СОЦИАЛНИ ЗЛИНИ — ИЗВАДКИ           Христо МИРСКИ, 2004        Резюме:      Тук разглеждаме някои основни бичове на обществото, като: войните, насилието, тероризма, корупцията, и други, но не за да си чешим езиците (както правят медиите), а с цел да разкрием техните причини, и от там да стигнем до правилните методи за борба с тях (които, в редица случаи, се различават от общоприетите). Проблемите съществуват откакто има човешко общество (и ще съществуват заедно с него, защото не можем да отделим злото от доброто), но е важно да се движим в правилната посока, защото вече, както се казва, "ножа допря до кокала" (а той допря защото станахме твърде много хора на земната топка, а и твърде силни), и ако не успеем да ги разрешим до половин-един век, то лошо ни се пише. Подходът на разглеждането ни е философски и психологичен, но и популярен, така че няма нищо недостъпно за широката публика (ако тя вземе да прояви желание да се замисли). В края, по стар навик, има и поетично приложение (на английски).             0. Предварителни бележки       Сигурно няма да "открием Америка", като заявим, че основните причини за нашите страдания, т.е. поправимите от нас, или тези, които стоят извън безразличието към нас на света, в който живеем (като този свят някои читатели, ако желаят, могат да си го заменят с Бога), се коренят само в човешките недостатъци, наричани още пороци или грехове, както и в лошата социална уредба (която е следствие от нашите недостатъци). Това е известно от древните източни философии (от "сутрешните" страни — Morgenländer —, както казват немците), но докато в древността човека е бил доста по-слаб от днешния, то и щетите нанасяни ни от самите нас са били по-малки, или поне съизмерими с тези, които ни нанася природата, така че ситуацията е била що годе поносима, ама сега вече не е така. Защото видяхме (е, някои не са видяли лично, но сигурно не са съмняват), че ХХ-ия век беше най-кръвопролитния в човешката история, а съдейки по началото на ХХI-ия, не ни очаква нищо по-добро! Още преди хиляди години някои мъдреци са осъзнали, че не се ли промени човека, то в никакъв рай няма да влезем, и затова (а и по други причини) са възникнали религиите. Така че тя тази психична промяна на човека е нужна, но тук няма да се занимаваме с морални нравоучения (по повод на които автора е стигнал до извода за необходимостта от възникване на някаква атеистична религия, но за това — на друго място), а ще разгледаме някои конкретни злини и ще предложим (където може) конкретни "лекарства", без да търсим тотално решение, защото трудностите са част от живота ни и е наивно да се надяваме(противно на медиите, които са готови да хвалят, или пък да оплюват, всяко управление, на което служат), че някога ще влезем в рая. Но преди това някои общи забележки, или закони на живото, на човека, и на обществото, без съзнаването на които можем само да преливаме от пусто в празно. Те са доста общи, навярно и метафизични, но това не е научен трактат, а популярно разглеждане, така че и интуитивното познание може да ни върши работа.      Първо за силата, понеже, искаме или не, ние живеем в един свят на силните — This is a men's world, както се пее в една песничка — и в този свят дори и правото се определя чрез силата. С нашето право нещата са ясни, защото то идва от "правата" или дясна (според руснаците) ръка, но и при немците Rechtsanwalt е адвокат, където първата му част е пак дясното, а втората е производна от walten, което е господствам (от там е и нашия владика и владеенето), така че това е човека, който със сила налага правото; такова виждане има и в арабския, където правото било "хагг" или "хак" (от там и известния в миналото "диш хак", зъбния данък), но звученето на думата е като удар с тояга по главата. Е, щом като силата решава, то е естествено да очакваме всичко живо да се противи на въздействието, но важния закон, на който искаме да акцентираме е, че при живото противодействието не е равно на действието, т.е. закона на Нютон тук не важи, и по-точно: на силно въздействие обикновено съответствува слаба реакция, а на слабо — силна! Подобно поведение се наблюдава и при растенията, но ние няма да се занимаваме с тях, а с животните, и най-вече хората, където такава неадекватна реакция е съвсем оправдана, защото тя води до отбягване на въздействието, когато то е слабо (по-силно отхвърляне), или до пестене на сили, когато въздействието е силно и все едно не можем да му се противопоставим. Примерно: ...           1. Войните      Тук ще започнем с това, че войната, въпреки че латинците са я наричали "крайното средство" (ultima ratio), си остава едва ли не първото средство за разрешаване на международните конфликти, и чак след това вече се сяда на масата за преговори, ама от позицията на силата. Това, очевидно, не е разрешение на проблемите, а по-скоро едно ... кръвопускане, както рязането на вените в миналото, и със същото наивно обяснение по аналогия със, хъм, с мъжа, при който като му затвърдее един определен орган, и докато не пусне "нещо" не му олеква, та у тук така. Смело може да се твърди, че за всяка война има други, и то стотици пъти по-безкръвни начини, като да речем: спортни състезания, интелектуални двубои, икономическо съревнование, или пък, ако толкова много искаме да има жертви, то би могло да има и истински битки, но с 1/1,000 от състава на армиите и оръжието, или с еднаква численост (примерно по сто души). Но работата е в това, че докато няма убити, и то толкова, че народите да се стреснат и ужасят, то хората не мирясват. Изобщо, за всяка война си има икономически (понякога и идеологически или религиозни) причини, което е много добре известно, но има още и психологически причини, които се коренят в човешката натура, която е такава, че обича силата. С икономическите причини си му има "колая", и това е непълното владеене, пропорционално на вложените капитали, което е аналог на една търговска компания с дялове или акции, и слава Богу (и да се надяваме, че е така), че богатите страни най-после, след две световни войни, стигнаха до този извод. С други думи, вместо войни може да има просто икономическо съревнование; за силните страни това е едно разумно решение (вместо те да се избиват взаимно), а за слабите страни — е, ами че то изобщо не е работа, когато една страна е слаба, да почва да се бие със силните, нали? А пък за религиозни войни изобщо би трябвало да се срамуваме да говорим, защото всеки човек и народ има правото да си се лъжи с каквото му харесва; религията е преди всичко морал, а войната, както и да я погледнем, е неморална. ...           2. Организираната престъпност ...           3. Тероризмът ...           4. Наркоманията ...           5. Корупцията ...           6. Бедността ...           7. Разединението ...      04. 2004           APPENDIX           Homo Sapience   Homo, Homo, sapience, All you need is happyence, But to live in paradise You have to be just more wise!     Or, to put it like refrain:     Try to show that you have brains! ...      04. 2004