КОМУНИОНИЗЪМ — Откъси!
(Трактат За Нов Вид Комуни)
От Иванчо Йотата, известен още като Очнави Ататой, Иван Бугаров, Йотабаш Гяурджи, Нострадамус Буладамус, и под други клонинг имена
[ Забележка: Аз много бих искал да напиша този материал на италиански, защото те са вярващи, католици, и не отричат комунизма, а моята идея е смесица от комунизъм и комуниум-причастие и тъй нататък, но, за съжаление, моят италиански, даже с помощта на компютърните преводачи, не е толкова добър в момента, за да пиша нещо на него. Може би след 2-3 години, ако живея толкова дълго. ]
Резюме: Това е статия за една от моите много идеи за подобряване на обществото, по-точно за създаване на доброволно избираеми семейства, по простата причина, че семействата слязоха от историческата сцена, но те са нужни, ние сме социални животни, някакъв вид комуни винаги ни е нужен. Така че аз започвам най-напред с мотивацията на този процес, и какво ще се случи ако ние не реализираме тази идея. После я разяснявам в общи линии, после минавам към други, по-високи нива на комунизация, после към измененията в нашия социален живот, които ще настъпят с въвеждането на тази идея като странични ефекти, и после към някои дискусии (тук сам със себе си) за нуждата от религиите и как те трябва да изглеждат в ерата на космическите полети и клетъчните телефони. Но ако вие сте убеден антикомунист, то по-добре излизайте от тази статия.
0. Въведение
Съществуват някои необходими процеси във всеки исторически момент, които, ако не възникнат гладко, с помощта на централизирани мерки, то ... пак възникват, само че с големи кръвопролития и социални вълнения. Аз нищо не изсмуквам от пръстите си, подобни моменти са съществували в миналите времена, когато социалния ред се е променял, когато са възниквали или не религии, когато се е въвеждала демокрацията, или при отказване от крепостния строй или робството, или при съвременната комунизация на социалния живот, или при възникването на еманципацията, и така нататък. Те далеч не винаги са протичали мирно, или поради разумни аргументи, но са протичали, и в много случаи не се е вземало правилно решение (както с еманципацията, водеща до бързото изчезване на семействата), така че задълбочено обмисляне е необходимо, а тъй като аз нямам други ангажименти на стари години, освен да мисля за глупавите хора, то аз често прави предложения; те не се приемат от масите, но социалните процеси са много бавни, а аз нямам свои "Пизистрати"-тирани за да ме поддържат. Но работата е в това, че ако аз не ги изкажа, то някой друг ще ги изкаже, и защо аз трябва да губя палмата на първенството, а? Така че нека аз си кажа приказката и ви оставя вас да ме игнорирате или отхвърлите после.
Значи, аз съм убеден защитник на тезата, че интелигентния човек е длъжен да се противопоставя, доколкото това е в неговите възможности, на общоприетите истини и вярвания, или да ги поставя под въпрос, защото масите имат склонност да се прилепват към единия от противоположните полюси а истината не е на полюсите, тя е някъде по средата, и по-способният е длъжен да се опитва да прави това, тъй като ако народните (и глупави) маси се заемат с това те никога не избират мирното решение, те обичат екшъните и трилърите. И, както вече виждате, аз обичам дългите обяснения, но това е понеже аз обикновено не мисля като масите и ако не изясня добре мислите си, то те просто няма да ме разберат. (Да ви дам като пример това, че аз твърдя, че морал трябва да се проповядва, само че не изхождайки от морални принципи, а от гледна точна на разума, че морала е разумен, не е морален, и когато аз правя това под моя обичаен псевдоним, то хората просто не искат да възприемат този подход.) Аз казвам това още в началото, с оглед на това, че ако някой от моите читатели не обича дълги побяснения, той е по-добре да излиза веднага от този материал, тъй като се боя, че той ще излезе дълъг.
Така че след по задълбочена мотивация на необходимостта да направим това, което аз предлагам, тоест да образуваме нов вид семейства или комуни или патрони и тъй нататък, аз ще покажа как, съвсем не трудно, може да се създадат някакви нетърговски организации, които ще могат да заменят отсъстващите (патриархални) семейства, някъде на възраст след 12 години. Това ще бъде посрещнато със желание от младите деца, така както и то възрастните хора, които искат да оставят нещо след себе си (аз знам това от лични подбуди), защото човек обикновено не е много доволен от своите деца (понеже те рядко вървят в неговите стъпки, те предпочитат да следват своите собствени стремления). Тези комуни аз ще наричам (тук) Фили (Phylas) или Комфили, където основния елемент е да се предаде това, което човек има, на потомството, както е в съответствие със законите за член на даден род, т.е. това е създаването на ново родство, във филите. Човек може лесно да влезе в тях, но да излезе ще бъде по-трудно, защото не се предполага, че той ще ги напуска, това ще стане по естествен начин след смъртта му.
После тук ще бъде обяснено, че трябва да съществува някаква йерархия на филите, и ако най-нисшата е от порядъка на 5-10 души, точно както едно голямо семейство от преди един-два века, то после трябва да съществуват някакви фили на градско ниво, после на областно, после в рамките на държавата (или Общността). Тези семейства ще бъдат още и професионални подразделения, нещо като гилдии, и те могат и трябва да имат над себе си някакви "шапки" или "холдинги", но, все още, като нетърговски организации. От друга страна филите, особено на висшите нива, ще бъдат и един вид ... осигурителни организации, те ще предлагат някои услуги по-евтино на своите членове, но изисквайки в замяна на това някакви месечни вноски от хората, или ще приличат още на някои клубове! Обаче, обърнете внимание, че те са все пак социални или комунистически или комунални организации, и ако някой няма в момента доходи то той или тя могат да продължават да се ползуват от услугите им както и преди това.
Така също трябва и да се изчисляват за всеки член неговите прослужени години в дадена фила, ...
05. 2018
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/