П Ъ С Т Р А К А Л А М Б У Р И А Д А
Хумористични стихове, нонсенси и каламбури
Христо МИРСКИ, София, 2002
— — — — —
СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕ
Почти сериозно
Пародии на песни
Политикарски
Леко секси
Гадорийки
Епитафи
Memento Mori
Нонсенси
Лимрици
Други каламбури
Акростихове
Послеслов
ЧАСТ ВТОРА
ПОЛИТИКАРСКИ
Съдържание на този раздел
Благодарим ти партиьо
Политик
Добре е да се разбере
Наш'те демократи
Размисли пред писоара
Демо пре-
Кой Ви вази?
Демократични питифурки
— — —
Благодарим ти партиьо
| |
Благодарим ти Партийо любима,
за нашето развито общество:
за туй, че хляб поне все още има,
и още дишаме — не знам какво!
Благодарим ти Партийо обична,
закрилница на нашия народ,
от всеки, що се бореше неспирно
за чест човешка, да не бъде роб!
Благодарим ти Партийо, надеждна
опора на социализма зрял,
на сталинизма, култа и регреса,
подкрепяни от старец изкуфял!
Благодарим ти Партийо, че смело
ни водеше по твоя верен път —
обезвери народа ни умело,
човешкото в човека стана кът!
Благодарим ти Партийо велика,
защитница на светъл идеал:
да правим всичко само за човека,
дори да ни е лъгал той и крал!
Благодарим ти Партийо, задето
със страст и революционен плам
облизваше на "баето" ... дупето
и сладко мляскаше — без свян и срам!
Благодарим ти Партийо, отново,
за верността към пътя ти избран,
за острия завой, ала на слово,
а не със поглед по-дълбоко взрян!
11.1989 |
|
— — —
Политик
(На разпуснатото през 1994 г.
Народно Събрание посвещавам)
| |
Политик е, дума дава
да работи за народа,
и работи, не престава
(но ... за своята изгода).
За народа си милее
кога става, кога ляга,
и парата не пилее
(щото в джоба си я слага).
Справедлив е, порицава
смело всички чужди грешки
(ала свойте отминава,
при това безспорно тежки).
Политик е, той решава
що е право, що е криво
(прав е — кой повече дава,
а народа тегли здраво).
И е честен, дума няма
(но си търси келепира,
тъй че за пара голяма
смело ни манипулира).
Работлив е, за страната
в пот превива той гърбина
(явно чужда — тариката
през туй време е в чужбина).
Политик е, демократ е,
често глас народен слуша
(само дето тъй чепат е,
че ти идва чак до гуша).
А е мъдър, всичко знае,
винаги е компетентен
(но на практика, накрая,
се оказва ... импотентен).
Той народа представлява
от високата трибуна
(и добре го забавлява —
кат' се прави на маймуна).
Политик е виден мъж е,
гордо стъпа по земята
(ала за парата лъже,
и се на въже премята)!
11.1994 |
|
— — —
Добре е да се разбере*
[ * Публикувано орязано във в-к "Луд Труд" от 05.12.2000. ]
| |
Добре е да се разбере:
Европата да стигнем
ще трябва първо наш'та ре-
путация да вдигнем.
Все чудиме се накъде,
когато победихме
и лесно диктатура с де-
мокрация сменихме.
Но не вървиме към добро:
разврата процъфтява,
престъпност шири се и про-
фанация настава.
Обгражда ни от вси страни
поредната измама —
сменихме старата мани-
пулация с реклама.
Преследваме пари, успех,
богатства, кариера,
затуй навред се шири спе-
кулация без мера.
И всеки мозък надарен
към Запада изтича,
че преходът ни като ... мен-
струация протича.
Търпиме все беди, неволи,
че нашата върхушка
във всяко нещо търси поли-
тизация хайдушка.
Така че нека изберем:
ще гоним ли Европа,
или те нас за лоша ре-
путация — със сопа!
1996 |
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
(2)
|
|
— — —
Наш'те демократи
| |
Всички** наши демократи
са хапливи и чепати:
само вдигат гюрултия
и налитат да се бият,
или правят някой друга магария.
[ ** Е, може да има някое и друго изключение. ]
Всички наши демократи
са палячовци познати:
гледат само парламата,
ще ти проглушат главата,
но изобщо не им дреме за страната.
Всички наши демократи
карат все коли крилати:
Волво, Мазди, Мерцедеси
(придружени със метреси),
и си гледат само свойте интереси.
Всички наши демократи
построиха си палати;
вечно ходят с бодигарди —
от народа да ги вардят —
и не са от тези дето пушат "Арда".
Всички наши демократи
са като петли пернати:
само знаят да се пъчат,
та дано да ги излъчат,
ала за народа хич и не се мъчат.
Всички наши демократи
са големи акробати:
рипат-скачат както могат,
нямат срам, ни свян, от Бога,
стига да напълнят с тлъсти пачки джоба.
Всички наши демократи
са причина за да пати
българина дълго още,
и да зъзне гладен нощем,
докато не ги натири с ритник мощен.
Щото наш'те демократи
са си просто тарикати:
с лъжа стават, с лъжа лягат,
и локумите разтягат —
щом народа ги хрантути, що да бягат?
11.1997 |
|
— — —
Размисли пред писоара
| |
Стоя пред писоара
и пуша си цигара,
придържайки с ръце,
е ... знаете кое.
Обгръща ме една вълна
от неприятна миризма —
да си го кажем правата:
вони направо, здравата.
Но що пък трябва да ми пука?
Нали и други влизат тука,
и даже на опашка чакат —
като че туй им е мерака.
Живота, мисля си, ... е писоар!
И колкот' и да си голям ти цар,
не може в него да благоухай,
и само да те черпят с кафе, чай.
Не може вечно да се наслаждаваш
(или пък, респективно, облекчаваш),
без да се сблъскаш с някакви несгоди
(или ... да стъпиш в нечии отходи).
Съдбата рог не е, от който да тече
(тъй както от това дет' го държа с ръце),
пък и да текне, по-добре стой на страна
(че кой знай, може да е нечия ... пикня).
И колкот' по-свободен си във обществото,
то толкова и по-изложен си на злото
(и ако вземе всеки да си го размахва,
туй нито миризмата, ни калта премахва).
Така че вземем ли да търсим правилен подход,
как от туй място да измъкнем нашия народ,
ще трябва хората да променим с такъв разчет,
че да блестят от чистота душите им навред.
С такива мисли се отръсквам аз пред писоара
и хвърлям нейде на страни димящата цигара.
Навън излизам в бурната житейска надпревара,
където чувам тези реплики от тротоара:
— Бе всеки прави си с народа ни гаргара.
— И на Европата сме писоара.
— Защо тъй извъртя се зара?
— Ще сърбаме попара!
А тъй като е ясно, че промяната дотука ни докара,
то, да не се ядосвам аз напразно, просто паля си цигара.
12.2000 |
|
— — —
Демо пре-***
[ *** Е, стихчето изглежда като че ли незавършено, ала добре хармонира с прехода ни. ]
| |
Щом във нашата страна
възцари се демокра-
всичко цъфна и завър-,
тъй че нямам веч' кахър.
Някога при тотали-
ставах рано, във зори,
че в един голям завод
част от класа бях работ-,
а сега съм като цар,
не работя веч' за Пар-,
не работя аз на ни- —
мързелувам цели дни.
Вярно, че ме гони глад,
ала, инак, съм рахат,
щот' сияе кат' зора
свидната ми демокра-!
Е, зимъска е студе-,
но съгрява ме добре
мисълта, че комуни-
не гнети ни кат' преди!
Вярно, че сега с пари
здравето се уреди,
а и в университе-
плаща се с едно тесте;
и в трамвая не върви
да се возиш кат' преди —
колкот' за пол'вин яйце —
искат вече две**** поне;
[ **** В 2010 вече са пет, а тенденцията по света е да станат 10. ]
и млекото веч' върви
колко литър бяло ви-,
а месото пък станà
десет кила портока-;
и за помощи се мо-,
щот' сме гладни и сме го-,
и света ни веч' не ще —
гонят ни отвред кат' псе-;
и престъпността се ши-,
още: нарко-, порно-, СПИ-,
и навред цари коруп-,
и живота стана груб.
Но пък герба ни краси
не един лъв, ами три,
и си сменяш всеки лев
винаги кога ти'й кеф;
можеш да си имаш фа-,
мина, и бензиноста-,
да се возиш в Мерцеде- —
стига да поискаш, де;
можеш да си депутат,
или толкова богат,
че предишната номен-
да те гледа със презрен-.
Всичко можем ний сега,
щот' сме вече демокра-!
И след век, или наго-,
ще живеем като хо-.
02.2001 |
|
— — —
Кой Ви вази?
| |
Кой Ви Вази, кой Ви Вази,
кой Ви Вази ... изпервази,
че повярвахте Вий безрезервно
в нещо дет' не винаги е верно
(а за нас излезе то чак черно),
т.е., че сал демокрацията може
по-щастлив живот на всички да предложи?
Кой Ви, люде, кой Ви, люде,
тласна към таквиз заблуди,
че 'ко в САЩ са хората добре,
силни и богати, с реноме,
само зарад' строя им туй е,
ала не заради фактори природни,
вяра и сплотеност в масите народни?
Що за чавка, що за чавка
Ви акъла ... изпилявка,
че вместо от старото ниво
да преминеме към по-добро
сме сега на дередже едно
със Шри-Ланка и Руанда, с Бангладеш,
и с единствен — да се наядем — стремеж?
Абре, хора, абре, хора,
кой тъй затъмни Ви взора,
че вместо живот осигурен,
с работа и светъл бъден ден,
си избирате все Парламент,
дет' кат' в баснята за щуката и рака
сам не знай що ще, и води към батака?
Ех, народе, ех, народе,
бяхме си добре, що-годе,
ала кой ни тъй опропасти
и ни наприказва куп лъжи
и сега доволен СеДи Си?
Ха да видим, трудна ли е таз загадка,
или пипето Ви вече взе да чатка?
07.2002 |
|
— — —
Демократични питифурки
Предизборно
| |
К'во му трябва на човек
демокрация цари ли във страната:
хапка, пийка, малко секс,
чат-пат избори — да пошуми раята. |
|
* * *
| |
За Президент ще изберем, предчувствам аз,
не онзи, който мисли за народа,
ами борец за слава, който в този час,
поради глупост хорска, е на мода. |
|
* * *
| |
Диктатура, демокрация —
всичкото е галимация;
но не е туй за почуда —
власт не може без заблуда! |
|
* * *
| |
Много съм обрадван аз
от таз' демокрация:
станах мършав като праз,
чèпав кат' акация. |
|
* * *
| |
Пооплетохме се май
в наш'та демокрация:
стана тя една — вай-вай,
пълна излагация! |
|
— — — — —
ЛЕКО СЕКСИ
Съдържание на този раздел
Ако щеш
На моята фея
Кой не знае?
Ха кажи ми дèте сладко
Що стоиш, моме?
Плаващо ложе
Необмислено желание
Последица от акта
Новата пералня
Manna-търк-sonnet
"Крак", с мерак
Житейско правило
Сладка мръвчице
Сигурен тест
Кама-Сутра
Явор и Калина
Рецепта със ... "цици"
Детско питане
Разни дреболии
— — —
Ако щеш*
[ * Това беше посветено на една бивша булка, преди още поета да стане философ, но явно и тогава е имал някои неченки — ако се има предвид древно-гръцкото схващане, че когато човек (т.е. мъж) се ожени, той има два варианта, или да му се падне добра "гинека" и да бъде щастлив, или пък, в противен случай, да стане философ. ]
| |
Ако щеш купувай
кошници цветя,
мирувай, кротувай —
все се сърди тя!
Ако щеш вози я
само в Мерцедес,
със злато покрий я,
слушай я кат' пес;
сребърна лисица,
шапка от писец
ако щеш купи ù —
пак ще си глупец!
Лувър, Ниагара
тя да посети,
пак ще ти се кара,
пак ще те кори!
Истина едничка
нека всеки чуй:
за такваз женичка
само по-здрав ... [хеликоптер].
01.1984 |
|
— — —
На моята фея
| |
Моя нежна фея,
все за теб копнея,
щом при теб съм — грея,
жално-милно блея,
моя дулцинея.
С твоята магия
ни ям, нито пия,
даже в залисия
(няма що да крия),
тенджерите мия.
Ненагледна моя,
аз ценя покоя,
но приемам боя
от ръката твоя,
щото знам ти соя.
Все за теб мечтая,
затова накрая
аз не ще изтрая
и ще ти призная:
с теб съм като в рая.
Честно, нè се дуя:
в къщи щом нахлуя,
òбувки събуя
и гласа ти чуя,
в миг ми става ... [хубаво].
08.03.1984 |
|
— — —
Кой не знае?
| |
Кой не знае, че екстаза
е във областта на таза,
и оттам той без билет
разлетява се навред?
Кой не знае, че човека,
още чак от памтивека,
кат' ръждясал автомат
прави секс на този свят?
Кой не знай, че секса вечен,
даже във момент напечен,
днеска както и преди,
ни поддържа във беди?
Кой не знай, че всяко ложе
иска секс и че не може
посреднощно бдение
без туй развлечение?
Кой не знай, че упражнява,
ако туй му се отдава,
шефа с подчинения
всякакви сношения?
Кой не знае, че жената,
своя или непозната,
вечно чака някой мъж —
като суха нива дъжд?
Кой не знае, че децата
не поникват сред тревата,
а са резултат на секс,
който е за тях претекст?
Кой не знай, че мъж е този,
който в най-различни пози
за жената е факир,
като някой бог-сатир?
Кой не знай, че всяко време
сеят свойто свидно семе
милион мъже в света;
а туй прави сто ведра!
Кой не знае, че умуват
секс какъв да практикуват
всеки трети полов акт —
да, това е точен факт!
Кой не знае, че наслада,
повече от шоколада,
крие секса въжделен,
та го търсим всеки ден?
Кой не знае, че разврата
вечно дреме във кревата —
или няма той хабер,
или пък е лицемер!
09.1996 |
|
— — —
Ха кажи ми дèте сладко
(стара градска песен)
| |
Ха кажи ми дèте сладко
тука ли е твойот татко?
Още в къщи ли се мотка,
ил' е нейде на разходка?
Кат' го няма, кат' го няма,
що ли прави твойта мама,
твойта мама хубавица,
сама дòма кат' в тъмница?
Ще ти купя шоколадче,
кифличка със мармаладче,
сладолед на клечка правен,
и палячо презабавен.
Само ме пусни при нея,
във кревата, да я сгрея
и отвред да я разтрия,
твойта мама, гиздосия.
И кажи кога се връща
твойот татко в тази къща,
за да няма дъра-бъра,
пата-кюта, хъра-мъра.
Ще те пратя аз на кино:
там бандит със лимузина
богаташ един напада,
но попада на засада.
Ще ти дам пари за джоба —
няма да са твърде много,
но ще можеш да си купиш
шам-фъстък, ако се чупиш;
ил' да се въртиш лудешки
ти на разни въртележки;
или пък, ако желаеш,
и ако за туй мечтаеш,
можеш да си вземеш книжки,
и за котки и за мишки
и за други животинки,
с много шарени картинки.
Но побързай не се пипкай,
пускай ме и вънка припкай,
че не мога веч' да трая,
все за мама ти мечтая.
А пък, ако искаш даже,
ако си отвън на стража,
ще ти купя ножка джобна —
като таз', или подобна.
Тъй те искам дèте сладко!
Свиркай като идва татко,
а дорде го него няма,
ще се любя с твойта мама.
1996 |
|
— — —
Що стоиш, моме?
| |
Ех, море, дивно момиче,
със лице — бяло кокиче;
с румени бузки — божури
(и бедра стройни кат' мури);
с чèрвени устни-черешки
(и гърди дет' нямат грешка);
с две очи кат' изумруди
(и нива — мъж да се труди).
Що стоиш, моме, самотно
и свойта пазиш позлата,
ами не дойдеш охотно
ти в къщи, или в нивята —
в туй време, лятно и потно,
да литнем с теб в небесата?
04.1999 |
|
— — —
Плаващо ложе
| |
Нà сто метра във морето
леко люшка се дупèто
на младеж набит и снажен
а под него, да Ви кажа,
русо маце се простряло,
с надарено, пищно тяло,
и подрипва даже леко —
'ми ще паднат от дюшеко!
Бива ли без ложе трайно,
и без нужен иструктаж,
в туй занятие омайно,
само с един гол кураж,
да се впускаме нехайно?
Ето туй Ви питам аз!
04.1999 |
|
— — —
Необмислено желание
| |
В ранния вечерен час
млада булка във захлас
в топла вана, като рибка,
се потапя и се чипка.
С нежна пяна се обгръща
и я дрямката прегръща,
и се вижда по-красива,
и отпуска се щастлива.
Но не щеш ли в таз' минута
във препълнената вана
и мъжът ù се набута,
и ... такъв потоп настана,
че язък му за барута,
и за къщата заляна!
04.1999 |
|
— — —
Последица от акта
| |
Веднъж, след бурен полов акт —
повярвайте, това е факт —
останах толкоз възхитен
от мацето в кревата с мен,
че във опиянение
направих предложение,
което беше твърде зле,
защото тя пък ... го прие!
А, ако мислех аз логично,
вместо една да ме мори,
аз можех някак-си тактично,
тъй че навред мир да цари,
да действам трезво и практично:
да си завъдя мацки три!
02.2001 |
|
— — —
Новата пералня
(откровение на една домакиня)
| |
Скоро купих си пералня
и я сложих в мойта ... спалня,
щото кеф ми е така
да ми бръмка през нощта.
Тъй пера си аз бельото
без да ставам от леглото;
и мъжа да го наклепа —
дреме ми на мойта рèпа.
Да е ял и лют пипер
и затуй кат' бесен,
или като същи звер,
да вършей унесен —
"Пери-пер, отпери-пер"—
тиха чувам песен.
06.2001 |
|
— — —
Manna-търк-sonnet
| |
Мана-, мана-, манатарка,
ти не си като шишарка,
ами като камък същи
гледаш ме и ми се мръщиш,
щот' дълбок аз нося кош,
и със дълъг остър нож
ще те клъцна изотдолу,
като младо булче голо.
Ще те поваля аз в миг
и търкулна на тревата,
и победоносен вик
ще процепи небесата,
че след теб дори старик
прави чудеса в кревата.
06.2001 |
|
— — —
"Крак", с мерак
| |
Пачи, пачи, пачи крак,
аз бера те със мерак,
че ми хубаво ухаеш
и успехи ми вещаеш
в секса като млад петел.
Ям ли те — не съм дебел,
и се тъй след туй развихрям,
че "подскоците" зациклям.
И жените изумени
от лудешкия нагон
ме изпращат възхитени
и отвесват ми поклон,
за таз сила скрита в мене
(долу, в моя панталон).
06.2001 |
|
— — —
Житейско правило
| |
За мъжа е много важно
яденето да е блажно,
за да има, значи, сила
в неговата "мотовила".
При жената пък — обратно:
за мъжа е по-приятно
да е кльощава и слаба,
за да рипа гдето тряб'ва.
И затуй от памтивека
правило таквоз важи:
по-охранен е човека,
тоз', що "жезъла" върти,
а жената пък е лека,
щот' на него се крепи.
10.2001 |
|
— — —
Сладка мръвчице
| |
Cara mia, cara mia,
видя ли те, що да крия,
ми се "апетит" отваря,
като че ли вкусна скара
е пред мене на софрата,
и оглеждам ти снагата
и мечтая да те млясна
със една целувка бясна.
Дай да зърна тез' "оченца"
с "поглед" леко зачервен,
и чаровните "устенца"
да "нахраня" възхитен,
а бедрата — две прасенца —
да подрипват покрай мен.
10.2001 |
|
ПП. За сведение, италианското cara е от същия корен както и каретата в ресторантите, карначето, и карнавала. Аналогично немското der Gemahl, което значи съпруг, е производна от das Mahl, което значи ядене. Латинското gusto значи вкус, наслада (не само вкусова), удоволствие. И други подобни. Така че с този сонет авторът не открива Америка, а само предлага едно свое виждане по въпроса.
— — —
Сигурен тест
| |
Пич ако си, имам чест
да ти кажа този тест:
ходиш ли със мацка сладка,
или със ... еманципатка?
Както всичко гениално
просто'й туй, ала ... анално.
Леко плясваш я, напето,
где? — Ами че по дупето!
Ако е жена без маска**,
във класическия смисъл,
ще я стопли тази ласка,
иначе със поглед кисел
щ'ти се цупи, ще ти кряска.
Туй е, ако си чактисъл.
07.2002
[ ** Тази дума не е сложена само заради римата, понеже основния стремеж на еманципатките (надявам се, че литераторите няма да ме обвинят в неправилно образуване на съществително от женски род) е да прикрият в себе си всичко женско, което би ги отличило от мъжете, следователно те си слагат маски. ] |
|
— — —
Кама-Сутра
| |
Таз' вечер жената в кревата нарежда,
че веч' сме си втръснали, други заглеждам.
Предлага да почваме още от утре
да учим и пробваме ний Кама-Сутра.
В далечната Индия, с яркото слънце,
разнищили секса до край и до зрънце.
И ето, че в целия западен свят
без Кама и Сутра не лягат да спят!
Показани позите там са нагледно,
достъпни за всички — богати и бедни.
Със малко старание ще сме щастливи,
ще свършат за нас вече нощите сиви.
Проклетата булка мърмори в тоз' дух,
макар че ù казах аз пет пъти: "Чух!".
Покой не ми дава през цялата нощ,
така че ù креснах: "О, стига бълвоч!
Не съм аз на двайсет, а ти на петнайсет.
Нощта за почивка е дадена — знай се!
И после, каква ще е таз' Кама-Сутра,
за миг като зърна аз ... твоята мутра?"
11.2002 |
|
— — —
Явор и Калина
(съвременен вариант)
| |
Ето там, зад таз' рътвина,
вие се една калина,
вплела клонки, по-наляво,
в онзи мощен, чворест, явор.
Тук 'еднъжка като минах
свърши ми докрай бензина,
и дордето помощ чакам
съм задрямал, ама яко,
щото беше жежко лято.
Ала, да ти кажа, брато,
докле дремех като пън
ме споходи странен сън.
Га-че туй било мома,
дет' калина е сега,
а пък Явор бил ù пича,
който най я бил привличал.
Бил една такваз бабанка,
с херкулесовска осанка,
със юмруци като гири
и със, хъм, като секира.
А пък тя едно миньонче,
като, ами, лампионче,
със два "фара" ярки горе,
и бедра — да не говорим.
Та, веднъж, след дискотека,
той при нея се завлекъл,
и от този миг на сетне
връзка с нея трайна спретнал.
Тя била магазинерка
и за свойта яка "перка"
често мъкнела в дома си
разни вкуснички колбаси.
Даже в някой периоди,
кòга нямал 'де да 'оди,
че без работа се моткал,
той при нея се прикотквал.
Но кога се уредял
давал той от своя дял
и купувал ù бижута —
тъй де, щом като му "бута".
После станал бодигард,
стъпвал тежко, като цар,
и с бронирана колица
вредом хвъркал като птица.
Взел да пълни яко гуша,
но с компания се сдушил,
дето блъскали си дрога.
Е, почнàл и той, не много
най-отпървом, но подир
не намирал никак мир
без поредната си доза,
и тъй станал той угроза
за барона-господар.
Търсили му ужким цяр,
но, уви, при курс лечение
хвърлил топа — от вълнение.
Докато мома Калина,
в интерес на магазина,
сделките ù да са лесни,
с прелестите си телесни
плащала чат-пат в натура.
Но при тази физкултура
ненадейно, и с мъж фин,
хванала жената СПИН.
Тъй след някоя година,
подир Явор и Калина,
изоставя този свят широк
и погребват я във ров дълбок.
Но понеже, докат' били здрави,
ходели из горските дъбрави
и го правели до всеки храст,
то такъв бил сетния им глас:
нейде край шосе или пъртина,
явор да засеят и калина;
но тъй близо, като че ли в акт
сексуален се притискат пак.
Та такъв бе, значи, моя сън,
що сънувах аз веднъж навън,
в знойно пладне, но на теферич.
И да знайш, че аз не лъжа хич.
09.2004 |
|
— — —
Рецепта със ... "цици"
| |
Ще си взема две каймици,
щ'ги омеся като цици;
ще нарежа и картофки,
може криви, кат' пантофки;
също èдно патладжанче,
тумбесто като бурканче;
и на манджата барута —
някой-друга чушка люта.
И сега във мазнината
('ква да е — според цената)
спръжвам лучец две главици
(стегнати, не като цици)
и добавям постепено
туй, що веч' е натъкмено,
плюс йощ два до три домата,
клъцнати, кат' за салата.
И подправки не забравям,
чубрица затуй добавям,
сол, пипер, и магданозче,
може нещо друго още,
и във нужната тавица
я пека аз, дор' кат' цица
тя омекне, и тогава
сал завършека остава.
За целта аз две яйца —
но кокоши, нал' така? —
с кисело млекце разбивам
и отгоре я заливам,
и докат' се зачерви
в фурната се туй държи.
Тъй си правя мусакица —
вкусна като млада цица.
10.2007 |
|
— — —
Детско питане
| |
Слушам вчера èдно дèте
дето вика: "Мамо,
вярно ли е, че дупето
ти е тъй голямо,
че като го плесне тати
сутрин щом кат' стане
то след туй цял ден се клати,
кат' торба с имане?
Питам просто за да знам
отговор какъв да дам
на децата дето с плам
бръщолевят из квартала
(и за цицата клюмнàла).
Вярно, няма ала-бала."
07.2013 |
|
— — —
Разни дреболии
Като децата
| |
И до днес мъжете са като децата,
че сами скучаят и търсят жената —
било по потребност, било за разтуха,
било щот' не могат те ... да се издухат. |
|
* * *
| |
Даже да не си атлет,
или Афродита,
сексуалният съклет,
често те помита. |
|
* * *
| |
В своя устрем бурен вятър гони
шарени листенца,
и се шири по Земята секса,
като инфлуенца. |
|
* * *
| |
Във гората медногласни трели
сипе чучулига,
а пък мен хормона ме'й подгонил
и ... ми го надига. |
|
* * *
| |
Топла тюркоазна вечер пада
над нашия град
и ... как може си засища всеки
половия глад. |
|
Кога човек е мил?
| |
Кога един мъж на жената'й много мил? —
Ами, когато преди туй се е замил.
Кога най-мила на мъжа пък е жената? —
Когато се'й замила тя между краката. |
|
Завета на пича
| |
Когато дойде втори февруари
си спомняйте приятелите стари;
в противен случай гръм да Ви удари!
02.2015 (само това) |
|
Както казват латинците
| |
Какт' са казали латинците: "Dum spiro, spero!".
А туй ще рече, че силите си 'ко събèра,
И на седем'сет ще тръшна мацка на миндеро.
03.2015 |
|
|
