Рабочий Верстак



          П Ъ С Т Р А    К А Л А М Б У Р И А Д А    — извадки



          Хумористични стихове, нонсенси и каламбури




          Христо МИРСКИ,    София,   2002




           — — — — —


          СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕ


     Почти сериозно
     Пародии на песни

     Политикарски
     Леко секси

     Гадорийки
     Епитафи
     Memento Mori

     Нонсенси
     Лимрици

     Други каламбури
     Акростихове
     Послеслов


           — — — — —


          ЧАСТ ПЕТА




          ДРУГИ КАЛАМБУРИº


     [ º Каламбур (на руски каламбура) и нонсенс са, общо взето, синоними, но тук сме отделили предимно по-дребните хумористични стихчета, без лимриците, които бяха преди това. Между другото, тази френска дума — calembour — се оказва писана (поне според автора) ... с турско моливче, или калем, което ни навява на мисълта, че ориенталското "писало" и за Запада звучи някак-си по-пикантно. ]


          Съдържание на раздела — няма


          * * *

  Оправия лесна знам
за да виждаш ти човече:
бягай да си купиш лам-
пичка да ти свети вечер.
 

          * * *

  Всичко има при нас сър,
докато парите свършите,
даже за носа Ви кър-
пичка да си го забършите!
 

          * * *

  Всички можеме така
от лекарства да спестиме:
да си купим днеска ка-
пичка да ни топли зиме.
 

          * * *

  Фина мацка, красота,
но е тъй миниатюрна,
че и викат всички та-
пичка, ала е културна.
 

...


           — — — — —


          АКРОСТИХОВЕ


          Съдържание на този раздел

     Посветено на жените
     Поздравление
     Трескава нощ
     Лирично посвещение


      — — —


          Посветено на жените

  Човекът нявга, във далечни времена,
Е бродил сам-самичък в райската страна.
След туй Всевишния приел насрещен план,
Такъв, че от реброто му, със свойта длан
И със божествено въображение
Той ненадминато създал творение.

Прехласнал се дори самият Бог — о, да,
Разбира се, такава хубава жена!
Адам погледнал я със снизхождение —
Звяр като звяр, но будела вълнение
Неясно тя. От този миг до днес дори
Изгарящ пламък във сърцата ни гори
Към тез капризни, нежни, палави жени.

08.03. 1977 ?
 



...


           — — — — —


          ПОСЛЕСЛОВ

     Е, някои, навярно, ще кажат, че предложеното до тук не е истинска поезия, а някаква гавра с нея. Но пък "истинската" поезия, изобщо казано, е нещо недостъпно за широката читателска аудитория, освен ако не става въпрос за някои top постижения. Това не е ново виждане и то, като че ли най-добре, е изразено лингвистично при немците, където поета е der Dichter, а коренната дума dicht значи: гъст, плътен, непроницаем, или преведено малко по-свободно — задръстен (да ме простят лиричните читатели)!
     Пък и в класическата поезия трябва да има три основни елемента: рима, ритъм, и смисъл. Само че римата доста често отсъствува (особено през ХХ-я век на глобални експерименти във всичко), смисъла често се губи (поради голямата натрупаност на думи с оглед тъкмо на прикриването му), а пък не е като да не можете да намерите и такава поезия, където отсъствува дори и ритъма (т.е. просто някои сентенции, красиво написани, се приемат за поезия). Така че всичко е относително, а и нашата, т.е. западна, дума поезия ще рече (етимологично) нещо, което изтича (тук от устата) — спомнете си поне за реката По, за "потамията" (и хипопотама), пък, ако щете, и за ... обикновеното заплюване. Но тогава то излиза че:

  Както жлезите отделят секрети
тъй стихове пишат някой поети.
 

     То, май че всички поети така пишат, но повечето не си го признават. Леката поезия (light verse) се характеризира предимно с добра рима и ритъм, с оглед на лесно запомняне, а смисъла често е доста лек, но той присъствува (дори и когато реално отсъствува — в хубавите нонсенси, които и затова е трудно да се пишат — т.е., има някакъв смисъл, но той самия е нещо налудничаво, което няма смисъл). Основното изискване за писането ù е човек да има добро чувство за хумор, което, все пак, се счита за една от основните характеристики на интелекта. Е, и да познава езика, на който пише, разбира се.
     Нека дадем един пример за лека поезия, като вземем, да речем, думата "хляб". ...


     Но за читатели с някои познания по руски и английски, може да е интересно да видят и приложенията. Дори и да не са много на "ти" с тези езици, то може да им хареса поне мелодията на стиховете. Защото в поезията има още и мелодия, ако ритъма не вземе да я заглуши. Е, хайде още веднъж

  Читателю, приятелю,
А, може би, мечтателю,
От тук нататък те оставям сам.
 


     2001, София,   Христо  МИРСКИ

          К Р А Й



 


Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/

Рейтинг@Mail.ru