И Т А З Д О Б Р А !( П У Б Л И Ц И С Т И К А )Христо МИРСКИ, 2001 ...— — — — —
— — — — — ЗА ВЕСТНИЦИ Съдържание на тази част 1. Истината за България 2. За пазара и за българина 3. Петилетка на разрухата 4. Желаете ли да губите 13-тата си пенсия? 5. Време за равносметка 6. За избора и демоса 7. Реквием за една коалиция 8. Още нещо за демокрацията 9. Какво объркахме с Валутния Борд? 10. Що е то конвергенция? 11. Защо се "издъни" социализма? 12. Къде сме ние? 13. Прогноза за лето 1999-то 14. Може ли българина да плаща 50% данъци? 15. Размисли в навечерието на "празника" 16. За демокрацията и мелиорацията 17. За демократичния феномен 18. Крачка напред, две назад 19. Отново остър завой 20. Боже, какво ядем! 21. Защо петлите кукуригат сутрин? 22. Има ли глобално затопляне? 23. Фаталната 2013 година в България 24. Защо гласуваме, като ... не гласуваме? 25. За фашизма от позициите на здравия разум 26. За социалното министерство в България 27. Как да подобрим демократичните протести? 28. Четете Мирски (в смисъл на политически коментари) 29. Размисли за Украйна 30. ... нови за вестници [ Материалите следват последователно но в различни книжки, както е казано в забележката в началото на книгата. ] — — — ЧЕТЕТЕ МИРСКИ (в смисъл на политически коментари) Значи, госпожи и господа, аз казах някъде преди година, че това правителство на бившите комунисти няма да се задържи дълго, но ако това се случи то се откажете повече да четете Мирски. Е, сега, в края на 2014 година, аз мога спокойно да заявя, че се оказах прав и, следователно, четете Мирски! Това е така, но тук няма с какво да се хваля, то беше очевидно (за мен), така че аз не затова пиша този материал, а защото ситуацията в България все пак се измени, макар че не може да се каже, че към добро, ние по старому се надяваме на помощ от извънземни. Но тя и няма как да се измени към по-добро докато не свърши световната икономическа криза, а тя, според мнението на Мирски, ще свърши в средата на 2022 година (не че особено ми се вярва в това, но ако аз самият не вярвам на себе си, то как мога да искам от другите да ми вярват?). Във всички случаи, обаче, кризата не показва признаци за свършване, така че до края на целия мандат на поредното, 43-то Народно Събрание тя при всички положения ще продължи. Оттук може да се направи извода, че и това Правителство няма да изкара мандата си до края, но да се надяваме, че поне половин мандат ще издържи. Така че най-важното аз вече като че ли го казах, ситуацията при нас по старому е много нестабилна (обаче не се бием, както правеха сърбите на времето си, или както става сега в Украйна; българите, в този смисъл, са направо "цветя за мирисане"), но позволете ми малко да поразсъждавам и за това какво социалистите направиха (или не направиха), и за новата политическа ситуация, и за сегашното ни правителство, че и какво може да се очаква в България, и, надявам се, в края да Ви дам и някои експертни правила, за да можете и Вие самите да съдите като Мирски за политиката у нас, а може би и в други страни. И така, да започнем с това, 1. Какво социалистите направиха в 42-то Народно Събрание? Ех, все нещо те направиха, задържаха цените на комуналните разходи и даже успяха да ги свалят с 10-тина процента (за парното отопление и за електричеството), което съвсем не е малко, ако се има предвид още и това, че те се канеха да подскочат с едно 15-тина процента. Това са успехи, както и да ги оплюват антикомунистите, но знаете ли кое е лошото на нашите социалисти? Аз ще Ви кажа, аз нали затова се заех да пиша този материала. Та лошото е това, че човек се знае да им вярва ли или не, не може да си отговори какви са те, леви ли (каквито би трябвало да бъдат като продължители на комунистическата партия), или центристки (каквито се бият по гърдите, че са станали), или може би и десни (само не и русофоби, Слава Богу!), след като въведоха плоския данък общ доход, че и, в общи линии, не измениха нищо принципно в системата на социалното осигуряване (тя продължава да бъде антинародна). Така че те задържаха ръста на основните комунални бичове за българина, но като че ли се престараха, тъй като по отношение на парното въведоха една недостъпна за ума система за още по-голямо изкривяване на индивидуалните отчети на консумацията, поради стремеж да свалят големите горни пикове. Аз обяснявам в моето "Оцеляване", че системата за заплащане на парното отопление е съвършено несъобразена с приборите за индивидуален отчет, и че само 1/4 от цялата консумация може да се регулира индивидуално. А сега те решиха да въвеждат някакви коефициенти и да правят сметки на база на миналата година, и усреднената консумация за отоплителен сезон (но не за цялата година, обърнете внимание), което още повече изкривява резултатите. Така например, за ноември месец, когато някъде до към 20-ти листата стояха на дърветата и когато температурата не падаше под плюс 3-4 градуса, аз получих сметка за 45 лева, докато през миналата година моята сметка беше за 29 лева. А пък и едно добиче разбира (аз моля да ме извинят високо платените експерти), че нито две последователни еднакви години се случват, нито е възможно да се намали особено потреблението през зимата, ако се усреднява само за зимата, а и освен това човек направо се обърква в тези коефициенти и не може да съобрази предварително нищо. В същото време аз (като почесах малко моята гениална главица) мога да предложа, и то за целия свят, значително по-добра система за усреднителна модификация на показанията, ако толкова се налага да се изкривяват точните показания. Работата е проста, цикъла започва от септември (когато даже и на Северния полюс, ако там има парно отопление —, но, да речем, на остров Шпицберген, навярно, има —, лятото свършва), после за всеки потребител се изчислява средната месечна консумация, СМК, на базата на удвоената от миналата година (тоест цикъл, не календарна година) и единичната от по-миналата, че може даже и от по-по-миналата година веднъж, и след това се постъпва така: за месеците без никакво отопление се събира заплащане в размер на 1/3 СМК, за месеците в които е имало отопление по-малко от 16 дни (при нас това са октомври и април, като правило) — в размер на 1 СМК, а за останалите месеци с действително отопление — в размер на 1 и 2/3 СМК. Това е всичко. Тогава в нормалния случай при нас ще има 5 зимни месеца, 5 летни месеца, и два междинни месеца, което сумирано ще даде: 5 * 5/3 + 5 * 1/3 + 2 * 1 = 25/3 + 5/3 + 2 = 30/3 + 2 = 10 + 2 = 12 СМК. Така, и когато отоплителния сезон свърши (при нас това е май, във всички случаи) се провежда изравняване на сметките и ще има, или неголямо увеличение, или такова намаление, през последните 2-3 месеца от цикъла. Даже нека погледнем на това и в конкретни цифри, в левове (на другите езици ги давам в евро), където за двустайно жилище в София само за парното отопление, без топлата вода, се получава примерно 288 лева (аз закръглям за по-удобни сметки, но реалната консумация е някъде между 250 и 300 лв.), което ще даде една СМК равна на 24 лева. Тогава през лятото ще се наложи да се плаща, без никакви основания за това, само 1/3 * 24 = 8 лв., което няма да представлява особен проблем за хората, тъй като даже за топлата вода всеки месец нормално отива поне 1 кубичен метър и по 6 лв. ама на човек, т.е. за 2.5 души средно това ще даде 16 лв., а освен това за електричество средните сметки за такова жилище са някъде към 25 лева. Заплащане от 24 лева за октомври или април може да изглежда леко завишено, особено ако отоплението е било включено само 4-5 дни, но това все пак е сезон, така че хората ще преглътнат това, а през зимата 5/3 * 24 = 120/3 = 40 лв. ще изглежда смешно малко, и специално екстремните показания са обикновено към 80 - 100 лв (през миналата година за мен през декември беше максимална сметка от 70 лв., но зимата беше доста топла, някъде с 20-тина процента по-малко, затова през предишните зими максималните сметки бяха нормално за 80 и 90 лв.). И най-важното: никакви сложни коефициенти, и всеки знае предварително колко му се налага да плаща всеки месец, а изравняванията ще бъдат приблизително в рамките на 10% (аз имам всяка година изравнителни сметки някъде в размера на 10-20 лв., а веднъж беше дори и с точност до стотинки, за цялата година). Така, аз отделих толкова време на този въпрос защото той, сам по себе си, е актуален, действително за целия свят, заплащане на база, и щом нашите специалисти породиха такова недоносче, то е много вероятно и в другите страни ситуацията да е подобна. Но ако екс-комунистите не се бяха старали преко силите си да блеснат със своите грижи за хората то те и нямаше да "изплюят" такава перла. Макар че те намалиха малко и данъците върху влоговете в банките, от 10%, на 8, и уж обещават през следващата година да ги свалят на 7, и т.н. (понеже у нас, и то в най-бедната страна на Евросъюза, съществуват данъци за влоговете, а това засяга основно бедните, повтарям, не богатите клиенти, които държат парите си на текущи влогове за по-бърз достъп, и за тях, предвид на големите суми, банките дават на клиентите средно 3.5%, докато за годишните влогове тези проценти са средно 4.5). Така че аз не принизявам техните усилия. Даже ако през 2015 година подскочи някоя комунална цена нагоре, то може да се счита, че тя не е подскочила по-рано благодарение на комунистите, sorry, социалистите. И те успяха също да вдигнат минималната заплата от 310 лв. на 340 лв., което въпреки всичко прави само 170 евро на месец (или едва по 1 евро на час), а за сравнение тя е, както следва: в Румъния 190 евро, в Чехия 308, в Турция 415, в Испания 750, в Германия ще бъде 8.5 евро на час (което трябва да даде, като умножим по 170, 1445), и във Франция 1430 (със страните от ОНД няма смисъл да сравняваме, защото там не е същата валута, и тогава влиза в сила правилото за изчисляване чрез някаква потребителска кошница, отчитайки действителната покупателна способност, purchasing power parity — защото, според мен, едно яйце от размер М при тях надали е както при нас, към 21 ст. или 0.11 евро, или едно билетче за градския транспорт трябва да е по-малко от нашите 50 евро-цента). Разбира се, че има и много други аспекти от работата на бившото Правителство, но то самò подаде оставка в края на юли, така че да не им търсим повече кусури на хората. Това което аз предсказах, че техните позиции, очевидно, ще се влошат след стоенето им при кормилото на властта, стана, макар и не изведнъж, а постепенно все по-долу и по-долу в продължение на цялата 2014 година. Но, ако погледнем иначе на нещата, и други партии биха направили подобни изменения, защото нещо, което е силно необходимо, го виждат всички (примерно, сега лидера на ГЕРБ, Бойко Борисов, казва, че и той ще води преговори с Русия за нефтопровода Южен поток, ама по-рано не искаше). А не изпускайте от предвид и друг факт, това че за основното количество от стоки, поне по отношение на асортимента, ако не по отношение на количеството, или в смисъл на острата необходимост от тях, съществуват пазарни механизми, те не се определят от политиците, това не са Ви старите тоталитарни години. А пазара е много устойчива система, със силна отрицателна обратна връзка, тя затова и съществува още от допотопни времена. Тя е такъв "звяр", че е способна да Ви прибере всичките свободни пари даже без да ù мигне окото. Така че ако хората имат пари, то цените се повишават (за да им ги отнеме от тях), но ако те нямат такива, то цените падат. Така например, в 2014 година захарта падна точно два пъти (от 2.20 лв., на 1.20 през декември, но аз я купувах и за малко под 1 лев), олиото също (беше около 3-те лева, а сега почти навсякъде то се продава по 1.90), даже и яйцата, които някъде в 2012 подскочиха почти двойно, лека-полека спаднаха и сега са само с около 20-тина процента над ситуацията от 2012 година (тогава едно яйце, размер М, средно, беше 17 ст., а сега то е 21 ст.). А и по отношение на промишлените стоки цените също непрекъснато бавно падат (или защото при усвоено производство те все едно падат, и/или защото при нас се продават неща само от най-ниско качество, но такива са фактите). Така че положението на народа не се е много подобрило (то и не би могло да се промени особено, политиката не е икономика), и каквото и да бе направила водещата партия народа все едно нямаше да остане доволен; ако политиците бяха успели да понижат всички комунални разходи, с магическа пръчка, цели два пъти, то след 2-3 еуфорични месеца би се установило ново равновесие на цените и народа пак би бил недоволен. Но достатъчно по този въпрос, неща да видим 2. Какво се случи до септември 2014 година? Ами, случи се това, което и можеше да се очаква, партиите постъпиха сравнително разумно, появиха се нови блокове от сравнително нови партии, или по-точно: още през декември 2013 година беше сформирана партията РБ, Реформаторски Блок, от пет, основно десни, партии (които говорят за незабавни реформи — защото трябва да измислят някакво основание за името си), после през януари била регистрирана партията ББЦ или България Без Цензура (те също имат някакъв девиз, ами как иначе?), начело с един медиен бос, малко по-късно се появи нова партия, АБВ, което трябва да означава Алтернатива на Българското Възраждане, начело с бившия Президент Георги Първанов (ами човека свикнал да получава добри пари, така че се понапънал малко и си създал партия), и в средата на май била регистрирана още една партия, този път фашистка, НФСБ (Национален Фронт за Свободна България). А и самата БСП, нашите социалисти, смениха най-после тяхното ръководство и нейния Стани-Шевски (т.е. Сергей Станишев) след края на юли вече престана да бъде шеф на тази партия, появи се нов лидер, Михаил Миков. И от какво бяха предизвикани тези трескави промени в политическия живот на България? Ами от изборите в Европейския Парламент на 25 май 2014 година, когато БСП получи силен шамар и най-вече нейния шеф Станишев. Защото тогава ГЕРБ (Граждани за Европейско Развитие на България) спечелиха 30.4% (както в предишното Народно Събрание, където имаха 30.5%), БСП спечелиха едва 19% (срещу предишните им 26.6), ДПС (турците) — 17.3 (а по-рано имаха 11.3), и Атака (фашистите) — 3% (срещу 7.3%). Накратко: ГЕРБ продължава да води, БСП загубиха приблизително 1/3 от гласовете, турците спечелиха още половината от предишното, а Атака загуби повече от половината! И къде отидоха останалите гласове? Тях ги заграбиха четирите нови коалиции: ББЦ — 10.7%, РБ (5-те партии) — 6.5%, АБВ (бившия Президент) — 4.0%, и НФСБ (новите фашисти) — 3.05%. Макар че по брой на Евро-Депутати (само 17) разпределението е следното: ГЕРБ — 6, БСП — 4, ДПС — 4, ББЦ — 2 , и РБ — 1. Ето така. И тогава в края на юли Правителството абдикира. Какви изводи могат да се направят тук (освен това, че социалистите се изложиха, а ГЕРБ продължава да води и има същия брой избиратели)? Е, едното нещо е това, че се появиха нови фашисти и те заграбиха половината от гласовете на старите фашисти, в резултат на което и двете партии останаха извън класацията (ама то и така им се пада, щом не могат да се коалират, обаче сред фашистите е така, те рядко коалират). Другият извод е, че медиите — те и затова са медии — печелят; обаче по нещичко "намазват" и другите класически десни партии. Но по-важното е това, че ДПС (Движението за Права и Свободи, турците) почти се изравниха с БСП, и тогава възниква логичния въпрос: откъде се взе тяхното увеличение на гласовете? Аз лично мисля, че, независимо от известно увеличение на гласуващите в чужбина, гласовете на турците дойдоха основно от БСП, тоест това са такива етнически турци, които понякога се считат за турци, но понякога за българи, това е съвсем нормална ситуация сред националните малцинства, и тъй като те не могат да бъдат сред поддържащите фашистите, то значи по-рано са поддържали социалистите. Обаче това не е много добре за стабилността в България, понеже едно нещо е 7% фашисти и 11% турци и цигани (по идея като процент от населението би трябвало да има около 20% турци и 15% цигани или роми, ако те толкова настояват на това название, но никой не може да каже това точно), а съвсем друго нещо е когато турците заграбват 1/4 от местата и започват да се стремят към второ място сред партиите; това излиза че потвърждава предишния шеговит лозунг, още от 1991 година, че "пътя към Европа минава през ... Босфора"! Така, но да погледнем по-нататък 3. Какво показаха изборите за Народно Събрание от 5.10. 2014 година? С две думи: не особено различна картинка, отколкото за Евро-Парламента, с тази подробност, че се появи ПФ или Патриотичния Фронт, който обединява вече две нови фашистки партии (освен старата Атака), НФСБ и ВМРО (последните този път са македонци), което беше нужно защото иначе нито една от тях нямаше да влезе в Парламента, а така в него се появиха вече цели осем партии, два пъти повече като партии (или коалиции). Това е съвсем нова диспозиция, по сравнение с предишното Народно Събрание. По-точно резултатите са следните (отчитайки и това, че в нашия Парламент има 240 Депутати): ГЕРБ — 32.7%, 84 места (или -13; като процент те се увеличиха, но като брой хора намаляха!), БСП — 15.4%, 39 мест (-45, от тях останаха по-малко от половината), ДПС (етническите турци) — 14.8%, 38 мест (само +2, при все че техния процент нарастна от 11.3), после идва РБ (новите десни, коалиция) — 8.9%, 23 места, след това ПФ (двете нови фашистки партии) — 7.3%, 19 места, после ББЦ (нови, медийния бос) — 5.7%, 15 места, след тях са старите атакисти (фашистите) — 4.5%, 11 места (-12 места, а иначе почти -3%), и последни са АБВ (бившия Президент) — 4.2%, 11 места. Така, и това при активност 48.7% (срещу предишните 51.3%), тоест още малко по-слаба. Добре, да обсъдим тези резултати. След появата на новите четири политически сили в Народното ни Събрание следващия важен момент това е, че почти всички участвували в изборите успяха да влязат в него, тъй като за другите партии остават 6.6%, а по-рано (в 42-то НС) оставаха 24.3%. Това, разбира се, е добре, това трябва да успокои политическия живот на улиците, за сметка на още по-големи циркаджилъци в самото НС. Но по тази причина стана възможно това, че независимо от факта, че ГЕРБ спечелиха с два процента повече, те получиха с 13 места по-малко, или пък ДПС, независимо от това, че спечелиха почти с една четвърт повече проценти, получиха само две места повече. Независимо от това тази ситуация е по-справедлива, и за това, че в предишното НС една четвърт от избирателите гласуваха за "тоя дето духа", както казва народа ни, са си виновни самите партии, че не отчетоха ситуацията по-рано и не направиха нужните коалиции, както постъпиха през 2014 година. Така, и с кого сега нашият Бойко, генерал от пожарникарите, както излиза, да прави коалиция? Труден въпрос, и затова той задържа "топката" цял месец, но в крайна сметка направи Правителство. А въпросът е труден, защото с турците той в никакъв случай не бива да коалира, както и с проскубаните вече социалисти, но от друга страна той има опит, че до фашисти може да се прибягва само в краен случай, защото те не са съгласни да го слушат, а когато един генерал не се слуша това не е работа, разбира се. Така че отпадат четири партии /коалиции, и остават РБ (новите, но иначе стари, десни), ББЦ (медийния бос), и АБВ (бившия комунистически Президент). И в крайна сметка нашият Дуче Бойко реши да се откаже и от медийната партии, и състави Кабинет от ГЕРБ, РБ, и, колкото и да е странно, АБВ. За сметка на това го разтегна колкото можеше, назначавайки 4 Вице-Премиери и 16 Министри, рекордно постижение. Но важното е, че ние вече си имаме легитимно Правителство, и държавната колесница може да се движи напред по пътя на демократичното процъфтяване. Как нещата ще се развиват по-нататък не си струва да прогнозираме, но навярно той има fifty-fifty шансове да се задържи до към средата на мандата си, ама до края му не ми се вярва особено. Обаче той има шансове, защото опозицията е твърде противопоставена, от една страна са социалистите, които засега си свиха опашките и не смеят много да надават глас след като толкова яко се изложиха, а и те имат едва 1/6 от местата в НС, после идват етническите турци (че и цигани), които имат също 1/6 от местата, и тях никой дори и не ги поздравява, всички, а особено фашистите, надават вой до небесата, че съществуването на етническа партия е недопустимо (но на фашистка, според тях, е допустимо, че и нужно), после идва ред на трите фашистки партии в два блока, които се поздравяват, но изобщо не се уважават взаимно, и най-накрая се кандилкат борците за свободни медии, които искат само да увеличават капиталите си за сметка на всякакви възможни противоречия (за тях колкото повече размирици и недоволства има, толкова по-добре). А не бива да изпускаме от предвид и факта, че Бойко Борисов вече не е толкова самоуверен, и надали ще допуска повече грешки, той ще разделя отговорността, тоест ще казва: "Добре, аз ще се съглася с Вас, ама после да се казвате, че аз съм предложил това", и други такива изрази. Изобщо, моето лично мнение в значителна степен съвпада с това на Запада, който твърди, че той е най-способния български политик. Аз говорих и по-рано, че на мен "надарени" мъже не ми импонират, нито генерали или въобще военни, ама аз съм бил научен работник, аз съм свикнал да мисля, а на масите им дай само командири, за да им нареждат какво да правят, а не да мислят много-много. Даже това, че той е бил пожарникар, също е в негов плюс, защото той е свикнал да действува бързо в сложна оперативна обстановка, както се казва, и да се осланя на подчинените си, така че в такава голяма коалиция с други партии, и при толкова пъстра опозиция, той има всички шансове да допуска по-малко грешки от по-рано. Защото по-рано той може и да е бъркал в едно 20 процента от случаите, но пък затова е бъркал бързо, и не се е бавил да предложи промяна на курса, ако са почвали да го натискат много силно. После не бива да подценяваме и мнението на забележителната Анджела (тъй като Merkel, ако ме питате мен, означава нещо забележително, изключително, маркер, и прочее), която, както говорят хората, му пишела те такива писъмца: "Main lieber Bojko, Ich freue mich sehr über deinem Sieg in den Wahlen ..." и така нататък, като накрая добавяла, че силно се надявала, той да намери някак-си време да отиде при тях и заедно с това да дойде на гости на вилата ù, където биха могли да изпият една бутилка пенливо, или руйно, както той казвал, рейнско вино, на килимчето пред пламтящата камина, припомняйки си отминалата младост, и може би да се отдадат за кратко време на неподобаващи на държавни глави чувства. Тоест, щом като Анджела толкова го харесва, то защо и аз да не го приема, нали така? Иначе казано, ако някой вземе и допре нож до гърлото ми и каже: "Абе ти, хаймана, я избирай най-после за кого ще гласуваш!", то аз и бих избрал Дуче Бойко, в края на краищата (защото е ясно, че не ще дочакам, нито втора силна лява партия, нито центристка феминистка, нито някаква с що-годе разумна и умерена платформа, а ако не е за него, то ще се наложи да гласувам за турците, а мен това не ме въодушевява особено). Е, хайде, извинявайте, аз се пошегувах за писмото на Frau Professorin (струва ми се) Angela Merkel, та аз не мога да знам какво тя му пише, но медиите говорят, че кореспондирала с него. Така, и във връзка с тези последни избори ми се иска да приведа и няколко любопитни статистически данни за тях. Така например, излиза, че гласували основно ... жените, т.е. те са като цяло 53.4%, а мъжете са 46.6%, и ако разделим първото на второто то излиза, че жените са с 14.5% повече, и това съотношение се запазва в общи линии за всички партии, само за Атака мъжете са 65% (което е обяснимо), и за АБВ жените са 61% (а аз изобщо не бях подозирал, че Георги Първанов бил толкова привлекателен мъж). Ето, значи, защо хората отдавна са разрешили на жените да гласуват — защото иначе щеше да има още по-малко гласуващи. По-нататък, като турци у нас се признават 10% от населението, а като цигани само 3%, но и на децата от забавачницата би трябвало да им е ясно, че циганите са не по-малко от 15%, а турците са и направо 20, понеже има райони където населението е основно турско; после за почти всички партии гласуват някъде около 95% българи, с изключение на фашистките партии, където те са 99%, и ДПС-то, където като българи се декларират само 16%, като турци — 73%, и като цигани — 10%. Както вече казах, етническата принадлежност е съвсем размито понятие, и, от друга страна, наличието на турски имена почти на никого не прави впечатление (примерно, в състава на ГЕРБ влиза един Вежди Рашидов, който сега е Министър на културата). Интересно е също и какво е разпределението по възрастови групи на гласуващите, вземайки за начало 18 години и за край средната продължителност на живота, която е приблизително 74 години за двата пола, т.е. продължителността на гласуващите ще се получи 56 години; това, обаче, не е съвсем така, хората не са разпределени равномерно, и някъде след 50-те години, а особено след 60-те, те започват малко по малко да измират, така че аз ще намаля после предпоследния интервал с една година, а последния с 2, което значи, че е нужно да считаме, че средната продължителност на гласуващите се е намалила с 3 години и е станала 53 години (това не са точни сметки, но и на тези агенции не бива особено много да се вярва, те си противоречат една на друга, така че доверете се на моята математическа интуиция, че това ще даде по-правилно отчитане на ситуацията). Тогава (съгласно "Галъп Интернешънъл") в интервала от 18 до 25 години (8 години, последната година се включва, или 15.1%) гласуват средно 10%, но за БСП те са 6, а за ДПС са 14; после в интервала 26 - 35 (10 години, 18.9%) гласуват средно 16.4%, но при БСП са 8, а при останалите са приблизително колкото в средния случай; после в интервала 36 - 45 (10 години, пак към 19%) гласуват средно 19.3%, но при БСП са 10, а при другите около 21%; после за 46 - 55 (10 години, също 19%) гласуват средно пак 19.3%, и в отделните случаи почти толкова, само за БСП този процент е 16; после за 56 - 65 (10 години, които аз намалявам на 9, което дава 17.0%) гласуват средно пак 17.5%, и при ГЕРБ те са 17.1, но при БСП те са вече 21, а при ДПС са 15; и последния интервал от 66 и до 74 (9 години, но намалени с 2 години, дава 7 години, или 13%), и там хората при ГЕРБ са 13.6, но при БСП вече са почти 40, а при ДПС са 12; и тогава ако сумираме тези изчислени от мен проценти (15.1 + 18.9 + ... 17 + 13) се получава 101.8, което значи, че грешката при мен е по-малко от 2 процента. Така че БСП-то се поддържа основно от грохнали баби и дядовци, а ДПС-то основно от млади и безработни (навярно), и освен това само от 36 и до 65 години гласуват всички, които могат да гласуват, а младите или гласуват за фашистите, или за никого. Или да вземем друга статистика, по отношение на трудовата заетост. Там изцяло работещи са 50%, за ГЕРБ гласуват 58%, за БСП и ДПС — 34, останалите са около средното, и само за РБ те са 64%. После за частично заетите имаме средно 8%, но ДПС има 14; после за учащи се и домакини няма особени дисонанси; но за безработните средния процент е 10.6, обаче при ДПС те са 24; и накрая пенсионерите са средно 24%, обаче за БСП те са 46, за ГЕРБ — 20, за ДПС — 17, и РБ има само 14.6 (за да компенсира увеличението за работещите). Или, да речем, по това кой къде живее. Там в София те са средно 13.4%, но за ДПС-то е само един процент, а за РБ са цели 30; после в големите градове живеят 41%, за ГЕРБ те са 48, за БСП — 34, а за ДПС — 13; после в малките градове нещата са горе-долу нормални; но в селата живеят средно 25%, а за ГЕРБ те са 18, за БСП — 29, за ДПС — цели 70%, и за РБ само 11. Така че виждате колко различен характер има електората за различните партии, и затова те са нужни всичките заедно, след като няма една добра партия за всички. Е, време е да приключваме вече, тъй като основните неща са казани: политическата ситуация в България е много нестабилна, но тя е малко по-добре, отколкото беше при комунистическите социалисти, и генерал Борисов е най-популярния политик в момента в България, който е способен да приема бързо (не винаги правилни) решения, и когото почти всички кръгове на населението еднакво харесват. Това надали ще продължи дълго време, но дано той да издържи основната част от мандата си, тъй като комунистите няма да се опомнят по-рано отколкото след 10-тина година, на фашистите не бива да се надяваме в никакъв случай, те са самохвалковци и викачи, на турците да се надяваме е най-малкото неетично, за да не кажа, че е скандално, а всичките останали десни партии едва-едва могат да съберат 10-тина процента, а пък други леви партии просто няма. Така, тъй че, както казах в самото заглавие, четете Мирски, той няма да Ви излъже. Макар че, от друга страна, и ... не го четете, защото той мисли да се откаже да пише повече публицистични материали, иска да се заеме с преводи на други езици на това, което вече е написал, а и да разработи още някои свои идеи, да създаде още една-две книжки. Затова аз в общи линии се прощавам с Вас, и във връзка с това, за да не Ви оставям съвсем безпризорни, ще Ви дам накрая няколко мои основни експертни правила, много от които съм засягал в редица други мои материали, много са очевидни, даже и да не съм ги засягал (в което се съмнявам, аз по-скоро съм казал нещо в повече, отколкото по-малко), и някои ще разясня по време на излагането им (а някои и няма да разясня, ще ги оставя Вие да се досетите). Така че следват 4. Експертните правила на Мирски в политиката. Аз ще ги подредя някак-си, но хайде да не се формализирате за този ред, защото най-важното в една експертна система са не само самите правила, колкото последователността на въвеждането им в действие, в това е скрит интелекта, и тук аз разчитам основно на своята интуиция; ако Вие нямате такава безгрешна (а че как иначе?) интуиция, както (гениалния) Мирски, то тогава единствения мой съвет към Вас е следния: следвайте заглавието на този материал! Когато прочетете всичко, което той е написал, и ако успеете да го възприемете без особено съпротивление и да го държите при Вас в мозъците си, то Вие и ще разсъждавате като него, не е ли така? Е, то е така, и е време да започваме. i) Икономиката определя политиката, а не обратното. Затова ако в страната всичко е приблизително наред то всяко правителство, всяка партия, са добри и хората ще ги избират отново и отново. А ако нещата не вървят, то тогава вече никоя партия няма да ги оправи! Ако ситуацията е много тежка, то тя, въобще, не е за демократично решение, а за някакво по-централизирано или авторитарно. В България икономиката е много слаба, и затова никое правителство нас не може да ни устрои. i) При лоши обстоятелства този, който застане зад кормилото на властта, винаги се компрометира, а този, който стои в опозиция и само критикува, повишава рейтинга си. В същото време ако ситуацията в страната е добра, то стоейки на страни политика само губи своя шанс. Така че тук е нужна прецизна оценка, това в определена степен е изкуство. i) Всички партии са лоши, защото мислят само за своите интереси (даже не за интересите на своите хора, а най-често само за кариерата на лидерите си), а не за тези на другите хора, затова те работят добре когато няма големи разногласия между тях, или поне между водещите партии, тоест, когато имаме стабилен център. Но пък нали тогава и няма особена необходимост от наличието на партии (и затова при тоталитарни условия те отсъствуваха, съществуваше само авангарда на масите). Основният смисъл от тяхното присъствие е в това те да повдигат нужните въпроси, да бъдат инициатори на действия, но не и изпълнители, не и ръководители, но при условията на демокрация това е невъзможно, така че се налага да се задоволяваме с тях, което, обаче, не означава, че те са добри. Поради тази причина обикновено се получава редуване на различни партии, така че по този начин да се получи усреднено значение за едно по-продължително време. i) Когато една партия слиза от сцената обикновено остават някои личности от нея, които сформират нови партии. Но партии построени около личности не могат да съществуват дълго време. От друга страна идеите твърде често се повтарят и с тях се спекулира, така че и личностните партии имат своите предимства. i) Колкото по-лоши са условията, преди всичко икономическите, в страната, толкова повече започват да се различават платформите на партиите, и се изостря политическата ситуация, но това води преди всичко до неспокойствие в страната, а не до правилно решение, което се постига в резултат на много колебания между полюсите (подобно на движенията на слепец, който чука с пръчката ту наляво, ту надясно). По тази причина има смисъл да се говори за колебание на махало (което аз разглеждах в един от моите ранни материали), където по-важното е да се избегне безсмисления тремор в двата края, т.е. да се забавя развитието на събитията, да се засилва инерционността на системата. i) В условията на демокрация не партиите (т.е. техните ръководители) влияят на народните маси, а обратното, масите формират (в дългосрочен план) характера на партиите. Това, разбира се, е съвсем неправилно, защото то означава, че простото учи ученото (или че добичето учи пастира), но това е вроден недостатък на демокрацията. Само при централизираните форми на управление е възможно влияние от страна на лидерите върху народа, но тогава често се случва така, че тези лидери защитават основно своите интереси и забравят за народа, или просто идеите остаряват и ръководителите защитават стари неща. Независимо от всичко това е правилния път, и масите разбират това по своему, така че се стараят да направят кумири от водещите политици, което, като правило, влошава ситуацията (води до фашизъм, или до други кръвопролития). Затова много съществено е наличието на трета, морализаторска, страна, която да казва на хората кое е добро, да учи народа, но не да управлява непосредствено. В повечето случаи (но не винаги) демокрацията функционира добре в религиозни страни, но при отделена религия от държавата, обаче в днешно време тези страни остават все по-малко. i) Колкото по-добре са представени различните слоеве от населението в Парламента, толкова по-спокойно е на улиците, но за сметка на това е неспокойно в самия Парламент, т.е. той работи толкова по-зле! Затова се получава така, че най-доброто на демокрацията това са извън-парламентарните сили и движения, което се свежда до това, че самите партии в Парламента работят лошо в условия на противоречия, и това също е вроден недостатък на демокрацията. Обаче когато той работи ефективно, то това прилича на тоталитарния модел, така че в този план демокрацията забавя развитието на обществото. Тоест, независимо от това, че при добрата демокрация развитието на обществото се забавя, то това не е чак толкова лошо, защото по този начин се поддържа статуквото, което е основната цел на всяко управление. Затова може да се случи така, че лошото и неефективно управление оказва добро влияние върху обществото; също така доста често демокрацията търси (и намира) редица начини за намаляване на бързите промени, докарва на власт династични управления, формират се семейства от водещи политици. i) Демокрацията в известна степен е женско управление, тоест слабо, стратегическо, а не тактическо, тя казва какво трябва да се направи, а не как да се направи това. По тази причина участието на жени в управлението е много модерна тенденция в днешно време, и тя обикновено оказва положително влияние (аз съм разглеждал това на различни места). Но остава въпроса с избора на тактиците, които да знаят и как да свършат работата. Навярно във връзка с това хората често избират и здравия юмрук, за да има (поне видимост) на действие, т.е. и тук се появява честа смяна на различни крайности, на което демокрацията и се държи, защото за нея е важно хората да се менят, но системата на управление да остава. i) Феноменът на наличие на десни партии е доста странен (от гледна точка на разума), защото достатъчно големи народни маси, които нямат абсолютно никакви шансове да станат силни и богати, искат някои то нас да бъдат силни и богати, т.е. те чисто и просто поддържат своите угнетители! Този феномен се обяснява с това, че хората, като правило, имат малко акъл, но в редица случаи той е оправдан, понеже много кариеристи се прикриват зад облика на безкористни ръководители, и ако някой открито показва, че той е кариерист, то хората му вярват. Така че и в този план всичко се свежда до нужната степен на компромис. i) Демокрацията във всички случаи е основана на заблуда, но ако заблудата е в интерес на спокойствието, то това е оправдано от гледна точка на логиката, тъй като не бива да забравяме и това положение, че колкото по-малко човек разбира от нещо, толкова по-уверено той съди за него. А управлението в днешно време е нужно поне за координация на действията. Така че цялата тънкост е в това как да се накара средния некомпетентен човек да слуша, ако не с принуда. i) Когато демократичното управление се обърква често се сформират служебни правителства, които само управляват, извършват неотложни неща без които не може, но забравят за цирковете за народа. Обаче, в същност, това именно е истинското управление, а другото е прах в очите на народа. Тоест и тук това, което е изключение от правилата, е по-разумно, но иначе и не би могла да бъде, след като демокрацията (съгласно Мирски, макар и не само, не той е открил "Америка") противоречи на здравия разум. В този план не би пречило да има инстанция, която понякога да избира и назначава такива Правителства, да речем някаква Комисия към Европейския Съюз. Единствената причина поради която това не се прави е факта, че такива случаи са явни шамари по лицето на Мис Демокрация, но в миналото не веднъж Великите сили са се събирали и решавали някои въпроси вместо други народи (примерно, на времето си, след освобождението на България от турско робство, на нас са ни били назначили цар, тъй като за пет века всички наши царски синове са били отдавна починали, и никой, изглежда, не е казал тогава, че това е лошо). Така че служебните Правителства, с които ние вече почнахме да свикваме, съвсем не са такива трагедии, каквито нашите политици се стараят да ги представят. Така, уважаеми мои читатели — аз много пъти обяснявам, че Вие за мен сте уважаеми по простата причина че сте малко, обаче ако станете, да речем, милион, то аз изобщо няма да Ви уважавам, нали така? Така че това, което аз искам да Ви кажа сега, е, че аз се отказвам да коментирам повече политическата ситуация в България, тъй като щом повече от половината хора определено не гласуват, и това вече десетина години, то народа ни явно не е доволен от демокрацията, каквото и да говорят политическите коментатори (или който и да бил друг). Аз лично изпробвах всички възможни варианти на гласуване, и разумни, и неразумни, и всякакви възможни (те са описани при мен в един фейлетон) и вече 20-тина години считам, че най-разумното е да не се гласува, и, знаете ли, доволен съм, защото в това отношение аз най-после постигнах единомислие с масите. Ето и сега, даже за най-първата партия са гласували 32.7% от избирателите, но от 48.7% възможни такива, което означава че за нея са, всъщност, само 16% (0.327 * 0.487 = 0.1592), докато тези които избират нито-една-партия са 51.3% или над три пъти повече (51.3 / 15.9 = 3.23). Аз все още си мисля, че ако у нас гласуваха, да речем, 30% от хората, то Европейския Съюз положително би се намесил по някакъв начин, може би със субсидии, кой знае? Защото ако не е така, то тогава излиза, че демокрацията трябва да се променя, но не така както говорят нашите "реформатори", а както говори Мирски на редица места. Не че аз особено вярвам в това, но аз съм дал предложенията, изпълнил съм своята част, творческата. Ако хората не искат, то както искат. Всичко е справедливо на този свят, каквото и да се случи, разликата е само в социалната цена. 12.2014 — — — РАЗМИСЛИ ЗА УКРАЙНА Това е това, което е казано, размишления за Украйна, защо това, което става там, макар и не ново като ситуация, не е хубаво, по какви причини, как се развива обществото и до какво това може да доведе, защо Украйна във всички случаи ще загуби, ако безредиците там продължават, какво е най-добре да се прави и към какво да се стремим, кой е виновен, и прочее свързани въпроси, Тоест това не е политически коментар, не само защото аз не съм специалист по тези въпроси, не съм политически коментатор или специален наблюдател, или нещо подобно, а и защото там ситуацията се развива доста бързо, и докато аз напиша и размножа този материал за няколко сайта, то той вече ще остарее. А моите неща обикновено не остаряват, даже и след двадесет години, защото аз има разумен и малко философски подход, така че и този път аз ще пиша така, че този материал да може да се чете и след, да речем, петдесет години, или сто, или двеста. Във всеки случай аз отдавна, вече 3-4 години, се каня да напиша нещо такова, и все не ми остава време за това. Е, ами тогава хайде да започвам, и да видим какво ще се получи. Макар че ми се иска да добавя в началото още и това, че аз може и да греша в някои детайли. Затова аз ще резюмирам най-напред как аз разбирам ситуацията там, а Вие, ако мислете, че не е така, че проблемите са съвсем други, и тази моя представа е твърде мъглява, то тогава просто излизайте по-бързо от този материал. Та моето разбиране за ситуацията е такова: украинците се чувствуват недоволни и обидени от това, че на тях им се е паднала ролята на по-малкия брат, а те са по-способни и по-истински славяни и християни, и отдавна им е време да се отделят от Русия, че и да се присъединят към Запада, към Европа, за да могат да живеят и да пеят сред реки от мед и масло. В същото време руснаците считат себе си задължени да защитават единството на съседните държави, а също и да упражняват военно превъзходство в региона, и колкото по-малко държави остават в ОНД, толкова по-упорито те ще защитават неговата цялостност. Така че украинците просто трябва да се примирят със ситуацията и да се постараят да извлекат от нея колкото се може повече полза, защото иначе, ако успеят да се отделят от Русия, те, при всички положения, ще загубят. Ето така мисля аз в общи линии, и доколкото ситуацията в Украйна е в редица отношения сходна с тази в България, поне по отношение на бедността, аз имам известен поглед върху нещата, тъй като Украйна се движи едно двадесетина години след България в своите действия по отвързване от влиянието на "великия и нерушим" Съюз, и в такъв случай може и да дам някои полезни съвети. Така, а сега започвам да излагам нещата в малко по-дребен растер. Нищо ново под Слънцето Това всички го знаят, нали? А това, което аз имам предвид тук, е че най-много спорове възникват между близки или териториално съседни хора и народи, защото те имат подобни виждания, но те се отличават в детайлите, а също и защото те имат какво да делят. Така е и с конфликтите между поколенията, където гените, в една или друга степен, дават своето отражение, а така е било и преди почти 25 века, когато един Александър Македонски бил решил да завладее най-напред Атинската държава на своя пък към Изтока. Завладял я не защото не ги харесвал, понеже те имали общи богове, а и езика има като че ли бил един и същ, но на него му трябвал здрав тил. Но той не искал да се бие с тях, те били тези, които искали да се бият при всички положения, и даже използували за въоръжение и заплащане на войските някакви-си сто таланта злато от съседните персийци, които последните решили да им подарят за да може, защитавайки се, те да спрат този Ксан Македонски. Е, те се защитавали, без никаква особена нужда, и загубили битката. А знаете ли какво е това един талант — откъдето е дошла и думата използувана за такива надарени хора (като Вашия автор, нали?)? Оказва се, че това били приблизително 20 килограма, защото такъв е обикновения товар, който човек може да отнесе на гърба си. Но аз давам този пример за да покажа как близки народи още от памтивека са считали почти за задължително първо да се бият един с друг, а след това, евентуално, да започнат да дружат. Тоест как не непременно икономически причини, а чисто "човешки", излишно упорство, нежелание да се съобразяват с реалността, стремеж към самоизява, и прочее, водят до съвсем ненужни разправии и битки. Защото трябва да е ясно, че не е работа слабият да се бие със силния, това е глупаво, нали така? Да, разбира се, че е глупаво, но затова е съвсем човешко! Такива реакции се случват доста често, вземете за пример събитията в Ирландия, или в началото на 90-те години на миналия век в Сърбославия, а и на други места. И някъде по това време когато се водеха сраженията в Югославия, струва ми се, аз стигнах до извода, че обикновено, като правило, в 90 процента от случаите, виновни са слабите, но отговорността носят силните. Аз не мога да се похваля, че чета политически коментари, но не съм срещал официално това твърдение, ала независимо от това за него има съвсем разумни причини. Те даже са залегнали лингвистично и в английския (тяхното mean, което значи среден, но и лош, злобен, и прочее), и в италианския (тяхното sinister, което значи ляв, тоест слаб, тук, но и злобен, ненавистен). И такъв характер има обикновено реакцията на женската страна при семейните конфликти, която, очевидно, е слабата. Тоест жените обикновено провокират конфликтите, надявайки се, било то на това, че мъжете ще се засрамят, било то на обществен отзвук, но те са тези, които започват споровете и мъжете са принудени да прилагат груба сила още от дълбока древност, А пък слабата страна е обикновено по-нечестната защото при честен двубой тя, разбира се, ще загуби битката, тя просто няма друг изход. В същото време отговорността носи силната страна, защото тя затова е и силна, за да намери решение, по възможност с най-слабо приложение на сила. Ето, и при този конфликт аз мисля, че ситуацията в общи линии е такава, украинците искат да отстояват тяхната независимост, това е право на всеки индивид и на всеки народ, да настояват на своя език, и на своята гривна, защото иначе руснаците ще ги асимилират. И всичките там военни бази, руските територии на Крим, и прочее, трябва да се върнат на Украйна, за да повишат нейния просперитет, считат те. Руснаците може и да приличат на украинците, ама не съвсем, и тяхната риза е по-близка да тяхното тяло, според една руска поговорка. Да, но след като те са слабите, след като руснаците по население са три пъти повече, а по територия даже 25 пъти повече, и след като руснаците са ядрена държава, то те просто трябва да им се подчинят; не да изказват свои желания, а да се съобразяват с тези на руснаците, да поддържат общ пазар с тях, и от това те само ще печелят. Но да продължим по-нататък. Аз считам, че независимостта е едно нещо, но не е хубаво да се сменят политическите блокове. Защото сега сме вече 21-ви век, в който всички държави са в определена степен независими, няма колонии. Обаче военни блокове все още съществуват, и като че ли в близките 2-3 века не се канят да изчезнат. Те все още са нужни, приблизително в такава степен, в каквато са нужни партиите в политическия живот, които аз оплювам във всеки втори мой материал, но от това необходимостта от тях не изчезва. Блоковете са нужни, за да ни накарат някак-си да се замислим, преди да стигнем до последното средство (ultima ratio по латински), преди да започнем да воюваме, а и защото те са значително по-малко от броя на държавите (да речем, 50-тина пъти) и могат да поддържат разумни отношения, могат да се договарят, а не да се бият всеки със всеки. Блоковете това са сила, а със силата трябва да се съобразяваме, това е ясно на всички. Което значи, че, като че ли, единственото съображение, за да се напусне един блок, това е да се включим в друг. Много рядко някоя неголяма държава се счита за наистина независима и не се обвързва с военни, а и икономически, блокове. Ето да вземем България. Ние напуснахме Варшавския договор, както и Чехия, Полша, и прочее страни, и не закъсняхме (е, вярно, 4-5 години минаха, но ние се канехме отдавна, още от преди да напуснем този договор) да се включим в НАТО. Аз лично не съм доволен от това, защото, изхождайки от името на тази организация (North Atlantic Trade Organization), ние нямаме нищо общо с Атлантическия океан (нито със северния, нито с южния), и никога не сме имали, а и никой не е питал народа ни искаме ли ние това или не, обаче ние, все пак, сме в Европа, и след като всички държави наоколо са членки на НАТО, то и ние трябва да сме такива, няма друг изход. Тоест ние сме постъпили правилно, защото иначе ние би трябвало да се противопоставяме на НАТО, което е невъзможно, но случая с Украйна не е такъв. Украйна върви, или много дълго време е вървяла, ръка за ръка с Русия, и ако тя успее някак-си да влезе в НАТО, то тогава тя ще попадне под прицела на съседните държави, т.е. на Русия и съюзниците ù, а сега никой не се цели в нея. С други думи, (евентуалното) членство на Украйна в НАТО само ще влоши военната ситуация в региона! Да се разсъждава така, че, виждате ли, Чехия и Полша нали станаха членки, и тогава защо да не се разшири още малко този блок на изток, е много наивно, защото той не може да се разширява неограничено. Ето и Турция иска да влезе в НАТО ама засега това не става. А аз ще Ви кажа защо цяла Западна Европа реши да влезе в НАТО, ако не се досещате. Защото света, особено американците, не вярват много на европейците, след двете световни войни, и искат да контролират този център на цивилизацията, че и самата Западна Европа, като че ли, не вярва на себе си; хората там не харесват много американците (определено, затова те и се постараха да се обединят, за да могат да се противопоставят на САЩ), но те искат да бъдат в един военен блок с тях, защото така е по-спокойно (ами ако Русия ...). Прибалтийските страни също станаха членки на НАТО, но те са малко по-встрани, това не е същото като при Украйна, не е като руските военни бази да са толкова близко както в Крим. Всичко това не е същото. При това и Грузия обърка ситуацията. Аз съм най-малкото възмутен от поведението на Грузия, защото те, нали така, са длъжни да носят някаква отговорност за Сталинизма, а той забърка най-голямата "каша" в историята на целия Съюз през миналия век, целия свят не би гледал така на Русия и на комунистите, ако не беше Сталин. А е имало време когато грузинците са пращали коленопреклонна петиция до руския цар, Павел, струва ми се, за да ги вземе под своя закрила, защото неверниците от юг много ги тормозели. И, значи, руснаците са длъжни да ги защитават, когато последните са в беда, но те имат пълното право да зарежат руснаците, когато на тях съвсем не им е било лесно, след разпадането на СССР. Така че, господа украинци, не вземайте лош пример, вземайте добър, гледайте казахите и таджиките, а и други южни народи, които дори е не са славяни, на тях, очевидно, им е по-трудно да говорят руски отколкото на вас. После имайте предвид, или тогава, знайте, че един военен блок (примерно, НАТО) не може да подобри икономическото положение в бедните страни, той няма такава цел и не може да има. Той може даже да го влоши, по простата причина, че ще потрябват пари за закупуване на ново въоръжение. От включването на бедна или пострадала страна в нов военен блок могат да спечелят само ... проститутките и спекулантите на черния пазар! Повярвайте ми, защото аз на стари години чета на италиански и (предвид на лошия асортимент от книги на този език) ми се наложи да прочета 2-3 книги от времето на американската окупация на Италия в края на Втората световна война, и там ситуацията беше точно такава. Освен това и България вече 10 години както е членка на НАТО и какво стана? В икономическо отношение нищо хубаво — ние сме на последно място по стандарт на живота в Европейския Съюз (а по-рано бяхме даже на предпоследно, след Албания). Така че, господа украинци, набийте си в главите (или си го напишете на челата, ваша работа), че ако някога вие влезете в НАТО, от това вашия живот ще стане само по-лош! Нека обясня малко това мое пророчество. От една страна съществува психологическа причина, която е в това, че Запада, и особено американците, ще гледат на украинците като на по-нисши същества. В този случай не бих казал, че като на бели роби, но нещо от сорта. От гледна точна на американците, и руския, и украинския, това е все едно някакъв китайски, на такива хора не може да се вярва. Това е. А и всичко това е Азия, не е Европа, нали? Е, може би не е като в Индия, но някъде там. После идва пазарът, конкуренцията с другите страни, значително по-развити от Украйна. Та в Българи това беше основния удар в резултат на нашето включване в Европейския Съюз, а че и преди включването, защото техните политици искаха и при нас да има преобладаващ обмен на стоки с тях, а не с другите страни (например, с Русия). И след като ние не сме "на ниво" то никой не купува нашите стоки, обаче ние си даваме всичките парици за да купим нещо чуждо, не българско. Всичко това е елементарно и очевидно, яз съм говорил на различни места за това, пазара, колкото и да е добър за едни страни, за силните, за по-развитите, е толкова по-лош за слабо развитите страни, като България, а аз мисля, че няма да сбъркам ако кажа, че и за Украйна, Беларус, Молдова, и прочее. Да попаднеш не на своя пазар, това е, ах, колко лошо! Така, а дайте сега да се обърнем и към въпроса за украинския принос към славянството. Аз не съм специалист в това отношение, но струва ми се, че това е известно на всички, че в Киев е било прието на времето си християнството, че там е била Киевската Русия, която после се е изместила на север, а и се е отделила от украинците, които са останали на юг. А приемането на християнството е бил много важен акт за това време, той е ознаменувал излизането от варварското невежество (колкото и да е странно днес това от гледна точка на съвременните виждания). И изобщо, през десети век, че и по-рано, когато Кирил и Методий са създали славянската азбука, центъра на славянството е бил на юг, приблизително в района на България, там е бил и представителния и единен славянски език, макар славяни да са живеели и на север, във Великоморавия, както и на изток, около Киев и даже зад Урал. Пък и самото наименование на този град, според мен, е свързано с възхищението или ... кефа, това е велик град, майка на градовете, както е Мадрид за испанците, и Рим за италианците. Това по всяка вероятност е именно така, и украинците имат пълното право да се гордеят и с Киев, и с християнството, и с това, че те са били негови основни стълбове поне на изток в посока към Азия, защото религията е носител на морал и без нея (когато не е имало всеобщо образование) хората са като диваците. А при това самото название на украинците трябва да идва, според мен (но за мен това е очевидно), от края или перифенията! Тоест това са хора от покрайнините (на окраине), те като че ли не са основните славяни в региона, ами дълбока провинция, селско-стопански придатък на великата Русь. Ето и техният език (до което скоро ще дойдем) е по-добър от руския, и те изхранват цяла Русия, понеже на север и картофите едва-едва покарват, и независимо от това руснаците ги обиждат по всички възможни начини, мислят си те. Всичко това е така, но да се застава на националистически позиции, че, виждате ли, ние сме добрите, а останалите са боклук, е не само неетично, ами и глупаво и несправедливо, защото всеки народ си има своите постижения. А това, че народите при своето развитие се стараят непрекъснато с нещо да се отличават един от друг, особено ако те са близки в много отношения, от една страна е съвсем естествено, това е част от еволюцията, но от друга страна това твърде често води до смешни различия, само и само да има такива (както разните модни стилове в облеклата, външността, и прочее — да речем, тези кошници с цветя, които знатните дами са носели по-рано на главите си, или железните "доспехи", в които са се оковавали, или перуките и мъжките цилиндри, и много други примери). Така че, всекиму своето, но не в смисъл, че всеки заслужава наказание в съответствие с неговите действия (както са интерпретирали фашистите този лозунг — Jedem das seine), а че всеки си има свои заслуги, при един едни, а при друг други, и ако украинците са били стълбове на християнството на времето си, то и руснаците са били стълбове на мира и защитата на околните страни в тяхното време, а и сега са такива (изобщо не си мислете, че да се носи царската корона и отговорността за всички е лека работа!). В тази насока, но тъй като тук ми се иска да кажа много различни неща аз я отделям под друго заглавие, идва въпроса за украинския (респективно, руски) език. Както вече казах (но не аз съм измислил това), преди десет века е имало единен славянски език, чийто център се е намирал приблизително на територията на България, тъй като Кирил и Методий са работили в Атонския манастир на територията на днешна Гърция, и съвсем наблизо до сегашната граница на България (а по-рано и на българска територия). И тогава в този смисъл спорът за първенството на украинците или на руснаците губи своя смисъл, защото първи са били, разбира се, българите! Та нали и християнството е било прието в България през 865 година, т.е. повече от век по-рано от Киевската Русия, а и българския език е бил в основата на славянския език, в смисъл, че сегашния български език стои по-близко до старо-славянския език, отколкото руския, или още украинския (в него няма латински букви, като "i", например). Аз и в това отношение съм лаик, не към получавал езиково образование, но аз имам достатъчно широк поглед върху тези въпроси (аз величая себе си като интелигентен лаик), за да имам правото да се произнасям по тях. Така че, господа, този път и руснаци и украинци, няма смисъл да спорите чий език е по-добър, аз съм обяснил (в много мои материали от папката "Для всех СНГ-цев"), че само българския език е достоен да бъде разглеждан като еталон за всички славяни (а че и за целия свят, по-късно), и в граматично отношение, и във фонетично, а и в международно политическо отношение (сега, като един от езиците на Европейския Съюз). Тук изобщо не може да има спорове, може да има само неразбрани предпочитания поради инерционността на хората и пристрастността на разсъжденията им (както казват руснаците, и с извинение пред читателите, "своето л##но не мирише"). А този въпрос е много важен, той продължава доста векове, предполагам. Във всеки случай в 70-те години на миналия век, когато аз се учих Петербург, българските студенти от Киев се оплакваха, че в тамошния Университет им четели лекции на украински, което е съвсем неправилно, та нали тогава още съществуваше Съветския Съюз (и приблизително 20-тина години по-късно аз слушах лекции в Австрия на английски език, което се считаше за съвсем правилно). Значи, разберете ме правилно: необходим славянски език, по всичко личи (или докажете обосновано, научно, че това не е така) трябва да бъде българския, но щом става въпрос за територията на ОНД то това трябва да е руския, поне в официалните учреждения (как хората говорят в къщи, или к кръчмата, и прочее, няма значение). Не можем да си представим държава, където да говорят на няколко езика, единственото изключение в това отношение е Швейцария, но тя е планинска страна, отделните области са изолирани, установила се е такава традиция, и сега те всички изучават английски, така че проблема се е разрешил от само себе си. В рамките на Евро-Съюза няма официален език, но неофициално тази роля играе пак английския, обаче проблема си стои пред тях. Няма смисъл да ви напомням притчата за Вавилонската /Бабилонската кула; в днешно време да се оправят без официален език в една голяма група хора е просто немислимо. А сигурно така е било и в древността, понеже тогава езиците са се различавали един от друг по-малко, те и затова се наричат Индо-европейски езици (ако не е непременно един език, то са били два-три близки езика). Сега малко по-конкретно за руския и украинския езици. Макар че за руския аз говорих в цитираната папка (там се е добавил и нов материал в този смисъл), и той е съвършено допотопен, с такъв език в Европа не може (не че ще ви спрат на границата, но ще се смеят зад гърба ви). Същото може да се каже и за украинския, щом и в него има пак същите падежи, а и подобни дълги гласни ("ой", "ий", и т.н.) и не могат да се оправят с 32 букви, та се налага да привличат на помощ и латинското "i". А в политическо отношение той може да внесе само разкол, защото самата Украйна не е единна, една част от нея е за съюз с руснаците, а другата е за съюз с Европа, поради близостта до поляците (с които по-рано, разбира се, са се били, и то не рядко). Ако "водораздела" между двата блока трябва да минава през средата на Украйна то това е най-лошия сценарий (и затова аз се страхувам, че може да се случи нещо подобно — когато хората започнат да вършат глупости те никога, като правило, не се задоволяват с някоя малка глупост, не, те играят ва-банк, и обикновено губят). И все пак украинския език, от общи съображения че той е по-южен език, а и по някои фонетични детайли, е по-правилен от руския. Да речем по отношение на буквата "е" или "и" те са прави, те казват 'дивка' (в единични кавички аз слагам как думата се произнася, а не как се пише), както в латинския и по целия Запад (diva), което идва някъде от санскрита. Затова те имат и две букви 'и', но нямат 'ие' както в руския (т.е. руснаците се канят да кажат 'и', ама докато се наканят то вече се отказват и решават да кажат 'е'), което в моята терминология са модифицирани гласни (както в английското 'ae' в думата back). И след като те са (по-) южни славяни то при тях трябва да има и повече южни, разбирай арабски или персийски, думи. Например, аз съвсем наскоро разбрах, че при тях съществува думата "майдан" като сбор, конгрегация на народа, което е персийска дума, точно 'майдан', и означава това, което и българската архаична дума "мегдан", т.е. централно място в селото, където всички могат да се съберат (ако някой викне "махай на майдана /мегдана"). А и към всичко останало те са и по-близки за българите, те ... обичат лютите чушки, а руснаците — йок, в никакъв случай. Но независимо от това, нито руския, нито украинския са достатъчно добри езици, за да бъдат изучавани и от неславянските народи на ОНД, а и за славянските народи използуването на някакъв друг славянски език, т.е. на българския, би снижило, априори, възможните търкания между тези народи с едно 30-тина процента, струва ми се! Така, и оттук можем да направим лесен преход към следващата тема, че смутовете в ОНД само правят всяка от страните по-бедна! Това е не само защото въоръжението струва пари, и възможните разрушения в резултат на военните действия нанасят преки щети на страните, но и защото се разстройва нормалния режим на работа, това не изгодно за никого. Което се свежда до това, че ако украинците не "рипаха" толкова срещу руснаците, те и щяха да живеят по-добре. И както аз набързо погледнах в един материал по Интернета, то руснаците тъкмо предлагали да поддържат или сформират общ пазар за Русия, Украйна, Казахстан, и другите страни от ОНД, ако те искат. Та нали така и се прави в цивилизованите страни, погледнете арабските страни, или обединена Европа, или Северна Америка (където са обединени САЩ, Канада, и Мексико, ако не греша). Само че украинците не искат мир, те искат безпорядъци, така ли е? Е, аз малко утрирам, не всички украинци искат това, но по-младите, които са успели да пораснат през демократичните години (както и нашите, българските, фашисти) искат тъкмо това, те искат да има спорове, битки, екшъни, за да могат да се изявят с нещо, защото иначе живота им се струва много скучен. Те по своему са прави, но това не е работа, така не постъпват разумните хора, още повече когато руснаците са много силно измесени с украинците, а и няма никакъв смисъл да се спира този процес, той е само от полза за гена. И ето сега какво се получава. Понеже украинците искат да се отделят от Русия, но в Украйна има много руснаци, то тези руснаци искат да се отделят от Украйна, и тогава Русия е просто принудена да им помага. Тя започва да им помага, но тогава Украйна надава вой пред целия свят, колко лошо постъпва Русия с тях, и че е нужно НАТО да се заеме с въпроса, и тамошните генерали, току виж, че вземат да изпращат оръжие на украинците. Да, ама как вие, мои украински братя и сестри, мислите, ще забогатее ли по този начин Украйна или обратното, ще се разрешат ли икономическите ù проблеми или ще се влошат? Вие какво, чакате да се намесят Великите сили и световната общественост ли? Ама нали когато те се намесват то "покрай сухото гори и суровото" (руснаците имат идиома че "колют много дров"), не е ли така? Нали Великите сили организираха страната Израел, и 10-тина години след това там започнаха безпорядъците, и те не се канят да спрат. За Западния свят, и особено за Съединените Американски Щати, е изгодно да има конфликти по целия свят, това им излиза по-евтино, отколкото сами да ги провокират. Опитайте се да се вразумите, иначе няма да се отървете от безредици! Е добре, хайде сега аз да ви кажа и няколко мои съображения защо украинците трябва да се примирят с хегемонията на Русия, защо те никога няма да могат да станат "старши брат" и да започнат те да командуват. Тук всичко е много просто, според мен, цивилизацията в днешно време просто се движи на север. В смисъл че народите са тръгнали първоначално от изток на запад, може би за да ... не им блести слънцето в очите, предполагам, или просто това е по-лесно, да се намесват в Китай (ако изхождаме от Индия и Хималаите) не си струва, а по-нататък е океана, кой знае (т.е. кой е знаел по-рано) къде той свършва и свършва ли въобще? Така, стигнахме до новия свят, открихме Америка, с техните индианци вместо индийци, и по-нататък какво? На китайците не може да се повлияе, те са твърде много. Тогава какво остава? Ами, остава да се движим на север, и в Европа, и в Америка, и в Азия. В частност руснаците тъкмо това и са направили едно 5 - 10 века по-рано. А защо, как мислите вие? А-а, защото на студ по-лесно се издържа, отколкото на горещина! Те това е то. И действително, северните народи, вече няколко века показват завиден прогрес за разлика от южните (да речем от арабските страни; твърде много на юг, след екватора, да ходим е равносилно на движение на север, така че това не ни върши работа). Това е защото на студ растенията издържат по-лесно, отколкото на горещина, и дават по-добри резултати. Зимният сезон, ако питате южните народи, не е студен а мокър, и тогава всичко расте и вързва плод. Вие всички знаете, че сега по целия свят се продава канадска пшеница, или леща, или нещо друго, което расте на земята и е хранително (домати там струва ми се не отглеждат, но затова тях ги отглеждат във всички страни в оранжерии); по-рано, по времето на Римската Империя житницата на тогавашния свят е бил Египет, делтата на реката Нил, но сега това е Канада. И с рибата нещата стоят приблизително пак така, нея я ловят повече на север. А как е с хората, а? Къде е по-лесно да се издържи, вие как мислите? Е, аз лично се замислих (защото се старая да икономисвам от каквото само мога, и реших да измеря кога се чувствувам най-комфортно, макар че това е известно на биолозите), и излезе че това е при температура от 23ºC (може би по-подходяща да е 22º, но аз съм старичък и слабичък и на мен ми е студено). А сега хайде да се отдалечаваме от нея в двете посоки и да направим изводи: кога е по-добре, при 13 или при 33? Аз лично бих предпочел при 33, но много хора (особено в работни помещения, когато човек е облечен), а особено растенията и животните, биха предпочели 13ºC. А по-нататък, да речем при 3º или при 43º? Разбира се че при 3, 43º това вече трудно се издържа, сърцето се претоварва, а разширявайки още диапазона тези изводи стават направо императиви, защото при -3º хората живеят и си свиркат, но при 53º е нужен скафандър или климатик, а той е много скъп. После -13 това е обикновена зима при нас, но 63 вече не може да ни го побере ума, после -23º също може да се търпи, -33º по-трудно, но все пак може, а в плюсовия край на интервала вече се коагулира протоплазмата. Те това е положението. А растенията и животните издържат даже още по-лесно минусовите температури отколкото хората. А има и друг аспект, аз съм мислил по въпроса. Когато искаш да се стоплиш то запалваш някакъв огън, той повишава температурата в околната среда, затопля я и нея. А когато охлаждаш какво се получава? Ами, получава се това, че едно место охлаждаш, а средата наоколо я затопляш още повече, това не е действително охлаждане на средата а само локално, но това е така, защото съществува един термодинамичен закон, който казва, че не може да се отнеме от едно тяло енергия просто така (да се понижи енергията на електроните, изпускайки нанякъде по-бързите електрони и оставяйки по-бавните), то може да отдаде топлина само ако има кой да я приеме, обаче просто така да се охлади не може (ама просто така да се затопли може), т.е. тук ситуацията прилича на ... временната ос, тя има за нас само една посока. Добавете към това и евентуалното глобално затопляне (за което аз говора, че то не е толкова затопляне, колкото размесване на въздуха, но малко по малко ние се отдалечаваме от ледниковия период, така че слабо затопляне все пак съществува). В близките два-три века аз просто не виждам какво може да се измени, още повече на фона на мутантните плодове и животни; така че пак ви повтарям, на студ се издържа по-лесно отколкото на жега, за всичко живо е така. Което естествено, ако се върнем към нашата тема, означава, че Украйна ще продължава да бъде по-слаба в икономическо отношение от Русия, и даже в Русия ще може да расте абсолютно всичко (ако щете и банани, ако се наложи) така че те ще могат да минат и без селско-стопанските продукти, които тя им доставя. Но и за полезните изкопаеми севера като че ли е по-добре, защото на юг по-голямата част от тях вече е използувана. Така че този мой извод очевидно е верен. Но да вървим нататък, да поговорим сега за патриотизма и отечеството. Виждате ли, патрията, или земната партия (което би трябвало да е същото във фонетично отношение), е хубаво нещо, но в днешно време тя става във все по-голяма степен символична, защото ако страните не се противопоставят особено една на друга, ако съществува всеобщ обмен на стоки и услуги в целия свят, ако човек може да сменя местожителството си и да има двойно (и тройно) гражданство, и да живее където си поиска, ако ще в Париж, ако ще в Ню-Йорк, ако законите във всички страни все повече се изравняват, а и данъците също, че и заплатите (в еднакво развитите съседни страни, но целия свят върви към такова изравняване), то няма особена разлика "на какъв бог човек се моли", тъй да се каже, т.е. какво гражданство той ще има. Такава е реалността, а националните знамена и валута имат второстепенно значение, те вече стават несъществени, всички ние сме хора, няма по-добри или избрани, има (засега) само богати и бедни. Така че, скъпи мои подрастващи, или пък кадрови военни, стига сте размахвали бойната томахавка, както се казва. Хайде да дружим, а? И отчитайте основно икономическите блокове и пазари, така че да може всички в тях да са приблизително равни, и не обръщайте голямо внимание на политическите различия. Нима още не сте разбрали, че няма комунизъм или капитализъм? Има само силно ограничено монополистично производство в рамките на капитализма, и по-либерално капиталистическо, което признава и монопола и частните фирми. Комунизмът в общи линии конвергира с капитализма, разликата засега е в степента на интензификация (респективно, експлоатация) в едни страни, но всичко това е въпрос на време, въпрос на няколко десетки години (ама и половин век да е, какво от това?). Това е положението, мои уважавани (след като сте малко, а?) читатели. Вече е време за приключваме, но нека кажа накрая и нещо за спешните мерки в дадената криза, защото някои от вас са прави да възразят, че тези мои нравоучения са само приятни разговори, но когато гори огъня няма смисъл да разясняваме правилата за пожарна безопасност, той трябва да се гаси. Е, то е така, ама не съвсем. Най-малкото защото още не сме взели да се замеряме с атомни бомби, ама току виж и до там стигнем? Така че правилата за безопасност и мирно съжителство трябва винаги да се разясняват, даже и когато успеем да потушим огъня също трябва да се разясняват, за да знаем за в бъдеще. И после, вие знаете, че тези спешни мерки, ако не броим още по-голямото разпалване на огъня в процеса на гасенето (чрез доставка на оръжие от различни страни и на различните страни в този конфликт), се свеждат само до приложението на по-голяма сила (както аз разяснявам на редица места), за да може противниковата страна да се ужаси и да се откаже да се бори (както, да речем, за да дам пример, постъпиха американците в края на Втората световна война с Япония, или пък тогава, както постъпиха след атентата на Бин Ладен в самото начало на сегашния век, обявявайки война на цял един народ), или даже да изплашат и двете страни (каквато беше ситуацията с бомбардировките в Югославия), ако се намеси (уж) неутрална страна. То именно така и става когато зрители от страни започват да помагат, на тях им дай да погледат екшъни наяве, а че конфликтиращите страни дават човешки жертви — е, ами че не ние сме ги накарали да се карат, я, ще кажат зрителите. Така че, преди всичко, опитайте се да си помогнете сами! Защото са виновни и двете страни, процесът вече се е зациклил, не може да се каже, че едните са виновни, а другите са жертви. Тъй като, ако изхождаме от моето твърдение в самото начало, то първоначално виновни са били украинците, че са искали да се отделят от Русия по нецивилизован начин, обърнете внимание, защото те са били слабата страна при противопоставянето Украйна - Русия, и Русия е носила отговорността, но пък тя нищо и не е направила, не е започнала да воюва с Украйна. Така че на този етап явните виновни са били украинците (и "пуберитетите" и старците). Обаче после, когато са започнали сепаратистките прояви в Украйна, там слабата страна са били украинските руснаци, а силната това е самата Украйна, така че там са виновни тези руснаци, а отговорност носи Правителството на Украйна, обаче то не се е справило удачно, не е потърсило заедно с Русия разумни мерки, с цел да са запази този съюз, или пък да се разведат цивилизовано. Но ако сега Украйна започне (или е започнала) да воюва с тези руснаци, то тогава конфликта прераства между Украйна, като по-слаба страна, и съответно виновната е тя (ако аз по старому съм прав в моето твърдение в началото), и Русия, която носи отговорността за (не-) разрешаването на конфликта. Така че вече, при все че Украйна по старому е по-виновна, все пак са виновни и двете държави и те двете носят отговорността. Само с танкове тук няма да се оправят нещата, навярно е нужно някакво общо осъждане и на едните и на другите, и на руските сепаратисти, и на украинските националисти, но важното е това да е общо решение. А сега за това какво значи цивилизован развод. Е, ама то това е очевидно, това е както направиха чехите и словаците, в далечната 1993 година (струва ми се). Ако украинците са такива, че те винаги са готови да подозират противника във фалшификации (а аз мисля, че те са точно такива, защото и при нас в България твърде често става така, по-слабите, съдейки по самите себе си, са винаги недоволни, тук е актуално — моля по гнусливите читатели да ме извинят — удачното сравнение, че ... на скапания член топките му пречат), то тогава съществува очевидно решение: трябва да се провежда явно гласуване! Вярно е, че така хората рискуват малко, но пък какво е това, в крайна сметка, в Украйна хората, или искат да дружат с Русия и да бъдат в един впряг с нея, както е било почти хиляда години, или не искат; нека да бъде ясно кой ще носи отговорността за следващото още по-голямо понижение на жизнения стандарт, основно в Украйна, но и в Русия също. Или пък да се провежда гласуване по Интернета и резултатите да постъпват към двете държави, или да се използува като междинно звено някакъв сайт на Евро-Съюза и да се изпращат там мненията на хората, с използуването на шифри, а оттам да могат да постъпват към двете страни — нещо такова, има много варианти и съвсем не е трудно да се изработи такъв, че да не може да се фалшифицира нищо. И в резултат на този референдум нека се изработи точен план как ще протича този процес, по месеци и години, но аз мисля, че при всички случаи трябва да се почака едно 4-5 години, до окончателното разделяне. Или тогава да се очертае приблизително зоната на разделяне на самата Украйна на източна и западна, където само западната може да мине към Европа. И всичко това без да се бърза, защото всички трябва да могат да вземат необходимите мерки, и европейските държави, и Русия, и другите страни от ОНД. Това не е като да се раздели едно семейство, тук са милиони семейства, не бива да се действува припряно. А още по-добре е да се проведат серия от гласувания, две или три, през половин година между тях, за да може хората сериозно да обмислят нещата. Или да се постави някаква неутрална полоса между гласовете "за" и "против", като, да речем, отношението на по-голямата част към по-малката да се различава с повече от 5% (а че може да се иска първоначално и десет), и да се провеждат референдуми докато хората покажат истинска разлика (та нали горе-долу по подобен начин се избира римския Папа), за да не може после да се каже, че е станала грешка. Защото Украйна, дори и да не е чак толкова голяма държава като Русия, все пак е доста голяма, това ще бъде почти като "битка между динозаври". Ех, ама то се оказва, че аз мога и още нещо да добавя, за това как Запада гледа на силата на Русия в региона. Аз не мога да съм съвсем уверен в случая, но ми се струва, че и цяла Европа, а и САЩ, не искат да са обвързват в открита военна конфронтация с Русия. Те не искат, и от опасения за многото жертви, но и по простата причина, че Русия за тях е изгодна като сила в региона, без нея би станало по-лошо, трудно би било да се удържи недоволството на арабския свят (или поне на мюсюлманството), а борбата за господство в района на Хималаите продължава да бъде централен пункт в геополитиката на Великите сили! Някои от вас може би си спомнят, че още през 1968 година, при десанта в Чехословакия, мнозина се надяваха, че Запада ще се намеси, но той, и това беше разумно, според мен, не се намеси, помърмори известно време, но не се намеси, считайки това за вътрешна работа на страните от Варшавския договор. Аз не разбирам защо сега много украинци (аз съм почти сигурен в това) мислят че Запада ще се намеси, аз лично не мисля така. Та нали ако Русия не беше толкова силна, то тя щеше да вземе да търси съюзници, може би би се обединила с Индия (древна цивилизация, миролюбива религия), че и с Китай (очевидно също древна цивилизация и огромна, най-населената страна в света, и също, както размислих, в общи линии миролюбива, не е завладявала колонии, а даже се е защитавала от монголците на времето, съвсем достоен съюзник, при това и комунистическа страна, няма да гледа на руснаците като на ... маймунки в зоопарка, примерно казано). И ако това се случи то с такъв блок вече няма да може да справи никой! Така че, господа, мислете, но се вразумете. Първата работа тук е да се прекратят военните действия и да се започне да се мисли спокойно и бавно. А аз на изпроводяк ви посвещавам следното стихче, дано то да охлади малко някои от по-горещите глави. Той, руснака, щом се случи, знай добре как да се бий, тъй че, окраинец, слушай, ти ината си надвий, инак все ш'си омърлушен, дор главата ти уври! 12.2014 — — — |
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/