Рабочий Верстак



          Р А З У М Н И Я Т   Ч О В Е К — откъси


          (ФАНТАСТИЧНИ РАЗКАЗИ)




          Христо МИРСКИ,    София, България,    2012




           — — — — —


   
     Тъй като това е цяла книга то нека дадем идея за корицата (ако няма по-добри предложения).
     Отпред: На синкав фон, в средата окачени на една връв висят везни (аптекарски), в лявото и по-тежко блюдо на които е поставено земното кълбо (с картинка на континентите), а в дясното се вижда само едно стръкче детелина (в саксийка) с по четири листенца, като символ на щастието.
     Отзад: каквото и да е, а може и нищо.

 


           — — — — —


           СЪДЪРЖАНИЕ


     Предговор
     Новобранецът

     Логична мисъл
     Откритието на професор Колосов

     Стимулаторът на Питър Мак-Грийвз
     Детелината

     Брачното предложение
     Право на избор

     Homo Rationalis

     Тунелът
     Канибалите

     Биологичен партньор
     Поръчката

     Шестият ден
     Homo Retarded

     Нови ?


           — — — — —


           ЧАСТ ВТОРА




          ЛОГИЧНА МИСЪЛ


     — Но, папа, не говори така! Знаеш добре, че ще трябва да напуснем къщата, както и всички в Прага — отвърна Хèлена Бèлчекова, 42 годишна блондинка, на която никой не даваше повече от 35 и тя се надяваше още десетина години да изглежда все така. Облякла обичайния си домашен халат с пъстри ириси големи, може би, колкото домашна котка, защото той добре подхождаше на сините ù очи, тя шеташе из кухнята за да приготви нещо за обяд. Днес имаше свободен ден и искаше да наготви нещо сама, защото ù бяха омръзнали рецептите на кухненския робот. На дивана в ъгъла седеше свекърът ù Томаш Белчек, който вече гонеше 70-те и наскоро се бе пенсионирал, та по цели дни четеше вестници и гледаше стерео, ако не броим вечерите, когато спохождаше кварталната кръчма за да се види с приятели, или ходеше на гости. До него на масата довършваше закуската си 14 годишната Моника, дъщерята на Хелена, която вече трябваше да е тръгнала за училище, но още се мотаеше в кухнята. Томаш измърмори недоволно:
     — Всички, всички, ама без мен! — и после попита. — Коя дата сме днес?
     — 12 март, провери във вестника си ако не вярваш! — подметна Хелена малко хладно, защото последния месец всеки път когато си беше в къщи се започваше все същия разговор. — Остават още 20 дни с днешния, ако това имаш предвид.
     —Още 20 дни живот, значи. Хубава перспектива, ...


     08.1998


           — — — — —


          ОТКРИТИЕТО НА ПРОФЕСОР КОЛОСОВ


          (От личния архив на Майкъл Фред, командувал първата научна експедиция на Сигма-5 през 2183 година, за срещата му с професор Виктор Колосов)

     Заповядай Майк, чувствувай се като в звездолета си. Ще опиташ ли моя коктейл от боровинки, фактор К, и сок от дървото на Хролов? Изпрати ми го един приятел от Втората колония. Действува чудесно на подсъзнанието и формирането на идеи, сервира се охладен. Искаш ли? Чудесно. Какъв фактор ли? Но моля ти се, Майк, "К" идва не от Колосов, а от доброто старо кафе. Приятелю, не забравяй своята люлка — Земята! Заповядай. Така-а. ... Какво ново със Сигма-5? Не се ли отказват? Хъм, ... лошо, ще знаеш. Не ги благославям аз колонистите. Щяло да стане рай, ли? Да, ама само за хората. А питат ли ги пневмотридите? Та какво като не разбират земните езици, ние нали ги разбираме? Значи бихме могли да вземем разумно решение, ако искахме. Знаеш ли, идва преди два дни при мен някой си Скворцов от отдела за космически новини на Евровизията, или друга някоя стереовизия — не обърнах внимание. Може да е известен репортьор, но какво от това? Та, влиза той, инсталира си кокалите на посоченото му място, завърта телевизионните камери на шлема си към мен, като че ще ме набоде на рогата си, и почва:
     — Господин професор, Вие сте героя на деня, какво говоря — на годината — и нашите милиарди зрители копнеят да проследят хода на Вашите разсъждения и да разберат как стигнахте до гениалната мисъл, която открива поле за работа на десетки хиляди колонисти на Сигма-5. Как установихте, че пневмотридите не са разумни същества? — и ми пъха ръката си с микрофонния пръстен под носа. Разгоних му аз ръката, той завъртя малко пръстена и се примири да си я държи на масата, на метър разстояние, а аз го изгледах с отегчение и промълвих:
     — Господин Щиглецов, ... а-а, извинете, Скворцов. Струва ми се, че са Ви дали невярна инормация, защото аз никакво поле за работа не съм откривал, а напротив, съм против всякаква форма на колонизация на Сигма-5, защото това ще наруши екологичното равновесие на планетата.
     Е, как е коктейла, Майк? Съобразяваш ли? Добре, значи. Нали знаеш, че не ги обичам аз много тези тефтерчета-репортерчета. Нагъчкали се с разни бази знания и се мислят за пъпа на Земята. Знанието, обаче, не са само събрани факти и класификации, които всеки, така или иначе, може да почерпи от компютрите, а преди всичко познание за връзките между явленията, или, по-общо казано, способността да се правят изводи, т.е. да се мисли. А сегашните репортьори, като са се вързали към мрежите и ти говорят, като че ли са ходещи книги на Гинес, докато мисленето им е на нивото на един папалаг, който като чуе малко по-голям шум около него и започва да крещи, било то "брраво", било то "стррахотно", било някоя псувня — в зависимост от вкуса на собственика си. Още повече не ги обичам, ако са под 30 години и едва-едва завършили първото си университетско образование. А този "скворец" се оказа точно такъв. ...


     1979 ?


           — — — — —


 


Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/

Рейтинг@Mail.ru