101 МИРОНЕТА
(нова поетична форма, по-хубава от сонета)
— силно съкратено (до към 10 %)!
Христо Мирски, 2020
— — —
[ Резюме: Това е поетична стихосбирка от 101 (+ някои Приложения) стихове от нов, измислен от мен вид, които приличат доста на сонетите, но са като че ли по-мелодични и лирични от тях, и които аз нарекох на себе си, Миронети. Темите са всякакви, което ще рече че те са за живота, за всичко сътворено, в моя май традиционен философски, но и весел, хумористичен стил. Приложенията са свързани с едно развитие на този вид стихове, и с примери на руски и английски. ]
[ Идея за илюстрация на корицата: Ами, откровено казано не знам. Това са стихове за всичко и всяка илюстрация би била частична. Може би най-простото е да се публикува на корицата 0-ия миронет, евентуално на нещо като развиващо се руло, понеже той тъкмо за това е и написан, да даде представа за вида на стиховете. ]
— — — — —
СЪДЪРЖАНИЕ (на цялата книга)
0. Встъпление
1. За мъжа
2. За жената
3. За децата
4. За флората
5. За фауната
6. За Земята
7. За любовта
8. За красотата
9. За вечността
10. За мъдростта
11. Приложение І (развитие на формата на стиха)
12. Приложение ІІ (примеры на русском языке)
13. Appendix ІІІ (examples in English)
Забележка: Тук цялата книга се публикува в 3 части, а именно: в І-ва част са глави от 0 до 4 включително, във ІІ-а част са тези от 5 до 8, и в ІІІ-а част са останалите глави от 9 до 13.
Част всички, но съкратени до 10%
— — — — —
0. ВСТЪПЛЕНИЕ
Ех, мои малобройни читатели, вие не ме четете, но пък аз пиша! И знаете ли, аз даже взех да си мисля, че затова именно пиша все нови и нови неща, и прозаични, наред с разни преводи (че и под други имена), но и поетични, защото не ме четете! Понеже, виждате ли, ако ме четяхте (което значи поне по 100-тина души дневно на всеки сайт), и ако купувахте нещо от западните ми платени издания (да речем, по 1-2 неща дневно, за 2-3 долара), то аз щях вече да съм се възгордял, и оял и ошишкавял, и грохнал от ... чукане (защото те, мацките, така и щяха да се лепят по мен като мухи на истински мед), и изобщо нямаше да ми е до писане на нови неща, щях да си лежа на лаврите и да поркам по цял ден, не е ли така? А така съм си здрав и читав, и все по-трудоспособен, колкото по-одъртявам (е, не казвам, че винаги ще е така, но до към 75 лазарника е редно да откарам, след като нямам никакви болести).
Та, след този начален “амбюл”, искам да кажа, че в новата 2020-та година, която е много хубава като число, такива се случват не веднъж на век, ами веднъж на 101 години, аз очаквах да се случи нещо велико и епохално, и то така и излезе! Ами, аз почаках два-три дни, даже четири, но повече не можах, и през нощта на 5 януарий, т.г., в часа на развинтената фантазия, в мен се пръкна нова гениална идея за нов вид стихове, и щом като е така, то аз съм длъжен пръв да дам примери за тях, и от 5-ти януари това взех и да правя. И съвсем естествено се оформи идеята за 101 от тези стихове, които аз нарекох (защото нямам време да чакам друг да ги нарече някак), този път, миронети, понеже малко приличат на сонети, и са работа на (великия) Мирски, но, разбира се, са по-различни и уникални, и като че ли по-приятни за ухото. Те са и по-удобни за писане на стихосбирки, стига човек да е обигран в избраната тема, защото са и някак-си незавършени, карат те да продължаваш така и нататък.
Сега, нека дам малко пояснения. Първо, този час на развинтената фантазия е някъде след 2-3 часа през нощта, но за мен той е часа след ... второто изпразване на пикочния мехур! Ха-ха, не е ли така? Или пък хи-хи (но чак хо-хо не звучи добре). Е, аз ви обяснявам тези неща, защото — знам ли? — някои от бъдещите ми читатели и литератори може да се интересуват от моя метод на писане на стихове, та да ви го споделя, значи. След второто пи... човек, т.е. аз, вече се е понаспал, поизтрезнял ако има от какво (не при мен, де, защото аз обикновено пия до 80-тина грама концентрат дневно, а по-точно вечерно), и той вече може да даде малко работа на дясното си полукълбо, където се намира асоциативния процесор, който не е логичен, но пък е богат на идеи. Е да, де, ама важно е и човек да се е понаспал, за да може да проверява идеите и да ги записва, иначе файда — йок. Те това е, следвайте моя пример, ако няма някоя булка в леглото до вас да ви нарушава мисловния процес.
А за самите миронети, ами запознанството с тях е най-добре да започне с “тоалетния” такъв, т.е. с номер 00, който е предназначен за това, да обясни в стихотворна форма как се пишат такива неща. Това, което мога да добавя, е че аз не мисля да се бавя много, горе-долу по ден на миронет, 101 парчета (и с малко приложения на други езици, защото такъв гигант на поезията като мен не бива да пренебрегва останалата част от света, която, все пак, е по-голяма от нашата страничка), правят 100 дни, но нека са 120, или 4 месеца, т.е. до 1 май книгата трябва да е завършена, или иначе да не ми е името Мирски! Така, а ето го сега и образеца:
Миронет № 00
Изпробвам нов аз поетичен ритъм,
койт’ нека наречеме миронет.
Прилича той на древния сонет,
но е далеч по-симетричен, считам.
Римуваме отвънка и отвътре,
което е като че по-лирично,
по-неочаквано и по-епично,
а пък при тройката и фантастично;
не е като краката си да тътрим.
Завършекът е пак като сонета,
ала от времето на Ренесанса:
притискат се две стихчета, какт’ в танца
притиска се Пиер до Пиерета.
Казано по друг начин, ако записваме римата в края с латински букви (аз видях някъде това и то много ми хареса със своята лаконичност), миронетите са стихове от вида ABBA CDDDC EFFE. Обичайния (според мен) сонет е или AABB CCDD EFEFEF, или ABAB CDCD EEEFFF, а тези на Петрарка са (най-често) ABBA CDDC EFGEFG. Did you get it?
Добре, ами тематиката? Е, как да ви кажа. Аз съм човек с философски поглед на нещата, и като така може да пиша по малко за всичко, или за живота, нали? Освен това аз съм и поет, за когото поезията е за отмора, така че те трябва да са и смешни. И освен това аз влагам там и редица от моите прозрения, до които съм стигнал по пътя на ... етимологията, но тъй като вече ми омръзна да ги обяснявам, то тук ще подминавам всякакви дълги обяснения (търсете ги другаде, в крайна сметка), освен някоя непонятна чужда дума чат-пат.
Е, приятно четене, но все пак се замисляйте и какво се казва, защото, поне при мен, всяка дума си е на местото (при все че не твърдя, че не може да има други варианти, разбира се).
Начало 5. януари 20-та.
... (символизиращи времето за написването на книгата)
Край 10. април 20-та.
Е, господа, името ми все още е Мирски (поне за пред вас), понеже излезе, че за 95 дни написах 111 сонетни стиха (плюс едно, така, 200 реда други нещица, защото то и римата трябва да се сменя, и езика, иначе всичко омръзва). И това излезе философска стихосбирка, със звучни детски рими, за живота изобщо, както аз исках, с етимологични разбори на доста думи, понеже те крият вековния мироглед на хората по дадения въпрос, и с приложения на руски и английски, и с едно развитие на стиха до миронетон (като малко по-дълъг, който май се пише по-трудничко, така че добре че си бях избрал миронета като база). При това аз, естествено, не можех предварително да знам какво ще се получи, водеше ме само моята убеденост, че нещо сигурно ще се получи (след 30-тина години литературно творчество на популяризаторския жанр). И това 1 месец преди навършването на 70 години. Така че, как да ви кажа: ако бях ... изчукал 70 мацки една подир друга нямаше да съм по-доволен от себе си. А пък вие пак не ме четете!
01 – 04, 2020, София, Блъгария, Европейски Съюз (на куйрука му)
— — — — —
1. ЗА МЪЖА
№ 01
Мъжът е същество, което ... може
да стори нещо мило на жената,
почесвайки туй що’й между краката,
със нещо дет’ расте щом се наложи.
Това е смисълът на тази дума,
и ето че мъжа я оправдава,
защото стане ли му, не прощава,
и прави туй най-честичко за слава!
Той е стрелец, но течен му’й “куршума”.
Във моженето си е всеотдаен,
не спастря сили, нито пък барут;
с това би трябвало да е прочут,
но често подвигът му е незнаен.
...
— — — — —
2. ЗА ЖЕНАТА
№ 11
Жената можеш да сравниш със всичко,
защото тя е с множество фасети,
мени се без дори да се усети,
и общото сред тях е сал мъничко.
Например тя’й дете наивно още,
кокетка, взорове ловяща мъжки,
вакханка, нямаща в’обще задръжки,
мегера, сипеща злини кат’ въшки,
ил’ майка бдяща над детето нощем;
плюс туй старица вече помъдряла,
прегръщаща страданията наши,
надеждите ни, жизнените каши,
и в целий хаос божий лик съзряла!
...
— — — — —
3. ЗА ДЕЦАТА
№ 21
Децата са от майката ... детайли,
щот’ вързани били са с пъпна връв!
Туй Дядо Господ Го’й измислил пръв,
и аз го знам, ала не знам, друг знай ли.
Те също и цыпляются* към нея,
тъй както правят руските цыплята*;
освен туй са на педя от земята —
етимолозите поне тъй смятат —,
и да остават сам-сами не смеят.
Или пък чупят се те като клонки —
Kind, child, коляно, клан —, ил’ се допират
като ... филии хляб, или формират
редици, сякаш от драже-бонбонки.
Заб.: Прилепват се, притискат се, на руски, а пък цыплятата са пиленцата, защото правят това (или обратното), където го има и църкането, но и латинския sepsis.
...
— — — — —
4. ЗА ФЛОРАТА
№ 31
’Ми флората е всичко, що напира
напред към слънцето, расте, цъфти;
туй става толкоз бавничко, че ти
не виждаш как, но тя си просперира.
Тук са треви, цветя, дървета, храсти,
коит’ извличат вещества и калций
(тъй как ний лапаме храна на зал’ци),
и клончета протягат като палци,
за да приветстват слънцето със “здрасти”.
Те явно че не знаят що живеят,
ала го правят и ни радват с туй,
тъй че възхвалата ми нек’ се чуй,
щот’ мислят тъй и тез’, дет’ само блеят.
...
— — — — —
5. ЗА ФАУНАТА
№ 41
Е, фауната е това що мърда,
храна кат’ търси си, то тук, то там,
защот’ не прави ли тя често “ам”
то пада мъртва на земята твърда.
Но тя се движи не заради кеф,
ами от жизнена необходимост.
То бъдещето е непредвидимо,
ала от глад е най-баш уязвимо;
та често чревний чува се напев.
Кога насити се, тя си поляга,
защот’ да мърда няма вече смисъл;
и тоз’ закон го’й Бога наш написал,
затуй за всяк’ва фауна приляга.
...
— — — — —
6. ЗА ЗЕМЯТА
№ 51
Земята е неживата природа,
която е арена на живота,
койт’ съществува в допустима квота,
когат’ и где му падне туй на сгода.
Така че нека почетем и нея,
туй тяло реещо се в небесата,
откъснато от Слънцето, звездата,
но впримчено от гравитаци`ята,
известно кат’ богиня гръцка, Гея.
Щот’ мъртвото по своему живее —
кат’ равновесие на разни сили;
пълчища там частици са се свили,
встрани да кривне никоя не смее.
...
— — — — —
7. ЗА ЛЮБОВТА
№ 61
Ами сега: какво е любовта?
Добро ли’й, зло ли’й, и защо я има?
Навярно, все пак, е необходима,
щом всеки в нещо търси си ортак.
Така че тя привличане’й, най-общо,
симпатия или афинитет,
за нея всичко живо е с билет,
какъвто и да си, не сал бипед —
стремиш се доброволно в чуждо робство.
Това’й взаимна гравитация,
за да останеш после малко сам,
да кръшнеш на насам, ил’ на натам,
не е тотална узурпация.
...
— — — — —
8. ЗА КРАСОТАТА
№ 71
Какво е красотата, питам вече?
Предимно себе си, кога творя.
И тя е туй, що да измайсторя,
се мъча цял живот, и ти, човече!
Тя’й равновесие и хармоничност,
пропорции, изящество, мечта,
възникнала е тя наред с света,
и на материята е оста,
реална’й тя, а не метафизична.
Тя чувство е за мярка, степен, тон,
в материята мъртва или жива,
тя радва ни когат’ ни се разкрива,
и най-добрия’й за живота фон.
...
— — — — —
9. ЗА ВЕЧНОСТТА
№ 81
Да хвърлим поглед и на вечността,
която неизменната е цел
на всеки, и със туй май сме прицел
на божии усмивки под мустак.
Защото даже мъртвото, скалата,
не може чак пък вечно да изтрае,
не щото Господ с нази си играе,
а щото се развива, те това е;
то част е от процес, във същината.
Процесът е във времето движенье,
не може той да влезе във трезор,
натюрморт никога не е чак морт,
подвластно’й всичкото на разложенье!
...
— — — — —
10. ЗА МЪДРОСТТА
№ 91
Настана време и за мъдростта,
и тъй кат’ аз се мисля за мъдрец,
да просветя и всеки мой четец,
за туй какво’й ядрото ù, костта.
Накратко, туй е главно равновесье
на жизнените цели със средата,
как плавно да се носиш по водата,
когат’ не стигаш дъното с краката,
и даже да си тананикаш весел.
Мъдреца е от мъничко доволен,
за суетите земни не ламти,
светлик безспир в душата му пламти,
що грей и осветява пътя волен.
...
— — — — —
11. ПРИЛОЖЕНИЕ І
(развитие на формата на стиха)
№ 101 (миронетон)
Дотука бяха, liebe meine Leser,
сто плюс един лирични миронета,
но тъй кат’ вече хвана ме съклета,
миронетон си пиша аз за pleasure.
Той е със ред отгоре над сонета,
достатъчно да хване берекета
на автор със таквоз’ въображенье,
че някой да го стигне’й постиженье
достойно за всеобщо преклоненье,
и даже автора на тази форма
би го прегърнал пылко и задорно.
Би я прегърнал с порив и ефект,
ако е авторка от женски пол,
щот’ литва Мирски, га че ли’й сокол,
съзре ли мацка, няма в туй дефект.
№ 102 (миронетон)
От устрема на времето увлечен
стреми се всеки да е паралия,
обаче аз съвсем не съм от тия,
за мен сал разума копнеж е вечен.
Защот’ парàта бързичко се пръска
(като зрънца пред някой гладна гъска),
и ставаш тъй работно ти добиче,
за друг, кой с твоя тежък труд се кичи,
но те цени комай кат’ ... въшки пичи,
със правото на свой ред на пазара
със други да си правиш ти гаргара!
Парата средство е за униженье,
докат’ умът, той никога не гасне,
ала народа лъжи се със басни,
и ... лижи дирници със наслажденье!
№ 103 (миронетон)
Та думата ми е сега за секса,
що Дядо Господ дал е на света,
тъй как се хвърля на бедняк петак —
кат’ светъл лъч на мъките в комплекса!
Но всичко туй е кат’ върха на айсберг,
а през останалото време трайкаш,
хабиш се цял ден с риск за свойта кожа,
на койт’ си неминуемо подложен,
тъй че един миг после сал да можеш
във кефското блаженство да се цопнеш —
кат’ че ли топъл хляб в медец си топнеш!
Но туй е секса, в напречен разрез —
щастлива капка в океан от мъки —,
обаче виждаш, че живота бъка,
тъй че сексувай, не бъди сербез!
— — — — —
12. ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ
(примеры на русском языке)
№ 104 (миронет)
Послушайте госпожи, господа,
а новый стих представить собираюсь,
который лучше, хоть я не ручаюсь,
сонета в некотором смысле, да.
Здесь рифма на манере итальянцев,
в концах куплета, дальше в середине
рифмуется, да вот при той картине
триплируем в центральной же строфине,
выбрасывая так ... протуберанцев!
Но по бокам строфы четырёхстрочны
как сдвоенный, опять же, бутерброд;
я думаю эт’ привлечёт народ,
и авторов, те мной уполномоч’ны.
№ 105 (миронет)
Представьте только если-б’ у мужчины
не “палка” была снизу, а ... “лохань”;
и баба “пестику” велела-б’ “встань”
и превратись в сосущую дубину!
А эт’ возможно, ибо так растенья
и размножаются же испокон веков,
мы слышали-б’ опять досадный секса зов,
да вот у бабы был-б’ тогда мужской норов,
толочь в мужской же ступе до забвенья!
Тогда бы бабы лезли под мужской подол,
а мужики жеманились-б’ стыдливо;
то было-б’ бабье царство, вот на диво,
да явно Бог отвёрг эт’ способ, вот в чём соль!
№ 106 (миронет)
Мне больно ибо демокр`ати`я
обман сплошной, очковтирательство,
над разумом эт’ издевательство,
эт’ бред собачий, галиматия!
Ведь выбор снизу, он некомпетентный,
да и не применяется нигде —
ни в армии, ни в бизнесе, в селе
ил’ в городе, он только элемент,
взамен костей, но есть в нём риск латентный!
Однако, коль людишки так уж глупы,
то пусть они пеняют на себя;
добавлю лишь, ус левый* теребя,
что ум всем, всё равно, ни дать, ни купить!
Зам.: Это важно, ибо подчёркивает мою левую политическую ориентацию.
№ 107 (миронетон)
Полны сны наши всяческих кошмаров,
видений бурных сексуальной страсти,
те жмут из “тюбиков” подчас чуть “пасты”,
и спать мешают нам как рой комаров.
Однако это нас и забавляет,
природе скотской нашей потакает,
и освежёнными мы просыпаемся,
в бурлящую вокруг жизнь окунаемся,
и с каждым днём быстрее приближаемся
в финалу уготованной нам жизни, эх,
так и не поняв для чего жил человек!
Во время сна взлетает дух наш выше,
дорогу нашу в мыслях лишь мостит;
так вьёмся мы по временной оси,
и vita*-жизнь витиевато дышит!
Зам.: Здесь я хотел подчеркнуть циклическое движение всего живого, что зафиксировано в латинском языке (а за его спиной стоит и санскрит), потому что там la vita это жизнь (и ещё куча вещей), а il vite это лоза, и она вьётся как винт, ввинчивается вверх и, в переносном смысле, в будущее! Это понимание люди в древности впитывали с молоком матери, и они старались индивидуально и в социальном плане подниматься вверх, в то время как в современном потребительском обществе люди двигаются (даже нет надобности ввинчиваться, достаточно не противится течению) только в сторону дна пресыщенности и морального разложения. Но это из “другой оперы” так что я не буду разглагольствовать здесь по этому вопросу.
— — — — —
13. APPENDIX ІІІ
(examples in English)
№ 108 (Myronet)
The nice thing in the life’s the very life,
Not that it’s bad or good but that it is;
It might be just a whimsical caprice
Of Nature-God but it’s profoºund, ripe.
This means to move and clime to reach high lands,
And sattºle theºre ruling ov’r the others,
What means to try to play God himself rather,
And leave posterity as mother, father,
But the important thing’s this striving trend!
Of course not all reach highs, some few of them,
But all try giving all what they possess,
And losses are not counted, just success,
And there’s always place for sheeps and rams.
№ 109 (Myronet)
Oh, sex is something exquisite, isn’t it?
No matter homo, hetero-, or both,
Because of this birds, mammals, insects, moths,
All copulate with pleasure and feel fit.
The secrets are bit snotty, but, no matter,
They fill some caverns bringing satisfaction,
And all this wriggling, sticking up, inflexion,
This repetition; hoping for perfection,
Is nice, or else propose you something better!
What shows that God is good, not evil Might,
And death, with sex completed, is not bad,
So that to be reborn I will be glad
As bug, whatever, that’s what I think, guys.
№ 110 (Myronet)
The Sun the one and only god can be,
Because withoºut it we’ll die for months,
Plus that we are investing bigger funds
In solar batteries, yet don’t believe.
We don’t believe because the Sun is reºal,
And we delusions want, mystifications,
To cry ah, oh, in silly exaltation,
Anticipating dreadful ruinations,
But not appraising things matºeriºal.
I would have seen in every town pillars
With shining artificial suns on them,
Or peopºle wearing precious solar gems,
But no, we are not silly, we are … sillier!
№ 111 (Myronetton)
The female sex the mediocrest is, you know,
Because she’s birth box, must preserve life, and this means
She couldn’t allow big variations of the genes,
Hence she is silly, average, dull, boring, oh!
Extraordinºary exclusive, though, is the man,
He genes must change, for to provide for some new trends,
He may be non-perspective, crazy in his way,
Yet must in something differ, has his oºwn say,
Not just on reached once by forefathers place to stay.
Hence he is contrary to her in everything,
Else human race, instead to rise, will slowly sink!
But more to this, the man is also moderate
In everything, and this is, truly, wisdom
He his desires can control, can cease them,
Because in-th’ sex he sometimes can, or not, do it*!
Rem.: I have explained this in several places long ago. The point is, that from early age, from his puberty, the man sees that sometimes he can, but sometimes this is not so easy, and in this way, forced by the sex, he becomes used to search for moderation in other things, while the woman is not subjected to such limitations, and because of this she is immoderate. And also (as explained earlier) she is mediocre at least because she takes care for the posterity, and it is silly in the beginning, very clever person will not be suitable there, so that everything is justified, the sexes must be exactly different, not equal, because such has made them the Nature or God (strike out the redundant).
— — — — —
К Р А Й
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/