Л Ю Б О П И Т Н И    М А Н И Ф Е С Т И



          (ПОЛИТИСТИКА)




          Христо МИРСКИ,    София,   2000




           — — — — —


           СЪДЪРЖАНИЕ


     Предговор
     Манифест на ДДД
     Приложение към ДДД
     Манифест на ЕЕЕ

     Манифест на ЗЗЗ
     Приложение към ЗЗЗ
     Манифест на ИИИ
     Манифест на ККК

     Манифест на ННН
     Манифест на ППП
     Приложение към ППП

     Манифест на РРР
     Приложение към РРР
     Манифест на ССС

     Манифест на ТТТ
     Манифест на ФФФ
     Манифест на ЦЦЦ
     Приложение към ЦЦЦ

     Следговор
     Добавка: УРА, възможно ли е?


           — — — — —


           ЧАСТ ЧЕТВЪРТА




          МАНИФЕСТ НА РРР

          (РАДЕТЕЛИ ЗА РАЗУМНА РАЗЛИКА)

     Историята на всички общества е история на единство и борба на противоположни тенденции в социалната област! И при тази борба, съвсем очевидно, е важна не силата или слабостта на всяка от страните (тенденциите), а тяхното взаимно положение, т.е. разликата между противоположностите. Когато двама души се борят няма значение дали те са силни или слаби, а кой е по-силния от тях, така е и при войните, така е и в борбата между валутите, или между различните стоки на пазара, или между ветровете обуславящи климата на дадено място, или между ергените борещи се за някоя "мацка" (и реципрочното също), и при всеки конкурс или състезание, и прочее и прочее. Така е и с "демократичната люлка", при която надмощието на една партия или коалиция се проявява по отношение на другите, или относително, а не като абсолютна величина (макар че и това, понякога, има своето значение).
     Това, разбира се, е известно, само дето не се използува както трябва, ами колкото "да се отбие номера". Защото когато силите са две и е приложимо правилото, че който не е с едните е непременно с другите (както е при чистия двуполюсен демократичен избор), нещата, общо взето, вървят и при съществуващата система, ала избора не винаги е двуполюсен, а и ако е такъв той не работи добре (поне в нашите условия), понеже се стига до ситуацията на "двата остри камъка", които, както народа ни казва, "не мелят брашното". А дори и да имаме само две партии, нека не забравяме, че при всяко (друго) конкретно гласуване се броят три вида гласове: "за", "против", и въздържали се, докато при всенародните избори това не е така (за всяка партия). И освен това в политиката, както и при други дейности свързани с популярността на дадено лице или тенденция, е важно дали народа изразява силни емоции, а не толкова какви са те (защото крайностите често преминават от една в друга, докато безразличието най-трудно може да бъде разклатено). А и ако някоя политическа сила се харесва от народа то съвсем не е ясно дали това е защото той наистина я харесва, или защото мрази другите сили (повече от нея), но привържениците на тези други сили може още по-силно да мразят тази (харесваната) сила, само че никой и не ги пита за това. С две думи — нещо "куца" в системата на демократичните избори, нещо, което може лесно да се оправи с приемане платформата на Радетелите за Разумна Разлика (РРР), на което ще се спрем в настоящия Манифест.

          1. Основни недостатъци на демократичните избори

     а) Не се гласува и "против", а само "за" дадена партия, докато изборът на една партия не би трябвало да се определя само от тези които са за нея, а и от тези, които са против нея. Това е съвсем ясно, но може би поради някаква относителна простота на избора никъде по света не се гласува и против всяка партия. Но нали ако за "Партията на Партийните" (ПП), да речем, гласуват 45% "за" и 40% "против", то когато тя дойде на власт ще се окаже, че за почти половината от гласувалите това е един лош избор? А то така се и оказва при нашия почти чист двуполюсен избор*, където гласувайки за "Партията на Безпартийните" (ПБ), например, само изразяваме несъгласието си с тази на Партийните. Е, разбира се, ако целта на избора е тъкмо той да е лош, то тогава съществуващият начин е добър. Само че надали това е целта на избора.

      [ * Както беше у нас през първите почти 10 демократични години, поради което "царя" след това изведнъж, за 2 месеца, събра толкова гласове, че да окупира половината от Парламента. ]

     Не си мислете, обаче, че ако по някакъв начин забраним такъв избор, примерно, като приемем че за ПП са само 5% от избирателите, т.е. разликата между "за" и "против", то по този начин избора ще "зависне" и няма да може да се проведе. Тогава чисто и просто ще излезе, че центъра, т.е. някаква трета партия, която на малко хора се харесва, но и от малко се мрази, ще спечели изборите. Но какво по-добро от една добра центристка партия с умерени възгледи в един Парламент с "остри камъни" може да се желае?
     Възможно е, разбира се, при първото прилагане на подобно решение да се получи съвсем друга изборна картинка, но е също така ясно, че, на базата на предварителни проучвания, ще бъде очевидно, както за народа, така и за политиците, че и ПП и ПБ (от нашия пример) не вършат работа (и то още преди изборите!), и политиците ще трябва да се понапънат в търсене на подходящи компромисни платформи, съставяне на добри коалиции, или промяна на курса им. Но, доколкото още от Древна Гърция е било известно, че истината не е в крайностите, а тъкмо в компромиса или средата, то само едно такова решение ще позволи на народа да избере добра партия, като накара партиите да бъдат такива, каквито народа ги иска, а не обратното, т.е. народа да избира от няколко злини по-малката!
     Е, по-малката злина, естествено, е по-добре от по-голямата, но докато гледаме на политическия избор по този начин, той никога няма да стане достатъчно добър. Само разликата в гласовете между "за" и "против", отразяваща и тези, които не са толкова емоционално пристрастни или се въздържат, както да харесват, така и да мразят, може да даде една реална картина за настроенията на народните маси и да окаже обратно влияние върху самите политически партии! Конкретната процедура на избора ще бъде изложена по-долу, но тя вече се очертава в общи линии.

     б) Не се отчита силата на емоцията при избора на дадена партия, защото силата е тъкмо в разликата между "за" и "против", и от гледна точка на разликата е еднакво важно в Парламента да бъдат представени партии с приблизително еднаква разлика, но с различен знак! Отрицателният знак (примерно -5%) означава, че повече хора мразят тази партия, но това доста често, по време на управлението ù, се променя в обратна посока, така че не знака е съществен, а абсолютна стойност на процента. Потвърждение на този феномен на човешкото възприятие може да намерите не само в нашия политически живот, където в съседни избори хората извършват тъкмо тази "смяна на знака", но и въобще при силните чувства, като любов и омраза, например, които най-често преминават в обратното, но почти никога в безразличие или обективност на разсъжденията.
     Разбира се, не е все едно дали чувствата са на любов или омраза, и това трябва да се третира по нужния начин (който ще изложим по-долу), но е важно да се разбере, че влиянието на една политическа сила е пропорционално на разликата в гласовете за нея, и много мразените партии също трябва да бъдат представени по съответен начин в Парламента. При това положение от него ще отпаднат както тези, за които хората са противоположно настроени ("острите камъни"), така и тези, за които хората нямат мнение (защото са без значение за тях — както в случая е и при класическите избори). С други думи, нашето предложение също изключва слабите, според конвенционалното виждане, партии, но изключва и тези, които в последствие се оказват неспособни да функционират взаимно, докато запазва тези, които будят емоциите на хората, т.е. които повдигат важни въпроси в платформите си.

     в) Добрите и лошите партии имат еднакви права в Парламента и получават еднакви възнаграждения. Не можем да си представим каквото и да било (друго) състезание в което и победителите и победените да получават еднакви златни медали и съпътстващи ги парични суми, но тази крещяща аномалия съществува във всички Парламенти по света и на никого не прави впечатление! Може да са ясни съображенията за дискусии и равнопоставеност на противниците, но такава постановка на нещата обезсмисля всенародния избор и, разбира се, противоречи на здравия разум!
     Победените партии (коалиции и/или индивидуални кандидати), трябва да имат възможност да изкажат своя глас, и той да бъде чут от целия народ — това да, но не и да имат еднакви права при вземане на отговорни решения! И споровете и дискусиите не е задължително да се провеждат в една зала и по този начин, очевидно, да се пречи на самото управление, защото всички народи отдавна са снабдени с "четмо и писмо", така че кореспонденцията (чрез разни комуникативни средства, включително и Интернет) може да се провежда достатъчно ефективно и при едно поделяне на Парламента (което ще обясним по-късно). Поделяне по един естествен начин на: решаващо тяло — победилите партии — и съвещателно или информативно тяло — победените!

     г) Мъглява постановка на понятието индивидуален кандидат (ИК), която изпълнява основно популистични функции. Такъв човек изобщо не е равнопоставен на партиите, и то не защото влиянието на една личност не може да се сравни с това на една солидна политическа сила, ами първо, защото кандидатирайки се в един район, както е при нас, той много трудно може да събере необходимия брой гласове (при избори за Парламент), докато в рамките на цялата страна той би могъл да надхвърли и 3-4 кратната бройка, и второ, той няма никаква полза от много голям брой избиратели и всеки глас в повече от нужната квота може да се счита за направо изгубен, тъй като той не може да спечели два или повече мандата. Съвременното общество отдавна не живее в затворени селски общини, където хората не се познават извън тях, а и Народното Събрание е един национален орган, така че няма смисъл с маловажни причини да обезсмисляме значението на индивидуалните личности с оригинални и особени платформи. Прочее, ясно е, че ИК трябва да могат да участвуват в единна листа за цялата страна, както и да могат да оползотворяват евентуалните допълнително спечелени мандати, като посочват свои видни сподвижници.

     И така, борбата между противоположностите се затруднява без равнопоставеност в момента на борбата, т.е. избора, но държавната машина се бърка ако равенството продължава и след избора, който във всички случаи трябва да отчита разликата в гласовете "за" и "против", а не само абсолютното значение на гласувалите в полза на политическите сили, защото при базиране на разликата се елиминира в зародиш безсмисленото триене в системата. Как точно трябва да се провежда избора според Радетелите за Разумна Разлика ще обясним в следващата точка.

          2. Нашето предложение за Парламентарни избори

     2.1. Предизборна подготовка

     Основната особеност в предизборната подготовка за гласуване се състои в това, че всички индивидуални кандидати се балотират на национално ниво (т.е. фигурират в списъците на всички райони под един и същ код или номер). Причините за това решение изложихме, но за да не се получи сега обратно предимство на ИК пред партиите, то и всяка отделна партия (коалиция) може да реши да участвува с кандидати на национално ниво, което ще рече, че конкретните лица по райони не са точно известни предварително (но е известно кои са кандидатите от партията за цялата страна; или и това не е известно, а те са определят в последствие съобразно някакъв рейтинг). Конкретните НП се районират след изборите от ръководството на такава партия, като броя им се определя според резултатите от гласуването по начин, който ще изложим по-долу.
     Такава процедура за партии или коалиции има своите предимства, като започнем със значителното поевтиняване на изборните бюлетини, които могат да бъдат еднакви за цялата страна, че и за различни избори. Но докато това е само едно формално предимство по-важно е, че ако районирането на НП има смисъл за контакти с тях по време на мандата им, то е резонно това да са хора, които не са ангажирани и с други функции (като Министри и прочее), до които човек, все едно, не може да се добере и с месеци, защото те просто нямат време за всичко. Определянето на конкретни лица по райони, пропорционално на резултатите от гласуването, може да стане спокойно и след приключване на изборите (или да се замени някой районен НП предвид на заемане на отговорен пост в управлението), и да включва не всичките НП, а само по-малко заетите от тях, или както партията прецени за добре. Това отменя необходимостта някои видни партийни лидери да се кандидатират в няколко района, за да не би да останат неизбрани. Нещо повече, такива важни кандидати могат да участвуват и като ИК на национално ниво, докато партията си поддържа листи по райони по традиционния начин. Няма никакви основания да се изисква или счита, че индивидуалните кандидати са непременно независими, защото практиката (поне у нас) недвусмислено показва, че те и не са такива (а по-скоро още не желаят да кажат от кого са зависими). Във всеки случай РРР предлага по-голяма свобода на действие, като окончателната преценка зависи от дадената политическа сила.

     2.2. Процедура на гласуване

     При всенародното гласуване за Парламент (а с минимални корекции и за другите институции) трябва да се гласува с два плика бял и черен — за някои от партиите (коалициите) или ИК. В белия плик се поставят бюлетините на политическите сили, за които човек гласува "за", а в черния плик — на тези, за които е "против". И в двата плика може да има от една до пет бюлетини, като това ограничение е нужно за да не се объркат и избирателите и преброителите. Тези пликове се пускат в съответно оцветени (бяла и черна) кутии и с това избора (за гласоподавателя) приключва.
     Бюлетините на партиите (коалициите) могат да бъдат с лица по райони, но могат да бъдат и с централно балотиране (според казаното по-горе), но за ИК трябва да бъдат общи за страната. Такова измесване на балотиране по райони и общо за страната безспорно създава някои затруднения, но те са елементарно преодолими и съвсем оправдани. Това би могло да стане или чрез два вида кодове — за партии (коалиции) с районно балотиране, и за такива с национално (включая ИК) — като всички политически сили се смесват в едни списъци при преброяването (за което ще говорим след малко), но различните кодове се разпознават по нещо, или като се използува единен трицифрен код, на който ако първата цифра е нула значи става дума за партии с районно балотиране, а ако е единица — за ИК или партии с обща за страната листа (приемайки, че повече от сто партии или ИК не участвуват в избора). Прочее, това е въпрос на формално уреждане.

     2.3. Преброяване на гласовете

     Тъй като бюлетините са в отделни кутии, то и броенето на гласовете става поотделно за всяка кутия. Това, а и броя на бюлетините, увеличава необходимото време за преброяване, но то не е съществено по сравнение с многото плюсове на предложението (защото, ако това беше критично съображение, то би могло и самия избор да не се провежда за целия народ, а само за някаква случайна извадка от 5-10 хиляди избиратели, което би намалило времето за оценка към хиляда пъти за нашата страна, но това не се прави защото целта на избора е, уж, той да е добър, а не непременно бърз и ефективен). При броенето, аналогично на съществуващия Избирателен закон, еднакви бюлетини се броят за една, но новия елемент е, че може, и е желателно, да има бюлетини на няколко партии или индивидуални кандидати.
     При наличието на гласове в два вида кутии е напълно възможно някой да гласува за дадена партия и с единия и с другия плик, но това е равнозначно на въздържане при нашата система на отчитане на разликите (само дето може да увеличи бройката на гласовете, което не е съществено), така че никаква съпоставка на персоналните гласове в двата плика не е необходимо да се прави. Но обърнете внимание, че някои могат да гласуват и само "за", което дава традиционния вариант на избор (т.е. нашето предложение съдържа използувания досега метод, но дава и нови възможности); или пък само "против", което ще рече че хората просто не харесват никоя от водещите партии, което и ще попречи те да бъдат избрани, а и ще бъде показателно за техния рейтинг.
     При броенето, за всяка политическа сила, наред с уникаления ù код и вид балотиране (по райони или за страната) се записват в две графи гласовете "за" и "против", както и тяхната знакова разлика в трета графа, като знака е положителен, ако гласовете в бялата кутия (т.е. "за") са повече от гласовете в другата кутия, и отрицателен — в противния случай. После, при сумиране на гласовете на национално ниво (макар че това може да се прави и за всеки район, с оглед на допълнителна информация) този списък се разделя на два списъка, като в единия влизат, съответно ранжирани в намаляващ ред на гласовата разлика, само тези политически сили, които са с положителен знак на разликата (харесваните сили), а в другия — тези с отрицателна разлика. В тези списъци политическите сили са смесени независимо от начина на балотиране на конкретните НП, но на национално ниво между тях няма разлика (макар че те могат лесно да се отделят при нужда).

     2.4. Определяне на квотите и мандатите

     Важна особеност на нашето предложение е съществуването на два вида Парламенти, които ще наричаме: Парламент и Антипарламент. Ясно е, че в Парламента ще влизат представители на политическите сили от списъка с положителна разлика, а в Антипарламента (не звучи добре да казваме "Антинародно Събрание", нали?) — на тези с отрицателна разлика. Тъй като цифрата сто е кръгла и напълно достатъчна като една народна извадка то предлагаме бройката НП да бъде 100 и за двете институции, което означава още, че е все едно дали ще говорим за проценти или бройка лица. Тук също е необходимо да има някакъв минимален праг за участие в Парламентите, като ние предлагаме най-простото или един процент, т.е. влиза всяка сила, която събере гласове за поне един мандат, което следва и от приравняването на партиите и ИК.
     Точната процедура на национално ниво е следната: събират се гласовете на всички сили от дадения списък и сумата се дели на 100 целочислено, т.е. махат им се двете крайни цифри, което определя цялото число гласове за избиране на един мандат, или първоначалната квота на избора. Всички политически сили с толкова и по-малка разлика в гласовете ("за" и "против"), отпадат от съответния Парламент. След това гласовете на останалите сили, които вече сигурно влизат в институциите, се събират отново и сумата им пак се дели целочислено на 100, за да се определи реалната квота, с която са избрани (при този начин на деление тя винаги е цяло число). После се определя броя на мандатите по начин близък до използваните по света методи, а именно: като се раздели броя на гласовете от изборната им разлика (знака вече няма значение тъй като в дадения списък всички разлики са с еднакъв знак) на реалната квота, и резултата се запише като десетична дроб с три разряда. Цялата част на броя мандати дава минималната (сигурна) бройка лица, които влизат в съответния Парламент, а дробните части се подреждат в намаляващ ред и се добавя по един мандат към всяка политическа сила до изчерпване на бройката (от 100 души в случая). (Ако случайно при някои две партии се стигне до точно число на мандатите, като реално с три разряда, и това е точно при последния мандат, то или се увеличава точността на изчисление, или се сравняват, тъй наречените остатъци от деление по модул квотата, които са цели числа. При равенство и в този случай, което надали ще се случи в близкото хилядолетие, може в дадения Парламент да има и 101 НП.)

     2.5. Номиниране на Народните Представители

     При вече определен точен брой мандати за всяка политическа сила, остава само районирането (ако то е необходимо) и назоваването на конкретните лица, които ще участвуват в управлението. При партии с национален списък на кандидатите за НП определянето на лицата става от ръководството на тези инстанции след обявяване на бройката, а ИК, в случай че печелят повече от един мандат, имат грижата да посочат другите лица (или лице), които влизат в съответния Парламент. Преди да посочи лицата всяка от партиите (коалициите) определя целия броя мандати по райони (които сумирани дават нейната обща бройка мандати), като конкретните лица при районно балотиране следват автоматично от изборната листа за района в съответния ред, а при национално балотиране се определят според предварителния регламент на партията. Определянето на цялата бройка мандати за всеки район става по съвсем аналогичен на изложения в предишната точка начин, но този път се работи с гласовете от всички райони за дадената партия (т.е. на базата на реалната квота за страната се определя първо броя мандати по райони като десетично число, после се заделят първо целите части от мандатите, а след това се обхождат районите в намаляващ ред на дробната част до изчерпване на бройката). Това, разбира се, се прави и за двата Парламента.

          3. Функциониране на Парламентите

     3.1. Видове гласуване

     Така както при всенародния избор гласуването се определя на базата на знаковата разлика от гласовете "за" и "против", така и при всички гласувания в разискваните институции трябва да се използува същия принцип. По-точно различаваме два вида гласуване по отношение на болшинството, а именно: с обикновено, и със значително. Обикновеното болшинство в Парламентите, по принцип, е +10%, т.е. гласуване, при което гласовете "за" са поне с 10% повече от тези "против", но от всичките възможни гласове (в случая 100), а не от присъствуващите НП (например: 50 гласа "за" и 40 или по-малко "против", а останалите, или липсват, или са се въздържали), а значителното е +30% (например: 62 "за" и 30 "против"). Казваме "по принцип", защото преди всяко гласуване може да се постави и гласува с обикновено болшинство от 10% някакъв друг долен праг на процента на болшинството за конкретното гласуване (обаче само за него), но непременно в границите от 5 до 30%. Долната граница от минимум 5%, разбира се, е необходима за да се изключи приемането на закони, както се казва, "на косъм", което предполага, че те и не са много добри.
     Ясно е, че при този начин на гласуване в редица случаи няма да може да се вземе решение, но какъв е смисълът от умишлено вкарване в системата на прибързани и необмислени закони? Ако някой законопроект не се приеме, то гласуването се отлага за срок от поне един месец, след което може да се гласува отново в същия, или в преработен и допълнен вид. Това важи за случаите, когато съответния орган (което ще разясним след малко), има решаващ глас, а иначе, или с информативно значение, може да се провежда гласуване по всяко време и по всякакви въпроси.

     3.2. Взаимодействие между Парламентите

     Върховният управляващ орган, както и при традиционните демокрации, е Парламента, който се състои от 100 души НП избрани според гласуването с положителен знак на разликата (по изложената в т.2 схема). Той взема своите решения с обикновено болшинство, освен в случаите когато се изисква значително (например при промени в Конституцията). Антипарламентът, от своя страна е помощен орган, който има съвещателно и информативно значение, както за работата на Парламента, така и за публиката, тъй като едно от най-важните предимства на демокрацията, е публичността и възможността за изказване на противоречиви мнения. Отказвайки се от силна опозиция в Парламента ние не пледираме за отказване от опозицията въобще, още повече, че тя съществува в някакъв вид и в Парламента където, на практика, има различни партии и, следователно, различия в мненията.
     Приемането на законите и други важни решения протича по следната схема: Парламентът разисква проблема и извършва контролно или пробно гласуване (не приемане), след което препраща материалите на Антипарламента и Президента, за мнение, което те трябва да дадат (ако желаят) в срок от две седмици (или дори една, ако Парламента постави това условие). Ако тези инстанции не дадат мнение до изтичане на определения срок се счита, че нямат такова (като, разбира се, е желателно това да се декларира явно, а не по подразбиране). След това Парламентът се запознава с мненията на Антипарламента (гласуването там и забележките му) и Президента, разисква по тях (ако намери за необходимо) и/или прави нужните корекции. Чак тогава Парламентът пристъпва към истинското гласуване със съответното болшинство, и ако не може да вземе решение (поради малката положителна разлика в гласовете, или ако тя е изобщо отрицателна), отлага приеменето за след поне един месец, когато въпроса може да се постави отнови. Ако при повторното гласуване не са направени никакви корекции, то не е необходимо проблема да се праща отново за мнение на Антипарламента, но в противен случай се следва пак горната схема.

     3.3. Други положения

     Отделянето на Парламента от Антипарламента води и до необходимостта от различно заплащане в двете интституции, като най-простото приемане е НП от Антипарламента да получават два пъти по-малко възнаграждение от тези в Парламента, което да им напомня постоянно за тяхното място в системата. Това, обаче, не означава, че отделни личности от Антипарламента не могат да заемат ръководни длъжности в управлението (например като Министри), или да бъдат включвани в различни Комисии по решение на Парламента, в каквито случаи тяхното възнаграждение за периода се коригира съответно с работата.
     С оглед на кризисни ситуации, които в традиционните Парламенти водят до тяхното разпускане и нови избори, се допуска след изтичане на поне половината от мандата на Парламентите в Парламента да се проведе гласуване със значително болшинство по въпроса за размяна на местата на Парламента и Антипарламента, с всички произтичащи от това следствия. В редица случаи, особено при двуполюсен модел, това би могло да доведе до значително успокоение сред масите и нови емоции за народа.

          4. Други избори

     4.1. Избор на местни Съвети

     Изборът на местни Съвети се провежда също с два вида пликове и на принципа на разликата в гласовете както при Парламентите, само че, тъй като той има локално значение, въпроса с видовете балотиране отпада и всички процедури се извършват отделно за всеки район. Друга особеност е бройката на Съветниците, която се определя предварително в зависимост от големината на района, като нечетно число в границите между 7 и 15 души. Функционирането на Антисъвети е също целесъобразно, но те могат да бъдат и с по-малък брой хора от Съветите, като ние предлагаме те да са, като правило, с 4 души по-малко (т.е. при 7 души в Съвета, в Антисъвета да има 3-ма, и т.н.).
     Вземането на решения този път става с болшинство само от един човек (което при средно 10-тина души прави пак 10%), като решаващия и изпълнителен орган е Съвета, където се гласува по аналогичен начин, т.е. след първоначално пробно гласуване следва препращане на проблема към Антисъвета за мнение (за срок от една седмица) и окончателно гласуване след това в Съвета. Поради нечетния брой Съветници тук обикновено (ако всички са налице и гласуват) не се стига до отлагане на решението, което е напълно оправдано, тъй като Съветите са основно изпълнителни органи и не изработват закони. Възможност за размяна на "добрите" и "лошите" Съвети не считаме за нужна (най-малкото поради различната им численост).

     4.2. Избор на Президент

     Изборът на Президент (и Вицепрезидент) е всенароден и се провежда също на принципа на разликата в гласовете "за" и "против", с тази особеност, че, доколкото Президентската институция е предимно представителна и консолидираща за страната, тук не може да става дума за някакъв-си "Антипрезидент", така че се работи само с положителните разлики. Президентът се избира от пръв път, ако разликата при първия в списъка е поне +15% (изчислени на базата на общия брой гласове "за" и "против" него), иначе се стига до втори тур, където вече се избира с поне +10%, иначе се стига до трети тур на избор с поне +5%, и в противен случай избора се счита за неуспешен. При неуспешен избор съществуващият Президент продължава да изпълнява функциите си още 6 месеца, през което време се провежда нов избор. Ако отново се стигне до неуспешен избор Парламентът има правото (и задължението) да определя служебен Президент за срок от 6 месеца и да насрочва нови избори дотогава, докато това се налага.
     Вицепрезидентът върви с Президента и не се избира отделно. Въпросът за замяна на Президента с Вицепрезидент при оставка и прочее се третира според приетия в страната начин. Президентският мандат трае 4 години, като ако той изтича в околността на 3 месеца около края на мандата на Парламентите, той може да бъде продължен от Парламента с до 6 месеца. Един и същи Президент не може да бъде избиран в повече от два последователни мандата (но Вицепрезидента може). Правата на Президента се определят от законите на страната и могат да бъдат коригирани от Парламента при решение със значително мнозинство, но тези изменения влизат в сила от следващия мандат (т.е. Президент). Нито Президента може да разпуска Парламента (или Антипарламента), нито обратното, но Парламента може да се размени с Антипарламента, а Президента да си подаде оставката (като Вицепрезидента го замести).
     В същото време Президентът има право на въвеждане на Президентска власт или военно положение за срок от две седмици до 2 месеца, при което Министерския Съвет и Местните Съвети преминават на прякото му подчинение, а всички закони гласувани от Парламента могат да бъдат сезирани или отменени от него, но той не може да издава закони, а само Декрети, които не бива да противоречат на Конституцията, което пък се определя от Конституционния Съд. Продължаване на Президентската власт може да се глаува от Парламента за срок до 6 месеца, но многократно.

     4.3. Избор на Съдии

     Аналогично на избора за Президент и изборите за Съдии са преки и общонародни, като пак се работи само с кандидатите с положителна разлика, но те се ранжират в намаляващ ред на разликата и избират от първи път (а ако техния брой се окаже недостатъчен се провеждат допълнителни избори). Техният мандат е 5 години, като може да бъде продължаван по решение на Парламента с до 6 месеца, ако техните избори се падат в околността на 3 месеца около Парламентарни или Президентски избори. Предложенията за Съдии се правят от политическите партии, както и лично от лицата (което донякъде е аналогично на ИК), но кандидатите трябва да отговарят на определените в закона изисквания за професионална квалификация и стаж. Други подробности се уреждат съгласно законите на страната.

     В този Манифест изложихме основните идеи и необходимите изисквания за промени в съществуващото законодателство с оглед подобряване на демокрацията и поставянето ù на платформата на Радетелите за Разумна Разлика, тъй като считаме, че отчитането на разликата в гласовете "за" и "против" при всяко отговорно гласуване е крайъгълния камък по пътя към бъдещата демокрация. Всички световни демократични модели, длъжни сме да го заявим открито, са само донякъде добри (което ще рече че те са и донякъде лоши, и това последно "донякъде" е доста повече отколкото бихме искали)! Единствено РРР предлага смекчаване на търканията, подобряване на градивния материал, т.е. на политическите партии, и премахване на парадоксите на демокрацията, запазвайки основните ù идеи и принципи.

     Ако сте разумни, значи сте за демокрацията; ако сте за демокрацията, значи сте за разумната демокрация. Ако това е така, присъединете се към РРР за да я направим такава.

     Ако радеете за демокрацията, значи радеете и за разумната разлика в становищата, следователно сте Радетел за Разумна Разлика.

     Ако бъдещето на човечеството е в неговата разумност, то бъдещето на демокрацията е в разумната разлика!


      — — —


          ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РРР

     Тук излагаме резултатите от едно примерно гласуване за Парламент на национално ниво, с разпределението на гласовете, изчисляването на квотите и определянето на мандатите съгласно предложението на Радетелите за Разумна Разлика. Първо привеждаме резултатите от гласуването.

Код Полит. сила За Против Зн. разлика
001 (партия) 2,328,131 2,122,568 +205,563
002 (партия) 1,850,232 2,125,384 -275,152
004 (коалиц.) 3,456,789 3,231,392 +225,397
005 (партия) 2,050,275 2,563,471 -513,196
006 (коалиц.) 1,338,993 1,003,475 +335,518
007 (партия) 3,256,771 2,384,583 +872,188
009 (партия) 2,374,856 2,429,361 -54,505
011 (коалиц.) 835,266 562,431 +272,835
102 (ИК) 125,348 168,327 -42,979
103 (ИК) 876,923 758,326 +118,597
104 (ИК) 2,321,497 2,545,395 -223,898
106 (парт.лидер) 1,274,934 983,406 +291,528
108 (партия) 564,358 321,075 +243,283
109 (ИК) 723,361 794,580 -71,219
110 (ИК) 846,903 1,045,962 -199,059
112 (парт.лидер) 2,492,942 2,856,205 -363,263
114 (партия) 345,982 321,576 +24,406
115 (ИК) 531,850 462,951 +68,899
116 (ИК) 83,842 41,952 +41,890
120 (ИК) 635,932 567,853 +68,079

Табл.1. РЕЗУЛТАТИ ОТ ГЛАСУВАНЕТО.

     След това отделяме само тези политически сили, които имат положителна разлика в гласовете, и ги подреждаме по намаляващ ред, като изчисляваме общия брой гласове (ОГ) и първоначалната квота (ПК), което е дадено в следващата таблица. Последната партия отпада от класацията, къй като гласовете за нея са по-малко от ПК, след което пресмятаме валидните гласове за участие (ВГ) и реалната квота (РК). После в колонката "Дес.Ман." са приведени мандатите като десетична дроб (с два разряда, за удобство), след това е даден реда на обхождане на дробната част, и в последната колонка е крайния брой мандати (чиято сума прави точно 100).

Код Полит. сила Глас.разл. Дес.Ман. Ред Мандати  
007 (партия) 872,188 31.79 3 31+1=32  
006 (коалиция) 335,518 12.23 10 12+0=12 ОГ=2,768,183
106 (парт.лидер) 291,528 10.63 4 10+1=11 ПК=27,681
011 (коалиция) 272,835 9.94 1 9+1=10  
108 (партия) 243,283 8.87 2 8+1=9 ДГ=2,743,777
004 (коалиция) 225,397 8.22 11 8+0=8 РК=27,437
001 (партия) 205,563 7.49 7 7+0=7  
103 (ИК) 118,597 4.32 9 4+0=4  
115 (ИК) 68,899 2.51 6 2+1=3  
120 (ИК) 68,079 2.48 8 2+0=2  
116 (ИК) 41,890 1.53 5 1+1=2  
             
114 (партия) 24,406 0.89      

Табл.2. ПОЛОЖИТЕЛНА ЛИСТА.

     Аналогични са пресмятанията и при отрицателната листа (като знака на гласовете е изпуснат). Реалната квота тук е същата като началната (т.е. никоя сила не отпада), и в два случая (кодове 112 и 104) имаме еднаква дробна част на мандатите (до 2 разряда), но реда им не е съществен защото и двете сили получават добавка. От този пример се вижда още, че някои ИК или партийни лидери може да бъдат и много мразени (толкова, че да вкарат и сумата свои хора в Антипарламента), което е по своему показателно при едни реални избори. Разбира се, примерът е измислен, но тъй като не може да се знае предварително на какви настроения ще се поддадат хората при реална ситуация, то ако не искаме ИК да превземат Парламентите, може да се наложи някакво допълнение на модела. Например да се постави условие за максимален брой мандати заемани от ИК, да речем, 3-ма души, и за всички ИК които имат повече от тази бройка да се фиксират по 3 мандата, като после се повтори процедурата за пресмятане на ВГ и РК само за останалите (които вече са по-малко от 100), пак се изчислят дробните им мандати, и аналогично се ранжират и обходят.

Код Полит. сила Глас.разл. Дес.Ман. Ред Мандати
005 (партия) 513,196 29.44 5 29+0=29  
112 (парт.лидер) 363,263 20.84 1 20+1=21 ОГ=1,743,271
002 (партия) 275,152 15.78 3 15+1=16 ПК=17,432
104 (ИК) 223,898 12.84 2 12+1=13  
110 (ИК) 199,059 11.42 6 11+0=11 ДГ=1,743,271
109 (ИК) 71,219 4.09 8 4+0=4 РК=17,432
009 (партия) 54,505 3.13 7 3+0=3  
102 (ИК) 42,979 2.47 4 2+1=3  

Табл.3. ОТРИЦАТЕЛНА ЛИСТА.

     При изборите за Съвети, очевидно, за изчисляване на квотата се дели на нужния брой хора. При изборите за Президент се проверява дали първия в списъка има съответния процент разлика (по отношение на всички гласували "за" и "против" него) за съответния тур на изборите; а при Съдиите само се вземат първите лица с положителна разлика до попълване на бройката.


           — — — — —


          МАНИФЕСТ НА ССС

          (СДРУЖЕНИЕ ЗА СИЛА И СПОРТСМЕНСТВО)

     Историята на всички общества е история на демонстрация на сила и борба за надмощие на силния над слабия! Поне от времената на Вавилон е било известно, че почти винаги е много трудно (да не кажем невъзможно) да се докаже кой е правия и кой "кривия", понеже няма обективни критерии за истинност в социалната сфера, така че абсолютната (или Божествена, ако така повече Ви харесва) истина остава най-често дълбоко скрита за човека, и каквото и положение да приемем за вярно минава време и то се оказва погрешно в светлината на новите знания, обаче и това схващане след време отново се оказва погрешно и човек просто не знае на какво да вярва, а на какво — не. Но ако не е ясно кой е правия, то винаги може да се определи кой е силния и затова от дълбока древност е било прието правилото, че прав е силния!
     Тази "формула" направо няма грешка, и затова никой и не си прави труда в съдбоносни моменти да доказва кой е правия, а само кой е силния, след което последния се приема за прав и с това въпроса е решен. Правото на силния е основен природен закон във Вселената, и единственото нещо, което човек може да направи, е да се примири с него и го приеме, като прави всичко възможно то поне да се прилага справедливо, т.е. да съществуват условия за осъществяване на честна проверка за това кой е по-силния. Силата съществува за да бъде уважавана (тя и няма друго оправдание за съществуването си) и нашата грижа е само да определим точно кой е силния, за да го слушаме и да живеем щастливо! Сдружението за Сила и Спортсменство (ССС) застъпва именно тази теза, като я издига в ранг на основоопределяща в политиката. Ако досега при управлението на всяка страна са били допускани грешки, това е било защото политиците все още не са знаели за целите и задачите на нашето Сдружение! Нека сега да поправим този пропуск.

          1. Изисквания към политиците

     От казаното до тук вече трябва да е ясно, че ние издигаме силата и честната игра направо в култ, така както е било още в Древна Гърция, когато в години на Олимпиади са били прекратявани дори военните действия, защото ако войните са били проверка само на военната сила, то в Олимпийските игри са се проверявали силите в най-различни спортове; ако при войните загубите са били огромни, то в спорта губи само една нищожна част от населението, а печелят всички, или "цял един народ", ако цитираме видния наш революционер Васил Левски! Ако прав е не правия (защото не се знае кой е той) а силния, то единствено чрез спортсменска игра (т.е. честна, справедлива, или fair play, както се казва вече и у нас), може лесно и атрактивно да се докаже неговата сила. Ако демокрацията дава зрелища и буди емоции сред народа, нейният естествен завършек е в спортсменската битка. Ако бъдещето на социалното управление е в демокрацията, то бъдещето на демокрацията е в реализацията на целите на нашето движение, или в единната спортсменизация на политиката! Щом демокрацията идва от Древна Гърция, то натам и трябва да обърнем взора си, ако искаме да я подобрим и подкрепим. Ето какви трябва да бъдат основните изсквания към политиците за да гарантираме това.

     а) Мъже и само мъже, защото така е било в древността, защото само мъже могат да водят честна игра (чувал ли е някой за женски дуели или рицарски турнири — за да защитят честта или каузата на някой мъж, може би?), защото само мъжете се гордеят със своята сила и я приемат за тяхна правота! Ние не сме против жените в политиката изобщо, но сме против жените в най-висшата политика, където трябва да се доказва правотата на едно или друго мнение и да се "коват" нови закони. Жената си има своето място в живота, разбира се, но мъжа е този, който трябва да ù дава тон, а не обратното, иначе излиза, че "слагаме каруцата преди коня", според англичаните, и тогава държавната колесница не върви както трябва. Прочее, кесаревото кесарю и мъжкото на мъжа!

     б) Възраст от 20 до 45 години, защото това са достатъчно широки граници за активна спортна дейност и е нереално да се предполага, че един 55 годишен мъж ще вземе да излезе по-силен от 25 годишния в каквато и да е спортна дисциплина, и, следователно, за такива политици няма място в управлението на страната! Това може и да е жестоко към редица заслужили държавни мъже, но в спорта (и политиката) печели по-силния, това не е място за почетни жестове, така че на такива хора не им остава нищо друго освен да гледат отстрани и да се радват на младото поколение.

     в) Спортсмени, или честни играчи, в смисъл, че те не трябва да имат някакви забрани за нечестна игра (което е въпрос на законово уреждане), а ако са имали подобни провинения, то трябва да е изтекло законно определеното време на забрана за участие в управлението на страната — това трябва да бъде нещо като "свидетелство за честна игра", което да се издава от специално определени държавни инстанции. Основното, макар и неконкретизирано точно от закона изискване, си остава необходимостта от някакво доказателство за активна спортна дейност: разни звания като Майстор на Спорта, национални, световни и олимпийски рекорди, медали, купи и свидетелства от редица спортни състезания. Не всеки спортист може да стане политик (това не е достижимо, защото ние сме за масов спорт, а в политиката не трябват толкова много хора), но всеки политик трябва да бъде спортист, и при това известен!

     Така, а доколкото в светлината на основополагащите принципи на нашето Сдружение някои от съществуващите демократични инстанции се изпълват с ново съдържание, ние предлагаме и нови, по-удачни за целта названия, а именно: Олимпиамент, вместо Парламента и Локалмент, вместо местните Съвети. И наистина, както в древността Олимп е било мястото, където са седели боговете, така и днес в Олимпиамента трябва да се решават съдбините на страната, а въпросите от компетенцията на локалните органи за управление — в Локалмента. Като събирателно название на тези два вида органи ние предлагаме най-естественото — Спортаменти, защото това са все места, където функционират видни спортисти. И обърнете внимание, че тази мнемоника не само отразява тяхната нова същност, а и отрича старата им, която идва от parlare (или "говоря", на италиански), докато ние от ССС си поставяме амбицията в новите органи на управление, не да се говори, а да се върши работа! Как по-конкретно ще става това ще разясним в следващата точка.

          2. Дейност на Спортаментите

     2.1. Спорове и дебати

     Не можем да си представим каквото и да било управление без спорове от един или друг характер, защото истината изкристализира само в резултат на сблъсъка между различни виждания, но ние не считаме, че тези спорове трябва да бъдат само някакви словесни еквилибристики или ухапвания (за сведение на читателите латинската дума discussion или "дискусия" е получена от "дис"+ "кус" и означава просто ръзкъсване на проблема на хапки или късове). Къде-къде по-достойно за една висока трибуна е да се дебатира, или да се водят битки (баталии), в които правотата да се доказва, чрез победата на по-силната страна в условия на честна игра. Щом някой има свое (или колективно) виждане по въпроса, което се отличава от виждането на друга някоя страна, и щом е готов да спори, че то е правилното, нека го защити в двубой!
     Та нали така се е процедирало векове наред и затова са били измислени дуелите или просто битките между противниците (отново още от древни времена), че и войните като крайно средство. Може ли да се вярва на някой оратор повече, отколкото на мъж, който е готов да се бие (и дори да жертва живота си) за да защити становището си? Но ние не сме жестоки и не искаме човешки жертви (когато те могат да се избегнат)! Лошото на дуелите от миналите векове не са били самите дуели, а техния смъртен изход, но като се вземат съответните мерки за безопасност (както е във всички съвременни спортове), остава само възможността за проверка на правотата и убедеността на политика. Това е нашето становище и то, очевидно, е правилно, като изпитано във вековете човешка история. Дори етимологично погледнато думата "спор" е тясно свързана с думата "спорт", което ще рече, че хората отдавна са били подсъзнателно на ясно, че всички спорове трябва да се решават чрез спортове! По-долу предлагаме конкретната процедура.
     Когато лицето X обиди лицето Y и не пожелае да му се извини (т.е. това не е станало случайно), то лицето Y има правото и моралното задължение да го извика на двубой, като ако го направи, то X пък избира в какъв спорт ще се състезават. Всичко е просто и ясно, като остава само да се уточнят и узаконят някои подробности. Преди всичко трябва да се изработи точен списък на спортните дисциплини, по които може да се провеждат такива дуели в Спортаментите, като те трябва да бъдат зрелищни и убедителни, т.е. да е ясно кой е победителя, а не това да става чрез усредняване на спорни мнения на членове на твърде професионално жури. Ние само ще споменем, че художествената гимнастика, например, не може да има място тук (а тя, освен това, е и женски спорт); различните акробатични упражнения на спортни уреди също не са подходящи; за шахмата изобщо не можем да говорим, защото той не проверява силата, а интелекта, но в коя държава управлява интелекта (?) — риторичен въпрос, защото ако такава държава съществуваше, значи скоро там хората щяха да започнат да бъдат командувани от компютрите, а нас, лично, такава перспектива хич не ни устройва; алпинизма, скоковете с парашут, делтапланеризма и парапланеризма, пещерното дело, ски скоковете от трамплин, и прочее, също отпадат. Що се касае до колективните спортове, то те могат да бъдат прилагани само при колективни спорове или при официални празници и други особени случаи.
     Остават, обаче, огромно разнообразие от подходящи батални спортове, като различни видове борба, бокс, фехтовка (където победа по точки би трябвало да се изключи), някои рицарски битки, може би, и пр., а също така и различни "надигравания", като вдигане на тежести, мятане на копия, гюллета и други, надбягвания, надплувания, надскачания, конни състезания, мотоциклетни гонки и прочее "над-", за всеки от които спортове трябва да има специални регламенти за победа (или спепен на надмощие), които да изключват равния резултат като изход, тъй като в политиката и спорта се търси само победата! При това Спортаментите, разбира се, ще трябва да разполагат с редица зали, намиращи се най-често по стадионите, и със самите стадиони също, но това са лесно реализуеми формалности, като на първо време, може да се използват съществуващите спортни съоръжения.
     Следващият въпрос за законово уреждане е създаването на специални Комисии към Спортаментите като аналог на съдийската институция в спортните игри, които ние предлагаме да се наричат Комисии по Спортсменска Етика (КСЕ). Тези комисии трябва да имат определени права и задължения и само чрез заявка към тях трябва да се санкционират и планират всички политически спорове, които след това трябва да бъдат официално регистрирани и запазвани в архивите. Никой политик няма право дори да удари един шамар на свой противник, освен чрез специално определена за целта бяла копринена ръкавица, която той е длъжен да носи винаги на работа (на заседанията на Спортаментите, или при официалните двубои), втъкната в малкото джобче на сакото му вместо кърпичка! Всички обиди и предизвикателства трябва да бъдат нанасяни стилно, а не чрез обидни думи (както е в съществуващите Парламенти), иначе КСЕ може да глобява лицето със суми от порядъка на 1/10 до 1/2 от месечната му заплата. При по тежки случаи на нарушения тези Комисии трябва да могат да налагат и временно изключване (до три месеца) от Спортамента с лишаване от заплата за периода, като при повторно налагане на същото наказание лицето да се изключва постоянно и да му се вписва забрана за участие до четири години в управлението на страната.
     Ако не може съвсем да се избегне употребата на политически квалификации като: "шарлатанин", "мошеник", "продажник", "некадърник", и прочее, то трябва поне да се даде възможност на всяка политическа сила да отхвърли (или потвърди) подобни прозвища чрез честен двубой, като ако обидата не е персонална а партийна, могат да се използват и груповите спортове, като футбол, баскетбол, волейбол, водна топка, и пр., без да забравяме един особено подходящ, но непопулярен у нас мъжки спорт като ръгбито.
     Нещо повече, тъй като някои политически разногласия могат да предизвикват вечни спорове (като, например, въпроса: какво да направиш, ако децата ти искат мляко а пък ти си нямаш крава: дали само да гледаш; или да се наемеш да я подоиш и ти, макар и да не е твоя; или да запретнеш ръкави и след десетина години труд да спестиш пари за кравица, и, макар още и да нямаш пари за фураж, да увеличиш шансовете за закупуване на своя крава, та ако не децата ти, то поне внуците ти да пият мляко колкото си искат; или пък въобще да се откажеш от мечтата за кравата, а да си харчиш парите за да купуваш по малко мляко, от тези дето си имат крава и те дерат колкото си искат за разреденото им мляко, и пр.) — та, ако има такива вечни спорове, то трябва да има и някакви ограничения за броя на битките, които могат да се водят в Олимпиамента по въпросите.
     Ние от ССС предлагаме да има следните ограничения за обиди към дадено лице или политическа сила в рамките на един мандат: само една битка с дадено оръжие (т.е. в даден спорт) по даден въпрос; и до три битки по един и същ въпрос но в различни спортове (а дали той е един и същ, независимо от различните начини на поставянето му, се определя от КСЕ), като при две спечелени от едната страна битки трета не се води. В същото време, обаче, ако спора вече е приключен с решение от предишни двубои, трябва да се налагат съответни глоби за ново предизвикателство; но при всеки нов мандат, разбира се, въпросът може да се повдига наново. Локалментите разискват само въпроси от локално значение и нямат право да спорят по глобални такива (например, за кравата).
     И така: джентълменски двубои по всички въпроси, спортни битки и защищаване честта на личности или политически сили по всяко време докато не се изчерпа разумния лимит на споровете — това е правилното и обективно решение на ССС! Но обърнете внимание, че ние никъде не изискваме двубоите да стават лично от оскърбените или оскърбяващи личности, това е въпрос на чест и решение за всяка от страните. Предполага се, че избиращата страна ще предпочете спорта, в който е силна, но никой не може да изисква другата страна да участвува лично в двубоя, тя може да излъчи и друг човек за свой защитник — защото: какъв интерес имат избирателите да гледат, да речем, борба свободен стил между световен шампион по тази борба, от една страна, и жокей, или боксьор категория "перо", или дори олимпийски първенец, но по плуване или бягане на 100 метра, от друга? Народът може да иска зрелища, но истински зрелища, не циркаджийски истории! Така че всеки може да играе вместо всеки, когато иска да защити честта или веруюто на свой съмишленик, само трябва да заяви това предварително пред съответната КСЕ. Възможно е, също, оскърбяващата страна да избере специално спорта на оскърбеното лице, за да го предизвика да се бие лично, но пък самото оскърбяващо лице може да реши да не участвува лично, а чрез свой застъпник. Освен това, независимо от съответните арбитри в лицето на КСЕ, всяка страна може да си има и свои секунданти, но те нямат решаващ глас.
     Що се касае до самия повод за битката (защото хората все търсят повод за да оправдаят с нещо неприязънта си към други лица или чужди идеи), нека укажем, че за препоръчване е изобщо да не се търси повод, поне за лични двубои, а да се използува копринената ръкавица за едно леко потупване с нея по носа на противника на публично място — било то на някое състезание, било в кулоарите или бюфета, било по време на заседание, но във всеки случай в официална служебна обстановка, отколкото да се отправят недоказуеми словесни обвинения, недостойни за видни държавни мъже! Дори и когато обвиненията могат да бъдат съдебно доказани, ние предпочитаме правото на силата, пред силата на правото (най-малкото защото ако нямаше сила, то нямаше да има и какво да узаконява правото). Е, разбира се, всички двубои без повод се считат за един тип и, следователно, не може да се води повече от една битка по въпроса, но пък "всеки със всеки" е доста голямо число, така че няма опасност на народа да му стане някога скучно.

     2.2. Приемане на закони

     Доколкото основната дейност на Олимпиамента, все пак, е приемането на закони, то ние сме длъжни да изложим нашето виждане и по този въпрос, защото съществуващата (по целия свят) процедура на гласуване е, ей Богу, не само незадоволителна, ами направо погрешна! Тя дава лошо решение, защото избора само от три варианта е силно ограничен (представете си ако в училище се пишеха само три вида бележки на учениците, а именно: "знае", "не знае" и "не знам дали знае", без каквато и да била възможност да се прецени степента на знание — тук полезността на закона), но тя дава и грешно решение, защото това, което трябва да се разбере при гласуването е каква е силата, която стои зад решението, а не бройката на хората, т.е. какво е качеството, а не количеството!
     С други думи, тук трябва някакво плавно решение и то такова, което да оценява силата и волята на спортистите. Нашето предложение удовлетворява тези изисквания и освен това е значително по зрелищно от обикновеното гласуване. Това чисто спортсменско решение е ... тегленето на въже! Предоставяме на всеки да размисли и се убеди сам в неговите предимства. Разбира се, можем по старому да говорим за гласуване вместо за "изтегляне" на решението, при все че и двата израза са допустими. А пък ако при някои уморителни гласувания (особено, ако има редица поправки и допълнения, за всяка от които се извършва отделно теглене) се наложат временни прекъсвания на заседанията за подкрепяне на политиците, то това си е напълно в реда на нещата, защото силния дух обитава в силното (и добре нахранено) тяло. За народа, обаче, винаги остава с нищо незаменимото зрелище на този вид гласуване — атмосферата на борбата и силата!

          3. Избори

     ССС не налага други промени в съществуващите избори за Олимпиамент, Локалмент и Президент, освен указаните в т.1. изисквания към всички висши политици, а именно: да са мъже между 20 и 45 години и да нямат в момента някаква забрана за нечестна игра, като при това могат да представят убедителни доказателства за активна спортна дейност. Формалното преименуване на тези институции беше обяснено по-рано. Ние считаме, че всички избори трябва да бъдат преки и всенародни, доколкото това лежи в основите на истинската демокрация. Нека укажем също, че самата предизборна агитация в случая ще бъде значително облекчена поради широката известност на кандидатите, което ще спести доста средства от бюджета на страната.
     Нещо повече, с оглед на повече емоции за народа може да има редица извънредни предизборни спортни състезания, събраните средства от които ще отиват за издръжка (а може би и самоиздръжка) на Спортаментите. Вместо предизборни митинги, на които народа да слуша разни речи и да вика "У-ууу" или "У-раа" (според предпочитанията на всеки*), ние предлагаме силно емоционални спортни състезания, които, освен като триумф на силата и спортсменството, ще дадат и добра политическа ориентация за вижданията на спортистите (така или иначе, кумири за мнозина мъже и съкровени желания за редица жени) и ще помогнат на обикновения човек да направи своя избор по един приятен за него начин. Чрез проникване на спорта в политиката ние ще направим и самите избори едно спортно състезание, в което побеждава по-силния и по-смелия — не този, който обещава повече, а този, който дава повече (положителни емоции) на народа; не този, който мисли за своята лична изгода и облагодетелстване, а за идеалите на чистия спорт и е стимулиран само от желанието за победа. Това, разбира се, не пречи на политиците да печелят актив (и други облаги) от тези спортни битки, но нали затова съществуват наградите в спорта — за да поощряват и отличават най-добрите!

      [ * Изглежда, че в това и се състоеше основната разлика между нашите две водещи политически сили в първото десетилетие на демокрацията: БСП-то или партията на бившите комунисти, наричащи се вече социалисти, и казващи "мили хора" като модификация на старото "ура" (за Партията, Правителството, и т.н.), от една страна, и СДС-то или Союза на Демократичните Сили (считащи, че други демократи освен тях просто няма), обичащи да викат "у-уу" и "долу" и да са "анти" на всичко. ]

     Специално при изборите за Президент трябва да се тегли първоначално жребий за спортната дисциплина, в която ще се състезават кандидатите за предстоящите избори, както и за категорията им (някоя от по-тежките, разбира се). При един удачен регламент за наистина мъжки спортове като: борба (свободна, класическа, източни), бокс, вдигане на тежести, и други, може да се очакват много интересни предизборни битки ангажиращи вниманието на цялото население към политическата арена. Единствено при това положение нашият Президент ще седи като Зевс-гръмовержец на трона си и ще бъде слушан и уважаван от всички, което неизбежно ще окаже своето благотворно влияние върху демократичното развитие на страната ни.

          4. Заключителни бележки

     Нека в заключение обърнем внимание на това, как здравия фундамент на силата и спорстменството в политиката поставя лесно всичко на местата си и разрешава сумата нерешени проблеми, като например: за некоректните спорове, тъй като най-убедителната защита на неубедителни позиции е само борбата за тяхното отстояване; за неразумната пристрастност към идеи, чията вярност никой не може да докаже, а и да го направи, след определено време, все едно, ще се окаже, че е сгрешил; за предимствата на смелите и динамични позиции на силата и младостта, а не на опита на старото поколение, защото ако разчитахме само на опита и мъдростта, досега да си живеехме още в пещерите; за правилното гласуване чрез силата и убедеността на Народните Представители при теглене на въжето, а не чрез просто преброяване на гласовете, които всички се считат за равни; за култа към спорта и спортсменството, като един от начините за подобряване на нашия живот; и най-сетне, ако ще да е само заради съчетаване на полезното за страната с приятното за народа!
     Но най-важното е, че ние не добавяме нови минуси към демократичната идея, защото ако за управлението на страната не е нужен някакъв ценз (понеже такъв и не се изисква), то значи нашите изисквания за сила и спортсменство не могат да влошат управленческите механизми! Няма никакви съображения, поради които един известен спортист трябва да се окаже по-лош съдник за доброто или злото (което е работата на Народните Представители), от някой ограничен в своята тясна област юрист, или лекар, или икономист, инженер, и прочее, но има голяма убедителност в аргумента за силата, а още по-голяма — в честната игра — и въпреки това такова изискване не съществува в никой Парламент! Само ССС намира правилния ценз за политика, както и правилното място за спортиста, защото и единия и другия живеят за лична изява и за да доставят емоции на народа! Ами, в такъв случай: нека емоциите са повече и по-красиви!

     Ако политиката има за цел да направи нашето общество по-добро, то спорта има целта да направи нашето тяло по-добро. Отдавна човечеството е стигнало до истината, че здрав дух може да обитава само в здраво тяло, от дълго време то е на ясно, че здраво общество може да има само при здрави управленчески институции, но за първи път ние от ССС стигнахме до извода как да постигнем това! При това ние не търсихме нещо ново, а просто гледахме както трябва в човешката история, като взехме най-доброто от нея и го въплътихме в демокрацията. По този начин ние създадохме една по-добра, или една нова демокрация!

     Чрез ССС към подходяща селекция на държавните мъже и подобряване на техния облик!

     Към истински политически битки и двубои само чрез Сдружението за Сила и Спортсменство!

     Подкрепете силата, подкрепете спортсменството, подкрепете ССС!


           — — — — —


 


Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/

Рейтинг@Mail.ru