2019-та, във всеки случай след приключването на “Майчовина”, но от самото начало на 20-та се заех с една друга книга (и под друго име), а имах и още 2-3 други неща по които работех, така че тогава зарязах идеята (само с едно стихче за мостра), но около Великия ден (на великата 2020-та година — която сега излиза, че ще се запомни основно с грипната пандемия) изведнъж реших да превключа на “Просото” поне като стихове. Няколко дни се чудих как да процедирам, дали под ред да коментирам или накрая, и се спрях на това І-во да извъртя всички стихове, а после да направя по-лесното, коментарите, не за друго, а защото на моите 70 лазарника честичко забравям и ако нещата се проточат на 2-3 месеца ще започна да се повтарям, още повече без никакъв план за стихосбирката, ей така, ... плюейки в движение, от душа! И то взе, че се получи, като написах 52 * 11 = над 550 реда за 10-тина дни, цифром и словом, луд маратон, и сега ми остават всичките коментари, с които няма да имам проблеми, освен дето отнемат време.
Така, и защо ги нарекох соньотки? Ами защото те, хем са като сонетите, но съм отрязал едната тройка, така че се пишат много лесно, ей тъй, докато си почеша, дето се вика, оная работа, хем там има и някакво йота, хем са по-съкратени. Изобщо, названието излезе бижу, а и заглавието е бомба, “През просото”, идеално пасва на нашия абсолютно некадърен, вулгарен, и прочее преход. После формата на стиха е много семпла, ако означим римите с латински букви, то сонета обикновено е такъв: AABB CCDD EFGEFG, или ABAB CDCD EEEFFF, макар че има и други разновидности; е, моите соньотки са AABB CDCD EEE, което е много добре, защото тази финална тройка дава дидактично, назидателно звучене накрая, нещо като “олè”, а пък смяната на римата в двата куплета освежава нещата, раздвижва ги.
Също реших, че размера им трябва да е такъв, че да се съберат на един двоен лист, което в doc формат при мен е легнал A4 лист, разделен на две колонки имитиращи страници; и общата дължина на коментарите ще е около 3.5 КВ знаци, максимум 4 със стихчето.
Какво още? А, за тематиката и стила. Ами, след като от най-висши държавни и публични инстанции не ми обръщат абсолютно никакво внимание, то какво друго ми остава на мен освен да ги плюя, което те напълно заслужават (вижте прословутото Отворено Писмо). Всите до един, и в Парламента, и в Президентството, и в медиите (вестници и телевизии), и в други инстанции (дори и църкви). Защото, вижте, ако аз само плюех то все щеше да се намери някой да се заяде с мен, но при положение че аз се аргументирам толкова подробно, и на 4 езика, и партия предложих, НАПУК, и сумата неща разработих, то никой не смее и “гък” да ми каже. Но нека се опита, таман ще ми дадат нов материал за разчепкване, и за излагане пред света, на чужди езици, защото, както неколкоратно казвах, на слабия не му остава никакво друго оръжие освен иронията и сарказъма пред колкото се може по-широки слоеве, след като у нас никой не ще да ме публикува (дори и медиите), то аз правя това навън, станах Интернет-емигрант, за да си поддържам тонуса на стари години, така че аз съм благодарен на хората, на нашия мил, варварски народец, варварски и най-горе, ама и най-долу, of course. Е, стига толкоз като начало, а и си запълних обема.
04 – 05, 2020, София, Блъгария, Европейски Съюз (на куйрука му)
— — —
СОНЬОТКА 01-ва
Защо ме, Боже, във България роди,
или тогаз, защо не сложи ми юзди?
Защот’ кат’ мене хора с съвест, клети,
да чистят, инак, трябва ... тоалети!
Туй мож’ да-й тоалет на Парламента,
къдет’ на ... мента може да ухае —
щот’ те ни ментят, ил’ на Президента,
койт’ пие с гости чай, след туй … пикае.
Но що човек кат’ мене сам да стори,
’ми демокрацията се озори,
’ми наш’то са Авгиеви обори!
Коментар: Ами тъй де, ако не се бях родил в България мигар щях да я плюя? А пък така си имам плювалник, sorry, което е културна придобивка, някъде от преди 1-2 века, когато хората обичали да плюят по пода (най-вече след като са дъвкали тютюн) — така че и тогава и сега хората най-често се борят със следствията (плюенето), а не причините (да не дъвчат тютюн). И понеже България, като цяло, отгоре и до долу (при все че за долуто тук не говоря, но имам някой впечатления) ме е обидила, абсолютно незаслужено (прочетете Писмото ми, може и да си изберете език, евентуално за да си го упражните, понеже преводите ми са доста точни и художествени, ако не броим някоя и друга печатна грешчица), то аз си го връщам на нея, всичко е правилно. И не забравяйте, че аз, като живял и на Изток и на Запад, по повече от 2-3 месеца, мога да сравнявам, не съм Сулю Пулев (ако го познавате, де, защото аз не, само съм чувал за него).
Обаче аз не само плюя, аз и хваля, понеже, ето, виждате, че заслужавам да чистя тоалети, ама никой не ме праща на такава работа (аз, лично, предполагам, че това е защото, ако ме пратят, ще трябва и да ме хранят, а порциона ми, барабар със здравните и прочее грижи, сигурно ще надхвърли сегашната още под 4 bus tickets дневна пенсия, към момента на писането), но в някои страни са пращали интелигентите тъкмо това да правят, в един Китай, да речем, нито пък в концентрационен лагер, както са процедирали в някои други страни преди известно време. Така че аз, разбира се, коленопреклонно благодаря за грижите на нашата родина към такива ненужни (очевидно, за какво друго, освен да плюят, ги бива?) интелигенти.
После Говорилнята, пардон, Парламента, очевидно се занимава с фабрикуване и разпространение на менти, поне за преносния смисъл това е сигурно. И аз с удоволствие бих чистил тамошните тоалетни, но хората не ме вземат (защото може да почна и в тоалетните чинии да плюя, може ли да се разчита на мен, че няма да го направя, щом имам тази възможност). Пък и, иначе, от гледна точка на образователния си ценз, със моите 2 и 1/2 висши образования, получени в 3 различни страни (без да споменавам 3-те и 1/2 чужди езици, които владея в момента — те парите се намаляват пропорционално на знанията, нали така?) не само аз ще съм недоволен от тези любезни и жизнерадостни (т.е. ухилени, на снимките им) избраници, ами и те самите (защото на тях навярно им се пада средно по-малко от 1 висше образование, те трябва да са хора от народа). С което не искам да кажа че трябва интелигенти да ни управляват, опазил ме Бог от такова прегрешение, в демократични условия народа може да избере само хора с неговото средно интелектуално ниво (или, евентуално, по-ниско), не, аз само разтягам локуми за да си запълня определения вече обем.
А що се касае до Президента, който и да е той в момента, аз него изобщо не го познавам (а и не ... желая, защото не гласувам, няма за кого, но това под секрет), така че изобщо нямам намерение да го обиждам, просто предполагам че той не може да пие само шампанско и коняци, това може да застраши сериозно черния му дроб, нито само кафета (това пък натоварва сърцето), докато чайчетата са полезни и истински и билкови, особено последните. А споменавам думата “пикае”, защото целия народ я използува, и ако кажа дехидрира или дефекира то може моите обикновени читатели да не ме разберат, и да си помислят че казвам нещо обидно за него, а така е ясно, че в естествените потребности няма нищо обидно.
Тъй, и всичко това го пиша в помощ на нашата демокрация, защото тя, наистина, се озори, както и на тези дето я напускат (-наха).
— — —
СОНЬОТКА 02-ра
Страната ни не беше със позлата,
обаче и не беше лошовата,
и старш’ят брат със най-добро око
ни гледаше: Болгария, ого!
Понеже ясно: азбука, език,
с кирùлски букви “ж”, “ч”, “ш” — бижу!
По-либерални, топло, кат’ ... в терлик
човек там влиза — вот что вам скажу.
Обаче ний се демо-извисихме,
на Запад взоровете устремихме,
и право във ... калта се приземихме!
Коментар: Е, това всички го знаят, но пък аз не съм казал че ще пиша само неизвестни неща, аз веселя хората като народен бард, тъй да се каже (създавам си имидж, понеже съвкупната българска общественост ми обърна гръб, и аз просто трябва да се подбеля някак-си, ако ще да е с майтапи), така че някой път може само заради римата да кажа нещо смешничко.
Та страната ни не беше, и комай никога не е била (да ме прощава отеца Паисий), със позлата, но беше с най-високо реноме сред руснаците, което аз не може да не зная, след като съм прекарал там 4 години и нещо на времето си; ние не можехме, и никога не сме можели да се мерим със соц-страните от Централна Европа, като Полша, Чехословакия, да не говорим за ГДР-то, само от Румъния бяхме по-добре (а може и да греша, защото в някои отношения бяхме по-добре, но в други къде-къде по зле — примерно, те правеха леки коли, а ние така и не можахме да се научим), но руснаците просто ни уважаваха значително повече. Прочее, това, както казах е очевидно, защото само у нас нямаше руски войски, но да си гледан с най-добро око от старшия брат не е без значение.
После това за азбуката, то е ясно, и дори може (а и трябва) да се твърди, че ние я използуваме доста по-добре от тях, имаме с 2 букви по-малко, имаме по-чиста фонетика, и прочее (аз сигурно ще стигна пак до този въпрос), и, ако ми простите тази чудничка рима език - терлик, то у нас разбира се, е по-топло, страната ни беше по-свободна, не така тромава като Русията. Тъй, а че от време на време се появява по някой русизъм, ами такъв е Йотата, русофил, готов е да се залепи за нея като намазана с масло филия (имам предвид когато пада на пода, де). (А ако не разбирате защо подчертавам, т.е. подиталианчвам някои думи тук, то това си е за ваша сметка, може да почакате да се появи подготвяната от мен шеговита етимологична книга “Йотолмач”, или нещо от сорта, където разяснявам сумата думици.)
Но ние, естествено (какво друго може да се очаква от варварски, sorry, народ), решихме още с първите стъпки на нашата демокрация да обърнем гръб тъкмо на руснаците (за което ще продължа и в следващата “точка”), и се устремихме на Запад, с пипе изкълвано от седесарски чавки, прилагайки модела на разсъждение на жабата от оная басня ли е, лаф ли е само, че щом бивола е як и е подкован, то значи и тя, след като си сложи подковки, и ще стане силна като него. Аз моля за извинение за това изтъркано сравнение, но то е изтъркано за мен, а на младото поколение, което няма база за сравнение, то може и да не е известно, те може да си мислят, че така е и трябвало да бъде, да гледаме на запад (та да не ни блести слънцето в очите, ха-ха).
И гледайки на Запад, и стремейки се само към него (ако ще той и да е гнил и прочее) ние, съвсем нормално, се приземихме направо в калта, цопнахме в нея, и ни навън ни навътре (не че трябваше по-навътре). Което ми напомня един стар виц дето питали Радио Ереван дали България била стигнала дъното, и отговора бил, че да, стигнала била, и после пак питат, е, а сега какво прави, и отговора бил, че продължава да копае надолу! При нас затъването надолу в калта спря, наистина, с въвеждането на Валутния Борд, ала за сметка но това той чисто и просто ни фиксира на дъното, замрази и валутата ни и заплатите и развитието ни и всичко което може да се замрази, и стана нещо като страна в страната ни. Така че тук не може да се каже, както е в поговорката, че всяко зло било за добро, не, тук е вярно обратното: всяко добро за зло! Е, ама пък ако не беше така, то щях ли да имам аз повод да оплювам демокрацията?
— — —
И т.н. ...
— — — — —
КРАЙ на съкратената книга