MUCCHIO DI PETRARCHEZZI IN BULGARO (ИЛИ КУП СОНЕТИ В СТИЛ ПЕТРАРКА) ! Силно Съкратено ! — Извадки! Христо Мирски, 2018 — — — [ На корицата трябва да има картинка: разделено на две части поле, като от ляво е снимка на Francesco Petrarca, под която пише "Всепризнат гений на ранното италианско Възраждане", а от дясно е снимката на Христо Мирски, под която пише "Непризнат гений на късното българско Израждане". ] — — — — — На колегата Франческо Петрарка посвещавам С пожелание за щастлив живот на оня свят, легнал до вечно младата гръд на неговата Лаура, ухаеща на парфюм "Hot Paradise Nights", посмуквайки лекичко, като угаснала pipa, лявото ù (освен ако не предпочита тя да е от ляво, и тогава дясното) capezzolo. П.П. Че на оня свят може да се живее, ако той съществува (но пък никой не е доказал че не съществува), е повече от очевидно (защото иначе нямаше да го наричат свят), и, разбира се, че там човек също има право на щастие, както на този, така че аз и му го пожелавам на моя събрат по перо. За името на парфюма няма нужда да обяснявам какво значи, защото дотолкова всеки вече знае английски, освен дето мога да добавя нещо, което хората (не непременно никой) не знаят, а именно, че това име идвало някъде от санскрита, където имало дума paridaese (или нещо много близко, с техните букви), която аз (лично) обяснявам като "паралелни дискове", т.е. паралелен свят или вселена. А пък италианските думички са съответно: pipa — лула, pipe на английски, и capezzolo — зърно на гърда ("нипелче" според англичаните), т.е. някаква малка главичка (или оченце някъде в старо-гръцкия). Така че аз, както виждате още от тук, ви и просвещавам от време на време, не само забавлявам. А, и за това че тя е вечно млада — ами че човек след смъртта си не старее, което общо взето е справедливо, според мен, за да имат хората (демек душите) и някакво предимство. — — — — — СЪДЪРЖАНИЕ (на цялата книга) Встъпителни Бележки Първа Тетрадка (Body) Втора Тетрадка (Name) Трета Тетрадка (Soul) Appendix 1 (in English) Приложение 2 (на русском) Приложение 3 (на български) Забележка: Тук книгата се публикува в 4 части, а именно: в !-ва част е Първата Тетрадка, във ІІ-а част е Втората Тетрадкя, в ІІІ-а част е Третата Тетрадка, и в ІV-а част е Встъплението плюс трите Приложения. Да но това не е истинската публикация, а силно съкратен, както понякога се казва, сигнален вариант. — — — — — СЪКРАТЕН ВАРИАНТ — — — — — Встъпителни Бележки Здравейте мои скъпи (защото сте малко) читатели. Аз уж се зарекох да не пиша повече стихове на български (понеже те станаха много), ама на, не се стърпях и за 3-4 месеца сварганил (както казват руснаците) една съвсем прилична стихосбирка. Е, аз не мислех тя да е толкова голяма, но, дето има един лаф, апетита идва с яденето, и като така, от 50-тина, сонетите пораснаха до 100 (във въображението ми, още преди да напиша и 50-те), и реших че е по-добре те да са на три места по петдесет, че дори и по 51, защото кръглите цифри не са хубави — поне според индусите и днес (а и според търговците по целия свят, които няма да ви продадат нещо за 3 лв., примерно, а за 2.99, но това е за да ви излъжат, щом могат); да де, само дето индусите, а и аз със тях, не изваждат нещо от кръглото число, а му добавят, та така то да е някак си по-живо — защото, нали, знаете, че за умрели се подаряват четен брой цветя, такива числа са завършени, или съвършени, докато нечетните още живеят (и могат да грешат, един вид). Така че ето ги вече над 150, и с малко приложения на разни езици, защото винаги е добре човек да приложи и още нещо (като добър търговец), да прехвърли кантара. Но тук има и някаква символика, естествено, в поезията трябва да има символи, така че те са събрани в три тетрадки или части, посветени съответно на: тялото, името (т.е. –ната), и духа. Освен това аз доста обогатявам нашия език, и със стари думи, и с диалекти, и с чуждици, и с измислени от мен, когато се налага. Също аз и не пиша просто стихове, аз просвещавам хората, философствувам, наставлявам, и се шегувам (защото ми омръзва, поезията за мен не е сериозен жанр — да свързваш, примерно, лук със боклук, или бон с панталон, или трамвай с кравай, и прочее, и после да убеждаващ хората, че в това има дълбок смисъл, на мен ми се вижда смешно). Предвид на това след редица стихове има някои кратки, доколкото мога, обяснения на някои по-особени думи или пък идеи — защото те, идеите, направо бъкат от моята глава, едва сколасвам да ги изваждам оттам, докато още не са се задушили и затрили по този начин. Ами това е, някои животни, както знаете, ги гледат за яйца, други за вълна, за мляко, че и с разрушително приложение, за месо, докато мене ме гледат — т.е. сам се гледам, де, на демокрацията ни изобщо не ù пука за такива като мен — за стихове! Не пиша, не пиша, че като се разпиша и откарвам понякога по 20-30 реда дневно (ако е на български). И най-вече през лятото, да ви кажа, защото за здраве (и икономии от лекари) се пека на балкона си, и като така трябва да мисля за нещо — аз просто не мога да не мисля, имам направо фабричен дефект — и наред с различните идеи, които изискват по-късно разработка, се пръква и по някой-друг стих. Ако пък е зима, тогава под одеялото, докато съм на топло, и тогава може и на други езици, без да бързам. Защото сега бая бързах да ги свърша, тъй като, ами, на моите стари години има опасност да забравя какво съм казал и да взема да се повтарям, особено при такива серийно бълвани стихове, където човек се чуди какво повече да добави. А, без малко да забравя за самото име и защо "разравям праха" на този човек починал преди около 7 века. Ами вижте сега, аз не съм учил за поет (учил съм много, но не за това), така че може и да сгреша тук-там, но за мен традиционния сонет е, ако гледаме последните срички с римите, нещо такова: AABB CCDD EFGEFG, или ABAB CDCD EEEFFF, където има и триплет (макар че съм срещал последен секстет и като куплет, но с добавени два реда, EFEFGG), а има и някакво завършване на края. Докато при Петрарка — което навярно е тяхна традиция, може да е от векове преди това, не зная, не твърдя че той е измислил този вариант, но нищо не ми пречи да ги нарека в негова чест Петраркеци — нещата стоят по-друго, аз се опитвах да го чета в оригинал, което хич не е леко усилие за моите към 70 лазарника, и като за пети (4-ти чужд) език. Неговите сонети са всичките такива (с това означение на римите): ABBA CDDC EFGEFG, само дето той не е толкова стриктен в секстета и може да се срещнат сонети и с EFGFGE, EFGEGF, и другите (общо 6) варианта накрая. Сега, докато не сте писали нещо подобно не можете да усетите добре разликата, затова аз ще я поясня. От една страна това, че няма триплет, е по-лесно, но от друга страна това нетрадиционно обръщане на римата малко усложнява (или поне прави по-интересно) писането им, както и четенето, разбира се. Липсата на дори два последователни реда с еднакви рими (освен тези в средата на първите куплети, но те просто се получават сдвоени, това не е римуване на съседни редове), оставя нещата някак-си незавършени, като че ли човек, ей тъй, си приказва, и слага точка на изречението; да ама тази незавършеност е и като живота, или любовта, ако щете, всичко продължава и следващия път. И от трета страна, тази усуканост на римата, в първите два куплета наопаки, а в секстета като че ли римата я няма, ние не сме свикнали да я търсим през повече от един ред, създава някакво усещане за преплетеност, на тела, души, you name it, тъй че това се оказва удачно за писане на любовна лирика. (Той има дори и едни секстети, или както там ги наречете, където се римуват цели думи, т.е. просто се повтарят, и римата е през цели 6 реда, което аз също харесах, и го използувам в едното Приложение на английски, което написах година по-рано, преди да мисля да конкурирам човека с наистина голямо количество.) А има и четвърта страна, аз използувам тук невероятно често апострофа за изпусната някоя гласна, както и съкращавам двугласни с "й", което хич не е литературно, но той го използува масово, това оживява езика, прави го по-народен (или вулгарен, според него, макар че той има предвид, че не е писано на латински). С една дума, ако някой от вас иска да се опита на сонетното поприще аз му препоръчвам да почне с Петраркеци, това е някак-си по-пикантно за нас. Та такива ми ти работи. Четете, ако ви харесват, а пък ако не, то тогава напишете вие по-добри! В крайна сметка моите книги, нелитературната ми (non-fiction) проза, аз затова и почнах да я пиша, защото не намерих подобни книги написани от други хора, а пък на мен те ми харесаха. Е, тези сонети са един вид, шир-потреб, те не са баш любовна лирика, но пък са пълни с житейска философия (че и етимология), което ги прави по своему уникални. 06. 2018, София, България, Европейски Съюз (на куйрука му) — — — — — Първа Тетрадка (Body) април, май, 2018, Христо Мирски — — — — 1 — Аз галя с поглед твоите гърди и мисля си: за 'кво са ти те днеска? Да кърмиш с гръд е като хумореска; "Хумана" с биберон — иди-доди. Обаче пък ловят ми те окото, не знам защо — инстинкт първичен, а? — и иска ми се даже и сега с ръка да барна, без да мисля злото. Гърдите женски са атракцион, или пък брошка някаква, бижу, ил' ... мухоловка за мъжете, ха! 'Ми тъй де, две пол'винки от балон, и си говорят сякаш те, шу-шу, ала докат' са млади — красота! — 2 — Гърдите женски да, ала зърната, са кат' оазис малък в летен зной, затуй мъжете вечно водят бой, за тях да'й красотата на жената. Или са още като две главички (не казвам кат' медузи, нал' така), коит' надничат сякаш от снега, засипал хълмчета, поля, тревички. Или кат' ягодки, кат' две черешки, кат' цветни пъпки, капчици роса, а то и кат' ... калинки на листо. Да ги желаеш е така човешко, да ги побутваш лекичко с ... носа, обаче, казах го, не знам защо. — 3 — Привличат ме гърдите твои, мòме, като магнит железния пирон, защото туй, що има всеки "он", без женски прелести като без дом е. Привличат ме да сложа там главица, какт' между купи две сено на Буридан магарето от много ум отишло зян, 'ма аз ш'си бозкам, щот' си хубавица. Понеже те, макар и рудимент във битието на рода човешки, но натюрморта на жената йощ красят. Тъй че не бих изпуснал ни момент (при все че: нови мацки — нови грешки), дори когато веч' напускам този свят. и т.н. ... — — — — — Втора Тетрадка (Name) май, юни, 2018, Христо Мирски — — — — 1 — Аз силно любя моята Иванка, която е красавица неземна, с коет' не казвам аз, че'й ùзвънземна, обаче'й със снага като фиданка. Със кръстче тънко, нейде педи три, бедра тъй дълги, сякаш са диреци ('ма глезените влизат във гевреци), и клати ханша лудо 'га върви. Обаче стори ми в сърцето ранка, понеже, на, не ще да ми се отдаде, и аз горя, и пуша кат' комин. Вървя подире ù кат' нейна сянка, въздишам жално-милно, стана ми адет, а тя ме взема, май, за арлекин. — 2 — А още има моята Иванка две праскови назряли най-отпред, коет' е, знайте, божи берекет, не е като трамбована полянка. Сложете още повратливо де, що рипа като в ритъма на самба, тъй че си вика всеки мъж: "Карамба! Туй що висеше вече е в подем.". Изобщо, мацето е съвършенство, изваяна като на струг от Бога, с едничка цел — да съблазнява нас. Да легнеш с нея би било блаженство, привлича тя мъжете като дрога — 'ко ще да изгориш след туй кат' фас. и т.н. — — — — — Трета Тетрадка (Soul) юни, 2018, Христо Мирски — — — — 1 — Със стиховете си аз пред жената прекланям се дълбоко, до земи, сал за доброто, него ти вземи, а лошото пръсни във пустотата. Жената сам-сама е цял всемир, кипи тя от инстинкти, чувства, зов, към нещо що нарича се любов — да не придиряме, да има мир. Защото иска тя това, що иска Бог, да се плодиме, и живот да бъка, и да се биеме за него даже с стръв. Благата може да не падат кат' от рог, но с тялото си ни спасява в мъка, и вързани към нея ний сме, с пъпна връв. — 2 — Жената'й извор на любов за нас, мъжете, а в нея щастието се поражда, при все че лошичко се също снажда с доброто, ако можете го вий махнете. Така че любовта'й необходимост 'ко ще да'й глупост, грешка, сал момент, презиран от мнозина сантимент — свят без любов да има'й непростимо. Затуй жената, вземайки, я дава, опитва с любовта да ни пречисти; не ù ли се отдава туй — винете Бог. На мен, и всеки мъж, ни туй остава: да бъдеме послушнички ... статисти, извличайки си — май, на оня свят — урок. и т.н. + Appendices — — — — — К Р А Й на съкратения вариант |
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/