И Т А З Д О Б Р А !(П У Б Л И Ц И С Т И К А )Христо МИРСКИ, 2001 ...— — — — —
— — — — — ЗА СПИСАНИЯ Съдържание на тази част 1. Есе за здравия разум 2. За завоя наляво 3. Колко трябва да получава една фирма за да работи "за лудо"? 4. Народът ни пак се запаси със скъпо 5. Много добро не е на добро! 6. Свободни ли сме, или напротив? 7. Политическа благодарност 8. Неомалтусианство, или рационално мислене 9. Митове за демокрацията 10. За собствеността и нейното бъдеще 11. Право кривосъдие 12. In ovo e veritas 13. Ех манци, манци —пация! 14. Какво искаме да кажем на света? 15. В България всичко е спокойно 16. Партиите в България 17. За разложението на морала 18. Възможен ли е умерен комунизъм в България? 19. Есе за здравия разум — II вече е край [ Материалите следват последователно но в различни книжки, както е казано в забележката в началото на книгата. ] — — — — — ЕСЕ ЗА ЗДРАВИЯ РАЗУМ — ІІ Както се вижда от заглавието темата на този материал е такова обществено устройство, което противоречи, в известен смисъл, на здравия разум на съгражданите си, само че този път това не е комунистическия социализъм, а съвременната демокрация. Аз дълго време се колебаех дали да пиша тази статия или не, защото, очевидно, а и аз самият съм подчертавал това много пъти, написал съм цели книги, или, ако се брои по статии или глави от книги, то повече от 50 (по-скоро към стотина) неща, където разяснявам, че, изразявайки се афористично: демокрацията е най-въпиющото противоречие на здравия разум, и тъкмо затова тя е най-великото постижение на човечеството в социалната област! Иначе казано, щом като хората искат да се лъжат един друг, то ето Ви я и демокрацията. Вашите управници ще Ви лъжат така дръзко, че това даже ще Ви харесва. Така че от тази гледна точка няма смисъл повече да ... "бъркаме с пръчка гуаното" (за да не използуваме тук неприлични думи на нашия си език, докато чужди, може). Така, но моите читатели по Интернета продължават да проявяват по-голям интерес към това есе (с подразбиращ се вече номер първи), вместо към други къде по-интересни мои статии, така че аз започнах да се замислям дали да не напиша наистина продължение на тази тема. Тъй като там въпросът е поставен доста наивно, ние тогава искахме обществото да е хуманно, защото то е длъжно да се грижи за хората, докато сега то, ако понякога и да се грижи, то е само заради защита на джобовете на богатите по света, по простата причина, че гладните и недоволни хора (но и домашни животни, ситуацията е аналогична) по-лошо изпълняват своите задължения, т.е. няма добри възможности за пълноценна експлоатация! Но и това също, поне за мене, е очевидно, и не си струва да "копаем дупка в морето". Обаче когато с 25 години закъснение започнах да се превеждам на английски, то стигнах до извода, че си струва да напиша това второ есе, с цел не само да констатирам, че капитализма, тоест демокрацията от западен тип, демокрацията на силните на този свят, е нехуманна, корумпирана, и прочее, но и да се опитам да посоча възможните пътища за нейното подобрение, които са значително по-трудни отколкото по времето на тоталитаризма (когато беше достатъчно човек да се добере някак-си до ръководството — не че това беше лесно, но понякога се случваше — и да започне да върши промени с голям замах, както, да речем, постъпи Горби на времето си). И въобще, 25 години не са малък срок, за да може човек да си позволи да повдига стари въпроси, при нови обстоятелства. Така че аз ще напиша това разглеждане, използувайки най-напред същите точки от предишния материал, а после ще добавя някои неща. Но трябва да Ви предупредя, че това, към което ще Ви водя, е ... ами, да оправдая комунизма, разбира се, защото в него имаше хубави идеи, само реализацията му куцаше (ама при демокрацията въобще няма полезна идея или морал — ако не броим изкусното мамене на простолюдието). Което и не е за чудене, защото всички тоталитарни форми на управление (като, да речем, църковната държава, султанското управление, идеята за аристокрация, и прочее, фараоните, ако искате) изхождат от това, че народа е прост и трябва да се учи, а не че трябва да слагаме "каруцата" преди "коня", както прави демокрацията, разпространявайки заблуждението, че тъкмо народните маси ще учат своите управници какво да правят, или, казано с думите на поговорките, че телето ще учи мама си. Така че аз ще подбелвам комунизма и ще очерням демокрацията, а на когото това не му харесва да не чете по-нататък. Но нека да започваме 1. За ненужните забрани. Боже господи, ами че те изобщо не намаляват, сега те станаха повече. По-рано имаше основно такива, където дребни служители, прикривайки се зад своя пост, проявяваха излишно усърдие, за да може, ако не да ги уважават, то поне да се боят от тях (ние даже си имаме поговорката "Царят дава, пъдаря не дава"), а сега е фрашкано с такива когато юристи "си мият ръцете", а "раята" страда. Защото, да речем, когато си откриваш сметка в банката трябва да подпишеш документ от 20-тина, обикновено, страници, и да потвърдиш, че си съгласен с условията, и такова е положението и с охраната на правата на дадени продукти, която е съвсем смешно да се прилага и за някои софтуерни продукти или на сайтове, където никой не може да провери дали е наистина така (примерно, потвърдете че сте пълнолетен — ами, може да се хванете на бас, че всеки пубертет с удоволствие ще потвърди, че е такъв какъвто трябва), но това се прави и хората са принудени да лъжат (че са прочели това), ако искат нещата да се задвижат. Това е абсолютно неясно за ума възпитание на честност, чрез приучаване от ранни години да се лъже, но то съществува, защото така е "демократично". Или още, че цигарите увреждат здравето, а че даже и водят до смърт — ами, кажете ми, моля Ви се, как трябва да живее човек че да избегне смъртта, мен, на моите години, този въпрос силно ме вълнува — но независимо от това те се продават навсякъде; същото и по отношение на проституцията (е, не е съвсем същото, там не те предупреждават, че тя е аморална, там всеки сам прекрасно знае как стоят нещата, но тя си съществува съвсем легално, така че несъответствието между казаното и съществуващото е съвсем очевидно); същото и когато ти рекламират някакво лекарство и те карат, за всеки случай, да прочетеш листовката преди употреба; или когато ти казват, че купуването и продаването на гласове е престъпление (особено когато то и не съществува, защото всеки може да обещае че ще гласува както го карат, но после да си гласува както той си иска, та нали всичко това става анонимно). Тоест тук не просто има забрани които са безсмислени, които никой и не съблюдава, но даже те предупреждават да не правиш нещо, което ти и не се каниш да правиш, само и само някой друг да спечели от това. А виж, това, което е необходимо, да речем, след всяка реклама да ги карат да казват, че рекламата е измама, или нещо от този род, това го няма, разбира се. И така нататък. Например мен в последно време започна даже да ме "вбесява", когато в магазините и други публични места направо ти "продават" учтивост, повтаряйки без абсолютно никаква нужда "благодаря предварително" или нещо подобно, когато това е просто поредната ... реклама, разбира се, че, виждате ли ни нас какви сме учтиви, да ни се не нарадва човек, така че хайде, идвайте при нас. По-рано казвахме, че нищо не струва така евтино и не се цени така скъпо както учтивостта, но тогава цените почти нямаха значение, а виж сега, когато те имат, този лозунг се използува с пълна сила, защото учтивостта, наистина, нищо не струва (но залъгва хората, както и усмивките, между впрочем). Затова аз и стигнах в моята "Конституция на Циникландия" до извода, че ако искаме всичко да е честно и откровено, то трябва да е записано направо в Конституцията правото на всеки да лъже, че то е основно и неотменимо право на всяко цивилизовано общество! И нима не е така? Е, хората не обичат циниците и е очевидно, че радикален начин за борба с излишните забрани и прочее досадни елементи в живота — сега най-досадния елемент са рекламите — просто не съществува и не може да съществува, защото това се свежда до умерен начин на живот, а неумереността е основно качество на всичко живо, особено на младите (хора или животни), така че се налага да се примиряваме, това е така, но може нещо и да се направи, ако поискаме. Както примерно предложих по-горе да се предупреждава при рекламите, че те са измама; или пък да се възроди морала и да се опитаме да го поставим по-високо от закона, защото закона може елементарно да се измени, а морала е по-инертен. Моралът, очевидно, е силно размито понятие, но при желание той може и да се конкретизира с някаква процедура, аз съм намеквал за това тук-таме: да речем, може да се поддържа някакъв Съвет на Моралистите или Старейшините (какъвто е смисълът на латинския Сенат, и на съровете и прочее аристократични титли), но така че в него да влиза голямо число независими мислители, и по оценка на народа, т.е. там трябва да е демокрацията, в определянето на това кое е морално и кое не, а не при управлението, където съществуват някакви процедури, стандарти, изисквания. Най-простият вариант на такъв Съвет е някаква конгрегация от всички вероизповедания в страната, плюс независими кандидати, плюс хора завоювали публичност. Това не е лесно да се направи, но аз и не предлагам неща, които да бъдат едни и същи в течение на хиляди години (както фашисткия хилядо-годишен мир, до който те, така или иначе, не стигнаха), аз предлагам динамично поддържани структури. И този Съвет може елементарно да обръща внимание и на всякакви ненужни забрани и усложнения на живота — та нали съществува Съвет (или Комисия) за защита на правата на клиентите /потребителите /гражданите, но той се занимава само със случаи когато здравето на хората се поставя под заплаха, а че някого го лъжели, ами че тя затова е демокрацията. 2. Инициативност и паричен механизъм. Е, тук не разсъждавах много правилно по-рано, но аз просто исках да поставя въпроса за това, че освен ценови таблици трябва да съществуват и някакви начини за обвързване с търсенето, т.е. да не стоим само на единия край, и в този смисъл аз съм прав. Аз съм прав, както Вие самите виждате, защото сега ние просто отидохме от единия полюс на другия, но нещата пак не са умерени, не са правилно обвързани, защото съществуват задължителни неща в момента, а съществуват и такива където може да се реагира на търсенето; сега всичко е пак така, само че в дуален смисъл, от гледна точка на другата страна! Сега при нас, поне в периода на първоначалното ограбване (е, хайде, тъй да е, натрупване) на капиталите, всичко се подчинява на търсенето, и ако, примерно, няма особено търсене на интелигенция (ако тя не предлага екшъни, трилъри, садо, мазо, вазо — може би? — и прочее форми на заблуда, или просто нещо неморално), то тогава ако щат хората и да мрат от глад. Така е ставало и при други революции, тази интелигенция, която е била свързана в някаква степен с управляващите, при свалянето на тези управляващи също е била сваляна. Да, но интелигенцията се учи и формира дълго време, докато излиза от строя доста бързо (приблизително за две години, съгласно западни виждания при търсене на работа), губи формата си. В нормалните западни страни обществото се старае някак-си да се грижи за всички, особено за интелигентите, но при нас не е така. Ние унищожихме нашата про-комунистическа интелигенция и създадохме само про-комерческа такава, което, според мен, е определено по-лошо. Но хайде по-конкретно. Аз говорих по-рано за лекарите, че те не получават добро заплащане; сега те горе-долу си го осигуряват, но чрез реклами и заблуди, където също се забелязват несъответствия. Например, за да отиде сега на лекар човек който си плаща здравно-осигурителните вноски (аз не говоря за неосигурени) трябва все едно да заплати на участъковия си лекар (JP, general practitioner) за направление към друг лекар сума равно на един процент от минималната работна заплата (МРЗ) за месец (което прави приблизително ... 20 яйца, което хич не е малко), за обикновена бумащина. И въобще всички вноски за необходими разходи, като здравеопазване, образование, а и други, не изхождат от личните доходи, но това е официално признато социално обслужване без което в днешно време не може; единственото, което у нас се прави в това отношение, е да се очертаят някакви групи от крайно нуждаещи се (да речем, инвалиди, онко-болни, от ромски етнически произход, и прочее) и за тях да се правят някакви намаления, но няма никакви междинни нива, а така работа не се върши, така може само да се унижават хората задължавайки ги да просят (а в редица случаи и това не помага, защото за циганите, както току-що казах, има някакви помощи, а за българите като цяло такива няма, това налива вода в мелницата на фашистите). По отношение на стимулирането на младите като по-инициативна част от обществото, не само че нещата не са се подобрили, ами те определено са се влошили, поне в България. По-рано жилища се предоставяха за заслуги "в строителството на социализма и комунизма", а сега те се закупуват от хора със заслуги "в заблудите и измамите на гражданите", тъй да се каже. Според моя приблизителна оценка у нас населението (за, да речем, 30 години) се е намалило с 15-тина процента, а жилищния фонд се е увеличил с около 25%, което дава реално глобално подобрение в смисъл на жилищна площ с 45% и повече (1.25 / 0.85 = 1.47), но това се е изразило в това, че жилищните домове просто се използуват като капиталовложения, т.е. че около една четвърт от всички жилища са, или закупени като втори жилища, или просто още не са закупени, защото хората нямат пари! С други думи ситуацията с жилищната площ по принцип не се е изменила, младите продължават да нямат къде да живеят, а след като сега и семейства почти не останаха, то хората още по-трудно могат да си осигурят прилично жилище; това се потвърждава от факта, че свободните наеми продължават да достигат почти една МРЗ за прилично жилище, или излизат толкова като се добавят и комуналните разходи, където основните "тежести" са парното отопление и тока, а освен това всички банки от 10-тина години направо се надпреварват да предлагат заеми за купуване на жилища. Добавете към това и платеното образование (в колежите и висшето), както и здравеопазването, и ще видите как кръгозора на младите се е замъглил невъобразимо силно. А, по отношение на борбата с монопола на държавата — също нищо не е направено, само се замени монопола на единствената държава с монопола на крупните компании, приблизително половината от които са с чуждо участие; дребния и среден бизнес, обаче, продължава да изпитва големи трудности, а той, поне според мен, е истинския бизнес където конкуренцията е нещо хубаво и необходимо, при големите фирми във всички случаи е нужен някакъв контрол от страна на чужди на бизнеса (т.е. държавни) инстанции, там тези фирми са малко, те могат някак-си да се договарят, да провеждат анализи на клиентите и да постъпват разумно. Плюс всичко останало, както ми се струва (ако нещо не се е изменило в последните години, но надали), фирмите се делят на две естествени категории по отношение на заплащането на ДДС (данъка за добавена стойност), на крупни, които връщат на държавата ДДС от купените суровини и прочее разходи, така че на тях всичко им излиза с около 20% по-евтино), и на дребни рибки, които не се водят на отчет за ДДС и в резултат на това те, или са длъжни да поддържат свои цикли на купуване и продаване с такива като тях фирми, което далеч не винаги е лесно реализуемо, или иначе купуват всичко по-скъпо и тяхната продукция излиза също по-скъпа, освен това те прилагат и по-манифактурни методи на производство, което още повече възпрепятствува конкуренцията им с едрия бизнес. Но за комунистите от миналото има някакви оправдания, те защитаваха монопола на държавата, защото при ниските цени на редица стоки и услуги, които се считаха за нужни за населението, без това просто нямаше как, без това тези стоки нямаше и да се предлагат. А сега аз не виждам никакво основание за това хора, които — грубо казано — са съгласни да лижат чужди задници за да получават повече пари, да ги получават наистина и да упражняват монопол върху приличните жилища, цените на наемите, образованието, ако щете, на младите (защото щом като за всичко се плаща, то далеч не всички които искат да се учат го правят, и болшинството отиват направо от ученическия чин в сферата на продажбата), а оттук и на морала на цялото население. Паричният механизъм пак се използува лошо. А как може да се направи така, че той да се използува добре, аз говоря в материалите си за умерения комунизъм, или за социалното министерство, а и на други места тук-там (аз имам хубава идея и за по-добро пенсиониране и частично, така да се каже, излизане в пенсия). 3. Въпроси свързани със собствеността. Е, от момента на написване на първото есе аз съм мислил не малко по въпроса за собствеността, и възгледите ми са вече изложени на други места, където говоря за бъдещето на собствеността. Те се свеждат основно до това, че тя трябва да се дели не на държавна или не, а на експлоататорска, която служи за експлоатация на другите, и на лична. Ако се подходи така към този въпрос, то тогава няма разлика между капитализъм и комунизъм (само дето при последния имаше един експлоататор, а сега те са много); единствената трудност за масовото прилагане на моя възглед се изразява в психологически план, че хората не искат да приемат наличието на експлоатация, но ако се изхожда от нейната неизбежност във всяко общество, то този възглед е доста удобен, си мисля аз. Така, и в това отношение сега някои неща са направени, формите на собственост са горе-долу изравнени, но това, независимо от всичко, не променя съществено нещата. Защо не ги променя ли?, Ами защото съществува едър и дребен бизнес, аз говорих за това малко по-горе. Ако всички форми на собственост са равни, то тогава, повече от очевидно, ще печели крупния собственик, и това че сега във всяка сфера на производство съществуват от порядъка на 10 (в редки случаи повече, в една страна, особено в не много голяма като нашата) а не един универсален собственик-експлоататор не променя съществено нещата. За жилищата аз току-що говорих, че те не се купуват от нуждаещите се от тях, такова е положението и с леките коли, предполагам, защото у нас не е така (както в едни Съединени Щати), че да можеш да си купиш кола на старо за някакви си грошове (примерно, за половин МРЗ) и тя да ти работи и бензина да не ти струва почти нищо. У нас даже факта, че едно билетче за градски транспорт струва колкото един хляб (килограм) зя повечето от хората означава, че при нас транспорта е невероятно поскъпнал (и как няма да е скъп, като цената на билета при нас е само два пъти по-ниска отколкото в Европа, ама там заплатите са от 10 до 20, че и повече, пъти повече отколкото при нас, т.е. ситуацията при нас е 10-тина пъти по-зле). Така че, отново, излиза, че лошото старо положение е било доста по-добро от правилното (от гледна точка на десния капитализъм) положение сега. А да, остана въпросът със селскостопанската земя. Но там ние сме, струва ми се, пример за най-лошото решение по сравнение със всички бивши социалистически страни, ние я раздадохме в реалните ù граници след сумата година на безсмислени спорове, и който я е получил така и си я държи (и даже не ù се радва). Днес, цели 25 години по-късно, продължават да я изкупуват (разбира се на безценица, затова хората и не я продават) фирми прекупвачи (като вложение на капитали) и ние сега се каним да образуваме наши нови, демократични, кулаци, когато в световен мащаб отдавна е отречено съществуването на фамилни фирми в селското стопанство (и, за пример, в САЩ процента на всички фермери се дава някъде около 4). Независимо от това далеч не цялата селско-стопанска земя се използува, и аз наскоро споделих с моите читатели, че някъде към 2013 година аз видях най-после да разкопават отново нашите "демократични целини". 4. Въпроси свързани с образованието. Тук също нещо се промени, но далеч не към по-добро. Тоест ние избрахме най-лесния (и глупав) метод за решаване на проблема и въведохме навсякъде платено обучение, но без добре обмислена система за заплащането му от страни, не от джобовете на родителите, защото този начин, очевидно, означава, че богатите си запазват правото на монопол върху образованието; единственият добър нюанс в това отношение, по сравнение с 18 - 20 век (на Запад, що се касае до 20-ия век), е това че сега, когато семейства почти не останаха, родителите и не плащат за обучение на децата си, те не са в състояние. Това трудно може да се нарече добър момент, но може би затова той ще форсира решението, което, както и предполагам, ще се състои в това, че ще се върнем отново към системата с разпределения след завършването, и цялостно финансиране от страна на държавата или на едрите фирми. Що се касае до нивото на нашето образование в момента аз не бих се наел да твърдя, че сега то е особено ниско, но щом цените при нас за чуждестранни студенти са изравнени (почти, предполагам) с тези в една Германия, да речем, или Франция, и прочее, то надали това ще способствува за наплив на студенти от чужбина (това само малко ще сдържа излизането на наши студенти натам, ала не особено, си мисля). Така че пак няма нищо хубаво; който от младите може да излезе да се учи зад граница той и го прави, селекционираната емиграция от България продължава, това обяснява в силна степен и защо населението у нас е намаляло, както казах по-горе, с 15-тина процента (то даже и аз самият, независимо че имам чифт висши образования, с удоволствие бих отишъл да се уча някъде на Запад, както и бях в течение на една година по-рано, но на 65 години да получавам ново висше образование е най-малкото неетично, нали така?). Единствено въпросът с образователните степени и техните названия сега е разрешен, щом сме част от Европейския Съюз (макар и самите названия да не ми харесват особено). А виж, какво трябва да се направи тук, аз мисля, е ясно. Всеки гражданин на страната ни трябва да има възможност (не само едно голо право, но срещу заплащане) да се учи в основните ВУЗ-ове у нас, ако той докаже въз основа на кандидат-студентските изпити, а и по-нататък със своите бележки по време на обучението, че не разходва напразно вложените в него (или нея) средства. Само суми от порядъка на 10 - 20 процента от стойността на обучението може да се искат от родителите и то в съответствие с техните доходи (т.е. от бедните по-малко, а то и нищо), за да може студентите (а и родителите им) да не остават с впечатлението, че образованието е некачествено, щом за него не се плаща нищо. Може също, като изключение (макар че изключенията винаги изобилствуват с разни проблеми), да се иска заплащане и за такива видове образование където съществува голям наплив (предвид на възвращаемостта на средствата по-късно, след завършването му), като, преди всичко, в областта на бизнеса, но и юридическо, а може би и друго; и /или може да съществува платено обучение и в обикновените, народни, тъй да се каже, ВУЗ-ове, за слаби студенти (щом родителите им имат излишни пари, то защо да не им ги вземат?), както и за такива от чужбина. С една дума почти да се върнем към добре изпитаната система от времето на тоталитаризма (която се нуждаеше само от някои дребни реформи, а не от такива революционни). 5. Въпроси от финансовата политика. По-рано аз говорих тук за това, че парите дават добра едномерна скала на ценностите, за твърдата валута, за данъците и разните такси за държавата, за осъвременяването на пенсиите, за ниските заплати на интелигенцията, за стимулирането на важни промишлени отрасли, и за други ценови дисонанси. Сега много неща се измениха, но, уви, пак не към добро (макар, все пак, и не към лошо — аз съм реалист). Сега си имаме твърда валута, но при условията на Валутния Борд, който аз съм критикувал остро на няколко места, и пак продължавам да го критикувам, защото той ни отне самостоятелността като държава, и то точно в най-неподходящия момент когато нашата валута започна да се стабилизира след изразходването на всичките тоталитарни спестявания на населението. Но във всеки случай сега, повече от 15 години след въвеждането на този Борд, много неща се стабилизираха (на дъното, разбира се), и няма такива бурни промени както в първите, не 2-3, а 7-8 години, след прехода ни към демокрация. Въпросите за осъвременяването на пенсиите са постоянно актуални, така че няма смисъл тук да се спираме на тях (уж се актуализират, но това не е радикално решение, аз съм говорил за това, струва ми се, някъде; това което трябва да се направи е да се определят пенсиите не в абсолютни парични единици, а като коефициент към МРЗ, и да се актуализират ако ще всяко тримесечие, или когато тя се променя). Че заплатите на интелигенцията по-рано бяха ниски това е така, но аз никога не съм предполагам, че ние ще стигнем почти до геноцид към интелигенцията! И все пак ние стигнахме, защото се наложи дребния бизнес да я издържа, а това не беше във възможностите му (пък и той не се е канел). Ние имахме, ако не се лъжа, към 30,000 научни работници (включително и професорите и нагоре, което от почти 9 млн. жители дава съвсем нормалните 3-4 про миля), от които, струва ми се, поне 2/3 просто се дисквалифицираха (както Вашия автор), а пък тези нови които се появиха само там, където за това плащаха студентите, не са с това качество, понеже твореца работи за свое удоволствие, не заради парите, като правило (макар и да не отричам, че съществуват изключения, но надали повече от 10%). Как да се подобри положението не само на интелигенцията, а и на цялото население, аз имам предложение (разбира се, какво ли само аз нямам?), и това са разработките ми за умерения комунизъм, които се свеждат грубо казано до това, че хората трябва всеки месец да получават някаква минимална сума, а после, в края на месеца, тя да се възстановява в повечето случаи като се изважда от заплатата, и че ако това се прави чрез някаква банка, то за реализацията на това няма особени проблеми. Е, аз засягах още въпроси за стимулирането на важни промишлени отрасли, така както и сумата ценови дисонанси по причина на нашата "мека" валута. Разбира се, че по-рано тези въпроси бяха лошо решени, но затова пък сега те ... изобщо и не се решават! Няма никакъв смисъл да се стимулират отрасли които са нерентабилни, поне в условията на жестока капиталистическа конкуренция това е абсолютно ненужно. А ценовите дисонанси продължават да съществуват, само че сега те са между определяните от пазарни механизми цени (на хранителни стоки, но и на промишлени и прочее), и комуналните разходи (като парно отопление, ток, жилища, транспорт, и т.н.). Не ми се иска да се повтарям, но и тук аз също съм изразявал своето мнение, което се редуцира до това, че ние, българите, изобщо нямаме социално чувство, нямаме разбиране за несправедливостта да се прилагат еднакви цени за комунални разходи за хора чиито лични доходи се различават поне 10 пъти; нещо повече, при нас вече съществува най-дясното по възможност разбиране за данъчно облагане, независимо от факта, че ние сме официално признати за най-бедната в Евросъюза държава (по-рано бяхме на почти едно ниво с Румъния, но сега ми се струва, че останахме сами на "куйрука"). Но, Боже Господи, ами че няма Запада да вземе да ни учи как да живеем е добре организирана държава, социалните мерки са работа на всеки един народ, щом като ние сме безчувствени към ближния никой не ни е виновен, че се спъваме на всяка крачка. 6. Отношението ни към природата. Ами, тук ставаше въпрос за замърсяването на природата, за лошото планиране на градовете ни, и за еднотипните високи панелни домове. Тук някои неща се измениха, и то към добро, защото и замърсяванията сега са по-малки, и градовете ни изглеждат по-добре, това е така. Само че това възникна като че ли от само себе си, защото взехме да използуваме по-добри транспортни средства, или закрихме нерентабилни производства, макар че и засилихме контрола над замърсяването на околната среда, ама то в днешно време това е просто модно. Аз имам предвид, че по-рано се считаше, че щом става дума за промишленост (индустрия), то там трябва да се вдига пушек (именно dust на английски, което лежи в основата на industry), обаче времената се менят, и ние бихме стигнали до това и под ръководството на "Партията и Правителството". Виж, по отношение на по-добрите домове е ясно, че частната инициатива помага, тя е по-гъвкава от централизираното планиране, това е очевидно, но с течение на времето и тук централизираното ръководство би стигнало да правилното решение, всичко зависи от приоритетите на задачите, така че пак няма никакви особени заслуги на демокрацията. 7. За политическия живот. Е, многопартийност у нас вече имаме, и легална опозиция, и конкуренция, но това доведе до толкова нови проблеми, че сега, на базата на реалната демокрация, аз не съм сигурен дали "играта си струваше свещите", както се казва. Защото при наличие на опозиция хората (а и партиите) се считат задължени (или, тогава, принудени) да изразяват противното мнение, дори когато няма никаква особена необходимост от това, само и само за да се отличат с нещо, да бъдат различни. Аз, при условията на тоталитарния "парник", не съм и допускал, че хората могат да бъдат до такава степен ... аморални, ли, или нахални, брутални, и т.н. Така че аз продължавам да считам, че тези демократически изисквания са необходимо в една прилична страна, но сега аз просто разбирам защо комунистите не разрешаваха опозицията, защото хората трябва някак-си да се ограничават, те нямат предвидени от природата ограничители, те стигат до невероятни крайности с единствената цел след това да се отрекат от тях и ... пак да отидат на другата крайност! Аз съм разглеждал този човешки феномен на разни места, така че няма да се отвличам тук, но бих искал да подчертая, че наличието на право на глас предполага най-малкото добро възпитание, както и задължението да не се злоупотребява с това право в името на голия егоизъм. А, после аз казах нещо оригинално тук, че всяка диктатура е израз на слабост (в управлението), което е така, разбира се, но демокрацията е изобщо слабо управление, за нея няма нужда да изразява това! А за това, че комунизма все пак се реши на такива радикални промени, на перестройка, той заслужава всякакви похвали; перестройката може и да не е успяла навсякъде (както, да речем, в България), но тя беше необходима, за да се предотвратят ненужни кръвопролития, и тя успя в това. Комунистите изобщо не бяха глупаци, както мнозина (особено сред младите) днес може да си мислят, и там където комунистите правеха грешки бяха виновни самите хора, те без комунизма щяха да правят още повече грешки, повярвайте! Нищо няма да ме убеди, че централизираното управление е по-лошо от децентрализираното (към което ще се върнем в края), всичко зависи от правилното поставяне на въпросите и от събирането на обратна информация (обратната връзка) от страна на населението. Насилственият комунизъм, както аз се изразявам, за да го различаваме от прогнозирания от Маркс естествен комунизъм, който отдавна съществува, в определена степен, в редица западни страни (да речем, в Скандинавските), е възникнал като временно управление при военни условия, затова той, бидейки силно управление, не можеше така лесно да слезе от сцената, това трябва да се отчита. А после дойде Втората световна война, която, очевидно, изискваше силно централизирано управление, после дойде студената война, която не позволяваше да "отпуснем колана", надпреварата във въоръжаването, заплахата от ядрена война, и тъй нататък. Ако обичате, не забравяйте тези неща. Аз даже се осмелявам да твърдя, че ако капиталистите (предимно американците) не размахваха така упорито бойната томахавка през 50-те и 60-те години (а може би и през 70-те все още), то те щяха да свалят комунизма с 20-тина години по-рано, аз съм намеквал на този момент, така че виновни за дългото съществуване на комунизма са преди всичко развитите западни страни, така както те, в общи линии, са виновни и за неговото възникване изобщо! Вместо това, да проявят усилия да подкрепят с каквото могат и доколкото това е възможно този велик социален експеримент (сигурно не по-малко велик от въвеждането на демокрацията в Древна Гърция, защото той и подобри световния капитализъм — погледнете само колко силно се различава борбата със сегашната икономическа криза от тези "мерки" които бяха приети по време на Първата и Втората световни войни), богатите капиталистически държави се поддадоха на глупавото желание да видят врага повален, или поне молещ ги на колене, а такава наивност аз не съм в състояние да простя на разумни управници. Ама откъде да се вземат разумни управници в условията на демокрация, а? Та те трябва да "танцуват" така както народа ги моли, а на народа (тоест на всички народи) само му дай да злорадствува. А при това на умните хора е отдавна известно (макар че на мен лично това не ми беше известно по-рано) английското правило как да накараш едно конче да върви — или с камшик, или с морков. Ако упорствуваш само с камшик, то нищо няма да постигнеш, така както и само с морковчета (аз и до това ще стигна скоро, макар да съм разглеждал този въпрос и в други материали). Така че, както и да го въртим, при тоталитаризма се правеше това, което можеше да се направи, това не беше истинска демокрация, но при конкретните международни условия това беше най-доброто, което можеше да се направи. Аз подбелих комунизма колкото можах, чакам аплодисменти. Макар че, почакайте, раничко е още, аз не съм свършил съвсем. Свърших с това, което бях написал преди 25 години в духа на перестройката, а сега следват нови (и по-зрели, бих добавил) моменти. 8. Всяко управление се поддържа от народните маси. Ако човек се замисли (и не аз първи съм стигнал до извода, че важното е да се постави въпроса, и тогава отговора ще се намери), то това е така, всяко управление, не само демокрацията, се поддържа от масите. Тоест диктатурата се поддържа от самия народ: не обезателно пряко, но косвено, със своето негласно одобрение. Та човечеството води заседнал цивилизован (е-е, доколкото е възможно) живот поне от 10 хиляди години, някои датират към това време развитието на ... винарството (защото не може да се води номадски живот и да се оставя да отлежава вино или бира или медовина, това сигурно е така), и от цялото това време демократическо управление е имало два-три века в Древна Гърция, и два-три века сега, а през останалото време е съществувало някакво централизирано управление, друг вариант не може да има, ergo, народа обича и поддържа силата! Демократични елементи са съществували, казват, още в първобитните общини, където водачите са се избирали от самите бойци, но това са елементи, това не е истински избор, това е борба между конкурентите, най-често истинска, в двубои, както и сред животните. Във всеки случай това е резонно. Но за управление на големи маси от хора са нужни силни управници, като: царе, султани, тирани, императори, фараони, кардинали и папи, или поне главатари на разбойници. Аз мисля, че няма смисъл да се убеждаваме сега в това. Така, и след като е така то хората проста се стараят да се приобщят по какъвто могат начин към тази силна централна власт и да служат на силните управници. Така че диктатурата е такава, каквато я направи народа, той или харесва или не харесва даден диктатор, и ако не го харесва то, в крайна сметка, намира начин да го замени. Диктатурата е истинското, силното, мъжкото управление, и по тази причина и днес при първа възможност хората се стараят да изберат силни "юмруци", на това се основава, изобщо, дясната, т.е. на силната ръка, политика. Аналогично и демокрацията се поддържа от народа, което днес за нас е очевидно, но в Древна Гърция, когато са я въвеждали, се оказва, че трябвало да се проявят не малко старания за да се убеди народа че това е (и) в негов интерес (не само на управниците, между другото). Крайностите, те винаги се допират в някакъв друг смисъл, и така и тук се оказва, че и демокрацията и диктатурата си приличат по това, че народа ги одобрява, така както и ... не ги одобрява, разбира се — народа е винаги малко недоволен (както и жените, обикновено, а?). Затова е нужно едновременното присъствие и на двата полюса, което също съществува в известна степен, но и то може да се подобрява по разни начини, за което аз също съм се разпростирал на други места (в моите "Манифести"). Но полюсите и се различават (преди всичко) и когато хората поддържат диктатурата те често се престарават, прекаляват с усърдието си, което често води до ненужни жестокости, но, обърнете внимание, че по-голямата част от жестокостите по време на силното централизирано управление са резултат от действията на обикновения народ, не на самия диктатор (той и не би могъл да успее навсякъде, но аз подчертавам, че често той и не изисква особени крайности). А в другия случай, при демокрацията, когато хората пак се престарават или "пресоляват манджата", често се стига да обикновен ... хаос, предвид на което при демокрацията изобщо не намалява броя на полицаите. И сега аз лично не мога да кажа кое е по-доброто! Огромното болшинство от хората (да речем, 90%) си мислят (а че и са уверени в това), че диктатурата е по-лошата, но аз си позволявам да се усъмня в това. Хората си мислят, че диктатурата е по-лошата защото там има конкретен човек, той стои пред всички и всички го виждат, който винаги (като че ли тук няма, или почти няма, изключения) след това става изкупителна жертва, докато "демоса" е безличен. Разбира се, партиите си имат лидери, и те после често страдат, но със смяната на партиите всичко се успокоява и хората забравят за отмъщение, а работата е в това, че самия народ ги е избирал тези лидери, те са "танцували" по неговата "свирка", така че ако гледаме непредубедено то виновна е самата демокрация; самата диктатура като форма на управление също понякога е виновна (за своите вродени недостатъци), но тя е различна по време на различните диктатори, тя по-точно съответствува на диктатора, отколкото демокрацията на демоса, не е ли така? И хаоса който после настъпва може да бъде доста по-лош от престъпленията на диктатурата! Значи, аз нямам намерение да копая сега в тази насока, но си струва да се напомни, както аз не веднъж съм указвал, че необходимостта от силна принуда (или насилие) е в това по този начин да се предотврати необходимостта от ... още по-голямо насилие! И диктаторите обикновено успяват в това отношение. А хаосът породен от демокрацията може да бъде регулиран като че ли само с поредната диктатура, макар че се случва и обратното, тези процеси са циклични. Във всеки случай фашизма в Германия е дошъл на времето си по съвсем мирен демократичен път, а това че комунизма в Русия е дошъл след Октомврийската революция, ами че тя е била революция само на име, с едно корабче, и царското Правителство веднага се предава (то, навярно, би се предало и по-рано, ама е нямало на кого), но народа, ако са го питали, почти сигурно би избрал комунистите. Което не значи, че народът не греши, тъкмо обратното, той доста често греши, поради което и не си струва да бъде питан в съдбоносни моменти. С което искам да кажа, че диктатурата може да бъде доста справедлива (да я наречем хубава надали е много удачно), но даже и когато тя силно греши, то и тогава тя е по-ефективна от демокрацията, но това е очевидно. 9. Какво е това "здрав разум"? Е, разбира се, това е основно понятие, което не се дефинира (както Бога, например), но и в този случай си струва да се приведат някои пояснения, за да не стигнем после до противоречия, и това, на което искам да акцентирам сега, е че здравия разум не е усредненото народно виждане за нещата, защото големите маси просто "зашумяват" (или подтискат) гласа на разума. Не, това е виждането на по-мъдрите му представители, тоест обикновено на старите хора, така че той се изразява най-често в народните поговорки или в религиозните поучения. Народът обикновено знае тези неща, него го учат на тях, но той (което ще рече основно младите), не им обръща нужното внимание, хората искат да си правят свои собствени ... грешки, и ги правят, бъдете сигурни. Във философски смисъл всичко това е правилно, младите не трябва да слушат старите, но и старите трябва да ги поучават, тук имаме просто борба между противоположностите, както казваха комунистическите диалектици. И тук ми се иска (пак, защото това не е нова тема за мен) да обърна внимание на това, че съществуват основно два действени начина да се накарат хората да слушат нарежданията на здравия разум, или, изобщо, да изпълняват нещо, което те не искат да вършат, и това е принудата и заблудата (еквивалентни на камшика и моркова, за които по-рано ставаше дума); първото е основния коз на диктатурата, а второто — на демокрацията, но, както казах преди малко, е добре да се използуват и двата начина. По идея има и други пътища, аз веднъж ги докарах до пет, защото ми трябваше този брой, но те са просто слаби за масите. Това са, да речем, генетичния код, обучението, логическото обосноваване, личния пример, сетивните ни органи, може би и други, те се използуват от време на време в различни места, но не са така ефективни. За мен лично разума е най-убедителния аргумент, но аз съм изключение, мен не ме гледайте. Хората, в резултат на еволюцията (или Божественото творение — както желаете, това не е принципиално), са преди всичко животни, и като такива те се подчиняват на инстинктите, а разума е само една добавка (каприз на Бога в последния момент, за да подобри своето творение, ако искате), той е често доста съмнителен и не носи емоции на хората. Виж силата е друго нещо; или самомнението, че щом ме питат, то значи ме мислят за умничък. Здравият разум, като че ли, стои максимално близко до научните виждания, но в същото време е достъпен за всеки — да речем, че Слънцето обикаля около Земята, та нали го виждаме всеки ден, и макар че това противоречи на съвременните научни виждания то за обикновения ни живот на Земята това противоречие не е съществено. Та така и моите обяснения в повечето случаи се основават на здравия разум, те може някога и да не са съвсем издържани в научно отношение, но изглеждат убедително. 10. Разумното управление е утопия. Обаче, след всичките тези разсъждения, ако някой от Вас си мисли, че щом и диктатурата и демокрацията са и лоши и добри, и щом има по-добри варианти, то ние скоро ще стигнем до по-разумен поглед на управлението и ще цари, както аз я наричам е един мой фантастичен разказ, "разумокрация", то съм длъжен да го разочаровам, защото това няма да се случи в скоро време. Във всеки случай не по-рано от едно хилядолетие, предполагам, ама може да излязат и пет и десет такива. Защото ние сме хора и, в някаква степен, даже нямаме право да бъдем много разумни! Понеже от гледна точка на Бога-Природа кое е разумно, а? Ами, разумна е селекцията на по-добри видове, оцеляването на най-приспособените, което се свежда до това че "неприспособените" трябва да загиват, та на Земята има достатъчно белтъчна материя, а и децата лесно се правят (е, раждането е малко по-трудно, но жените се оправят). И в името на тази селекция са се водили, ако човек помисли малко, и Първата и Втората световни войни, защото те към какво се свеждат, войните? Ами до това се свеждат, че "сега ще им покажем ние на немците, или французите, или руснаците, или японците, и т.н. и т.н"! За хората е къде по-разумно да няма войни, но за природата това не е така, и затова нещо направо ни тика отвътре да се бием и войните са съществували от момента когато маймуната е слязла от дървото, а че и преди това. Обаче по-рано е имало някакъв смисъл в тази селекция, а в днешно време, при наличието на оръжията за масово унищожение, това вече не е селекция. Независимо от това посочете ми държава в която да няма армия, или в която да не се възпитават децата в патриотичен дух, ама то нали патриотизма означава, че ние, нашия народ, сме по-добри от другите, или не е така, а? Е, едно нещо е защита, а друго е нападение, но щом най-добрата защита е нападението, то тогава какво да правим, а? Или още: какво ни кара (освен някои религии и традициите) да раждаме и раждаме? Та нали чифт деца в днешно време стигат, но погледнете, в Китай вече са милиард и една трета, и в Индия не са много по-малко. Обаче излиза че отвътре нещо ни подтиква да се плодим като мухите. И религиите приветствуват това, защото нима не се казва някъде в християнството: "Плодете се и се размножавайте"? Сега моята последна надежда са ... хомосексуалистите, защото те даже и да искат не могат (е, хайде, за момента, но може и да стане възможно някакво клониране или размесване на хромозомите, откъде да знам?) да създадат дете. И изобщо, считайки и войните и пренаселеността, яз мисля, че някъде от времената на ... Вавилон, да не кажа от по-рано (но нямам добре известен репер) хората страдат преди всичко не от природата а от своята човешка натура! Защото какво е едно голямо земетресение по сравнение с една "прилична" война? Или какво е рояк скакалци по сравнение с "рояк" хора, особено ако гледаме за по-дълъг период от време? Та нали скакалците не могат да си направят изкуствено месо, или сирене, или масло, и прочее, ама ние можем, и ги правим. И ето сега сами сметнете, какво ще се получи при период на удвояване на населението от 35 години, или три пъти за един век (т.е. "само" 8-кратно увеличение), след няколко века. Ще се заселваме на дъното на океаните, мисля, защото космоса, все пак, ще ни излезе бая скъпо. Или по-нататък: всички религии твърдят, че не си струва да се живее заради материалното облагодетелствуване, но ние, въпреки всичко, правим тъкмо това. И то, обърнете внимание, не когато не можем да се изхраним или облечем или нямаме къде да спим, съвсем не. Във всяка страна започват да се натрупват райони с незаселени квартири, и хората вече често си купуват по две жилища — просто защото могат да си позволят това, имат излишни пари. И отвсякъде ти тръбят, че е нужно да се съревноваваш с другите, няма значение дали в бейзбол, ръгби, лична кола, жилище, прическа, куче, приятелка /приятел, и прочее. Но не с нещо наистина свое, което не може да се намери готово, нали така? Бъдете различни, но с това което бизнеса Ви предлага, а че това са разлики на нивото на психиката на забавачницата — ами че кой ти стига до осъзнаване на това? Хайде, селекционирайте се, не преставайте да се конкурирате, защото иначе Вие просто не живеете! Не стига това, че човек и сам по себе си към това се стреми, ами още и бизнеса и възпитанието, и то в развитите западни страни, те тласкат към същото нещо. И знаете ли защо? Аз ще Ви разкрия този "секрет": защото това способствува за усилване на експлоатацията, и, оттам, за увеличаване (на ненужните за тях, откровено казано) капитали на богатите. А при това аз дори не отстоявам тезата, че богатите са лоши, не, те просто участвуват в играта, не могат да излязат от нея, капиталите трябва да се използуват, да се умножават, както и хората. Но нали, ако се почешете по главата, Вие трябва да се сетите, че да се работи за пари, това е ... унижение на човешкото достойнство! Ето, вземете за пример кучето, то е умно животно, но то не иска пари — че то в света на животните пари и не съществуват, нали така? — то иска да направи нещо добро за стопанина или стопанката си, да се харесва на хората. Защото едно нещо е да се живее прилично (както пише в арабските приказки, макар и в превод, разбира се, аз не разбирам този език: "те ядоха докато се наситиха"), а друго нещо е да се иска 5 и 10 пъти повече отколкото е нужно на човека. Животните така не постъпват, те са умерени, но хората не са! Хората се стараят да "бачкат" яко, обикновено чрез прислужване (да не кажа подмазване) на другите, за да може после да искат от другите на свой ред да им прислужват на тях! Защото то е така, повечето от дейностите в днешно време са такива, че човек може спокойно да си ги върши сам, но е къде по-изгодно и престижно другите да вършат това вместо него. Замислете се, аз ни най-малко не преувеличавам, нашата цивилизация се е развила в такава степен, че сега човек може да живее приблизително така, както по-рано са живеели коронованите глави, ние можем сами да си правим в къщи каквото поискаме (да перем, мием съдовете, готвим, даже да си печем хляб, автоматизирано и лесно, изпълнявайки работата, навярно, на пет домашни помощници или роби), но всичко това на нас ни е малко, ние искаме другите да се въртят около нас, и при това положение и ние самите, на свой ред, сме длъжни да се въртим около другите; а богатите на този свят се въртят около техните пари. Всичко е въпрос на умереност, тоест на нашата неумереност. Разбира се, че са нужни специалисти като: лекари, полицаи, строителни работници, учители, и прочее, но примерно половината (аз съм правил приблизителни пресмятания) от дейностите са съвсем излишни, и хората биха могли сами да си ги изпълняват ако имаха време за това, ама те го нямат — сега, при всичките тези домашни приспособления, транспортни средства, и прочее (но до нашата ера те са имали време). И по отношение на парите: аз не казвам, че те трябва да премахнат, но всеки трябва да има възможност да удовлетворява основните си потребности, и да работи само за снабдяване с предмети на лукса, ако иска; и заплатата трябва да е фиксирана, с възможност за получаване на премиални от порядъка на 30 до 50%, както отдавна е в целия свят поне за високо-квалифицираните и творчески работници; т.е. може да има стимули за получаване на още нещо, но не само на базата на работа на парче, и който иска нека си лентяйствува, но без предмети на лукса това скоро ще му омръзне, или ако не му омръзне, то значи човека си има свои собствени амбиции, които е редно да му се разреши да развива. И тъй нататък. Откъдето следва, че за наличието на разумокрация: трябва да съществува единна световна държава; в нея трябва да живеят примерно толкова хора, колкото в една средно голяма страна, т.е. грубо казано от 50 до 100 милиона (не -арда); всички трябва да имат право да не работят и да получават достатъчно средства за разумен живот; деца трябва да се разрешават максимум до три на двойка родители, но да се счита за правилно до две, а още по-добре е ако всяко дете се прикрепва към единия от родителите, и тогава всеки родител трябва да има право на едно живо дете (иначе да има глоби или други наказания); управлението трябва да се раздели на три основни направления, където истинското или тактическо трябва да се изпълнява от квалифицирани специалисти, със съответното образование, избирани по някакъв начин отгоре, от компетентни комисии, после в него трябва да присъствува също и представителна извадка от народа за оценка на решенията, а също така и някакво тяло от морализатори или мъдреци, които трябва да поставят задачите на управниците и да изпълняват стратегията и които именно трябва да се избират чрез всенароден (но по-добър, итеративен от най-отдолу) избор; а може и още нещо. В същото време нашето сегашно общество (както съм обяснявал на друго място) се намира на нивото на организация на ... простите организми (амебата, да речем), без никаква специализация на индивидите в него, и това не е свобода, както масово се популяризира, защото истинската свобода се състои н това всеки да има възможност да развие напълно тези качества които Бога или шанса са заложили в него. И знаете ли какво ще се получи ако успеем да установим разумокрацията? Ами, ще се получи това, че ще започнем да живеем толкова разумно, че за болшинството от хората това ще бъде скучно и направо ще им омръзне! Или че до това време — няколко хиляди години не са малък срок — ще се зароди нов, действително разумен човек, който ще намира удоволствие не само в екшъните и трилърите, а в личното си развитие и усъвършенствуване, както и в разума въобще. Така че, едно но друго, ние напълно си заслужаваме организацията на обществото, която имаме. Това са разсъждения в стила на древната източна философия, че нашия свят е единствено възможния, и ако беше възможно нещо друго, то това щеше да се случи (и че, за да дадем пример, е било необходимо "юнаците"-камикадзе на Бин Ладен да взривят кулите-близнаци в Ню-Йорк, защото иначе, ако това не е било нужно, то и нямаше да се случи така). Е, то е така, в общи линии, и ако съвременната демокрация Ви харесва, то толкова по-добре, важното е да се минимизират кръвопролитията. Но имайте предвид че всички тези разговори за всенародна демокрация, или истинска, и прочее, са просто поредните уловки на хората с власт (т.е. с пари), това не са нововъведения по същество, каквито трябва да настъпят в демокрацията, пък и мерките за подобряването ù трябва да бъдат комплексни, както аз намекнах. 06.2015 — — —
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/ |