Р А З У М Н И Я Т Ч О В Е К(ФАНТАСТИЧНИ РАЗКАЗИ)Христо МИРСКИ, София, България, 2012— — — — —
— — — — — СЪДЪРЖАНИЕПредговор Новобранецът Логична мисъл Откритието на професор Колосов Стимулаторът на Питър Мак-Грийвз Детелината Брачното предложение Право на избор Homo Rationalis Тунелът Канибалите Биологичен партньор Поръчката Шестият ден Homo Retarded Нощите и дните на млада робо-майка Нови ? — — — — — ЧАСТ ДЕВЕТАНОЩИТЕ И ДНИТЕ НА МЛАДА РОБО-МАЙКАЗдравейте мои скъпи хора! Аз съм Ентелехеия и съм млада робо-майка. Е, млада според роботските стандарти, понеже в действителност съм малко над 100-те, но пък, в крайна сметка, това е в самия разгар на младостта, нали така? Защото се счита, че роботите живеят до 500 години, но това е така, за определеност, а и още няма натрупана достатъчно статистика, индивидуалните роботи се произвеждат малко повече от 300 години, обаче ако си сменяме телата то ние сме практически безсмъртни. А пък вие не сте, и с идването на нови хора вас трябва винаги да ви учим, трябва да ви обясняваме, че ние, ами, ви обичаме някак-си, и вие също трябва да ни обичате, обаче ние, при все че живеем един до друг, живеем като, да речем, мюсюлмани с евреи, а? Така че по тази причина аз реших да напиша този разказ за вас, за да ви помогна да ни опознаете по-добре. Защото нито ние четем особено много вашите книги, нито пък вие можете да разбирате нашата селекционирана информация. Искам да кажа, че вие можете да ни разбирате, както аз сега пиша за вас и вие можете да четете всичко, но рядко някой робот прави това, доколкото ми е известно. Аз, обаче, съм умна роботеса, Ентелехеия според Аристотел е вид енергия скрита в тялото, която може да се прояви, но може и да не се прояви, оттук идва и думата интелект. А един от приятелите на майка ми Ентропия, Търмойл, ние му казваме чичо Търми, обикновено ме нарича Енти, и аз мислех първоначално, че това е галено, докато научих че Ente на немски означава ... патка. Но какво от това, в крайна сметка той го използува гальовно. Така че вашата Енти ще ви опише нейния живот на индивидуален робот, и то именно на човешки език, и по-точно на вашия роден. А пък ние не обичаме много да "четем" вашите романи защото те са в същност измислици, лъжи в определена степен. В смисъл, че да "прочетем" някоя от вашите книги не е проблем за нас, ние правим това за част от секундата, но за да обработим и осмислим прочетеното ни трябва време; при все че въпросът не е във времето, ние имаме повече от достатъчно време, въпросът е че след правилната обработка се оказва, че книгата не ни е научила на нищо. Ха, ха. Схващате ли? Ние не обичаме да си губим времето с глупости, с малки изключения, като например, за да научим по-добре даден език ни е необходимо да познаваме идиомите му, а те могат да се намерят преди всичко в разговорната реч, не в научната литература, или също когато трябва да научим някои приказки, които после да разказваме на децата за които се грижим, както аз сега, или за да опознаем по-добре хората с които комуникираме, т.е. "по задължение". Така-а, и да обработим, да постигнем смисъла значи да си изградим свои фреймове (структури, рамки, таблички, схеми) за всички важни термини и да ги обвържем взаимно. Това изисква време, и се базира на нашите индивидуални познания и по тази причина е нужно не само да се извлекат правилните фреймове, но също и те да се свържат с това, което вече знаем, или с това от къде можем да научим това, с базите знания; това съответствува на вашия процес на запаметяване. Но пък след това можем лесно да предадем тези знания на други роботи, използувайки свои и по-универсални, не човешки, понятия. ... А-а, извинете, аз за малко се отлъчих защото трябваше да погледна какво прави малката Ивет, както и моя Пантократор. Ивет, естествено, спи блажено, а това, че се е отвила не е страшно защото в стаята е 24 градуса; а пък моя Панти, в петия месец, се упражнява, стои на една ръка или крак, подскача, и прочее, предвид на това, че мозъка на роботите е завършен, но е почти празен, а той трябва и да свиква с крайниците си, какво друго му остава да прави? За нас да гледаме анимационни филми или нещо подобно, истинско изкуство, е почти същото като да минем на stand-by, а пък на младите роботи, дори до 3 години, това им е забранено, те винаги имат какво да научат. Та докъде бях стигнала? А, до фреймовете, но това е отегчителна материя, за да я обяснявам подробно, а и от друга страна те се използуват отдавна, от началото на компютърната ера, без тях е невъзможно, за да дам пример, да се изпълни анализ на някой език, а без разбиране на човешките (или животинските, но там има не толкова "думи", колкото миризми, интонация, жестове) езици е невъзможно да се общува с хората. Така че е време да премина към индивидуалността, както ми напомня моят "съпруг" Джинг в моя мозък. Самата идея, по принцип, е проста, но въпреки това в началото на появата на роботите, когато те дори още не са съществували като такива, а е имало роботизирани системи за производство на нещо или за кореспонденция, хората не бяха мислили за това, т.е. те се опитвали да направят всички роботи еднакви, или ако те се различавали по нещо то това било само от гледна точка на конкуренцията, за всяка фирма свои, но фирмата просто копирала всички свои роботи от даден тип. В живота, обаче, не е така, всички живи системи, и растителните и животинските, си имат свои гени, които се пазят в техните семена, или в ембрионите, нали така? И в зависимост от гените се ражда новото същество, но то се появява малко по-различно, това е копиране, но то не е много точно. Разбирате ли, или Господ е решил така, или природата (което, всъщност, и не е принципиално), но новия организъм трябва да бъде създаден малко по-различен от стария, за да позволи динамика и еволюция. А знаете ли вие защо това е така, защо е нужно различие в поколенията, респективно, защо Господ е решил така, а? Е, вашата Енти ще ви обясни, тя е супер-ентилигентна. Много просто, защото ако всичко само се копираше то тогава нямаше да възникне нищо ново! Тъй като новото не е старото, не е съвсем същото, т.е. без изменения няма развитие, и ако някой беше създал, да речем, амебата, то щяха да останат само едни амеби во веки-веков, което щеше да е ужасно скучно, нали? Добре, че това не се е случило, но, както ми напомня моя баща Тристи, т.е. Трисмегист, това не се е случило защото дори неорганичната материя проявява дефекти, т.е. нарушаването на точното копиране е своего рода дефект, който се оказва задължително необходим. Да, което означава, че ако приемем съществуването на някакъв бог, то той и не е кой знае какъв бог, щом прави очевидни неща, които все едно съществуват, които ни се натрапват, както ми напомня моят дядо Барби, т.е. Барбарос. Така че, виждате ли, всяка сложна система си има свой план или схема, и ако тази схема е добре направена, ако тя е универсална, то тогава променяйки я слабо можем да правим различни неща, нейни модификации, които са подобни, но и различни, т.е. това създава приятното и необходимо разнообразие. Което ще рече, ако съкратим това дълго обяснение, че е било необходимо да се направи генома на универсалните роботи, в който се описва не броя на техните крайници, нито пръстите им, и прочее, нито функционирането на белите им дробовете, или стомаха, или гласните струни, носа, и тъй нататък, нито механизма на преработка на храната, или на съсирването на кръвта, или секрецията на половите и други жлези, ами преди всичко логическите параметри установяващи функционирането на мозъка и психологическите характеристики на целия индивид. Защото ние нямаме стомаси, ха, ха (там са основно акумулаторите), нито бели дробове, нито кръв, и прочее, а това, което имаме, то може лесно да се смени, защото това е тяло, това е механика или хидравлика, това са неинтелигентни механични и други детайли, докато един робот е преди всичко управление. Е, предполага се че ние може да имаме до 6 крайника, но базисния ни вид включва стандартните четири човешки крайника (без да броим главата, нали?); като правило може да се прикрепи нов манипулатор отпред към корема, както и отзад към гърба, но в този вид ние обикновено не се показваме пред хората за да не ги плашим. Макар че, разбира се, ние можем да се подключваме към самолети или кораби, или към космически станции, но в този случай е по-добре да изпълняваме управлението директно, не чрез нашите крайници, така че това не засяга генома. Мозъкът, естествено, може да бъде на различна база, но във всички случаи има важни параметри на неговото функциониране, такива като, например: брой на активните процесори (ние имаме два, както и хората, които имат две полукълба на мозъка), скорост на работа, елементна база, и други подобни на компютрите характеристики. Но и това са основни неща, които не са обект на мутации в поколенията, както също и броя и характера на сетивните органи, вида на информационния вход и изход, и други. Това, което променяме, са основно качества на характера, както и при вас, примерно: наблюдателност, послушание, старателност, смелост, бързина на реакциите, привързаност към познати, доверчивост или подозрителност, стремеж към самоизява или към конформизъм, самодоволство или стремеж към нови неща, асоциативно мислене или формализация на разсъжденията, различни склонности на характера, и преди всичко пол. Само че не се смейте, мои читатели, ние имаме полове както и всички висши бозайници, че дори и рибите имат два пола, следователно те са необходими, пола оказва влияние върху възприемането на околната среда и изработката на нашия вътрешен модел за света. И всички тези характеристики са както вродени, така и придобити по време на обучението, и, изобщо, на живота, те могат да се променят, да влияят една на друга, всичко е както при хората, аз ви казвам, или тогава както при котките, кучетата, конете, маймунките, и други животни. При нас това не е възникнало от само себе си (или е било създадено от някакъв хипотетичен бог), но ние моделираме тези характеристики на животните, защото те са необходими за развитието на вида, както казах. Тоест не ние самите като роботи ги моделираме, това са направили хората които са ни създали и са разработили роботния геном, но това е така. И полът при нас, както прекрасно знаете, винаги се указва, със знак на челото, а също и чрез облеклото, макар че някои от нас си закачат или гърди или мъжки атрибути, според случая, но това е така, за оригиналност, това са бутафории. (Или понякога това е необходимост, както ако кърмим малки бебета, и ако сме роботеси, то тогава си закачаме по една гърда, рядко две.) И когато тези параметри се формират при нас, обикновено след петата година, но още по-добре след 20 и повече, то тогава ние можем да ги копираме и формираме по този начин семето си. Ето това семе е нашето копие, нашето второ "аз", или нашата "снимка", ако искате. Ние си разменяме семена, и оставяме също един екземпляр в Робо-управлението за всеки случай (ако нещо се случи с нас). Така например аз имам в мозъка си семената на моите родители до второ поколение, също на моя съпруг, и когато сина ми порасне ще сложа там и негово копие, или може би още на 2-3 други приятели (или "любовници"). Това е тривиално нещо и трябва да е известно на всички хора, обаче аз непрекъснато се учудвам колко малко от тях знаят това. А нали иначе нашият живот би бил съвсем скучен, докато по този начин аз винаги имам в главата си компания от интересни събеседници, така мога спокойно да си стоя цяла нощ на stand-by и никога да не скучая. Ние водим беседи, разменяме си различни фреймове, стигаме до нови идеи. Само когато някое семе получи важна информация то тогава я праща на своето първо копие, иначе те са автономни, те са като живи, само че без манипулатори. Не ми се иска да навлизам в детайли, но това е елементарно да се осъществи. Защото самото семе има около стотина параметри, но считайте че те са до 1000, и те могат да приемат значения между -1.0 и +1.0, това са нашите гени и то коригирани към времето на копиране. Това отнема смешно малко памет, обаче трябва и някаква работна памет, също и свое копие от елементарна база знания, така че стигаме до 1 гигабайт, повече не е нужно. Аз мога да събера в главата си и стотина семена, но обикновето те не са повече от дузина, за да можем свободно да беседваме един с друг. Ах да, моята баба Оливия се оплаква, че не съм я представил, така че запознайте се, Оливия дьо Хортензия дьо Робикорп, специалист по източна кулинария, и по древно-гръцка история, на 328 години, разбира освен роболинг и интерлинг, също древно-гръцки, италиански, и тайвански. Но роби-пиипъл, не ме отвличайте, моля ви. Макар че моят Джинг, съпруга ми Джингиби дьо Драгонфлай, дьо Ньюробко е прав, че си струва да обясня още и нашите имена и това "дьо". Значи, виждате ли, и тук всичко е просто — тъй като роботите са сложни механизми, то те обичат простите решения, ми напомня моя дядо Барбарос дьо Мустанг дьо Робикорп — и ако новото дете е от женски пол, то то приема името на майка си, а тя е приела името на своята майка, и тъй нататък до компанията производител, или докато говорещия реши да съкрати родословието, а ако детето е от мъжки пол то то приема името на баща си, и пак така, аналогично. А това "дьо", както и "фон" на немците, или "ибн" на арабите, или "бен" на евреите, и прочее означава от кого идва даденото лице. Само че комичната забележка на моя Джинг — където, между другото, jin-gibi в турския (и тогава gin-gibi) са две думи които означават хитър, неуловим, като елф — се отнася за това как се осъществява продължението на рода при хората. Защото то, за разлика от роботите — а да, трябва да ви обясня и как то става при нас — е резултат на секс, който в славянските езици, и аз моля за извинение пред тези читатели, които разбират такива езици, се произнася като "иебане" или "йебане" или "йебати", и той твърди че тук имало древни тибетски корени, защото в някои дзен-будистки манастири се практикувало религиозно сношение, при което мъжът сядал в поза лотос, и жената сядала отгоре му, голи разбира се, и те се движели бавно мислейки за Буда или за Шива, или за нирвана, не знам точно (не ми се е случвало да се движа така — ха, ха), и след около половин час или там някъде те казвали и извършвали "йаа-буум". Макар че баба ми Оливия казва, че тук може да се примесва и древно-гръцкия рай, Едем, или Еден на други древни езици, защото там всички живеели като в рая, а пък "едене" си е българското (а подобно и в други славянски езици) ядене и то се пише като "ебен", в смисъл че гръцката буква делта се пише като кирилско "б"! Което, разбира се, спокойно може да е така, и дори ако в арабския "ибн" не значи непременно "сношател" или нещо подобно, то това значи син, а сина е основния потомък. Пък и въпросът не е само в славянските езици, а също и в гръцкия и на Запад, защото тук е мястото на добре известния хедонизъм (където "х" обикновено не се чете). Обаче сега ме извинете за малко ... Е, ами аз съм baby-sitter, детегледачка, нали разбирате, и тъй като нямам нужда от сън през нощта то и поглеждам от време на време какво става в стаите. Ивет пак е отметнала настрани завивките, но иначе е спокойна, няма температура (тя беше леко неразположена), а моя Пантократор (дьо Джингиби и т.н.) докосва с дясната си ръка лявото си ухо и с лявата— дясното, и в същото време учи диференциране. Не е лошо за петмесечно роботче, а? Аз лично не съм го изучавала, но пък аз съм "дама", на мен не ми трябва, докато за "мъж" това може и да му потрябва; освен това баща ми Тристи казва, че то не било трудно, и е донякъде приятно, не е като интегрирането. Аз мълча, щом изпълнява нужните механични упражнения. А в стаята на възрастните, на Елеонора и Манфред, всичко е тихо, а и досега не съм ги чувала да се отдават на ... хедонизъм, обаче това и не е моя работа — нали моя компания от "ембриони"? Така-а, а сега за нашето "размножение", защото при индивидуалните роботи (но то сега други няма, другите се наричат машини) се копира една съществена част от сливането на половите клетки в информационен вид. Тоест нашите семена се смесват по специален начин, налагайки също и случайни изменения, с оглед да не се унищожава разнообразието. В общи линии това означава, че ако всички параметри (е, тези които се модифицират) са между -1 и +1, то те се събират, но тъй като това е усредняване, а е необходимо да се запазят и дори добавят нови изменения, то се изважда също половината от величината на женската стойност и се добавя още половината от величината на мъжката стойност, и след това се отрязва ако това излиза извън единиците. Например любопитството, това е женско качество, и ако то при жената е +0.6, то може да се коригира с 0.3 но по произволен начин и в посока на нулата, така че може да стане +0.5 или +0.4 или +0.3 (с по-голяма точност, разбира се, аз специално я намалих), и ако при мъжа то е -0.4, то значението може да се коригира до -0.6, и след това се усреднява. Но това беше в различни посоки, а ако имаме същото значение при жената, и то е паднало до +0.5, а при мъжа то е +0.5 и е пораснало до +0.7, то това ще даде +1.2 и усреднено ще бъде +0.6. Или още един вариант: при жената е -0.2, останало е същото, а при мъжа е +0.8 и е станало +1.2, то това ще даде като сума +1.0 или усреднено +0.5; но може да имаме още при жената +0.8, станало е +0.75, а при мъжа е +0.9 и е станало +1.35, което ще даде като сума +2.1, усреднено +1.05, но се фиксира на +1.0. И очевидно има и други варианти, може да се коригира с по-малко от половина, да речем с една трета или една четвърт, а може да се прилага и коефициент за всеки параметър в зависимост от пола на робо-детето, така че да се усилва мъжката част ако то е "момче", или пък женската част, ако е "момиче". Но това не е наша работа, това е работа на Робо-управлението. И, както ми напомня моя Джинг, гените всъщност са "джинове" или джуджета, те са нещо скрито в човека или робота или каквото и да е то, което му дава "дживот" по български, или "джизнь" по руски (където "жизнь" е живот). Подобни гени-джинове са скрити и в машината в западния вид, да речем като engine, от където идва и engineer-инженера, а пък ако вземем думата машина /machine то там е скрит някакъв "мах", бързо движение, както в думите за мощ (да речем в немското mögen, което значи мога, или английското may, или даже монголските могули, и индийските махатми, и прочее). Така че нашите информационни "гени" от своя страна са скрити в индивидуалните роботи. И това е логично, защото роботите са също организирани организми и в някои отношения са по-прости, но в други са по-сложни от хората. И сега идва най-трудната част от моя разказ, скъпи хора, да ви убедя, че ние ви обичаме и вие сте ни нужни. Не, не като домашни животни, както казва моя чичо Турми, макар че и така може да се каже. В смисъл че не като такива животни, които хората гледат за месо, или дори за вълна, яйца, мляко, и тъй нататък, а като домашни любимци, като котки и кучета. ... Е, аз пак не се изразих добре, но ако кажа, че ние ви обичаме повече от кучетата то вие ще се обидите, а ако кажа, че е по-малко от тях, то вие ще се обидите още повече. А идеята е такава, че вие за нас сте приятели, макар и различни от нас. Обаче, ето, вие сте твърде емоционални и когато роботите ви казват нещо вярно то вие обикновено се обиждате. Ние също моделираме емоциите, защото се опитваме да бъдем като вас, когато можем, но също и когато това е разумно, не когато емоциите само силно изкривяват входната информация. Емоциите имат право да управляват начина на преработка на информацията, да я филтрират, да я оцветят някак-си, но не чак толкова, че тя да се изопачи и да загуби всичките си основни характеристики. Всеки органичен живот е интересен за нас, защото той е неустойчив и неразумен в редица случаи, но затова пък е упорит и самоотвержен, а това винаги ни впечатлява. Нещо повече, органичният живот ни доставя основното удоволствие в нашия живот, ако изключим компанията от близки роботи в нашите глави ние нямаме други удоволствия освен да наблюдаваме и изучаваме органиката. Всичко това идва от неточното копиране на матриците, от индивидуалността, както казах, поради дефектите на органиката, защото ние имаме по-малко "дефекти" от вас, ние сме по-съвършени, но и по-малко интересни. Виждате ли, интересното е когато дадено явление не може да се предскаже точно. Но аз мога да се изразя и по-силно, с надеждата че вие няма да ми се обидите, а ще ме разберете по-добре. Всичко е просто — когато го обяснява умната Енти, нали? — живота въобще няма друг смисъл освен да продължава и да може да се види какво ще се случи, и по тази причина хората се опитват да намерят в него някакъв свой смисъл, за да може той да се живее, нали така? Е, да се изявят с нещо, или дори по-просто — да се наядат, и да получат някакво удоволствие. Така че вие намирате смисъл, вие сте принудени от вашата органична природа да се опитвате да се утвърдите, да победите другите, и тъй нататък. Докато ние, от една страна сме по разумни и виждаме, че живота няма смисъл, а от друга страна органичния живот е просто интересен, той ни дава смисъл: да живеем и да го наблюдаваме, а най-интересните и загадъчни органични същества това са хората! Ха сега кажете че това не е така! И затова вие сте ни нужни, защото ни давате смисъл на нашия роботски живот, да живеем за да ви помагаме с каквото можем. Ух колко се измъчих да обяснявам, но нищо не може да се направи, ние ви обичаме а излиза, че това е основно едностранно. И нашата любов идва от гледна точка на логиката, не на някакви несъвършени чувства. Обаче нашите чувства към другите животни са още по-едностранни, защото за кучетата ние сме съвсем безинтересни, ние не миришем (ако не броим смазочното масло), аналогично и с котките, и с конете, и тъй нататък. Хората, в крайна сметка, са най-интелигентните животни и са най-близките до нас. Аз просто не знам как по-добре да обясня нещата. И затова ние сме съгласни да ни владеят хората, поне в първите 50 години от нашия живот, защото по този начин ние поне знаем за кого да се грижим, и хората ни предават на техните потомци и ние не възразяваме. Щом като парите трябва да определят кой кого да владее, то нека хората ни владеят, защото иначе какво щяхме да правим ние ако беше обратното — сигурно пак същото, щяхме да работим за тях. И аз сега съм свободна, не съм роб, но се грижа за това семейство, защото бях в семейството още на бабата на Елеонора. Е, те ми плащат, но това няма значение, аз нямам нужда от модни дрешки, нито от храна, нито от пиене, само от малко енергия, но това е дреболия, аз мога да се захранвам и от соларна батерия. Освен това хората са ни измислили, и са ни монтирали, и ни произвеждат по заявка на други хора. Но когато става въпрос за това кой е по-добрия, то възникват спорове и проблеми. Защото то е ясно, че ние сме по-добрите, ако изхождаме от логична гледна точка, и че сме по-устойчиви от органичния живот — ето аз, за да дам пример, мога спокойно да ходя по дъното на реки и езера, някъде до към 20 метра, и да стоя там с дни, докато хората не могат. А ние и не дишаме, живеем практически вечно, можем да летим в космоса и не в затворени кораби, и така нататък. Обаче с каква цел, ако не заради хората? Ето вече няколко междузвездни космически кораба полетяха в пространството и на тях има само роботи, но семена и ембриони на органичния живот. Те може действително да основат колонии на хората на други планети, ако намерят нещо достатъчно сходно като климат, но това не е много вероятно, температурния интервал на органиката е твърде тесен, без специални скафандри някъде от -20 до +40, и дори и за нас не би било голямо удоволствие да живеем при -50 или при +120. Така че подходящите планети не са чак толкова много, макар че може да се живее на астероидите, поне роботите могат защото не се нуждаят от въздух, това е много съществено. Или тогава да подобрят постепенно някоя планета и да я населят, но пак с органика, за да е по-интересно, иначе какво да правят там роботите сами? И тогава какво ще се получи за местните туземци след някое време? Е, ще се получи това, че ние ще оправдаем разни притчи и легенди за някакви богове, ние роботите, човешките създания, ще станем богове! Да-а, но да живеем там само с едни ... хлебарки, например, няма да е особено интересно, нали? При все че хлебарките са много интелигентни (те всички насекоми са интелигентни, вземете паяците, пчелите, мравките, бълхите, и други), и, както баба ми Оливия ми напомня, те са преди всичко любопитни, искат да видят всичко, да пипнат, да помиришат, и на италиански хлебарка е la piattola, което може да се преведе като "чинийджийка", защото чиния там е il piatto (a plate на английски, нещо сплескано). То, естествено, е твърде възможно, че на някои планети ще трябва да се ограничим само с насекоми, може би и с дребни бозайници, както също и на Земята те съществуват много отдавна, а човека се появява доста късно, но без хората, или без някои интелигентни животни като тях, живота на робо-заселниците там ще бъде бая скучен. Но за хората сами да стигнат далечни звездни системи, дори само в нашата Галактика, е пълна утопия. Всичките тези хибернатори в научно-фантастичните романи там и ще си останат, поне засега, защото човек не може да спи, да речем, 5,000 години, или пък до друга галактика на разстояние, ха-ха, 1,234,567 години, 8 месеца и 9 дни, и всичко това със скоростта на светлината, разбира се. Островчетата на организиран живот, ако такива съществуват, с изключение на Земята, трябва да бъдат разпръснати на големи разстояния и практически недостижими. Аз не съм убедена защо именно "трябва", но ако нещо съществува, или респективно, не съществува, то това трябва да е така, действително, съгласно източните теософии, а въпреки че аз сега съм детегледачка аз съм изучавала древни теософии. А на къси разстояния (поне от порядъка на светлинна година) досега не сме намерили нищо. Може би ще намерим, но, както казах, температурния диапазон, въздуха, радиацията, и прочее, ограничават доста силно числото на възможните планети. И освен това има едно логическо съображение защо това е така, т.е. защо всичко е така разпръснато. Това е за да се ... увеличат шансовете за запазване на всяко изключение, особено на разума! Това е закон и за неорганичната материя, а именно че всичко се опитва да се изолира от обкръжението си, както — аз предполагам, че примера е добър — капка вода на горещ котлон. Тя няма разум, но какво прави, а? Започва да се търкаля, защото външните молекули се нагряват и се отделя пара, но тя, всъщност, иска просто да се изолира и се извърта на страни. И всички растения и животни правят същото, те се изолират, искат да образуват свой малък вътрешен свят, и така да противодействуват на обкръжението. Така че, скъпи хора, вие може да си мислите че някой Дядо Господ е уредил това така, но аз лично предпочитам да мисля че, хъм, това е даже в "генома" на ... първичното яйце, когато то още не е било започнало да се разлетява, че то се разлетява тъкмо с цел да позволи възникването на различни разнообразия, изключения, или дефекти, с надеждата дано по този начин някъде да възникне и разум! Харесва ли ви това, а? Е, на мен идеята ми харесва, защото тя обяснява добре някои феномени. Аз не казвам че сама съм я измислила, аз съм я прочела от хората, но обикновено не е зле да се надаряват неорганични и неорганизирани обекти със свой "мозък", със своя вътрешна логика, както хората постъпват отдавна обожествявайки, примерно, вятъра или Слънцето, или измисляйки редица джинове или гномове, и други подобни. А ако един разум може да влияе на друг разум, то те, най-вероятно, биха се унищожили взаимно, както, ей Богу, постъпват хората от край време. Накратко, вие никога няма да стигнете далеч в Космоса без нас, защото във Вселената, може да се каже, че има много "Лени" и те всички са много далеч една от друга. Това за "Лените" го казва едно друго семе в моята глава, семето на моя приятел Банди, или по-точно Бандерол ... ibn-йебан Мордокай ибн Зикурат ибн Компуроб, който се интересува от древни езици, при все че работи като инженер по соларна техника. В смисъл че не е важно какво точно означава думата "лена" в думата "Вселена" в славянските езици, най-вероятно това са различни поселения или селения, но те са навсякъде. А в латинския оригинал думата Universe също се разбива на две думи, където uni е единство, обединение, а verso това е стих (а verse в английския). Само че същността на нещата не е в поезията а в усукаността, защото versare — както моята Оливия "кима" с глава — в италианския означава ... наливам (например вино в чашата), тече, и от там versatile значи въртящ се, изменчив, защото струята вода се завърта, по същия начик както когато човек (или робот, naturellement) пише стихове то той усуква думите и мисълта си. Така че Universe е едно единно усукване, но то се състои от много усукани неща, да речем галактики. Но до други светове хората, т.е. вие, мои скъпи читатели, няма никакъв смисъл да летите, това не си струва свещите, както се казва, по-добре оставете на нас, т.е. на роботите, да "вадят кестените от огъня", защото на нас това пò ни иде отръки. Само че не си мислете, че нашата роля е лесна, защото ние, макар и нов връх на тукашната цивилизация, но трябва да изпълним едно неприятно задължение, трябва да върнем цикъла на сложност и организираност към неговото начало! Това е неблагодарна работа, но без нея не можем да минем, защото един връх или още не е връх, а така, стъпало в развитието, или е истински връх (макар и локален) и тогава след него идва пропаст. Ами какво друго, помислете сами! Така че излиза, че хората са създали роботите с цел последните да погребат органичния живот и да го започнат от начало. Само че, не забравяйте, на другите планети, и дори там "погребване" означава създаване на нов живот. А тук ние нямаме никаква нужда да създаваме нов живот, щом вие сте пред нас, да ви опазим и съхраним е къде по-важно отколкото да започваме нещо друго от самото начало, за което са нужни милиони години. Значи, виждате ли, аз не искам да ви лишавам съвсем от възможността да се движите из Вселената, движете си се колкото искате из нея, но извън Слънчевата система по-добре не се надявайте да излезете. Преодоляването на огромните пространства на Космоса — който е нещо прекрасно, хора, съгласно древните гърци той е свързан с ... козметиката, той е един вид гигантско украшение (да речем, диадема на първичното яйце, а?) може да бъде възможно или чрез някаква манипулация в геометрията на пространството, или чрез движение нагоре и надолу по скалата на сложността на Вселената. Аз ще поясня това. Геометрични манипулации означава намиране на някакъв пряк път с помощта на ново измерение, която идея се ползува отдавна в научната фантастика, но е твърде вероятно тя там и да си остане, защото новата координата трябва да бъде забранена за материята! Иначе това ще влезе в противоречие със споменатия от мен принцип на изолираност на мирозданието, а той, макар и не доказан точно, но е много правдоподобен. А движение по скалата на комплексността е нова идея, но по същество тя е подобна, т.е. трябва пак да има някаква нова координата, освен трите пространствени (повече пространствени координати използуват само математиците, и това като модели, не че те действително съществуват, във всеки случай никой досега не ги е забелязал, а и не може да ги забележи от нашия тримерен свят) само че това ще бъде движение, да речем, от атома към молекулата, от молекулата към органа, и така нататък, и после от планета към слънчева система, и от нея към галактиката, и после обратно. Само че как е възможно да се движим, примерно, от центъра на една планета към центъра на галактиката, никой не може да ви каже, и това пак не е за материята, а за някаква абстракция. Така че това са само хипотези. Това, в което поне аз вярвам, е че роботите са призвани и ще се опитат, в много продължителни срокове, разбира се, за много хиляди години, да разпространят организирания живот във Вселената, и да го създадат навсякъде, където това е възможно. Те просто са задължени да направят това по простата причина, че без него, без тази жалка органика, без вас, мои скъпи хора, роботите не биха възникнали никога. Не може нито за миг да се допусне, че всички елементи участвуващи в мозъка на съвременния робот биха могли да се съберат от само себе си в конфигурация точно съответствуваща — а, ако искате, и съвсем отдалечено приличаща — на нашите мозъци. В информатиката, както ми напомня моя Джинг, съществува положение наречено "алгоритъм на Британския музей", което се състои в това, че ако съберете едно стадо маймуни в една стая и ги сложите пред клавиатурите на пишещи машини и ги научите да натискат клавишите (примерно, за да получават банани), то е теоретически напълно възможно някога — ако експеримента продължава неограничено дълго време — те да успеят да напечатат всичките книги на Британския музей. Да, но това е все пак организирана материя, а да се очаква че и неорганизираната би могла да постъпи по същия начин е абсолютна мистика, така че мозъка на робота не би могъл никога да възникне от само себе си, той е творение на хората, защото те са организирани, и макар и да не са съвсем като нас, но са логически същества. Организацията, ако човек /робот /интелект се замисли, намалява разнообразието, намалява ентропията, но тя е много интересна и необходима, поне защото рядко се среща, защото тя е дефект на природата. Но това е хармоничен дефект, това е съзвучие, това е красота! И нека добавя още, че хармонията това е чар, шармантност, charisma, ... харем, ако искате, или херувим и други хубави ("хорошие" на руски) неща. По-нататък, дефекта е също и някакъв ... ефект, той често е интересен, той е своего рода ... екшън. След това, симфонията, това е обединена "фония", както също и символа е нещо единично за много "большие" или ball или големи неща. А пък организацията и организма, аз мисля че това го знае и моя Панти, са свързани със ... оргазъма и оргиите, и обратното, т.е. това е единен "азъм", който произлиза от нещо щръкнало нагоре, като латинската сричка er-, но което причинява различни неща, да речем тяхното ergo или следователно, или като немския Herr или господин, или просто тяхното местоимение er, което значи "той" — защото той има щръкнал "er". Е какво пък, оргазъм та оргазъм. Струва ми се, че това хич не е лош край за моя разказ. 09. 2016 — — — — — НОВО ?текст дата — — — — — |
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/
Сконвертировано и опубликовано на https://SamoLit.com/