ПАРТИЯ НАПУК — КОДЕКС — Извадки!
(на български)
От Иванчо Йотата, известен още като Очнави Ататой, Иван Бугаров, Йотабаш Гяурджи, Нострадамус Буладамус, и под други клонинг имена
[ Забележка: Има три материала за партията НАПУК, които вървят ръка за ръка, и този е последния то тях, преди него е Програмата, и най-напред Манифеста; те всичките са свързани но се различават, акцентирайки на различни страни от дейността на тази уникална партия. Този засяга предимно морални аспекти на нейните активисти. ]
Резюме: Това е последния от тройката материали за моята уникална партия НАПУК и той разглежда основно моралния облик на нейните последователи, но така също и неморалността на парите и как да ги избегнем, социалното управление, и други свързани или не съвсем въпроси, но които е добре да се споменат някъде и тук има достатъчно място за тях. Не е хубаво да се започва четенето от тук, а от Манифеста.
0. Въведение
Историята на всички общества е история на селекция на по-добри ръководители, които могат да управляват масите в интерес, както на ръководителите, така и на масите, с цел достигане на по-добра експлоатация на масите! Тъй като партията НАПУК е твърде уникална, тя е призвана да стане най-добрата и последна партия, то ние трябва да обръщаме внимание на нейните членове и последователи. И какво значи най-добрата? Ами, всички партии защитават интересите на някоя част (което и означава самата дума part-част) на обществото, и най-добра трябва да бъде такава измежду тях, която защитава интересите на по-голяма група хора, но тази партия защитава интересите на всички, и на богатите и на бедните, а това е основната разлика в света на капитала, при капитализма. От друга гледна точка нашите членове трябва да са нито бедни, нито богати, да стоят по средата, така че да чувстват еднакво добре двата социални полюса. По-нататък, те трябва да са убедени, че обикновените хора искат да бъдат експлоатирани и че те вършат много нужна за общото благо работа. Те са членове на партия, защото това е партия, но те не защитават частни интереси, те защитават интересите на цялото общество.
Обаче нашите членове трябва да защитават интересите и на всички тези, които се намират в бездейно, от гледна точка на обществото, състояние, т.е. те не вършат нищо за обществото, но ние трябва независимо от това да защитаваме техните интереси, защото в едно свободно общество те имат също и правото да не вършат нищо полезно в момента, тъй като по този начин човек може да се развива в интерес на него самия, което може в крайна сметка да се окаже и в интерес на другите! Това е възможно, защото когато човек върши това, което той (или тя, аз няма да повтарям това всеки път) иска, то може да се предполага че той в редица случаи ще се експлоатира сам, и ако той не експлоатира себе си в момента то тогава той просто не знае как да направи това, на него навярно просто трябва да му се даде някакъв съвет или да му се окаже помощ, но неговото право да не върши нищо не бива да се отрича и той трябва да бъде обезпечен с всичко необходимо, обаче в силно занижен мащаб, това е очевидно; ако той е съгласен да живее с много ниски доходи и да бъде щастлив, то тогава това трябва да се приеме за доказателство, че той има други важни за него ценности и съображения. В известен смисъл, правото да работи за другите или не трябва да се разглежда като правото на ... сексуалния партньор да прави секс в момента или не, така че ние даже трябва да му помогнем на човека, да повдигнем либидото му!
После едрата частна собственост, която не се използува за лични нужди, не е задължително да съществува, тя може или не да бъде в частни ръце и работата, все едно, може да се върши правилно, защото в нито една държава няма частни ... армии и/или полиции, но вътрешния и външния мир някак-си се поддържат, или още може да има или не частни пощенски услуги, застрахователни дружества, и други подобни. Което означава, че този въпрос трябва да бъде разгледан безпристрастно и да се приеме правилното решение.
После социалното управление е най-важния въпрос в социалната област и той не е разрешен правилно, ние даже и не се опитваме да правим това, което е нужно, и разчитаме, или на принудата, или на заблудата на масите, или в най-добрия случай на някаква смесица от тези методи, но никога на логически налагащите се мерки. Аз (като прозрял човек, извинете за повторението) мога да разбера, че ръководителите правят това, което дава резултати, хората искат да ги лъжат, така както и да ги манипулират по някакъв начин, но ние трябва най-малкото да се опитваме да ги учим да постъпват разумно, защото това е което има най-ниска социална цена. Така че аз ще направя тук едно важно предложение за подобряване на управлението (което аз съм правил и под моя обичаен псевдоним), но аз ще кажа също и какво трябва да се изисква от нашите членове, защото те са длъжни да дават добър пример на другите.
После аз ще предложа още някои нови морални стимули за масите работещи в сферата на услугите, но в наше време основната част от хората работи в нея, така че това може и да помогне малко. Аз ще спомена също и че много бързото изравняване на живота в различните страни може да има и отрицателно въздействие, не само защото това ще принизи романтиката на чуждите места, но и защото ако някакви разлики изчезнат това може да наложи появата на нови разлики, които не са прогнозирани правилно и може да се окажат с нещо опасни. И аз ще се опитам да дам картина на нашия живот в близкото бъдеще, може би към края на този век, която ще бъде или ще поиска отново много бързо изменение на характера на нашия обичаен живот, или на нашите навици. И аз няма да забравя да направя и едно предложение за борба с пренаселеността в духа на нашата партия, т.е. да се дават пари вместо те да се вземат, с надеждата че това ще ги върне обратно на държавата по един или друг начин.
...
06. 2018, София, България
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/