ПАРТИЯ НАПУК — ПРОГРАМА — Извадки!
(на български)
От Иванчо Йотата, известен още като Очнави Ататой, Иван Бугаров, Йотабаш Гяурджи, Нострадамус Буладамус, и под други клонинг имена
[ Забележка: Има три материала за тази партия НАПУК, които вървят ръка за ръка, Програма, която стои в средата между двете останали неща, които са Манифест и Кодекс; те са свързани един с друг, но се различават, акцентирайки на различни страни от дейността на тази уникална партия. ]
Резюме: Това е средната и най-детайлизирана от тройката статии за партията НАПУК. Тук са изложени с повече подробности икономическите моменти от нейната дейност, по-точно как трябва да се изплащат тези пожизнени парични помощи, а така също и поддържането на социални цени за социалните стоки, и други моменти в бъдещето. Хубаво е да сте прочели най-напред Манифеста, за да знаете за какво става дума тук.
0. Въведение
Историята на всички общества е история на преразпределение на финансови ресурси, с цел осигуряването на най-добрия за момента метод за експлоатация на масите! Експлоатацията може са се приема или да се отрича, но тя си съществува, и непрекъсната смяна на ръцете, в които се намират парите, включително и тези на държавата, е очевидна поне при облагането с данъци, които съществуват във всяка страна от времената на първобитното общество и до ден днешен. Не може да съществува държава ако нещо не се взема от всеки, от когото това може да се вземе, но това е лоша държава (което в крайна сметка означава, че тя също не може да съществува), ако тя и не дава нещо на тези, които са в нужда, и ако нещо е било дадено на правилните хора, то тогава парите не са загубени, а могат после да донесат някакви дивиденти на държавата и на цялото население. Това са предварителни икономически моменти, които ще бъдат полезни за разбиране на идеите на тази нова партия.
Защото, както се казва в Манифеста, тази партия не прилича на нито една от другите партии, и носи името НАПУК, което на български ще рече въпреки, независимо от това (което твърдят всички партии в света). Идеята за това възникна в България, защото това е най-слабото звено във веригата, най-бедната държава на Европейския Съюз (ЕС), и на всичкото отгоре и най-несоциалната от всички държави, страна на неверници и егоисти, макар и с много оригинален геном и уникални характеристики в много аспекти; но, все пак, това е европейска държава (макар и в самия край на Европа, на Балканския полуостров). Което означава, че ако някои от предложените от тази партия мерки вземат да работят в България, то те ще работят навсякъде, защото в почти всички останали страни икономическите и морални условия ще бъдат по-добри отколкото у нас. И предназначението на тази партия е да мобилизира хората за подобряване на съвременния капитализъм, за неговото известно социализиране, за предлагане на по-лесен преход към следващия социален строй — който няма да бъде на по-високи производителни темпове и изобилие, а на по-добра експлоатация, по-подходяща за хората в ерата на пост-индустриалното общество, с неговите синтетични продукти и роботизирана промишленост, но със слаба принудителна сила на парите като основен стимул за производството; с други думи, в условия където се търсят не хора за изпълнение на нужната работа, а необходим тип дейност за хората, който да удовлетворява тяхното желание за самоизява (в добавка към очакваните приходи за държавата).
Фактически, виждате ли, всеки човек иска да бъде експлоатиран, но така че да бъде добре удовлетворен от това, и от заплащането за неговата (или нейната, аз няма да повтарям това всеки път) работа, а и от удоволствието от изпълняваната за хората работа. Даже много от животните искат да бъдат заставяни да правят нещо, което ще зарадва техния стопанин, така че аз няма да се впускам в по-задълбочено обосноваване на необходимостта от това за хората, след удовлетворяването в известна степен на останалите по-долу разположени желания, и по-точно за: храна, подслон, и секс или размножение. Обаче всички хора трябва да бъдат задоволени в известна степен и с храна, и с жилище, също и със здравеопазване, и възможност да учат това, което считат за нужно за тях, и да се чувстват повече или по-малко спокойни в живота. Което означава още, че те трябва да се намират на някакво високо ниво на задоволяване на желанията им, и да започнат да отхвърлят парите, да ги презират! ОК, но ситуацията сега не е такава, даже в добре развитите страни хората поддържат голям обем ненужни инвестиции, което се потвърждава от голямото количество пари в банките, и смешно ниските, даже отрицателни банкови проценти; така също непрекъснатото увеличение на изхвърляните на боклука храна и всякакви продукти в доста добро състояние означава, че хората нямат реална нужда да произвеждат повече.
И в същото време има не по-малко от 10 % от населението, а в някои страни дори до 30 %, които живеят под социалния минимум за момента, чиито потребности могат елементарно (аз съм убеден в това) да бъдат удовлетворени, и те могат да бъдат в състояние да дават своя принос към общество, или поне да живеят по-щастливо, но те са някак-си изолирани от него като негови ненужни в момента членове, като "муфтаджии". Това е един загнил кръг, и вместо да се опитваме някак да го разрешим, ние само измисляме нови ненужни удоволствия за преситеното мнозинство от хората. Следователно при тези обстоятелства ние трябва да положим всички усилия за по-добра социализация на обществото, за изравняване на по-големи маси от хора в техния жизнен стандарт, за осигуряване на всички с някакви базисни парични помощи поне след паспортна възраст, за снабдяване на хората със стоки и услуги от всякакъв характер (било то с един хляб, или с билетче за градския транспорт, или със вноски за обучение, или с такси за изваждане на някой зъб, или с каквото и да било) по цени в съответствие с техните ресурси (според джобовете им, както се казва), и за принизяване колкото се може по-скоро на властта на парите (като основен подтисник при капитализма — защото подтисника не е капиталиста, парите са тези, дето са виновни за това). Това ще бъде построяване на социализма в условията на капитализма, което именно е правилния път, поне защото социализма е просто ниво или тип капитализъм, при него формата на експлоатация не се е променила, ние всички сме наемни работници (с изключение на едно супер богато малцинство от по-малко от 1 %). Това е нужно да се направи по три (поне) причини, защото ние можем да го направим, защото това е наш морален дълг, и защото това ще подобри експлоатацията, макар че аз мисля и защото това също ще оживи капитализма (включвайки ненужните хора в обществото), и ще направи по-плавен прехода към следващия социален строй, когато това и да се случи.
...
06. 2018, София, България
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/