Л Ю Б О П И Т Н И М А Н И Ф Е С Т И — откъсиХристо МИРСКИ, София, 2000— — — — — СЪДЪРЖАНИЕПредговор Манифест на ДДД Приложение към ДДД Манифест на ЕЕЕ Манифест на ЗЗЗ Приложение към ЗЗЗ Манифест на ИИИ Манифест на ККК Манифест на ННН Манифест на ППП Приложение към ППП Манифест на РРР Приложение към РРР Манифест на ССС Манифест на ТТТ Манифест на ФФФ Манифест на ЦЦЦ Приложение към ЦЦЦ Следговор Добавка: УРА, възможно ли е? — — — — — ЧАСТ ВТОРАМАНИФЕСТ НА ЗЗЗ (ЗВЕНО ЗА ЗОДИАКАЛНА ЗНАЧИМОСТ) Историята на всички общества е история на противоречия между личността и обществото, на непрестанна борба между индивида и групата, към която той принадлежи! От най-дълбока древност хората са се стремели предимно към лична изява и надмощие над другите и непрекъснато са се опитвали да правят кариера като, ако се вярва на латинския произход на тази дума (потвърден и от нашите две значения на думата), те правят това просто като събарят другите около себе си като камъни по нанадолнище, стига да могат да се възкачат на върха на властта, независимо дали става дума за истински (глобален) връх или за някакво локално връхче. Това е основен закон на нашия свят и както растенията са хелиотропични, така и хората са "кратотропични" (т.е. властолюбиви, казано по нашенски), но както слънцето често не стига за всички растения на дадено място и най-активно го използуват тези, които са се издигнали най-високо, така и властта не може да "стопли" еднакво всички, а само тези, които са на по-високите ù етажи. Във връзка с тази, неунижощима като живота, жажда за надмощие над другите още от незапомнени времена хората прилагат най-простото и изпитано средство — обединението в някакви групи по интереси, независимо дали организирани на: етнически, съсловен, религиозен, имуществен, полов, възрастов и прочее принцип, което да им помогне за катеренето нагоре. На това се базира съществуването на политическите партии и оформянето на специална арена за тяхната борба — идея, която получава значително развитие с появата на демокрацията в Древна Гърция, като става популярна не само между привилегированите касти и прослойки на населението, а и сред целия народ. Веднага след масовизирането на партиите, обаче, се оказва, че това решение, изобщо казано, не е решение, пред вид на вродените недостатъци на самата идея! В смисъл, че колкото партиите дават възможност на индивида да се наложи над другите, толкова те му и пречат да постигне това, като по този начин недостатъците на партиите обосновават и недостатъците на демокрацията, и затова в многовековната човешка история непрекъснато се редуват периоди на демокрация с периоди на диктатура, или най-малкото на някаква компромисна форма между двете. А тъй като партиите не дават равни възможности на членуващите в тях за изява и умерена кариера (без да пречат на другите да правят и те същото), се оказва, че партиите се използуват само и изключително като средство за кариера (така както в горещо време, например, човек пие много вода, която, поради по-ниската концентрация на сол от потта му, вместо да удовлетвори жаждата му, още повече влошава водно-солевия обмен; това, от което човек има нужда през горещините не е вода, а повече соли, но като не може да си ги набави той приема поне водата). И действително, ситуацията (цели 25 века) беше направо безнадеждна докато не се появи нашето Звено за Зодиакална Значимост (ЗЗЗ), което най-после успя да постави всяко нещо на местото му с една точна и прецизна намеса именно в най-слабото място. За пръв път в човешката история ние даваме възможност партиите да станат обединение основно на единомислещи индивиди, а не на кариеристи, но без да лишаваме хората от възможността (при това еднаква за всеки член) да правят кариера (и то дори с по-големи шансове отколкото при досегашните партии), при това по един много атрактивен начин! Но нека разгледаме нещата последователно, като започнем с 1. Недостатъците на досегашните партии ... Ако бъдещето на човечеството е в демокрацията, то бъдещето на партийната система е в нейната зодиакализация, и, следователно, бъдещето на демокрацията е в зодиакалната демокрация! Ако желаете да правите политическа кариера, правете я само в единствено подходящата за нея зодиакално чиста среда! Към зодиакален завой чрез Звеното за Зодиакална Значимост! — — — ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗЗЗ Това Приложение съдържа частично описание на математическия модел на формиране на зодиите предлаган от ЗЗЗ. Въпреки неговата точност, то има илюстративен характер и не оказва принципно влияние върху изложените в Манифеста идеи, в смисъл, че ако зодиакалното управление се приложи, то това няма да бъде заради този анализ. Въпреки това, обаче, изложените сметки са верни, като освен това е правено и вероятностно моделиране чрез компютърна програма, а това ще рече, че последното нещо, което може да се каже за утопичните идеи е, че те не са разумни, докато най-същественото нещо, което ги отличава от реалните е само това, че те още не са реализирани (но така е било и със самата демокрация, преди Пизистрат да я наложи). ... — — — — — МАНИФЕСТ НА ИИИ (ИНИЦИАТИВА ЗА ИТЕРАТИВНИ ИЗБОРИ) Историята на всички общества е история на селекция на народни лидери! Колкото и да е силна и богата една страна, ако тя не е добре организирана и ръководена, обществото не може да покаже това, на което то е способно, страната се разкъсва от вътрешни противоречия и става лесна плячка на други, по-добре организирани от нея. Толкова по-необходима е добрата организация, ако страната е бедна и слаба. Но в човешкото общество организацията се осъществява от хората и, следователно, тя се свежда преди всичко до намирането на най-способните ръководители и поставянето им начело на властта. В условията на диктатура това се осъществява отгоре, а в условията на демокрация — отдолу, но проблемът си остава, защото той е много трудно да бъде решен и обикновено се приема някакво решение, но без гаранции, че то е най-доброто. Нека разгледаме това по-подробно. При диктатурата ръководителите се назначават от диктаторското тяло (било той един човек, или някакъв съвет), което е добре, ако това тяло е кадърно и честно, но тъй като това рядко се случва то добрите диктатури също са рядкост в историята, и което е по-лошо: като дойдат некадърните управници, те компенсират с излишък всичко добро направено от техните предшественици. При династийните и монархични форми на управление просто се приема, че избора на нов диктатор трябва да става от потеклото на стария, само защото "семето" е същото, но това, уви, нищо не гарантира. Единственият плюс при избора отгоре е, че се ограничава областта за търсене на управници измежду малко и свързани от някакви аристократични или други връзки лица получили по-добро образование и които могат да бъдат, повече или по-малко, опознати от диктатора, т.е. постига се някакво намаляване на пула за избор. При демократичния избор (избора отдолу) нещата вървят добре само при относително малка група избиратели, които могат да познават добре лицата, които избират, но на ниво държава този избор се оказва почти толкова лош, колкото и другия, с единствения плюс, че лошия управник не може да се задържи дълго на власт и лесно може да бъде сменен с друг (най-често също толкова некадърен!). Колкото и да е малък този плюс той, все пак, е нещо, така че ние ще се опитаме да го запазим, т.е. ще разглеждаме демократичния модел, но нека не се заблуждаваме, че той засега работи добре, защото проблема на избора си остава! Това е проблемът, че когато човек избира някого, който да го управлява, той трябва да избере по-способния, но за това е нужно той самия да е достатъчно способен за да направи избора! С други думи, човек може да избере само такъв свой началник, който е толкова добър колкото него (или по-лош), обаче не и по-добър, защото той просто не може да го оцени! Нещата се влошават още повече защото мениджерското изкуство съвсем не е област, в която всеки се ориентира добре (както футбола, например), така че обикновения избирател просто няма шансове да е специалист в нея. Прочее, това трябва да е очевидно, защото при всяка една дейност съществуват комисии за преценка на качествата на кандидатите и тези комисии са по-компетентни от самите кандидати, а при всенародния избор е точно обратното! Изборът отдолу може да работи само при много малка разлика в способностите на кандидата и комисията, което може да го приближи до компетентния избор отгоре. По тази причина човечеството от памтивека прилага най-простото правило на итеративния избор, където малки групи от хора избират някакви свои представители, които формират други групи, където се прилага същото правило, и така нататък докато се стигне до върха. Това е основен метод на работа във всяка една партия или група хора, където се прилага демократичния избор. Единствената причина, поради която това не се прави при всенародните избори е трудността за такава оценка, но само това е пътя, ако искаме да получим добро решение! Ние от Инициативата за Итеративни Избори (ИИИ), имаме конкретно предложение, което ще изложим по-долу, но нека първо се спрем на явните минуси на съществуващия демократичен избор, които умело се прикриват от всички традиционни партии, или по-точно от политиците по горните етажи на властта. 1. Недостатъци на демократичния избор ... Заключение В повечето демократични страни населението гледа на политиците като на елитна прослойка недостъпна за масите и е готово да залага на тях, така както го прави на Тото, или на конни състезания. Но това е така поради отсъствието на съпричастност към тях, както и на последните към масите които са ги избрали. Единствено ИИИ намира правилния начин за свързване на обществото в едно цяло, където всеки носи своя дял от отговорността за съдбите на другите, и колкото по-нагоре се отива, толкова по-тежка става тази отговорност. Бъдещето на изборите е само в едни открити итеративни избори, основани на преки лични контакти и възможност за мнение за качествата на лицата за които се гласува. Изборите по върховете, особено на хора обвързани с тесни и обезличаващи ги партийни платформи, а не на конкретни личности, подронва основите на демокрацията. Народните Представители трябва да представляват наистина народа (или част от него), а не своите партии, и такава представителност може да се постигне само с помощта на ИИИ. Подкрепете ИИИ, защото ние подкрепяме изпитания през вековете итеративен начин на постепенно избиране отдолу, единствено способен да се пребори успешно с проблема за избора. Проявете разум, проявете съзнателност, проявете инициатива — изберете нашата Инициатива! ИИИ дава итерацията, итерацията прави демокрацията! — — — — — МАНИФЕСТ НА ККК (КРИЛО НА КОРУМПИРАНИТЕ КАДРИ) Историята на всички общества е история на постепенно утвърждаване на съществуващите тенденции при достигане на нужната степен на зрелост! Никога не се е отдавало да се утвърди или узакони нещо в обществото преди то да се е било появило в зародиш и получило някакво разпространение, което да наложи поставянето на дневен ред на въпроса за неговото приемане; но само това не е било достатъчно ако въпросното нещо не е съответствувало по своята степен на развитие или зрелост на потребностите на обществото и най-вече на неговото управление. Първата част на горното твърдение отстоява тезата, че в общественото развитие не се наблюдават немотивирани идеи, които не са се появили първоначално като неправомерни, или незаконни, или еретични мисли, защото няма как да се утвърди нещо за което не е известно нищо (а новите неща най-напред се считат за еретични), и това е очевидно. Втората част на изказването изисква известно време за осъзнаване или узряване на идеята, докато тя стане годна за "ядене", т.е. за утвърждаването ù като принцип в общественото управление, като различните идеи изискват различна степен на зрелост за да бъдат извадени от сферата на неофициалната практика и приети за правилни в официалната; дуално погледнато можем да считаме, че обществото трябва да узрее за да възприеме дадено нововъведение. Това, разбира се, е само качествена зависимост, но достатъчна за нашите цели, както ще видим по-нататък. ... Що се касае до корупцията то тя е съществувала откакто свят светува, но досега не ù е било дошло времето да бъде призната в управлението, защото е била още зелена, или обществото не е било достатъчно узряло за да оцени нейния вкус. Фактът, обаче, че тя се прилага нелегално и неофициално почти навсякъде, говори, че има доста ценители на вкуса ù, както и това, че тя успешно допълва редица законови положения, като с нейна помощ често се стига до правилно решение. ... Така че корупцията изобщо не трябва да ни шокира, а да ни накара да се замислим кога и къде тя е необходима! Ние се осмеляваме да твърдим, че корупцията в политиката, явно, е необходима и неизбежна (най-малкото защото тя, все едно, съществува), и е дошло вече времето да я легализираме, защото тя е нужна на демокрацията, или демокрацията я изисква! И така, да започнем. 1. Недостатъци на демокрацията ... Освен това не бива да забряваме и следния важен момент, който ще бъде пряко следствие от дейността на ККК, и това е тезата, че само бизнес основи в политиката ще дадат добра възможност за индивидуалното развитие на политика и неговата пълноценна изява, а това именно е целта на всяко демократично общество. Народът избира конкретната личност, а партиите са просто едно свързващо и обезличаващо звено, и, в този смисъл, само чрез ККК ще се постигне истинска демокрация, при която се цени преди всичко личността и своеобразието на политика като представител на народа, а не неговата преданост към някакви общи идеи. Пътят към съвременната демокрация неизбежно минава през Крилото на Корумпираните Кадри! Чрез легализиране на политическата корупция към нейното премахване от политическия живот! Поставете политиката на бизнес основи, за да я подобрите и извисите! Напред към истинска демокрация под Крилото на Корумпираните Кадри! — — — — — |
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/