Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/
И Т А З Д О Б Р А ! — извадки( П У Б Л И Ц И С Т И К А )Христо МИРСКИ, 2001 ...— — — — —
— — — СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕ Предговор I. За списария II. За вестници III. Фейлетони IV. Други — — — ПРЕДГОВОР Тази книга съдържа всякаква моя публицистика, писана през периода на демократичния преход у нас, който започна през 1989 година, и би трябвало да свърши тогава, когато жизненото ни равнище достигне нивото от преди. Съдейки по нашите темпове и бъркотии това ще продължи горе-долу едно поколение или 25 - 30 години, но и за десетина година се събраха доста неща, така че реших да ги събера на едно място. На базата на времето, в които те са писани, е логично да се очаква, че те третират основно феномена наречен демокрация, който е един доста интересен и устойчив социален феномен (щом като съществува вече 25 века), но, разбира се, той не е някаква панацея, която изведнъж ще вземе да ни оправи (още повече, че засега тя само ни обърка), а си има много необходимо-присъщи (ако използуваме този икономически термин) недостатъци. С други думи, една градивна, па макар и утопична или идеализирана, в някои случаи, критика би трябвало да е от полза за хората, които си задават въпроси за света и обществото около тях (макар че в днешното динамично време тези хора не са особено много; но пък и в коя епоха те са били много?). А че тя наистина е градивна би могло да се заключи поне от това, че авторът не е обвързан с никои политически групировки или водещи икономически или други структури, така че може да бъде максимално безпристрастен. По необходимост, обаче, той е, най-общо казано, с леви убеждения, защото те, поне от един век време, са, един вид, критерий за здрав разум. Това е така просто защото нашия свят е жесток и несправедлив по отношение на слабия индивид и функция на обществото е да го направи поне малко по-добър, което именно е квинтесенцията на "социото" или правото на слабия. Това е било ясно от дълбока древност, но едва в обществото на всеобщо изобилие (или постиндустриалното общество, или на развития капитализъм, или както го наречете) става възможно тези желания да станат действителност за масите. А, ако щете, приемете, че автора не е от силните на деня, и като така той застъпва интересите на слабите. Последователността на материалите е общо взето хронологична в рамките на разделите, но самите раздели са нещо относително, като под неща за списания се имат предвид по-дълги и по-сериозни разработки, докато за ежедневната преса трябват по-"сдъвкани" неща, където не се налага човек много да се замисля. Затова и при вестниците се използуват по-къси колонки, за да се пробягват по-бързо с поглед (поне заглавията), което е запазено и тук. Фейлетоните е ясно какво представляват, макар че те са един вид смях през сълзи, в повечето случаи, но пък нали и затова е измислен хумора — за да поемаме по-лесно тежестите на ежедневието. В раздела други са събрани всички такива неща, които не беше ясно към кой от предишните раздели принадлежат. Едно десетина от нещата са публикувани в някои вестници, макар и често в посъкратен (и осакатен, бих казал) вид, доста неща са пращани по редакции и останали без отзвук, но повечето материали са писани основно за удоволствие (е, и за запълване на времето, защото един "професионален" безработен разполага с доста от тази особена "стока"). Тук, разбира се, не може да очаквате да "откриете Америка", но сигурно ще намерите някакъв различен от официалната преса (или пропаганда) поглед, защото автора не е от тези които следят медиите, така че няма опасност да Ви говори изтъркани неща. Много от писанията са вече неактуални (а други ще станат такива след време), но тя, публицистиката, по начало е привързана към момента на действие и бързо остарява, което не значи, че модела на разсъждения или изводите се променят (т.е., при аналогични ситуации ние пак ще постъпваме "тъпичко но родно", както гласеше една фраза от тоталитарните времена) и затова са оставени, за да се получи по-пълна представа за автора като независим (но наистина) творец. Ами това е, уважаеми бъдещи читатели, пък, ако нещо случайно Ви хареса, то пийнете една чашка и "за Бог да прости" автора, защото е малко вероятно книгата да види бял свят приживе (ако не за друго, то поне защото публицистиката се натрупва дълги години и издава, евентуално, посмъртно). Да приемем, че се казвам така, както съм се подписал (защото: какво му е лошо на името?), и че датата е писана като момент, в който реших да събера нещата на едно място, а не като начална или крайна дата. Приятно четене. 2001, София Христо Мирски — — — — — ЗА СПИСАНИЯ 1. Есе за здравия разум 2. За завоя наляво 3. Колко трябва да получава една фирма за да работи "за лудо"? 4. Народът ни пак се запаси със скъпо 5. Много добро не е на добро! 6. Свободни ли сме, или напротив? 7. Политическа благодарност 8. Неомалтусианство, или рационално мислене 9. Митове за демокрацията 10. За собствеността и нейното бъдеще 11. Право кривосъдие 12. In ovo e veritas 13. Ех манци, манци —пация! 14. Какво искаме да кажем на света? 15. В България всичко е спокойно 16. Партиите в България 17. За разложението на морала 18. Възможен ли е умерен комунизъм в България? 19. ... нови неща [ Материалите следват последователно но в различни книжки, както е казано в забележката в началото на книгата. ] — — — ЕСЕ ЗА ЗДРАВИЯ РАЗУМ Това е първият ми публицистичен материал в духа на перестройката, който е оставен тук с ретроспективна цел. 12.1989 — — — ЗА ЗАВОЯ НАЛЯВО (или импулсна политология) Тази статия обяснява популярно идеята за колебанието на махалото, приложена към политическата ориентация в дадена страна. 1995 ? — — — КОЛКО ТРЯБВА ДА ПОЛУЧАВА ЕДНА ФИРМА, ЗА ДА РАБОТИ "ЗА ЛУДО"? Тази статия доказва убийственото влияние на високата инфлация (на времето) върху дребните български фирми. 10.1996 — — — |