ВЪРЛО ДЕМОКРАТСКО — Парчета           Христо МИРСКИ, 2002            — — — — —       На мисис Демокрация посвещавам, на която трябва да се гледа само като на любима жена, т.е. може да ù се правят комплименти и жертви, но тежко му на този, който искрено повярва в нея.                    — — — — —           СЪДЪРЖАНИЕ        Политик      Аз не съм тоз човек      Патриоти, демократи      Добре е да се разбере      Цървули      Алгоритъм      Доцент      Долу сини и червени      Пие ми се бира      Наш'те демократи      Върло демократско      В Бангладеш      Акъл ако има човек      Размисли пред писоара      Демо пре-      Рожден ден      Баничарски сонет      С нос увесен      На манифестация      Ново начинание      Кой Ви Вази      Битката на Градимир и Мирокрас      Моите придобивки      La vie miserable      Има ли спасение?      нови стихове      Демократични питифурки      Послепис         Идеали      Appendix         My Salute to the Democracy         Geography Lessons         Dedicated Limericks to Bulgarian Politicians              — — — — — ...           Върло демократско   В днешно време сума тарикати пишат се за върли демократи, ала, инак, само мислят те как, без никой да ги разбере, да напълнят свойте гуши, като воплите не слушат на народа изгладнял, оголтял и обосял, изглупял от речи на разни предтечи, дето на ангро вещаят добро, но излиза нова криза и тъга. Докога? Знаят тези шмекери устати вечно само да оплюват брата свой, или съседа демократ, да се бият по гърдите мрат, и да лъжат, и да мажат, себе си сал да покажат. Ближния да унизят с всеки ще се съюзят, а електората чука си главата и от работлив става все по-див, пък страната, уж призната, е в калта. Срамота! Та донесоха ни те разруха, и забутаха ни в трета глуха, гдето вместо единение станахме за съжаление, щото без войни, пожари храним се кат' помияри и сме все в мечтания днес за подаяния от страни могъщи, а във наш'та къща никак не личи как ще подобрим ний живота до нивото от преди. Все беди! Но най-често тези демократи ни довеждат до таквиз обрати, че държавата продават те на тоз, който повече даде слава и облаги лични, и остават безразлични към народното добро (както и видя се то), щото всеки гледа да сломи съседа, а за парлама тръбят у дома, че, напротив, патриоти те били. Маскари! И така досега двайс'т пет века знай човека: всеки демократ лош е и чепат, дърпа все към него чергата и где го този, що е алтруист (а не жалък егоист)? Тъй че много демократи — да ги ринеш със лопати — трябват, та като ги усредним нещо да получим, а не дим (ако бяха горе-долу свестни щяхме само да им пеем песни)! Но пък тях да променим е все едно да наложим диктатура, тъй като всички хубави промени искат време (през което трябва нещо да ядеме), тъй че някакъв компромис ни е нужен тук между крайностите за да н`е е пак боклук наш'та демокрация, а иначе излиза, че ще ни връхлита вечно криза подир криза, щото таз' прехвалена в момента демокрация си е просто прах в очите, или галимация! 04.1998   ...       — — —           Послепис      Е, демокрацията е доста странен феномен, който е разглеждан от автора в други книги (и под други псевдоними), но основните причини за нашите бъркотии се свеждат до: прекалено бързата и необмислена промяна, твърде младите ни и неопитни политици, тоталното отрицание на тоталитаризма, загубата на всичките ни предишни пазари, разхищението и обезценяването на натрупаните тоталитарни левчета, отсъствието на някакво единодействие или поне единомислие между различните партии, поддаване на заблудата за лесно забогатяване, заимстване само на отрицателното от Запада, и прочее и прочее. С една дума — в това, че ни беше малко акъла за да намерим златната среда! Но диалектиката на развитието е такава, че средата ние, все едно, ще я намерим след време, само че дотогава ще залитаме към всяка от крайностите, така че, погледнато отдалечено във времето, да се създава илюзия за среда!      Нашето виждане за демокрацията говори за много детинщини и еуфория, но за малко разум. Защото ...      2001, и по-късно,          София                          Христо МИРСКИ       — — —           Appendix           (Light Verse In English)       — — —           My Salute To The Democracy   To democracy salute I will give, and rather good, That is eloquent enough Of the matter and the stuff. For I like them very much — These elections and the such, Giving me the right to vote Which one we shall take the road. Scratching, though, once my head, Jumped a thought that namely said: "How can we make the choice Being laic girls and boys?" Either choosing's very easy (And then why to make us busy?), Or it's difficult a task (Which to solve we shouldn't be asked)! And it isn't, let me say, Used in business, anyway; Not in army, not in schools — But if so, then we are fools! For the choice from below Can't be competent, you know? And, if contest this should be, Why the losers, too, take seats? And the Parliament, you see, Represents not you and me, But, let's say, some three per cent, Who are wealthy and potent. All in all, it's just a fake, And this gives me right to make My salute of special art — That's: ... to give a sound fart! 07.2002   ...           К Р А Й