Л Ю Б О П И Т Н И    М А Н И Ф Е С Т И



          (ПОЛИТИСТИКА)




          Христо МИРСКИ,    София,   2000




           — — — — —


           СЪДЪРЖАНИЕ


     Предговор
     Манифест на ДДД
     Приложение към ДДД
     Манифест на ЕЕЕ

     Манифест на ЗЗЗ
     Приложение към ЗЗЗ
     Манифест на ИИИ
     Манифест на ККК

     Манифест на ННН
     Манифест на ППП
     Приложение към ППП

     Манифест на РРР
     Приложение към РРР
     Манифест на ССС

     Манифест на ТТТ
     Манифест на ФФФ
     Манифест на ЦЦЦ
     Приложение към ЦЦЦ

     Следговор
     Добавка: УРА, възможно ли е?


           — — — — —


           ЧАСТ ТРЕТА




          МАНИФЕСТ НА ННН

          (НАСТЪПЛЕНИЕ НА НОВАТА НОМЕНКЛАТУРА)

     Историята на всички общества е история на борба за власт между обикновени хора и (Бого-) избрани, между патриции и плебеи, между народ и аристокрация! Това е така, защото, от една страна, управлението не е проста работа и не може да се извършва от некомпетентни и неподготвени за целта хора, но пък, от друга страна, колкото по-ограничен е човек, толкова по-малко той разбира това и толкова повече си мисли, че всичко знае и иска да има пръст в управлението (разбира се, за "да оплеска" нещата накрая). Аристокрацията има същественото предимство на хора израсли в културна среда и получили добро възпитание от най-ранна детска възраст, хора, за които смело може да се каже, че са всмукали добрите обноски още с майчиното си мляко. Фактът, че те, като правило, не са обременени от необходимостта да изкарват насъщния си с непривлекателен труд, както останалата част от населението, им дава възможност да живеят за свое лично удоволствие и творческа изява, защото личностната изява е и най-голямото удоволствие за богатите духом! В същото време аристократите нямат нужда да правят кариера на всяка цена, за да намерят своето място под слънцето, както това е необходимо за "плебеите"; те си имат добро място още по рождение и когато заемат важни постове в йерархията на управлението не им остава нищо друго освен да си вършат работата както трябва (защото нищо и не ги принуждава да я вършат, освен тяхната собствена съвест).
     Казано по друг начин, практическото отсъствие на користни подбуди в управлението прави аристократа идеалния управител, а колкото по-осигурен е един управник, колкото по-малка е за него опасността да "изтърве кокала" и всички свързани с това привилегии, толкова по-незаинтересован е той от властта и по-кадърно е неговото управление! В тази връзка е полезно да припомним битуващото сред народа схващане, че умния човек, когато е обсаден от ята комари, изобщо не ги гони, защото тези, които вече са се насмукали достатъчно го пазят от новите и гладни пълчища. Наред с това не бива да забравяме и положението, че аристократа отрано знае какво ще е неговото място в управлението и получава съответното профилирано обучение, така че той е подготвен за дейността, която ще извършва, докато плебея-управник, най-често няма никакво мениджерско образование, както казваме днес.
     Впрочем, всичко това е било известно на хората от дълбока древност и се е прилагало в социалното управление далеч преди появата на демокрацията, както и продължава да се прилага в почти половината свят векове след нейното масово разпространение. Небезизвестната тоталитарна номенклатура беше поредния опит за реализация на гореизброените плюсове на предварително определените управници. Основният недостатък на този метод е факта, че народа трябва по някакъв начин да бъде накаран да слуша аристокрацията, като начините за това са най-често само два: или чрез принуда, или чрез заблуда! Ако трябва да се измисли някаква абсолютно невероятна лъжа, която да постигне целта за безропотно подчинение на масите (като това, че аристокрацията има синя кръв вместо червена, както всички останали, или че сам Господ-Бог си е направил труда да ги избере за управници и това трябва да се предава от баща на първороден син и от него на неговия син и т.н. до края на света) — всяко средство е добро, щом постига резултата. Това което е лошо в случай е само, че тази цел не винаги се реализира. Но нека анализираме по-подробно ситуацията, за да видим какво, все пак, липсва на добрата идея, което пречи при повсеместната ù реализация, като по този начин формулираме

          1. Идеята за Нова Номенклатура.

     Ако човекът от народа бе достатъчно честен със себе си (което, за съжаление, твърде рядко се случва) той трябваше да си признае, че единствената причина, поради която аристокрацията не му харесва особено, е факта, че той самия не е от нея! И не само, че не е аристократ, ами и няма как да стане, след като не се е родил такъв (вярно е, че има някои изключения, но те са толкова редки, че само потвърждават правилото), а в същото време хората се стремят най-силно към това, което е най-трудно достижимо за тях и не желаят да се примирят с невъзможността да влязат в списъка на избраните. Този стремеж, по принцин, е нещо хубаво, защото дава възможност за мобилизация на силите в нужната посока, но в нашия случай това неосъществимо желание просто пречи за успешното управление на масите.
     Хубавото на аристокрацията е социалната среда, в която тя расте и се възпитава, нейната материална осигуреност и желанието ù да направи нещо полезно за другите (защото нищо друго и не ù остава), докато лошото е ... нейната наследственост, която дразни очите на "плебоса", и именно осъзнаването и разграничаването на тези моменти образуват гръбнака на идеята за Нова Номенклатура! Ако намерим начин да "убием" наследствеността, като запазим привилегироваността на една група хора още от рождението им, ще получим само плюсове без минуси, защото считаме за известно (и многократно проверявано), че гениалните способности, в каквато и да било област, не се предават по наследство (нещо което много пречи на потомците на известните личности, защото предшествениците им ги засенчват през целия им живот). Ала възможна ли е аристокрация без наследственост, или това е само една химера? Категорично да — отговаряме ние от Настъплението на Новата Номенклатура (ННН) на първия въпрос, защото разсъждаваме научно и обосновано. Да, разбира се — казваме ние, защото сме реалисти и демократи — а ако други преди нас не са съзряли простото решение, то това е само защото те не са търсили там където трябва!
     Но ако принадлежността към Новата Номенклатура няма да се предава по наследство, тогава как ще се предава тя? Отговорът е действително очевиден — чрез някакъв избор, който няма резон да бъде селекциониращ по зададени критерии, тъй като не е ясно какви трябва да са те, нито пък е възможно да се вземе правилно решение още в детската възраст на избранника (защото жизнената среда трябва да се определя доста отрано)! Тогава не ни остава нищо друго освен да приложим единствено правилния, в обстановка на неточна информация, избор — случайния избор, масово използуван и от самата природа (или Бога, ако предпочитате това понятие). Само случайността може да демократизира идеята за аристокрацията и да я направи привлекателна за народа! Само случайността може да даде шанс на всеки да бъде от (Бого-) избраните, както и да успокои и убеди масите в справедливостта на избора! Само случайността може, хем да направи "вълка сит", хем да остави "агнето цяло", а каква трябва да е точната процедура ще видим в следващата точка за

          2. Избор на Новата Номенклатура.

     Такъв избор трябва да се провежда всяка година, за да бъде той наистина демократичен и всяко едно дете да има равен шанс да влезе в кръга на избраните. Първото нещо, което трябва да се уточни, е бройката с която да нараства Новата Номенклатура (НН) годишно и приемайки, че основната сфера на нейната дейност ще бъде Парламента, ние предлагаме прираста за един парламентарен мандат да бъде между единичната и двукратна численост на Парламента. При условие, че по регламент изборите стават през четири години, това ще даде годишен прираст на НН от 1/4 до 1/2 от броя на хората в Парламента. Тези цифри ще бъдат допълнително обосновани в хода на изложението, като засега е достатъчно да кажем, че първоначално, докато не се натрупа достатъчно възрастна и работоспособна Нова Номенклатура, ще се придържаме към по-високата бройка, което пък при 200 души Парламент прави точно по сто души годишно.
     Следващото нещо е да уточним възрастта на избранниците и ние се спираме на навършени две години, а поради ежегодността на изборите приемаме за улеснение, че става дума за деца, родени по всяко време на календарната година, която е била три години преди текущата. По-конкретно предлагаме това да става в най-тържествена обстановка на групи от по десет души веднъж седмично, например в събота вечер, започвайки от първата седмица на февруари като се теглят три групи числа, а именно: месец на раждане (като в изборната сфера се зареждат три групи от по 12 числа, за да не се върти тя почти празна), ден на раждане (слагат се 31 числа в сферата) и една група от три цифри — предпоследните от ЕГН, които трябва да идентифицират еднозначно лицето — които се теглят цифра по цифра и с връщане (пак при заредени три пакета цифри от 0 до 9). Годината на раждане се подразбира, защото е една и съща. Тъй като целта е да се избере реално и живо в момента дете, може да се наложи определена група числа да се тегли повторно, като изтеглените до момента числа, които са реални се запазват, а се теглят наново само тези, които не могат да бъдат удовлетворени (например: за 29 февруари при невисокосна година са тегли повторно само деня, но месеца се запазва; или пък изтеглените цифри от последната група не съответствуват на живо лице, или просто дават много голям номер, а за деня няма толкова родени деца — тогава се теглят отново само последните три цифри). При това, ако такава проверка по различни причини не може да бъде извършена в реално време, или пък бъде допусната някаква грешка, изборът се довършва в следващия пореден ден.
     Това ще бъде едно изключително атрактивно мероприятие и ще се следи най-живо от цялата нация с интерес, може би, по-голям от финал на световно първенство по футбол (да не говорим за теглене на тираж на тотализатор или лотария), защото за пръв път в човешката история хората ще се намесят активно в "божиите" работи. Това, обаче, ще бъде една игра без загуби, за разлика от всички други тиражи, където човек трябва да си плати поне билетчето — тук всеки живороден гражданин вече е получил своето "билетче" и остава само да се провери дали то е печелившо, което ще го направи аристократ от нов тип (като ще промени из основи и живота на неговите родители), или е като на всички останали простосмъртни. Важно е да се разбере, че Новата Номенклатура се избира от най-ранна младенческа възраст, без разлика на пол, етническа принадлежност, вероизповедание, материално благосъстояние, и прочее, и е такава до края на своя живот, но само до тогава, като нищо не се предава по наследство на потомството на новите аристократи. Само по този начин достъпът до аристокрацията остава открит за всеки гражданин, като разширява основните демократични права с още едно — правото на всеки да стане аристократ! Но обърнете внимание, че това право не е свързано с никакви задължения за новоизбрания и той може да прави политическа кариера, ако желае, но може да прави и каквото си иска (като си запазва и правото да не прави нищо, ако към това по го тегли сърцето). Преди това, обаче, всеки представител на НН трябва първо да порасне и да се изучи, затова в следващата точка ще се спрем на

          3. Възпитанието и израстването на Новата Номенклатура.

     До средата на април (а може би и по-бързо) изборите на новото поколение НН ще бъдат вече завършени и към средата на годината — ние предлагаме от 1 юли — щастливите избранници ще могат да постъпят в определените за целта специални номенклатурни възпитателни учреждения. Тъй като най-напред децата са доста малки то до края на годината, в която те навършат шест години (т.е. още четири години) един от техните родители или настойници има правото да живее заедно с детето си, а след това обучението се провежда на базата на седмичен пансионат. Цялостната издръжка на аристократа (и придружаващия го родител, докато той има това право) се поема от тези заведения и, естествено, неговото отглеждане трябва да бъде, наистина, на световно ниво: с малки групи от максимум дванадесет ученика; индивидуални уроци навсякъде, където това се налага, дори обучение в чуждестранни учебни заведения при нужда; най-съвременна материална база; безплатни, не само храна и лекарства, но и учебници и учебни помагала, спортни съоръжения, международни комуникативни връзки, транспорт и екскурзии по целия свят и всичко, което и най-богатия родител не би пожалил за детето си.
     Независимо от гореизложеното, до навършване на възраст за официално приобщаване към Новата Номенклатура, което предлагаме да става на 21 години, всеки избранник ще получава още и по една минимална работна заплата (МРЗ), като до навършване на паспортна възраст сумата се изплаща на родителите му, а след това лично на него/нея. С течение на годините тази материална издръжка няма да престава приживе и дори ще нараства още. Тъй като всяка аристократична система има своята йерархия то и НН трябва да има някакви нива на деление и (докато в бъдеще самите аристократи не решат нещо по-добро) ние предлагаме работното название нюаристи от трети до първи ранг (което звучи достатъчно добре на всички западни езици). По конкретно: до 21 години ще говорим за бъдещи нюаристи и те ще се осигуряват само с една МРЗ; след официалното обявяване на младите нюаристи от трети ранг тяхната осигуровка нараства на 2 МРЗ; после, при достигане на втори ранг, те получават по 3 МРЗ; а при първи ранг — 4 МРЗ. При какви условия и кога ще става повишението по аристократичната стълбичка (както и дали ще има някои промени в изложените цифри) ще решат самите нюаристи, като засега ние предлагаме първото повишение до втори ранг да става не по-рано от 40 годишна възраст и при поне 10 години стаж в демократичните органи на управление, а за първи ранг — поне 55 навършени години и 20 години стаж в тези органи, като може да фигурира и клаузата "за особени заслуги". Това което трябва да се фиксира отсега са само границите и ние определяме за долна граница 2 МРЗ (1 за бъдещите) и за горна — 5 МРЗ, които никога не бива да се надхвърлят. Нека подчертаем, че това е един вид пенсия за всеки нюарист между 1 и 5 МРЗ, но не лимитира доходите им!
     И така, прави се всичко възможно на новите аристократи да бъдат спестени всякакви грижи за прехрана, прилично жилище, служебна кариера или уважението на околните към тях, като се предполага, че оставени да правят това, което искат, те ще правят това, което най-добре им се отдава! След завършване на тяхното образование, обаче, никой не изисква от тях какъвто и да е обществено полезен труд и те могат да водят живота на всички аристократи по света. Някои могат да станат учени, други спортисти, трети ловци или изследователи; може да има и занаятчии, ако това им иде отръки, или пък лекари, космонавти, бизнесмени, естрадни певци, и прочее. Разбира се, може да се предполага, че около 1/4 от тях ще се отдадат на обществена дейност (поне над определена възраст), ако не за друго, то защото, така или иначе, те са вечно пред очите на хората като част от хайлайфа, затова в следващата точка ще разгледаме какво ще бъде

          4. Участието на нюаристите в управлението на страната.

     Тъй като ние от ННН считаме, че нюаристите трябва да бъдат част от органите на управление, то предлагаме, вместо да се формират отделни камери или специални институции и след това да се определя как те ще взаимодействуват със съществуващите, да има просто заделена квота за Новата Номенклатура във всеки от ръководните органи, а именно: местните Съвети, Парламента и съдебните органи, и тази квота да е винаги 1/3 от общия брой (с точност до закръгляването)! Тази бройка, обаче, трябва да се разбира като максимална, като НН обявява до един месец преди съответните избори колко точно места се заемат от номенклатурата, и ако тя не успее да запълни цялата си квота то останалите бройки се добавят към избираните по общоприетия демократичен начин. Важното е, че повече от своята квота НН не може да заема по номенклатурен начин, но никой не пречи на който и да било нюарист да бъде избиран и като представител на някоя политическа сила по стандартния демократичен начин, защото няма никакви основания да считаме принадлежността към НН за някакво лишаване от общите граждански права. При изборите за Президент, разбира се, не може да поставим квота и затова предлагаме НН да участвува в тях като обикновена политическа сила и представи своя двойка кандидати.
     За разлика от повечето демократични институции, обаче, ние не страдаме от мания за популизъм и, след като за заеманите постове не се изисква никакво специално (демократично, може би?) образование, считаме че трябва да има поне някакви разумни възрастови ограничения като гаранция за натрупан житейски опит, защото управлението, все пак, не е като спорта, науката, или репродуктивната (сиреч, размножителна) дейност, където върховите постижения се постигат най-често преди достигане средата на човешкия жизнен път (т.е. до към 35 - 40 години), а тъкмо обратното! Затова ние изскваме като допълнително условие за заемане на номенклатурните места и следните възрастови (долна и горна) граници: от 30 до 50 години — за местните Съвети; от 40 до 60 години — за Парламента и изборните Съдии, и от 50 до 70 години — за Президента (също Главния Прокурор и някои други възлови постове). Това са достатъчно широки диапазони за кариера във всеки от изброените органи на управление, които предполагат естествена приемственост в длъжностите и в същото време, препятствайки политическата дейност преди 30 годишна възраст, дават възможност на всеки нюарист, ако има съответните способности, да се изяви в някаква друга конкретна дейност (такава, за която се изисква образование), и едва когато не намери такава област, или вече достигне своя таван в избраната преди това, или пък натрупа достатъчно опит и осъзнае, че социалното управление е неговото призвание, или когато, най-сетне, с достигането на средната възраст и постепенното му охлаждане към необмислени младежки постъпки, постигне и един среден (за народа си) мироглед и разбиране за живота, едва тогава да се обърне към политиката.
     След излагането на точните квоти и възрастови граници вече е време да визираме отново темповете на пораждане на Новата Номенклатура, които приехме да бъдат между 1/4 и 1/2 от Парламента годишно. И така, ако вземем едно средно положение от 1/3 и припомним, че и квотата на НН е 1/3 от Парламента, ще получим, че всяка година ще имаме възпроизводство на четиригодишната квота, но ако приемем, че само около 1/4 от нюаристите ще се заемат с политика на посочените възрасти, ще успяваме за един мандат да наберем точно необходимата бройка. Ако след това приемем, че аристократите (както и другите Народни Представители) ще остават средно по 2-3 мандата, ще стигнем до едно дву- до три- кратно покритие, което (според нас) е идеалната конкуренция. Нека напомним, че в страните с класическа аристокрация не повече от (навярно) 1/10 от аристократите се заемат с политика, но в нашия случай на специално формирана такава прослойка от населението можем да очакваме този процент да нарасне. Във всеки случай възпроизводството на НН (в указаните граници) ще бъде в ръцете на самата номенклатура, нещо което при традиционната аристокрация засега никъде не е постигано (а и е доста трудно, да не кажем невъзможно, да бъде постигнато).

          5. Издръжка на апарата на Новата Номенклатура

     Финансирането на новата за страната ни институция трябва да стане чрез създаване на една Фондация "Нова Номенклатура", която ще се попълва първоначално (и при нужда) от Държавния Бюджет, от редица благотворителни организации и частни лица (можем да бъдем сигурни, че такива ще се намерят), както и от самите нюаристи. Тъй като всеки член на новата номенклатура няма възможност да предаде някакво свое имение или предприятие на бъдещи номенклатурни наследници по родова линия, не му остава нищо друго освен да предава своето наследство на тази Фондация. Тук не става въпрос за дребно имущество, вещи и лично жилище, които остават на семейството му съгласно съществуващите в страната закони, а за действителни реални ценности, които един аристократ може да натрупа за годините на своята (предположително) високо-платена дейност. Във всеки случай ние предлагаме като част от моралния кодекс на нюаристите да фигурира и завещаване на всяка по-значителна собственост на самата институция, на която, всъщност, той я и дължи (наред с късмета си, разбира се). Освен това, всеки доход надхвърлящ една граница от, да речем, 10 МРЗ (няма никакви законови ограничения до колко може да печели такъв човек месечно, а само до колко да бъде неговата аристократична пенсия) предлагаме да бъдат превеждани доброволно от него на Фондацията, с оглед постигане на пълната ù самоиздръжка след време.
     Преди, обаче, Фондацията да натрупа достатъчно средства, за нея трябва да бъдат заделени помещения за обучение, средства за спортуване, почивка, транспорт, и прочее и прочее, които няма как "да паднат от небето". Но дори и в най-неизгодния за народа случай (ако всичко се стовари на неговия гръб), при положение, че годишно за нашата страна се избират само 100 бъдеши нюаристи, чак след 50 години ще може да се очаква техния брой да нарасне до 5,000 души, така че даже и да не се премине дотогава към пълна самоиздръжка на институцията (което е практически невероятно) то тяхната бройка ще съставлява около 1/1,000 от трудоспособното ни население (към 5 млн.) или всеки българин ще "носи на гърба си" още и едно промиля от едно дете, примерно, което е направо смешно като допълнително натоварване, докато предимствата на Новата Номенклатура са огромни!
     Но ние не напразно споменахме преди малко цифрата 50 години, защото след толкова време от избора на първия бъдещ нюарист ще трябва да се проведе, да го наречем, Велик Събор на Новата Номенклатура, на който ще бъдат евентуално коригирани цифрите на прираст (но разбира се, в границите), ще се промени, може би, самото название нюаристи и ще се пререшат при нужда въпросите с финансирането на Фондацията. Тогава, считаме ние от ННН, ще трябва да бъде изработен и някакъв официален Морален Кодекс на нюариста. Тогава, но не по-рано, управлението на НН ще бъде наистина предадено в нейните ръце, защото едва тогава ще може да се счита, че Новата Номенклатура, участвувала вече 10-тина години в управлението на страната (Парламента) и 20-тина години в местните органи на властта, най-после ще достигне своето пълнолетие.

          В заключение

на нашия Манифест на Настъплението на Новата Номенклатура трябва да отбележим, че основната законова промяна, за да може след време да породим своя аристокрация от един наистина нов тип, се състои в определянето на номенклатурната квота от 1/3 от бъдещите органи на управление, която да бъде заемана тогава когато по възрастови причини това стане възможно. Наред с това, разбира се, трябва да се решат и финансовите въпроси с основаването и първоначалната издръжка на Фондацията "Нова Номенклатура", което, положително, не би съставило трудности, докато емоциите за народа ще започнат веднага и увереността в научно-обоснованото управление (и въобще селекция в обществото) ще влее свежа струя в нашето демократично управление! Да не говорим за световния принос на нашата малка нация към всички страни, които, по една или друга причина, са успели да унищожат своята аристокрация, или пък за които още не са назрели благоприятни икономически и прочее условия за нейното формиране.

     Към научно осмисляне на понятието номенклатурни кадри, като специално отглеждани и възпитавани, избирани от съдбата и покровителствувани от хората, кадърни народни управници!

     Към нова и по-пълна демократизация на обществото чрез официалното признаване на правото на всеки гражданин да бъде аристократ от нов тип!

     Напред към бъдещото Настъпление на Новата Номенклатура!


           — — — — —


          МАНИФЕСТ НА ППП

          (ПАРТИЯ НА ПОСТОЯННАТА ПРОМЯНА)

     Историята на всички общества е история на замяна на една управляваща партия с друга! Партиите са съществували от дълбока древност, още от преди появата на демокрацията в Древна Гърция, когато просто се решава да бъде използуван по някакъв начин този социален феномен. Коренът на днешната дума е латинското part, което значи страна, група (хора), част (от народа), която мисли и действува по различен от другите начин, изхождайки от своите (пристрастни) интереси, и в стремежа си да защити своите хора се бори за власт и място в управлението на страната. Партиите са необходими при демокрацията, а дори и през периодите на диктатура освен управляващата партия пак съществуват други (най-често нелегални) партии или различни фракции (т.е. партии в партиите). Партии винаги ще има, или поне дотогава, докато не бъде намерена най-добрата партия! Самият факт, че те съществуват вече хилядолетия, обаче, говори, че досега такава партия и не се е появявала!
     И наистина, ако най-добра партия съществуваше, то за толкова време тя щеше поне веднъж да вземе властта и след това никога вече нямаше да я изпусне, защото (по дефиниция) тя е най-добрата и способна (а ако може лесно да изпусне властта, то, значи, не е чак толкова способна). Най-близко до истината стояха тоталитарните партии, които като най-добри отричаха всички останали (защото никой не търси по-лошото, след като най-доброто вече е на лице), но и те се изложиха, защото те бяха най-добри само съгласно техните виждания, а на практика им липсваше преди всичко възможността за постоянна промяна, както ще видим по-късно. Важното за нас засега е да констатираме, че най-добра партия просто не съществува! Това, което съществува, и може да се постигне за един, макар и тънък като косъм по сравнение с човешката история, период от време е някаква що-годе добра партия за момента, тъй като: panta rei (или всичко тече), така че народа постоянно мени вижданията си по редица въпроси. И както най-често се случва, липсата на качество се компенсира с излишък от количеството — нещо което лежи в основата на плурализма! В този смисъл традиционната демокрация дава някакво решение, но то съвсем не е това, което бихме искали да имаме; то е по-добре от нищо, но далеч не е най-доброто решение.

          1. Идеалното решение

     Нека след това встъпление се опитаме да видим първо как трябва да изглежда идеалното решение, ако то съществува. Идеалната партия би трябвало да представлява възможно най-широките народни маси, а не само някаква тясна прослойка; тя не би трябвало да има свои партийни интереси различни от тези на населението, което я е избрало (борба за власт и лично облагодетелстване, например); би трябвало да зачита всички чужди мнения (на опозицията) и да се стреми да търси приемливо решение за всички страни, нещо, което е основно демократично изискване (само дето не се реализира на практика); да дава еднакъв шанс за всеки, който пожелае да влезе в нея и да заема ръководни постове без да ползува каквито и да било привилегии; да може бързо и безкризисно да се променя щом обстоятелствата го налагат, т.е. да съдържа нужната промяна в себе си, а не да чака, някой да я победи за да се реформира; да поддържа, обаче, известна приемственост, а не така да се изменя, че никой да не може да я познае; да увлича масите, защото на тях им е интересно да членуват или да ù симпатизират, не защото някой ги задължава; и най-сетне, да предоставя емоции и зрелища на народа. Тази партия трябва буквално да живее както всичко живо на този свят, като всяко нейно ново поколение трябва умело да балансира между отрицанието на старото и изискванията на новото! Та, ако такава партия съществува, тя просто ще бъде единствената и вечно усъвършенствуваща се Партия (с главна буква, разбира се), която напълно ще заслужава названието: Партия на Постоянната Промяна (ППП).
     Такава Партия, разбира се, не би могла да съществува без своята Опозиция (също с главна буква), защото ако Партията е една, още повече трябва и Опозицията да е единна и съвършена, т.е. също: да представлява най-широките народни слоеве; да няма в нея партийни ежби и интереси; ако Партията е конструктивния елемент в управлението, то Опозицията да е деструктивния елемент или вечната "контра" на всичко, което изхожда от Партията; също да дава еднакъв шанс на всеки, който пожелае да участвува в нея и да прави опозиционна кариера; да бъде адаптивна (както Партията) към новите условия, но при нужната приемственост; да обединява и увлича всички опозиционери и критикари. С една дума: каквато е Партията, такава да е и Опозицията, само че като нейно отрицание! Новото поколение на Опозицията трябва да се формира по аналогичен начин на новото поколение на Партията, иначе няма да има равностойна борба, няма да има диалектическо развитие, няма да има постоянна промяна и усъвършенствуване!
     И, разбира се, не може да съществува Партия и Опозиция без да има Народ със своя свещен глас и право на избор, т.е. всички, които могат да бъдат гласоподаватели (например, навършили 18 години), но които при това не принадлежат, нито към Партията, нито към Опозицията, защото както не бива някой да е едновременно член на две партии, така не може някой, хем да е член на една партия, хем да не е. В този смисъл нашето понятие "Народ", се състои само от тези граждани, които не участвуват активно в политическия живот (обаче техните интереси са представени, макар и по различен начин, както от Партията, така и от Опозицията).
     Основополагащ елемент в нашата програма е истинската демокрация, т.е. възможността на всеки да членува: ако желае — в Партията, ако желае — в Опозицията, ако ли не — да е просто от Народа (т.е. да не е член на никоя партия), и да бъде такъв какъвто той сам пожелае, стига да има и малко късмет, разбира се. Ако човек е универсално развито и съвършенно животно, то той трябва да може да сменя своята активност във времето; ако някой е годен за Партията, той е еднакво годен и за Опозицията, или като представител на Народа. Нещо повече, както Партията, така и Опозицията, като универсални партии за максимално широк кръг хора, трябва да бъдат представителни извадки от населението на страната, т.е. да представят интересите на всички слоеве от него! Само тогава нашата Партия ще бъде идеалното решение, недостигнато още в никой от съществуващите Парламенти, ще бъде вечната и неунищожима Партия на Постоянната Промяна. Но възможно ли е такова решение? Ние твърдим, че това е възможно и то е просто както всичко гениално.

          2. Етапи на развитие на ППП

     Тъй като Партията на Постоянната Промяна е от съвсем нов тип тя минава циклично през два отделни етапа в своето непрестано обновление и това са етапите на: формиране и балотиране. Ще ги разгледаме подробно:

     а) На етапа на формиране на ППП всеки гражданин трябва да определи своята принадлежност към новото поколение на Партията, Опозицията, или Народа по един свободен и демократичен начин — с лично участие и малко късмет. С оглед на по-интересното и зрелищно протичане на този предварителен избор, а и за да се избягнат всякакви условия за фалшифициране и манипулиране на масите, на избор ще подлежат едни междинни числа, които по-късно ще бъдат привързвани към конкретни значения! Преди да поясним точната процедура нека първо разширим възможните алтернативи до пет, а именно: П за Партията, О за Опозицията, Н за народа, С за тези, които запазват стария си избор (от предишното гласуване), и Д за тези, които отиват на друго (второ) гласуване. Нормално е да се приеме, че при най-първото гласуване варианта С ще се трактува като Н, както и че при втория тур избралите Д ще трябва да се добавят към Н, тъй като ние спираме избора до тук (без, обаче, да има каквито и да било проблеми да се прилагат и три и повече тура по същата схема).
     При това положение всеки, който има право да гласува, трябва в течение на един месец да мине през местния Съвет и да си избере едно число от 1 до 5 включително, което представлява неговия избор за принадлежност, като това бъде отразено в централизирана база данни за страната привързвайки ЕГН-то към избора му, и лицето получи съответната квитанция. Тези, които по една или друга причина не са направили своя избор в указания срок, получават автоматично числото нула, което после се интерпретира като Н. След това този избор за принадлежност се отразява публично чрез списъци по познатия начин като за всяко лице се записват: ЕГН, имена, адрес, сегашен избор (от 0 до 5) и стар избор (само П, О или Н). До две седмици след това, в най-тържествена обстановка, се провежда официално дешифриране на гласовете, като лично Президента, например, тегли жребий за всяко от петте числа. За посочилите числото, което се оказва, че е Д (втори тур), се провежда още едно гласуване, този път в следващите две седмици, като през това време лицата, които желаят, могат да променят своя избор, след което числата отново се дешифрират.
     Както виждате има достатъчно време (цял месец) за провеждане на избора, а не само един ден, и няма никаква опасност от изопачаване на гласовете на избирателите, защото просто не се знае предварително кое число какво ще означава. Това, действително, е идеалната защита и сега тя става реалност! И обърнете внимание на факта, че при тези избори за принадлежност изобщо няма губещи, защото не само Партията, но и Опозицията участват в управлението на страната, че и обикновения Народ също (както ще видим по-късно), защото изборите не свършват до тук.
     Без да отегчаваме читателите с прецизни изчисления (изложени в Приложението) ще отбележим, че, тъй като вероятностите за всяко от петте числа са равни (не се знае кое число какво означава, за да има предпочитания), и във връзка с второто гласуване и стария избор, се оказва, че при 100% гласували (което не е реална ситуация) по около 31% се падат на П и на О, а останалите на Н, докато при една реална цифра от 85% гласували, в Партията и Опозицията ще членуват точно по 1/4 от населението, а за Народа остава половината. Важен показател е и приемствеността в редиците на Партията (респ. Опозицията), която се оказва почти половината (48% при 100% гласували и 40% при 85% гласували).

     б) На етапа на балотиране в ръководните органи трябва от вече сформираните Партия и Опозиция да се избере една представителна извадка, която да запълни така наречените Партиен Парламент (ПП) и Опозиционен Парламент (ОП). Най-добра представителност, разбира се, може да се получи само по някакъв случаен начин, при който всички народни групи и прослойки да вземат равномерно участие, иначе неминуемо ще възникне някакво изкривяване, както е във всички съвременни Парламенти, където свещения vox populi е просто заменен с "гласа партиен". Възлово положение при разбиране концепцията на ППП е тезата, че политика не е професионалист, защото от него не се изисква задължително, нито висше, нито полувисше, нито средно специално политическо образование, нито дори е необходимо той да знае "четмо и писмо" (не че това пречи, разбира се). Нещо повече, ако това не беше така (т.е. ако имаше образователен ценз), то изборите не биха били достатъчно демократични, защото определен кръг хора от народа щяха да бъдат изключени от заемане на изборни длъжности.
     Това схващане има дълбоки демократични корени и още от Древна Гърция се е дискутирало по въпроса, че никой (освен Боговете, може би) не знае кое е добро и кое е лошо, и че това е нещо, което, нито може да се научи, нито пък има еднозначен отговор. От висотата на изминалите от тогава 25 века можем да придадем по-съвременно звучене на това твърдение, като го преформулираме така: не съществува алгоритъм, който да отличи доброто от злото без участието на човека! И слава Богу, казваме ние от ППП, защото ако такъв алгоритъм съществуваше, то тогава човека просто би бил елиминиран от всяка управляваща структура, като най-ненадеждния ù елемент! Така че членовете на Партията и Опозицията трябва да бъдат само хора от народа, необходими за да утвърждават законите, като прилагат своите критерии за добро или лошо в дадения исторически момент (а не за да ги създават или анализират задълбочено, което е работа на професионалистите — съответните Комисии към Парламентите).
     По отношение на бройката ние предлагаме Партийния и Опозиционния Парламенти да се състоят от по 100 (сто) души, като по 1/4 от тях, избирани чрез жребий, да остават и в следващия Парламент за да предадат своя опит в работата на новите членове, така че на етапа на балотиране трябва да бъдат избирани само по 75 нови Представители. Съгласно приблизителни изчисления за страната ни, при около 6 млн. гласоподаватели и при около 25% от тях членове на Партията /Опозицията (което се получава при 85% участие в изборите), трябва да бъдат избрани 75 души измежду 1,5 млн. Тук ние предлагаме един естествен и аналогичен на изборите за формиране вариант, а именно: в течение пак на един месец всеки, който вече принадлежи към една от двете управляващи сили трябва да заяви в местния Съвет едно число от 1 до 9,999 (0-та се резервира за тези, които по различни причини не направят своя избор) и да получи съответната квитанция. След това, отново в тържествена обстановка, Председателите на ПП и ОП изтеглят по едно число от 0000 до 9999 (например като се теглят последователно, или едновременно, цифрите му) и още две допълнителни, като по този начин се определят с излишък съответните парламентарни пулове. При равномерно разпределение на числата трябва да имаме за нашата страна към 150 души избрани с основното число, т.е. двукратен запас, но за всеки случай се теглят и допълнителните числа, защото може да се случи много от хората да не желаят да избират някой номер (например 0013).
     След набавяне на поне двукратен запас в пуловете (ако се наложи може да се теглят още допълнителни числа — това се разбира веднага, тъй като предварително е известен избора на всеки и по колко души има за всяко число) се провежда отсяване и подреждане на кандидатите, което става също по един атрактивен начин: в две сфери се поставят еднакъв брой номерца, равен на броя на хората, като за едната има предварително подготвен и оповестен списък на кандидатите подредени по ЕГН (или пък имена), а номерата на втората дават поредния номер на кандидатите в новите формации, като всички номера над 75 са текущи резерви за допълване, каквито резерви съществуват и в обичайните Парламенти. Така се прави връзката между кандидата и мястото в Парламента, като е важно да се отбележи, че изтеглените номера не се връщат обратно в сферите.
     Когато за дадено число на избора се случат твърде много кандидати (т.е. повече от 80-90, колкото е реалната нужда с малък запас, но в средния случай те са двойно повече, а особено ако случайно се падне числото 0000 на негласувалите) и техните номера запълват плътно сферата, то те първо се разбиват на подгрупи (да кажем по 50), съгласно някаква наредба, после за подгрупите се тегли жребий за наредбата им, след това във всяка от тях се извършва теглене по указания начин с двете сфери, и накрая се прави смесване на подгрупите. Тъй като не е правилно наредбата на подгрупите да се интерпретира и като наредба за обикновено долепване на списъците (защото тогава след първите две подгрупи няма да има изобщо нужда от теглене и те ще бъдат дискриминирани), то подгрупите се обхождат (в установения вече ред), като се взема първия човек от всяка от тях, после втория, и т.н. до края. Такова теглене се извършва и за всяко от допълнителните числа (ако все още нямаме двукратен запас) и след това подредения списък се долепва към този за предишните числа за да се получи окончателния списък.
     Ясно е, че това важи и за двата Парламента; а е добре да има и някаква процедура за отказване от участие в управлението, ако някой пожелае, като при това той получава всеки месец, докато трае мандата на Парламентите, по половината от полагаемата му се заплата, а на негово място влиза следващата по списъка резерва. Няма никакви крупни разходи от държавния бюджет, осъществяват се гарантирано честни и свободни избори (невъзможност за фалшификации), налице са емоции за народа, и най-важното — членовете и на двата Парламента са наистина представителни извадки на народа, което е един триумф на демокрацията!

     в) Както показва опита на всички съвременни демокрации, обаче, не може да има някаква реална демокрация без консолидиращата роля на Президентската институция, и тъй като ППП налага редица нововъведения в процедурата на избора е необходимо да разясним и този въпрос. Правилно е Президента да не бъде, нито от Партията, нито от Опозицията, и, следователно, той трябва да се избира от Народа чрез пряк избор и при наличието на шанс за всеки, по аналогичен начин на избора за балотиране в Парламентите. Тъй като дори за нашата малка страна един пул от около 3 млн. души е доста голям, ние предлагаме неговото първоначално намаление чрез избиране на Президентска зодия като Председателя на ПП изтегля официално едно от 12 номерца. При това положение ще останат около 250,000 души кандидати за Президент, всеки от които трябва по познатия вече начин в едномесечен срок да заяви своя избор на едно число между 1 и 99,999 (този път), като нулата пак се резервира за негласувалите. След това се провежда аналогично теглене на едно печелившо число (от 00000 до 99999) и две допълнителни, и после става отсяването или подреждането на кандидатите, като втория човек в крайния списък става Вицепрезидент.
     Така избраният Президент (Вицепрезидент) аналогично трябва да има възможността да се откаже, ако желае (срещу половината от заплатата си), и тогава се избира следващия по ред. Обърнете внимание, че отново Президента не е професионалист (не съществува Академия за Президенти, нали?), а човек от Народа, който просто има повече късмет от другите, но какво друго освен късмет трябва на един народ при демократичното управление?

          3. Функциониране на новите институции

     Дейността на новите институции е до голяма степен аналогична на тази на досегашните им аналози, само дето тя е по-съвършена, защото всеки прави точно това, което трябва, а именно: Партийния Парламент утвърждава законите, Опозиционния Парламент ги отхвърля (ако може), а Президента командува и представя страната. Самата разработка на законите се извършва от професионалисти юристи и специалисти от областта, за която се отнася въпросния законопроект. Заданието (закона за разработка или изменение) се поставя от Партийния Парламент, и след изготвяне на работния вариант на закона той се представя първо в Опозиционния Парламент и на Президента за критични забележки, а после в Партийния Парламент за утвърждаване (и конструктивни корекции), след което отново се връща на професионалистите със забележките на Партийния Парламент за евентуална доработка. Тази процедура се повтаря до два пъти, като и Президента от своя страна може да върне закона още веднъж, но решаващата дума принадлежи на ПП, разбира се.
     Всеки от Парламентите може да взема под внимание и мненията на своите избиратели, посредством съответни звена (Комисии по общественото мнение), като и Народа също може да участвува в евентуални обсъждания и да дава отзиви на която от страните пожелае. При това положение добре познатите от сегашните ни Парламенти ситуации на "орел, рак и щука", образно казано, ще бъдат просто изключени и, най-малкото, понеже противниците няма да са в една зала, ще се критикуват само разискваните закони и изразените мнения, а не личностите, които са ги изразили! Това е особено важно, защото целта на демократичното управление и законодателство е да се разбере и превъплъти законово не личностната изява а най-актуалната в момента идея.
     Доколкото между Парламентите и Президента може понякога да възникнат противоречия те ще се разрешават както следва:

     а) Президентът може да разпуска двата Парламента само едновременно, като това става: или еднократно за срок до 7 поредни дни; или многократно до 30 дни в рамките на последните 6 месеца, но пак за не повече от 7 поредни дни и с прекъсване от не по-малко от една седмица; или постоянно, но след като е изчерпал всички временни възможности, в който случай той има задължението до два месеца да проведе нови избори (като ако в момента на решението не е изминало половината от времето на новите поколения на Партията /Опозицията, то се провежда само балотиране, а иначе и формиране).

     б) ПП и ОП от своя страна могат да освободят Президента от неговата длъжност само постоянно и при едновременно решение прието с поне 2/3 болшинство във всеки от тях, като неговото място се заема от Вицепрезидента, а мястото на последния от първата президентска резерва; при това те имат също и правото да насрочат в едномесечен срок нови избори за Президент /Вицепрезидент от съществуващия Народ, но могат да сменят зодията му, като решение за това се взема при същото условие за едновременност и квалифицирано мнозинство.

     За да не се стигне до такива крайни решения в един и същи момент, и да се запази върховната власт на Парламентите, то тяхното решение ще влиза в действие веднага, а решението на Президента, в случай на постоянно разпускане на Парламентите, трябва да бъде отново потвърдено лично от него не по-рано от 7 и не по-късно от 14 дни (ако още е на поста си).

          4. Плюсове на нашето предложение

     Накрая нека се спрем на някои важни предимства на ППП и структурата на обществено управление, която тя налага, освен вече указаните честни, демократични, зрелищни, функционални, и евтини избори, при наличие и на приемственост и на обновяване на Партията, Опозицията, и Народа във всеки цикъл, а именно:

     а) Много важно особеност е отсъствието на общонародни избори за местни и съдебни органи на властта, тъй като те са административни или изпълнителни и изискват нужната доза професионализъм, следователно при тях изобщо няма място за политически пристрастия! Местните органи на властта ще се назначават от Президента на йерархичен (а не демократичен) принцип, на базата на някакъв конкурс, като всеки местен ръководител избира и назначава своите подчинени по аналогичен начин. Представителите на Народа (групирани по зодии, например), могат да искат замяна на някои местни ръководители, но тези въпроси ще се решават в административната йерархия. Назначаването на съдебните органи ще става също без общонародни избори, но по съвсем демократичен начин, като предложенията се правят от самите съдебни органи, някои личности се отхвърлят от ОП, и накрая приемането става от ПП, а тъй като Парламентите са представителни извадки от населението, то те представляват неговото мнение достатъчно добре, за да няма нужда от преки избори.

     б) Доколкото е вярна народната поговорка, че скромността краси човека, доколкова няма нито един "красив" политик при класическите форми на демокрация, защото ако един политик е скромен, то той няма да се кандидатира! Единствено при ППП за пръв път се дава възможност да бъдат избирани дори скромните политици, защото не те се кандидатират, а шанса и късмета ги избират. Даже да имаше само един способен политик в страната, то той може да бъде избран в ПП, ОП, или пък да стане Президент, докато при никоя демокрация в света един политик не може да вземе властта, ако зад него не стои: я политическа, я икономическа, я тираническа, я националистическа, я някоя друга власт.
     Основното предимство на ППП, обаче, е нейната разумност, така че ако някога един народ започне да разсъждава и по отношение на политиката, той неминуемо трябва да стигне до необходимостта от Партията на Постоянната Промянаидеалното решение на политическия феномен, като наука за това как човек да се пребори, не само със своите грешки, дори не и с грешките на другите около него, още повече на стоящите най-отгоре, ами с тези грешки, които хората още не се проявили, може би защото още не им е дошло времето.

     ППП не само се стреми към идеалното равновесие между "трите кита" на демократичното общество — Партията, Опозицията и Народа — но и прави този идеал съвсем реален!

     Чрез Партията на Постоянната Промяна към най-добрата, вечна, и нерушима демокрация!

     Към непрестанно обновление посредством Партията на Постоянната Промяна!


      — — —


          ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ППП

     Това Приложение съдържа математическия модел на гласуването за формиране на Партията и Опозицията. То има разяснителен характер и не оказва принципно влияние върху изложените в Манифеста идеи, като при желание за законови промени (които, естествено, трябва да се отразят в избирателния закон) позволява лесно изследване на влиянието им върху предварителния избор.
     Нека първо въведем някои означения, като използваме, както е прието в математиката, латински букви, а именно: p да означава часта, принадлежаща към Партията (от Party), o (от Opposition) —на Опозицията, f (от Folk) — на Народа и v — часта на гласувалите (voted), като тези части са отношение на съответната бройка хора към всички, които имат право да гласуват (а не към гласувалите), т.е. към A (от all). Така например за Партийните членове (P на брой) ще получим, че p=P/A. Ясно е, че процента се получава като умножим частта по 100. Освен това, тъй като всеки тур е свързан с предишния (но различен от него), ще използуваме и долен индекс за поредния тур (i в общия случай), а на частта на гласувалите в следващия тур ще сложим "прим" на v-то. Доколкото вероятностите за всеки от петте варианта (П, О, Н, С и Д) са еднакви то те са равни по на 20% = 0.2 (но ако желаем да моделираме различни вероятности трябва да избираме измежду повече числа, например: 10 за точност до 10% = 1/10, или 20 за точност до 5% = 1/20, и в последния случай, ако за Партията приемем вероятност 15%, това ще рече, че принадлежността към нея ще се определя от 3 числа).
     При тези уговорки ще получим, че частта от Партийните членове, които ще се дойдат от гласувалите направо с П ще бъде 0.2*vi, а тази, на избралите С съответно 0.2*vi*pi-1, и аналогично за Д (които отиват на втори тур) 0.2*vi*(0.2*vi'+0.2*vi'*pi-1) , или сумирано:

     pi = 0.2*vi + 0.2*vi*pi-1 + 0.2*vi(0.2*vi' + 0.2*vi'*pi-1) =
        = vi (0.2 + 0.22*vi'+0.2*pi-1+0.22*vi'*pi-1) =
       = vi ( 0.2(1+0.2vi')+ 0.2pi-1(1+0.2vi') ) = 0.2vi (1+0.2vi') (1+pi-1)     (1)

като, разбира се, също е значението и на частта на гласувалите за Опозизията, т.е. oi = pi, а частта на Народа е fi = (1-2pi).
     В частен случай, ако vi = vi' = 1 ще имаме

     pi = 0.2*1.2*(1+pi-1) = 0.24*(1+pi-1) = 0.24*(1+0.24*(1+pi-2)) = 0.24*(1+0.24+0.24pi-2) =
       = 0.24*(1+0.24+0.242(1+pi-3)) = ... = 0.24+0.242+...+0.24n(1+pi-n) ≈
       ≈ 0.24/(1-0.24) ≈ 0.3158

защото получаваме бързо намаляваща геометрична прогресия (плюс още нещо умножено по последния ù член), която можем да пресметнем с доста голяма точност като безкрайна (третия ù член вече е само 1% от първия). Това е доста интересен извод, който означава, че независимо от първоначалните 20% за П, след 3-4 тура на избори (и постоянен процент гласуващи във всеки тур) стигаме до едно установено значение на процента, или че pi ≈ pi-1 ≈ 0.316 ! Който се съмнява може просто да провери, че 0.316 ≈ 0.24 * 1.316.

     Аналогични са сметките и за друг процент на гласувалите, като сега ще пресметнем за vi = vi'= 0.854, защото това дава доста кръгъл резултат от 25% за Партията и Опозицията и точно половината за Народа, когато се достигне установеното значение.

     pi = 0.2*0.854*(1+0.2*0.854)*(1+pi-1) = 0.171*1.17*(1+pi-1) = 0.2*(1+pi-1) =
       = 0.2+0.22+...+0.2n(1+pi-n) ≈ 0.2/0.8 = 0.25

     И още за vi= vi'= 0.725, получаваме пак кръгло установено значение от 20% за Партията (Опозицията):

     pi = 0.2*0.725*(1+0.2*0.725)*(1+pi-1) = 0.145*1.145*(1+pi-1) =
       = 0.166*(1+pi-1) = ... ≈ 0.166/0.834 ≈ 0.2

     Нека сега пресметнем каква е приемствеността на Партията /Опозицията в избора за формиране, т.е. каква част от Партийните членове ще бъдат избрани отново, като я означим чрез буквата c (от continue). Ако посредством pi* означим тази част от тях (отнесени към всички избиратели), която получаваме само от редовете на партийците от предишното гласуване, ще имаме нещо аналогично на (1), но събираемите получавани от П и С са еднакви, а именно:

     pi* = 0.2*vi*pi-1 + 0.2*vi*pi-1 + 0.2*vi(0.2*vi'*pi-1) + 0.2*vi'*pi-1) =
        = 0.4*vi*pi-1 + 0.2*vi*0.4*vi'*pi-1 = 0.4*vi*pi-1*(1+0.2vi')
     c = pi* /pi-1 = 0.4*vi*(1+0.2vi')     (2)

което за vi= vi' =1прави c = 0.4*1.2 = 0.48, при vi = vi' = 0.854дава c = 0.4*0.854*1.171 ≈ 0.4, а при vi = vi' = 0.725c ≈ 0.332.

     Установените значения за принадлежност към различните групи и приемствеността в Партията/Опозицията, всичко в проценти, са резюмирани в долната таблица, след което следват други три таблици с резултати от компютърно моделиране за 50,000 души:

v p = o f c
100 31.6 36.8 48.0
85.4 25.0 50.0 40.0
72.5 20.0 60.0 33.2

Табл.1. УСТАНОВЕНИ ПРОЦЕНТИ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ГЛАСУВАЛИТЕ.


No          На чални  % за             Край ни % за    Прием ств. в % за
тур без П О Н С Д П О Н П О Н
1 0.0 19.8 20.4 20.2 19.9 19.8 23.66 24.38 51.96 0.00 0.00 100.0
2 0.0 19.8 20.1 19.7 20.0 20.4 29.74 29.88 40.38 38.34 39.39 67.09
3 0.0 20.0 20.0 20.2 19.9 19.9 30.99 31.03 37.97 46.02 45.89 55.90
4 0.0 20.1 20.1 20.1 19.8 19.9 31.58 31.54 36.89 46.78 47.71 53.10
5 0.0 19.8 20.1 20.3 19.9 19.9 31.46 31.42 37.11 48.24 47.47 51.78
6 0.0 20.1 19.8 20.1 19.9 20.0 31.67 31.44 36.90 47.61 47.54 52.41
7 0.0 20.2 19.7 19.8 19.9 20.4 31.72 31.34 36.94 48.17 47.41 52.20
8 0.0 20.1 19.7 20.2 19.7 20.2 31.73 31.33 36.94 47.89 47.97 51.58
9 0.0 20.0 20.3 20.0 19.7 20.0 31.58 31.68 36.74 47.78 47.15 51.87
10 0.0 20.0 19.8 19.9 20.3 20.0 31.61 31.45 36.94 47.83 48.14 51.93

Табл.2. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ГЛАСОВЕТЕ ПРИ 100% УЧАСТИЕ.


No          На чални  % за             Край ни % за    Прием ств. в % за
тур без П О Н С Д П О Н П О Н
1 14.4 16.9 17.2 17.0 17.1 17.4 19.96 20.24 59.80 0.00 0.00 100.0
2 14.5 17.0 17.1 17.0 17.0 17.3 23.98 24.19 51.84 33.23 33.46 69.20
3 14.2 16.9 17.1 17.2 17.3 17.3 24.50 24.94 50.56 38.59 38.72 61.86
4 14.4 17.0 17.2 17.1 17.1 17.3 24.79 24.92 50.29 38.75 40.24 60.72
5 14.0 17.1 17.1 17.5 17.1 17.2 24.93 25.06 50.01 40.09 40.10 60.66
6 14.6 17.1 16.9 17.1 17.4 16.9 24.91 25.01 50.08 40.61 40.46 60.34
7 14.5 16.9 16.9 17.5 17.0 17.2 24.92 24.86 50.21 39.62 39.51 59.92
8 14.6 17.3 17.1 17.2 17.0 16.9 25.17 24.86 49.97 40.07 39.35 60.01
9 14.3 17.1 16.9 17.2 17.2 17.2 25.05 24.93 50.03 40.15 40.67 60.06
10 14.5 17.1 17.1 17.1 16.9 17.2 25.12 25.04 49.84 40.16 39.22 60.07

Табл.3. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ГЛАСОВЕТЕ ПРИ 85.4% УЧАСТИЕ.


No          На чални  % за             Край ни % за    Прием ств. в % за
тур без П О Н С Д П О Н П О Н
1 27.5 14.5 14.5 14.5 14.7 14.4 16.62 16.67 66.71 0.00 0.00 100.0
2 27.3 14.2 14.8 14.6 14.5 14.5 19.18 19.67 61.15 28.96 28.38 72.82
3 27.0 14.6 14.7 14.4 14.5 14.8 20.01 20.11 59.88 32.02 32.80 67.72
4 27.3 14.7 14.4 14.5 14.6 14.5 20.08 19.94 59.99 33.57 33.89 66.33
5 27.2 14.6 14.6 14.6 14.5 14.5 20.04 19.95 60.00 32.98 33.08 66.70
6 27.1 14.5 14.5 14.5 14.5 14.8 19.88 20.16 59.96 32.51 32.76 66.42
7 27.2 14.5 14.1 15.2 14.6 14.5 19.85 19.77 60.38 33.10 34.51 66.74
8 27.5 14.5 14.6 14.6 14.3 14.5 20.07 19.72 60.21 33.05 31.91 66.89
9 27.5 14.4 14.5 14.5 14.7 14.3 19.88 19.91 60.22 33.15 33.60 66.63
10 27.2 14.6 14.4 14.5 14.8 14.4 20.02 19.86 60.11 33.33 33.46 66.97

Табл.4. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ГЛАСОВЕТЕ ПРИ 72.5% УЧАСТИЕ.


           — — — — —


 


Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/

Рейтинг@Mail.ru