Л Ю Б О П И Т Н И М А Н И Ф Е С Т И(ПОЛИТИСТИКА)Христо МИРСКИ, София, 2000— — — — — СЪДЪРЖАНИЕПредговор Манифест на ДДД Приложение към ДДД Манифест на ЕЕЕ Манифест на ЗЗЗ Приложение към ЗЗЗ Манифест на ИИИ Манифест на ККК Манифест на ННН Манифест на ППП Приложение към ППП Манифест на РРР Приложение към РРР Манифест на ССС Манифест на ТТТ Манифест на ФФФ Манифест на ЦЦЦ Приложение към ЦЦЦ Следговор Добавка: УРА, възможно ли е? — — — — — ЧАСТ ВТОРАМАНИФЕСТ НА ЗЗЗ (ЗВЕНО ЗА ЗОДИАКАЛНА ЗНАЧИМОСТ) Историята на всички общества е история на противоречия между личността и обществото, на непрестанна борба между индивида и групата, към която той принадлежи! От най-дълбока древност хората са се стремели предимно към лична изява и надмощие над другите и непрекъснато са се опитвали да правят кариера като, ако се вярва на латинския произход на тази дума (потвърден и от нашите две значения на думата), те правят това просто като събарят другите около себе си като камъни по нанадолнище, стига да могат да се възкачат на върха на властта, независимо дали става дума за истински (глобален) връх или за някакво локално връхче. Това е основен закон на нашия свят и както растенията са хелиотропични, така и хората са "кратотропични" (т.е. властолюбиви, казано по нашенски), но както слънцето често не стига за всички растения на дадено място и най-активно го използуват тези, които са се издигнали най-високо, така и властта не може да "стопли" еднакво всички, а само тези, които са на по-високите ù етажи. Във връзка с тази, неунижощима като живота, жажда за надмощие над другите още от незапомнени времена хората прилагат най-простото и изпитано средство — обединението в някакви групи по интереси, независимо дали организирани на: етнически, съсловен, религиозен, имуществен, полов, възрастов и прочее принцип, което да им помогне за катеренето нагоре. На това се базира съществуването на политическите партии и оформянето на специална арена за тяхната борба — идея, която получава значително развитие с появата на демокрацията в Древна Гърция, като става популярна не само между привилегированите касти и прослойки на населението, а и сред целия народ. Веднага след масовизирането на партиите, обаче, се оказва, че това решение, изобщо казано, не е решение, пред вид на вродените недостатъци на самата идея! В смисъл, че колкото партиите дават възможност на индивида да се наложи над другите, толкова те му и пречат да постигне това, като по този начин недостатъците на партиите обосновават и недостатъците на демокрацията, и затова в многовековната човешка история непрекъснато се редуват периоди на демокрация с периоди на диктатура, или най-малкото на някаква компромисна форма между двете. А тъй като партиите не дават равни възможности на членуващите в тях за изява и умерена кариера (без да пречат на другите да правят и те същото), се оказва, че партиите се използуват само и изключително като средство за кариера (така както в горещо време, например, човек пие много вода, която, поради по-ниската концентрация на сол от потта му, вместо да удовлетвори жаждата му, още повече влошава водно-солевия обмен; това, от което човек има нужда през горещините не е вода, а повече соли, но като не може да си ги набави той приема поне водата). И действително, ситуацията (цели 25 века) беше направо безнадеждна докато не се появи нашето Звено за Зодиакална Значимост (ЗЗЗ), което най-после успя да постави всяко нещо на местото му с една точна и прецизна намеса именно в най-слабото място. За пръв път в човешката история ние даваме възможност партиите да станат обединение основно на единомислещи индивиди, а не на кариеристи, но без да лишаваме хората от възможността (при това еднаква за всеки член) да правят кариера (и то дори с по-големи шансове отколкото при досегашните партии), при това по един много атрактивен начин! Но нека разгледаме нещата последователно, като започнем с 1. Недостатъците на досегашните партии Неизбежно присъщите недостатъци на съществуващите партии са основно три вида, а именно: а) Вероятността за кариера в една партия е обратно пропорционална на броя на членуващите в нея, докато силата на партията и влиянето ù сред масите са право пропорционални на този брой! Това ще рече, че ако някой избере малка партия за да завиши шансовете си за прогрес в нея, той, от друга страна, ще има малки шансове за участие в управлението на страната, защото и самата партия ще има малко участие (парламентарна квота). В случая пък на силна и могъща партия (една от двете или трите водещи партии), тя ще наброява стотици хиляди членове и личните шансове за успех сред толкова много хора ще са доста малки. Казано по друг начин, получава се нещо като ситуацията, в която изпада човек, когато трябва да реши дали да се жени или не, защото, както и да го погледне — и тъй лошо, и инак лошо, а точната оценка зависи от толкова много, и при това неточни, параметри, че е невъзможно са се опредили дори само кое е по-лошото! б) Шансовете за кариера на всеки член далеч не са равни, нито са мерило за способностите му (още повече за способностите му да управлява или властвува, нещо заради което той се кандидатира), защото никой не знае на какво точно е способен докато не го направи (а дори и след това няма никаква гаранция, че това не е било случайно постижение и че при друг мандат или малко по-различни условия, той пак ще успее). В същото време, когато човек си купува билет от лотарията, то всеки билет има еднакви шансове да спечели, и ако не беше така, а предварително се знаеше кой билет какво ще донесе, това нямаше вече да бъде лотария а някакво наддаване за укриване на доходи, може би. Интересът, очевидно, е в неизвестността, особено при демократичното управление, докато шансовете за политическа кариера, така или иначе, зависят силно от: произхода, физическите белези, личните контакти, образованието, финансовото положение, семейната среда, и прочее. Шансът е нещо от Бога, както се казва, нещо, което не може да се предвиди, но което е необходимо в живота и което прави самото правене на кариера по-интересно от грубото събаряне на камъни, а шанса вътре в политическите партии (не при междупартийните борби) е сведен до минимум с оглед на осигуряването на известна монолитност на партиите. Това, обаче, деформира условията за конкуренция между партийните членове и представлява нещо като дефектен зар, или маркирани карти, или някакъв друг нечестен начин на игра. При такива неравномерни шансове за кариера, каквито съществуват в досегашните партии, на повечето партийни членове, както казахме, не им остава нищо друго освен да правят кариера, и затова партиите се пълнят предимно с кариеристи! в) Зависимостта на събитията, казано на вероятностен жаргон, или влиянието на кариерата от предишните успехи или неуспехи на човека (които съвсем не е необходимо да са свързани с действителните му способности, както вече споменахме), е следващия бич за партиите! По този начин редица хора дълги години "лежат на лаврите си" и задръстват ръководните постове, докато други млади и по-способни нямат възможността да опитат поне веднъж. Известна приемственост, разбира се, е необходима, но само до два мандата (което в редица случаи и съществува), докато в същото време трудно ще намерите известна политическа личност, която, макар и да не е започнала политическата си кариера непременно на 20 години, да я прекратява преди пенсионна възраст, че дори най-често това става едва с естественото ù напускане на този свят. Ние от ЗЗЗ считаме, че всякакви изключения над двукратния мандат трябва да бъдат само изключения, за да може да се осигури максимална независимост на шанса за кариера на този, който вече е заел някакъв ръководен пост, от "новака в играта", но който изгаря от желание за изява, тъй като ако не бъде осигурена някаква относителна равнопоставеност, то желанието за кариера става фикс идея за младия политик. Това, казано на технически език, означава, че съществуващата партийна система е силно инерционна, поради което не само между партиите, но и във всяка една от тях, политическите търкания стават значителни и водят често до ненужни революционни моменти, вместо на политическата арена да цари една стабилна и бавна еволюция, която единствено може да осигури възможност за умерена изява на всеки партиен член. Наред с тези най-съществени пречки за кариера в съществуващите партии трябва да споменем също и някои други, като например: прекалената сериозност, с която някои възприемат победите или пораженията, при все че политиката е все пак една игра (както и целия наш живот) и е смешно и детински човек "да се разплаче" когато загуби в нея (така или иначе никой, освен Бог, може би, не може да бъде наистина сигурен, че тъкмо неговите идеи са верните); криворазбраната необходимост от продължителна и неизменна линия в политиката, докато в редица други случаи човек често мени вижданията си с възрастта (като нарича това еволюиране на възгледите); безинтересния и слабо атрактивен характер на самата политическа кариера, която се нуждае от някои нововъведения, от някакъв начин за отчитане и на Божията намеса, или на чистия шанс, следствие от който е нашия живот; и прочее. Нашето по-нататъшно изложение ще осветли по един естествен начин тези моменти и ще покаже положителното въздействие върху тях на елегантните идеи на Звеното за Зодиакална Значимост, така че е време да направим нашето 2. Предложение за промяна в политическия живот. Доколкото теорията на вероятностите е точна математическа наука за отчитане на характеристиките на цялата съвокупност от събития, след като не можем, по редица причини, да ги отчетем добре за всяко отделно събитие, то ние сме длъжни да ù вярваме, ако искаме да сме правдиви. Тази теория, а ако щете и цялата човешка практика, са постулирали, че съществува един единствен начин за увеличение на вероятността за дадено събитие, без при това да се намалява вероятността за някакво друго, свързано с него, и това е така наречената условна вероятност! Това ще рече, че вместо да говорим за вероятността за дадено нещо, ние ще разглеждаме вероятността за това нещо, при условие, че някакво друго нещо вече е станало (така например, ако вероятността да се улучи шестица от 49 на "Тото 2" е доста малка, то тя става много по-голяма, ако вече сме познали първите три изтеглени числа; или, ако се върнем към политиката, то вероятността някой да бъде избран за Президент зависи силно от това, дали той принадлежи към водещата в момента партия). С други думи, необходимо е въвеждането на някакво допълнително условие за избор, което да намали групата, обаче такова условие, което да я разбива на няколко по-малки групи, като всяка подгрупа представлява достатъчно добре цялата група — това е нещо подобно на разчупването на един магнит на по-малки парченца! Оказва се, че това условие за разделяне, в случая, трябва да отговаря на следните три изисквания: а) да разбива групата равномерно и, тъй да се каже, вертикално, не хоризонтално, като осигури във всяка подгрупа по почти еднакъв брой членове от различните етажи в йерархията на всяка партия (защото вътре в партиите неизбежно съществува йерархия, дори и в условията на демокрация, когато отсъствува единна партийна йерархия за цялата страна), иначе само ще заострим пирамидата, като лишим (и ожесточим) по-голямата част от партийните членове от шансовете им за кариера; б) да бъде именно несъществено в политическо отношение, защото ако се направи разбиване по съществен критерий това само би създало нова фракция или разложение в партията, а ние от ЗЗЗ не се борим за разлагане на партиите, учитайки тяхната доказана през вековете полза в политическия живот, а за превръщането им в по-добро място за разумна кариера за всеки отделен партиен член; в) да бъде постоянно фиксирано и неизменно разделяне, защото ако всеки сам може да го променя и да определя принадлежността си към различни подгрупи, то това ще пречи на първото изискване, но в същото време, докато участниците в отделните подгрупи остават неизменни, то тяхното участие в управлението трябва да се ротира по някакъв начин като се избира само една от подгрупите във всеки момент, а другите партийни членове да изпълняват помощни функции към водещата в момента подгрупа, но при следващите избори групите да разменят местата си (което, ако използуваме аналогията с разчупване на един цял молив на няколко по-малки моливчета, ще рече, че във всеки момент се пише само с едно от моливчетата, докато другите си почиват и "доподострят" за бъдещото им използуване). Така всяка партия не само няма да пострада от едно такова решение, но и ще укрепи редиците си, защото тя ще бъде не само дублирана или триплирана, ами направо мултиплирана според броя на ешелоните, на които партията ще бъде разделена! Но дали една такава направо идеална цел не е въобще химерична, и дали това не е някакъв политически блъф, както един от многото намиращи място в периоди на демокрация? Това не е така, най-малкото защото ние не сме партия, а група за реформиране на партиите, и като така не се борим за участие в политическия живот; а самото решение е просто и елегантно, както откриването на колелото в древността и това решение има една дума: зодиите! Освен че отговарят на изискванията за равномерно и несъществено разделяне, те са веднъж завинаги фиксирани за всеки партиен член, и при една атрактивна процедура на избор на управляваща за мандата зодия са и най-естественото за целия християнски свят решение. Който иска може да вярва в тях, който не иска — не, но те съществуват и се цитират почти навсякъде в живота ни, като дават една достатъчно равномерна разбивка на хората (ако се изходи от твърдението, че хората, за разлика от повечето животни, нямат годишно определени периоди на повишена полова активност и като така са активни целогодишно). Освен всичко това зодиите, определено, са неантагонистични групи, които никога няма да натрупат достатъчно противоречия в себе си за да се определят като партии или фракции в тях, така че те просто са идеалното решение! Сега вече сме готови да преминем към въпроса за 3. Осъществяването на идеята. Единствената минимална (но много важна) поправка, която би трябвало да се направи в избирателния закон, за да може идеята на ЗЗЗ да пусне корени в нашия политически живот, е необходимостта от всеки кандидат за къкъвто и да било ръководен политически пост (т.е. като Народен Представител, член на местните Съвети, Президент на страната, в Съда и Прокуратурата, а с препоръчителен характер и в Полицията, Армията, и при Управителните Съвети на редица компании) да се изисква той да бъде от съответно избраните за периода една или повече зодии! При това положение, разбира се, имаме всички основания Парламента вече да бъде наричан Зодиамент, а местните Съвети — Зодиакални Съвети, защото това по-точно отговаря на тяхната същност. Наред с излагането на конкретната процедура за избор на управляващи зодии, обаче, ще приведем и някои количествени математически оценки, за да може, от една страна, да аргументираме нашето предложение, а от друга — да определим бройката на зодиите. Преди всичко нека подчертаем, че е добре средната приемственост на зодиите, във вероятностен смисъл, да бъде около 1,5 до най-много 2 мандата, което ще гарантира подобна продължителност на периода на политическа кариера за всеки, а това е цифра по която дори в световен мащаб съществува консенсус, само че при традиционните партии тя просто не се спазва, а при нас няма как да не се спазва! И обърнете внимание, че вероятностния смисъл е по-справедлив и интересен от законово фиксираните два мандата, защото той гарантира нещата усреднено за голям период от време, като продължителността на властвуване на всяка конкретна зодия зависи, както се казва, от "провидението" и съществува ненулева вероятност за това някоя от тях да бъде избирана и 10 поредни мандата, например (за сметка на други, които няма да имат такъв късмет). Това, което е важно да отбележим е, че ние изискваме не просто теглене на някакъв жребий, а един емоционален избор, който освен това да дава по-голяма вероятност за изтегляне на старата, отколкото на някоя нова зодия. Както обикновено простите решения са и най-добрите и нашето предложение е да се извършва неколкократно теглене на една от 12-те зодии (дори е по-добре за всяко теглене в сферата да се зареждат две, а може и три, дузини числа, за да не се върти тя почти празна), като това теглене се повтаря дотогава, докато някое число не бъде изтеглено отново втори път, като само за старата зодия се приема, че нейното число е било вече предварително изтеглено, така че при първото ù реално изтегляне тя се счита за избрана. Бройката на тези тегления, естествено, не може да бъде повече от броя на зодиите, а самата процедура трябва да се предава по медиите и да се извършва в тържествена обстановка между един и два месеца преди същинските демократични избори за Зодиамент, а за Зодиакалните Съвети и за Президента се използува текущата зодия без нов избор. С оглед на някои особености, които ще станат ясни в последствие, ние предлагаме по-долу три близки варианта. а) Ще се спрем първо на еднозодийния избор като единствен вариант, т.е. на избора само на една зодия от 12 по горния начин. Точните сметки, разбира се, оставяме в Приложението, защото те изискват една прилична математическа подготовка, като тук ще цитираме само крайните резултати. Оказва се, че по този начин вероятността за повторен избор на същата зодия при следващите избори е 0.33634 което с точност до третия знак е равно на 1/3, докато вероятността за избор на някоя от останалите нови зодии (сумарната вероятност) е съответно 0.66366 или 2/3, което разделено на 11 дава вероятност за избор на една нова зодия от 0.06033 или 6 процента. Разбира се, средната вероятност за избор на една каква да е зодия трябва да е 1/12 = 0.0833333 = 8.33% (защото зодиите, така или иначе, са 12). Тук трябва да отбележим, че вероятността от 1/3 за повторение на зодията дава, всъщност (след някои сметки), средна повторяемост на мандатите от точно един път и половина, което е добре като мярка за приемствеността. Това, което не е много добре, обаче, е ниската вероятност за избор на дадена нова зодия, защото 6% e някъде към 1/17, а това ще рече, че ако мандатите са по 4 години и нашата зодия не е текуща в момента, то тя ще влиза веднъж на към 66 години, при което някои партийни членове имат всички шансове да нямат изобщо шанса тяхната зодия да бъде избрана приживе (макар че след като бъде избрана тя ще се задържи средно към 1.5*4 = 6 години). б) Следващият вариант е двузодийния избор пак като единствен вариант, т.е. избор на една от 12, но при две стари зодии. В този случай единичната вероятност за избор на стара зодия става 0.2760, но тъй като стари са две зодии то общата им вероятност е 0.5520, и за новите зодии (вече 10) единичната става 0.044798, а общата — 0.44798. Средната вероятност една зодия да бъде избрана остава пак 1/12, но тъй като се завишава общата вероятност за повторение на зодиите, то се занижава тази за избор на нова зодия, така че този вариант се оказва по-лош от гледна точка на най-редкия случай на влизане на нова зодия като получаваме, че това може да стане веднъж едва на 4*(1/0.0448) ≈ 89 години. Това не е много съществено, обаче, защото избора още не е завършен с избирането само на една зодия и трябва да има и втори тур (за да имаме винаги две стари зодии), само че тогава ще се избира измежду 11 зодии (тъй като една вече е избрана). Крайните резултати се получават доста близки до следващия вариант и тъй като той се оказва по-всеобхватен от просто дублиране на двузодийния избор ще преминем направо към него. в) Последният и най-интересен вариант е една комбинация от предишните два, като вече се провеждат два тура на избор, но дали самият избор ще бъде двузодиен или еднозодиен се определя от броя на старите зодии, като ако и в двата тура се избере една и съща зодия, то значи следващия път той ще бъде еднозодиен, а иначе двузодиен! Това е доста по-богат на варианти модел и ние от ЗЗЗ предлагаме именно него като окончателно решение, а тъй като зодиите са доста, то вероятността те да се случат различни (т.е. двузодиен случай) е по-голяма от тази при еднозодийния (оказва се около 5 пъти), и затова резултатите са по-близки до двузодийния избор. За да спестим многото цифри ще споменем само, че средната вероятност изобщо се оказва 0.15257 ≈ 15% (или влизане веднъж на 4*(1/0.15257) ≈ 26 години), вероятността за еднозодиен избор става 0.169169 ≈ 0.17%, а за двузодиен — 0.830830 ≈ 83%. Освен това вече говорим за вероятност за поне една стара зодия (като мярка за повторяемост на избора), която е 0.4267 ≈ 43%, и за поне една нова зодия, която е 0.0714 ≈ 7%. Първото ще даде (след съответни пресмятания) средна приемственост на зодиите 1.7443 пъти, а второто означава, че нова зодия ще влиза в управлението в най-лошия случай веднъж на 4*(1/0.0714) ≈ 56 години, но затова пък ще остава средно около 4*1.744 ≈ 7 години. Самата процедура на теглене в техническо отношение е максимално проста, но атрактивна, като за всяко ново теглене в рамките на дадения тур (първи или втори) изтегленото число се записва и после се връща обратно в сферата. Как всяка партия ще определя кандидатите за изборите си е нейна работа, само трябва да се избират хора от текущите зодии. Двата тура на избора на зодии са напълно равноправни (когато са различни, естествено), като само при избора за Президент се приема той да бъде от първата избрана зодия, докато Вицепрезидента се избира от втората, и ако по-късно, но под крилото на същите зодии, по различни причини, се наложат нови избори за Президент, то те се редуват алтернативно (т.е. следващия Президент да бъде от втората зодия, а Вицепрезидента — от първата, и т.н.). Получените по този начин отделни ешелони на всяка партия съвсем добре могат да излъчат своите кандидати при положение, че пула е достатъчно голям, но ако една партия няма поне 12 пъти повече членове, отколкото кандидати за изборите (на национално или местно ниво), то смело може да се твърди, че това не е никаква партия. От друга страна, ако в дадена партия има само двама-трима видни представители, но те не са от текущата зодия /зодии и няма способни хора от текущата зодия с които те да бъдат заменени, то това също не е никаква партия (а някаква административна единица, зависима по един или друг начин от тези 2-3 души), защото незаменими хора няма! С това въпросите са разрешени и не ни остава нищо друго освен да преминем към Заключението, в което, разбира се, е нужно да поставим нашето Звено за Зодиакална Значимост на достойния за него пиедестал, такъв че то да се вижда от всички партии и коалиции, че и от извънполитическите сили, защото то напълно заслужава тази чест. Основните моменти, на които ще акцентираме са следните. а) Демокрацията не може да се подобри, докато не се подобрят партиите, като се организират на принципа на взаимозаменяеми ешелони от партийни членове от всички етажи, които да се сменят по някакъв случаен начин, така че всички да могат "да намажат" по малко, както се казва, но докато в самите ешелони хората може и да се различават по своите възможности за кариера, то между ешелоните поне трябва да съществува пълна равнопоставеност. Такова свиване на избирателния пул за момента освобождава основната част от членовете от суетата на предизборната надпревара, без да ги изключва от партията, разбира се, като по този начин локализира кариеристичните им амбиции само в позволеното време, но затова пък и повишава шансовете им за успех в поредните избори! А какви по-добри ешелони от изпитаните през вековете зодии, като едно психофизично деление на хората на групи с несъществени, но интересни различия (така както и вратовръзката, или обиците, ако щете, са несъществени — от функционално значение — елементи в облеклото, но правят хората по-красиви и живота ни по-интересен)? б) Ако демоса продължава да иска хляб и зрелища, то всички зрелищни мероприятия, които не пречат на добиването на хляба са препоръчителни в едно демократично управление. А какво по интересно зрелище от един Зодиамент, където хората вместо да се делят само на леви, десни и център, се делят още и според зодиите си (като носят съответни и видни отдалеч значки на ревера си) и вместо политически обиди и оскърбления си подхвърлят от време на време безобидни зодиакални забележки за "овни", "раци", "деви", и пр., но които разведряват обстановката и предотвратяват казването на думи, за които после и двете страни биха съжалявали? Добавете към казаното и различните хороскопи и тълкувания, които могат да се правят за всеки държавник, свежите карикатури в медиите, благоприятните или не дни за работа на Зодиамента и различните коментари при заседанията и международните прояви, непрестанното влияние на зодиакалността върху сувенирната, текстилната, и други промишлености и върху модата въобще, и Вие ще почувствате свежата струя, която ЗЗЗ влива в ежедневието на органите за управление и живота на страната. в) Освен всичко останало периодите на зодиакално властване ще станат нещо като крайпътни знаци по историческия път на нашата страна, защото ще маркират по един интересен начин времето на властване на дадени зодии и ще се говори не само че някой-си се бил родил под знака на Овена, но и че се оженил по времето на Лъва и Девата, примерно, сдобил се със син по време на единствените Близнаци, и прочее, така както и до днес в някои източни народи се говори за година на Тигъра или Дракона. Може да се предвидят редица интересни прояви, които да ознаменуват всяка смяна на зодиите като, например: изграждане на Зодиакална алея във всеки град и особено на национално ниво с фигури на видни политици от периодите, изявили (или пък не) същността на зодията си; пускане на юбилейни монети и въобще на нови парични знаци с идването на новите зодии на власт; добавяне на стилизирани архитектурни елементи към обществените (а и останалите) сгради, построени през даден период; и други подобни. И рано или късно нашата малка страна ще направи своя голям принос към целия западен свят като свърже името си с една всепроникваща зодиакализация в управлението и обществения живот на планетата, а силата, която ще промени из основи света е нашето ЗЗЗ! Ако бъдещето на човечеството е в демокрацията, то бъдещето на партийната система е в нейната зодиакализация, и, следователно, бъдещето на демокрацията е в зодиакалната демокрация! Ако желаете да правите политическа кариера, правете я само в единствено подходящата за нея зодиакално чиста среда! Към зодиакален завой чрез Звеното за Зодиакална Значимост! — — — ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗЗЗ Това Приложение съдържа частично описание на математическия модел на формиране на зодиите предлаган от ЗЗЗ. Въпреки неговата точност, то има илюстративен характер и не оказва принципно влияние върху изложените в Манифеста идеи, в смисъл, че ако зодиакалното управление се приложи, то това няма да бъде заради този анализ. Въпреки това, обаче, изложените сметки са верни, като освен това е правено и вероятностно моделиране чрез компютърна програма, а това ще рече, че последното нещо, което може да се каже за утопичните идеи е, че те не са разумни, докато най-същественото нещо, което ги отличава от реалните е само това, че те още не са реализирани (но така е било и със самата демокрация, преди Пизистрат да я наложи). 1. Ще изложим подробно формулите за изчисляване на вероятностите при варианта 3.а) за еднозодиен избор от 12 равновероятни зодии, като пресмятанията извършваме чрез обикновено сумиране, по броя на тегленията за един тур, на вероятностите при всяко теглене (получени чрез разделяне на благоприятните събития на общия им брой). Нека с P1O означим вероятността за еднозодиен (горен индекс) избор на една стара зодия (долен индекс - от Old), с P1N — вероятността за избор на една нова зодия (долен индекс - от New), а за всичките 11 нови — с P1NA (A - от All). За старата зодия имаме, че тя може да се избере от пръв път с 1/12 вероятност като се падне нейното число веднага; от втори път с (11/12)*(1/12), защото това може да стане само ако първия път се падне едно от числата на другите 11 зодии (11/12 вероятност) и след това се падне числото на старата зодия (1/12 вероятност), при което вероятностите, естествено, се умножават (както, например, ако хвърляме монета три пъти, то вероятността да се пада все герба е 1/8); и тъй нататък, за n-тия път (2 ≤ n ≤ 12) ще имаме (11*10*...*(11-n+2))/12n, което, като сумираме по броя на тегленията (от 1 максимум до 12), дава следното: P1O = 1/12 + 11/(122) + (11*10)/(123) + ... + (11*10 ... *2)/(1211) + (11*10 ... *1)/(1212) = 1/12 + ∑n=212 (11*10 ... *(11-n+2))/(12n) = ∑n=112 (11!)/((11-n+1)!*12n) = ∑n=112 (11!)/((12-n)!*12n) = 144619817/429981696 ≈ 0.33634 (1) където удивителния знак след някое число e факториала, или произведението на всички цели числа от 1 до числото, а ∑ означава сумиране от долното до горното значение на индекса. Аналогично, за една нова зодия получаваме, че от първи път тя не може да бъде избрана; от втори път това става само при положение, че и двата поредни пъти се пада нейното число; от трети път — като два от три пъти се пада числото ú, а веднъж някое от другите 10 нови числа, само че първия път числото на зодията може да се появи, или на първо, или на второ теглене (при последното теглене, разбира се, винаги трябва да имаме търсеното число, защото то приключва избора на зодията благоприятно за нас), така че трябва да умножим още по две; и тъй нататък, което записваме като: P1N = 0 + 1/(122) + (10*2)/(123) + (10*9*3)/(124)+ ... + (10*9 ... *2*10)/(1211) + (10*9 ... *1*11)/(1212) = 1/(122) + ∑n=312 (10*9 ... *(10-n+3)(n-1))/(12n) = ∑n=212 (10!*(n-1))/((10-n+2)!*12n) = ∑n=212 (10!*(n-1))/((12-n)!*12n) = ∑n=112 (10!*(n-1))/((12-n)!*12n) = 25941989/429981696 ≈ 0.06033 (2) само че този път сумирането започва от 2, но поради множителя (n-1) в числителя накрая можем да го запишем и от 1. Вероятността за всичките 11 нови зодии получаваме най-лесно като умножим по 11 предишната формула, което можем да препишем така: P1NA = ∑n=212 (11!*(n-1))/((12-n)!*12n) = ∑n=112 (11!*(n-1))/((12-n)!*12n) = 285361879/429981696 ≈ 0.66366 (3) Във всеки случай трябва да имаме, че P1O + P1NA = 1, но това доказателство ще спестим на читателя, като приведем само една табличка, получена от моделирането на този процес на компютър, където за удобство е прието старата зодия да е винаги N1 (и не привеждаме всичките нови).
Табл.1. СТАТИСТИЧЕСКИ ОЦЕНКИ ПРИ ЧИСТ ЕДНОЗОДИЕН ИЗБОР. Остана също да приведем формулата за изчисляване на средната приемственост в брой мандати, която ще получим в по-общ случай при вероятност p, 0 ‹ p ‹ 1, и възможност за безкрайно повторение, т.е. трябва да намерим математическото очакване M1p, за което трябват сумите Sp и S*p, първата от които е обикновена геометрична прогресия, а втората се получава сравнително лесно, чрез рекурентно съотношение, а именно: Sp = ∑n=1∞ pn = p + p2 + p3 + ... + pn + ... = p/(1-p) (4) S*p = ∑n=1∞ n*pn = p + 2*p2 + 3*p3 + ... + n*pn + ... = p + p2 + p3 + ... + p*(p + 2*p2 + 3*p3 + ...) = Sp + p*S*p (5) откъдето S*p = Sp/(1-p) = p/(1-p)2 (6) и за очакването получаваме M1p = S*p/Sp = (p + 2*p2 + 3*p3 + ... + n*pn + ...)/(p + p2 + p3 + ... + pn + ...) = 1/(1-p) (7) Тогава за нашия случай на p = P10 ≈ 0.33634, получаваме средна продължителност на повторно избиране на старата зодия (в пъти, или брой мандати) M1p ≈ 1.5068. 2. В случая на чист двузодиен избор (вариант 3.б) съответните формули (без пояснения) стават: P2O = ∑n=111 (10!)/((11-n)!*12n) = 9889819/35831808 ≈ 0.27601 (8) където още P2OA = 2*P2O ≈ 0.5520, P2N = ∑n=111 (9!*(n-1))/((11-n)!*12n) = 1605217/35831808 ≈ 0.044799 (9) и P2NA = ∑n=111 (10!*(n-1))/((11-n)!*12n) = 8026085/17915904 ≈ 0.44799 (10) като горния индекс в случая трябва да е 2, а сумирането до 11, тъй като може да се случат най-много 10 нови различни зодии по веднъж и на 11-тия път вече ще трябва да се падне или една от двете нови или някоя от старите. Аналогично и проверката P2OA + P2NA = 1 ще излезе. При аналогична уговорка 1 и 2 да са номерата на старите зодии табличката изглежда така:
Табл.2. СТАТИСТИЧЕСКИ ОЦЕНКИ ПРИ ЧИСТ ДВУЗОДИЕН ИЗБОР. Няма да се спираме на пресмятанията при дублиране на двузодийния избор в два тура, тъй като следващия вариант е по-интересен, но ще отбележим, че засега избора не е завършен, защото при всеки избор трябва да има две зодии, а до тук избрахме само една. 3. При комбинирания вариант в два тура на едно- или дву- зодиен избор в зависимост от предишните зодии сложността на сметките надхвърля рамките на популярно изложение затова ще приведем само една таблица и данни от компютърно моделиране с генератор на случайни числа. Тук вече зодии N1 и N2 са като всички останали, а еднозодийния избор се получава по диагонала.
Табл. 3. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗОДИИТЕ В ДВАТА ТУРА НА ИЗБОРИТЕ ПРИ КОМБИНИРАНИЯ ВАРИАНТ ЗА 60000 СЛУЧАЙНИ ИЗБОРА. - - - - -
А) РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ИЗБОРИТЕ (БРОЯ) ПРИ ОБЩО ДВАТА ВИДА
ЕДИНИЧНИ ИЗБОРИ ЗА ЗОДИИ (УДВ. БРОЙКА): ОБЩО=120000, ОТ ТЯХ СТАРИ=62186, НОВИ=57814; ВЕРОЯТН.: СТАРИ=0.5182, НОВИ=0.4818 ∑ ПО ДИАГ.=10272; ∑ ИЗВЪН ДИАГ.= 49728; ВЕРОЯТ.ДИАГ.= 0.1712; ВЕРОЯТ.ИЗВЪН= 0.8288 ЗАБ: ЕЛЕМЕНТИТЕ ПО ДИАГОНАЛА ДАВАТ ЕДНОЗОДИЕН ИЗБОР. СРЕДНО ЗА ИЗБОР НА ЕДНА ЗОДИЯ [(ДИАГ.ЕЛ + 2*ИЗВЪН) / 12 БЛАГОПР.СЪБИТ.]: БРОЙ=9144.00, ВЕРОЯТН.=0.1524 Б) БРОЙКИ И ВЕРОЯТНОСТИ ПРИ ЕДНА СТАРА ЗОДИЯ БРОЙ= 10271, ВЕРОЯТ.= 0.1712 [ОБЩ ИЗБОР 1 НОВА: БРОЙ=10272, ВЕР.=0.1712] ЕДНА НОВА, СЪЩА КАТО СТАРАТА: БРОЙ= 1132, ВЕР.=0.1102 ДВЕ НОВИ, 1 КАТО СТАРАТА: БРОЙ= 4621, ∑_ВЕР.=0.4499, 1_ВЕР.=0.0409 ЕДНА НОВА, НЕ КАТО СТАРАТА: БРОЙ= 396, ∑_ВЕР.=0.0386, 1_ВЕР.=0.0035 ДВЕ НОВИ, НЕ КАТО СТАРАТА: БРОЙ= 4122, ∑_ВЕР.=0.4013, 1_ВЕР.=0.0073 НОВ ЕДНОЗОДИЕН ИЗБОР: БРОЙ= 1528, ВЕР.=0.1488 НОВ ДВУЗОДИЕН ИЗБОР: БРОЙ= 8743, ВЕР.=0.8512 ПОНЕ ЕДНА СТАРА ЗОДИЯ: БРОЙ= 5753, ВЕР.=0.5601 ПОНЕ ЕДНА НОВА ЗОДИЯ: БРОЙ= 9139, ∑_ВЕР.=0.8898, 1_ВЕР.=0.0809 В) БРОЙКИ И ВЕРОЯТНОСТИ ПРИ ДВЕ СТАРИ ЗОДИИ БРОЙ= 49729, ВЕР.= 0.8288 [ОБЩ ИЗБОР 2 НОВИ: БРОЙ=49728, ВЕР.=0.8288] ЕДНА НОВА, КАТО НЯКОЯ СТАРА: БРОЙ= 7764, ∑_ВЕР.=0.1561, 1_ВЕР.=0.0781 ДВЕ НОВИ, КАТО ДВЕТЕ СТАРИ: БРОЙ= 7590, ВЕР.=0.1526 ДВЕ НОВИ, ЕДНАТА КАТО СТАРА: БРОЙ=24593, ∑_ВЕР.=0.4945, 1_ВЕР.=0.0247 ЕДНА НОВА, НЕ КАТО СТАРИТЕ: БРОЙ= 980, ∑_ВЕР.=0.0197, 1_ВЕР.=0.0020 ДВЕ НОВИ, НЕ КАТО СТАРИТЕ: БРОЙ= 8802, ∑_ВЕР.=0.1770, 1_ВЕР.=0.0039 НОВ ЕДНОЗОДИЕН ИЗБОР: БРОЙ= 8744, ВЕР.=0.1758 НОВ ДВУЗОДИЕН ИЗБОР: БРОЙ=40985, ВЕР.=0.8242 ПОНЕ ЕДНА СТАРА ЗОДИЯ: БРОЙ=39947, ∑_ВЕР.=0.8033, 1_ВЕР.=0.4016 ПОНЕ ЕДНА НОВА ЗОДИЯ: БРОЙ=34375, ∑_ВЕР.=0.6912, 1_ВЕР.=0.0691 ОБЩО ПОНЕ 1 СТАРА: БРОЙ=45700, ∑_ВЕР.=0.7617, 1_ВЕР.=0.4165 [:1.8288] ОБЩО ПОНЕ 1 НОВА: БРОЙ=43514, ∑_ВЕР.=0.7252, 1_ВЕР.=0.0713 [:10.1712] Табл.4. ЛИСТИНГ СЪС СТАТИСТИЧЕСКИ РЕЗУЛТАТИ ОТ КОМПЮТЪРНОТО МОДЕЛИРАНЕ НА КОМБИНИРАНИЯ ВАРИАНТ. — — — — — МАНИФЕСТ НА ИИИ (ИНИЦИАТИВА ЗА ИТЕРАТИВНИ ИЗБОРИ) Историята на всички общества е история на селекция на народни лидери! Колкото и да е силна и богата една страна, ако тя не е добре организирана и ръководена, обществото не може да покаже това, на което то е способно, страната се разкъсва от вътрешни противоречия и става лесна плячка на други, по-добре организирани от нея. Толкова по-необходима е добрата организация, ако страната е бедна и слаба. Но в човешкото общество организацията се осъществява от хората и, следователно, тя се свежда преди всичко до намирането на най-способните ръководители и поставянето им начело на властта. В условията на диктатура това се осъществява отгоре, а в условията на демокрация — отдолу, но проблемът си остава, защото той е много трудно да бъде решен и обикновено се приема някакво решение, но без гаранции, че то е най-доброто. Нека разгледаме това по-подробно. При диктатурата ръководителите се назначават от диктаторското тяло (било той един човек, или някакъв съвет), което е добре, ако това тяло е кадърно и честно, но тъй като това рядко се случва то добрите диктатури също са рядкост в историята, и което е по-лошо: като дойдат некадърните управници, те компенсират с излишък всичко добро направено от техните предшественици. При династийните и монархични форми на управление просто се приема, че избора на нов диктатор трябва да става от потеклото на стария, само защото "семето" е същото, но това, уви, нищо не гарантира. Единственият плюс при избора отгоре е, че се ограничава областта за търсене на управници измежду малко и свързани от някакви аристократични или други връзки лица получили по-добро образование и които могат да бъдат, повече или по-малко, опознати от диктатора, т.е. постига се някакво намаляване на пула за избор. При демократичния избор (избора отдолу) нещата вървят добре само при относително малка група избиратели, които могат да познават добре лицата, които избират, но на ниво държава този избор се оказва почти толкова лош, колкото и другия, с единствения плюс, че лошия управник не може да се задържи дълго на власт и лесно може да бъде сменен с друг (най-често също толкова некадърен!). Колкото и да е малък този плюс той, все пак, е нещо, така че ние ще се опитаме да го запазим, т.е. ще разглеждаме демократичния модел, но нека не се заблуждаваме, че той засега работи добре, защото проблема на избора си остава! Това е проблемът, че когато човек избира някого, който да го управлява, той трябва да избере по-способния, но за това е нужно той самия да е достатъчно способен за да направи избора! С други думи, човек може да избере само такъв свой началник, който е толкова добър колкото него (или по-лош), обаче не и по-добър, защото той просто не може да го оцени! Нещата се влошават още повече защото мениджерското изкуство съвсем не е област, в която всеки се ориентира добре (както футбола, например), така че обикновения избирател просто няма шансове да е специалист в нея. Прочее, това трябва да е очевидно, защото при всяка една дейност съществуват комисии за преценка на качествата на кандидатите и тези комисии са по-компетентни от самите кандидати, а при всенародния избор е точно обратното! Изборът отдолу може да работи само при много малка разлика в способностите на кандидата и комисията, което може да го приближи до компетентния избор отгоре. По тази причина човечеството от памтивека прилага най-простото правило на итеративния избор, където малки групи от хора избират някакви свои представители, които формират други групи, където се прилага същото правило, и така нататък докато се стигне до върха. Това е основен метод на работа във всяка една партия или група хора, където се прилага демократичния избор. Единствената причина, поради която това не се прави при всенародните избори е трудността за такава оценка, но само това е пътя, ако искаме да получим добро решение! Ние от Инициативата за Итеративни Избори (ИИИ), имаме конкретно предложение, което ще изложим по-долу, но нека първо се спрем на явните минуси на съществуващия демократичен избор, които умело се прикриват от всички традиционни партии, или по-точно от политиците по горните етажи на властта. 1. Недостатъци на демократичния избор а) При преките всенародни избори хората гласуват, като правило, за партии, а не за личности! Това е обяснимо защото партиите са по-дълговечни и познаваеми от личностите, и защото негласно се предполага, че в самите партии се прилага итеративния избор, но нито това може винаги да се гарантира, нито пък партиите са само сбор от членуващите в тях. Партиите са места за кариера и лично облагодетелствуване, което ще рече, че партийните членове си имат свои интереси, различни от тези на хората, които те представляват. Освен това партийността противоречи на демокрацията, защото демокрацията изисква достъп до властта на широките народни слоеве, докато членовете на всички партии в една страна обикновено не надхвърлят 10% от нейното население, което ни дава основания да говорим за партокрация, или власт на партиите! Прочее това е достатъчно ясно, но всички партии взети заедно упорито премълчават тази теза (и това, изглежда, е единствената точка по която имат консенсус) и пледират, всяка по своему, че те са най-добрите представители на народа. Важното за нас в случая е да констатираме, че избора трябва да се провежда за личности, и чак след избора им, те може да се обединяват в някакви групи на единомишленици, но тези групи не бива да ги обезличават. б) Изборът по върховете, естествено, означава непознаването им и води до необективност и изключване на вярното решение. Това следва от споменатия в началото проблем на избора, поради което се оказва, че лидерите по върховете трябва да се рекламират по същия начин, по който се рекламира една лека кола, или проститутка, например, като най-популярните личности съвсем не е задължително да са и най-добрите. Човек не може да избере някого по демократичен начин, ако този някой не се предложи, с което той може да демонстрира само високото мнение за себе си, но не и някакви други качества. А нали когато някой младеж реши да се жени той не отива в публичния дом да търси бъдещата си булка? Избирателите трябва да гласуват за хора от близкото си обкръжение, които те познават, а не за хора от политическия хайлайф — и това също е ясно, ако не са политиците да объркват нещата. в) Народните избранници нямат никаква информация за своите избиратели, така че те, всъщност, и не знаят кого представляват, и като така просто прилагат своите лични (разбирай партийни) схващания, а не тези на избирателите! Единственото нещо което те знаят е от кой район са избрани, но това е чиста формалност, защото районирането изобщо не е важен белег за различаване на избирателите — такива показатели биха били, например: имуществените различия, възрастовите, етническите, професионалните, образователните, и прочее разлики. Освен това районирането няма никакво значение на ниво Народно Събрание, което е един национален орган. Ако се обърнем към първоизточника на демокрацията — Древна Атина — то там са се избирали представители на 50 рода, което за това време е бил съществен признак за различия между хората. Но щом народните избранници не знаят какви прослойки от населението те представляват, то те и не са никакви представители на народа! Ако те понякога се срещат със "своите" избиратели, то това съвсем не са именно тези хора, които са ги избрали (защото това не може да се докаже поради тайния избор), а хора които искат да се възползуват от положението на даден представител за да поставят някой въпрос нагоре, или пък си нямат друга работа и затова ходят на тези сбирки (но същия въпрос те биха поставили и пред представители на друга политическа сила). По тези причини традиционните избори представляват процедура за узаконяване властта на политическата олигархия и за облегчаване на свързването ù с определени бизнес среди! Трудността за избор на хора от близкото обкръжение на всеки, просто заради техните способности или морални качества, тук се заменя с един изборен фарс, целящ "запушването на устата" на народа, че той е, ужким, този който избира. Само нашата ИИИ е единствено способна да се пребори с тази криворазбрана демокрация предлагайки следната 2. Нова процедура на демократични избори. Основополагащо изискване на новата процедура е възможността всеки да гласува за всеки, не защото последния се е кандидатирал, а защото първия счита, че може да му довери защитата на своите интереси! При днешното ниво на развитие на компютърната техника това може да се осъществява съвсем успешно като всеки човек предлага до пет души, включително и себе си, ако се счита също за способен, или най-малкото има желание да участвува в управлението на страната. Редът на предлагане няма никакво значение, а самите лица се означават с уникален номер, който за страната ни е Единната Гражданска Регистрация (ЕГН), като в последващата обработка грешни ЕГН се изключват, а дублиращи се номера се броят еднократно. На пръв поглед изглежда, че необходимостта на всеки да знае точното ЕГН на лицето, за което иска да гласува е доста сложно изискване, обаче то би било такова преди половин-един век, може би, но не и днес, защото всеки официален кандидат може наред с името си да оповестява и своето ЕГН (това не е адрес, че човек да се страхува да си го каже). Освен това всеки ще може да попита свои близки за техните ЕГН-та и ще си ги запише на някакво листче. В служебна обстановка няма никакви пречки когато човек си пише името (на вратата или в някакъв списък) да пише също и ЕГН-то си, което, все едно, фигурира официално в службата му. А защо да не си носи и някаква значка на ревера с името и ЕГН-то когато наближат някакви избори — може пък някой да вземе да си го хареса като го срещне на улицата? Няма проблеми да съществуват и официално достъпни бази данни (по Съветите или в предизборните клубове) на всички лица от даден регион или за страната, където по редица белези като: някое от имената, възраст или район на местоживеене, да може да се направи нужната селекция и да се научи ЕГН-то, ако това се счете за целесъобразно. По този начин ние не отричаме изобщо партиите и възможността за избор по върховете, защото наред с близките си познати човек може да иска да гласува и направо за някой общоизвестен лидер (било той политик, било футболна звезда, или добър професионалист в някоя област). Важното е този избор да става на итерации, като при всеки следващ етап вече гласуват 10 до 20 пъти по-малко хора. В такъв случай три до четири итерации ще са достатъчни за избора за Парламент, и дори по-малко за местните Съвети. Трябва да е ясно, че при всяка следваща итерация гласуват само съответната бройка от първите в списък подреден по броя на гласовете получени за тях, но те могат да гласуват пак за когото си искат (засега), с изключение на последния път, така че някои хора може да влизат и при следващи итерации в кръга на избраните. При последната итерация, която трябва да съдържа около хиляда души, трябва да се даде възможност за тяхната лична среща и запознанство, като тук вече е нужно да се посочат хора само измежду тях (за да се избегнат случайни лица в последния момент или възможности за лесно купуване на гласове). И така, ние предлагаме следния вариант за гласуване в нашата страна. 2.1. Избори за Парламент а) Първа итерация: от всичките гласоподаватели (към 6 млн.), всеки от които гласува за всеки от тези хора, до първите 300,000 от тях с най-много гласове, според получен подреден списък на избраниците, съдържащ само ЕГН и брой гласове за тях. б) Втора итерация: от 300,000 избиратели до първите 20,000 с най-много гласове по същите правила. в) Трета итерация: от 20,000 до 1,000, по същия начин, като този път избора се прави в районните избирателни бюра, поради намалелия брой лица. г) Четвърта итерация: от 1000 души до нужната бройка в Парламента, която ние предлагаме да бъде сто души, като този път всеки гласува пак за 5 души но само измежду тези хиляда. Освен това преди този етап на избора трябва да има един месец време, през което тези хора да могат да се опознаят, като прекарат две седмици заедно (в някой курортен комплекс, примерно), при което да имат най-различни възможности за лични контакти и изяви на своите виждания за стратегията на управление в дадения момент. Тази хилядарка избраници може да се разглежда като едно разширено Народно Събрание и като естествена резерва за допълване на бъдещото при нужда. Тук вече може да се прояви разделение на хората според политическите им виждания, или някакви други признаци (възраст, образование и пр). Самото гласуване се провежда в централното избирателно бюро (или в Народното Събрание), като е желателно то да бъде и явно. Относно кодирането на гласовете ние предлагаме то да се провежда на обикновени перфокарти (на същите, които се използуваха в изчислителните центрове до преди 10 - 20 години), като всеки може да си подготви своята карта когато пожелае в двумесечен срок в съответните бюра на местните Съвети като ползува там и някаква база данни за да бъде сигурен в ЕГН-тата на кандидатите си. В деня на избора в избирателните бюра трябва също да има такива машини, или да се ползуват тези в Съветите, а в бюрата само да се гласува. Наред с това трябва да се осигури и възможността всеки, ако желае това, да гласува предварително и явно, като остави една перфокарта за избора си и получи копие от нея, потвърдено с подписи (на служителя и негов) и печат на тази служба. Обърнете внимание, че при положение, че се гласува за личности, няма никакви основания човек да се страхува че познава някого си и му гласува доверие, още повече ако това не са хората по върховете, както се предполага да бъде на първите итерации! Обработката на гласовете няма да бъде особено трудна (тя е трудоемка, но нали затова и съществуват компютрите — за да се "трудят" вместо нас), като ще се състои в един първоначален етап на прехвърляне на записите от всички перфокарти за даден район на магнитен носител (безразлично в какъв ред), и последващо запълване на един файл с две полета за всеки запис: ЕГН и брой гласове за това лице, който трябва да се поддържа нареден по ЕГН. След това на районно ниво тези файлове се смесват (обединяват) като се поддържат наредени по ЕГН. След смесването и на национално ниво този файл вече се сортира по полето за брой на гласовете и се отделя необходимата бройка от началото на списъка. ( При положение, че следващите няколко души след последния допуснат имат точно същия брой гласове като него, то се включват и те понеже точната бройка не е съществена. ) Остава след това тези частични избранници за всяко ниво да бъдат оповестявани за това, че те продължават избора. Няма проблеми за каквито и да било проверки на която и да било политическа сила по файловете и обработката им. 2.2. Избори за местни Съвети Тук нещата са съвсем аналогични, само че итерациите ще са в други граници. Ако приемем, че една община наброява, да речем, 50,000 души, то на втория етап е достатъчно да се явят 3,000, а на третия — 200 души. Само дето в този случай при обработката трябва да се извършва и отсяване на лицата не регистрирани в района. Няма проблеми, обаче, тази обработка да се извършва и върху същите перфокарти за изборите за Парламент, тъй като те, все едно, се провеждат по райони, така че може да отпадне необходимостта от нови избори (поне за първата итерация). Освен това трябва да се отбележи, че няма нужда от общи избори на съдебни органи, защото масите, така или иначе, не ги познават, и този избор може да се извършва от съответните Съвети, където могат да се срещнат лично и запознаят, вместо да се прилага една формална процедура. 2.3. Избори за Президент При итеративните избори няма никаква нужда от отделен избор на Президент /Вицепрезидент, защото това може да се извършват от самото Народно Събрание, но ако толкова искаме да разширим извадката, то може да се използуват хилядата души, които са гласували на последната итерация. Изобщо казано това разширено Събрание може да се използува и за най-различни други цели (анкетни, например), защото то ще е една доста добра представителна извадка на народа, нещо което отсъства при всички съвременни демократични избори. 3. Бъдеща еволюция на изборите След като предлагания от ИИИ вариант на избори се приложи няколко пъти и народа осезаемо почувства неговите предимства ще се наложат и някои подобрения и ускорения на метода. Тук ще се спрем на пет по-важни момента. а) Изборите ще станат явни и открити! Както вече споменахме, след като всеки гласува за хора от близкото си обкръжение той няма основания да се страхува от открито изказване на своя глас, което пък ще премахне и възможността за фалшифициране на изборите, защото най-лесно може да се изопачи това, което не се вижда, а това, което се знае, и лесно може да се докаже, никой и няма да се опитва да изопачава. Това, обаче, означава, че няма никаква нужда от един изборен ден с традиционната шумотевица, а всеки ще може да извърши своя избор в удобното за него време в течение на един разумен срок (от около един месец), като деня на избора ще служи само като краен срок за етапа. Явният избор ще изисква и въвеждане още на ЕГН-то и на самия гласоподавател (например като последно и предшествувано от символа "@"), но от своя страна ще даде възможност и за проявата на останалите плюсове, изложени по-долу. б) Всеки ще може да гласува от къщи или от службата си, посредством компютърните мрежи, като при това прави всички необходими справки в базите данни на место. Това може да бъде осъществено с достатъчно голяма степен на защита и секретност чрез лични пароли (така както се прави, примерно, при теглене на пари от уличните автомати). Тогава вече ще може да се изисква при всяка следваща итерация да се избират лица само измежду гласоподавателите за даденото ниво защото ще може да се направи бърза справка дали дадено ЕГН е от допустимите, и ако не е така, то да се посочи някой друг. Възможно е също да се провеждат и повече итерации, така че намаляването на пула всеки път да става само около десет пъти (пет итерации общо), което ще повиши прецизността на изборите. В крайна сметка това означава, че избори ще могат да се правят дори всяка година, ако това се наложи, и няма да струват почти нищо на държавата. в) Може, а и трябва, да бъде въведено тегло на гласовете за всяка итерация (след първата), защото тези (да речем 300 хиляди), които са избрани на предишното ниво имат съвсем различна представителност, т.е. брой на хората, които са гласували за тях! При едни явни избори, няма никакви проблеми освен петте ЕГН-та и това на гласоподавателя да се въведе и още едно поле при гласуване, определящо теглото на неговия глас, което да е единица на първо ниво и да се запълва автоматично в процеса на компютърната обработка, като за всяко избрано от даден човек лице в полето за бройката на гласувалите за лицето се добавя не единица, а това число. Тогава с пълно право ще може да се каже колко "струва" гласа на всеки един избирател на всеки епап от изборите, което при последната итерация ще покаже точно колко хора са избрали, пряко или косвено, даден Народен Представител (а не само колко души на последния етап са гласували за него). По този начин ще се постигне идеалния вариант на гласуване, при което ще може да се проследи, при нужда, цялото дърво на избора, както отгоре надолу (кой от кого е избран) така и от долу нагоре (кой, кои хора е избрал). И обърнете внимание, че тук става дума за всеки от стоте души в Народното Събрание поотделно, а не общо за кандидатите от листата на дадена партия, за която има подадени определен брой гласове (но в един район кандидатите са едни, а в друг — други). г) Ще може да се правят всякакви статистически анализи на гласоподавателите. В предишния пункт ние загатнахме това, но нека акцентираме, че при национални избори въпроса е не "кой кого", а "кой от какви хора", т.е. възраст, образование, професия, етническа принадлежност, и прочее параметри, които могат да бъдат извлечени от едни по-пълни бази данни за страната. Това ще помогне на Представителите да провеждат максимално близка до интересите на истинските си избиратели политика, както и да се вслушват в тяхното мнение (чрез електронна поща, да речем), защото едно нещо е мнението на един човек, а съвсем друго е положението ако зад този човек стоят, примерно казано, 42 души! д) Ще се сплоти обществото и повиши съзнателното му отношение към изборите. Когато всеки след първото ниво стане истински изразител на мнението на другите, и всеки преди последното бъде лишен от възможността за кариера и лично облагодетелствуване от изборите, то и всеки ще започне да се отнася сериозно към тях и ще се стреми да даде най-доброто от себе си. Хората, разбира се, са егоисти, но те не са слабоумни и всеки човек се стреми към надмощие ако може да го постигне, но в противен случай не му остава нищо друго освен да мисли за обществото, по простата причина, че той иска да се хареса на другите (които са доверили гласовете си на него). Нормално е да се предполага, че болшинството от хората когато разберат, че представят повече от десетина души, ще се опитат да проучат по някакъв начин (да речем, чрез стандартна анкета) вижданията на тези хора, за да може и при други избори те пак да им гласуват това доверие. А начините за това ще бъдат съвсем достъпни, защото ако днес (към 2000-та) в развитите страни около 10% от населението имат в домовете си или в службата достъп до Интернет, то след десет години тяхната част може да стане 1/4, а след 20-30 години това ще бъде нещо толкова достъпно, както днес е телевизора. Заключение В повечето демократични страни населението гледа на политиците като на елитна прослойка недостъпна за масите и е готово да залага на тях, така както го прави на Тото, или на конни състезания. Но това е така поради отсъствието на съпричастност към тях, както и на последните към масите които са ги избрали. Единствено ИИИ намира правилния начин за свързване на обществото в едно цяло, където всеки носи своя дял от отговорността за съдбите на другите, и колкото по-нагоре се отива, толкова по-тежка става тази отговорност. Бъдещето на изборите е само в едни открити итеративни избори, основани на преки лични контакти и възможност за мнение за качествата на лицата за които се гласува. Изборите по върховете, особено на хора обвързани с тесни и обезличаващи ги партийни платформи, а не на конкретни личности, подронва основите на демокрацията. Народните Представители трябва да представляват наистина народа (или част от него), а не своите партии, и такава представителност може да се постигне само с помощта на ИИИ. Подкрепете ИИИ, защото ние подкрепяме изпитания през вековете итеративен начин на постепенно избиране отдолу, единствено способен да се пребори успешно с проблема за избора. Проявете разум, проявете съзнателност, проявете инициатива — изберете нашата Инициатива! ИИИ дава итерацията, итерацията прави демокрацията! — — — — — МАНИФЕСТ НА ККК (КРИЛО НА КОРУМПИРАНИТЕ КАДРИ) Историята на всички общества е история на постепенно утвърждаване на съществуващите тенденции при достигане на нужната степен на зрелост! Никога не се е отдавало да се утвърди или узакони нещо в обществото преди то да се е било появило в зародиш и получило някакво разпространение, което да наложи поставянето на дневен ред на въпроса за неговото приемане; но само това не е било достатъчно ако въпросното нещо не е съответствувало по своята степен на развитие или зрелост на потребностите на обществото и най-вече на неговото управление. Първата част на горното твърдение отстоява тезата, че в общественото развитие не се наблюдават немотивирани идеи, които не са се появили първоначално като неправомерни, или незаконни, или еретични мисли, защото няма как да се утвърди нещо за което не е известно нищо (а новите неща най-напред се считат за еретични), и това е очевидно. Втората част на изказването изисква известно време за осъзнаване или узряване на идеята, докато тя стане годна за "ядене", т.е. за утвърждаването ù като принцип в общественото управление, като различните идеи изискват различна степен на зрелост за да бъдат извадени от сферата на неофициалната практика и приети за правилни в официалната; дуално погледнато можем да считаме, че обществото трябва да узрее за да възприеме дадено нововъведение. Това, разбира се, е само качествена зависимост, но достатъчна за нашите цели, както ще видим по-нататък. Така например, в недрата на робовладелския строй, положително, е съществувала идеята за даване на по-голяма свобода на робите в рамките на някакво изолирано място или остров, където те да могат да се движат свободно, но да не могат да избягат от него, само че е трябвало да мине време, докато тази идея узрее като крепостна форма на владеене (т.е. прикрепване към земята, без която човек не е можел тогава да се изхранва). Аналогично е настъпило следващото освобождаване на населението чрез замяна на закрепостяването към земята с поставянето на хората в зависимост само от средствата за съществуване, т.е. от благата изработвани с техния труд, който те могат да упражняват навсякъде, стига някой да е готов да им плати за това. Друг пример представляват мерките за наказване на еретиците или лицата обвинени в обладаване от нечисти сили — в зародиш са присъствували всички възможни мерки, но са се прилагали тези от тях, които в даден момент са били най-подходящи, според вкуса на управляващите, като когато дадена мярка вече е "презрявала" тя е излизала от употреба, или се е заменяла с друга. Също така може да се спомене, че идеите на комунизма са съществували в някакъв вид още от времето на Платон, но е трябвало да минат сумата векове, преди те да узреят достатъчно за да се приложат някъде, и то пак не на всякъде, а в определени страни, където са се оказали най-годни за употреба, а иначе комуни е имало и преди комунизма. По същия начин можем да разглеждаме и появата и узаконяването на редица социални придобивки или граждански права, които се прилагат когато това стане възможно. Има някаква аналогия в степента на зрелост на тези неща с вкуса, който имат, например, домата, или краставицата, или пъпеша, ако щете, като никой не би харесал зелен домат или презряла краставица, а капитализма често се сравнява с мушмулата, защото докато не презрее не става за нищо (в което ние вече би трябвало да сме се убедили от опита ни през последните демократични години). Що се касае до корупцията то тя е съществувала откакто свят светува, но досега не ù е било дошло времето да бъде призната в управлението, защото е била още зелена, или обществото не е било достатъчно узряло за да оцени нейния вкус. Фактът, обаче, че тя се прилага нелегално и неофициално почти навсякъде, говори, че има доста ценители на вкуса ù, както и това, че тя успешно допълва редица законови положения, като с нейна помощ често се стига до правилно решение. И наистина, за този, който дава приличен бакшиш на някой държавен служител, например, за да компенсира несправедливостта на някой закон, или за да "смаже" някоя законова инстанция, е все едно дали решението е получено след като той си е платил такса на държавата, или я е платил на чиновника; а пък за последния също е все едно дали той получава достатъчно пари от държавата за да защитава правдата, или я защитава срещу допълнително заплащане. Както се вижда, ако бакшиша е в интерес на справедливостта той е морално оправдан, така че лоша е не корупцията, а системата на правораздаване която я предизвиква, като смело може да се каже, че няма закон, който да е винаги справедлив, а още по-малко да е справедлив за най-онеправданата и слаба страна — в най-добрия случай той може да е справедлив за най-силния, т.е. за държавата. Прочее, ние излагаме тези разсъждения, не за да обвиним законите или служителите на правосъдието, а за да оневиним корупцията, ако тя е в интерес на нещо по-важно — било то някакви свободи, било повече щастие за народа, било по-ефикасно защитаване на същите тези закони. Самата дума "корупция" и прилагателното "корумпиран" (corrupt на английски) означава разложение и идва от латинския, но какво е разложението ако не определена степен на зрелост?! Ако се върнем отново на аналогията с пъпеша, то той (от позициите на краставицата) може да се счита за "корумпиран" когато хората го използуват за ядене (както и райската ябълка, или мушмулата, или капитализма според горната забележка), но това не му пречи да бъде вкусен и хранителен. А нима онова животно наречено лешояд, на което всички гледат с голямо презрение защото се храни с развалена и разложена храна, не се нарича в същото време и "санитар на природата", защото изпълнява полезни функции? А нима някоя страна може да се похвали, че е успяла да се пребори окончателно с проституцията, която е една типична проява на разложение на нравите, но съществува от времената на Вавилон, че и до ден днешен, независимо дали легално или не, защото е нужна на обществото и винаги му е била нужна (а и ще бъде, поне докато не настъпи противната тенденция в някое далечно бъдеще)? Така че корупцията изобщо не трябва да ни шокира, а да ни накара да се замислим кога и къде тя е необходима! Ние се осмеляваме да твърдим, че корупцията в политиката, явно, е необходима и неизбежна (най-малкото защото тя, все едно, съществува), и е дошло вече времето да я легализираме, защото тя е нужна на демокрацията, или демокрацията я изисква! И така, да започнем. 1. Недостатъци на демокрацията Реалната демокрация има редица недостатъци, които биха могли да бъдат отстранени, като тук ние ще изтъкнем тези от тях, които могат да се преодолеят с помощта на нашето Крило на Корумпираните Кадри (ККК). Те се свеждат предимно до невъзможността за взаимопомощ между избиратели и избранници и са следните: а) Отсъствието на пряк контакт на народните избранници с избирателите и обратно е много съществен минус при всичките реално съществуващи демокрации. Ако погледнем непредубедено на нещата ще видим, че анонимният избор много затруднява нещата, защото никой Народен Представител не може да знае дали даден човек е гласувал за него или не. Нещо повече, той не знае какви хора средно са го избрали — млади или стари, среднисти или висшисти, наемни работници или собственици, от какви етнически групи, и прочее, а това познание би могло да му е от полза при неговата дейност за да знае кого да защитава. Срещите с "избирателите" не са срещи с неговите истински избиратели (поради което ги сложихме в кавички); хората, които го търсят лично не се знае дали са гласували за него, т.е. дали са го подкрепили и дали са вярвали в него, или сега искат да се възползуват от положение му, а на този свят всеки иска да знае кои са неговите хора на които той може да разчита. Анонимният избор е такъв, защото още не е било поставяно изискването той да не бъде такъв (поне за някои партии), т.е. още не е била назряла ситуацията, а анонимните бюлетини са просто един по-лесен начин на избор. Докато, обаче, избиратели и избранници не могат да се познават най-малкото на книга (по име, или ЕГН, или някакъв документ, който да потвърди избора) те няма и да действуват задружно и сплотено; докато няма начин (макар и опосредствано) те да си подадат ръка преди изборите, те няма да си я подадат и след изборите! Ако при демокрацията управлението на страната става от народни избраници, то те трябва да знаят кои хора именно представят, иначе представителството е чиста формалност и демагогия. б) Липсата на взаимопомощ между двете страни при демократичния избор поставя големи трудности пред индивидуалните (независими) кандидати, които могат да се проявят двояко: бедните политици, от една страна, нямат практически никакви шансове да бъдат избрани, защото предизборната кампания струва големи пари (а поставянето на имуществен ценз, както е в някои страни, е антидемократичен елемент); богатите физически или юридически лица, от друга, не могат легално да предизвикат избирането си, или това на техен представител, чрез някакъв вид подкуп или премия за избирателите (които биха били доволни да получат нещо даром), а ако някои хора от народа искат нещо, което не пречи на никого, е съвсем демократично то да им се даде. При партиите нещата стоят другояче, защото те се издържат от партийните членове, т.е. партиите, де факто, са подкупени или корумпирани, и поради тази причина те имат пари и за предизборната агитация и за следизборното им функциониране! Това че редовите членове не плащат бакшиши на конкретни лица, а на един вид "безлични" сдружения с идеална цел, не означава, че тези сдружения не са корумпирани в обичайния смисъл на думата, защото партиите вършат своята дейност в отплата за членския внос получен от членовете като го разпределят между управляващия апарат, но това си е чист подкуп, защото се дава предварително, само дето е узаконен и не се нарича така. Такова нещо, обаче, не съществува за индивидуалните кандидати и е крайно време също да се легализира. в) Демократичните избори не се контролират явно от капитала, което би могло да е нещо хубаво ако живеехме в условия на феодализъм, да речем, но при капиталистическото стопанство главното е капитала (за англоговорещите това е очевидно, защото за тях тази дума значи, както голяма сума пари, така и главен град или столица, а корена е латински и означава глава). Лошото е не когато капитала формира избора на масите, а когато масите не желаят това, което капитала им предлага, но няма нищо недемократично ако народа може да печели от това, като влияе на избора чрез своите капитали, или обратното — когато може да получи някакви капитали за своя избор. Действително е крайно време да се стигне до правилно виждане по въпроса, защото реалното положение на нещата е, че капитала, все едно, формира народния избор, но далеч не в интерес на народа! Ако една група хора, достатъчно голяма за да излъчи свой Представител в Парламента, или поне в местните Съвети, иска да си плати (нещо дребно най-често, защото хората са много) за да има там свой човек, то това е съвсем разумно и демократично, както и ако една голяма фирма реши да плати нещо на хората които гласуват за нейния човек (защото ако те гласуват за него, значи такова е тяхното желание!), то това също е правилно. Финансовата корупция в изборите се нарича така само защото тя не е узаконена или легализирана, така че ние сме за легализиране на корупцията, която по този начин ще изчезне! 2. Предложение за промяна а) Не трябва да се изисква винаги тайно гласуване и ако избирателя желае да гласува явно, той трябва да може да направи това, като получи някакъв документ удостоверяващ неговия избор, от който той да може да се възползува в последствие. Това не изисква основна промяна в избирателния закон, а само едно време от две до четири седмици преди официалната дата на избора, през което желаещите да гласуват явно да могат да направят това в съответните Съвети, като избора им се фиксира в централизирана компютърна база данни, а техните имена се отметнат в избирателните списъци. При съществуващия закон е възможно гласуване чрез телеграма, но като рядко изключение, ако избирателя не е в момента в страната, докато ние искаме това да стане правило. По този начин всеки (който желае) ще може да докаже своя избор, било то за да си осигури по-лесен достъп до някой избранник, било за да претендира после за някой подарък от лицето, или фирмата, която стои зад него, било за да може да поиска някаква отговорност от избраното лице, ако е бил, един вид, негов "акционер" при избирането му — конкретната форма на взаимодействие между избиратели и избранници ще си се уточнява във всяка партия или сдружение, които приемат платформата на ККК. В този смисъл могат да съществуват различни Крила за всеки от случаите, със своите регламенти. б) Не трябва да се изисква задължително вписване на имената на кандидатите в избирателните списъци, защото за самия избор е важна бройката на мандатите за всяка политическа сила участвувала в изборите (креслата в Парламента или в местните Съвети) а не конкретните лица, които могат да се определят съгласно регламента на всяка от тези сили и след избора в срок също от две до четири седмици. Това ще облегчи много индивидуалните кандидати — а те са наистина демократичните избранници — защото те ще могат да се обединят в някакво Крило, и по получените след избора документи ще се разбере кой от тях именно е избран, както и с колко гласове за всеки кандидат. Такъв документ може да бъде още един допълнителен отрязък от квитанцията давана от Съвета при явното гласуване (един отрязък трябва да има за избирателя, и един за архива на Централната избирателна комисия), в който избирателя да впише името на конкретния кандидат от Крилото и да го изпрати по пощата или занесе на ръка. В централната база ще се пазят данни само за участвуващите в изборите партии, а не и за лицата, и всеки явно гласувал ще има грижата да прати съответния отрязък на своя кандидат. При това положение ККК ще може да прескочи прага за участие в изборите и всеки от индивидуалните кандидати набрали нужните гласове ще влезе наистина в съответния орган, като тези (предположително много) от кандидатите, за които първоначално няма достатъчно гласове ще могат да получат или дадат гласовете си на други (няма никакво значение дали ще кажем "дадат" или "продадат", защото когато човек дава нещо той го прави, или заради минала, или заради бъдеща, услуга, т.е. всяка услуга си има някаква цена!), като само за един кандидат няма да достигнат гласове, а мнозина ще отпаднат, но ще спечелят нещо от това чрез получените за тях първоначални гласове. Така отпада необходимостта от индивидуални кандидати защото те ще се обединят в Крила за да станат по-силни и конкурентно способни с партиите; но и всяка от партиите може да спечели от това изискване, защото няма нужда едно лице да се пише в 3-4 избирателни листи (в различни райони), и няма нужда изобщо за всеки избор да се изготвят листи с имената на кандидатите, защото те, все едно, са от една партия и само нейното име е достатъчно (което многократно ще поевтини процедурата на изборите). Освен това, провежданите по този начин избори за Парламент ще станат наистина национални (защото това е национален орган) и няма никакво значение от кой район е избрано лицето, а ако то иска да знае от кого е избрано ще може да научи това от отрязъците на квитанциите при явното гласуване (ако явно гласувалите му ги изпратят). в) Трябва да се легализира корупцията сред избиратели и избираеми и се даде гласност на всички финансови машинации съпровождащи изборите, защото всеки има право да знае кое лице или партия, какви финанси и от кого е получило за да проведе изборите, както и след това какво получава или дава. Ако някоя фирма иска да купи свой представител в Парламента като предостави на всеки, който гласува за нея по една акция, защо да не го направи открито, вместо да търси разни вратички в законодателството или да хвърля ненужни пари за реклама (ненужни, защото не влизат в джобовете на гласувалите за нейния човек)? След като парите движат света, нека поне да се знае как го движат! Тази корупция е нужна за народа и, доколкото съществува, е по-добре това да става легално (иначе се получава нещо като присъствието на етническа партия в нашия Парламент, която не се нарича такава, защото това не е разрешено от закона, но това не ù пречи да е етническа и да си съществува). Също така, какво лошо има, ако някой район, или професионална, или етническа организация, иска да балотира свой човек, който, обаче, е достатъчно беден за да организира сам кампания по избирането си, докато всеки от тези хора би пожертвал с лека ръка и чисто сърце една сума от порядъка на един-два долара, да речем? Тези хора могат просто да станат акционери на това лице и да го изберат, че дори да съберат после и още по долар, да речем, за да си построи човека прилична къща, та да има къде да приема своите избиратели. Вместо само партиите да са корумпирани ние искаме всеки човек да може да се корумпира, защото това е израз на демократични права и свободи, и народа трябва да ги получи! 3. Бъдещо развитие Когато Крилото на Корумпираните Карди придобие нужното влияние сред народа изборите ще се превърнат в една демократична борса, където печели по-добрия политик, а от това, в крайна сметка, печели и народа. Политиците ще започнат да се купуват и продават както футболните звезди, например, а с какво един политик е по-зле от някой известен футболист? Дали няма външен вид, или няма нужното образование, или не носи емоции на народа, който, така или иначе, освен хляба иска и зрелища? Единственото нещо, което нашите политици нямат, са парите и затова често им се налага да ощетяват държавата (което ще рече народа), но ако те струват милиони, при това дадени им доброволно от техните поддръжници (било то частни лица, било фирми), то масите ще бъдат още по-доволни от тяхната "игра" (да не говорим за самите политици). Когато политиците забогатеят те ще работят още по-активно за щастието на народа, корупцията сред тях ще изчезне (защото легално ще бъдат добре осигурени), а това че капитала ще върти нещата, хем е справедливо, хем не значи, че народа ще стои настрани от тази игра, защото всеки ще може да подкрепя когото си иска и да печели от това. Всеки политик трябва да има право да основе своя политическа фирма, която да съществува на принципа на акционерното дружество, и да продава акции на този, който пожелае да си купи и да пелечи заедно с него! Акциите на един политик ще се качват, а на друг ще спадат, те ще се купуват и ще се продават, но това ще бъдат истински акции, а не някакви литературни хиперболи. Всеки гласувал за политика гражданин ще получава срещу заплащане една акция, а самия политик ще може да си купи при всеки избор от десет до петдесет от тях (в зависимост от нивото на изборите и някакъв национален рейтинг), но впоследствие, на общо събрание на акционерите, ще се взема решение за разпределяне на дивидентите всяка година, както и за емитиране на допълнителни акции. При всеки нов избор, в които политика участвува, ще се пускат нови акции при същия регламент. Самият политик може да държи най-много акции в тази своя фирма, но това съвсем не е задължително; той (или тя) може да бъде подпомаган от политически партии или бизнес организации, но и от всеки обикновен гражданин, който пожелае; политическата фирма ще върти бизнес както всяка друга, но ще се занимава основно с поддържане на имиджа и с рекламата на политика. Такъв, обаче, е живота, такава е борсата, такъв е капитализма, а приказките за корупция са отживели бръщолевения на защитниците на тоталитарното ни минало, когато всичко се вършеше скрито-покрито от народа и после само се свеждаше до неговото знание. С нас всеки ще има реалната възможност за печалба от изборите и политиците, а това ще бъде само от полза за народа. Освен това не бива да забряваме и следния важен момент, който ще бъде пряко следствие от дейността на ККК, и това е тезата, че само бизнес основи в политиката ще дадат добра възможност за индивидуалното развитие на политика и неговата пълноценна изява, а това именно е целта на всяко демократично общество. Народът избира конкретната личност, а партиите са просто едно свързващо и обезличаващо звено, и, в този смисъл, само чрез ККК ще се постигне истинска демокрация, при която се цени преди всичко личността и своеобразието на политика като представител на народа, а не неговата преданост към някакви общи идеи. Пътят към съвременната демокрация неизбежно минава през Крилото на Корумпираните Кадри! Чрез легализиране на политическата корупция към нейното премахване от политическия живот! Поставете политиката на бизнес основи, за да я подобрите и извисите! Напред към истинска демокрация под Крилото на Корумпираните Кадри! — — — — — |
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/