Р А З У М Н И Я Т Ч О В Е К — откъси(ФАНТАСТИЧНИ РАЗКАЗИ)Христо МИРСКИ, София, България, 2012— — — — —
— — — — — СЪДЪРЖАНИЕПредговор Новобранецът Логична мисъл Откритието на професор Колосов Стимулаторът на Питър Мак-Грийвз Детелината Брачното предложение Право на избор Homo Rationalis Тунелът Канибалите Биологичен партньор Поръчката Шестият ден Homo Retarded Нови ? — — — — — ЧАСТ ПЪРВАПРЕДГОВОРПредговори към сборници от разкази, общо взето, не се пишат, но в случая няколко фрази, навярно, са необходими, защото автора е български, и при това нов (не че е млад, но е неизвестен), така че читателя може и да не успее добре да се ориентира. Това е фантастика, или science fiction, но не е приключенска или action такава. По-правилно би било да използуваме поостарелия и основно немски термин "утопични" разкази, което ще рече, че те пак са измислици (т.е. fiction) и се различават от реалния свят в момента, но, кой знае, дали няма да се осъществят в някакво утопично бъдеще? И както е нормално за една утопия, основните проблеми са социални, описващи обстановки и отношения между хората, а не конфликтни ситуации между героите. В тези утопии конфликтите, до голяма степен, са разрешени, макар че може да се спори дали това решение е правилно, или е със съмнителна стойност. В този смисъл повечето разкази са някакви (различни) модели на възможното бъдеще. Доколкото, обаче, те будят размисли, а и мнението на автора е, че в близко бъдеще основните проблеми в обществото на, малко или много, всеобщо благоденствие, ще бъдат предимно социални, т.е. не как хората да изкарат прехраната си, а как да направят живота си достатъчно интересен, то считаме, че тези разкази ще намерят своя кръг читатели, поне сред хора с известна склонност към философско възприемане на живота. От друга страна разказите са твърде различни по характер и писани в продължение на редица години, дори и през тоталитарно време, като някои от тях още по-малко приличат на фантастика, а имат нещо общо с известните от древността Платонови диалози, или, по-скоро, с някакви беседи на чашка, както се казва. Е, в такъв случай просто си напълнете чашката, излегнете се удобно и прочетете разказите в книгата. Те са леки и приятни, като при това може да научите и някои любопитни лингвистични подробности, които няма да намерите и в специализирана литература. Би могло да се добави, че те са писани и с някакво чувство за хумор, или по-скоро на лека ирония, поради недоброкачествения човешки материал с който се извършва еволюцията. Освен това те са донякъде и секси, което, според автора, е също едно тяхно достойнство. Само че, нека да предупредим, това не значи еротика, а най-обикновен "класически" секс, или поне разговори за него. Така че, ако не сте предубедени към българската литература — а в интерес на истината авторът беше твърде предубеден, докато не се появи безвкусната западна вълна на масови "гъделичкания на долните човешки инстинкти", ако искаме да се изразим що-годе културно, която да го убеди, че и другаде е пак лошо — та, ако не сте предубедени към родните опити, може и да се "пробвате" на тази фантастика. 2001, София Христо Мирски — — — — — НОВОБРАНЕЦЪТЛека джазова музика постепенно разсея остатъците от сънливост и съзнанието на Септимиус Джойс се пробуди за преживяванията на новия ден. Часовникът на стената показваше седем без дванадесет, което беше обичайното му време за ставане, след като будилника се включваше в шест и тридесет, а той се бореше към четвърт час с лапите на съня. Днес, обаче, си позволи да се повъргаля още десетина минути в леглото, защото това беше особен ден за него. Трябваше да облече най-официалния си костюм, който не бе слагал повече от година, да запечата най-после завещанието си и го отнесе в съда, да преведе домашния компютър на режим на дългосрочно отсъствие, като не забрави да изхвърли развалящите се продукти от хладилника и остави нещо само при дълбокото замразяване, да коригира тук-таме програмата за поливане на цветята, за отоплението и вентилацията на въздуха, да промени шифъра на входната врата и го съобщи само на евентуалните си наследници, да се разходи из "Мемориала на Патриотите", където е и табелката с името на баща му, и да сложи едно карамфилче пред Богинята на Победата, да намине покрай Джо и Дейвид, а също да се види и с Морисън, и да бъде точно в пет за вечеринката с колегите си, вечеринка, която те организираха за да изпратят поредния новобранец — този път него — някъде в системата на RN327-5, където беше новия фронт тази година. Нямаше да му е лесно, но пък го чакаше приятен ден ... — Да-а, аз съм — отвърна Септимиус, след като прекара пръсти през разрошените си от съня коси и докосна с лакът бутона на видеофона. — А ти кой мислиш спи в кревата ми, Фло? — попита той, пращайки разсеяна въздушна целувка към левия ъгъл на стаята, където беше приемната видеокамера. Флоренс Джойс, съпругата му, с която последните години живееха в различни жилища, вече бе направила утренния си тоалет и облегната в креслото отпиваше бавно от кафето си. С извиняваща се усмивка тя промълви: — Още ли се излежаваш сънливецо? Помислих си, да не би да си забравил, че след два дни вече ще трябва да си на борда на "Рекрут-215" по бойния път на славата, и да си решил да проспиш звездния си миг. — О, не се бой, скъпа, ... 07.1998 — — — — — |
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/