М_А_Й_Ч_О_В_И_Н_А_
(поетично-прозаична, че и
анти-демократична, амалгама)
От Иванчо Йотата, известен още като:
Очнави Ататой, Иван Бугаров, Йотабаш Гяурджи, Нострадамус Буладамус, и под други имена
[ The idea for illustration is in placing of one picture in a frame under the title and the author, which has to be square and probably 450 x 450 pixels (because I use usually 525 x 725 for the cover and then multiply by 3, when necessary); on the other hand here it can be even 350 x 450 because the text is a bit longer. The picture can be made as ink sketch in one colour with some small additions with other colours. The main colour can as well be black and in it is shown an open space or park, where on the left stays one person with a big bow for shooting, and he is small (say, 1/5th of the height), then in the middle there is nothing, some grass or shrubs, and on the right, fastened to a tree, is seen small circular target (say, 1/10th of the height), painted in three colours, which, going from the periphery, are white, green, and red (in the center). These colours have to fill the circular rings and to be exactly the mentioned, because this is our Bulgarian tricolour. Plus this there are also 2 bubbles where is written (rather typed, because so has to be easier), probably with red colour, the following: "Jotata, the lonely archer", which points to the person on the left, and "The difficult target, Bulgarian barbarity", which points to the target. This book is only in Bulgarian language (and I don't think ever to translate it, for there are about 200 poetical lines with a heap of jargon words in them), but, all the same, it seems better to me if everything is written in English (because, after all, I am not published in Bulgaria). ]
Уважаеми (поради малкия ви брой) мои читатели,
Аз по принцип реших да приключа с писането под този псевдоним, понеже това ми отнема много време, а и вече казах всичко което имах да казвам, че и партия даже предложих, но пък всяко правило си има изключения, както знаете, така че след като съвсем неочаквано музата ме посети, точно с минус /плюс една седмица около 24 май 2019 година, аз реших да изстискам от себе си (досущ както изстисквам нещо друго когато съм с някоя мацка) всичко което мога за това кратко време, и те взеха че излязоха към 200 поетични реда. Да де, ама поетични или не, какво са толкоз малко редове за мен, аз материали по-къси от 4-5 страници не пиша, така че реших да ги изпъстря с мои философски разсъждения, които понякога стават толкова задълбочени, че някой от вас може да си помислил че съм изкукуригал, обаче това не е вярно (защото аз никога няма да кажа "куку" или "кукуригу" — ако толкова се наложи да кажа нещо, то аз по-скоро ще изкряскам гневно: "Долу демокрацията, да живее разума!", или нещо подобно). Е, ама и за да си правя кефа, де, защото то пари като нямам, барем кеф да имам, нали така? Плюс това не смятам да превеждам този материал на други езици (поради поезията), така че се реших да го напиша.
Ами, да започна с названието на нашия народ, или по-точно на дребните ни дечица.
БЛЪГАРЧЕ
Чуйте, даже и да съм китайче,
ил' арабче, но кат' малко зайче,
радва ме таз' мила сричка "блъг",
както младо йагне радва влък.
Другите дечица мой да мрат,
ил' да спрат поне да се плодят,
но със "блъг" аз като се накича,
тъй се радвам, че направо тичам.
Щото тъй де, инак ще тъгувам,
и баща си даже мож' да ... псувам,
че не съм се пръкнало "блъг`арче" —
туй е името, що днес се харчи.
Няма з'мен наслада по-голяма,
от туй "бл`ъгарче" да съм, байрама
ряпа да яде пред кефа мой,
че дете съм аз от този сой.
Луда радост ме обзема, значи,
щото "блъгарчето" всеки тачи
и пред който ще това да чуй
възхвалявам бащиния ___
[ може би "южен вятър", друга дума просто не ми идва в главата].
Ами, то тук май няма какво да ви обяснявам, толкова се радвам че и аз съм (вече дърто) българче, че няма накъде повече. Защото те китайците и арабите, май вече откарват към 5 %, плюс поне 25 % цигани, наречени роми, и 30 процента турци, наречени българи, което (заедно с някои други малцинства) откарва към 2/3 от населението ни, но във всички случаи над половината! Честито ни демократично затриване на българщината, в първата сценка на моя материал. Понеже аз с удоволствие бих приел едно 15-20 % малцинства, това съживява гена (то е известно от памтивека, спомнете си за израждането на някои нации в древността, особено сред кралските особи, поради което те се женят където само могат, но по-далеч от своя двор). Ама повече от половината вече означава, че ние нямаме право да се наричаме ... Булгаристан, а може би Турко-циго-стан, а, как ви харесва този мой експромпт? Е, може и Туркоцигонария, де.
И не мислете, че аз завишавам, защото някъде до към 80-те години на миналия век се казваше, че турците били 20-тина процента, а циганите към 15, но оттогаз на сетне само те са тези дето се плодят, огледайте се, ослушайте се, и преценете сами. И още нещо, за малцинствата има какви ли не програми за подпомагане, даже и за китайчетата (дето страшно много са ни изтрябвали), но за българите, за такива изгладнели интелигенти като мен, например, няма никакви, че и полагаемата ми се пенсия ми я намаляват с цяла 1/3, като от коефициент 1.28 ми го свалят до 0.94 поради разни мошенически трикове — вижте ми Отвореното писмо, точка 1. Плюс това наскоро аз обърнах внимание, че у нас много се строи, но най-вече от ... турски фирми, които съвсем естествено ще предпочетат турски работници. Не че аз имам нещо против тези хора, те са много послушни и изпълнителни, и почти не се различават от нас по външен вид, само по имената си (които не приличат направо на нищо, т.е, на нито един друг език, нито източен, нито западен, нито южен, нито северен, те са особен език; ние сме възприели чрез тях сумата персийски думи, това да, но те не са ядрото на езика им).
Ами да минем тогава към второто ми поетично произведение.
ОТКАКТО ДОЙДЕ ПУЩИНАТА
Откак дойде таз' наш'та демокра-,
коят' посрещнах с гръмко аз "ура",
се чувствувам дотолкоз преобра-,
кат' че ли дала ми е тя крила.
Заместили гнета на комуни-
със светли демократски бъднини,
сме днеска ние първи аутсай-
в настъпилия за народа рай.
Умело водени от демаго-
не чувстваме ний нашето тегло,
сал дето кой завърши емигри-
кат' птиците в далечните страни.
И тъй сияят наш'те хоризо-,
кат' 'гат' съм си замил добре ##зо [? оризо],
и чака ни във близка переспек-
живот на волен в джунглата ... шебек!
Тук съм длъжен да ви кажа, че ако ви се вижда някак недоизказано това стихотворение, то такава е и нашата демокрация, добре започната (абре мори, и започната не беше добре, ама хайде, да има все пак нещо добро), но зле завършена, в смисъл че за 30 години тя така и не успя да се установи добре у нас, но все някога и това ще трябва да стане. Ха-ха, аз, знаете ли, кога си мисля, че нашия преход към демокрация най-после ще свърши? Ами когато страната ни ... свърши като такава — понеже от формално-логична гледна точка няма как нещо у нас да продължава след като нас вече ни няма, нали така?
Обаче да продължаваме по-нататък, че още доста работа ни чака.
ЗА ЦЪФТЕЖА НА ОВОШКИТЕ
Цъфнахме и вързахме така,
като гюл разцъфнал във градина,
и сме за света такваз картина,
че комай е вече срамота.
'Ко съм мислил, че към туй вървим,
че това е дето всеки дири,
щях да си направя хара-кири,
щото щастието е кат' дим.
Чаканата свобода, достойнство,
се оказаха едни мехури,
бедността ... отзаде ни го тури —
блясъкът си имал свойто двойнство!
Той, капитализма, бил сербез,
тъй че в дереджето наше днес,
би се вайкал даже Херкулес.
Е, он`о си е така, разбира се. Искам да кажа, че ако някога съм мислил, че демокрацията и свободата и волята народна могат да се окажат такава тъпотия, такова противоречие на здравия разум, аз щях да съм станал тогава първи комунист, а аз само се държах настрана от политиката, и си виках, абе те да ми предложат да вляза в партията, та да ми направят кефа да им откажа! Е, ама те хората са ме усетили, и са се въздържали, и са били прави за времето, разбира се. Сега, защо демокрацията се оказа толкова тъпа при нас много се е говорило, и аз съм говорил (под обичайния си псевдоним), така че няма смисъл и с това да се отвличам тук. Мога само да спомена, че народа просто има нужда от ръководство, той е стадо — не забравяйте древната дума за пастир и пастор, която в латинския е една и съща, и този човек е тъкмо този, който води стадото да пасе, литерално (да споменем италианската la pasta като тесто, и il pasto като храна). Обаче СДС-то направи всичко възможно (поради субсидии от Щатите, очевидно, и от голям мерак да не изпусне "кокала", щом ù се е паднало) да остави народа без водачи (защото те щяха да бъдат комунистически), и като така нашия народ, който на всичкото отгоре нямаше и истински църковни пастири, не беше и не е набожен, чисто и просто започна да прави глупости като едно ... куче държано дълго време вързано и после изведнъж отвързано (то най-много да попадне под някоя кола на улицата, ако не вземе да се загуби някъде при разходка). Та така стана и с нас, цъфнахме и вързахме, мани-мани!
А сега малко да сменя темата, да мина към нашата варварщина, която е очевидна, но която в някои случаи може да се разглежда просто като по-особена форма на оригиналност и самобитност, което вече е нещо действително характерно за нашия народ. Тоест, ние сме уникални, изключителни, с много хубав ген, ама ... сме диванета, а? Така че сега следва най-трудното ми произведение тук, за което е нужно да дам някои пояснения. Първо това е тъй наречената (но като че ли слабо известна) римска терца, където има тристишия, които непрекъснато се редуват и една рима излиза (след третия път) а друга влиза (на всеки трети път), и ако означаваме крайните рими с латински главни букви, и предвидим в началото известен запас, ще изглежда така: ABA-BCB-CDC-DED-EFE-… и т.н. Тази рима е използувана поне от периода на римското Възраждане, от Данте (при него сигурно съм я виждал), но навярно и при много други и от по-рано.
Така, обаче тук (навярно като човек с математическо образование) аз я зациклям, така че накрая тя свършва (ако свършва, де, но тук е така), примерно на: …-XYX-YAY, и ако сега решите да минете към началото то тя продължава, като че така и трябва да започва от края! Did you get it? Е, на мен този вариант ми хареса и аз винаги когато може (при кратен на 6 брой редове, но май и на 3) гледам да го постигна. Ама тук това не е всичко, тук имаме и един интересен акростих, т.е. аз си усложних живота доколкото мога (защото иначе българския език ми е съвсем лесен, и като така твърде скучен). Така че enjoy it, please!
ВАРВАРИ, ВАЙ, ВАЙ !
В_ай, в`ай, опропастихме си страната,
А_ла какво да прайм — то ний в кръвта!
Р_екорд е туй на демокраци`ята;
В_ъх, колко бързо лапнахме стръвта.
А_ си живеехме преди безгрижно,
Р_азвързани, обаче, от "връвта",
И_носказателно, на комунизмо,
Н_агазихме направо във калта.
Д_остигнахме ниво, скоропостижно,
А_х, аутсайдерско, и със салта
С_ега се мъчиме да се измъкнем —
Е_гати —, но това ний гибелта!
Н_ародът ни, дори когато гъкне,
А_бдалски действа, щот' е без морал;
Р_айата спи, ум рядко ще се пръкне,
И_ли пък дух, съзнанье, идеал;
Ч_овешкото изчезна у човека,
А_ то е туй, коет' го прави цял!
М_акар да търси, йощ от памтивека,
П_арата кой да е един от нас —
Ъ_ф корс —, то тя е сал една пътека,
Р_езил е да я трупаме кат' мас.
В_ живота трябва ний да се стараем,
А_втоматично, някак-си в захлас,
Р_ояци добрини да си желаем,
А_ не да търсим само келепир,
Д_окато ний за другите нехаем.
О_ттук е ясно що сме най-подир,
С_ами в опашката на континента,
Т_уй просешка трапеза е, не пир.
Е_, ама пък отприщихме си бента,
З_атрихме комунистите в пръстта,
А_ха, но демокрацията'й мента!
М_ай ч`е съвсем не ни спаси мъстта,
Е_два ли с туй си върнахме мечтата,
Н_о тъй е с който следва глупостта.
Е, какво ще кажете за дългото повествование, а? Струва си такъв неблагодарник да го оставиш да пукне от глад, ако може, много са му 3 трамвайни билетчета дневно пенсия (а те в момента са даже с 2/3 билетче отгоре), ама пък той, на, изхитрил се даже да се подмладява с каквото може, защото няма пари за лекари. Така че моето мнение, което аз изказвам на сумата езици е, че ние сме хубави хора, ама сме варвари, или пък наопаки, варвари сме, ама сме много хубави хора, полезни за света, селекционираме чуден ген. Като не ви харесва не ме четете, нали така?
А пък за тези, на които това им харесва, аз ще продължа по-нататък. Идваме на темата за просветата, а оттам и за геноцида — в преносен смисъл де, не на физическо унищожение, а на оставяне на самотек да си измрат хорицата (като скопени кучета, примерно) —, понеже, както казах, бях в околността на 24 май (който, да ви припомня, защото ние много бързо забравяме това което не трябва, 2-3 години беше официално отречен от СДС-арите, понеже, виждате ли, русняците го празнували, и, следователно, ние в никакъв случай не трябва да имаме нещо общо с тази изостанала азиатска страна, според тях). Само че нека предупредя още веднъж тези, дето не са се отказали да ме четат, че тук аз мисля, че надминавам Ботев по сарказъм, така че по-добре ме зарежете.
ДАВАЙ НАРОДЕ!
Връви народе заблудени,
към гибелта си ти връви,
щот' кат' народ сме ний сломени
и се живота ни вгорчи.
Но зарежи я таз' просвета,
тя днес в живота не преде,
парата гледай, берекета,
и Бог напред ш'те поведе!
Напред, богатството е слънце,
това е Златният Телец,
науката са просто грънци,
и със живота ти'й пиздец!
Известен беше ти и славен
във лагера на соц'ялизма,
но вече пъшкаш изоставен,
и трябва ти парична ... клизма.
Ти солунските двама братя
във миналото остави,
покривай с мръвчица коматя,
просветата я зарежи.
Добре че ние изменихме
на остарелий тоз' завет,
и със пари го заменихме,
с колици, къщици безчет.
Писмеността славянска, наша,
беди донесе ни цял вир,
защото прави пълна каша
с известния латински мир.
В тъжовното и робско време
просвета нямахме, и к'во?
Не му днес на народа дреме,
със зорко'й за пара око.
Защото той, духът народен,
във тялото е приютен,
ала закрилян, още воден,
сал от парата е спасен.
Защо ви трябваше бе, братя,
да будите туй наше племе?
'Ми пречат думите, словата,
'га то във глупостта си дреме.
Изпосталели, в гладория,
сподвижници на ваший труд,
главиците си гузно крият
и хич не е гласът им чут.
О вий, несретници ненужни,
о вий, Методий и Кирил,
да чистите вий трябва ... нужник,
та сух хляб да ви бъде мил!
Тънете вечно във забрава,
в омраза, ала не в любов,
нам варварството ни остава,
от памтивек, во век-веков!
Абе, госпожи и господа, нещо не чувам ръкопляскания, май? Ама то тъй не мой, кой съ'й фанъл да мъ чите, да мъ чите ду край и да плеска со рàце, ако убича! А, и докато не съм забравил, то думата пиздец е руска и не е много културна, но е популярна (в момента моя браузер показа 11 млн. нейни срещания в Интернета, ако не послъгва някъде, което често му се случва), и тя значи: нищо, край, фалит, останал съм, един вид, по една гола п##ка (съотв., вие го кажете). Но, ей Богу, науката и просветата съвсем ги зарязахме, откакто дойде демокрацията, и не само висшата, а и низшата, so to say, училищната, защото аз известно време давах уроци по математика на децата, но към 1998, след влизането в сила на Валутния Борд, а особено след началото на този век, децата (в унисон с родителите си) престанаха да учат сериозно (съотв. да дават пари за уроци), понеже няма смисъл да учат за знания а за тапии, които им ги дават чинно и културно, щом като си плащат за тях. Това е положението, а пък вие преценявайте дали това има връзка с демокрацията, или с варварщината ни, или и с двете, или и с още нещо.
Сега, то е ясно (е, поне на мен), че всичко зависи от умереността, от средното положение на нещата — да ви напомня емблемата на аптеките, змия увита около една чаша, където ù вземат отровата (т.е. и отровата може да бъде лекарство, в зависимост от дозата) —, обаче аз не знам да съществува народ, който да не е правил точно обратното, да стига до крайности, само и само да не търси някаква разумна среда (примерно, с какво комунистите бяха полезни за страната ни, и с какво не, а не: или – или). Така че ако по-рано се бяхме поизсилили малко в желанието си да се самозадоволяваме, с помощта на Съюза за Икономическа Взаимопомощ, то сега се изсилихме в другата посока, да зарежем изобщо всякакви изследователски разходи за по-богатите страни, и да станем само промишлен придатък на тези последни (в същност първи, де) страни. И на мен ми е ясно, че след едно половин век, може би, нещата малко по малко ще се нормализират, но не мога да не си задам (а и да си отговоря на) въпроса: а защо трябваше да губим живота на 1-2 поколения хора работили в името на светлото комунистическо бъдеще, а сега и живота на още 1-2 поколения, които вече работят усилено за (пак) светлото (но вече) демократично бъдеще?
Защото то голяма разлика между двете неща няма: както комунизма се оказа утопия, така и демокрацията в нейния идеализиран вид (на панацея за всякакви ситуации) е също утопия, която ние, т.е. младите сега, дето работят за демокрацията, няма да доживеем! Да ама нали трябваше, и трябва, определени десни политически сили да спечелят актив, защото това, че лявото е право, всеки го чувствува (всяка религия се стреми към сплотяване на населението — вижте моя Комунионизъм), ама къде по-интересно и лично изгодно е да се твърди, че дясното е правото, и че всеки, стига само да иска — играй и спечели, нали? —, може да се издигне до върха (ето, вижте как става, примерно, в Америка). Обаче освен това "да", има и едно "да, ама не", защото между двете крайности, в случая между влагане на средства за ненужни (и изостанали) научни изследвания, само за да можем да се бием по гърдите, че "и ний сме дали нещо на света", и между пълното зарязване на дори аматьорски научни проучвания или чисто и просто просветени деца и народ, защото нямаме пари за това, има разлика; в първия (комунистическия) вариант ние се издигаме в собствените си очи, а във втория ("демократичния") вариант ние ставаме за посмешище на цяла Европа и оттам на света.
Така че аз не плюя без основание, и това всички тези, които емигрират от страната ни, го усещат сами; и има разлика между борба с природни или обективни трудности, и борба с неоправданата надменност и дебелоглавието на някои новобогаташи. Или: има разлика между криворазбрана (донякъде) грижа за целия народ (на нивото на лошо качество), и пълното отсъствие на такава грижа за тези, дето нямат пари да си я заплатят, което аз нарекох, а и наричам антинародна (защото не искахме да е народна) демокрация! Нека подчертая още веднъж, че платено образование и медицинско обслужване, по принцип, е нехуманно, това е дискриминация на определени среди от населението, такова нещо у нас по-рано нямаше, и е крайно време и по-късно да го няма, едно е да си доплащаш за допълнителни луксове (като пребиваване в елитни, било то здравни, било то образователни) заведения, а друго нещо е да не можеш да си платиш, примерно, една зъбна протеза, или пък операция на язва, или нещо друго!
Обаче аз още не съм свършил, така че да продължа с оплюването на нашия, най-общо казано, морал, този път, т.е. на неговото отсъствие, защото по традиция носител на морала са религиите, а ние сме страна на гяури и неверници, в смисъл на невярващи (но далеч не на убедени атеисти, като мен, примерно, защото за това се иска бая акъл). Следващото стихотворение е нещо като възрожденска пародия, т.е. като опит за предизвикване на поредното възраждане (но не като примамка на политици останали в момента без доходоносен пост).
НАРОДЕ МОЙ ЗАГУБЕН
Ах, народ мой, веч' свободен, ще ли още спиш?
Що се не събудиш, па се не поразвъртиш?
Що не хванеш за яката наш'те политици,
и не ги кат' два изтупаш прашни сламен`ици?
Щот' страната трийсет годин тъпчи на место,
туй се вижда без анализ, с простичко око,
а пък наш'те политици са си маскари —
лъжат, мажат, но колата, пуста, не върви.
Най-почитаните раньше бяхме от руснака,
а сега на дето свари излетя "каймака".
И сме аутсайдери във цялата Европа —
май че на управниците им дъската хлопа!
Стигнали почти до девет бяхме милиона,
а сега към седем вече влачи се файтона.
И освен, че кат' народ сме сал едничка цвъцка,
то плодят се малцинствата, га че ли ...попръцкват.
Ученото го затрихме, 'ми да-н' е уч`ило,
богаташко вече правим, младичко, котило.
Само че, духовно бедни, се изпозатрихме.
Май че с профанацията малко прекалихме?
Нямаме морал, защот' акъл от комунисти
веч' не вземаме, от тях се чистим кат' от глисти.
Ала що ни сполетя такава орисия,
от която вече, май, че няма оправия?
На страната трябват само мерки социални,
ала ний кат' ... клизми ги отхвърляме, анални.
Искаме богатство при богат сал да отива,
и със тоз' акъл до кривата стигнахме слива.
Тъй че трябва учене, лекарства, и храница
да достигат, 'ма съвсем до цялата раица.
Вижда ни се чудесия: 'ми как мой така?
Та нали парицата е що върти света?
Дип че гена си спасихме във страни прилични,
щото наш'та, то се види, веч' ще се капичне.
Да помогнем барем с нещо ние на света,
въпреки че, според мене, туй е срамота.
Аз си мисля, че във силат`а на капитала
дявола, май, има пръст, щот' тя е ала-бала.
Без морал и без акъл се става за резил,
а пък тоз' народ загубен още ми е мил!
Абе, и тук ботевския сарказъм напира в мен, но какво да правя, като и аз като него "изповядвам единний и светъл комунизъм", не този на комунистите, нито на социалистите (дето не са и социалисти), а този идеализиран от времето на Маркс, който при мен вече бая еволюира в партията Напук (а и под друг мой пиздоним — ах, sorry, псевдоним, може да се срещне някъде). И това че малцинствата се плодят с изпреварващо темпо е вярно, както и констатацията на Алеко Константинов за политиците, както и всичко останало. Изобщо, аз си мисля че е време някой отгоре да реши да ме прибере за известно време на "топло", както се казва, в дранголника. Което, аз предполагам, че няма да е толкова зле за мен, защото там май е единственото място, където се живее като при комунизма (или обратното, според десните, което аз, в известна степен, не отричам), т.е. и ще ме хранят, и ще ме преглеждат медицински, и ще ми остане време за някоя стихосбирка, примерно казано, и, най-вече, аз се надявам че през това време няма да ми спрат пенсията! Защото така аз от 175 лева в момента спестявам средно само към 40 на месец, а пък ми трябват малко мъни за водопроводни ремонти, тъй като от известно време (май вече към 5 години) нямам мивка в кухнята и използувам тази в тоалетната за всичко (и като ... писоар).
Не че се оплаквам, де, защото при това положение аз просто се грижа за здравето си, навъртам по 5-6 километра дневно, особено когато готвя нещо, или си поливам подправките на терасите (тъй като цветята не стават за ... ядене, аз си гледам подправки), а и като имам за какво да псувам демокрацията си повдигам, някак-си, самочувствието, ще знаете. Аз бих могъл да платя на някой водопроводчик, имам някои скромни спестявания (като безработен от четвърт век, ха-ха, ама имам), но намирам за грехота да платя за един ден работа на един човек почит цяла месечна пенсия (на бивш научен сътрудник от БАН). И като така непрекъснато отлагам този ремонт. А някога трябва да го извърша, защото смятам да завещавам жилището си на някое учебно заведение или институт, а то е бая разнебитено. Та с тази пенсия за половин година пандиз ще спестя една хилядарка, за цяла година — две, а ако вземат да ми друснат 3-4 годинки, то може и за външно саниране и нови прозорци да остане нещо, което само би ме зарадвало.
Така, но вече е време да поприключвам, така че минавам към последното стихче, този път със заглавието на целия материал, и при това положение е редно да ви кажа защо измислих тази дума. Ами, защо трябва да е все татковина? В ерата на еманципацията е редно да се говори за майчовина, така както се говори за майчин (а не татин или татюв или татков, евентуално бащин) език. Но освен това тази дума ми хареса, защото тя идва от едно сладко родопско "майчо" (има една тяхна народна песен "Купи ми, майчо, армаган"), и така е по-оригинално. Нужда от други предварителни пояснения тук няма.
МАЙЧОВИНА
Хубава си, майчовина,
име сладко, земен рай,
но защо ли да замина
искам аз от този край?
Мили ми са планините
и на север и на юг,
но ми паднаха зъб`ите,
а и често ям боклук.
Либя аз, не ще и дума,
този бамбашки народ,
но, да си ... спестя куршума,
пиша, за гръмоотвод.
Вън дор' грее ясно слънце,
и докле съм жив и здрав,
ш'мразя аз главите-грънци,
ш'гледам често да ми'й прав.
Е, уважаеми малобройни (защото трябва да сте барем 2-3 милиона) читатели (а аз едва-едва събирам по 2-3 хиляди на сайт за година), с това аз смятам да приключа изобщо с политическите материали, каквито аз и не съм смятал да пиша, но солидарната блокада, която всички, повтарям всички, официални инстанции в България насочиха към мен, просто ме амбицира (така както високите цени на цигарите отдавна ме накараха да ги откажа, и един билюк други примери) да направя единствено възможното, да намеря колкото се може по-широка аудитория за това писмо, или да се старая да си придам publicity. As simple as that. Аз се надявах по този начин да предизвикам някакви публични дебати на наболелите проблеми, които само загатнах в писмото си, но след като ще работим по формулата: "ти му думаш, оно рупа ли рупа", то аз и разработих сам тези идеи, доколкото можах за 1-2 години. Който иска да взема от дума, а който не иска — да не взема.
А инстанциите, наистина, бяха всички наши официални, до които успях да се добера, като, изброявам: Парламент, отделно 3-4 водещи партии, самото НОИ, Президента, 4-5 водещи вестника, 2-3 водещи телевизии, още толкова радиостанции, още толкова основни църкви у нас. Ефекта беше нулев. В резултат на това от един материал моите произведения под това име нараснаха с цели 30 (тридесет), и то бая прилични по големина, и то на 4 езика, и то на повече от дузина сайтове в чужбина (и на нито един у нас, защото у нас и това няма, нямаме нито един свободен сайт, където отиваш и публикуваш каквото си искаш и никой не ти иска нито петаче). Но, както казах, стига толкова, никаква политика повече (освен ако не ме принудят с някой пореден "демократски" номер).
Имам единствено една идейка за нещо кудошлийско, и понеже аз, по всичко личи, съм толкова уникален, надали някой ще може да ме изпревари и да им отнеме идеята (а и да го стори то аз пак ще го победя някак), мога да ви я спомена сега. Тя ще се нарича "Нов български именник", и ще съдържа много, поне 2-3 (още по-добре 5 до 10) хиляди имена, които ще звучат смешно като имена дори и да съществуват иначе като думи. И, естествено, не само български, но аз ще ги побългаря. Примерно: Морковей, Писуария, Кордела, Профанарий, Гуди, Мъдолей, Ерго, Протеза, Инфлуенца, и много, много други. Само че за това ще ми отиде навярно година, и тъй като аз имам планове за следващите 5 години, то надали ще се появи преди два-три лазарника. Щом трябва да си правя имидж, за да ме четат хората, ей тъй, между другото, а и децата от училище, учейки за Иванчо Йотата, то няма проблеми, само дето ми трябва време, но пък, всички ние се движим във времето (а дали и то е в мен, не съм убеден, нещо не го чувствам).
Бай-бай, народе мой,
'ко ще ме прайш герой,
то действай, а не стой,
щот' аз във пек и зной,
роясвам мисли рой.
05. 2019
П.П. Читатели мои, честна дума, честен кръст, макар че не вярвам, както казват някои, но аз никогаш не съм си и помислювал да добавям още нещо към това така добре завършено материалче, с петократна рима на края. Обаче какво да правя като — не знам дали от това променливо време, от атмосферно електричество, или от добра храна (напоследък имам късмет с плодовете и зеленчуците, понеже открих два плод-зеленчука един до друг, където собствениците като затворят и оставят някои развалящи се неща отвън, та аз ги подбирам понякога) — ей тъй изневиделица и една сутрин бременясах с нова идея. А пък когато човек забременее (булките ще трябва да ме подкрепят в това) той започва да търси къде да си стовари бремето, а още по-преди започва да мисли дали да го износи или да абортира. Е, аз рядко правя аборти, да ви каже, така че реших да износя "плода", и дори да го развия доколкото мога (защото можех да приключа само с 3-4 куплета). И така малко по малко и излязоха цели 10 куплета, и то 7-стишия, един вид като разбиване на първите два реда на един лимрик (понеже аз много си падам по тях), макар че може да се препише и като 5-стишия с двойни рими в началото. Така че ето го новия ми бисер, отново в издържан стил с ярък ботевски сарказъм.
БУКОВИ ГЛ`АВИ
Ах, българи-бунаци,
ний май че още спим?
Таз' пуста демокрац'я
не щем да победим.
Ил' беж навън тогаз, на ползу гену,
щот' друго нямаме, унищожено'й.
'Ма не сал кат' овчици да мълчим.
Ах, мои калпазани,
докле ще се делим?
Кат' ... дини на бостани
ний тука се гоим.
Ала целта я няма, идеала —
щот' демокрацията'й ала-бала.
Не мойм ли толкоз хич да се сплотим?
Ах, хора заблудени,
"светлика" где се скри?
Правете вий кат' мени —
светете си сами!
Напук на висшата ни олигарх'я
душата си разхождайте във парка
на светлите народни бъднини.
Ах, хорица безбожни,
богатството е грях!
Бъдете осторожни
с души кат' празен мях.
Не се хвалете с лъскави колици,
или със мацки с силиконки-цици.
Мислете тъй: какво след мен посях?
Ах, брате ошашавен,
за другите мисли.
Сал тъй ще си прославен
във хорските очи.
Парата може и да носи слава,
но рядко, а и не във таз' държава;
тя цел е за невръстни хаймани.
Ах, жалки егоисти,
за наш'то общество
сте вий, комай, кат' ... глисти
в дебелото черво!
Едни работят, други само смучат,
'ко могат келепирец да улучат —
от долу, та до царското кресло.
Ах, мои смотаняци,
как мразя аз тоз' миг,
'га всички, на рояци
свалихме с силен вик
тоталитарната машина стара,
за да ... заседнем в демократска бара,
коет' бе по сурата ни плесник!
Ах, мои тарикати,
що лъжем кой как мой;
от туй си още патим,
уви, народе мой.
Приехме всички дясната идея,
но тя е въздух, прах и дим, 'ми 'де я?
Ала не щем "леваци" в наш'ят строй.
Ах, мили ... диванета,
за вас ме'й мене срам.
Вас като че с павета
халосаха ви — бам!
И изпари ви се съвсем акъла;
'ми то при лош'а Тошо лучше было!
Нима с акъл единствен аз съм сам?
Ах, българи-глупаци,
'ми действайте напук
на леви и десняци,
среда търсете тук!
Не примирим ли някак двата пол'са,
не ще живеем нивга във охолство.
На всинца ли главите са от бук.
06. 2019
— — — — —
Последна добавка: Да де, но понеже като поразмислих аз реших, че няма да е красиво от моя страна да оставя моите "скъпи" неприятели — Парламент, Президент, и прочее — неинформирани за тези мои ненадминати постижения в областта на оплюването на цялата българска демокрация, от главата и до долу, както се казва, то аз реших, че и този път трябва да им изпращам по едно мъничко имейлче, само че безприложно и някъде в навечерието на "Кирил и Методи", понеже темата ми в този материал е за геноцида на българската интелигенция, която тема аз леко загатнах в първото ми и огромно писмо, но не съм я развивал с такова поетично вдъхновение, така че реших да напиша овреме и имейлите, пак за три поредни години, както те ме научиха, т.е. принудиха, с мълчанието си.
Защото, както знаете, парен каша духа, и като вече знам, че те няма да обелят и думица за тяхно оправдание и аз ще трябва да им напомням пак няколко пъти, то е по-добре като закача нещо на Интернета, да не го бутам до Второ Пришествие, понеже иначе три пъти по 2-3 дни си е чисто загубено време, за да търся къде какво съм публикувал и в какъв формат и да го допълвам; времето не е нещо с което един човек на 70 години разполага, още повече ако той не принадлежи на себе си, а на бъдещето, и има отговорната задача да засрамва нашите "маскари", така че реших, че е по-добре всичко да стане наведнъж. Е, може малко да се поизмесят времената, като кога аз говоря за бъдещето и кога за нещо минало, но то когато човек адресира възможните си читатели винаги има такива разминавания във времето, така че да не Ви пука. Ами това е, следват три имейла, а пък адресите (актуални към февруари 2019, с евентуални леки корекции ако се наложат) са следните:
infocenter@parliament.bg, priemna@president.bg, noi@nssi.bg, SocDelovodstvo@sofia.nssi.bg
pr@gerb.bg, bsppress@bsp.bg, presscenter@dps.bg,
presscenter@sds.bg, centrala@ataka.bg, dsb@dsb.bg,
press@168chasa.bg, tgeneva@duma.bg , ggeorgiev@duma.bg,
info@dnes.bg, agency@standartnews.com, monitor@monitor.bg,
trud@trud.bg, editors@capital.bg, pensioneribg@abv.bg ,
politics@segabg.com, economics@segabg.com, society@segabg.com
news@bnt.bg , btvpr@btv.bg , office@tv7.bg , gledam@bnt.bg,
newsroom@bnr.bg , hristobotev@bnr.bg ,
synodicalchancellery@abv.bg , info@grandmufti.bg , sofia.synagogue@gmail.com ,
(returned: agency@standartnews.com, ggeorgiev@duma.bg, tgeneva@duma.bg)
— — — — —
Първи имейл: изпратен на 20.05.2020 до предишните адресати
Относно: Ново произведение на възкръсналия Иванчо Иотата
Здравейте скъпи мои НЕприятели,
Позволете ми най-напред да Ви поздравя с настъпващия празник на българската интелигенция, който става все по-актуален колкото по-малко остава тази прослойка у нас. То Вие може и да не сте баш от нея, и да не сте специално запретнали ръкави да провеждате геноцид спрямо нея, но пък съдействате за това, очевидно, така че на фона на демократичната простотия е толкова по-необходимо да тръбите наляво и надясно, че много я уважавате тази пуста интелигенция, но какво да се прави, като е хилава и капризна.
А пък аз поздравявам своите неприятели защото това е завета на нашия Христос Спасител (не е ясно как и с какво точно ни е спасил, защото ние сме си все същите дръвници, общо взето, но така всички Го наричат, та и аз също), и освен това аз самият съм резултат от Вашата активна НЕНАМЕСА по въпросите повдигнати от мен, така че Вие сте ми и един вид родни родители, ако мога така да се изразя, та Ви дължа известна "синовна" обич.
Толкова като встъпление, да хващам сега "бика за рогата" и да преминавам към целта на сегашното ми имейлче. Ама то, всъщност, аз нищо и НЕ искам сега от Вас, ни най-малкото, просто дължа да Ви информирам за моето поредно и все по-ненадминато, и този път в прозаичен и в поетичен план, и закачено вече на повече от дузина сайтове по света (макар и само на български този път, уви), произведение във връзка с нашата просвета и култура, поради което и ви безпокоя тъкмо в навечерието на този празник. Обаче вижте, първо празника още не е съвсем дошъл, така че не Ви вдигам от трапезата, нали? И второ — или може би обратното, второто е първо, а пък първото е второ, ха, ха — аз Ви обещах че няма да Ви безпокоя повече, но това беше около обесването на Левски, и тогава говорех за нашия, имидж, за ненадминатата ни беднотия, за пенсионерите, и други подобни, а пък сега говоря специално за интелигенцията, към която аз все още смятам че се числя.
Така че аз хем Ви безпокоя, а хем и не го правя, защото, както казах, нищо не искам от Вас. И даже няма да Ви изпращам въпросното произведение, защото то и не е до Вас, Вие просто носите отговорността за това дередже (но винаги можете да си измиете ръцете с нещо, де, Вие няма да сте на толкова отговорни постове ако не можете да послъжете малко при нужда). Ах да, то се казва "Майчовина", което според мен е съвсем правилен хомологичен образ на татковината-отечество, понеже живеем в ерата на еманципацията, така че аз имам и този терминологичен принос в случая. За да стигнете до материала ми трябва просто да напишете в браузера си в кавички едно от следните имена:
Иванчо Йотата, Очнави Ататой, Иван Бугаров, Йотабаш Гяурджи, Нострадамус Буладамус, или респективно Ivancho Jotata, Ochnavi Atatoj, Ivan Bugarow, Jotabash Giaurgi, Nostradamus Buladamus, а май че и още някой-друг вариант.
Само дето е необходимо да не забранявате на Вашия браузер да търси в чужбина, защото мен в България не ме публикуват, както знаете (у нас аз съм черната овца и не мога дори и едно стръкче тревица да си щипна някъде, бее). Е, аз, разбира се, не казвам, че Вие трябва да го направите, че трябва да вземете сега и да ме четете, не, но ако искате, то можете да го направите, и бихте могли да оцените до каква степен се е променил стила ми от моето безобидно първо писмо, за едно три години, и то по Ваша лична причина на необръщане на внимание на един интелигент само защото той повдига неудобни въпроси, а и не може да бъде залъган с разни демократични шутки-прибаутки.
Ами това е, госпожи и господа, приятни празници, а пък аз ще Ви напомня пак за мен (и без да искам нищо от Вас — защото то Вие вече и няма накъде повече да се изложите, та да Ви давам този шанс) след една година и един ден.
Бай-бай.
Ваш Йотата-Ататой
— — — — —
Втори имейл: изпратен на 21.05.2021 до предишните адресати
Относно: Ново произведение на възкръсналия Иванчо Иотата
Скъпи мои НЕдоброжелатели,
Това съм пък аз, Вашият Йотата-Ататой, когото Вие хич не харесвате, и поради което чувствата ни са взаимни. Честит идващ Кирил и Методи, приятна хапка и пийка, както се полага, пък интелигенцията — ами да не е учила толкоз, никой не я е бил по главата, нали?
Както разбрахте още миналата година аз нищо не искам от Вас (защото като искам, то Вие нищо и не правите), аз само ДАВАМ: специално с "Майчовина"-та си създавам весело настроение сред хората, и ги изпълвам с гордост, че те не са от тези, дето са учили много, както някои, които сега имат пенсия равна на 1/3 минимална заплата. С други думи, правя си майтап на чужд гръб, на гърба на официалните представители на българската демокрация, но пък, както казват руснаците: как аукнулось, так и откликнулось. Така че Вие ако искате търсете Иванчо Йотата / Очнави Ататой / и проч., а ако искате не търсете, но Майчовина е хубаво име, и аз се надявам, че блъгърските дечица (вече преимуществено арабчета и китайчета, предполагам), като стигнат до литературния герой Иванчо Йотата, ще стигнат и до възкръсналия му адаш, демократичния дисидент (направен такъв от демократичната ни действителност и от нейните "стълбове", защото нищо не става без причина).
Във всеки случай, ако аз бях на Ваше място изобщо нямаше да се кахъря за този изкукуригал дъртак, защото той нито проси както трябва, (понеже слабия трябва да проси от силния, а не обратното, силния да се съобразява със слабия), нито има значение дали той бил прав или крив (защото при демокрацията е важното с нещо да се кътка народа, да се будалка, за да няма разни Гулаци или Беленета). Така че дерзайте господа!
Чао до скив, както викат някои, до след още една година, и още един ден по-близо до Кирил и Методий, или както Йотата обича да се изразява във вторите си имейли (или имейлове?)
Bye, bye, and don't cry.
Йотата шъ съ упрай.
Българина сал ще вика "вай".
— — — — —
Трети имейл: изпратен на 22.05.2022 до предишните адресати
Относно: Ново произведение на възкръсналия Иванчо Иотата
Госпожи и господа, it's again me, your hateful Ivancho Jotata,
За трети и последен път Ви напомням да се запознаете с епохалното прозаично-поетично произведение "Майчовина" на демократичния дисидент
Иванчо Йотата, Очнави Ататой, Иван Бугаров, Йотабаш Гяурджи, Нострадамус Буладамус, или респективно Ivancho Jotata, Ochnavi Atatoj, Ivan Bugarow, Jotabash Giaurgi, Nostradamus Buladamus, а може и още някой-друг клонингов вариант да има.
Ако не за друго, то поне защото децата Ви може да вземат да Ви питат, абе кой е тоя нов Йотата, и как го търпите такъв демо-хулник? Но пък и не е чак за притеснение, защото щом сте ме изтърпели до тук, то вече лошото е минало, тъй като аз упорствам само до три пъти, така прави по традиция и с мадамите, àко и да не ми личи на моите 70 лазарника и отгоре. Аз даже съм увековечил това във следното хайку:
Мацка да ми бутне 'ко не смей
семето ми другаде ш'се лей,
щот' греши койт' мисли че съм гей.
— — — — —
Е те това е, направих вече дузина пейджички, та да не се срамувам от себе си дори и на сън. Пък от въпросните инстанции, дето не ми обръщат внимание и стават причина за моята, ако не сегашна, то поне бъдеща популярност, и за засилване на лошия ни имидж (след като не ни пука — на най-високо ниво, имам пред вид, — за него), май че най ми е жал за Президента, който в случая се оказва кажи-речи без вина виновен, защото той, естествено, че не носи никаква пряка вина, но пък заставайки наред с тези дето ме игнорират просто се натапя в калта до ушите. Но какво да се прави, that's the democracy: след като няма върховна инстанция, която да носи вината за всякакви несполуки, нито пък има морал вграден в самото управление, то остава единствено поуките да си ги вадим само по най-вулгарния начин, чрез осмиване с различни форми на ирония и сарказъм. Които аз и използувам най-активно във въпросната "Майчовина", така че се възползувам от случая да благодаря задочно на Ристьо Ботйов, за хубавите примери, които ми е дал.
Пак Йотата, и вече август 2019
— — — — —
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/
Сконвертировано и опубликовано на https://SamoLit.com/