Л Ю Б О П И Т Н И М А Н И Ф Е С Т И — откъсиХристо МИРСКИ, София, 2000— — — — — СЪДЪРЖАНИЕПредговор Манифест на ДДД Приложение към ДДД Манифест на ЕЕЕ Манифест на ЗЗЗ Приложение към ЗЗЗ Манифест на ИИИ Манифест на ККК Манифест на ННН Манифест на ППП Приложение към ППП Манифест на РРР Приложение към РРР Манифест на ССС Манифест на ТТТ Манифест на ФФФ Манифест на ЦЦЦ Приложение към ЦЦЦ Следговор Добавка: УРА, възможно ли е? — — — — — ЧАСТ ТРЕТАМАНИФЕСТ НА ННН (НАСТЪПЛЕНИЕ НА НОВАТА НОМЕНКЛАТУРА) Историята на всички общества е история на борба за власт между обикновени хора и (Бого-) избрани, между патриции и плебеи, между народ и аристокрация! Това е така, защото, от една страна, управлението не е проста работа и не може да се извършва от некомпетентни и неподготвени за целта хора, но пък, от друга страна, колкото по-ограничен е човек, толкова по-малко той разбира това и толкова повече си мисли, че всичко знае и иска да има пръст в управлението (разбира се, за "да оплеска" нещата накрая). Аристокрацията има същественото предимство на хора израсли в културна среда и получили добро възпитание от най-ранна детска възраст, хора, за които смело може да се каже, че са всмукали добрите обноски още с майчиното си мляко. Фактът, че те, като правило, не са обременени от необходимостта да изкарват насъщния си с непривлекателен труд, както останалата част от населението, им дава възможност да живеят за свое лично удоволствие и творческа изява, защото личностната изява е и най-голямото удоволствие за богатите духом! В същото време аристократите нямат нужда да правят кариера на всяка цена, за да намерят своето място под слънцето, както това е необходимо за "плебеите"; те си имат добро място още по рождение и когато заемат важни постове в йерархията на управлението не им остава нищо друго освен да си вършат работата както трябва (защото нищо и не ги принуждава да я вършат, освен тяхната собствена съвест). Казано по друг начин, практическото отсъствие на користни подбуди в управлението прави аристократа идеалния управител, а колкото по-осигурен е един управник, колкото по-малка е за него опасността да "изтърве кокала" и всички свързани с това привилегии, толкова по-незаинтересован е той от властта и по-кадърно е неговото управление! В тази връзка е полезно да припомним битуващото сред народа схващане, че умния човек, когато е обсаден от ята комари, изобщо не ги гони, защото тези, които вече са се насмукали достатъчно го пазят от новите и гладни пълчища. Наред с това не бива да забравяме и положението, че аристократа отрано знае какво ще е неговото място в управлението и получава съответното профилирано обучение, така че той е подготвен за дейността, която ще извършва, докато плебея-управник, най-често няма никакво мениджерско образование, както казваме днес. Впрочем, всичко това е било известно на хората от дълбока древност и се е прилагало в социалното управление далеч преди появата на демокрацията, както и продължава да се прилага в почти половината свят векове след нейното масово разпространение. Небезизвестната тоталитарна номенклатура беше поредния опит за реализация на гореизброените плюсове на предварително определените управници. Основният недостатък на този метод е факта, че народа трябва по някакъв начин да бъде накаран да слуша аристокрацията, като начините за това са най-често само два: или чрез принуда, или чрез заблуда! Ако трябва да се измисли някаква абсолютно невероятна лъжа, която да постигне целта за безропотно подчинение на масите (като това, че аристокрацията има синя кръв вместо червена, както всички останали, или че сам Господ-Бог си е направил труда да ги избере за управници и това трябва да се предава от баща на първороден син и от него на неговия син и т.н. до края на света) — всяко средство е добро, щом постига резултата. Това което е лошо в случай е само, че тази цел не винаги се реализира. Но нека анализираме по-подробно ситуацията, за да видим какво, все пак, липсва на добрата идея, което пречи при повсеместната ù реализация, като по този начин формулираме 1. Идеята за Нова Номенклатура. ... Към научно осмисляне на понятието номенклатурни кадри, като специално отглеждани и възпитавани, избирани от съдбата и покровителствувани от хората, кадърни народни управници! Към нова и по-пълна демократизация на обществото чрез официалното признаване на правото на всеки гражданин да бъде аристократ от нов тип! Напред към бъдещото Настъпление на Новата Номенклатура! — — — — — МАНИФЕСТ НА ППП (ПАРТИЯ НА ПОСТОЯННАТА ПРОМЯНА) Историята на всички общества е история на замяна на една управляваща партия с друга! Партиите са съществували от дълбока древност, още от преди появата на демокрацията в Древна Гърция, когато просто се решава да бъде използуван по някакъв начин този социален феномен. Коренът на днешната дума е латинското part, което значи страна, група (хора), част (от народа), която мисли и действува по различен от другите начин, изхождайки от своите (пристрастни) интереси, и в стремежа си да защити своите хора се бори за власт и място в управлението на страната. Партиите са необходими при демокрацията, а дори и през периодите на диктатура освен управляващата партия пак съществуват други (най-често нелегални) партии или различни фракции (т.е. партии в партиите). Партии винаги ще има, или поне дотогава, докато не бъде намерена най-добрата партия! Самият факт, че те съществуват вече хилядолетия, обаче, говори, че досега такава партия и не се е появявала! И наистина, ако най-добра партия съществуваше, то за толкова време тя щеше поне веднъж да вземе властта и след това никога вече нямаше да я изпусне, защото (по дефиниция) тя е най-добрата и способна (а ако може лесно да изпусне властта, то, значи, не е чак толкова способна). Най-близко до истината стояха тоталитарните партии, които като най-добри отричаха всички останали (защото никой не търси по-лошото, след като най-доброто вече е на лице), но и те се изложиха, защото те бяха най-добри само съгласно техните виждания, а на практика им липсваше преди всичко възможността за постоянна промяна, както ще видим по-късно. Важното за нас засега е да констатираме, че най-добра партия просто не съществува! Това, което съществува, и може да се постигне за един, макар и тънък като косъм по сравнение с човешката история, период от време е някаква що-годе добра партия за момента, тъй като: panta rei (или всичко тече), така че народа постоянно мени вижданията си по редица въпроси. И както най-често се случва, липсата на качество се компенсира с излишък от количеството — нещо което лежи в основата на плурализма! В този смисъл традиционната демокрация дава някакво решение, но то съвсем не е това, което бихме искали да имаме; то е по-добре от нищо, но далеч не е най-доброто решение. 1. Идеалното решение ... Основното предимство на ППП, обаче, е нейната разумност, така че ако някога един народ започне да разсъждава и по отношение на политиката, той неминуемо трябва да стигне до необходимостта от Партията на Постоянната Промяна — идеалното решение на политическия феномен, като наука за това как човек да се пребори, не само със своите грешки, дори не и с грешките на другите около него, още повече на стоящите най-отгоре, ами с тези грешки, които хората още не се проявили, може би защото още не им е дошло времето. ППП не само се стреми към идеалното равновесие между "трите кита" на демократичното общество — Партията, Опозицията и Народа — но и прави този идеал съвсем реален! Чрез Партията на Постоянната Промяна към най-добрата, вечна, и нерушима демокрация! Към непрестанно обновление посредством Партията на Постоянната Промяна! — — — ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ППП Това Приложение съдържа математическия модел на гласуването за формиране на Партията и Опозицията. То има разяснителен характер и не оказва принципно влияние върху изложените в Манифеста идеи, като при желание за законови промени (които, естествено, трябва да се отразят в избирателния закон) позволява лесно изследване на влиянието им върху предварителния избор. ... — — — — — |
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/