П Ъ С Т Р А К А Л А М Б У Р И А Д А
Хумористични стихове, нонсенси и каламбури
Христо МИРСКИ, София, 2002
— — — — —
СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕ
Почти сериозно
Пародии на песни
Политикарски
Леко секси
Гадорийки
Епитафи
Memento Mori
Нонсенси
Лимрици
Други каламбури
Акростихове
Послеслов
ЧАСТ ТРЕТА
ГАДОРИЙКИ
Съдържание на този раздел
Балада за обществения клозет
Във сортира
Споделете екстаза
Неочаквано затруднение
Лезбо-гледна точка
Седнал дядо
Разни народи, разни идеали
Разни дреболийки
— — —
Балада за обществения клозет
(от един млад поет)*
[ * Реконструирано и преработено по памет в 2001 год., когато поета вече "малко" поостаря. ]
| |
О, место велико! О, место потайно!
Тежко и горко му, кому е незнайно!
Тук се спира всеки: и богат и беден;
мъжага всесилен, и старец приведен.
Някой бързо влезе — да се анхидрира.
Вътре мръсно, смрадно, но кой ти отбира?
Дюкян разкопчее, пусне надалеко
струята си топла, па му стане леко!
Дребнички дечица заголват дупенца,
(или си го вадят, ако са момченца);
даже и жената със въ'душевленйе
припка, колчем зърне таквоз' помещенйе.
А който нехае там нос да покаже,
бързичко мирясва — кат' се "поомаже".
Туй место е свято — всеки тъй хортува;
влиза, вестник вади**, и гащи събува.
[ ** За сведение, тогава тоалетната хартия още не се използуваше така широко. ]
Мож' да е вулгарно да го посещаваш,
но щом се налага — ще да ме прощаваш!
Щот' ако човека спре метаболизма,
àко се затапи — прави му се клизма!
А е и полезно, че житейски смисъл
някой на стената е за теб написал,
тъй че тоз' вмирисан общий туалет
става за мнозина ... университет!
О, бъди велико, ти, место потайно!
Вечна слава тебе, средище всезнайно!
Тук се спира всеки — румен или бледен;
служащ и министър, богаташ и беден.
1978 ? |
|
— — —
Във сортира***
[ *** Нещо като лингвистично проучване на думата. ]
| |
Аз отивам във сортира
нещо важно да сортирам;
чувствам, че е баш момента
да направя 'ксперимента.
Грабвам мензура голяма,
разграфена без измама,
да отмервам смески разни
дор' мехура си изпразня.
Вземам също от килера
и кантара — за да меря;
да загребвам резултата
хващам още и лопата.
Не забравям два балона —
аромати в тях да вгоня —,
и със таз' екипировка
аз започвам сортировка.
Течност точа два галона,
(излях малко в панталона,
че съм много развълнуван —
туй е резултат нечуван!).
Въздух нещо днеска няма
(то не е беда голяма),
но пък твърдото ми тяло
(малко меко, ала цяло)
стигна пет кила и двеста,
и докато го преместя,
на кантара да го сложа,
щях току да се изложа.
Тъй че днеска съм доволен —
вижда се, живот охолен —,
и на всекиго желая
да ме бие в урожая.
04.1997 |
|
— — —
Споделете екстаза
| |
Възможно ли е във екстаз
човек да гледа ... унитаз?
Това не е изключено
(макар и непроучено),
защото тоз' предмет е моден,
за сядане добре пригòден
и ни доставя той уют
в горещо лято и във студ.
Той чака ни диван-чапраз —
О, дивен, славен уни-таз! —
оформен без съмнение
с едно въображение;
закръглен, лекичко овален
(като че ли с ръка погален),
и е основен фундамент
на всеки наш апартамент.
Когато нужен дойде час,
то всеки търси унитаз
и много се не суети
(беда да го не сполети),
ами се бързичко събува
и тихичко си там кротува —
на този съд покрит със гланц,
направен стилно, от фаянс!
Със облекчителен екстаз
поглеждам своя унитаз —
красиво преживяване
в добро усамотяване;
наслада пълна за душата
в изпразването на червата.
О унитаз, о уникат —
благословен да си стократ!
2000 |
|
— — —
Неочаквано затруднение
| |
Та, веднъж с една мадама —
дор два метра, има-няма —
бях в една хотелска стая
и, без много да се мая,
посред лафове различни
(някой не съвсем прилични)
почнахме ний цуни-гуни —
кат' две влюбени маймуни.
Изведнъж, кога съклета
веч' ме хвана, тя със писък
скокна, хукна в тоалета!
Мисля си, дал' щот' съм нисък
тя е толкова проклета?
Ала не — била ... със дрисък!
04.2001 |
|
— — —
Лезбо-гледна точка
| |
Как мразя аз тез твои мастакулки,
Тоз' чеп припрян, сновящ на пресекулки —
във мойто нежно ложе гост неканен,
брутален, груб, изобщо — мани, мани!
Ами ръцете ти — кат' две бичета
погазващи плътта ми —, а съклета,
спотайващ се във всяка твоя пора,
а миризмата мъжка — кат' в обора!
О, мъжко зло, отричам те напълно,
със твойто семе лепкаво кат' мас!
Сал между две жени ще да покълне
дълбоко чувство, даже силна страст.
И, щом ... флуидите ми тя погълне,
ще ù отвърна с същото и аз.
10.2001 |
|
— — —
Седнал дядо
(латинска народна песен в превод)
| |
Седнал бил дядо на валус
па си извадил свой фалус.
И си го дядо гледаре
и си му тъй проговаре:
"Де гиди фалус, кефалус,
само те нося на халос!
Ще взема да те клъцнаре
и метна на туй клонаре —
сиви да те кълват врануси,
да си те джвакат глигануси,
топките да ти мръзнаре,
де гиди, дърто магаре!
Ил' ще те хвърля в рекона,
дан' ми грозиш панталона,
да те налапа акулус,
или голям октопулус.
По-рано беше нахалус,
правеше вечно скандалус,
но се момите радваре,
'га беше прав кат' дърваре.
Вече да ме ти прощанте,
бива те сал за пиканте;
никой не рачи те голус,
пречкаш се в моя крачолус!"
Па рече дедовий фалус:
"Що ми се 'абиш, дедалус,
а се ти не огледаре
у туй сребристо вадаре?
Де гиди, дърт караконджулус,
що правиш този маймунджулус?
Я се запитай, бре, дъртофон,
що целиш ти со тоз' лексикон?
Кога бе ти още с тонус
давах ти и аз нагонус,
но тъй кат' си веч' отрепкус,
то и във мен няма крепкост.
Но като си веч' дистрофус
барем стани философус!
Зарежи тоз' свой конфуциус,
щот' е той сал еволуциус!"
Докле се дядо тюхкаре
внучка му го съгледаре
и се тя в миг засмехаре
и тъй мамули говаре:
"О, мамо, мамо, мамулус,
ела да видиш дедулус.
Пак си'й напикал в крачолус
и се по двора шляй голус."
12.2000 |
|
— — —
Разни народи, разни идеали****
(с предварителни извинения към тях)
[ **** Или: малко етимология на някои мръсни думи по света. ]
| |
Немците са един културен народ, но това не им пречи да казват Scheiβe,
което, какво значи, предполагаме, че от всички знай се.
От там англичаните плагиаторски са създали световно известния си shit,
в който, както вече се досещате, същия смисъл е скрит.
В това отношение французите проявяват известна оригиналност казвайки merde,
което е вид мърша (макар че на тях може и да им мирише на мерудия, но това си е техен дерт).
Докато руснаците, загребвайки с пълни шепи от латинското quano, са получили тяхното неприлично говно,
което при нас, под "благотворното" циганско влияние се е развило до известното у нас и около нас л__но.
Или пък да вземем още нашето копеле
(което трябва да се схваща като продукт на копулацията, де),
и на което всеки американец казва "son of a bitch",
ако иска поне, от малко малко, да блесне като пич;
а тъй като кучката на руски става сука,
то и техния "сукин сын" се намести тука.
Докато нашият възвишен (но за турците и арабите свързан с пикнята) пич
корелира перфектно с английския: наклон, клатене, височина, и прочее, което там е пак pitch.
От друга страна ние казваме "ега ти"
(при което, положително, се мислим за големи тарикати),
а руснака — бъдете сигурни — се чувства много рад,
когато му падне случай да каже "ёб [ьоб] твою мать".
Прочее, всичко това се свързва с турския сатана-Iblis, или аз поне
си мисля така, както още и с гръцкото ядене-εδoδη (или ηδovη).
Това действие на немски става ficken,
което би могло да се преведе като "да ти го натикам",
или още мърдам, шавам, и от там е английското fuck off,
което си е чисто "фукане", така че и тук превода ни е готов.
Докато испанците са съвсем откровени с тяхното "el coño [conjo] le tu madre",
което е това, което прави всеки, който се чувства padre.
Е, руснака много харесва и думата "блядь",
която той използва сутрин и вечер, че и по обяд,
и която може да е немското blöde, или английското bloody, но смисълът е подобен на тяхната "пизда",
която пък трябва да е неграмотно произношение на ... латинската physica (и гръцката φυσικη) — ами да!
А що се отнася до латинската putta (още puta) и френската putain ["пютен"],
то това си е нашата пу... — ама края няма да го чуете от мен!
И така през различни времена и сред различни народи
хората изричат сумата думи, които не би трябвало да казват, човешки ако се подходи.
Но номерът е там, че кучетата, да речем, или който и да е животински вид,
и до ден днешен не псуват, което не е лошо да се има предвид.
10.2004 |
|
— — —
Разни дреболийки
Върховното Удоволствие
| |
Мисля си, от удоволствията разни
туй, което аз над всичките ценя,
е човек ... червата сутрин да изпразни —
за да има 'кво да пълни през деня! |
|
Екологично
| |
При таз' панорамна гледка
ако можеш стискай, трай;
ако не, при таз клозетка
спри се и се изпикай! |
|
В ресторанта
| |
Келнерката се задава
с таблата със супата.
Както покрай теб минава —
плесни я по дупата! |
|
Едно преживяване
| |
Веднъж една бамбина
в дома ме посети и после си замина.
Остана пустота
и ... нещо дето дълго време дразни ми носа. |
|
— — — — —
ЕПИТАФИ
Съдържание на раздела — няма
* * *
| |
Тук почива истинския мъж,
който щом кат' не можа веднъж
да оправи младо русо маце,
се застреля след това в дома си. |
|
* * *
| |
Тук почива Геновева —
белокоса, стара дева.
Червейче мъничко се извива —
дал' ще я направи то щастлива? |
|
* * *
| |
"Тук почива уморена
бившата певица Пена.
Заслужава тя сал думи благи." —
От опечалените пичаги. |
|
* * *
| |
Тук почива Маринела,
през живота си поела
толкоз мъжки извержения,
че я славим с песнопения. |
|
* * *
| |
Тук е гроба на съпруга,
с булка със една заслуга:
с чужди тя не ходеше мъже.
Но затуй живота му пък взе. |
|
* * *
| |
Тук почива моята жена.
Слава тебе, Боже, щот' така,
както карахме я ние с нея,
щях далеч пред нея да изтлея. |
|
* * *
| |
В майска утрин ведра се обесих аз,
щото ми дотегна женската ти страст.
Ще си спя спокойно аз сега в земята,
няма да ми дърпаш всяка нощ яйцата. |
|
* * *
| |
Тук почива моя милост, значи,
щот' ми писна по тоз' свят да крача.
Уморих се от житейски грижи,
приютих се в таз' подземна "хижа". |
|
* * *
| |
Тук почива Ванката Стоянов.
Червеи гризат го сутрин рано.
Но не е туй що му кърши кефа,
ами че ... жена му спи със шефа. |
|
* * *
| |
Тук положих мойта Десислава.
Ах, как вдигаше приживе врява!
Ако беше толкоз тиха кат' сега
мигар щях аз нявга да я удуша? |
|
* * *
| |
Тук почива мойто гадже Мери,
дето спеше де с кого намери.
Но сега я вече мъж не друска,
а я само червейчета хрускат. |
|
* * *
| |
Тук положих мойта Теодора,
мойта булка, моята изгора.
А халосах я аз по главата,
щот' намерих косъм във чорбата. |
|
* * *
| |
Тук почива Иванов П. Г.,
във това двуметрово мазе;
докато пък бившата жена
има къща, вила, и кола. |
|
* * *
| |
Тук заровен е Иван Петров,
и задгробния живот суров
ще да е за него и печален,
щото този дом е твърде кален. |
|
* * *
| |
Тук почива Драгомир, матроса.
И сега копнежите му що са?
Ни мечтай да се напорка яко,
ни на млада булка за баджако. |
|
* * *
| |
Тук почива Мая Иванова.
Цял живот бе тя за секс готова.
И сега, когато се подмокри,
прави покрай гроба цели локви. |
|
* * *
| |
Тук почива Пешо, 'дето
бе заровил във дерето
свойта млада булка Неда,
щото спала със съседа. |
|
* * *
| |
Тук почива моята старица —
крива, грозна, дърта магарица.
Де да бе преди пей'сет години туй,
щях тъй да ликувам, че да се разчуй. |
|
* * *
| |
Тук на моята Милена
аз положих плътта тленна.
Тъй като не я веч' потребявам,
да я ползва всеки — позволявам! |
|
* * *
| |
Тук съпруга ми Иван почива.
Дълги годин' с него бях щастлива,
но тъй като веч' съм стара баба,
да го взема друга — 'ко ù тряб'а. |
|
* * *
| |
Тук почива славен юначага,
от когото всички булки бягат.
Бягаха, но при таз' диспозиция
няма да изпадне веч' в кондиция. |
|
* * *
| |
Как ненавиждам гроба си студен,
тълпите червеи сновящи в мен,
ала крепи ме съкровената мечта:
да зърна скоро тук и своята жена! |
|
A la Shakespear
| |
Тук мойто мъжко тяло приютих,
във този гроб покой намерих тих.
Но ако някой нещичко отмъкне —
проклет да е, задето се е пръкнал! |
|
* * *
| |
Тоз' гроб за мен е твърде неприличен,
че приживе аз бях мъжага личен.
Да знаех що очаква ме сега,
не бих умрял за нищо на света! |
|
* * *
| |
Тоз' свят напуснах от любов нещастна.
От стръмен бряг в морето тя ме тласна.
Без малко да потъна, но дочула
вика ми ... лапна ме една акула. |
|
* * *
| |
Във този гроб положих мойте кости,
и, ако някой идва ми на гости,
да засади във скута ми той слива —
сал тъй ще ме направи пак щастлива! |
|
* * *
| |
Тук почива баба Трена,
и е върло възмутена,
че роднини не дохождат
и я кучета оплождат. |
|
* * *
| |
Тук лежи заровен Панайот,
не разбрал защо бе тоз' живот.
Но сега той метаморфозира —
на живота смисъла разбира. |
|
* * *
| |
А тук почива Itskata Казасов*
презиращ глупостта, порока масов.
Но тъй кат' туй е всичкото за този пич,
то и не се косете Вий за него хич!
[ * Личен епитаф на близък познат на автора. ] |
|
Следват няколко лимрико-стилни епитафи
* * *
| |
Тук почива моята съпруга,
със което прави ми услуга,
щото вместо да я удуша,
и след туй в затвора да лежа,
лесно ще я подменя сега със друга. |
|
* * *
| |
Тук почива милият ми Костадин.
Много аз го любех до момент един:
'га дочух, че моята колежка
хвали го, че в секса нямал грешка.
Е, тогаз отрових го аз със стрихнин. |
|
* * *
| |
Тук почива Радка, мойто гадже,
дет' кат' те налегне ще те смаже.
И понеже аз съм доста фин
ù пробутах мой познат ... със СПИН.
Ала на! Спомина се тя от кюртажи! |
|
* * *
| |
Живях аз до дълбоки старини,
но се удавих в морските вълни,
понеже хукнах след една русалка
с една такава тесничка и малка ... —
Е, знаете мъжа какво цени. |
|
* * *
| |
Във тоз' гроб хладен сложих свойта плът,
ала душата ми витай отвъд.
И мине ли оттука маце
с милувки тя ще го подкачи,
и ще погали топлата ù гръд. |
|
2000
* * *
| |
Тук почива дама много блага,
с навика на водка да наляга,
затова последната си ласка
тя прие от водката "Аляска". |
|
2012
— — — — —
MEMENTO MORI
(помни смъртта)
Съдържание на този раздел
Като дойде срок
Не ща пък
За вечността
Със моята пижама
Кога заспя последния си сън
Дреболии
— — —
Като дойде срок
| |
Какво ще правя като дойде срок
на Господа да се представя
не знам в'обще, и никакъв урок
не ми е нявга преподаван.
Не знам дори дали е той Христос,
или Аллах, ил' Заратустра,
и прочее, че с този мой склероз
все бъркам имената пусти.
И как ще го позная този Бог?
С костюм ли е изтупан и със връзка?
Дали е благ, или напротив, строг?
А често ли ... обувките си лъска?
Защот', не дай си Боже, сторя гаф
и го подмина в залисия!
Или пък го обидя с някой лаф —
'ко нейде с него се запия!
Но всичко туй е половин беда,
ще питам, ще следя реклами,
и ще го найда и на край света.
'Ми представи си, че Го няма?!
Да бия толкоз път до Онзи Свят,
за тоя само дето духа!
О не! Ако е тъй, то на инат
ще се завърна мигом тука!
Обаче, 'ко, да кажем, до три дни
не взема нещо да възкръсна,
то с Дядо Господ свойте старини
ще карам там — докат' ми втръсне.
11.2003 |
|
— — —
Не ща пък
| |
Не искам аз в студена зимна доба
да ме положат в гроба;
ала не ща дори и в знойно лято,
не ща, дори за злато!
Нито пък искам щом се пролет пукне
там някой да ме фукне;
а че и в златна есен не желая
аз да ми дойде края.
Не ща аз в никакъв сезон, омразна смрът,
да свършвам своя земен път,
но ако, все пак, трябва да се мре,
то казвам аз тогаз: добре,
но кат' човек обичащ точните числа
те каня аз при мен, ела,
и превърни ме бързо в жалка тлен
на ... стотния ми ден рожден.
Това е, значи, моето желание,
с туй свеждам го аз до всеобщо знание.
09.2009 |
|
— — —
За вечността
| |
От този свят човека си отива
за нищо, че и без алтернатива;
но куриозното във тази връзка е,
че 'ко не беше тъй то щеше да'й по-зле!
Защото ето, да си със жена
една и съща вече е беда,
но да си тъй не сто години, ами вечно —
е, то това, наистина, не е човечно.
Но даже всеки месец да ги сменяш
с това проблема много не променяш,
и рано или късно пак се вкисваш,
защото вечна смяна също писва.
Или пък да преяждаш всеки ден,
или "пречукваш", ако си ерген,
а и да'н си, ала да правиш все това —
ами, туй значи просто, че си без глава.
Или да си все млад и, значи, глупав —
тъй твърде много глупост щ'се натрупа;
или пък да си все богат — че то тогаз
ще се почувстваш скоро беден, ха на бас!
Или пък вечно умен — пак не става:
не ще намериш ти за теб държава;
или пък силен повече от бик —
'ми всеки ще те взема за дръвник.
Или да бачкаш вечно, цял живот —
е, ясно, че не ще е туй живот;
или пък все да учиш ти безспир —
нима такъв човек ти е кумир?
И тъй нататък: да ореш, да сееш,
или пък тихо, кротко да живееш,
каквото и да правиш, но едно и също,
да знайш, че скоро от това ш'ти се повръща.
И ясно, че жена да си е пак така,
или пък бебе — все ще носи туй тъга;
или животно, даже и тревичка —
'ко има вечност, тя убива всичко!
Така че радвам се, че си отива
човека нявга, без алтернатива,
ала се питам: кой друг като мен
от тленността е толкоз възхитен?
01.2010 |
|
— — —
Със моята пижама
| |
Когато дойде време да ме няма,
да се запътя на към онзи свят,
аз сигур ще съм легнал със пижама
на своя, или в болничен креват.
Та с таз пижама вий ме погребете,
пуснете ме в изринатия гроб,
защото скъпа ми е, разберете,
и вярна и безгласна като роб.
Ще ме прегръща тя чак до последно
и ще попива всяка капка пот.
Та мигар мога аз тъй безогледно
сама да я зарежа в тоз' живот?
Да я оставя тук кога дълбоко
ще съм проникнал в нея, до уши?
О не, не съм животно аз жестоко
и знам, че от това ще я боли.
И после, де на оня свят да търся,
на моите години при това,
душа, която с чувства да разтърся?
А тъй ще бъдем ний ръка в ръка(в)!
Затуй пижамата ми оставете
със мен кога изпусна сетен дъх,
за да не ви кълна през световете
от наранена мъжка гордост, въх!
02.2010 |
|
— — —
Кога заспя последния си сън
| |
Кога заспя последния си сън
не ми се вярва много да ми дреме,
дали е хубаво ил' лошо време,
дали грей слънце или не навън —
кога заспя последния си сън.
Кога за сетен път склопя очи
не ще ме мен живота веч' вълнува,
'ко ще той радостно да си бушува
и да блестят пак слънчеви лъчи —
кога за сетен път склопя очи.
Кога обърна петалата аз,
дори да вземат да прииждат феи
те няма с ласки вече да ме сгреят,
и ще ми'й всичко все едно в тоз' час —
кога обърна петалата аз.
Когато бий камбаната за мен
дори не ще я чуя пущината,
и ни съседката, нито жената,
не ще се радват веч' на мойта тлен —
когато бий камбаната за мен.
Кога дъхът ми безвъзвратно спре
не ще почувствам повече ни йота,
а покрай мен ще си тече живота,
коет' не ми се вижда баш добре —
кога дъхът ми безвъзвратно спре.
Изобщо, като взема да умра
не ще направя на морето дупка
(или на въздуха край мене чупка),
а може даже да не разбера,
че време ми било дошло да мра.
Накратко, като хвърля топа, то
не ще объркам с нищо аз нещата,
ни във Вселената, ни на Земята,
така че с право питам се защо
да хвърлям топа? Ми не знам защо!
06.2010 |
|
— — —
Дреболии
Memento Mori
| |
Човек все бърза в тоз' живот дор се умòри,
забравяйки, че трябва да memento mori;
ала да мисли или не, че ще morire,
ще си отиде, все едно, той най-подире;
така че вместо цял живот да си memente
да гледа дан' пропуска сладките моменти!
08. 2010 |
|
|
