П Ъ С Т Р А К А Л А М Б У Р И А Д А
Хумористични стихове, нонсенси и каламбури
Христо МИРСКИ, София, 2002
| |
[ Доколкото това е оформено като книга то на корицата, евентуално, снимка на тарикатски усмихнат и "изтупан" с костюм мъж, от чието горно джобче на сакото се подава един ... презерватив. ]
|
|
— — — — —
| |
На Иванчо Йотата посвещавам.
|
|
— — — — —
СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕ
Почти сериозно
Пародии на песни
Политикарски
Леко секси
Гадорийки
Епитафи
Memento Mori
Нонсенси
Лимрици
Други каламбури
Акростихове
Послеслов
Приложение I (стихове на руски) — тук отсъстват, те са в "Русская поэтическая тетрадь"
Приложение II (стихове на английски) — пак отсъстват, те са в "Английская поэтическая тетрадь"
Приложение III (multilingua) — пак отсъства, тя е в края на "Комунизмът като религия"
Приложение ІV (направи си сам) — също отсъства, но то е кудош, няколко празни листа.
— — — — —
ПОЧТИ СЕРИОЗНО
Съдържание на този раздел
Балада за жената като такава
Цървули
Алгоритъм
Доцент
Ода за хурката на баба
Дивото зове
Моите придобивки
Все по-често срещам знаци
— — —
Балада за жената като такава
| |
Жена — това е нещо твърде женско;
жената, може би, е негативен мъж?
Жената, казал бих, е нещо тъй английско —
звучи приятно, лесно и ... неясно.
Жената можеш да сравниш със всичко:
тя нежна е кат' палав слънчев лъч,
ала извърнеш ли се малко настрани,
изчезва той, съвсем като жена.
Красива и примамлива, ала бодлива като роза;
като нощта потайна, пълна със загадки;
тя грее като слънцето, ала изгаря като него;
като дете е непосредствена, и ... глупава като дете.
Омайва, казват, като руйно вино,
а сутринта главата те боли.
Тя като въздуха е жизнено необходима —
изгаряш с нея, както в кислород!
Но някой учени глави твърдят,
че ако дишаш в много кислород,
еуфория настъпвала тогава —
такова нещо, средно, между лудост и любов.
Като луната тя сияе — със отразена светлина;
като Вселената е вечна и безкрайна.
И като майката-земя е плодородна:
какво засееш, туй пониква — зависи от сеяча.
Като тревата тя е гъвкава и нежна,
ала, настъпиш ли я, се прекършва и увяхва.
Хъм, зависи — казват, че след по-обилен дъжд
отново се възправяла, окъпана и девствена отново!
Тя като праскова е сочна, апетитна;
и като майка любеща — добра;
като пчеличка — неуморна, работлива;
... като змия коварна, уви, да!
Жената е като парите: ако ги нямаш — търсиш,
ако пък имаш много — хич не ги цениш;
тя като гравитацията е необяснима,
ала на нея се крепи светът!
Жената можеш да сравниш със всичко.
Със всичко, само не с мъжа!
Мъжът е логика, рационалност, разум;
жената — страсти, ентропиен генератор!
О, спрете, философи и софисти!
О спрете, прагматици, и идеалисти,
или пък реалисти. Спрете вий, мъже!
Послушайте жени: сегашни, бъдещи и бивши:
Жената несравнима е с мъжа.
Прекрасно, значи тя е несравнима!
Жената трябва да е винаги жена.
И, може би, в това е красотата на жената,
защото красотата също е жена,
или обратното,
или дори едно и също.
01.1977 |
|
— — —
Цървули
| |
Вчера купих си цървули,
щото вятър взе да брули,
а и дъжд студен забръска —
като че ли е зимъска.
Не че много са на мода,
ала не пропускат вòда,
а приличния чепик
стана вече твърде шик.
Във туй мръсно кално време
на цървула не му дреме
и е истинска находка
при таз' синоптична сводка.
Днес във локвите си джапам
и около мене зяпам
как народа навред щъка
и разглежда ми патъка.
Някой пита притеснено:
нè ли ми е тъй студено
да се скитам аз по друма
на крака с таз' твърда гума?
Друг ме пита колко чùни
и къде е магазина,
щото който си разбира
бърза да се екипира.
Трети само ми се чуди —
тъй де, от какви подбуди
се разхождам по цървули —
цъка с език и се пули.
Но на мене не ми пука
какво мисли комшулука,
че не ми е според джоба,
нито хляба, нито боба.
Наближава люта зима,
всеки харчи колко има —
зимнината да скалъпи,
дорде пролетта напъпи.
Аз, понеже имам малко,
колкот' и да ми е жалко,
щом е подивял пазара,
по цървули ще я карам.
1996 |
|
— — —
Алгоритъм
| |
Сутрин ставам и се питам:
що живея тази vita
във мизерия затънал —
що бях сял, що съм пожънал,
та не стига вече за храна?
Ежедневният ми ритъм
буреносно ме връхлита
и, изгубил веч' надежда,
ми поднася неизбежно
шок след шок за цялата страна!
По пазара като скитам
почнах вече да залитам,
че от глад ми премалява,
но, щом друго не остава,
карам пак на хляб и на вода.
Гладория страховита
целия народ помита;
всичко вече сме опасли
и седим на празни ясли,
и не идва ум във таз' глава.
Всяка нощ сънувам пита,
или баница завита,
но това не ме засища
(и не храни цяла къща) —
тихо куркат моите черва.
Седна ли да ям омитам
даже трици и ракита,
и проклинам таз' промяна,
и се чудя как тъй стана,
че сме аутсайдери в света?
Пак ни граби малка свита —
олигархия мастита —
и от ляво и от дясно,
а народа е натясно
и не знай защо и докога?
Веч на нищо не разчитам
и ще стана май комита,
та ще развъртя бухалка
по тез' дето ни будалкат
та едвам крепим се на крака.
Умни хора аз почитам,
пък и книжчици прочитам
да намеря в тях утеха,
но съвсем не виждам лèка
подходящ за наш'та тегобà.
Тъй че търся алгоритъм,
как да ям аз до насита,
да работя, да се смея,
и у нас да си живея,
ала май е само блян това?
02.1997 |
|
— — —
Доцент
(посветено на научните работници)
| |
Днеска, ако си доцент,
значи да стоиш без цент
два дни само след заплата
и да ти гори главата
от проблемите безчет,
щото всеки твой студент
(ако бачка на процент)
те купува и продава,
и съвсем не те признава,
а е още пубертет.
В трудния за теб момент
той си пафка дълъг "Kent"
всячески да ти покаже,
че парата само важи
и създава в света ред.
Ех, да беше Президент
на компания, агент
на търговска фирма, банка,
щеше да ядеш луканка,
не да ходиш гладен, клет.
Но не правиш прецедент,
туй е обичаен тренд:
щом народа обеднява
за наука той забравя,
ами хуква по гурбет.
Затова, без сантимент,
приеми тоз' декремент
в твоя статус социален
и, макар да съм банален,
ще ти дам един съвет:
вместо да стоиш сломен
в тесния апартамент,
да те хокат всички в къщи
и жената да се мръщи,
че дори и за омлет
нямала асортимент
с тоз' паричен контингент,
че и бобена чорбица
пак не става без парица,
хлябът — сух е без пастет;
за да си задоволен
не упорствай кат' кретен,
ами извлечи поука
и на своята наука
извърти ти пирует.
Слез от своя постамент
и с замах на диригент
ум и сили направлявай,
с търговия се залавяй,
не прави се на естет!
Ясно е като в бял ден:
хващай се ти със пласмент —
хем главата ще отдъхне,
в джоба хем пара ще пъхнеш,
и ще мажеш масло с мед.
Туй е правило-цимент,
виждаш го на всеки стенд;
няма що да му умуваш —
далаверата царува
и тръби навред с тромпет.
Стига толкоз, комплимент
аз не чакам, ни патент,
да си взел дано поука,
щото свършвам аз дотука
този дълъг мой куплет.
05.1997 |
|
— — —
Ода за хурката на баба
(че тя е вече доста слаба
да хване сам-сама перото,
пък е и с перде на окото)
— I —
| |
Хър-хурр — тъй хърка стара хурка,
мър-мурр — тъй мърка кротка мурка,
бръм-бримм — вретеното приглася.
Вюу-фюуу — виелица вилнее,
пръс-фъсс — сурово дърво тлее
и в дрямка баба се унася.
Плим-пламм — припламват дървесата,
паф-пуфф — димът към небесата
кълби и вятър го разнася.
Баф-джафф — пролае нейде куче,
яа-уаа — крещи немирно внуче
през пътя, в близката къщурка.
Уу-муу — обажда се телето,
грух-чухх — отвръща му прасето
и в кочината си топурка.
Кря-гаа — изкряква гъска, патка,
коо-коо — кокошчица пернатка;
поглежда баба свойта хурка.
Бъл-гълл — поточето бълбука,
кап-чук, чук-кап — тъй пей капчука —
дъждът тече в тръбата тънка.
Гърр-ръмм — гърми се и се святка,
и баба своята забрадка
поправя, под носа си мрънка,
отново хурката наглася
и в миналото се понася,
вретеното докато врънка ... |
|
— IІ —
| |
Ех, време минало отдавна,
ех, време достославно,
изтекло като бистра вòда
до капчица, на пода,
от медни менци обгоряли,
от старост излиняли.
Не беше хурката готова —
тояжка орехова
самотно в стаята подпряна,
в кюшето нейде свряна,
отсечена от дърво трайно,
стоеше там нехайно.
Отсякоха я с брадва остра,
със брадва кат' за мостра,
сушиха я под топла стряха —
там дето всички спяха —,
и край казана за ракия
я дялкаха с чикия.
След туй опърлиха я здраво
та почерня направо,
гравираха я после чинно —
да стане по-картинна —,
и тук-таме я оцветиха
(та даже прекалиха).
Тъй стана наш'та хурка нова
след много труд готова,
най-хубавата във селото —
за радост на окото.
Седеше често с нея баба
дордето втаса хляба ...
Ех, хурчице на баба! |
|
— IІІ —
| |
Когато баба поотрасна
тя стана първата мома
в селото, бе така прекрасна,
че на момците взе ума
и всеки в нея се прехласна.
Косата черна и смолиста,
на дълга плитка изотзад,
очите сини кат' мъниста,
а погледа пък — благодат
неземна и наслада чиста.
Устата — роза миризлива,
с червени устни като жар,
с усмивка нежна и красива,
със зъбки бели — сякаш вар;
и шийка — кат' на самодива.
Ръцете — пъргави, чевръсти,
що шетаха чак от зори,
а не стояха тъй на кръста;
що хванат — всичко им спори —
със работливи, сръчни пръсти.
Бе баба млада, стройна, тънка,
отпред — наболи две кълба,
а между тях дълбока гънка;
мъжете правеха тълпа
кога излезеше навънка,
кога заклатеше бедрата
(но не от вятър, а така),
кога закършеше снагата
(отзад поглеж — то красота!) —
влудяваше им тя сърцата!
Живот живееше си баба
дордето беше тя сама
(не бе кат' днес немощна, слаба),
но искаха я за жена ...
Ех, стара хурчице на баба! |
|
— IV —
| |
Първи момък 'га довтаса —
тънък кат' ракита —
да се смее не миряса,
даже го попита
как крепи се на земята
вятър кат' задуха,
ил' хвърчи и се премята
като сламка суха.
Вторият пък бе тантурест
кат' за три юнака,
или още като буре,
тъй че тя не чака
в двора той да се намери,
нито да го слуша,
а направо го замери
със загнила круша.
Трети момък — катран черен,
с нос кат' крива гега,
рошав, рунтав, начумерен —
прати го да бèга
през баири и през вади,
нийде да не спира;
да не плаши стари,
млади — пустият вампирин!
А четвърти — ужким харен,
със перчем зализан,
силен като кон товарен,
със шарена риза,
ала пак не го хареса,
щото много пиел и,
като го хванел беса,
с всекиго се биел.
Петият — като девойка
нежен и разглезен,
не ожънал ни ръкойка —
нè е мъж полезен.
Други — дребен, не ù тряб'а
такваз мижитурка,
него, добре помни баба,
гони го с таз' хурка ... |
|
— V —
| |
Но веднъжка баба зърна
момък снажен кат' елен,
поглед срамежлив отвърна,
но запомни този ден,
слънчев и зелен.
Птички пееха в полята,
и моминското сърце
литна горе в небесата,
сякаш досега в мазе
бе държано все.
Щото бе левент той славен,
силен, строен и напет,
като че ли дъб възправен,
с мускули кат' на атлет
побеждавал вред;
с плещи като скрин обширни,
с длани като две весла —
работливи и неспирни —,
с нозе като дървеса,
здрав като скала;
с поглед остър — сабя тънка,
с профил като някой бог,
що от рая на навънка
тръгнал бе за кратък срок
по света широк.
Тъй спря баба да се киска
щото осъзна добре:
в тоз' мъжага и се иска
тя на завет да се свре
и ... се предаде.
Хурката сама остана
в следващите малко дни,
че за сватба време стана,
и за танци и игри,
и пир до зори ... |
|
— VI —
| |
Луд тъпан бие, хоро се вий,
хоро се вие, луд тъпан бий,
излиза млад и стар във селото
па се захваща той на хорото.
Всеки играе, никой не трай,
никой не трае, всеки играй,
навред се шири днес веселбата
и всеки рипа бързо с краката;
и сам си пее и кърпа вей,
и кърпа вее и сам си пей,
трамбова, тъпчи, блъска земята,
и чупи, кърши кръшно снагата.
Мома се смее, агънце блей,
агънце блее, мома се смей —
момата, щото сватба се вдига,
агнето, щото ножът го стига.
Слънцето грее, вино се лей,
вино се лее, слънцето грей —
слънцето скоро ще да залезе,
вино във всяко гърло ще влезе;
и всеки пие, никой не спи,
никой не спие, а всеки пий —
ще спи кат' дойде лютата зима,
сега пък пий, че пиене има.
И куче лае, че туй си знай,
кучето знае само да лай,
не знай хоро то, ни ръченица,
ни да се хване с теб за ръчица.
Огънят тлее, димът се рей,
димът се рее, че огън тлей,
цвърчи на тази топла жарава
кебапче, шишче, хапчица здрава;
кой как умее нагъва, брей,
всеки нагъва както умей:
прасе, овчица, кокошка, гъска,
агне, теленце, ил' патка дръзка;
и се не мае, че идва край —
краят на пира настава, май,
кога зората се чак разпука
и се разбяга веч' комшулука.
Луд тъпан бие, хоро се вий,
хоро се вие, луд тъпан бий,
булката вече мъжа познава —
бавно, полека ... баба ще става.
Баба се смее, агънце блей,
агънце блее, баба се смей,
агнето още сал се катурка,
а баба гледа своята хурка ... |
|
— VIІ —
| |
Оттогава минаха лета,
нашта млада булка остаря,
народиха се дечица;
първо мъжка рожбица дойде,
женско беше второто дете,
после тръгна върволица:
де момче, веднъжка даже две,
де, понявга, както Бог даде,
и красавица-девица.
Седем рожби свидни тя роди,
три румени булки задоми,
два сокола-сина също.
Сал едно дете изпреварù
майка си, та в гроба си се скри;
а един е с нея в къщи.
Тъй докато времето тече
бабата с вретеното преде
и понякога се мръщи,
че връхлитат спомени безчет:
радостни и тъжни — тъй, без ред,
като шарен боб в торбата.
После с внуци баба се сдоби
(седемнайсет, ако не греши,
че ù одъртя главата),
ала всичките им имена
де да помни старата жена
скръстила ръце в полата.
Скръстила ръце, че то поглеж —
цял живот все прежда да предеш
нè е кат' да си актриса;
нито пък деца да народиш
е като в кресло да си седиш,
тъй че баба умори се,
и за писаната хурка аз,
вместо баба си добра в тоз' час,
цяла ода днес написах.
08.1997 |
|
— — —
Дивото зове
| |
На всяко ядене отива
да сложиш мъничко коприва,
обаче аз, кат' личност ярка,
добавям мъничко глухарка.
И див лук скубвам 'га намеря,
листа липòви също бера,
а пък кога изскочи лапад
не му умувам, ами лапам.
Понякога листа иглика
за някой манджа са прилика,
и ябълки и дюли може
аз в тенджерата си да сложа.
Но най-голямата примамка
за мене е зелена джанка,
че се вместо домат прилага,
и е хем кисела, хем блага.
Освен това си сбирам гъбки —
големи, или като пъпки —
двайс'тина вида знам поне
и хапвам си ги от сърце.
От плодовете пък вина
си правя аз със вещина:
от вишни, трънки, от малини,
от джанки даже, от къпини,
от ябълки и круши диви,
от портокали, шипки, киви,
от боровинки, касис, ананас,
или от що хареса се на Вас.
Така че Ви съветвам всички
да плюнете Вий във ръчички
и да събирате що Бог Ви дава,
че то не се живей във таз' държава.
12.2008 |
|
— — —
Моите придобивки
| |
Моя е всичката бедност на тази земя,
и демократската, гладната, ни участ зла;
и свободата да ям или не пак е моя,
или да спра зиме парното — щот' мразя зноя.
Мое е и отчаянието на тунела,
в който страната ни пътя си свой е поела;
мои са и политическите ни масали,
след като стъпкахме старите си идеали.
Моя е толкова много и шумна реклама,
че да направи народа порядъчно гламав;
също корупция, подлости куп, и измами,
и рекетьори, и проституиращи дами.
Мой е поредният избор за нов Парламент,
който отново не носи за мен дивидент,
нито пък работа дава, че в наш'та държава
нищо тъй както би трябвало вече не става.
Толкова много са новите ми придобивки,
че толкоз годин' не мога със тях аз да свикна;
нито пък мога да съм убеден демократ,
след като често червата ми куркат от глад.
Но най-голямата ми придобивка е таз,
че колкот' искам ... си псувам аз днешната власт!
01.2004 |
|
— — —
Все по-често срещам знаци
| |
Все по-често срещам разни знаци,
че света е пълен със глупаци.
Не че чак съм изумен,
или много притеснен —
просто казвам го кат' феномен.
Гледат, примерно, навред реклама,
а пък тя си е ачик измама;
но досадния момент
е, че плаща я до цент
тъкмо купувача възхитен.
Или искат вси да са свободни,
но тъй кат' не са еднакво годни,
от това печели тоз',
който има сила, мощ,
и с туй свободата'й под въпрос.
Или, че жените били равни
на мъжете, но това'й забавно,
щот' при равни две страни
всяка ще се изяви
и различията прояви.
Или пък: народа да избира,
след кат', явно, нищо не разбира.
'ми тогаз ще победи
тоз', кой го добре върти
и будалка, а и му вреди.
Също: хората следят хайлайфа
със захлас, та чак не се изтрайва.
Но, след кат' не са от тях,
то не струват и петак
знанията им — туй е за смях.
Та, при свят тъй пълен със глупаци,
честичко изпитвам веч' мераци
да съм като тях и аз,
но, уви, не става таз'!
Глупостта е божи дар за нас.
09.2011 |
|
— — — — —
ПАРОДИИº НА ПЕСНИ
[ º Може би не е лишено от смисъл да изясним етимологията на думата "пародия". Ами, тя е от латински произход и се свързва с позната фраза causa perduta, която ние превеждаме като безнадеждно положение. Само че то е такова, защото е излязло от тъй наречения заден проход! С други думи това си е едно звукоподражание, което се оказва, че имало корени чак в санскрита, където тази дума се произнасяла като "прьд", т.е. с едно мекичко "р" (а не както при нас с това грубо "ъ" пред него). Така, де, малко етимологична култура не вреди. ]
Съдържание на този раздел
Обичам те със слива
Стàни жено
На бюрократа
Ричи-чичи
Гергано моме
Парлива глътка
Джамайка
Мама ми купи днес
— — —
Обичам те със слива*
(либрето за естр. песен, стил ню-слип-реге)
[ * Пародия на една естрадна песен от 80-те години — "Две праскови посях и две череши". ]
| |
Текст
Познавам те отдавна,
много отдавна.
Знам, че си красива
но никога не съм те виждал
истински щастлива.
Красива съм, да знам това,
че много съм красива.
Красива си, красива, ах,
красива си, красива.
Но днес почувствах радостта,
че вече съм щастлива.
Щастлива си, щастлив съм аз,
щастливи сме, щастливи.о
Сърцето бие лудо, ах
от радост то прелива
И в моето се влива, ах,
и в моето се влива.
Защото слива си посях,
посях в саксия слива!
Обичам те безумно аз,
обичам те със слива!
Не ще пожаля младостта,
и всичко дето имам ...
Ти имаш всичко - младостта,
аз имам мойта слива!
Но отреди ми ти честта,
таз' слива да поливам.
Поливай мили! Радостта
е да си имаш слива.
За мене тя е любовта,
щом с нея си щастлива.
Щастлива съм, щастлив си ти,
щастливи сме щастливи.
Обичам те безумно аз,
обичам те със слива!
Обичай ме, любими, ти,
обичай мойта слива!
1985 ? |
|
Указания
Той, говори
малка пауза
голяма пауза
Тя, игриво, палаво
Той, припява басово
Тя, пак така
Той, пак така
Пеят заедно
Тя
Той
Тя
Той
Соло импровизации
в стил ню-слип-реге
Той, басово, натъртено
Тя, весело, игриво
Той, пак така
Тя, също
Той
Тя
Заедно
Той, повтаря се два пъти
Тя, може и повече пъти
|
|
— — —
Стàни жено
(по песента "Кацнал бръмбар на трънка")
| |
Стàни жено до-
бричка,
па сготви ми су-
пùчка:
малко лучец на-
стържи,
па го леко за-
пържи;
сложи меки до-
матки,
чушки люти и
сладки,
още два-три кар-
тофа
и вода цяла
кофа;
сипи ориз ше-
пùчка,
кат, на всяка чор-
бичка,
морков един на-
стържи —
хайде, действай по-
бърже;
масло бучка мъ-
ничка,
чесън цяла гла-
вичка,
не забравяй ме-
сото —
да съм мъж във лег-
лото;
|
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│ |
тури сол, меру-
дия,
че без тях е по-
мия,
бàхар, също да-
фина,
дошли чак от чуж-
бина;
бъркай, гребвай и
пробвай,
кусай, сърбай и
зобвай,
оцет ливни лъ-
жичка,
или лимон с ко-
ричка;
накрай стори за-
стройка:
яйца вземи ти
двойка
и във чиста па-
ничка
рàзбий ги със ви-
личка;
млекце сложи, во-
дица
и цялата па-
ница
добави във кот-
лето
да нахраниш мъж-
лето.
|
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│ |
След туй жено ра-
ботна,
дорде още си
потна,
с твойта нежна ръ-
чица
замеси ми пи-
чùца**:
в малко хладка во-
дица
разтрий бучка ма-
ица,
подир вземи та-
вичка,
или малка нощ-
вичка;
брашно сипи две
чашки,
но пресей го — без
грашки —,
сложи щипка сол-
чица
и мазнина лъ-
жица;
добави и ма-
ята,
заедно със во-
дата,
стискай, бъркай и
мачкай
и тестото из-
бачкай;
|
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│
│ |
във тава на дъ-
нòто
просни го опъ-
нàто,
па нарежи до-
мата —
ситно, не за са-
лата;
сиренце му на-
трòши —
с 'кво сме жено по-
лоши
от хората в чуж-
бина,
дет' ги гледам на
кино;
добави и ме-
сенце —
шунчица от пра-
сенце —,
гъбки клъцни на
ситно
да е по-апе-
титно;
ръсни пипер, чуб-
ричка,
после жено доб-
ричка,
метни я в фур-
нàта,
да похапнем здра-
вàта.
|
|
[ ** Умалително от пица. ]
05.1997
— — —
На бюрократа
(пак по "Кацнал бръмбар на трънка")
| |
Всеки знай: бюрократа
е картинка позната,
той бюрото си пази
сам-самин, без гавази.
Един само говори
(не ще нищо да стори),
че бил дребна мушица
и със слаба ръчица,
а във същото време
върти бизнес не дреме,
че с парата държавна
става баница славна.
Други пък те премята,
да си чупиш главата,
и те праща напразно
по инстанции разни,
дето никой не сàка
да те слуша и кряка,
че го само отвличаш,
та си гнева навличаш.
Трети пък обещава,
че ще те защищава,
щом кат' правдата търсиш,
ала нищо не върши,
сал разтяга локуми
и работи на думи,
но не мръдва кутрето,
ни от стола дупèто.
Или само започне
и с задачи по-срочни
твоя въпрос закара
нейде на глуха гара,
и там той си остане
дорде мъртвия стане,
а ти сeдиш и чакаш
докат' изкудкудякаш.
А пък този що бачка
чака тлъстата пачка
първо в джоба да влезе,
инак щ'ти се изплези
щом гърба си обърнеш
и хич няма да зърнеш
документа потребен,
щото много си дребен.
Но що можеш да сториш?
Колкот' и да се зориш,
с векове бюрократа
си живей на Земята.
07.1997 |
|
— — —
Ричи-чичи
(либрето за циганска песничка)
| |
Ако имаш ричи-чичи
ще живееш ти добре,
ще кръжат край теб девици,
ще летуваш на море.
Ще закусваш по кафета,
ще вечеряш в механи,
и ще гушкаш ти момета,
чат-пат и чужди жени.
Припев:
Ричи-чичи, чичи-ричи,
с тлъсти пачки със пари,
или с нанизи жълтици,
че това се днес цени.
Ако имаш ричи-чичи
ще се возиш в Мерцедес,
в други готини колици,
що са символ на прогрес.
Ще хвърчиш със самолети,
щ'ти се кланят доземи,
а връстниците ти клети,
щ'ти завиждат отстрани.
Припев: ...
Ако имаш ричи-чичи
бизнесът ти ще върви,
всяка сделка ще те кичи
с нова слава и пари.
Теб ще търсят купувачи,
пръв от целия пазар,
а служителите, значи,
ще те тачат като цар.
Припев: ...
Ако имаш ричи-чичи
ще живееш във палат,
а слугите кат' мушици,
покрай тебе ще кръжат.
Щ'те обличат и събличат,
щ'ти стоят диван-чапраз,
разни мацки щ'те развличат
всеки ден и всеки час.
Припев: ...
Ако имаш ричи-чичи
боди-гарди ще сноват,
че парите във торбици
знаят как да защитят.
Ще те тачат и почитат
сякаш си аристократ,
инак ще си карта бита
ти за всеки на тоз' свят.
Припев:
Ричи-чичи, чичи-ричи,
сякаш си аристократ;
другите ще са кибици,
а ти цар на този свят. |
\
(2)
/ |
07.1997 |
|
— — —
Гергано моме
(по мелодията на нар. песен "Дилмано, Дилберо")
| |
— Гергано моме, Герга-ано,
кажи къде си купи герда-ано?
— Не съм го аз купува-ала,
ами с богати люде живя-яла.
— Гергано моме, Герга-ано,
ами отдека ти е сукма-ано?
— И него съм спечели-ила,
ала две нощи съм се поти-ила.
— А кой ти даде чепи-ика,
че ти е лика, лика-прили-ика?
— В чужбина е израбо-отен,
а ми го даде баровец го-отин.
— А как снабди се с чанте-ето,
що разкрасява толкоз моме-ето?
— И то е пак от чужби-ина,
че бях веднъжка аз със двами-ина.
— А шарената ти блу-узка,
с цвета на румената ти бу-узка?
— О туй е толкова дре-ебно,
но сигур пак била съм потре-ебна.
— Гергано моме, Герга-ано,
много ти'й хубав, моме, кола-ано!
— Това е мода баш фре-енска —
подарък за услуга пак же-енска.
— Е, хай' на слука, Герга-ано;
да си все тъй добра на дива-ано!
08.1997 |
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(3)
|
|
— — —
Парлива глътка
(по "Таз вечер празнувам разлъка")
| |
Таз вечер ще хапна салатка,
ще пийна ракийка при туй,
да може, макар и за кратко,
кръв в вените ми да нахлуй.
Да стопли тя моите кости,
да сгрее немощната плът,
че вече жените на гости
не идват, че станал съм дрът.
Висял ми бил вечно надолу
предишният лъснал пищов,
затуй вече спя си аз соло,
без ласки и женска любов.
Забравил веч плътските страсти,
нагона на мъжкия пол,
замествам, макар и отчасти,
аз всичко туй със алкохол.
Парливата глътка преглъщам,
замезвам си кротичко аз,
и сякаш, че булка прегръщам
във тихия вечерен час.
Приличам аз вече на сянка,
отблясък от минал разкош,
затуй често пийвам "Грозданка",
понякога по цяла нощ.
06.2001 |
|
— — —
В Джамайка
(по мелодията на популярна песен)
| |
В Джамайка си имал всеки балалайка, |
(2) |
|
| |
че кой си нямал балалай-
той нямал с 'кво да си играй, |
|
|
| |
и затова сега в Джама-айка
си имал всеки балалайка. |
}(2) |
|
| |
| |
На-найка, ако си нямаш балалайка, |
(2) |
|
| |
че кой си има той не хай
(и 'ко живее във Джамай-), |
|
|
| |
докато инак се не тра-айка
дори в далечната Джамайка. |
}(2) |
|
| |
| |
Ах, майка, ще да замина за Джамайка! |
(2) |
|
| |
Сал долари ми малко дай,
и мигом литвам, то се знай |
|
|
| |
щот' вместо тука да се ва-айкам,
то по-добре да се "джамайкам"! |
}(2) |
|
| |
| |
02.2008 |
|
|
— — —
Мама ми купи днес
(по Дора Бабе)
| |
Мама ми купи днес
нова книжка ... с интерес,
и сега непокис
си разгръщам лист по лист.
Ей го Зайко как се шляе
Тарльо, той, хоро играе,
а Лисан на кълбо
се търкаля, хо-хо-хо.
Там пък слонче чупи клонче
и го хруска кат' бонбонче,
а на водопоя лъв
дебне кой ще дойде пръв.
Или още крокодил
се прозява кат' катил,
а пък кочкоджами кит
все се къпи, да е мит.
На, не вдигам петалата,
за да ритам със децата
топка, щото с този дар
веч' се чувствам като цар.
Тъй че чуйте, аркадаши,
майките навийте ваши,
вместо да лежат цял ден диван-чапраз,
да търчат да купят книжки и на вас. (2)
08. 2015 |
|
— — — — —
|
