ТЪРСЕТЕ ЖЕНАТА — ИЗВАДКИ           Христо МИРСКИ, 2004             Резюме:      Това е един опус за еманципацията, където се говори за жените, за мъжете, и за разликите между тях, които не е хубаво да се пренебрегват, или пък, ако се пренебрегват, то до какво води това. Темата е стара като света, но до преди около век нещата са били някак балансирани, докато сега "кошера се разбуни" и хората (и жените, а и мъжете) се объркаха. Това объркване ще трябва да престане до към края (или дори средата) на ХХI-ия век, но тъй като установеното състояние се влияе от всички съвременници, то е редно да се замислим, дали му влияем правилно, или напротив. Изложените тук доказателства са логични, както и ... етимологични (защото думите отразяват мисленето на народите, който ги употребяват), още философски, макар и донякъде метафизични (понеже това не е научен трактат, а популярно разглеждане). Е, авторът е мъж, но с оглед на обективността на разглеждането, той се старае да бъде донякъде двуполов; тъй като това трудно се отдава, то затова и казахме в началото, че това е опус, но ако стигнете до поетичното приложение накрая сигурно ще разберете какво, все пак, е неговото съкровено желание.             1. Еманципацията      Французите, ако не от друго, то поне от любов и секс разбират, така че би трябвало да им се вярва като казват: Cherchez la femme (като причина за всички злини на този свят), още повече, че до тази истина хората са били стигнали преди хиляди години, за да я отразят и в Библията, където Адам и Ева са били изгонени от Рая заради прегрешение на Ева (макар че, ако тръгнем да търсим причината на това, то Адам си я бил поискал от Дядо Господ, ама пък тогава, ако продължим да търсим причините на всичко, то излиза, че виновен е не Адам, а Дядо Господ, защото той е забъркал кашата, или калта, на живота). Е, някоя ... еманципатка — защото това е граматически правилно образуване на съществително от женски род от глагола "еманципирам" — с пълно право би възразила, че това е мъжко твърдение, защото по това време жените не са имали почти никакви права. Тъй де, ама ако едно нещо е казано от мъжете, от това не следва, че то непременно е невярно (както, между другото, ако някакво виждане е било застъпвано от комунистите, това не значи, че то непременно е неправилно, както считаше доскоро, а май и още счита така, една демократична сила, дето вече бая позаслабна). Също както и брака, който е една институция измислена от мъжете (защото съществува много отдавна), но това не значи, че тя не е била в интерес, преди всичко, на жените, защото те са тези, които искат да хванат някой мъж и да го задържат по-дълго и все за себе си — в интерес (осъзнат или не) на потомството, но това не отменя верността на изказаната мисъл — докато мъжа е като една пчеличка, дето гледа да опраши колкото се може повече "цветчета" (които, явно, са женски атрибут, поради което се говори и за дефлорация).      Всички народи (и това вече са не само мъжете, а просто по-възрастните, като по-опитни и по-умни, но както мъже така и жени) правят някакви асоциации за жените и са наясно що за стока са те. Славяните, като че ли, са най-безобидни, защото нашата жена идва от гръцката γυvαικα, където става дума за гена (или джина, ако минем към арабите), т.е. за рода или коляното, и презрението към женския индивид се вижда едва при ... кучката, за която руснаците си имат думата "сука", която хем се свързва със сукането, хем има и нещо доста древно, нещо от клъстера на турското ... "сус" (което може да се разглежда и като вариант на "шът" в смисъл на млък). Иначе на Запад примери много, да речем френската дама (dame, от там и madame като моя дама) дори във френския кореспондира с damage ("дамаж"), което значи трамбовам, утъпквам, което не е случайна връзка, понеже и в английския dam е бент, но и женско животно, а и в руския дамба е дига (която се трамбова и зад нея има дупка или канал), после идва английското damn, което е псувам или псувня и се свързва с демоните (ама те са предимно женски), още в немския dämlich значи не дамски, а глупав (ама понеже е като дамски), както и Dämmerung, което значи здрач (като в някаква дупка).      ...      Така, и нека сега погледнем малко по-подробно на           2. Мъжкото и женското начала      Още от библейски времена и по Далечния Изток хората са били на ясно за непреодолимите разлики между мъжа и жената и са надарявали и неодушевените предмети и природните явления с родови признаци, което всички знаят, защото това са граматическите родове, имащи място във всички езици, с изключение на английския. За всеки, който е учил английски е ясно, че липсата на родовете само упростява езика, но въпреки това във всички останали езици родовете съществуват и хората и не мислят да ги махат. Хайде, там където рода се определя лесно по окончанието (както е при нас) те не ни бъркат особено, а и има някакъв резон да си ги пазим, но в немския не е така (и, например, der Löffel е "лъжицът", а die Gabel е вилицата, но и двете свършват съвсем еднакво). Изобщо, според древните източните философи света имал две начала: Ян /Янь /Yang /Jang ("той") и Ин /Инь /Yin /Ing ("тя"), и това виждане се е запазило в редица езици и до наши дни, като за Ян можем да споменем ... руското "я" (аз), което е и италианско io, и френско jo, и немско ich, и т.н., и тук, очевидно, се има предвид мъжа. Докато жената-In се вижда най-добре в немския, където получаването на съществителни от женски род от такива от мъжки става с наставката -in (прим. die Lehrerin е учителка), но и изобщо в предлога in, който е и латински и значи вътре, влизане някъде (където сигурно има дупка, за да може да се влезе, извинете за обяснението)! Така че, независимо дали това ни харесва или не, но мъжкото е твърдото, острото, проникващото, а женското е мекото, вдлъбнатото, податливото, и това е положението.      Но да се спрем по-подробно на тези начала, като започнем със      2.1. Женското начало.      Една важна негова характеристика е консервативността, т.е. продължението или запазването на рода, но такъв какъвто е, а не модифициран! ...      А сега да минем към      2.2. Мъжкото начало, но трябва да е ясно, че то е доколкото е възможно противоположно на женското (автора си е сексист, колкото и да не се харесва това на някои жени). Та, противно на консерватизма на жената мъжа е роден новатор, или търсеща личност, която с много рискови моменти има за цел да осигури, не продължението, а развитието на вида, т.е. неговата модификация съобразно изменението на външните условия. ...           3. Накъде след еманципацията?      Защото мъжете и да искат и да не искат не могат да върнат историята назад — е, тя историята, действително, води до чести повторения, но с някакъв нов елемент, на нова намотка на спиралата на развитието, а тук е ясно, че жените няма да се откажат от никоя от свободите си, щом веднъж са им били дадени. Макар че те са им били дадени (или пък са си ги извоювали, ако жените толкова настояват на тази разлика), понеже това вече е станало възможно, с облегчаването на живота като цяло (и на домакинската работа в частност). (A propos, за такива случаи когато едно нещо, което трябва да стане, взема че става, шопа си има хубавия лаф: "Онò що си трèбе, онò си го сàка!") Та, след като вече я имаме еманципацията, да видим какво ще стане в близко бъдеще.      Само че тук първо трябва да направим съществената разлика между семейството, като единица за отглеждане на потомството, и обществото, като място за трудова и социална дейност, защото тези неща трябва да се различават. ...           ПРИЛОЖЕНИЕ           СИГУРЕН ТЕСТ   Пич ако си, имам чест да ти кажа този тест: ходиш ли със мацка сладка, или със ... еманципатка? ...