Рабочий Верстак



          Р А З У М Н И Я Т   Ч О В Е К — откъси


          (ФАНТАСТИЧНИ РАЗКАЗИ)




          Христо МИРСКИ,    София, България,    2012




           — — — — —


   
     Тъй като това е цяла книга то нека дадем идея за корицата (ако няма по-добри предложения).
     Отпред: На синкав фон, в средата окачени на една връв висят везни (аптекарски), в лявото и по-тежко блюдо на които е поставено земното кълбо (с картинка на континентите), а в дясното се вижда само едно стръкче детелина (в саксийка) с по четири листенца, като символ на щастието.
     Отзад: каквото и да е, а може и нищо.

 


           — — — — —


           СЪДЪРЖАНИЕ


     Предговор
     Новобранецът

     Логична мисъл
     Откритието на професор Колосов

     Стимулаторът на Питър Мак-Грийвз
     Детелината

     Брачното предложение
     Право на избор

     Homo Rationalis

     Тунелът
     Канибалите

     Биологичен партньор
     Поръчката

     Шестият ден
     Homo Retarded

     Нови ?


           — — — — —


           ЧАСТ ПЕТА




          HOMO RATIONALIS


     Блесналата в очите му светлина и ободряващата музика изпълнила стаята караха HR-750929-315617, наречен напоследък Бърли, да се надига вече от леглото, ала той нямаше за къде особено да бърза. Бавно протегна ръка, напипа бутона с двете кръгчета — третия от ляво, но защо да си играе да брои — на пулта до леглото и лекичко го натисна. Музиката утихна и спалнята потъна отново в полумрак за следващите 5 минути. Можеше да се поизлежава още малко, защото вчера беше работния му ден, но за всеки случай хвърли премрежен поглед към датника на стената. Ами разбира се, тридей, дюгруп-ахтмон*, 123-та година. А той работеше всеки дюдей. Но какво да се прави — всеобщото изобилие си искаше жертвите. Преди 123 години, когато започнали да отброяват ерата на Homo Rationalis хората работели по три дни в тогавашните седмици. А в разни стари книги се говореше и за петдневни трудови седмици. Пет дни от седем, Боже мой, какво щастие, а! И по цели осем часа! А сега той имаше право на 3 часа, и то само след 40-тата си година, докато преди работеше по 2 часа, и пак беше доволен. След година и половина време щеше да може да работи и по 4 часа на ден веднъж в шесторката и той от 10-тина години си мечтаеше за това.

     [ * Годината се дели на 10 месеца (онмон, дюмон, тремон, формон, фифмон, сиксмон, севмон, ахтмон, найнмон, и тенмон), всеки от които е по 36 дни, които, от своя страна, се разделят на 6 групи (онгруп, дюгруп, тригруп, форгруп, фифгруп и сиксгруп) от по 6 дни (ондей, дюдей, тридей, фордей, фифдей и сиксдей). Останалите 5, или 6, дни в годината образуват допълнителна група или ексгруп, която удължава тенмон. Датата може да се задава като ден и месец или ден-група-месец, например: 9.8 = 9 ахтмон = 3.2.8 = тридей-дюгруп-ахтмон. ]

     В това отношение законите бяха строги: работа в полза на обществото се разрешаваше само при навършени 25 години и до навършване на 75 годишна възраст. Часовете варираха между 2 и 4 дневно (до един час можеше да работи всеки, независимо от възрастта си), ама това се считаше групно, т.е. за една шесторка дни. А това ще рече, че се работи шейсет дни в годината, като се започва от два часа и се стига до 4 след 50 годишна възраст. Много рядко, за особени заслуги, се разрешаваше да се работи до 5 часа общо в групата, но в два дни. А изключения за повече от два дни важаха само за един на хиляда души, че и по-малко. Но това бяха избраните интелекти, а не редовите граждани като него. Ама те часовете по-рано май бяха други, а? ...
     Да му се не види и звънеца! Що пък да не полежа още 5 минути? — рече си Бърли — и пак натисна копчето за отлагане на събуждането. Та за какво си мислеше? А-а, за часовете. Те май били двайсетина, или нещо от сорта. Не, май че 22, щото хората почитали някакви-си 12 светии и то по два пъти, денем и нощем, тъй че трябва да прави 22. Е, ще проверя на компютъра. Или може да попитам и сина си, тъкмо ще има за какво да го изпитвам. То не, че има нужда, ама нали, все пак, ми е син, та малко внимание не пречи. Билби е добро и будно момче, само дето рядко си приказва с него. Ама и за какво да си приказват толкова? Ако иска нещо да разбере пита ИС, информационната система, и въпроса се решава. Ако детето има нужда от нещо, то ИС му го дава и без негова намеса, а ако не му дава това, което иска — е, значи то и не бива да му се дава! Упражнения за ума, упражнения за тялото — ами нали за това стои по 2 часа дневно в учебната стая и поне по час в спортната. И награди получава, ако ги заслужи. Какво повече може да даде един родител на детето си, което ИС, или разните роботи, не могат да му дадат?
     Май ще трябва да проверя, дали не може още нещо да направя за него, щото детето скоро ще навърши 14 и ще трябва да се подготвя за разможителния си период. ... Е-е, явно ще трябва да ставам, реши Бърли, защото вече не мога да спра този звънец, ако не му кажа първо колко е, я 12 на квадрат, я 7 по 8, я нещо подобно, а е ясно, че не мога да му го кажа, докато не го сметна. А за да го сметна, трябва първо да се събудя и да взема да натискам клавишите, нали така? Хитро са го измислили хората, няма що. Е, хайде: раз, два, три — за скучен ден се приготви.

...

     08.2000


           — — — — —


 


Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/

Рейтинг@Mail.ru