ОТВОРЕНО ПИСМО
ДО БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ — Извадки!
(за пенсионирането и бедността в България)
от Иванчо ЙОТАТА, 2016
Резюме:
Това е едно невероятно дълго писмо, по най-различни въпроси, но то е структурирано, така че може да се чете и по точки, при все че най-правилното е под ред. Въпросите са твърде различни, но те са обединени понеже едното води до другото, те са свързани, и освен това този анонимен автор не смята да безпокои повече обществеността, и затова гледа да каже всичко най-важно на веднъж, а пък тя, обществеността, ако желае да му обръща внимание.
То започва с някои пенсионни куриози, до които стигна реалния автор на писмото, после следват предложения за оправянето им, после съвети към пенсионерите. След това темата се разширява като допираме до социалната ни политика през цялото демократично време, и по-специално до въпроса с бедността, за което също има редица скицирани идеи и предложения. След това разглеждането става още по-глобално и стигаме до краха на съвременния капитализъм, и оттам до възможния български принос за плавно и безкризисно движение. Накрая са приложени анонимно някои материали от преписката с НОИ, и идва реда на заключението.
Начина на излагане на въпросите е в зависимост от темата, като някъде има точни пресмятания, някъде загатнати идеи (описани с повече подробности на някои сайтове по Интернета и с друг псевдоним), има и не малко философски моменти, както и освежителни комични такива, за възнаграждение на положените усилия по прочитането на материала. Ако Ви хареса лично, то го пратете на когото намерите за добре, понеже това е първо и последно появяване пред българската общественост на автора под този псевдоним.
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ — начало и край!
Относно: пенсионни куриози, предложения за оправянето им, съвети към пенсионерите, мнение за социалната ни политика и борбата с бедността, отново идеи и предложения, мнение за краха на капитализма, как да си оправим имиджа пред света, и други.
От: Иванчо Йотата, анонимен автор, потомствен интелигент, отучен работник, с две висши образования и половина и от 25 години безработен, вече пенсионер.
0. Встъпление и план на писмото
Госпожи и господа, политици, обикновени граждани, съотечественици,
Аз считам за свой дълг да Ви информирам за някои невероятни куриози в пенсионната ни система, а оттам и за други моменти от социалната ни политика, която, откакто дойде демокрацията ни, хич я няма, и по вина на които (както и на други, разбира се) ние сега сме на последно място по бедност в Европейския Съюз (с единствената надежда да минем поне на предпоследно място само ако нашите евро-депутати успеят да убедят някак-си Съюза да приеме и Албания в него). Писмото е много дълго, определено, но това е защото Йотата няма намерение да тероризира народа ни за щяло и не щяло, а е решил, че щом сега е взел думата, то да каже нещо максимално съществено. Е, и нещо сравнително комично, естествено, защото, все пак, е по-добре да се смеем отколкото да плачем или да налитаме на бой, стачки, или пък революции, нали? Пред вид на големия обем на писмото аз го снабдявам със съдържание, с кратък указател за това къде какво ще намерите, за по-бърза ориентация, обаче трябва да сме на ясно, че е най-добре всичко да се чете под ред, за да не останат бели петна в материала, понеже аз нямам навика да говоря банални неща и правя на места неочаквани връзки (които, все пак, съществуват, всичко е диалектически свързано).
За медиите, ако решат да му обърнат внимание, е най-добре да се публикува, или по части /точки, или само тази точка и после препратка към Интернет-страница, където може да се намери цялото писмо; повярвайте ми, че по-кратко от мен трудно ще го преразкажете, така че аз Ви спестявам време и редакторска работа, аз, дето се вика, мога да претендирам за хонорар, но пустата анонимност ми отнема тази възможност. За политическите сили, ако също му "платят" (както казват англичаните) нужната "атенция", е най-добре да го прочетат изцяло поне някои от ръководните им кадри, и там вече да решават дали да информират и поддръжниците си или не; обаче да сме наясно, че основните политически сили, антиподите БСП и СДС, както и всякакви техни издънки (най-вече на последните) носят съвкупно вината за това, че за цяло едно поколение, 25 години, не направиха практически нищо да не слизаме чак толкова надолу (в тинята) на мизерията. Че това е така говорят красноречиво изборите, на които от повече от десетилетие вече всеки втори българин не гласува (защото няма за кого), а пък да се гласува за новите партии няма никакви основания засега, те нямат прецеденти, и не са грешили само защото нищо не са направили. "Говорилнята" ни, или Народното ни Събрание, е толкова размито понятие, и те имат толкова неотложни проблеми (и политически дрязги, разбира се), че сигурно няма да имат време да се запознаят с материала (и затова нещата ще продължават да куцат, ако питате Йотата). А служителите на НОИ са толкова ангажирани да спазват нормативните изисквания, че просто нямат нито време, нито желание, да проявят каквато и да била инициатива. Така че проблемите са сложни, и не е ясно кой трябва да им обърне внимание, но някой трябва да се нагърби с това, така че може би дори и фашистите да са тези хора, то това, навярно, ще бъде по-добре отколкото никой да не им обърне внимание. При все че ако аз съм пропуснал някой важен според Вас адресат, след като сте прочели всичко, то просто му го пратете, а и го закачете някъде, аз го пиша за хората, не за мене си. С оглед на използуването на Интернета аз изпращам не само .doc файл, а и .htm, който някъде може да е по-удобен за четене; във всеки случай с обикновено копиране на текста ще се загубят bold и italic, които са много и нужни при четене.
А сега плана на писмото.
1. "Епикриза" на случката в НОИ.
2. Пояснения и тълкуване на тези събития.
3. Няколко предложения за лесна промяна и смекчаване на куриоза.
4. Полезни съвети към събратята-пенсионери, и към бъдещите такива.
5. Въпроса за борбата с бедността и защо трябва да го решаваме ние самите.
6. Няколко загатнати идеи и предложения за подобряване на социалната ни политика.
7. Глобален поглед върху неизбежния крах на съвременния капитализъм.
8. Евентуалния български принос за поне отсрочване на кризисните моменти.
9. Приложения на кореспонденцията с НОИ, анонимизирана.
10. Заключителни бележки.
[И добавка с email-ите, които изпращах.]
11. Първият emai (първата година).
12. Вторият emai.
13. Третият emai.
... госпожи и господа, адио.
К_ойто не може да мисли, работ_и,
А_мортизира ръце и крак_а,
З_акономерно, рутинно, се пòт_и,
А_з пък с главата дарявам свет_а.
И_скам, не искам, живея аз ту_к —
В_есел ли, тъжен ли та ми се плач_и —,
А_ла не мисля, че чак съм боклу_к,
Н_ещо за хората правя аз, знач_и,
Ч_естичко на глупостта ни напу_к
О_бикновени предлагам илач_и.
Й_алово вече е май обществот_о,
О_бщий упадък цари там и кра_х,
Т_ъй че борба пак е нужна със злот_о,
А_ко не станем на ядрен ний пра_х,
Т_а затова насочете окот_о,
А_ко сте честни, към другите, а_х!
Края на ноември, 2016, висо(ко)кос(т)на година
— — — — —
... и следват имейлите, където втория е доста дълъг. ...
Написано в ноември 2018, изпратено на 20.02.19