Йотата-Ататой, 2020
Известен още като: Иванчо Йотата, Очнави Ататой, Иван Бугаров, Йотабаш Гяурджи, Нострадамус Буладамус, и под други имена
[ Резюме: Това е мой неочакван експромт в края на коронната и протестната за България година, който аз и не бях помислювал да пиша, но след като народа ни продължава да протестира, то може ли Йотата да вземе да мълчи? Този път това са секстети, от малко странен вид, които започват като обикновено четиристишие с римуване през ред, но после последните два реда в римово отношение се обръщат като с огледало, така че се получават две тройни рими. Тези стихчета най-безсрамно (но заслужено) оплюват нашите демократични "постижения", които ни закараха на полагащото ни се последно място в Европейския Съюз. Тук в смисъл на сарказма колегата Ботев остава далеч зад автора (счита последния). Ако харесвате демокрацията, и нашата, а и въобще, не си губете времето за четене на такива бълвочи (е съвета на автора). ]
[ Идея за илюстрация на корицата: Хм, аналоят е поставка, на която в църквите се слагат важните книги, аналите, и която в случая трябва да е не църковна, а държавна, с 2-3 лъва отпред, или които я подпират, и зад нея трябва да стои скромния Йотата (който, понеже е дребосъче, може да е даже стъпил на някакъв подиум. Да де, но май че по-добре ще бъде лъва тук да е един, и да е яхнат от Йотата, а поставката да е привързана над гривата му, така ще се получи по-интригуващо. И дори още по-готино ще бъде ако художника изобрази лъва ... изправен на задните си крака, като че ли е кон. Що се касае до българската варварска общественост, то тя е добре да бъде показана в гръб (като символ за нежеланието да слуша този "лъвник"). А за още по-голяма яснота е добре да има малки стрелички които да излизат от балончета, където да пише, съответно: "Йотата", "Аналой", "Вар-Вар-ия". Ами това е, и като картинка в рамка, с размери 450 x 450 пиксела, и под автора и заглавието. ]
— — — — —
СЪДЪРЖАНИЕ (на цялата книга)
Предисловие
Словие (sixty six хумористични секстета)
Послесловие
Забележка: Това е съкратения вариант до към 10 %. Пълния текст засега е срещу минимално заплащане, търсете го на Запад (като разрешите на браузера си да търси извън страната ни).
— — — — —
ПРЕДИСЛОВИЕ
Господа, тази книга аз, естествено нямах никакво намерение да я пиша, но след като, от една страна, народа протестира, вдига джавала без да знае какво точно иска, но я вдига (щото сега му се е паднало), а, от друга страна, аз бях набрал инерция в тази юбилейна за мен (направих 70 лазарника) година, като написах една след друга (е, под друг псевдоним) 5-6 поетични сбирки с разни бъзикни, по за месец книжка и после следващата, и реших да драсна нещо и под това име, а и, от трета страна, аз продължавам да съм сърдит на цялата наша българска общественост за това, че изобщо не ме брои за слива, както се казва, така че посрещам всеки един повод за оплюване с отворени обятия и радост в сърцето. А то, разбира се, че има за какво да се оплюва всичко и всички у нас, защото ние, откакто дойде тая пущина, демокрацията, и, или затъваме надолу, или залепваме в тинята, но измъкване от нея няма никакво! Сега ние абсолютно сме по-добре отколкото преди едно 30 години, да речем, но относително, сравнени с други, близки и далечни, пост- или без- комунистически страни, сме все на куйрука, по-зле отколкото и в третия свят, really!
Ами ето ви поне едно сравнение, аз лично, научен работник, потомствен интелигент, с над 2 висши образования, получени в 3 различни страни, и владеещ в своя "залез" над 3 чужди езика (плюс родния си български), написал само под този псевдоним за 3 години над 30 различни статии с ценни наблюдения и предложения, които съм превел саморъчно на 4 езика, все още получавам пенсия в размер на 4 (отивайки към 5) ... трамвайни билетчета дневно за всички разноски (и това са ми всичките доходи). А иначе казано, пенсията ми е равна на 1/3 МРЗ (минимална работна заплата), която е 7 пъти по-ниска от средната (ако я броим за 2 и 1/3 минимални), която е грубо 7 пъти по-зле от средното за Европа положение, или дотук само 50 пъти по-ниски доходи от минималните, но аз, все пак, не съм Сулю Пулев, така че мога с основание да каже, че получавам поне 100 (сто) пъти по-малко, от това, което заслужавам (понеже аз продължавам да работя пред компютъра поне 6 часа дневно, и заплитам стихове през нощите)! Е, такива като мен са останали навярно стотина души в страната, най-много хиляда, но тези които живеят под всякакви граници на мизерията (беднотията е хубава дума, достойна), въпреки че получават и интеграционни пари и пенсия (или даже и това нямат) са от порядъка на цял 1 милион души, господа!
Защото аз, като "учено" (според вица), се оправям добре с едно 2 до 3 пъти по-малко пари от другите, аз съм засега и kerngesund а другите дават сумата пари за лекарства, така че всякакви доходи под една дори цяла МРЗ (600 лева за кръгло към 2020-та) на човек се считат за бедни доходи, а 1/2 МРЗ вече е мизерия за основната част от българите. И това е заслуга само на нашата демокрация, на лошия модел, не на една или друга партия, а на всичките взети заедно, обаче на никой, и отгоре и отдолу, не му пука от това, хората просто не знаят какво да правят, всеки гледа да граби колкото може докато може, което е неморално според всяка една религия! Доволни са само младите, защото нямат база за сравнение и никой не ги хока че искали да се чукат, още едно 10-тина процента дребни търговци и занаятчии, които се хабят зà лудо и си бършат взаимно ... задниците, so to say, като плащат смело на другите за някои неща, с пари които те вземат от същите тези други хора, но за друго нещо, и едно 3-4 % бизнес и полит- олигархия, които въртят големи пари, но отрочетата им са поголовно наркомани. Добавете към това и липсата на всякакъв морал в страна на безбожници, отсъствието на семействата като градивна единица на обществото, процъфтяването на хомосексуализма, упадъка на цивилизацията в световен мащаб, и някои други подробности, и излиза, че сега ние, определено, водим много по-безпътен живот отколкото нашите родители и прародители!
Но стига морализиране, gaudeamus igitur, или да се покефим малко с весели стихчета по адрес на хора, които са далеч от дереджето на обикновения българин. Понеже в тази обстановка на народни протести всеки взема участие по своя си начин, или както е казал поета, и в моя перифразировка:
Всяка, значи, възраст, класа, пол, занятие,
рипа да участва във туй предприятие,
сал богатий трай си и си ... чеше патката;
учено пък няма, в Запада е пратката.
Що моми — станàле вси са касиерки,
що момци — простеят, с глàви кат' манерки,
той пък, беден, гол, бос, нямайки мангизи,
в ... кофите тършува, стихове си ниже!
А то дори може да се каже още, че това е една нова Епопея на Забравените, само че докато Вазов е имал предвид забравени от народа героични личности, то Йотата има предвид забравени от хората очевидни причини за нашите каши, които се свеждат основно до липса на съгласие и единство по основни въпроси от действителността ни, до промяна на акцентите на политиката, и, в крайна сметка до варварщината на един народ от безверници, загубил де що имаше морал, понеже той бил про-комунистически. При това положение пред нас има само две бъдещи тенденции, и ние правим смели крачки и по двата пътя. От една страна това е изнасянето на де кой може навън — спасяване на плъховете от тънещия кораб, но плъховете са смели и интелигентни животни, те не са за презиране —, а от друга страна това е увеличаване на небългарския етнос, който, като правило, е и по-морален от нас! При изнасяне на малко (варварски) българи сред цивилизовани народи ние се оправяме там завидно добре и бързо, а и подобряваме гена на тези страни, те донякъде затова и ни приемат. А при увеличаване на етническите турци и араби у нас, ние също придобиваме улегналост и уважение към другите, което иначе на нас ни липсва. Тоест, тези два пътя са не само неизбежни, но и естествени и ... правилни, от това печелят всички, и ние и другите, но това при положение, че не можем или не искаме да търсим някаква коалиция със славянски народи, че бием дузпата на традиционното за нас русофилство от възрожденските времена. Да, но никой не поставя нещата в тази светлина.
Сега малко и за самите стихчета. Ами те са секстети, както и е казано в подзаглавието, и като така аз реших, че трябва да бъдат точно 66 (sixty six), и те започват като най-безобиден куплет с редуващи се рими, от тип ABAB, но после последните 2 реда се отразяват като в огледало и дават ABABBA, при което има две римуващи се тройки, което не е чак толкова лесно, но Йотата търси трудностите (той и при мацките гледа да са с по-тесничка, нали така?), а и използувайки бая чалнати думички тук-там това излиза и не чак толкова сложно. Ето като в този нулев куплет, за запознанство:
* * *
Да пробваме сега и тоз' секстет
със странно омешàвени шест реда.
Удобен тоя за всеки е поет,
и както аз сега на него гледам,
предчувствам си поредния напредък
на моя поетичен ... драндулет.
Така че: на път, мои малобройни читатели, чакат ви 400 поетични реда.
11. 2020, София, Варвàрия (давана за благозвучие като България)
— — — — —
СЛОВИЕ
(sixty six хумористични секстета)
* * *
Ужасно благодарен съм на НОИ
за неговите родни ... тъпотии!
От този цирей рукна първо гной и,
понеже йощ не мож' да се отмие,
то жалко за народа наш мен ми е,
що с демократските лъжи се гòи!
* * *
Инстанция държавна със експерти,
що кротко къткат куриците наши
със своите услуги и оферти.
Те толкова лепливи бъркат каши,
че свестния човек се вече плаши,
и праща ги по дяволите-чèрти.
Заб.: Нека вмъкна само, че латинската дума expertus, учитайки и английското pert като дързък, би трябвало да се преведе на български като "самоизхвърлил се нахалник"! Във всеки случай за експерти се говори обикновено там, където хората нямат други титли или звания (като инженер, доктор, полковник, и прочее), и това става най-често във висши държавни учреждения (макар че е възможно и в някои търговски фирми да прилагат подобни названия, защото и там хората са без сериозни дипломи, като правило).
* * *
Или да вземеме след туй и Президента —
'ми той, човека, си е седнал най-отпред.
Това излиза в тоз' момент да е акцента,
седенето му става бързо табиет.
Какво че нещо не било у нас наред?
Ах, туй кресло уютно е като ... плацента!
* * *
Човекът среща и изпраща гости,
ръкува се, потупва по гърба,
но мигар ш'вземе, я, сега да пости,
след кат' мнозина гонил ги'й глада?
Да хване келепиреца, 'ми да;
изпуще ли го, Бог не ще му прòсти!
* * *
Или към бившите да минем комунисти —
'ми те дори и соц'ялисти веч' не са!
Те само поврътливи са, досущ кат' ... глисти,
и те заливат с мили думи на часа,
но за народа си не дават и петак,
и са едни, посредствени дори, артисти!
Заб.: Последния свестен комунист беше Жан Виденов, на когото СДС-арите побързаха да му "духнат под опашката", но и неговите хора одма го зарязаха, както на времето сториха и с бая Тоша.
* * *
Но лявото е нужно, при живот мизерен,
па ако щете само за да прай баланс!
Не е центрирането им подход тук верен,
ами е външен блясък, фарс, привиден гланц,
та кариеристичния им ароганс
да скрий от погледа народен, що'й в тях вперен!
И т.н. ... Обаче, господа, когато нещо е съкратено — а къде повече от до 10 % съкращения —, то ме търсете някъде за пълния вариант, примерно на Smashwords, срещу някакво малко заплащане (но пък, ако то ви се стори голямо, то комбинирайте се няколко души, никой не ви пречи).
* * *
А варварщината ни е венеца,
що лъвската ни грива украси.
Помага ни тя както ... Баба Меца,
'га рипне да помага, да спаси.
Това усилията ни гаси,
и ето как се стигна до ... пиздеца!
Заб.: Баш последната дума, която е руска, е много употребявана там и значи: фалит, печален край, бастисване, окьопазяване, о- или на- ##ране, и други подобни, и е очевидна производна от тяхната п#зда, която на български се превежда като онази дума, която започва като павилион и свършва като будка. Надявам се, че ме разбрахте.
— — — — —
ПОСЛЕСЛОВИЕ
Ами това е, господа, свърших обиколката из политическата арена на моята Варвàрия, за последните 30 демократични години, които не ни донесоха нищо, ама нищичко хубаво, в относителен смисъл, както казах и в Предисловието. Абсолютно погледнато ние сме доста по-добре — примерно казано една пиезо-запалка отдавна струва колкото 1-2 ... яйца, докато по-рано, при тоталитаризма, тя беше към 50-тина (6 лв. такава с дюза, при цена на 1 яйце 0.13 лв), или цветен телевизор, автоматична пералня, лека кола, и прочее —, но това подобрение на стандарта ни е по чисто технически причини, то няма нищо общо с демокрацията, която направо ни затри като народ! Не че нещо подобно не можеше да се очаква, понеже равнопоставеността (в случая отворен пазар, еднакви цени, свободен поток на стоки и хора, и прочее) може да доведе само до по-ярка изява на ... неравенството (в случая в икономически план), но никой не бе предполагал, че можем да стигнем чак до такова трагично ниво.
За това си има и обективни причини, очевидно, но има и неща, които са следствие само от лошия модел на капитализъм, който ние избрахме, понеже и комунизма си беше вид капитализъм, в днешно време надали някой се съмнява в това, но ако тогава бяхме на едната крайност, то сега сме на другата, докато някаква среда може да се постигне само в силно развити страни, каквато ние не сме — и някога няма да бъдем, ще ви кажа аз —, така че е повече от ясно, че ние трябваше, а и трябва, да търсим някакъв разумен компромис, което предполага и неизбежно обединение около някаква обща платформа! Да, но ние не щем компромиси, ние искаме, според руския (който е полски) лаф: или пан, или пропал, и стана второто. Или може да се използува притчата за жабата и подкования вол, и други алегории, но истината е, че от алегориите на нас ни останаха само ... гориите, тъй да се каже (имайки предвид руското горе като мъка)! Нищо ново под Слънцето, "Горе от ума", нали?
В същото време, обаче — нека ви дам и този пример —, една Япония, била напълно и безусловно разбита във Втората световна война, и какво станало после, а? Ами станало това, че някой си японски бизнесмен (да речем, ... Курумуру Номустава) бил рекъл: е, добре, нас да водим войни не ни бива, жалко, но факт, ама я да опитаме на икономическия фронт, току виж и победим тези мръсни американци (на които не им стига цял един континент, ами и два океана наоколо са обсебили). И, както се казва в приказките: речено, сторено! Но това е бил виден човек в своите среди, с влияние, и най-вече с капитали, а и японците са силно сплотени хора, хора с дух, не само ламтящи за мацки, коли, пари, и прочее материални блага, така че номера се получил (така както на времето си и един гений, зъл или не, но гений, тъй наречения Ленин, бил рекъл, че комунизма може да успее именно в най-изостаналата европейска, но по-скоро азиатска страна, и той взел че успял, поне цели 70 години, че и днес до голяма степен, с варирани идеи, но социалистически).
Е, а в наше "село" се бил пръкнал един Йотата, който стигнал до извода, че ние никога, ама никога, няма да успеем да бием западните икономики (а да не говорим за военно отношение), но ние съвсем спокойно можем да се отличим на едно ново поприще, на социалното, което е и най-важното за нас! Ако имах зад гърба си някой Крез, или Рокфелер, или някой друг финансов магнат, то аз бих успял, положително — ако не за друго, то поне затова, че хората и животни дресират и успяват, ама "со кротце и со благо", с добра храница, и с грижи и любов. Или пък ако имах силна политическа, па дори и мафиотска структура зад гърба си. Или религиозна подкрепа (от Папата, примерно казано). Ама аз я нямам! И понеже, наред с това, хората, моите ужким читатели, имат също толкова пипе колкото една чавка и като стигнат до някое мое произведение на някой чужд сайт — в никакъв случай не български, тук човек трябва да си плаща за всичко — и изобщо не се усещат, че това са велики идеи! Те може да звучат утопично, но са велики, те чертаят бъдещето на цялото човечество, нито повече, нито по-малко! Плюс това болшинството от българите не се сещат да си настроят браузерите за търсене и в чужди интернет пространства, тях българското ги устройва напълно, но и нашите мафиотски политици и бизнесмени ги устройва лесното манипулиране на такива болвани или балъци. Така че излиза, че дори и добронамерени читатели не могат да стигнат до полезни писания, понеже те не се публикуват у нас, т.е. ние сме си пак същите затворени paesane-селяни!
Та такива ми ти работи, но да се върна, все пак, към конкретната поетична книжка, която написах (ако щете вярвайте, ако щете недейте) за половин месец, ако броим самите 66 секстета, защото за завършването ù трябва още поне толкова време. Изобщо, от висотата на моите далеч над 10 хиляди поетични реда, и то на 3 езика, но основно под други псевдоними, аз мога смело да заявя, че писането на стихове, разбира се, не е лесна работа, но ако човек си "набие ръката" (според руснаците) за едно 4-5 години (а при мен са повече от четвърт век), то в това и няма кой знае какви проблеми, освен ... да си намери подходяща тема! Очевидно това е така, и то се доказва от класиците, които са писали бая дълги неща на базата на религиозни притчи или сказания. Е, при мен ... ерогенната зона, so to say, е оплюването на демокрацията!
И тъй като някой читател може да се възмути от такова откровение, то нека добавя някои биографични моменти, а именно това, че аз останах без постоянна работа от 1.2.1990 година, от деня на шоковата терапия, именно защото бях считан за много ценен кадър, трябваше да изчакам цели 3 месеца предизвестие за напускане, и след този момент нататък (когато нашата страна вече беше тръгнала по пътя на демокрацията, ха-ха), аз останах четвърт век без работа, докато се пенсионирам с тази мижава пенсия, понеже на никого не му трябваха учени хора. Виж, ако се бях преквалифицирал или "духнал" навън, то щях да имам работа, но тук у нас, не! Нищо че съм бил научен сътрудник в БАН, и още тогава с 2 висши образования от 2 различни страни. Те затова аз мога да си позволя да вмъкна тук и следната бъзикня, като предполагам, че вие ще схванете че демократката тук е олицетворение на мис Демокрация:
Кат' видя демократка,
и щръква мойта ... "патка".
Ех, за минута кратка,
но бълва "суроватка",
с идеята крилатка:
да сплескам тази матка!
Защото великото "пиянство" на нашия народ, което аз предпочитам да наричам олигофрения (или хроничен алкохолизъм, ако така повече ви харесва), беше, и все още е, убеждението, че комунизма е лошо нещо, а демокрацията е хубаво, докато истината е, че — слушайте фнимателно —: комунистическата идея е най-светлата идея в човешката история, тя датира още от първобитното общество, и намира отражение във всички религии, това е идеята за обединението на хората, така че всеки да работи за другите, а не за себе си, и по този начин да работи за себе си (а не обратното), само дето нейната реализация се оказва много трудна, поради вродени "дефекти" на човека, но винаги е възможно, а и нужно, да се прави нещо, това, което е най-удачно в момента, за нейното реализиране (което може да бъде постигнато само асимптотично); в същото време демокрацията е едно "велико" ... будалкане, надлъгване, баламосване, и прочее, което изобщо не е правилно решение, но тъкмо поради тази нейна нелогичност тя е и най-великото, поне за момента, изобретение в социалната област!
Защо, ще кажете вие? Ами защото хората по начало искат да бъдат лъгани с нещо (латинската поговорка: Mundus vult decipi), тях не ги интересува истината, важното е лъжата да е красива (както, примерно, равенство, братство, свобода, и т.н.). И освен това истината никога не е на краищата, тя е по средата, така че винаги, подчертавам винаги, е нужно да се търси някакво умерено или средно решение, което в случая и за нас е именно в това, хем да има грижи за всички на едно минимално възможно за момента ниво, хем да има експлоатация, точно като изсмукване на силите на всеки в някакво отношение, и всяко залитане само на едната крайност е вредно, порочно, глупаво и направо тъпо! Нещо повече, това е единствения възможен път във бъдещето, където максималната експлоатация ще бъде предимно ... само-експлоатацията, така както прави и всеки един научен или творчески работник или пък аристократ, човек хем осигурен добре, хем с достатъчен морал, за да е постигнал, че живота няма друг смисъл освен този, да направиш за другите това, което можеш, независимо от това, че те най-често не го оценяват. Ако чрез тези грижи за другите човек не печели нещо и за себе си, то значи обществото в което живее е лошо! Прочетете си, ако обичате, тези мисли отново!
Така че аз съм убеден в идеите предизвикали появата на моята партия НАПУК, но нека пак повторя, че аз съвсем и не съм искал да измислям каквито и да били партии и да се ангажирам с политически въпроси, понеже политиката е най-голямата известна досега ... курва! Е да, де, но тъй като хората са достатъчно ограничени за да схванат двузначността на това твърдение, то нека поясня, че това е колкото лошо, толкова и хубаво; хубаво е защото хората обичат курвите, нали така, и аз ги обичам, донякъде, а лошо е защото те, все пак, са курви, пак нали така? И аз, действително, не съм предвиждал такъв развой на събитията, прочетете моето първо огромно Отворено Писмо до цялата ни общественост (политически партии, Парламент, медии, и прочее), и ще видите, че аз само намеквам за някои въпроси, скицирам ги, не искам да губя времето на хората и да отнемам желанието на някой друг, по-млад и амбициозен, да се изяви с нещо, като помогне за оправяне на батаците у нас. Понеже аз, като интелигентен човек, мисля че има очевидни неща, които всеки вижда, и ако си седне на д-то и се замисли, ще стигне то същите, или подобни мисли, които са се въртели в моята глава. И се надявах да мина е едно единствено писмо, и само на български. Да, ама не! Защото тази наша представителна (аз се убедих в това), но лошо представяща ни официална общественост само се ... пипа където може и шикалкави, разправя бабини деветини (както НОИ се опитва да обори — и за момента успява — основното положение на римското право, че щом нещо не е изрично забранено, то е разрешено, като чисто и просто ми забранява да се откажа от доброволно внасяното само-осигуряване за една година), или още по-добре — прави си оглушки и реагира според нашия лаф "ти му думаш, оно рупа ли рупа"!
Ами щом е така, то вашия Йота запретна ръкави и написа цели 30 материали на 4 езика и ги помести на дузина външни сайтове, за да не каже някой, че той не е обяснил нещата. Обясних ги, и партия измислих и предложих, НАПУК, но, пак си мисля, че основното нещо, за което мога да бъда поздравен, е измислянето на нейното ... име, а не на самите ù Манифест, Програма, и Кодекс, които просто се носеха във въздуха, според мен. Както и да е, и това направих. И пак никой не ми обръща внимание. Ами тогава почнах да плюя и съвсем открито, излязоха моите 3 стихосбирки cum прозаични обяснения, съответно: "Майчовина", "През Просото", и тази "Варвàрия", и пак се заричам повече да не пиша каквото и да било политическо, но това зависи от обстоятелствата. Обаче наред с плюенето аз искам отново да благодаря на тази цяла наша Общественост, за това, че ми дава живинка на стари години, поддържа ми тонуса, аз с всеки изминат ден, буквално, чувствам как се извисявам все повече над себе си, и отдавна надминах колегата Ботьов. Ето поредния ми израз на тези топли чувства на признателност към варварската ми татковина.
Варвари различни има
Обаче аз Варвàрията моя
обичам чак до ... умопомрачение.
Затуй възправих се пред аналоя,
да вмъкна ново, в случая, значение.
'Ми ето, аз, нищожното "растение"
не си руша рахата ил' покоя,
ами изказвам смело свойто мнение,
сарказма даже като си утрòя!
Защото има варвари и варвари, както се казва, има лоши варвари, за каквито целия свят ни взема нас, ама ние не сме такива, а има и едни такива мили варвари като българите, които никому другиму нищо лошо не правят, а вредят само на себе си! Понеже ние това и правим, ние, примерно, си унищожихме интелигенцията, понеже тя била про-комунистическа, обаче ... . Ами, господа, ние и в това отношение действаме по варварски, нищо организирано, на самотек, художествена самодейност, един вид — след като и един ... геноцид не можем да проведем както трябва! Срамота, господа демократи! Ей ги немците на времето им, решили, че евреите стават само за сапун, и — речено сторено, нали? Или някакви си ху#вейбини у Китая (наречени така сигурно защото вместо да работят само си веят оная работа, където съм сложил диеза), и решили да понакажат интелигенцията за това, че много е учила, като пратили всички професори и тям подобни да чистят тоалетните в някои заводи и работнически общежития — и го сторили! А ние какво? Ами, нищо. Ако оцелее от въздуха и слънчевите лъчи, то добре, а пък ако погине — ех, Бог дал, Бог взел, нали така?
И това важи този път не само за официалната общественост, това важи и за обикновения ни народец, защото аз имам някои свои наблюдения от моите непосредствени комшии във входа, които са готови да ме уморят от глад ако трябва, но да давам някакви общи пари за нещо, което лично аз не ползувам в такава степен! ( Грубо казано да плащам колкото за 4 души, въпреки че аз ползувам тези услуги и към 5 пъти по-малко от средното, и плюс това при доходи 7 пъти по-ниски от средното, и прочее — което прави над 100 пъти по-несправедливо по отношение на мен, защото аз много съм учил, и като така живея с мизерни доходи. Аз възнамерявам да направя едно хубаво материалче и от това, за да покажа, че, противно на нашата поговорка за рибата, дето се вмирисвала от главата, тя може да се вмирисва еднакво добре и от корема и опашката, стига да е на варварска българска почва. ) Така че ние сме си безспорно варвари, от главата до петите, но сме едни добрички варвари; ако човек изпростее като масите, то масите няма да му правят нищо лошо, а пък ако не може да простее, или не иска, или бил с някакъв морал, когато вече у нас никой няма такъв — е, тогава сам си е виновен, де, никой не го е карал да се отличава толкова от средата си.
Ето в тази задържаща, като начало, реакция на средата към изключителното у нас се проявява не само нашата варварщина (защото това може да са хора стари, или бедни, или болни, или млади, и прочее, важното е, че не са като масите), но и нашето стимулиращо въздействие върху тях (да се оправят ако могат, или да си се изявяват колкото си искат, стига да не пречат на другите)! Т.е. ние не — грубо казано — убиваме или малтретираме изключителното, не, ние просто го оставяме самò да си погине (както правели и в древността като захвърляли разни бебета-изродчета на някакъв хълм). А пък ако то случайно оцелее и се изяви с нещо — е, машала тогава, ашколсун!
Е, аз засега оцелявам, подобрявам си поетичните и прочее заложби, и съм решил още едно 15-тина години да съм трън в очите на тъпата ни демокрация и на целия ни народ, било то под това име, било под второ, или под трето. И защо да ги бода хората, бе? Ами защото те, освен от хули и излагация, от друго не отбират! На тях им дай да си тъпчат търбусите! И ако други отвън не вземат да ги осмиват и оплюват, те няма да се сетят да се променят ни на ... мойто име, так сказать. А пък аз, както казах, любя моята Варвàрия най-пламенно, само дето ми се иска пак да си останем със самобитни гени, но да сме малко по-неварвари, ако може така да се каже; хем различни от другите, хем за някои хубави неща да сме и като тях. Не че това е лесно, но пък си струва да се опита. И тъкмо ученото е редно да се противопостави на ... каквото и да било, щом то е масово разпространено, за да може масите да се усреднят доколкото може, защото истината, практически винаги, е по средата, а пък масите, като правило, не щат средни действия. Е, ама такава е диалектиката на нещата, така че всеки си носи кръста.
Пак Йотата, и пак ноември 2020-та, Варвария.
— — — — —
КРАЙ
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/