М_А_Й_Ч_О_В_И_Н_А_ — Извадки!

 

               (поетично-прозаична, че и

               анти-демократична, амалгама)

          От Иванчо Йотата, известен още като:
          Очнави Ататой, Иван Бугаров, Йотабаш Гяурджи, Нострадамус Буладамус, и под други имена


     Уважаеми (поради малкия ви брой) мои читатели,

     Аз по принцип реших да приключа с писането под този псевдоним, понеже това ми отнема много време, а и вече казах всичко което имах да казвам, че и партия даже предложих, но пък всяко правило си има изключения, както знаете, така че след като съвсем неочаквано музата ме посети, точно с минус /плюс една седмица около 24 май 2019 година, аз реших да изстискам от себе си (досущ както изстисквам нещо друго когато съм с някоя мацка) всичко което мога за това кратко време, и те взеха че излязоха към 200 поетични реда. Да де, ама поетични или не, какво са толкоз малко редове за мен, аз материали по-къси от 4-5 страници не пиша, така че реших да ги изпъстря с мои философски разсъждения, които понякога стават толкова задълбочени, че някой от вас може да си помислил че съм изкукуригал, обаче това не е вярно (защото аз никога няма да кажа "куку" или "кукуригу" — ако толкова се наложи да кажа нещо, то аз по-скоро ще изкряскам гневно: "Долу демокрацията, да живее разума!", или нещо подобно). Е, ама и за да си правя кефа, де, защото то пари като нямам, барем кеф да имам, нали така? Плюс това не смятам да превеждам този материал на други езици (поради поезията), така че се реших да го напиша.
     Ами, да започна с названието на нашия народ, или по-точно на дребните ни дечица.

          БЛЪГАРЧЕ

     Чуйте, даже и да съм китайче,
     ил' арабче, но кат' малко зайче,
     радва ме таз' мила сричка "блъг",
     както младо йагне радва влък.

     Другите дечица мой да мрат,
     ил' да спрат поне да се плодят,
     но със "блъг" аз като се накича,
     тъй се радвам, че направо тичам.

     Щото тъй де, инак ще тъгувам,
     и баща си даже мож' да ... псувам,
     че не съм се пръкнало "блъг`арче" —
     туй е името, що днес се харчи.

     Няма з'мен наслада по-голяма,
     от туй "бл`ъгарче" да съм, байрама
     ряпа да яде пред кефа мой,
     че дете съм аз от този сой.

     Луда радост ме обзема, значи,
     щото "блъгарчето" всеки тачи
     и пред който ще това да чуй
     възхвалявам бащиния ___
     [ може би "южен вятър", друга дума просто не ми идва в главата].

     ... и т.н.

     Пак Йотата, и вече август 2019


           — — — — —

---

Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/