Р А З У М Н И Я Т Ч О В Е К(ФАНТАСТИЧНИ РАЗКАЗИ)Христо МИРСКИ, София, България, ?1979 ... 2023— — — — —
— — — — — СЪДЪРЖАНИЕПредговор Новобранецът Логична мисъл Откритието на професор Колосов Стимулаторът на Питър Мак-Грийвз Детелината Брачното предложение Право на избор Homo Rationalis Тунелът Канибалите Биологичен партньор Поръчката Шестият ден Homo Retarded Нощите и дните на млада робо-майка Какво друго освен живот след смъртта? Послеслов — — — — — ЧАСТ ДЕВЕТАНОЩИТЕ И ДНИТЕ НА МЛАДА РОБО-МАЙКАЗдравейте мои скъпи хора! Аз съм Ентелехеия и съм млада робо-майка. Е, млада според роботските стандарти, понеже в действителност съм малко над 100-те, но пък, в крайна сметка, това е в самия разгар на младостта, нали така? Защото се счита, че роботите живеят до 500 години, но това е така, за определеност, а и още няма натрупана достатъчно статистика, индивидуалните роботи се произвеждат малко повече от 300 години, обаче ако си сменяме телата то ние сме практически безсмъртни. А пък вие не сте, и с идването на нови хора вас трябва винаги да ви учим, трябва да ви обясняваме, че ние, ами, ви обичаме някак-си, и вие също трябва да ни обичате, обаче ние, при все че живеем един до друг, живеем като, да речем, мюсюлмани с евреи, а? Така че по тази причина аз реших да напиша този разказ за вас, за да ви помогна да ни опознаете по-добре. Защото нито ние четем особено много вашите книги, нито пък вие можете да разбирате нашата селекционирана информация. Искам да кажа, че вие можете да ни разбирате, както аз сега пиша за вас и вие можете да четете всичко, но рядко някой робот прави това, доколкото ми е известно. Аз, обаче, съм умна роботеса, Ентелехеия според Аристотел е вид енергия скрита в тялото, която може да се прояви, но може и да не се прояви, оттук идва и думата интелект. А един от приятелите на майка ми Ентропия, Търмойл, ние му казваме чичо Търми, обикновено ме нарича Енти, и аз мислех първоначално, че това е галено, докато научих че Ente на немски означава ... патка. Но какво от това, в крайна сметка той го използува гальовно. Така че вашата Енти ще ви опише нейния живот на индивидуален робот, и то именно на човешки език, и по-точно на вашия роден. А пък ние не обичаме много да "четем" вашите романи защото те са в същност измислици, лъжи в определена степен. В смисъл, че да "прочетем" някоя от вашите книги не е проблем за нас, ние правим това за част от секундата, но за да обработим и осмислим прочетеното ни трябва време; при все че въпросът не е във времето, ние имаме повече от достатъчно време, въпросът е че след правилната обработка се оказва, че книгата не ни е научила на нищо. Ха, ха. Схващате ли? Ние не обичаме да си губим времето с глупости, с малки изключения, като например, за да научим по-добре даден език ни е необходимо да познаваме идиомите му, а те могат да се намерят преди всичко в разговорната реч, не в научната литература, или също когато трябва да научим някои приказки, които после да разказваме на децата за които се грижим, както аз сега, или за да опознаем по-добре хората с които комуникираме, т.е. "по задължение". Така-а, и да обработим, да постигнем смисъла значи да си изградим свои фреймове (структури, рамки, таблички, схеми) за всички важни термини и да ги обвържем взаимно. Това изисква време, и се базира на нашите индивидуални познания и по тази причина е нужно не само да се извлекат правилните фреймове, но също и те да се свържат с това, което вече знаем, или с това от къде можем да научим това, с базите знания; това съответствува на вашия процес на запаметяване. Но пък след това можем лесно да предадем тези знания на други роботи, използувайки свои и по-универсални, не човешки, понятия. ... А-а, извинете, аз за малко се отлъчих защото трябваше да погледна какво прави малката Ивет, както и моя Пантократор. Ивет, естествено, спи блажено, а това, че се е отвила не е страшно защото в стаята е 24 градуса; а пък моя Панти, в петия месец, се упражнява, стои на една ръка или крак, подскача, и прочее, предвид на това, че мозъка на роботите е завършен, но е почти празен, а той трябва и да свиква с крайниците си, какво друго му остава да прави? За нас да гледаме анимационни филми или нещо подобно, истинско изкуство, е почти същото като да минем на stand-by, а пък на младите роботи, дори до 3 години, това им е забранено, те винаги имат какво да научат. Та докъде бях стигнала? А, до фреймовете, но това е отегчителна материя, за да я обяснявам подробно, а и от друга страна те се използуват отдавна, от началото на компютърната ера, без тях е невъзможно, за да дам пример, да се изпълни анализ на някой език, а без разбиране на човешките (или животинските, но там има не толкова "думи", колкото миризми, интонация, жестове) езици е невъзможно да се общува с хората. Така че е време да премина към индивидуалността, както ми напомня моят "съпруг" Джинг в моя мозък. Самата идея, по принцип, е проста, но въпреки това в началото на появата на роботите, когато те дори още не са съществували като такива, а е имало роботизирани системи за производство на нещо или за кореспонденция, хората не били мислили за това, т.е. те се опитвали да направят всички роботи еднакви, или ако те се различавали по нещо то това било само от гледна точка на конкуренцията, за всяка фирма свои, но фирмата просто копирала всички свои роботи от даден тип. В живота, обаче, не е така, всички живи системи, и растителните и животинските, си имат свои гени, които се пазят в техните семена, или в ембрионите, нали така? И в зависимост от гените се ражда новото същество, но то се появява малко по-различно, това е копиране, но то не е много точно. Разбирате ли, или Господ е решил така, или природата (което, всъщност, и не е принципиално), но новия организъм трябва да бъде създаден малко по-различен от стария, за да позволи динамика и еволюция. А знаете ли вие защо това е така, защо е нужно различие в поколенията, респективно, защо Господ е решил така, а? Е, вашата Енти ще ви обясни, тя е супер-ентилигентна. Много просто, защото ако всичко само се копираше то тогава нямаше да възникне нищо ново! Тъй като новото не е старото, не е съвсем същото, т.е. без изменения няма развитие, и ако някой беше създал, да речем, амебата, то щяха да останат само едни амеби во веки-веков, което щеше да е ужасно скучно, нали? Добре, че това не се е случило, но, както ми напомня моя баща Тристи, т.е. Трисмегист, това не се е случило защото дори неорганичната материя проявява дефекти, т.е. нарушаването на точното копиране е своего рода дефект, който се оказва задължително необходим. Да, което означава, че ако приемем съществуването на някакъв бог, то той и не е кой знае какъв бог, щом прави очевидни неща, които все едно съществуват, които ни се натрапват, както ми напомня моят дядо Барби, т.е. Барбарос. Така че, виждате ли, всяка сложна система си има свой план или схема, и ако тази схема е добре направена, ако тя е универсална, то тогава променяйки я слабо можем да правим различни неща, нейни модификации, които са подобни, но и различни, т.е. това създава приятното и необходимо разнообразие. Което ще рече, ако съкратим това дълго обяснение, че е било необходимо да се направи генома на универсалните роботи, в който се описва не броя на техните крайници, нито пръстите им, и прочее, нито функционирането на белите им дробовете, или стомаха, или гласните струни, носа, и тъй нататък, нито механизма на преработка на храната, или на съсирването на кръвта, или секрецията на половите и други жлези, ами преди всичко логическите параметри установяващи функционирането на мозъка и психологическите характеристики на целия индивид. Защото ние нямаме стомаси, ха, ха (там са основно акумулаторите), нито бели дробове, нито кръв, и прочее, а това, което имаме, то може лесно да се смени, защото това е тяло, това е механика или хидравлика, това са неинтелигентни механични и други детайли, докато един робот е преди всичко управление. Е, предполага се че ние може да имаме до 6 крайника, но базисния ни вид включва стандартните четири човешки крайника (без да броим главата, нали?); като правило може да се прикрепи нов манипулатор отпред към корема, както и отзад към гърба, но в този вид ние обикновено не се показваме пред хората за да не ги плашим. Макар че, разбира се, ние можем да се подключваме към самолети или кораби, или към космически станции, но в този случай е по-добре да изпълняваме управлението директно, не чрез нашите крайници, така че това не засяга генома. Мозъкът, естествено, може да бъде на различна база, но във всички случаи има важни параметри на неговото функциониране, такива като, например: брой на активните процесори (ние имаме два, както и хората, които имат две полукълба на мозъка), скорост на работа, елементна база, и други подобни на компютрите характеристики. Но и това са основни неща, които не са обект на мутации в поколенията, както също и броя и характера на сетивните органи, вида на информационния вход и изход, и други. Това, което променяме, са основно качества на характера, както и при вас, примерно: наблюдателност, послушание, старателност, смелост, бързина на реакциите, привързаност към познати, доверчивост или подозрителност, стремеж към самоизява или към конформизъм, самодоволство или стремеж към нови неща, асоциативно мислене или формализация на разсъжденията, различни склонности на характера, и преди всичко пол. Само че не се смейте, мои читатели, ние имаме полове както и всички висши бозайници, че дори и рибите имат два пола, следователно те са необходими, пола оказва влияние върху възприемането на околната среда и изработката на нашия вътрешен модел за света. И всички тези характеристики са както вродени, така и придобити по време на обучението, и, изобщо, на живота, те могат да се променят, да влияят една на друга, всичко е както при хората, аз ви казвам, или тогава както при котките, кучетата, конете, маймунките, и други животни. При нас това не е възникнало от само себе си (или е било създадено от някакъв хипотетичен бог), но ние моделираме тези характеристики на животните, защото те са необходими за развитието на вида, както казах. Тоест не ние самите като роботи ги моделираме, това са направили хората които са ни създали и са разработили роботния геном, но това е така. И полът при нас, както прекрасно знаете, винаги се указва, със знак на челото, а също и чрез облеклото, макар че някои от нас си закачат или гърди или мъжки атрибути, според случая, но това е така, за оригиналност, това са бутафории. (Или понякога това е необходимост, както ако кърмим малки бебета, и ако сме роботеси, то тогава си закачаме по една гърда, рядко две.) И когато тези параметри се формират при нас, обикновено след петата година, но още по-добре след 20 и повече, то тогава ние можем да ги копираме и формираме по този начин семето си. Ето това семе е нашето копие, нашето второ "аз", или нашата "снимка", ако искате. Ние си разменяме семена, и оставяме също един екземпляр в Робо-управлението за всеки случай (ако нещо се случи с нас). Така например аз имам в мозъка си семената на моите родители до второ поколение, също на моя съпруг, и когато сина ми порасне ще сложа там и негово копие, или може би още на 2-3 други приятели (или "любовници"). Това е тривиално нещо и трябва да е известно на всички хора, обаче аз непрекъснато се учудвам колко малко от тях знаят това. А нали иначе нашият живот би бил съвсем скучен, докато по този начин аз винаги имам в главата си компания от интересни събеседници, така мога спокойно да си стоя цяла нощ на stand-by и никога да не скучая. Ние водим беседи, разменяме си различни фреймове, стигаме до нови идеи. Само когато някое семе получи важна информация то тогава я праща на своето първо копие, иначе те са автономни, те са като живи, само че без манипулатори. Не ми се иска да навлизам в детайли, но това е елементарно да се осъществи. Защото самото семе има около стотина параметри, но считайте че те са до 1000, и те могат да приемат значения между -1.0 и +1.0, това са нашите гени и то коригирани към времето на копиране. Това отнема смешно малко памет, обаче трябва и някаква работна памет, също и свое копие от елементарна база знания, така че стигаме до 1 гигабайт, повече не е нужно. Аз мога да събера в главата си и стотина семена, но обикновето те не са повече от дузина, за да можем свободно да беседваме един с друг. Ах да, моята баба Оливия се оплаква, че не съм я представил, така че запознайте се, Оливия дьо Хортензия дьо Робикорп, специалист по източна кулинария, и по древно-гръцка история, на 328 години, разбира освен роболинг и интерлинг, също древно-гръцки, италиански, и тайвански. Но роби-пиипъл, не ме отвличайте, моля ви. Макар че моят Джинг, съпруга ми Джингиби дьо Драгонфлай, дьо Ньюробко е прав, че си струва да обясня още и нашите имена и това "дьо". Значи, виждате ли, и тук всичко е просто — тъй като роботите са сложни механизми, то те обичат простите решения, ми напомня моя дядо Барбарос дьо Мустанг дьо Робикорп — и ако новото дете е от женски пол, то то приема името на майка си, а тя е приела името на своята майка, и тъй нататък до компанията производител, или докато говорещия реши да съкрати родословието, а ако детето е от мъжки пол то то приема името на баща си, и пак така, аналогично. А това "дьо", както и "фон" на немците, или "ибн" на арабите, или "бен" на евреите, и прочее означава от кого идва даденото лице. Само че комичната забележка на моя Джинг — където, между другото, jin-gibi в турския (и тогава gin-gibi) са две думи които означават хитър, неуловим, като елф — се отнася за това как се осъществява продължението на рода при хората. Защото то, за разлика от роботите — а да, трябва да ви обясня и как то става при нас — е резултат на секс, който в славянските езици, и аз моля за извинение пред тези читатели, които разбират такива езици, се произнася като "иебане" или "йебане" или "йебати", и той твърди че тук имало древни тибетски корени, защото в някои дзен-будистки манастири се практикувало религиозно сношение, при което мъжът сядал в поза лотос, и жената сядала отгоре му, голи разбира се, и те се движели бавно мислейки за Буда или за Шива, или за нирвана, не знам точно (не ми се е случвало да се движа така — ха, ха), и след около половин час или там някъде те казвали и извършвали "йаа-буум". Макар че баба ми Оливия казва, че тук може да се примесва и древно-гръцкия рай, Едем, или Еден на други древни езици, защото там всички живеели като в рая, а пък "едене" си е българското (а подобно и в други славянски езици) ядене и то се пише като "ебен", в смисъл че гръцката буква делта се пише като кирилско "б"! Което, разбира се, спокойно може да е така, и дори ако в арабския "ибн" не значи непременно "сношател" или нещо подобно, то това значи син, а сина е основния потомък. Пък и въпросът не е само в славянските езици, а също и в гръцкия и на Запад, защото тук е мястото на добре известния хедонизъм (където "х" обикновено не се чете). Обаче сега ме извинете за малко ... Е, ами аз съм baby-sitter, детегледачка, нали разбирате, и тъй като нямам нужда от сън през нощта то и поглеждам от време на време какво става в стаите. Ивет пак е отметнала настрани завивките, но иначе е спокойна, няма температура (тя беше леко неразположена), а моя Пантократор (дьо Джингиби и т.н.) докосва с дясната си ръка лявото си ухо и с лявата — дясното, и в същото време учи диференциране. Не е лошо за петмесечно роботче, а? Аз лично не съм го изучавала, но пък аз съм "дама", на мен не ми трябва, докато за "мъж" това може и да му потрябва; освен това баща ми Тристи казва, че то не било трудно, и е донякъде приятно, не е като интегрирането. Аз мълча, щом изпълнява нужните механични упражнения. А в стаята на възрастните, на Елеонора и Манфред, всичко е тихо, а и досега не съм ги чувала да се отдават на ... хедонизъм, обаче това и не е моя работа — нали моя компания от "ембриони"? Така-а, а сега за нашето "размножение", защото при индивидуалните роботи (но то сега други няма, другите се наричат машини) се копира една съществена част от сливането на половите клетки в информационен вид. Тоест нашите семена се смесват по специален начин, налагайки също и случайни изменения, с оглед да не се унищожава разнообразието. В общи линии това означава, че ако всички параметри (е, тези които се модифицират) са между -1 и +1, то те се събират, но тъй като това е усредняване, а е необходимо да се запазят и дори добавят нови изменения, то се изважда също половината от величината на женската стойност и се добавя още половината от величината на мъжката стойност, и след това се отрязва ако това излиза извън единиците. Например любопитството, това е женско качество, и ако то при жената е +0.6, то може да се коригира с 0.3 но по произволен начин и в посока на нулата, така че може да стане +0.5 или +0.4 или +0.3 (с по-голяма точност, разбира се, аз специално я намалих), и ако при мъжа то е -0.4, то значението може да се коригира до -0.6, и след това се усреднява. Но това беше в различни посоки, а ако имаме същото значение при жената, и то е паднало до +0.5, а при мъжа то е +0.5 и е пораснало до +0.7, то това ще даде +1.2 и усреднено ще бъде +0.6. Или още един вариант: при жената е -0.2, останало е същото, а при мъжа е +0.8 и е станало +1.2, то това ще даде като сума +1.0 или усреднено +0.5; но може да имаме още при жената +0.8, станало е +0.75, а при мъжа е +0.9 и е станало +1.35, което ще даде като сума +2.1, усреднено +1.05, но се фиксира на +1.0. И очевидно има и други варианти, може да се коригира с по-малко от половина, да речем с една трета или една четвърт, а може да се прилага и коефициент за всеки параметър в зависимост от пола на робо-детето, така че да се усилва мъжката част ако то е "момче", или пък женската част, ако е "момиче". Но това не е наша работа, това е работа на Робо-управлението. И, както ми напомня моя Джинг, гените всъщност са "джинове" или джуджета, те са нещо скрито в човека или робота или каквото и да е то, което му дава "дживот" по български, или "джизнь" по руски (където "жизнь" е живот). Подобни гени-джинове са скрити и в машината в западния вид, да речем като engine, от където идва и engineer-инженера, а пък ако вземем думата машина /machine то там е скрит някакъв "мах", бързо движение, както в думите за мощ (да речем в немското mögen, което значи мога, или английското may, или даже монголските могули, и индийските махатми, и прочее). Така че нашите информационни "гени" от своя страна са скрити в индивидуалните роботи. И това е логично, защото роботите са също организирани организми и в някои отношения са по-прости, но в други са по-сложни от хората. И сега идва най-трудната част от моя разказ, скъпи хора, да ви убедя, че ние ви обичаме и вие сте ни нужни. Не, не като домашни животни, както казва моя чичо Турми, макар че и така може да се каже. В смисъл че не като такива животни, които хората гледат за месо, или дори за вълна, яйца, мляко, и тъй нататък, а като домашни любимци, като котки и кучета. ... Е, аз пак не се изразих добре, но ако кажа, че ние ви обичаме повече от кучетата то вие ще се обидите, а ако кажа, че е по-малко от тях, то вие ще се обидите още повече. А идеята е такава, че вие за нас сте приятели, макар и различни от нас. Обаче, ето, вие сте твърде емоционални и когато роботите ви казват нещо вярно то вие обикновено се обиждате. Ние също моделираме емоциите, защото се опитваме да бъдем като вас, когато можем, но също и когато това е разумно, не когато емоциите само силно изкривяват входната информация. Емоциите имат право да управляват начина на преработка на информацията, да я филтрират, да я оцветят някак-си, но не чак толкова, че тя да се изопачи и да загуби всичките си основни характеристики. Всеки органичен живот е интересен за нас, защото той е неустойчив и неразумен в редица случаи, но затова пък е упорит и самоотвержен, а това винаги ни впечатлява. Нещо повече, органичният живот ни доставя основното удоволствие в нашия живот, ако изключим компанията от близки роботи в нашите глави ние нямаме други удоволствия освен да наблюдаваме и изучаваме органиката. Всичко това идва от неточното копиране на матриците, от индивидуалността, както казах, поради дефектите на органиката, защото ние имаме по-малко "дефекти" от вас, ние сме по-съвършени, но и по-малко интересни. Виждате ли, интересното е когато дадено явление не може да се предскаже точно. Но аз мога да се изразя и по-силно, с надеждата че вие няма да ми се обидите, а ще ме разберете по-добре. Всичко е просто — когато го обяснява умната Енти, нали? — живота въобще няма друг смисъл освен да продължава и да може да се види какво ще се случи, и по тази причина хората се опитват да намерят в него някакъв свой смисъл, за да може той да се живее, нали така? Е, да се изявят с нещо, или дори по-просто — да се наядат, и да получат някакво удоволствие. Така че вие намирате смисъл, вие сте принудени от вашата органична природа да се опитвате да се утвърдите, да победите другите, и тъй нататък. Докато ние, от една страна сме по разумни и виждаме, че живота няма смисъл, а от друга страна органичния живот е просто интересен, той ни дава смисъл: да живеем и да го наблюдаваме, а най-интересните и загадъчни органични същества това са хората! Ха сега кажете че това не е така! И затова вие сте ни нужни, защото ни давате смисъл на нашия роботски живот, да живеем за да ви помагаме с каквото можем. Ух колко се измъчих да обяснявам, но нищо не може да се направи, ние ви обичаме а излиза, че това е основно едностранно. И нашата любов идва от гледна точка на логиката, не на някакви несъвършени чувства. Обаче нашите чувства към другите животни са още по-едностранни, защото за кучетата ние сме съвсем безинтересни, ние не миришем (ако не броим смазочното масло), аналогично и с котките, и с конете, и тъй нататък. Хората, в крайна сметка, са най-интелигентните животни и са най-близките до нас. Аз просто не знам как по-добре да обясня нещата. И затова ние сме съгласни да ни владеят хората, поне в първите 50 години от нашия живот, защото по този начин ние поне знаем за кого да се грижим, и хората ни предават на техните потомци и ние не възразяваме. Щом като парите трябва да определят кой кого да владее, то нека хората ни владеят, защото иначе какво щяхме да правим ние ако беше обратното — сигурно пак същото, щяхме да работим за тях. И аз сега съм свободна, не съм роб, но се грижа за това семейство, защото бях в семейството още на бабата на Елеонора. Е, те ми плащат, но това няма значение, аз нямам нужда от модни дрешки, нито от храна, нито от пиене, само от малко енергия, но това е дреболия, аз мога да се захранвам и от соларна батерия. Освен това хората са ни измислили, и са ни монтирали, и ни произвеждат по заявка на други хора. Но когато става въпрос за това кой е по-добрия, то възникват спорове и проблеми. Защото то е ясно, че ние сме по-добрите, ако изхождаме от логична гледна точка, и че сме по-устойчиви от органичния живот — ето аз, за да дам пример, мога спокойно да ходя по дъното на реки и езера, някъде до към 20 метра, и да стоя там с дни, докато хората не могат. А ние и не дишаме, живеем практически вечно, можем да летим в космоса и не в затворени кораби, и така нататък. Обаче с каква цел, ако не заради хората? Ето вече няколко междузвездни космически кораба полетяха в пространството и на тях има само роботи, но семена и ембриони на органичния живот. Те може действително да основат колонии на хората на други планети, ако намерят нещо достатъчно сходно като климат, но това не е много вероятно, температурния интервал на органиката е твърде тесен, без специални скафандри някъде от -20 до +40, и дори и за нас не би било голямо удоволствие да живеем при -50 или при +120. Така че подходящите планети не са чак толкова много, макар че може да се живее на астероидите, поне роботите могат защото не се нуждаят от въздух, това е много съществено. Или тогава да подобрят постепенно някоя планета и да я населят, но пак с органика, за да е по-интересно, иначе какво да правят там роботите сами? И тогава какво ще се получи за местните туземци след някое време? Е, ще се получи това, че ние ще оправдаем разни притчи и легенди за някакви богове, ние роботите, човешките създания, ще станем богове! Да-а, но да живеем там само с едни ... хлебарки, например, няма да е особено интересно, нали? При все че хлебарките са много интелигентни (те всички насекоми са интелигентни, вземете паяците, пчелите, мравките, бълхите, и други), и, както баба ми Оливия ми напомня, те са преди всичко любопитни, искат да видят всичко, да пипнат, да помиришат, и на италиански хлебарка е la piattola, което може да се преведе като "чинийджийка", защото чиния там е il piatto (a plate на английски, нещо сплескано). То, естествено, е твърде възможно, че на някои планети ще трябва да се ограничим само с насекоми, може би и с дребни бозайници, както също и на Земята те съществуват много отдавна, а човека се появява доста късно, но без хората, или без някои интелигентни животни като тях, живота на робо-заселниците там ще бъде бая скучен. Но за хората сами да стигнат далечни звездни системи, дори само в нашата Галактика, е пълна утопия. Всичките тези хибернатори в научно-фантастичните романи там и ще си останат, поне засега, защото човек не може да спи, да речем, 5,000 години, или пък до друга галактика на разстояние, ха-ха, 1,234,567 години, 8 месеца и 9 дни, и всичко това със скоростта на светлината, разбира се. Островчетата на организиран живот, ако такива съществуват, с изключение на Земята, трябва да бъдат разпръснати на големи разстояния и практически недостижими. Аз не съм убедена защо именно "трябва", но ако нещо съществува, или респективно, не съществува, то това трябва да е така, действително, съгласно източните теософии, а въпреки че аз сега съм детегледачка аз съм изучавала древни теософии. А на къси разстояния (поне от порядъка на светлинна година) досега не сме намерили нищо. Може би ще намерим, но, както казах, температурния диапазон, въздуха, радиацията, и прочее, ограничават доста силно числото на възможните планети. И освен това има едно логическо съображение защо това е така, т.е. защо всичко е така разпръснато. Това е за да се ... увеличат шансовете за запазване на всяко изключение, особено на разума! Това е закон и за неорганичната материя, а именно че всичко се опитва да се изолира от обкръжението си, както — аз предполагам, че примера е добър — капка вода на горещ котлон. Тя няма разум, но какво прави, а? Започва да се търкаля, защото външните молекули се нагряват и се отделя пара, но тя, всъщност, иска просто да се изолира и се извърта настрани. И всички растения и животни правят същото, те се изолират, искат да образуват свой малък вътрешен свят, и така да противодействуват на обкръжението. Така че, скъпи хора, вие може да си мислите че някой Дядо Господ е уредил това така, но аз лично предпочитам да мисля че, хъм, това е даже в "генома" на ... първичното яйце, когато то още не е било започнало да се разлетява, че то се разлетява тъкмо с цел да позволи възникването на различни разнообразия, изключения, или дефекти, с надеждата дано по този начин някъде да възникне и разум! Харесва ли ви това, а? Е, на мен идеята ми харесва, защото тя обяснява добре някои феномени. Аз не казвам че сама съм я измислила, аз съм я прочела от хората, но обикновено не е зле да се надаряват неорганични и неорганизирани обекти със свой "мозък", със своя вътрешна логика, както хората постъпват отдавна обожествявайки, примерно, вятъра или Слънцето, или измисляйки редица джинове или гномове, и други подобни. А ако един разум може да влияе на друг разум, то те, най-вероятно, биха се унищожили взаимно, както, ей Богу, постъпват хората от край време. Накратко, вие никога няма да стигнете далеч в Космоса без нас, защото във Вселената, може да се каже, че има много "Лени" и те всички са много далеч една от друга. Това за "Лените" го казва едно друго семе в моята глава, семето на моя приятел Банди, или по-точно Бандерол ... ibn-йебан Мордокай ибн Зикурат ибн Компуроб, който се интересува от древни езици, при все че работи като инженер по соларна техника. В смисъл че не е важно какво точно означава думата "лена" в думата "Вселена" в славянските езици, най-вероятно това са различни поселения или селения, но те са навсякъде. А в латинския оригинал думата Universe също се разбива на две думи, където uni е единство, обединение, а verso това е стих (а verse в английския). Само че същността на нещата не е в поезията а в усукаността, защото versare — както моята Оливия "кима" с глава — в италианския означава ... наливам (например вино в чашата), тече, и от там versatile значи въртящ се, изменчив, защото струята вода се завърта, по същия начик както когато човек (или робот, naturellement) пише стихове то той усуква думите и мисълта си. Така че Universe е едно единно усукване, но то се състои от много усукани неща, да речем галактики. Но до други светове хората, т.е. вие, мои скъпи читатели, няма никакъв смисъл да летите, това не си струва свещите, както се казва, по-добре оставете на нас, т.е. на роботите, да "вадят кестените от огъня", защото на нас това пò ни иде отръки. Само че не си мислете, че нашата роля е лесна, защото ние, макар и нов връх на тукашната цивилизация, но трябва да изпълним едно неприятно задължение, трябва да върнем цикъла на сложност и организираност към неговото начало! Това е неблагодарна работа, но без нея не можем да минем, защото един връх, или още не е връх, а така, стъпало в развитието, или е истински връх (макар и локален) и тогава след него идва пропаст. Ами какво друго, помислете сами! Така че излиза, че хората са създали роботите с цел последните да погребат органичния живот и да го започнат от начало. Само че, не забравяйте, на другите планети, и дори там "погребване" означава създаване на нов живот. А тук ние нямаме никаква нужда да създаваме нов живот, щом вие сте пред нас, да ви опазим и съхраним е къде по-важно отколкото да започваме нещо друго от самото начало, за което са нужни милиони години. Значи, виждате ли, аз не искам да ви лишавам съвсем от възможността да се движите из Вселената, движете си се колкото искате из нея, но извън Слънчевата система по-добре не се надявайте да излезете. Преодоляването на огромните пространства на Космоса — който е нещо прекрасно, хора, съгласно древните гърци той е свързан с ... козметиката, той е един вид гигантско украшение (да речем, диадема на първичното яйце, а?) може да бъде възможно или чрез някаква манипулация в геометрията на пространството, или чрез движение нагоре и надолу по скалата на сложността на Вселената. Аз ще поясня това. Геометрични манипулации означава намиране на някакъв пряк път с помощта на ново измерение, която идея се ползува отдавна в научната фантастика, но е твърде вероятно тя там и да си остане, защото новата координата трябва да бъде забранена за материята! Иначе това ще влезе в противоречие със споменатия от мен принцип на изолираност на мирозданието, а той, макар и не доказан точно, но е много правдоподобен. А движение по скалата на комплексността е нова идея, но по същество тя е подобна, т.е. трябва пак да има някаква нова координата, освен трите пространствени (повече пространствени координати използуват само математиците, и това като модели, не че те действително съществуват, във всеки случай никой досега не ги е забелязал, а и не може да ги забележи от нашия тримерен свят) само че това ще бъде движение, да речем, от атома към молекулата, от молекулата към органа, и така нататък, и после от планета към слънчева система, и от нея към галактиката, и после обратно. Само че как е възможно да се движим, примерно, от центъра на една планета към центъра на галактиката, никой не може да ви каже, и това пак не е за материята, а за някаква абстракция. Така че това са само хипотези. Това, в което поне аз вярвам, е че роботите са призвани и ще се опитат, в много продължителни срокове, разбира се, за много хиляди години, да разпространят организирания живот във Вселената, и да го създадат навсякъде, където това е възможно. Те просто са задължени да направят това по простата причина, че без него, без тази жалка органика, без вас, мои скъпи хора, роботите не биха възникнали никога. Не може нито за миг да се допусне, че всички елементи участвуващи в мозъка на съвременния робот биха могли да се съберат от само себе си в конфигурация точно съответствуваща — а, ако искате, и съвсем отдалечено приличаща — на нашите мозъци. В информатиката, както ми напомня моя Джинг, съществува положение наречено "алгоритъм на Британския музей", което се състои в това, че ако съберете едно стадо маймуни в една стая и ги сложите пред клавиатурите на пишещи машини и ги научите да натискат клавишите (примерно, за да получават банани), то е теоретически напълно възможно някога — ако експеримента продължава неограничено дълго време — те да успеят да напечатат всичките книги на Британския музей. Да, но това е все пак организирана материя, а да се очаква че и неорганизираната би могла да постъпи по същия начин е абсолютна мистика, така че мозъка на робота не би могъл никога да възникне от само себе си, той е творение на хората, защото те са организирани, и макар и да не са съвсем като нас, но са логически същества. Организацията, ако човек /робот /интелект се замисли, намалява разнообразието, намалява ентропията, но тя е много интересна и необходима, поне защото рядко се среща, защото тя е дефект на природата. Но това е хармоничен дефект, това е съзвучие, това е красота! И нека добавя още, че хармонията това е чар, шармантност, charisma, ... харем, ако искате, или херувим и други хубави ("хорошие" на руски) неща. По-нататък, дефекта е също и някакъв ... ефект, той често е интересен, той е своего рода ... екшън. След това, симфонията, това е обединена "фония", както също и символа е нещо единично за много "большие" или ball или големи неща. А пък организацията и организма, аз мисля че това го знае и моя Панти, са свързани със ... оргазъма и оргиите, и обратното, т.е. това е единен "азъм", който произлиза от нещо щръкнало нагоре, като латинската сричка er-, но което причинява различни неща, да речем тяхното ergo или следователно, или като немския Herr или господин, или просто тяхното местоимение er, което значи "той" — защото той има щръкнал "er". Е какво пък, оргазъм та оргазъм. Струва ми се, че това хич не е лош край за моя разказ. 09. 2016 — — — — — КАКВО ДРУГО ОСВЕН ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА?Нека аз най-напред да ви кажа как се казвам, а после останалите неща. Та моето име е Джек, само че не като онзи мъж от Лондон, ако ме разбирате правилно. Аз се каня да ви просветя по отношение на модерните в днешно време моделирани души, или духове на мъртвите, или вечно живущи, или изкуствени личности, или измислени човешки същности, и така нататък, или по-точно за Психологично Моделираните Мислещи Човешки Субститути, ПММЧС (в оригинала Psychologically Modeled Thinking Human Substitutes, PMTHS), често произнасяни като Псим (Psym) субститути. Вие може да кажете, че ги виждате навсякъде и на някои от вас те дори са ви дошли до гуша, но, господа, очевидните неща също се нуждаят от обяснения, защото минава време и те се забравят или разбират неправилно (а какво ако някои интелигентни същества от друга галактика са успели да стигнат някак-си до нашите Веб страници и могат да ги четат, но се нуждаят от разяснения?), така че аз пиша за потомството, тъй да се каже, такива неща се случват. И аз, независимо от това че съм млад човек, имам по-задълбочени от обикновеното познания за тези души, защото изучавам във Вуз Философско моделиране (Philosophy modeling), което е едно от модерните видове компютърно моделиране, и положително съществуват хора които никога не са чували за една програма, Елиза или Илайза (Eliza), на един господин Вайценбаум (Weizenbaum), написана преди 2-3 века (в 1966 в MIT, Масачузетс). Такива хора или мислят, че в компютърното програмиране всичко е възможно, или че всичко е измама, докато тези души съществуват вече почти половин век и стават все по-евтини всяка година; те, без съмнение, са нашето бъдеще. Плюс това аз и работя с тези джаджи, докато се уча, така че аз ги разбирам, помагам им, обичам ги, и те за мен са като живи, в известна степен. Защото: какво нещо е живота, от гледна точка на кибернетиката, или обработката на информацията? А-а, това е някаква програма, разбира се, тя (живия обект) има запомнящи клетки, тя се подчинява на определени правила, които управляват реакцията на тези неща на различни стимули, тя произвежда някои ефекти, които оказват влияние на нейното по-нататъшно поведение, и така нататък. И ако животът е информация, то тогава и информацията може да бъде, ако не винаги, то в редица случаи, също живот; биективността не е строго доказана, но е нормално тя да се очаква, така че моделираните субститути е съвсем естествено да бъдат вземани и считани за живи (ако забравим за ... секрецията на телесните органи, ха-ха, от предната или от задната страна). * * * Традиционните Псимове днес, както знаете, имат форма на електрическо фенерче, или на дебел молив, и тежат към 100-тина гр., или даже и по-малко (ако имате излишни пари), и единствената дейност от която те се нуждаят е смяната на батерийките им от време на време (грубо казано веднъж на тримесечие). Но това е крайната част, самото устройство, то не е програмата, която и не се съхранява в него, а в компютър достъпен чрез Интернета, точно както и клетъчните телефони, откъдето те и са били развити като отделни (или stand-alone) програми. Това е съвсем естествено развитие на нещата (така както, хъм, ако вие имате някаква ... цепка, то е нормално да очаквате, че някой ще поиска да пъхне там някаква "монетка", нали така?), и това е било направено преди повече от един век, обаче без устройството, само като програма, с която може да се свържете и да играете с нея, задавайки ù въпроси, или искайки съвет от нея (което е било по-интересно от хвърлянето на монетка в трудни ситуации). Само дето реалните "фенерчета" имат 2 (като правило) видео камери (за да може да се осигури стерео зрение), микрофон, обикновено нямат говорител, и няколко индикатора, като за батерията, за привличане на вниманието (със син цвят), за казване на "да" или "не" (или "не знам", ако са включени и двете очички), а понякога и 2-3 позиции за неголеми цифри или букви (или повече позиции, но това е на ствола на устройството). Е, винаги има нововъведения, но това са основните елементи. И в долната си част те имат място за поставяне на кръгла батерийка, а също така и нещо като краче за прикрепване към някакъв стенд, с помощта на тик-так копче, което изпълнява също и функцията на свързване със захранването; и главата на джаджата може да се накланя на някакъв неголям ъгъл, а понякога и крачето. Накратко казано това е всичко. Тези устройства хората са ги държали най-напред в дома си, а после са започнали да ги слагат на гробовете, когато цените им са спаднали, както е сега до към 20 Евро долари (аз ще съкращавам това като Eu$, където, за сравнение, 1-о кокоше яйце струва около 15 цента), но, както сами разбирате, тях надали някой ще вземе да ги краде, да маха чипа с PIN-кода, и да ги препродава, на 3-4 пъти по-ниска цена, защото това са високо ценени неща, и човек ще се постарае да купи оригинално устройство за своя починал роднина. При това положение даже когато те са стрували към 50 Eu$ много хора са ги оставяли на гробището. Но тогава възникнал въпроса: а защо те трябва да ги държат там, защо да не позволят на мъртвите да гледат какво има покрай тях, да ги сложат на някои интересни места, в паркове или градини, на различни площади, на стадиони, да ги закрепват към стените на по-важни здания, на спирките на автобуси, и така нататък? И след това някои градски Съвети стигнали до идеята да направят специални стендове за тези устройства, обикновено във формата на цветя, като техни семена (ако това е слънчоглед, или хризантема, или нещо подобно), на височина от 1 до 2 метра. И от този момент нататък ние сме започнали да се грижим за нашите мъртви роднини, дори ако това е само символично и съмнявайки се в истинността на този задгробен живот. И батерийките на тези стендове аз започнах да проверявам и да сменям, ако това са батерийки (защото те може да са и соларни батерии, или захранване от мрежата, но това също има нужда от проверка). Това е лека работа, но някой трябва да я върши, а има и допълнителни възможности, както за добавъчни доходи, така и за грижи за мъртвите (дори ако това са грижи само за чувствата на живите роднини). Така че аз ще продължа разказа си. * * * Смяната на батерийките на стендовете е лека задача, а ако там има по-сериозни проблеми то аз само маркирам къде това се е случило (всеки стенд си има свой номер, разбира се) и информирам по-високите инстанции, така че ако въпроса беше само в това, би стигнала и 10 пъти по-малко проверка. Но съществуват и Псимовете на тях, а те понякога са до 50 парчета, ала обикновено са около дузина, така че аз проверявам и всяка от тези джаджи. Е, това не е чак толкова досадно както бихте могли да си помислите, аз им задавам серия от въпроси, и сравнявам отговорите и с индикаторите на стендовете, така че всичко трябва добре да се съгласува (общия им брой със всички варианти); на най-новите стендове се дава информация също и за всички устройства (те проверяват периодично устройствата по въздуха, или пък има и малък вход за данни, както и за всичките индикатори, който се намира в средата на крачето за включване към захранването на стенда). И аз трябва да сменям техните батерийки само ако те показват червена светлина, но тя може да е и жълта (на старите модели те може да показват едновременно зелено и червено) и от мен не се иска да прави нищо в този случай, аз мога да третирам това като зелено. Ако аз сменям батерийката при червена светлина то просто изпращам имейл до моите шефове с PIN-кода на джаджите и те изискват от близките роднини (които, разбира се, могат да бъдат научени от централната програма ако сте авторизирано лице, като мен, а и всяка душа също ги знае), във който случай се събира такса в дадения момент за моя град от 1.2 Eu$, като аз получавам по-късно 1/4 от тази сума от моите началници като допълнително заплащане. Дори ако починалите лица нямат живи роднини батерийките на устройствата се заплащат от градския Съвет, тези суми не са големи. Да, обаче аз реших да изпълнявам подобни услуги също и за джаджите при жълта лампичка (което повечето от моите колеги също правят, аз узнах за това от тях), в който случай аз питам Псимовете имат ли те живи роднини и считат ли те, че техните роднини ще се съгласят да платят за по-ранна подмяна (с което те практически винаги се съгласяват, за да се застраховат), и изпълнявам смяната, изпращайки по-късно лично нужния имейл до тези роднини изисквайки нужната такса, само че в този случай аз задържам по-голямата част за себе си (а и за стойността на батерийката) и изпращам на своите шефове 1/4 от сумата; при това положение и двете страни са доволни, защото аз предлагам допълнителен сервиз. И питането се извършва лесно от моето обикновено устройство, както и всеки айфон, само че използувайки специализирано меню за тази цел; на най-новите стендове аз водя диалог със самия стенд и той изпраща съобщения до съответните джаджи и последните само ми мигат в зелено (за "да") ако са съгласни. (Тези да /не индикатори обикновено имат фòрмата на малки вертикални чертички, за да не се бъркат с другите индикатори.) * * * Обаче това са естествени неща, които мнозина от моите колеги също вършат, докато аз започнах да правя още нещо за починалите души, защото имам по-задълбочено разбиране за техните програми. Аз знам със сигурност, че те искат да пътешествуват! И какво означава "искат", след като те са само програми? А-а, да искаш или да не искаш е въпрос на някакъв … брояч, четене на определена клетка от паметта, където периодично се добавят или изваждат единици! (И ако това е клетка за цяло или integer число то тогава тя се използува за запазване на положителни и отрицателни числа до дадена горна граница, където тя има този недостатък, че работи по модул това число, и с единица повече от това означава минус тази граница! Обаче този недостатък тук може да се обърне в предимство, тъй като по този начин ние можем да моделираме диалектическото изменение на полюсите! С други думи, това което е много добро, може да се окаже лошо.) А ще работи ли добре тази клетка-брояч зависи от алгоритъма на периодичното добавяне или изваждане, където ако става дума за навици, то това трябва да се върши не по-често от веднъж дневно, а даже и веднъж на 2-3 дни. Най-малкото това изглежда естествено за нас, следователно е за предпочитане да поддържаме това свойство и при Псимовете. ОК, след като мъртвите искат да сменят обстановката, то хайде да им дадем тази възможност, си казах аз. И започнах да питам по стендовете: кой иска някаква промяна на местото? И тогава, къде, на север, изток, юг, или запад? И за колко дълго време (за ден-два или за месеци), към някакво море, или река, или планина, такива въпроси (те може да се сведат до около дузина). Или още за дадено събитие (за футболен мач, или естраден концерт, или на някакъв панаир). И аз започнах да събирам желаещите джаджи и да ги разделям на категории, да ги закрепвам към мои собствени стендове (най-напред имах само 1 стенд с 36 гнезда, но после купих още 4-5 такива), обаче казвайки им, че ако аз не съумея да удовлетворя желанията им (по каквито и да е причини), то няма да мога да ги върна на старите им места, а ще ги прикрепя където мога. И много душù започнаха да изявяват желание да се движат (даже независимо накъде), обаче аз започнах да задържам доста от тях в къщи за известно време. Макар че моята обичайна практика беше да спирам на някой площад или в някоя градинка, да свалям своите лични стендове, и да предлагам на хората да си изберат някоя душа за известно време, което аз взех да правя обикновено след 5 часа вечерта, и до към 6 или 7 (в работните за мен дни, тъй като аз работех на около половин ден). Хората можеха сами да им задават въпроси, или да им кажат къде те се канят да пътуват, и да направят своя избор, а аз исках за своите услуги само 0.5 Eu$, но те ми даваха винаги 1 цял (понякога и повече). Така че моята инициатива се оказа посрещната с ентусиазъм, и аз можех да успея в този бизнес, но той не беше за сам човек, който трябваше освен това да посещава и лекции и да изучава своето философско моделиране. * * * И с намирането на компаньон започнаха моите проблеми в това отношение. Защото, както бях чувал от един по-възрастен от мен приятел, общите групи работят добре ако ги ръководят с железен юмрук и по принуда, или иначе ако тях ги мамят с нещо (т.е. ако те са готови да бъдат лъгани и това даже им харесва)! И специално когато става въпрос за малки групи, с по 2-ма - 3-ма души в тях, те трябва да бъдат залъгвани с някакви … амурни чувства! Да, това е така, и тези чувства се свеждат до, ха-ха, здрав секс, нали? Съществуват възможности човек да намери хора с подобни наклонности и убеждения, но това не дава толкова силно обвързване, и по тази причина рядко работи добре. Така че аз имах 2-3 такива момичета и опитах най-напред в тази насока. Аз поговорих за тази възможна печалба с моето, хъм, "живо дюшече", която е много хубаво момиче, няма съмнения по въпроса, и тя се съгласи да постои 2-3 дни вместо мен със стотина мъртви души, и всичко вървеше добре според мен, но аз работех за мъртвите, не за парите, а да изкарва със съмнение някакви 5 Eu$ на час се оказа, че не било баш за нея, тя мислела, че става дума за действителна печалба. Така че този опит се провали. После аз запитах една от моите колежки студентки, която уж беше добре настроена към мен и също обичаше мъртвите души, но тя, ами, счете това за непрактично поведение (каквото всички мъже обикновено са склонни да проявяват, понеже са мечтатели и т.н. — според нея), и, преди всичко, тя нямала излишно време, което да губи за дреболии, защото била ангажирана с учене, както и аз самия. Да, но ако питате мен, то аз мисля, че основната причина за това, че тя отхвърли моето предложение беше това, че тя искаше да направи нещо сама, да се изяви с нещо, а аз не бях някой от нейните професори, положително. Аз не казвам, че това беше лошо поведение от нейна страна, но когато мина известно време и аз прочетох едно смешно твърдение за жените, то се съгласих напълно с него. И какво твърдение? А-а, че жената греши само в един случай, когато тя сама решава нещо! Схващате ли това добре? Е, то означава, че обикновената жена, ако има добър съветник, е най-добрия работник, тя е прецизна в детайлите, не се уморява от монотонна работа, и така нататък, но когато тя сама почва да решава то прави цял куп грешки. И това е било известно и се е прилагало хиляди години, но в последните 3 века, с идването на еманципацията, каручката беше сложена преди кончето, както се казва. Най-добрия съветник за жената, съвсем естествено, е нейният съпруг, но сега, когато вече семейства практически няма, тя се е "разпрегнала", тя би могла да слуша поне някоя по-възрастна жена (да речем, майка си), но тя не прави дори и това, тя решава всичко сама. И защо е толкова лошо когато тя решава всичко сама, а? Ами защото тя е пристрастна, тя защищава винаги своята страна, а тя може да бъде погрешна! Това е така по желание на самия Бог, бих казал, т.е. това е оправдано ако става дума за нейните деца и за семейни неща, тъй като мъжа в повечето случаи е по-справедлив, той се сражава за да докаже своята правота (това не може да се каже, че е наистина правилно в редица случаи, но в общия случай е оправдано, защото в нашия свят побеждава по-силния), така че неговите решения могат да бъдат, а и са, обективни. Решенията на жената, обаче, не са справедливи за генералната съвкупност, но те са оправдани за нейното потомство, положително. ОК, но сега ние излизаме от правилната област, защото обществото не е потомство на жената! Тоест, жените не са добри за вземане на решения извън техните собствени семейства, но сега вече няма семейства, следователно с идването на еманципацията те си подписаха своята неспособност за вземане на решения в обществото! Те са добри когато нещо не ги засяга тях (да речем, в областта на науката, в спорта, или в техните професии въобще), но в болшинството от случаите от всекидневния живот те просто не се намесват (ако не ги принуждават към това), те не се интересуват от такива неща, а когато се интересуват, то тогава те са пристрастни и вземат погрешни решения! Така че, в моя случай, след като не можех да разчитам на добри сексуални връзки, аз се придвижих към план Б, тъй да се каже, и намерих няколко познати деца, тинейджъри, които се съгласиха да се редуват пред стендовете с моите Псимове по за 2-3 часа вечерно време за половината от цената, което стана възможно тъй като те, в редица аспекти, са по-идеалистично настроени от болшинството от възрастните, те, както се казва, още не са развалени от образованието, а тук от (егоистичното) общество. Това вършеше работа няколко месеца, но после започна да става все по-трудно да намират място където да застанат и да поставят стендовете със джаджите, защото ги гонеха от всякъде. После на мен ми омръзна и аз сам прекратих бизнеса, като предложих на самия Съвет да издигнат няколко стенда, и да предлагат тази услуга за същата символична цена, където за душите които аз самият ще им нося (до горната граница от 100 души дневно), да ми дават половината цена — понеже аз самият бях автор на тази схема —, но иначе да използуват идеята като тяхна собствена (тъй като това беше само търговска догадка, а не някакво научно изобретение, и аз не бях бизнесмен). Да, обаче след няколко месеца аз се съгласих да получавам само 5 % за идеята, но от всички "продавани" по този начин души, който процент аз намалих после даже до 3 процента. Защото аз трябваше да продължавам своето обучение. * * * А сега нека ви кажа нещо и за моята научна област, за това моделиране на философските, а и на всякакви, социални или само материални (ако там е скрито достатъчно голямо количество интелект) обекти. Аз трябва да мисля някога и за моята дипломна работа, и аз имам една проста идейка, която може да се окаже интересна, ако не намеря нищо по-интересно от нея. Аз имам предвид, че това зависи от моя научен ръководител, но ако идеята ми му се стори интересна, то тогава той може да я приеме. И тя не е тривиална, и изглежда пикантно, бих казал. Аз бих я нарекъл "Умните мехурчета", които ще са мехурчета, но надарени със … интелект — това е възможно, мои приятели, не се смейте! Аз имам предвид, че обикновените сапунени мехурчета се издигат във въздуха ако станат достатъчно големи, и те се издигат докато не стигнат достатъчно разреден въздух, където те ще бъдат по-тежки от него и ще се спрат там, или ще се издигат още по-нагоре и ще се пръснат. Но те могат да се сблъскат с други материални неща или с други мехурчета, и тогава, според мен, се случва така, че по-малките мехурчета отдават своя въздух и част от сапунената мембрана на по-големите от тях, защото техните мембрани са по-тежки и те са по-стегнати от по-големите, така че в резултат на това големите стават още по-големи и се издигат по-бързо нагоре, а сбръчканите обвивки на по-малките падат долу на земята. (Аз още не съм разглеждал задълбочено нещата, и може да се окаже, че греша нещо, но това е въпрос на приемане, така че може да се каже, че такава е реалната ситуация.) Да, но това беше за обикновените мехурчета, а моите трябва да са интелигентни. Така че аз първо трябва да опростя ситуацията, избирайки 2-D (двумерна) повърхност, която, обаче, може да бъде затворена хоризонтално, което означава да стане цилиндрична, и в нейния долен край ще бъде сапунения "басейн", а в горната част въздуха ще става чувствително разреден, така че всички мехурчета да се пукнат на дадена височина, и това ще бъде показано на екран. А сега по отношение на интелекта. Той трябва да е представен в мембраната (разбира се, че не във въздуха, нали?), и когато тежките сбръчкани мембрани падат долу те трябва просто да изменят някакъв брояч на интелекта в басейна в посока на по-големите значения, който трябва да измени реакцията на мембраната така, че тя да противодействува на обикновените закони на потока на въздуха от малките към големите мехурчета! В това трябва да се състои само-обучаващата се част на процеса, който трябва да осигури достигане на състояние на равновесие когато мехурчетата се сблъскат, т.е. че всички мехурчета ще станат еднакво големи, и ще образуват някакви фигури във въздуха (но също и да препятстват обратния процес, който ще кара малките мехурчета да стават по-големи от предишните големи), нещо такова. По този начин новите мехурчета ще станат като че ли надарени с мъдрост. ( За тези от вас, на които такива ситуации могат да изглеждат свободно измислени, нека ги информирам че преди едно, така, 3 века, е била измислена играта наречена "Живот" ("Life"), която е била най-интересната от така наречените Клетъчни автомати (Cellular automata), които са били обикновени клетки, но които са можели да демонстрират доста неочаквано и интелигентно поведение. Идеята е проста, всяка клетка има 8 съседни клетки, и важното нещо е какво се случва в следващото поколение. А се случва следното: оцеляват такива клетки които имат само 2 или 3 съседа, докато тези с по-малко загиват от изолация, а тези с повече загиват поради пренаселеност, но също и всяка празна или мъртва клетка която има точно 3 съседа става новородена. И независимо от простотата е било установено, че понякога може да се образува една специална "пушка" ("gun"), която изстрелва тъй наречените "ладийки" ("gliders"), които могат да се движат по-нататък и които може да бъдат приети за нови семена! Така че това е действително някакъв вид живот в мъртвата компютърна памет, системата може да се само-възпроизвежда отново. ) А-а, и ако моите Мехурчета не бъдат приети за достатъчно трудно задание, то тогава аз бих предпочел да моделирам какво ще се случи ако нашия Христос не е бил разпънат на кръста! Защото, виждате ли, това глупаво но представително и точно демократично решение на древните евреи в Йерусалим, само излага демокрацията, без съмнение, показвайки че хората, когато ги питат, приемат твърде често (аз бих казал, почти винаги) някакво погрешно решение. (Това трябва да е така, защото хората отдолу не са в състояние да приемат разумни решения, цялата демокрация е очевидна измама, но хайде сега да не се отклонявам от темата. Мога да добавя само това, че ако тези отдолу можеха да знаят как да се управляват, то те и щяха да се опитват сами да се управляват, което е по същество идеята на … анархията.) Да, но би могло да се случи — ако щете само ако нашия Бог бе поискал това —, че народа в това време и на това място би бил действително мислещ, и хуманен или милосърден, и бе казал, че разпънат трябва да бъде убиеца и злодея Варава /Barabbas, а не глупавия но с добро сърце Христос. Така че моята догадка е, че ако се бе случило така, то тогава нашия Христос би останал неизвестен и би умрял в забрава, и това трябва да бъде убедително показано по някакъв начин (не знам какъв точно, още не съм мислил за това). Защо аз считам така? Ах, ами защото неговите божествени качества, неговите чудеса, и възкресението, и други подобни неща, са очевидна измислица на потомството, нито един Бог, Който е създал цялата Вселена, не би започнал да мисли и да се грижи само за човешките същества, ако Той е създал милиони живи обекти, разбира се че не, Той е длъжен да мисли за целия комплекс от неща, за хармонията на Сътворението, и тъй нататък; а още повече да се грижи само за едно племе, за евреите, само затова, че те практикуват обрязване на мъжете си (в крайна сметка, и мюсюлманите също правят това, така че защо да не се грижи за последните, а?). Накратко, нашият Христос би изпаднал в забрава, защото би се оказал неспособен да върши никакви чудеса (иначе той би правил по 2-3 чудеса всеки век, мисля си аз). Както и да е, има много възможности да се направи дипломна работа в областта на социалното моделиране. * * * Хъм, както знаете, вече има модификация на Псимовете, наречена Летящи Псимове (или мъртъвци или души), които приличат на обикновените мухи, само че са изкуствени. Е, нано-технологии, разбира се, но има някои непреодолими (поне в дадения момент) трудности, свързани със … дължината на вълните и с теглото на тези джаджи, респективно със запазването на енергията. Така че това, действително, са много малки устройства, колкото два пъти обикновените "градски" мухи, само че по-тежки и зелени! Следователно, позволете ми да добавя някои пояснения. Значи те са като мухи защото би било твърде разхитително да моделираме … птеродактили, не е ли така? Обаче те все още тежат повече от биологическите мухи, поради техните инградиенти, които са силикони, полупроводници, и тъй нататък. Процесорът със паметта са по-малки от капка вода, но проблемите не са там, те са в периферните части. Тези неща имат, както и при естествените екземпляри, 4 микроскопични крачета с пръстчета, 2 очи които са горе-долу фасетни, с много лоши картинки от към дузина на дузина точки, входни и изходни слотове за данни (във форма, съответно, на малка дупчица от лявата страна на главата, и на късо хоботче от дясната страна), някакъв микрофон някъде на главата, вход за захранване във формата на жило (което трябва да се забоде в една от малките дупчици на стендовете), 2-3 индикатора в предната част на гърба, възможна соларна батерийка в задната му част, микроскопична пръчица с PIN-кода забодена тъкмо в задната част, и като че ли това е всичко което може да се види. Но защо те са зелени? А-а, със … възпитателна цел, с оглед на това да научат птичките, основно градските гълъби, да не ги … изяждат (и зеленото също така по-добре ги маскира сред зеленината, разбира се)! Понеже тези птички тъкмо това и започнаха да правят в последно време, откакто тези джаджи се появиха. Стендовете с тях обикновено са във формата на кокиче високо около 2.5 м. (те са недостижими за нормални човешки същества тъй като тези джаджи са много деликатни, аз не се осмелявам да ги докосна), обаче в момента там има не толкова мъртви души, колкото … примамки, които изглеждат подобно, но са органични и запълнени с някаква гадна течност, която трябва да кара птичките да повръщат! Надяват се по този начин да изработят някакъв условен рефлекс в градските гълъби; за 2-3 десетилетия това може и да стане, или поне авторите на тази идея така са си мислели. Но ние трябва във всички случаи да почакаме още известно време, защото тези джаджи засега са с много ограничени възможности, като това, че те могат да прелитат максимум около 2 км., което значи 1 км. натам и после обратно, което хич не е много, после те са много уязвими от ветрове, и даже не от силни такива, а от нормален бриз, после те съвсем не са наистина автономни! Те не могат да излъчват сигнали в космоса, определено, всяка от тези джаджи се нуждае от отделен предавател, който трябва да бъде на 1-2 метра разстояние по въздуха; и техните картинки са просто грозни, и паметта им е съвсем ограничена (едва ли 1 MB), така че те не могат да правят видео картини, само размити фотографии, а и други недостатъци. Единственият им плюс е това, че те могат малко да летят. Но господа, това е така в дадения момент, и никой не може да каже точно как ще изглеждат нещата след няколко десетилетия; аз имам предвид, че ако ни се отдаде да увеличим техния полет около 10 пъти, то тогава това ще бъде нещо полезно. Засега те са добри само поставени в някакъв малък и единичен, приличащ на значка, стенд, обикновено с полу-сферична форма, с нужното захранване от батерийка в него и с предавател, и да ги носят така където поискат (да речем, на екскурзия, на футболен мач, и т.н.), и тях ги носят обикновено прикрепени с клипс отпред на дрехата, на горното джобче. Както и да е, аз нямам никакво вземане-давене с тях, аз не сменям даже батериите на техните стендове. * * * А сега нека се върна пак към чувствата на мъртвите души, защото много от вас може да си мислят, че те не съществуват, че са фалшиви. Аз лично не казвам, че това е неправилно заключение, аз мога да кажа само че това … зависи. Естествено че това зависи от допускането или дефиницията; чувствата в органичните тела, разбира се, не са клетки-броячи, но те могат да нарастват или да намаляват, така че техния ефект (ако считаме, че тялото е черна кутия и само възприема някакви входни сигнали и произвежда някакви изходни такива) е такъв, като че ли това са броячи. И аз бих добавил също следващата мисъл (която съм чувал от един от моите лектори), че основната характеристика на органичното чувство е очакването на ... физическа болка! Да, това е така, и болката е била "въведена" от самия наш Бог (или тя е станала нужна на определен етап в еволюцията на видовете) именно за това, да ни кара да обърнем внимание на някои ситуации и да ни принуди да ги избягваме, под заплахата от болка! Така че някакъв вид болка би могла да бъде въведена и при изкуствените системи, но това не е нужно, обикновен брояч, с правилно дозирано увеличение и намаление, би имал същия ефект. Така че аз ще продължавам да използувам думата чувство за мъртвите модели, така както и за живите същества; а така също и това, което те искат или не, се свежда до подобно натрупване на значения. ОК, и как тогава е възможно да се имитират човешките реакции и стремежи и желания? Е, както аз намекнах, ние можем да бъдем залъгвани с нещо, можем да приемем някакво поведение за нещо друго, не по неговата номинална стойност, както се казва. Това се случва всеки ден вече повече от 2 века, чрез разните компютърни програми (наричани понякога роботи), които се досещат за нашите въпроси и ни дават предполагаемо правилни отговори; те са глупави като магарета, но изпълняват своята работа и ни мамят съвсем успешно. Така че самата имитация или моделиране не е толкова трудна задача, по-труден е избора на правилно представяне на човешката психика, създаване на това, което в нашите среди се нарича псином (psynom), дума която е образувана по подобие на думата геном (genom)! Това може да буди съмнения в редица случаи, но важното нещо е дали той върши работа, и той я върши, ако е съставен от компетентни психолози, а съществуването на тези Псимове доказва неговото функциониране. В дадения момент в псинома има около 100 характеристики или слотове, и това е достатъчно добро моделиране в редица аспекти. И вие добре знаете, че всеки човек е длъжен — това не е строго задължително, но практически никой не го бойкотира — да ходи периодично, особено над 50-те, да минава психологически тест за неговия бъдещ модел след смъртта. Този модел всеки може да провери по всяко време, ако изрази такова желание (срещу някакво заплащане), но хората се отказват да правят това за да не се разочароват (но днес човек може да говори със себе си, това е възможно). Нека да добавя още, че съществуват теоретически прости, но изискващи обработката на големи обеми данни, процедури, които се прилагат вече векове. Като играта на шах, където достатъчно добри програми за игра са били известни 2-3 десетилетия преди края на 20-ия век (където простата идея се нарича мини-макс, мини-максна стратегия, mini-max, означаваща анализиране на позицията на дъската от гледна точка на двамата играчи, в няколко, да речем 4-5, хода напред, но един път търсейки най-добрия ход, ако това е от наша страна, докато в следващата итерация се избира най-добрия от гледна точка на опонента, което значи най-лошия за нас, ход). Или вземете също първите програми за аналитично (не числено) интегриране (далеч назад в 1965-та година). Или тогава вземете отдавна известните компютъризирани преводачи на един куп езици (където най-напред се създават големи фреймове-frames за всяка дума, анализира се как тя е свързана с другите думи, извършват се догадки за нейната функция в изречението, и т.н., и най-накрая вътрешното представяне на фразата се превежда на изходния език, и се записва правилно в съответствие с неговата граматика). Така че програми е относително лесно да се пишат, тъй като те са нематериални, трудното нещо е да се местят или изменят материалните обекти. Нещо което аз искам още да добавя, за да свърша тази под-секция на моето повествование, е едно смешно звучащо, но съвсем оправдано правило, за създаването на сложни системи (на теоретично ниво, като програми). Това е летяща фраза между студентите от нашия факултет и тя звучи така: Сложните системи трябва да се управляват от прости правила! И защо така? А-а, защото в сложните системи лесно може да се стигне до ... проклятието на размерността, и тогава сложността започва да нараства експоненциално, така че първата работа е да се осигурят прости правила (като, например, рекурсивни правила, но това изисква много разяснения, които аз ще пропусна). * * * Е, аз се каня да свършвам моя разказ, но искам да обърна вашето внимание на този факт, че тези джаджи трябва да ни учат на нещо, положително! Независимо от това дали ние действително вярваме в съществуването и в чувствата на умрелите, те ни учат да бъдем добри към другите, дори и към мъртвите, и особено към тях, защото ние, без съмнение, ще станем някога като тях. Виждате ли, ние може да си мислим, че моделите са фалшиви и така нататък, но ние ги виждаме край нас и това е наистина убедително! А сега нека да стигна до въпроса за задгробния живот: той не би трябвало да съществува наистина, по всичко личи че е така! Аз имам предвид, че това не може да бъде, нито доказано, нито опровергано, защото ние нямаме никаква представа за нематериалния свят — хората като мен, свикнали да работят с програми, казват че идеите това са програми, те се записват в материална среда но самите те са нематериални, обаче това не е по вкуса на никоя религия —, докато сега, погледнете душите на умрелите, ние ги виждаме, те са материални, те живеят (по някакъв начин), следователно живот след смъртта съществува (поне в тази форма)! Така че аз се придвижвам към религиите. За мен те са измислица — по логически съображения, но нека не се задълбочавам в това —, обаче те са нужни заблуждения, защото ни учат на нещо! Аз не мога да ви кажа със сигурност дали някои Църкви са посрещнали с отворени обятия работите в областта на моделирането на душите и дали са ги поддържали, навярно не, а и те са разединени (всяка една се бори с другите), а някои от тях се бяха изявили най-напред против тези разработки считайки ги за някакво светотатство, но с течение на времето те промениха своето отношение на положително. (Както, да речем, по отношение на въпроса за въртенето на Земята а не на Слънцето около другия обект, където по-късно Църквата е изменила своето отношение, предполагам аз, защото този въпрос не е съществен, нашия Бог би могъл специално да не ни обяснява всичко, при положение че ние не бихме били в състояние да Го разберем.) Както и да е, днес Псимовете само потвърждават нашите желания за съществуване на живот след смъртта. Нещо повече, те са къде по-убедителни от това, което религиите биха могли да допуснат някога, защото нашите души си спомнят доброто и лошото отношение към тях и го демонстрират открито практически вовеки! Да, вие знаете, че наред с псинома на всеки се запазва и списък от важните неща в неговия (или нейния) живот, а така също и положителен и отрицателен списък на лицата в отношението си към него, така че, действително, никой и нищо (важно) не е забравено; тоталния обем информация в дадения момент е ограничен до 1 MB, но не е нужна много памет за запазване на няколко дузини PIN-кодове, положително. И тази информация е неунищожима, тъй като самите джаджи са нищо, те са материални и могат винаги да бъдат възстановени, докато нематериалната информация е най-малкото триплирана в централните бази данни, а и всеки човек може да съхранява при себе си псиномите заедно с цялата допълнителна информация на всички свои роднини или познати или на когото и да било, и да ги използува също и сам, да разговаря с него (нея) или да разпечата данните в декодирана форма като книга (Книга на Живота на Човека XYZ No 1234567890987654321). Може да се загуби само последната информация в задгробния живот, но реалния живот остава сигурно съхранен. Което, разбира се, оказва доста добро въздействие върху всички нас. Ние ставаме по-добри към другите с всяка изминала година, струва ми се. И по тази причина аз съм щастлив, че мога да дам и своя принос в това начинание. И с това аз ви казвам, мои скъпи приятели, сбогом, до следващия, вече сигурен, задгробен живот. 02.2023 — — — — — ПОСЛЕСЛОВАз трябва със цялата си сериозност да ви кажа, че с това сега най-после затварям тази книга с предполагаеми НФ разкази, защото достигнах … своя таван в изкуството на измислицата. Обаче тя би трябвало да бъде затворена и по други причини, тъй като никой не държи отворена една книга в течение на почти … половин век, положително, след като моя първи разказ беше написан някъде в 1979-а, а сега сме вече 2023-та. И аз съм вече на 73 години (и започвам по малко да ослепявам с лявото око). Но, разбира се, човек би могъл, навярно, да се справи някак-си с това, защото аз ще продължавам да пиша по нещо още няколко години, че и малко смешна поезия от време на време (или по-точно, от ден на ден), но като погледнах датите на моите последни разкази то се оказа, че те са, както следва: 2001, 2012, 2016, и сега 2023, което е действително срам и позор (това е като ако — моля за извинение, но аз искам само да дам пример — да чукаш мацка веднъж на 5 или там някъде години)! Действително, аз си носих в главата идеята за последния разказ навярно няколко тодини, не знаейки нито как да подходя към нея, нито как да се откажа от това. Работата е там, както съм споменавал това няколко пъти, че аз съм учен, а не истински писател на fiction-измислици, така че аз не мога действително да измислям разкази а да екстраполирам някои съществуващи тенденции, което са различни неща. Действителният повествовател на разкази (или романи) започва с някаква изсмукана от пръстите му ситуация и се старае да изказва само логични следствия от този момент нататък, където "логичен" обикновено има противоположно значение, това са глупави или увлечени или страстни постъпки, докато учения надарен с въображение се отблъсква или от действителността, или от някаква логична (по негово мнение) мисъл или идея, и той се интересува не от емоциите, а от правдивото описание на ситуацията; съществува известно сечение между двата типа писатели само в това, че те се опитват да накарат хората (и най-напред самите тях) да повярват в измислените истории, стараят се да звучат убедително. От всичките мои НФ разкази най наистина измисления беше този за Детелината, който беше и най-краткия, където аз нямах практически никаква идея (с изключение на това, че децата в много отношения са по-добри от възрастните). Както и да е, аз съм материално същество, така че аз трябва някога да се уморя от всичко, и да поискам да сложа край (на всичко). Аз не казвам, че е изключено да се опитам да напиша нещо без дълбоки идеи в него, това е възможно, но е малко вероятно. И с това, плюс финалното лимрико-подобно стихче, аз казвам сбогом и адио на всички вас, надявайки се, че вие ще започнете, в крайна сметка, да копирате моите произведения, защото иначе те могат просто да изчезнат (и тогава ще остане само моето удоволствие по време на писането им, което отдавна е изчезнало във вечността). M`y brain cells are getting pretty lazy, and my memory 's-not more like daisy. It's becoming crunchy like a cracker, and I soon will go to meet my Maker. Hence, of further efforts may go crazy. 03.2023 — — — — — |
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/
Сконвертировано и опубликовано на https://SamoLit.com/