П Ъ С Т Р А К А Л А М Б У Р И А Д А — извадкиХумористични стихове, нонсенси и каламбуриХристо МИРСКИ, София, 2002— — — — — СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕПочти сериозно Пародии на песни Политикарски Леко секси Гадорийки Епитафи Memento Mori Нонсенси Лимрици Други каламбури Акростихове Послеслов — — — — — ЧАСТ ПЕТАДРУГИ КАЛАМБУРИº [ º Каламбур (на руски каламбура) и нонсенс са, общо взето, синоними, но тук сме отделили предимно по-дребните хумористични стихчета, без лимриците, които бяха преди това. Между другото, тази френска дума — calembour — се оказва писана (поне според автора) ... с турско моливче, или калем, което ни навява на мисълта, че ориенталското "писало" и за Запада звучи някак-си по-пикантно. ] Съдържание на раздела — няма * * *
* * *
* * *
* * *
... — — — — — АКРОСТИХОВЕ Съдържание на този раздел Посветено на жените Поздравление Трескава нощ Лирично посвещение — — — Посветено на жените
... — — — — — ПОСЛЕСЛОВ Е, някои, навярно, ще кажат, че предложеното до тук не е истинска поезия, а някаква гавра с нея. Но пък "истинската" поезия, изобщо казано, е нещо недостъпно за широката читателска аудитория, освен ако не става въпрос за някои top постижения. Това не е ново виждане и то, като че ли най-добре, е изразено лингвистично при немците, където поета е der Dichter, а коренната дума dicht значи: гъст, плътен, непроницаем, или преведено малко по-свободно — задръстен (да ме простят лиричните читатели)! Пък и в класическата поезия трябва да има три основни елемента: рима, ритъм, и смисъл. Само че римата доста често отсъствува (особено през ХХ-я век на глобални експерименти във всичко), смисъла често се губи (поради голямата натрупаност на думи с оглед тъкмо на прикриването му), а пък не е като да не можете да намерите и такава поезия, където отсъствува дори и ритъма (т.е. просто някои сентенции, красиво написани, се приемат за поезия). Така че всичко е относително, а и нашата, т.е. западна, дума поезия ще рече (етимологично) нещо, което изтича (тук от устата) — спомнете си поне за реката По, за "потамията" (и хипопотама), пък, ако щете, и за ... обикновеното заплюване. Но тогава то излиза че:
То, май че всички поети така пишат, но повечето не си го признават. Леката поезия (light verse) се характеризира предимно с добра рима и ритъм, с оглед на лесно запомняне, а смисъла често е доста лек, но той присъствува (дори и когато реално отсъствува — в хубавите нонсенси, които и затова е трудно да се пишат — т.е., има някакъв смисъл, но той самия е нещо налудничаво, което няма смисъл). Основното изискване за писането ù е човек да има добро чувство за хумор, което, все пак, се счита за една от основните характеристики на интелекта. Е, и да познава езика, на който пише, разбира се. Нека дадем един пример за лека поезия, като вземем, да речем, думата "хляб". ... Но за читатели с някои познания по руски и английски, може да е интересно да видят и приложенията. Дори и да не са много на "ти" с тези езици, то може да им хареса поне мелодията на стиховете. Защото в поезията има още и мелодия, ако ритъма не вземе да я заглуши. Е, хайде още веднъж
2001, София, Христо МИРСКИ К Р А Й |
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/