— — —
[ Резюме: Това е стихо-прозаична сбирка от 50+ леко съкратени (до 11 реда) сонети наречени соньотки, оплюващи нашия объркан преход към демокрацията, който за 30 години все още не свършва, с разбори на един бюлюк въпроси а и със съвети за оправяне на бъркотиите (ако се чете внимателно). Маниерът на стиховете е свободно-булеварден и с ботевски сарказъм на много места, а на коментарите е философско проникновен, т.е. това не е плебейско оплюване на всичко, но книгата е предназначена тъкмо за обикновените хора, с надеждата, че и те ще се опитат да проявят малко разум, преди да стигнат до нихилизъм или да духнат в чужбина. Понеже демокрацията, колкото и да е лоша, може да се оправи отдолу, стига народа да успее да покаже, че има поне малко ... пипе. ]
— — —
[ Идея за илюстрация на корицата: една колесница теглена от три ... лъва, която кара през нива с просо, според заглавието, така че трябва да си личи че е просо, но цялата колесница не е нужно да се дава, само 3-те лъва, част от капрата с кочияша и извисен във въздуха камшик. Това трябва да е с размери 450 x 450 пиксела, тъй като аз използувам 525 x 725 за самата корица и после я умножавам по 3 (където трябва) и отгоре е автора и заглавието, а отдолу тази картинка в рамка. ]
— — — — —
СЪДЪРЖАНИЕ (на цялата книга)
Начало със соньотка 00-ва
Соньотка 01-ва
Соньотка 02-ра
...
Соньотка хх
...
Соньотка 49-та
Соньотка 50-та
Соньотка 51-ва
Постскриптум
Забележка: Тук цялата книга се публикува в 3 части, а именно: в І-ва част са соньотки от 0 до 17 включително, във ІІ-а част са тези от 18 до 35, и в ІІІ-а част са останалите от 36 до 51 + ПС.
Част всички, но съкратено до 10 %
— — — — —
НАЧАЛО
СОНЬОТКА 00-ва
Сред нашта тъпотия безпросветна
поредна мисъл любородна светна
в главата Йотова, да поднесе
масали весели и компромè.
Соньотки лекички, със коментари
за наште вечни каши демократски
подготвя той, и с’га ще ги стовари
пред пичове, отрочета, и мацки.
Понеже тез’, коит’ у нас остават,
не може вечно тъй да продължават,
въпроси редно е да си задават.
Коментар: Е, това ще бъде и като Предговор към стихо-прозо-сбирката, защото тук всичко има един и същи вид: стихче, коментар, и пак така. Идеята за нея май че се пръкна в главата ми в края на 2019-та, във всеки случай след приключването на “Майчовина”, но от самото начало на 20-та се заех с една друга книга (и под друго име), а имах и още 2-3 други неща по които работех, така че тогава зарязах идеята (само с едно стихче за мостра), но около Великия ден (на великата 2020-та година — която сега излиза, че ще се запомни основно с грипната пандемия) изведнъж реших да превключа на “Просото” поне като стихове. Няколко дни се чудих как да процедирам, дали под ред да коментирам или накрая, и се спрях на това І-во да извъртя всички стихове, а после да направя по-лесното, коментарите, не за друго, а защото на моите 70 лазарника честичко забравям и ако нещата се проточат на 2-3 месеца ще започна да се повтарям, още повече без никакъв план за стихосбирката, ей така, ... плюейки в движение, от душа! И то взе, че се получи, като написах 52 * 11 = над 550 реда за 10-тина дни, цифром и словом, луд маратон, и сега ми остават всичките коментари, с които няма да имам проблеми, освен дето отнемат време.
Така, и защо ги нарекох соньотки? Ами защото те, хем са като сонетите, но съм отрязал едната тройка, така че се пишат много лесно, ей тъй, докато си почеша, дето се вика, оная работа, хем там има и някакво йота, хем са по-съкратени. Изобщо, названието излезе бижу, а и заглавието е бомба, “През просото”, идеално пасва на нашия абсолютно некадърен, вулгарен, и прочее преход. После формата на стиха е много семпла, ако означим римите с латински букви, то сонета обикновено е такъв: AABB CCDD EFGEFG, или ABAB CDCD EEEFFF, макар че има и други разновидности; е, моите соньотки са AABB CDCD EEE, което е много добре, защото тази финална тройка дава дидактично, назидателно звучене накрая, нещо като “олè”, а пък смяната на римата в двата куплета освежава нещата, раздвижва ги.
Също реших, че размера им трябва да е такъв, че да се съберат на един двоен лист, което в doc формат при мен е легнал A4 лист, разделен на две колонки имитиращи страници; и общата дължина на коментарите ще е около 3.5 КВ знаци, максимум 4 със стихчето.
Какво още? А, за тематиката и стила. Ами, след като от най-висши държавни и публични инстанции не ми обръщат абсолютно никакво внимание, то какво друго ми остава на мен освен да ги плюя, което те напълно заслужават (вижте прословутото Отворено Писмо). Всите до един, и в Парламента, и в Президентството, и в медиите (вестници и телевизии), и в други инстанции (дори и църкви). Защото, вижте, ако аз само плюех то все щеше да се намери някой да се заяде с мен, но при положение че аз се аргументирам толкова подробно, и на 4 езика, и партия предложих, НАПУК, и сумата неща разработих, то никой не смее и “гък” да ми каже. Но нека се опита, таман ще ми дадат нов материал за разчепкване, и за излагане пред света, на чужди езици, защото, както неколкоратно казвах, на слабия не му остава никакво друго оръжие освен иронията и сарказъма пред колкото се може по-широки слоеве, след като у нас никой не ще да ме публикува (дори и медиите), то аз правя това навън, станах Интернет-емигрант, за да си поддържам тонуса на стари години, така че аз съм благодарен на хората, на нашия мил, варварски народец, варварски и най-горе, ама и най-долу, of course. Е, стига толкоз като начало, а и си запълних обема.
04 – 05, 2020, София, Блъгария, Европейски Съюз (на куйрука му)
— — —
СОНЬОТКА 01-ва
Защо ме, Боже, във България роди,
или тогаз, защо не сложи ми юзди?
Защот’ кат’ мене хора с съвест, клети,
да чистят, инак, трябва ... тоалети!
Туй мож’ да-й тоалет на Парламента,
къдет’ на ... мента може да ухае —
щот’ те ни ментят, ил’ на Президента,
койт’ пие с гости чай, след туй … пикае.
Но що човек кат’ мене сам да стори,
’ми демокрацията се озори,
’ми наш’то са Авгиеви обори!
Коментар: Ами тъй де, ако не се бях родил в България мигар щях да я плюя? А пък така си имам плювалник, sorry, което е културна придобивка, някъде от преди 1-2 века, когато хората обичали да плюят по пода (най-вече след като са дъвкали тютюн) — така че и тогава и сега хората най-често се борят със следствията (плюенето), а не причините (да не дъвчат тютюн). И понеже България, като цяло, отгоре и до долу (при все че за долуто тук не говоря, но имам някой впечатления) ме е обидила, абсолютно незаслужено (прочетете Писмото ми, може и да си изберете език, евентуално за да си го упражните, понеже преводите ми са доста точни и художествени, ако не броим някоя и друга печатна грешчица), то аз си го връщам на нея, всичко е правилно. И не забравяйте, че аз, като живял и на Изток и на Запад, по повече от 2-3 месеца, мога да сравнявам, не съм Сулю Пулев (ако го познавате, де, защото аз не, само съм чувал за него).
Обаче аз не само плюя, аз и хваля, понеже, ето, виждате, че заслужавам да чистя тоалети, ама никой не ме праща на такава работа (аз, лично, предполагам, че това е защото, ако ме пратят, ще трябва и да ме хранят, а порциона ми, барабар със здравните и прочее грижи, сигурно ще надхвърли сегашната още под 4 bus tickets дневна пенсия, към момента на писането), но в някои страни са пращали интелигентите тъкмо това да правят, в един Китай, да речем, нито пък в концентрационен лагер, както са процедирали в някои други страни преди известно време. Така че аз, разбира се, коленопреклонно благодаря за грижите на нашата родина към такива ненужни (очевидно, за какво друго, освен да плюят, ги бива?) интелигенти.
После Говорилнята, пардон, Парламента, очевидно се занимава с фабрикуване и разпространение на менти, поне за преносния смисъл това е сигурно. И аз с удоволствие бих чистил тамошните тоалетни, но хората не ме вземат (защото може да почна и в тоалетните чинии да плюя, може ли да се разчита на мен, че няма да го направя, щом имам тази възможност). Пък и, иначе, от гледна точка на образователния си ценз, със моите 2 и 1/2 висши образования, получени в 3 различни страни (без да споменавам 3-те и 1/2 чужди езици, които владея в момента — те парите се намаляват пропорционално на знанията, нали така?) не само аз ще съм недоволен от тези любезни и жизнерадостни (т.е. ухилени, на снимките им) избраници, ами и те самите (защото на тях навярно им се пада средно по-малко от 1 висше образование, те трябва да са хора от народа). С което не искам да кажа че трябва интелигенти да ни управляват, опазил ме Бог от такова прегрешение, в демократични условия народа може да избере само хора с неговото средно интелектуално ниво (или, евентуално, по-ниско), не, аз само разтягам локуми за да си запълня определения вече обем.
А що се касае до Президента, който и да е той в момента, аз него изобщо не го познавам (а и не ... желая, защото не гласувам, няма за кого, но това под секрет), така че изобщо нямам намерение да го обиждам, просто предполагам че той не може да пие само шампанско и коняци, това може да застраши сериозно черния му дроб, нито само кафета (това пък натоварва сърцето), докато чайчетата са полезни и истински и билкови, особено последните. А споменавам думата “пикае”, защото целия народ я използува, и ако кажа дехидрира или дефекира то може моите обикновени читатели да не ме разберат, и да си помислят че казвам нещо обидно за него, а така е ясно, че в естествените потребности няма нищо обидно.
Тъй, и всичко това го пиша в помощ на нашата демокрация, защото тя, наистина, се озори, както и на тези дето я напускат (-наха).
— — —
СОНЬОТКА 02-ра
Страната ни не беше със позлата,
обаче и не беше лошовата,
и старш’ят брат със най-добро око
ни гледаше: Болгария, ого!
Понеже ясно: азбука, език,
с кирùлски букви “ж”, “ч”, “ш” — бижу!
По-либерални, топло, кат’ ... в терлик
човек там влиза — вот что вам скажу.
Обаче ний се демо-извисихме,
на Запад взоровете устремихме,
и право във ... калта се приземихме!
Коментар: Е, това всички го знаят, но пък аз не съм казал че ще пиша само неизвестни неща, аз веселя хората като народен бард, тъй да се каже (създавам си имидж, понеже съвкупната българска общественост ми обърна гръб, и аз просто трябва да се подбеля някак-си, ако ще да е с майтапи), така че някой път може само заради римата да кажа нещо смешничко.
Та страната ни не беше, и комай никога не е била (да ме прощава отеца Паисий), със позлата, но беше с най-високо реноме сред руснаците, което аз не може да не зная, след като съм прекарал там 4 години и нещо на времето си; ние не можехме, и никога не сме можели да се мерим със соц-страните от Централна Европа, като Полша, Чехословакия, да не говорим за ГДР-то, само от Румъния бяхме по-добре (а може и да греша, защото в някои отношения бяхме по-добре, но в други къде-къде по зле — примерно, те правеха леки коли, а ние така и не можахме да се научим), но руснаците просто ни уважаваха значително повече. Прочее, това, както казах е очевидно, защото само у нас нямаше руски войски, но да си гледан с най-добро око от старшия брат не е без значение.
После това за азбуката, то е ясно, и дори може (а и трябва) да се твърди, че ние я използуваме доста по-добре от тях, имаме с 2 букви по-малко, имаме по-чиста фонетика, и прочее (аз сигурно ще стигна пак до този въпрос), и, ако ми простите тази чудничка рима език - терлик, то у нас разбира се, е по-топло, страната ни беше по-свободна, не така тромава като Русията. Тъй, а че от време на време се появява по някой русизъм, ами такъв е Йотата, русофил, готов е да се залепи за нея като намазана с масло филия (имам предвид когато пада на пода, де). (А ако не разбирате защо подчертавам, т.е. подиталианчвам някои думи тук, то това си е за ваша сметка, може да почакате да се появи подготвяната от мен шеговита етимологична книга “Йотолмач”, или нещо от сорта, където разяснявам сумата думици.)
Но ние, естествено (какво друго може да се очаква от варварски, sorry, народ), решихме още с първите стъпки на нашата демокрация да обърнем гръб тъкмо на руснаците (за което ще продължа и в следващата “точка”), и се устремихме на Запад, с пипе изкълвано от седесарски чавки, прилагайки модела на разсъждение на жабата от оная басня ли е, лаф ли е само, че щом бивола е як и е подкован, то значи и тя, след като си сложи подковки, и ще стане силна като него. Аз моля за извинение за това изтъркано сравнение, но то е изтъркано за мен, а на младото поколение, което няма база за сравнение, то може и да не е известно, те може да си мислят, че така е и трябвало да бъде, да гледаме на запад (та да не ни блести слънцето в очите, ха-ха).
И гледайки на Запад, и стремейки се само към него (ако ще той и да е гнил и прочее) ние, съвсем нормално, се приземихме направо в калта, цопнахме в нея, и ни навън ни навътре (не че трябваше по-навътре). Което ми напомня един стар виц дето питали Радио Ереван дали България била стигнала дъното, и отговора бил, че да, стигнала била, и после пак питат, е, а сега какво прави, и отговора бил, че продължава да копае надолу! При нас затъването надолу в калта спря, наистина, с въвеждането на Валутния Борд, ала за сметка но това той чисто и просто ни фиксира на дъното, замрази и валутата ни и заплатите и развитието ни и всичко което може да се замрази, и стана нещо като страна в страната ни. Така че тук не може да се каже, както е в поговорката, че всяко зло било за добро, не, тук е вярно обратното: всяко добро за зло! Е, ама пък ако не беше така, то щях ли да имам аз повод да оплювам демокрацията?
— — —
СОНЬОТКА 03-та
Баш `на руснаците ний да обърнем гръб
туй може само ако сме народец тъп!
Щот’ те не са били със нас съседи,
та да ги считаме за ... людоеди.
Те искали са крак да сложат, ил’ ботуш
на този полуостров, както Аспарух;
но що да се лишават те от този куш?
Ала не са народ за воплите ни глух.
Докат’ на НАТО-вците, без бравура,
съдбата българска им е през ____,
но не увира нашата чутура!
Коментар: Ами тук ще започна (за разнообразие) от края, като поясня първо тези тиренца (rather underscores) от предпоследния ред, които би трябвало де се четат правилно като “камуфлажната архитектура”, но, сами разбирате, че в този стих такива дълги думи просто не пасват, така че се наложи да ги заменя с тиренца, за което моля за извинение.
После отивам в началото, но това е продължение на темата от предишната соньотка, която ще продължи и в следващата, а именно, че за да обърнем гръб баш на руснаците очевидно някоя чавка трябва да ни е била изпила акъля, както казва народа ни. Обаче вижте, всичко трябва да се разглежда в сравнение, и в това отношение ние поне веднага се осрах..., искам да кажа обиграхме, свикнахме да се обръщаме за всичко на запад, и колкото пò на запад толкова по-добре, и най-добре чак до САЩ да стигнем (както някои хора и направиха в прекия смисъл, просто се преселиха там, което, все пак, е по-друго, това бива), докато една Украйна (която някои невъзпитани българи — просто не знам защо — римуват с някаква ... майна) едва с 20-тина години закъснение реши да направи това. Т.е. има и по-тъпи от нас, де (защото, примерно, румънците се считат за латинци, не са славяни, и руския език на тях им беше, както вече споменах в началото, през камуфлажната архитектура, поляците и чехите са славяни, но те от повече от 10 века се оправят с латиницата, така че са свикнали, а имаха и други причини, там сталинизма е затрил, в буквалния смисъл на думата, сумата хора), не сме само ние, Украйна е по-зле от нас, ура, господа демократи!
Но не забравяйте че съседството има много важно значение, които живеят един до друг (не бих казал дупе до дупе, не, това не е в стила ми), те има за какво да се карат, имат обща граница, тя винаги е мърдала и в едната и в другата посока, докато нашата “граница” с Русия беше Черното Море, което винаги си е стояло на местото. Така че ние нямахме никакви основания да ги считаме за людоеди (или за дива азиатска страна, както аз лично съм чувал на времето си да ги нарича един много бивш колега). Е да де, но тъкмо защото нямаме основания да правим някоя глупост, тъкмо затова е интересно да я направим, нали, да се самоутвърдим, един вид, да действаме, да има екшъни!
А че руснаците са искали да стъпят на Балканския полуостров, както и турците, после немците, сега американците, и т.н., това е ясно, но точно това е направил и един Аспарух /Исперих бая отдавна, така че това е нещо в реда на нещата. След това думата куш е нещо като куп, а че руснаците не са народ глух за нашите вопли (както един друг народ, пръв натовец, за който ние сме като през камуфлажната му архитектура) мисля че е очевидно, дори и те да не са се били за нас само от братски чувства, а защото ги е карал някакъв техен цар, който е имал някакви свои интереси да стъпи на този полуостров, поне с малкото си пръстче на левия крак. Докато когато говорим за натовците можем без бравура да кажем някоя ... лоша дума за нашата чутура, която не увира и не увира, и дори след 30 години успя да уври само до толкова, че да разбере, че у нас живот няма, и ако ще да е в крайния север, или крайния юг на Европата (за крайния изток няма смисъл да говорим, защото така ще стигнем до омразната дива азиатска страна, нито пък за крайния запад, защото това е Англия, а тя, не знам защо, но най-много ни мрази — дори немци, французи, италианци, даже гърци, не ни мразят чак толкова), където само може да се избяга, но не у нас, поне не ако човек е млад или под 30-те. Та такива ми ти работи за нашите чутури, щом считаме руснаците за людоеди (а това го считат всички десни партии).
— — —
СОНЬОТКА 04-та
Щом само педица земя е чужда
то да се пази има остра нужда,
но пък войски при нас — туй на руснака
не му е никога било мерака.
Обаче в нашата земица-цвъцка
злобари има, лумпени, гадняри,
които се държат кат’ гладни хрътки,
и се наричат просто СеДеСари.
За толкоз годин’ те уж изпомряха,
ала оплюващия дух посяха,
виреещ и до днес под нашта стряха.
Коментар: Ех, господа, тук бая ще се озоря да разтягам още лукуми, защото за мен е пределно ясно, че СДС-то опропасти България, и этим всё сказано, но какво да се прави, ще трябва някак да си навъртя обещаните ви в началото поне 3 КБ, защото иначе вие ще се откажете да ме четете по-нататък, и както на върховете не им пука за мен, ако вземат и низовете да не ме четат, то какво ще трябва да правя аз за да ме четат? (Може би ще трябва да напиша подобна книга на английски, но от това нищо няма да излезе, защото те и хабер си нямат от нашия хал, за тях ние сме поредната ... гъска, чиито пера техните правителства се опитват да оскубят.)
Та искам да кажа, че и на педя земя, където нищо не расте (както някой остров в крайния север или юг, примерно Фолкледски, да речем) една уважаваща себе си държава гледа да стъпи, и като го направи, то се чувства задължена да я защитава, а пък ето на, Русията не е и мислила да оставя свои войски у нас, може би е имала някакво умопомрачение, а? Но иначе из Западната Европа това беше задължително, и в Народно Немачко, тъй да се каже, русняците даже стена бяха издигнали насред един град, Берлин, само и само и птичка де не може да прехвръкне, а у нас нищичко! И ако руснаците не са били в умопомрачение — и то почти 50 години, а? — то тогава остава само възможността нашия Бай Тошо да ги е усмирил някак-си, което нещо не ми се вярва, но ако е така, то трябва посмъртно да му присвоим някой нов демократичен медал, или да учредим такъв, примерно, “Три златни лъва”, какво ще кажете, господа демократи?
Но този неоспорим факт за доброжелателност от страна на руснаците към нас не пречеше с нищо на споменатите седесари (-злобари, -гадняри, -лумпенари, и прочее), които, както казах, и както стана ясно и на целия ни народ но с 10-тина години закъснение (чак към края на века, след като Монката Паси им “сви сармите”), решиха че руснаците са най-лошия за нас народ и ние трябва веднага да им обърнем гръб. Нищо друго да не беше лошо при тях освен тяхната русофобщина, то пак заслужават опозоряване и проклятия, но не беше само това, те просто продължаваха по инерция — защото бяха, очевидно, втори ешелон комунисти от едно време, такива дето истинските комунисти (е, в тогавашния смисъл) не допускаха до властта (и пост-фактум се вижда че това е било оправдано) — да оплюват противниците си, да правят напук на тях — само че не така напук както предлага Йотата в своята партия НАПУК, не доброжелателно (понеже той не се бори за власт, на него да му я наиткат в кунките, дето се вика, ще каже, не, господа демократи, без мене), ами напълно плюралистично.
Което не значи че бяха виновни само видните СДС-ри, не, защото за тях гласуваха (понякога, зависи от фазата на ... махалото, но това изисква дълги обяснения) над 50 % от българите и то при практически 100 % избирателна активност, което дава реални над 50 %, докато за водещата в момента партия тези проценти ще излязат към 16. Така че виновен е СДС-ския дух, който още витае във въздуха, който е продължение на “видния” техен лозунг “Компромиси с всеки, само не с комунистите”, и затова един известен генерал казваше в началото на своето идване на власт, че ако не гласуват за него, то за кого, за комунистите ли? Е, към днешния момент аз и не знам, ако приемем че не-българите у нас вече са над половината хора от останалите у нас такива, то това може и да е оправдано, но поне тогава, преди едно 30 години това беше изключително анти-народна проява (за която, ако питаха Йотата, той щеше да предложи като наказание безболезнено ... скопяване на мъжете, и едностранна мазектомия на жените заемали постове на ниво от градско нагоре — и добре че не го питат, нали?).
— — —
СОНЬОТКА 05-та
Плюс туй, недалновидни мои господа,
’ми вий сте aqua nuda, чистичка вода!
Европата е ... полуостров само;
виж, Азията’й със “шкембе” голямо.
Русията’й империя велика,
била’й такваз, сега’й, ще бъде занапред;
докат’ Европата е, дет’ се вика,
размирна глутница, от векове наред!
И западната цив’лизация,
с морала си във деклинация,
отдавна’й ... в старческа прострация!
Коментар: Е, и тук ще има разтягане на локуми, защото казаното от мен в поетична форма е повече от ясно. Обаче, от друга страна, къде сте прочели, че Европа е полуостров на великия и примордиален азиатски материк, а? Аз мисля, че това си е мое, йотово откритие, ако това може да се нарече така. Но огледайте се, вземете една карта (желателно на света) и я разгледайте, сравнете площта на цяла Европа, даже не с Русия, не, само с Индия, и даже без да добавяме китайците, така че по територия Европа (без да смятам, мързи ме) е не повече от 1/10 от Азия, и по население, комай, е пак така, защото някъде мярнах че Евро-Съюза сега има доста точно половин милиард жители (а пък Китай + Индия дават 3 милиардчета). Европа е просто доста гъсто-населена, не чак като Япония, но все пак доста, докато Русия и САЩ са почти без хора, по отношение на териториите им.
Така че Русията е велика империя, действително, и човек би трябвало да се чувства горд дори само да се върти като спътник около нея, и ние това и правехме по-рано с Дядо Иван, чувствахме се поласкани че хората ни харесват, идват да се бият за нас, и прочее, това нито е шега работа, нито ние сме им безразлични (както наскоро обяснявах). Но Запада по-рано не беше наясно с това наше спътничене, а и ние сега не сме наясно защо вече не го правим. (Господа, нека в скобки ви споделя, че едно време, в 1990, +/- 1 година, аз бях писал някакво писъмце с въпроси за работа в Австралия или Нова Зеландия, и те ми бяха пратили някаква листовка с изискванията за емиграция при тях, и на плика пишеше: името ми, улицата и номера, града, страната, и отдолу ... Съветски Съюз, т.е. USSR.) Обаче не беше така, от впряга с Русия ние само кярехме, и това се вижда прекрасно сега, когато ние няма как да кярим, защото не сме с тях, а на Европата не ù пука за нас (освен като допълнителен пазар).
А сега да погледнем към Европа, а? Ами че това си е истинско гнездо на оси, там не е имало половин век без войни, освен в една империя на Карл Велики, т.е. в една тоталитарна държава, или после в една Австро-Унгария (където за чехите изобщо бяха забравили да ги турнат в името). Иначе боеве и битки и обратното, и то не само между близки народи (като италианци и французи), а и в самата Италия, която сумата векове не е съществувала, а е имало различни paese-та или графства, области, райони. А така е било и с немците, те са един билюк Gebiete-та там. И ако се сравни това с битките водени в Азия, то там е имало големи боеве основно по времето на Чингиз-Джингиз (к)хан, от когото са били пропищяли всички наоколо, и миролюбивите (защото в общи линии е така, източните народи са миролюбиви, и индийците, и китайците, а и руснаците, респективно) китайци не са решили да издигнат такава висока стена на границата, дето и от космоса се виждала с просто (или може би малко “усложнено”) око. Така че Азията, разбира се, е по-миролюбива от Европата, а и при по-обширни територии, дори процентно на територията е имало по-малко битки. Докато Европа: защо най-накрая успя да се обедини и всички одма се юрнаха в НАТО, а? Ами защото в мирното следвоенно време (след ІІ-та световна война) никоя страна не можеше да се сравнява и с кутрето на Щатите, а много им се искаше, това беше номера, докато едни нищо и никакви ипонци, след като САЩ им разката фамилията във военно отношение, за кажи-речи нула време станаха втори в света, така че защо и този древен европейски континент да не покаже, че там не живеят само мухльовци и бабаити, а има и умни глави.
А че цивилизацията си отива, мисля че е ясно на всеки, или пък все някъде по-късно ще стигна и до този въпрос.
— — —
И т.н. ...
— — —
СОНЬОТКА 51-ва
Б_езспорно аз сега се чувствам в дълг
Л_юбовно да сведа глава пред бълг-
А_рите на върха, що с непочтенье
Г_ерой напрайха, без да щат, от мене.
О_, ако те не бяха, в старостта си
Д_а си почесвам ... топките май щях,
А_ тъй народните развличам маси,
Р_оя си книжчиците със ищах!
С_лед скучното математично знанье
К_ъм всенародно движа се признанье
О_блякъл в слово мисъл и желанье.
Коментар: Ами така е, господа, аз трябва да благодаря на моите създатели, àко и те да не са ме създавали съзнателно, но то обикновено така и става с потомството, родителите си правят кефа, а после, хоп, и се пръкнало отрочето. Е тук не може да се каже, че те са си правили точно кефа, но необръщането на внимание на умно мнение, освен че е израз на варварщина, е и реакция на облекчение, така че те са правили това, което искат, а не това, което би трябвало да правят, след като са турнати най-отпред. Така че те ме породиха, и са на път да ме направят герой и кумир на бъдещото поколение, понеже аз, разбира се, храбро се боря с неправдата и увъртанията, независимо от нивото на което това се извършва (и даже на колкото по-високо ниво се извършва нещо неправилно, толкова по-активно се боря с него).
Сега, аз не знам с какъв акъл хората, примерно в НОИ, решават че като ми излизат с разни слабоумни увъртания, то аз ще се уплаша от тях и ще си затворя устата, понеже аз направих точно обратното, отворих я, и започнах да алармирам все по-горни инстанции, и след като тези у нас се изчерпаха с пълното ми информационно затъмнение (бетер тоталитарните времена), то аз въведох в употреба още 3-4 езика и излязох с тях по света. Но аз просто нямах друг изход, защото ако те са си мислили, че аз ще взема да си харча парите (дето ги нямам), за да наемам адвокати и да съдя държавата, за това, че тя игнорира основен принцип на римското право, че щом нещо не е забранено то трябва да е разрешено, и ако трябва да стигам дори до някакъв международен съд (в Хага, или където и да било), то явно са ме сбъркали с някого. Защото то беше така, всичко започна от там, че аз исках да се пенсионирам с 1 година трудов стаж по-малко, с надеждата по този начин да получа може би с 10-тина процента по-висока пенсия, понеже България винаги е била страна на парадоксите. Но той парадокса си остава, само се разчува по-надалеч, така че дори сега някои от въпросните инстанции и да рекат да се съгласят с моите претенции, това вече няма значение, аз съм се публикувал по света, привличам вниманието на публиката, дал съм подробна идея за своя партия (само че без мене лично), и си пиша смешни или не съвсем неща за свое удоволствие.
Макар че, от друга страна, това не е нов момент в световната история, такива неща се случват по целия свят, не само във варварски страни като нашата, защото никой светец или мъченик не е станал такъв по свое желание, не, такъв са го направили съвременниците му с тъпата в момента реакция на неговите действия; възможно е дълбокия смисъл на това да е в проверката до каква степен този човек отстоява своите принципи, но така или иначе, това е факт, така че аз съм тръгнал по един директен път към включването ми някога в списъка на видните българи, на народните будители, понеже аз това и правя, аз будя народа ни от демократичната летаргия, и го карам да осъзнае, че демокрацията е не по-малка заблуда от тоталитаризма, а дори по-голяма; тя е права само по принцип (ако народа има акъл в главата си, но цял един народ никога няма, той е на интелектуалното ниво на ... пеленаче). В същото време, обаче, аз не обезверявам хората, а просто ги карам да мислят, като предлагам и решения насочени в правилната посока.
Но, господа, благодарение на тази, откровено казано, тъпичка реакции на най-високо ниво, аз се съживих, чувствам се as fit as a fiddle, имам цел в живота на стари години, и сам се изненадвам от своите постижения, really. Така че, наистина, и това ще бъде последната ми дума,
БЛАГОДАРСКО.
— — —
ПОСТСКРИПТУМ
Господа, аз нямах никакво намерение да добавям каквото и да било, но след като в тази пандемийна година, а и защото мандата на Правителството изтича скоро, а ние много обичаме в последния момент да вдигнем тупурдия, не в началото или дори по средата, то се случиха някои неща и има какво да добавя екстрено (докато още не съм взел да редактирам книгите си за разните сайтове, около дузина, и всеки със специфични изисквания, което ще ми отнеме поне месец и затова го правя на куп, но книгите се събраха 10-тина — аз напоследък много работя, защото имам постоянни “доходи”, колкото и смешно да звучи тази дума в смисъл на българска пенсия).
Ами най-простото е това, че протестите продължават, защото на народа му писна да си седи в къщи, има някаква слаба инфлация, към 5% месечно (което не е чак толкова малко, но това е на хранителните продукти, ала комуналните разходи, които за бедните надхвърлят половината от техните разходи, не са мръднали и със стотинка), и напинят някакви нови фашисти, положително (защото на партиите представени в Парламента не им се искат предсрочни избори, защо да си скъсяват времето около държавната софра?), а пък само 3 фашистки партии в нашия Парламент, по всичко личи, са малко! Тук лошото (или пък хубавото, зависи как се погледне на нещата) на фашистите е това, че те не могат да се обединят, при тях е важното да си имат кумир, а кумира може да е само един, така че те може, дето се вика и 10-тина да станат (но те самите не си вярват, че могат сериозно да се намесят в политиката ни, те искат просто да пошумят, тъй като фашизма, както съм обяснявал, е просто един фишек).
По-интересното за мен лично е това, че пенсията ми беше, съответно: в май 2020-та 176 лв., в юни 186, в юли 212, което най-после достигна правилното (според мен) положение (минималните пенсии да не слизат под 1/3 МРЗ, която вече е май към 630 лв.), и през август цели 262 лв., като временен и прощален подарък на “генерала”, което за мен е направо лукс (аз в никакъв случай не мога да си позволя да харча толкова много пари, с почти една четвърт над правилното, т.е. 50 към 212, аз положително ще ги спестявам). Обаче, господа, хайде да махнем подаянието (поради шубето от изпускане на “кокала”), за 3 месеца едно повишение от 36 лв. на база 176 прави таман 20 % повишение, и дори да вземем това за година, то пак е доста над обичайните 10 %. Но ако вземем 262 към 176 това дава цели 50 %, което е един вид лудост, или по-точно паника!
А можем да разсъждаваме и иначе: аз започнах през април 2016-та със 134 лв. пенсия, и ако до юли 2020 тя е само 212, то това прави пак 50 % за четири години, което е съвсем приличен ръст при едно 10 % годишен ръст на доходите (каквото е положението у нас, в общи линии). От тук аз мога да направя само два основни изводи (ама аз, защото други не ги правят), и ще стигна до тях след малко, но нека първо отбележа, че ако аз получавам сега 260 лв. (при МРЗ от 630 което трябва да е реално, тъй като към януари тя е била 610), то това дава 41 %, но моята пенсия тогава беше 32 % от минималната, и по тази причина аз повдигнах въобще въпроса. Ако говорим в пари, тогава МРЗ беше 420 лв. (и 0.32 * 420 = 134.), докато 0.41 * 420 = 172 лв., т.е. при това съотношение аз би трябвало да започна със 172 лв. (вместо 134) което леко надвишава моите тогавашни претенции (те май че стигаха до към 165 лв.), т.е. въпроси за повдигане изобщо нямаше да има (и аз, навярно, щях да славословя нашата тъпа, sorry, цъфтяща демокрация). Да, ама не би, нашите управници не искат да правят това което трябва, и което те могат да направят, не, те просто го раздават тежко, пъчат се като пуяци, държат се абсолютно непокис, не обръщат никакво внимание на умни предложения, проявяват пълна незаинтересованост към положението на народа, и тъй нататък черти на нашата родна ... варварщина!
Така че ето сега моите изводи: първо аз съм бил абсолютно прав в моите изводи, преценки, и предложения, аз направо съм държал пръст, както се казва, на пулса на народа, чувствал съм неговите тревоги и недоволства, и ако някой ми е бил обърнал внимание още тогава, то сега нямаше да има никакви недоволства (или поне нямаше да има основания за такива), но кой да ми обърне внимание? И второ, че моите предложения и виждания, развити по-нататък и в моята партия НАПУК, са напълно осъществими, след като сега те могат да бъдат осъществени, макар и временно! Обаче нашите управници обичат да действуват когато, както казваше баща ми, им допре яйцето до задника (което, както си мисля сега, е културен израз, алюзия за кокошка, но в действителност май трябва да се разбира, като да им дойде онова нещо до задниците, за което ние използуваме една мила циганска думица дето започва бая ... лаещо). Тоест проблемите у нас съществуват по простата причина, че ние сякаш искаме те да съществуват, искаме да оставим всичко на самотек, искаме да караме през просото! Защото, с една дума, нямаме Социално Министерство, което да разработва социални програми, да изследва жизненото равнище на населението и прочее (както искам аз още преди НАПУК), а имаме само такива които да правят кръпки, да връзват гащите, да се борят с последствията но не с причините! Навярно защото ако започнат да правят това, което аз предлагам, то ще ги вземат за комунисти, а пък то, сакън, никога вече комунизъм, всичко друго може, ако ще и фашизъм, но не и комунизъм: у-у-у и долу!
Е, аз си надхвърлих обичайната тук дължина, но понеже няма все да добавям нови послеписи, то продължавам с въпроса за ... мафиите. Това е също важен въпрос, на който аз, като че ли, не съм обърнал внимание тук, понеже на хората това им е любимото оправдание, че, виждате ли, то това нашето не е демокрация, то е мафия, всичко се контролира, някой дърпа конците, и прочее, ама ако не беше така, то щяхте да видите как само щяхме да цъфнем и вържем. Което е разсъждение по модела — да ме извинят дамите — че на скапания к#р топките му пречат! Защото, господа, какво е мафията, ако не власт във властта, държава в държавата, и защо тя се появява? Ами ясно, че защото официалната власт не си върши работата, не дава на хората това, което те, една голяма част от тях искат (както, за да дам пример, в една Америка е имало почти 30 години сух, ама съвсем сух, закон, където и бира не е можело да се пие, което е — да ме извинят калпаз..., sorry, исках да кажа пуританите, — абсолютна тъпотия, до такова нещо не само българи, ами и славяни никога не биха могли да стигнат, то противоречи на здравия разум).
После идва и това, че типична мафиотска страна е Италия, а пък ние сме почти като тях, и на същата географска ширина, и със същото знаме (с леко разместени цветове, но същите), и по физиономии си приличаме (те не са с дълги гръцки носове, те са като нас), и еднакво ни мразят хората на Запад (италианците от по-рано, а нас от скоро, но чувствата са същите), така че е нормално и при нас да има мафии. И не само една, то у нас навсякъде има мафии, и комунистите, спомнете си, отдавна бяха мафия, и Бойковистите са мафия, и фашистите са мафии, а че и турците са мафия, и всяка служба е по своему мафия (примерно НОИ, където видни техни служители нарушават основни принципи на римското право, че това, което не е изрично забранено, е разрешено, но е невъзможно това да им се докаже, че и цялата официална българска общественост, партии, Правителство, медии, и прочее, застава — с мълчанието си по този въпрос, с пълното ми игнориране — зад тях в подкрепа на мафиотщината). Така че е ясно, че при нас може да има само борба между една мафия и друга такава, и важното е не дали дадена сила е мафия, а дали тя е права. Е, права мафия у нас няма, но като че ли най-правите са, все пак, турците (евентуално с подкрепата на новодошли араби, и на стародошли цигани). Единствено правите по принцип са някакви НАПУК-исти, каквито още няма!
Но аз мога, ей така, от място, да предложа една нова мафия, анти-партийна, в смисъл против всички досегашни партии, и дори бих се наел да ù бъда таен бос (то явни босове на мафии не може да има, защото иначе това няма да е мафия, нали?), като предлагам като първа мярка да се направи един списък на видни политически лидери от всички цветове от 1990 година до сега, едно 100 души ми се виждат достатъчни като начало, и с тях да се постъпи така: на всички политици да им отрежат топките, а на политичките да им зашият ... ех, ами загубих си мисълта, пусто, какво да правя, на моите години ми е простено (май че беше терличките, ама не съм сигурен)!
И на изпроводяк да се обърна и към масите, които трябва да ме четат, само дето те не го правят. Господа, ами дайте името ми поне на един ваш познат, но още по-добре на двама, независимо от това, че мен в България не ме публикуват, но иначе и на Изток и на Запад можете да ме четете, и за пари, и без тях, според желанието ви. Защото аз, вярно, че съм много претоварен, работя под няколко псевдонима, и на 70 години бачкам поне по 7 часа дневно, но ако продължавате така ще взема да си превеждам на други езици и поетичните неща, защото те, все едно, са към 80 % прозаични, а поезията мога да я преразкажа някак, и тогава произведенията ми ще растат, така както за 3 години станаха 30, скоро ще станат 40, може би и 50, и ще останат, да ви кажа, за сумата години по Интернета или вече изкопирани и в частни ръце, и ще ни срамят колкото си искате, и още толкова. Защото аз много я “либя” тая наша варварщина, мила ми е и на сърцето и на душата, но всяко нещо с мярка! И какво значи четене? Ами, едно така по 1,000 щраквания на сайт дневно; но нейсе, понеже не съм поп звезда, то бих се съгласил и на 200-300 дневно, но не по-малко, тъй като аз за вас се трепя, на мен парите ми стигат!
Е стигат ми за оцеляване, де, ама то какъв живот при нашата демокрация (и у нас, имам пред вид)? Тя тая наша демокрация ни разката фамилията, зарина ни в тинята, сега в България се живее по-зле — поне така сочат статистиките — отколкото в страните от третия свят, сред африканските пустини, или по островите на Тихия океан, без майтап. Но въпреки това аз съм си свикнал с демократичната мизерия (щом демокрацията е нещо хубаво, то за това трябва да се плаща скъпо, нали?) и на мен много пари не ми трябват, а под много аз разбирам повече от 1/2 МРЗ, запомнете това! Защото аз съм толкова пèкан, че чак препèкан, за мен тези пари се равняват на около една цяла МРЗ, арабията! И тогава аз ще трябва да започна да живея по човешки, както при бай Тошо, само че това няма да ми се отдава добре, нещо няма да ми стига. Примерно, ще река да пия някое кафе на улицата (което аз поне от 1/4 век не правя, защото то ще ми излезе 7-8 пъти по-скъпо отколкото ако си го направя в къщи), или да се охарча за едно сладоледче, или хот-дог, нещо такова, или, да речем, да взема да си купувам банички или мекици за закуска — о, Боже, ми то все едно, че тоталитаризма се е върнал! —, или пък ще ми се прииска да отида я на концерт я на театър (което от двете е по-евтино) веднъж в месеца, или да взема да пътувам из града (което аз още не мога да си позволя, дори и при 8 лв. месечна карта за целия градски транспорт, защото дневно храната ми рядко надхвърля 1.20 лв.), или като минавам край някоя ... боклукчийска кофа и видя оставен хляб и да не го взема (тъй като съм бил станал вече човек), и други подобни примери.
Защото аз, може би като се повтарям, но съм си спрял хладилника от 15-тина години, нямам мивка в кухнята поради нужда от неотложен ремонт, който аз отлагам май от 10 години, хляб вече взех да си пека и сам (защото мога да намирам брашно по цена 70 ст., от което излиза точно 1.5 кг. хляб), мляко изобщо (ама изобщо) не купувам (май че повече от 20 години), месо също избягвам (освен някой пилешки фенер чат-пат), лекарства никакви (ама никакви) не вземам (дори и аспирин; е, поне не повече от 2 таблетки за последните 5 години) и по никакви лекари не ходя, нито дрехи си купувам, нито каквото и да било друго освен скромна храна (и тъкмо миналия месец установих, че едно яйце може да ми стига за ... 4 закуски, като сандвич, сварено, смачкано, подправено обилно, намазано символиччно на филийка, тя препечена на грил, и после полята с олио колкото може да поеме) както и задължителните комунални разходи; и други подобни. И, съгласете се, че ако мога да си купя някога някое сладоледче, все някога ще се изкуша, и парите ще вземат да не ми стигат, така че не ви лъжа.
Ами това е, господа, положението е тежко, но пък това не е чак геноцид, нашия ген се запазва, в други страни, но за света това е дори по-добре, за подобряване на световния гено-фонд. А и у нас не е чак трагично, вярно е, че морал няма никакъв, но пък сега като дойдат турците (а те все пак са вярващи), то ние малко по-малко ще вземем и да се очовечаваме. ( Защото наскоро аз лично имах и такъв случай, при един плод-зеленчук, след затварянето му, по вече станал ми навик, посегнах да си взема някое листенце салата, повтарям отделни 2-3 листа, окъсани, за мезе за вечерта, и не щеш ли изскочи един нахален тип, същинска мутра, както казват и на български, което е италианска дума, mutria, и значи и наемен убиец, и се нахвърли да ме души за това и заповяда с оправданата гордост на капиталиста да оставя листа, понеже той, виждате ли, бил собственика на магазина, при все че аз него никога не съм го виждал да продава! Е, не ме удуши, де, само ме хвана за гърлото, аз се прекръстих след това, макар че не съм вярващ, намесиха се няколко хора наоколо, и той се качи в японската си колица и изчезна, но ето такъв е облика на българския бизнес! )
Но, както казах, може да се трае, стига да сме на ясно, че демокрацията за нас се обърна в тегла за народа по-тежки отколкото през турското робство, защото сме варвари, винаги сме си били такива, но при нормални обстоятелства и уравниловка между хората това не ни личеше, обаче сега, когато се гледа само парата, излезе че всеки що годе съвестен, морален, учен, или пък негоден в някакво отношение (аз, примерно, съм негоден да лъжа, за да продам нещо), трябва да страда. Е, аз се оправям (защото много съм учил, имам вътрешен живот, който да ме крепи, никога не съм се стремял към лукс, и прочее), но мнозина страдат, защото не са като мен (искат, примерно, да могат да пийнат по едно кафе, а нямат стотинки), т.е. аз си страдам защото много съм учил, но останалите 95 от бедствуващите у нас не са учили, и няма никакви основания и те за страдат от тъпия ни модел на капитализъм (тъп, защото е доста по-лош от този в развитите западни страни)! А тези бедстващи у нас са минимум половин милион, но навярно и цял, от седем общо, и нямат акъл да се организират. Е, аз правя каквото мога в останалите ми години живот у Бугарско.
08. 2020
— — — — —
КРАЙ на съкратената книга
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/