П Ъ С Т Р А К А Л А М Б У Р И А Д А — извадки
Хумористични стихове, нонсенси и каламбури
Христо МИРСКИ, София, 2002
— — — — —
СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕ
Почти сериозно
Пародии на песни
Политикарски
Леко секси
Гадорийки
Епитафи
Memento Mori
Нонсенси
Лимрици
Други каламбури
Акростихове
Послеслов
— — — — —
ЧАСТ ТРЕТА
ГАДОРИЙКИ
Съдържание на този раздел
Балада за обществения клозет
Във сортира
Споделете екстаза
Неочаквано затруднение
Лезбо-гледна точка
Седнал дядо
Разни народи, разни идеали
Разни дреболийки
— — —
Балада за обществения клозет
(от един млад поет)*
[ * Реконструирано и преработено по памет в 2001 год., когато поета вече "малко" поостаря. ]
| |
О, место велико! О, место потайно!
Тежко и горко му, кому е незнайно!
Тук се спира всеки: и богат и беден;
мъжага всесилен, и старец приведен.
Някой бързо влезе — да се анхидрира.
Вътре мръсно, смрадно, но кой ти отбира?
Дюкян разкопчее, пусне надалеко
струята си топла, па му стане леко!
Дребнички дечица заголват дупенца,
(или си го вадят, ако са момченца);
даже и жената със въ'душевленйе
припка, колчем зърне таквоз' помещенйе.
А който нехае там нос да покаже,
бързичко мирясва — кат' се "поомаже".
Туй место е свято — всеки тъй хортува;
влиза, вестник вади**, и гащи събува.
[ ** За сведение, тогава тоалетната хартия още не се използуваше така широко. ]
Мож' да е вулгарно да го посещаваш,
но щом се налага — ще да ме прощаваш!
Щот' ако човека спре метаболизма,
àко се затапи — прави му се клизма!
А е и полезно, че житейски смисъл
някой на стената е за теб написал,
тъй че тоз' вмирисан общий туалет
става за мнозина ... университет!
О, бъди велико, ти, место потайно!
Вечна слава тебе, средище всезнайно!
Тук се спира всеки — румен или бледен;
служащ и министър, богаташ и беден.
1978 ? |
|
— — —
Във сортира***
[ *** Нещо като лингвистично проучване на думата. ]
| |
Аз отивам във сортира
нещо важно да сортирам;
чувствам, че е баш момента
да направя 'ксперимента.
Грабвам мензура голяма,
разграфена без измама,
да отмервам смески разни
дор' мехура си изпразня.
Вземам също от килера
и кантара — за да меря;
да загребвам резултата
хващам още и лопата.
Не забравям два балона —
аромати в тях да вгоня —,
и със таз' екипировка
аз започвам сортировка.
Течност точа два галона,
(излях малко в панталона,
че съм много развълнуван —
туй е резултат нечуван!).
Въздух нещо днеска няма
(то не е беда голяма),
но пък твърдото ми тяло
(малко меко, ала цяло)
стигна пет кила и двеста,
и докато го преместя,
на кантара да го сложа,
щях току да се изложа.
Тъй че днеска съм доволен —
вижда се, живот охолен —,
и на всекиго желая
да ме бие в урожая.
04.1997 |
|
...
— — — — —
ЕПИТАФИ
Съдържание на раздела — няма
* * *
| |
Тук почива истинския мъж,
който щом кат' не можа веднъж
да оправи младо русо маце,
се застреля след това в дома си. |
|
* * *
| |
Тук почива Геновева —
белокоса, стара дева.
Червейче мъничко се извива —
дал' ще я направи то щастлива? |
|
* * *
| |
"Тук почива уморена
бившата певица Пена.
Заслужава тя сал думи благи." —
От опечалените пичаги. |
|
* * *
| |
Тук почива Маринела,
през живота си поела
толкоз мъжки извержения,
че я славим с песнопения. |
|
...
— — — — —
MEMENTO MORI
(помни смъртта)
Съдържание на този раздел
Като дойде срок
Не ща пък
За вечността
Със моята пижама
Кога заспя последния си сън
Дреболии
— — —
Като дойде срок
| |
Какво ще правя като дойде срок
на Господа да се представя
не знам в'обще, и никакъв урок
не ми е нявга преподаван.
Не знам дори дали е той Христос,
или Аллах, ил' Заратустра,
и прочее, че с този мой склероз
все бъркам имената пусти.
И как ще го позная този Бог?
С костюм ли е изтупан и със връзка?
Дали е благ, или напротив, строг?
А често ли ... обувките си лъска?
Защот', не дай си Боже, сторя гаф
и го подмина в залисия!
Или пък го обидя с някой лаф —
'ко нейде с него се запия!
Но всичко туй е половин беда,
ще питам, ще следя реклами,
и ще го найда и на край света.
'Ми представи си, че Го няма?!
Да бия толкоз път до Онзи Свят,
за тоя само дето духа!
О не! Ако е тъй, то на инат
ще се завърна мигом тука!
Обаче, 'ко, да кажем, до три дни
не взема нещо да възкръсна,
то с Дядо Господ свойте старини
ще карам там — докат' ми втръсне.
11.2003 |
|
— — —
Не ща пък
| |
Не искам аз в студена зимна доба
да ме положат в гроба;
ала не ща дори и в знойно лято,
не ща, дори за злато!
Нито пък искам щом се пролет пукне
там някой да ме фукне;
а че и в златна есен не желая
аз да ми дойде края.
Не ща аз в никакъв сезон, омразна смрът,
да свършвам своя земен път,
но ако, все пак, трябва да се мре,
то казвам аз тогаз: добре,
но кат' човек обичащ точните числа
те каня аз при мен, ела,
и превърни ме бързо в жалка тлен
на ... стотния ми ден рожден.
Това е, значи, моето желание,
с туй свеждам го аз до всеобщо знание.
09.2009 |
|
...
— — — — —
|
