Р А З У М Н И Я Т Ч О В Е К — откъси(ФАНТАСТИЧНИ РАЗКАЗИ)Христо МИРСКИ, София, България, 2012— — — — —
— — — — — СЪДЪРЖАНИЕПредговор Новобранецът Логична мисъл Откритието на професор Колосов Стимулаторът на Питър Мак-Грийвз Детелината Брачното предложение Право на избор Homo Rationalis Тунелът Канибалите Биологичен партньор Поръчката Шестият ден Homo Retarded Нови ? — — — — — ЧАСТ ШЕСТАТУНЕЛЪТАндрей Степанович Новиков се провираше енергично през шумната тълпа на булевард "Новая заря" в късното утро на един ведър майски ден. Той беше едър мъжага в добре "узряла" възраст, както обичаше понякога да се изразява, с прясно посадена коса на широкото му теме, доста черна, но с лек нюанс на прегоряло кафе, която се кълбеше отпред като на някой древен сатир, а отзад се спускаше на вълни почти до раменете му. Очите му бяха тъмни и пронизващи, като страховития му вид се допълваше от половин педя четинести мустаци клюмнали като на морж, които бяха вече порядъчно прошарени и хармониращи на сивия му костюм. Походката му беше леко клатушкаща се заради килограмите му, които той носеше с достойнство, защото те издаваха един добре функциониращ сърдечен мускул, все още естествен. Тялото му си беше 92 процента негово собствено и той го демонстрираше с удоволствието, с каквото младо момиче показва своите гръдни прелести. Тъкмо се канеше да влезе във входа на супермаркета "Раковината на Венера", когато някой безцеремонно го подръпна за ръкава на сакото и се провикна: — Здравей, младежо! Ако не ме лъже предателската памет май съм ти гледал мутрата десетина години всеки работен ден в анфас. Андроид Степанич, в собствена персона. И къде така забързано към женския магазин, ако смея да запитам? Да не би да купуваш нов сутиен на булката, а? — Ами здрасти, щом си рекъл — продума Андрей развеселено, защото позна своя стар колега Пьотър от института "Стратосрой". — Радвам се да Ви видя, мистър Всуеводкович. Как живеете-преживявате? — Шегобиец си беше и шегобиец си останал, драги. И аз се радвам, че те виждам жив и здрав. Не ми се вярва на тези години да имаш много бърза работа, а? Така че, що не вземем да му седнем някъде? — Абе, да е много бърза — не е, ама трябва да я свърша днес, щото утре съм канен на сватба и не може с празни ръце, нали? — Щом си канен, значи не е на твоя, а? Правилно ли разсъждавам? — Съвсем правилно, Вредомводкович, съвсем правилно. На една моя праправнучка, та трябва да ù взема някакъв сватбен подарък. — Мисля, че вече 1248 пъти съм ти казвал, че съм Всеволодович, или май беше 1249? Винаги греша с по една единица. Особено с моята матрона. Всяка сутрин си мисля, че нищо не съм свършил през нощта и започвам да се трудя в леглото, а пък после се оказва, че вече съм си бил изпълнил нормата още нощес. Ха, ха. — Искаш да кажеш всеки месец, предполагам. Простителна грешка, младежо. За твойте сто и колко бяха лазарника? — Трийсет и три години и няколко месеца. Стоте не се казват, както знаеш. А ти трябва да си на трийсет или двайсет и девет, ако не се лъжа. — Двайсет и осем и нещо. Както и да е, ти черпиш! — и Андрей се огледа наоколо за някое малко кръчме. — Къде искаш да влезем? ... 01.1999 — — — — — КАНИБАЛИТЕ(Запис на интервюто с Архкан Канибалус-III, глава на Канибалската Църква, по случай 100-годишния юбилей от основаването ù, взето от Зигмунд Пийтс за медийната корпорация "See us US" ) Добър ден, Ваше Преосвещенство. Позволете ми да започна нашето интервю по случай 100-годишнината на Вашата Църква с един видеозапис, който бих желал Вие да прокоментирате. — Мистър Пийтс, може спокойно да прескочите титлите и да ме наричате просто Канибалус, евентуално III-ти. Или още Мастър Канибалус, защото master или mister, или немското Magister, както навярно знаете, е сродно на древно-гръцките мистерии, или на мистерията на управлението, и като така е достатъчно почетно звание. Нашата църква възниква доста късно в човешката история, така че може да си позволи да не претендира за божествена намеса в човешките работи и нашите титли са просто дан на уважение към заеманата длъжност. Дори трябва да се каже, че ние не освещаваме, а "канибалотираме" висшите си служители по една доста демократична процедура. Ние, разбира се, си имаме своите символи и обряди, но те не се базират на безпочвена вяра, или, по-точно, не само на вяра, а и на разумна убеденост в необходимостта от нашето движение, и възвишеността на духа, която хората постигат чрез нас. Като една атеистична църква ние не отнемаме правото на нашите сподвижници да изповядват и друга по-конкретна (т.е. по-наивна) форма на вероизповедание, защото хората са слаби по дух и имат нужда от подкрепа и развеселение в трудните житейски ситуации, както и от приятно шоу в тържествените моменти. Прочее, аз се поувлякох малко, така че да видим репортажа Ви. — Добре, Канибалус-III, но Вие ме подсещате за един начален въпрос, който би трябвало да Ви задам. Как така Вие сте, хем Църква, хем атеисти — защото, нали така се изразихте току-що? — Хм, ясно е, че Вие не сте от нашите вярващи, щом задавате такъв елементарен въпрос. Но в такъв случай трябва да започна по-отдалече с обясненията. Религията, или английското religion, идва от глагола rely (on), т.е. разчитам, доверявам се (на нещо или някого), което, обърнете внимание, съвсем не предполага наличието на някакъв Бог, или пък задгробен "живот", или прераждане на идеята за човека (душата му). Още една лингвистична справка за латинското pater или свещеник, както и ритуалната чаша или patera, която на старо-гръцки е πατερασ, ни води в далечния санскрит, където тази дума значела подпора или греда, като се оказва, че тя е представена и при някои балкански народи, където патерица значи тъкмо някаква подпора. Е, ние даваме една по-нова и съзвучна на ХХII век опора, или тъй наречения опиум, от който народите имат нужда. Ние, както и всяка друга религия имаме морал, който е основното оправдание за съществуването на другите, класически религии. Но, съгласете се, че в днешно време да описваме как изглежда една нематериална Идея за Вселената, която е прието да се нарича Бог, е нещо твърде наивно, нали? — М-да, добре говорите Мастър Канибалус. Но-о, нещо ми се вижда "мътна" тази религия с морал на канибали! Не е ли това едно, как беше на латински, а: contradictio in adjecto? — Ами, то, contradictio-то, зависи от adjecto-то, или определението, нали така? Понятието морал е нещо много разтегливо и относително, и ако преди да сме го определили му сложим някакви (неоправдани) ограничения, то и ще има противоречие, но не в определението, ами в тези априорни ограничения. Ние приемаме едно доста обхватно определение на морала, като съвокупност от някакви норми на съжителство, такива че да постигат достатъчно добро обединение на хората, както в пространството, така и във времето! Човекът е стадно животно, и като така, добро е това, което е добре за общността, което я сплотява и запазва, след като той си отиде от този свят ... — И за добро Вие считате да го изядете, така ли? За да сплотите обществото, ако правилно Ви разбирам. — Е, иронията Ви не ме изненадва, разбира се. Но нима вече повече от 20 века християните не изяждат техния Господ чрез причастието, че и пият от кръвта му, като вампири! Така че разликата между тях и нас е, че те ядат "на ужким" едно измислено Същество, докато ние изядаме своите реални близки. Но това е просто изява на елементарна почит към тях, желание да поемем в себе си нещо от отминалото тяло, за да запазим частица от духа на починалия! Ние не убиваме нито своите близки, нито своите противници, както, между впрочем, всяка, без изключения, класическа религия го е правила, че и още го прави, от време на време. Но нали човек е гост на този свят и рано или късно си отива от него. И тогава какво да правим с тялото му, а? ... 02.2001 — — — — — |
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/