И Т А З Д О Б Р А !( П У Б Л И Ц И С Т И К А )Христо МИРСКИ, 2001 ...— — — — —
— — — — — ФЕЙЛЕТОНИ Съдържание на тази част 1. За семките и хората 2. Екстремалното решение 3. За реформа в българския език 4. Към съвременен български език 5. Нови закони — стара политика! 6. Горе главите, българи! 7. Готови ли сте за изборите? 8. Nomen est numen! 9. Как да напълним хазната 10. За ползата от хлебарките 11. По-добре да не доживеем до пенсия! вече е край [ Материалите следват последователно но в различни книжки, както е казано в забележката в началото на книгата. ] — — — КАК ДА НАПЪЛНИМ ХАЗНАТА Нека първо изкажем нашата благодарност, госпожи и господа, на Главния Финансист на Републиката за решението му от 18.12.98, за това, че от 01.01.99 вече една минимална заплата е равна на две минимални заплати, в смисъл на общественото осигуряване. Мнозина недооценяват епохалното значение на този факт, но той открива неподозирани широти за нашата икономика и финанси, защото по този начин всяко число може да бъде приравнено към всяко друго! За тази цел са достатъчни само две правила, а именно: 1 = 1, което можем да наречем правило на здравия разум (ПЗР), и 1 = 2, което ще наричаме правило на Министъра на Финансите (ПМФ). Предвид симетричността на равенството, т.е. че то важи и в двете посоки, ПМФ значи също и това, че 2 = 1, или 1 = 1/2 . За пример нека сега докажем, че 5 = 9. Това става много лесно като разбием 5 на 4 + 1, след това за първото число приложим ПМФ, а за второто — ПЗР, и получените резултати съберем. По аналогичен начин може да се предефинира и аритметиката с обикновени дроби, като се работи поотделно с числителя и знаменателя, както и с десетични дроби, където се работи с цялата и дробната им части, и после те се слепват. Това е гениално откритие и света тепърва ще го осъзнава, но то не е достатъчно за да напълни държавната хазна, ограбена от комунистите през тоталитарното им управление и затова дълг на всеки родолюбив гражданин (а и селянин също) е да даде своя принос за установяване на нови данъци и такси. Скромният принос на автора се състои от десет варианта, някои от които са били прилагани в човешката история и, следователно, са доказали своята целесъобразност, а други могат да бъдат наш роден принос по въпроса. И така, да започнем: 1. Тоалетен данък За всеки тоалет в жилището трябва да се заплаща данък в размер на 1 лев дневно, независимо от броя на лицата, които го ползуват, а за тоалет на двора — половината от тази сума. Тъй като в едно средно семейство от трима души тоалета се ползува поне 10 пъти на ден, това би правило само по 10 ст. на ползуване, което, все пак, е поне двойно по-евтино от обществените тоалетни по улиците, по-хигиенично и удобно за гражданите, и не би натоварило особено семейния бюджет, но пък, от друга страна, една сума от 360 лв. годишно от семейство би била добре постъпление в бюджета ни. Тъй като, обаче, ние живеем в свободно общество, то всеки би трябвало да има правото и да се откаже от ползуване на своята тоалетна, като подаде съответна молба за запечатването ù, при което няма проблеми той да се договори със съседа си да ползува неговата, срещу част от сумата. 2. Обувен данък Всеки български гражданин трябва да плаща годишен данък в размер на 10 лева месечно ако ходи с обувки на улицата и други обществени места през това време. Данъкът се плаща като годишен, но ако някой желае през дадени месеци, например: юни, юли и август да ходи бос, той трябва да декларира това в общината преди изтичане на месеца предшестващ босото му ходене (в нашия пример до края на май) и тогава той ще дължи за годината само 90 лева. Трябва да се предвидят, обаче, и глоби в 10-кратен размер, ако се докаже че някой е подал молба за освобождаване от данъка, но въпреки това е бил видян поне от двама души навън с обувки през това време. 3. Сладък акциз Върху всички захарни изделия (със захарно съдържание повече от 20%, за да не се ощетяват диабетиците) трябва да се плаща акциз в размер на 50 ст. на килограм захар, което е оправдано, тъй като сладкото разваля зъбите, а не е така жизнено необходимо както белтъчините и млечните продукти, нито така калорично като мазнините. Такъв акциз съществува в Полша и просто не е ясно защо още не се прилага и у нас при положение, че кило захар струва почти колкото литър мляко, а захар се консумира поне 5 пъти по-малко и кесията на гражданите няма да пострада особено. 4. Зъбен данък Редно е отново да се възкреси известния в миналото зъбен данък, но вече изхождайки от равенството на всички пред закона. Той трябва да се плаща годишно в размер на 5 лв. на жив зъб, като за такъв се смята този, който е запазен повече от половината (според оценката на здравните органи), но при това млечните зъби не се броят. При една средна зъбна натовареност на човек от 20 зъба това би правило годишно само 100 лв., което е приблизително равно на стойността на единична зъбна протеза и в този смисъл такъв закон ще способствува и за една демократична равнопоставеност на хората със здрави зъби и на тези с протези, като не ощетява едните за сметка на другите. В същото време е ясно, че всеки ще предпочете да си плаща данъка (и да пълни хазната) отколкото да си извади зъбите (и си плати протезите). 5. Животен данък Тъй като най-ценното нещо на този свят е човешкия живот, то за него, разбира се, също трябва да се плаща данък на държавата. Нашето предложение е следното: всеки навършил пълнолетие български гражданин трябва да заплати еднократна сума в размер на десет минимални работни заплати за женски пол, и двадесет — за мъжки, като този данък може да се изплаща и разсрочено в течение на пет години със съответната лихва, след което лихвата вече става наказателна. Разделена на средната продължителност на живота това е една смешно малка годишна сума за такова ценно благо. 6. Сексуален данък Тъй като човек практикува секса предимно с цел развлечение, а не за продължение на рода, е съвсем оправдано налагането на данък и върху това занимание. Предложението ни е да се заплаща по един лев за сношение, изхождайки от следната фиксирана база: за лица между 15 и 25 години — по едно сношение дневно, за тези от 25 до 35 години — по 4 сношения седмично, от 35 до 45 — по 3 пъти на седмица, от 45 до 55 — по два пъти седмично, и за останалите до 65 години — по веднъж седмично, като по-възрастните от 65 г. се освобождават изцяло от този данък. Разбира се всеки, който желае, може да се откаже от изплащането, при условие, че докаже пред медицинските власти, че той/тя е импотентен /фригидна, или пък мине в следващата по-долна група, срещу нотариално заверени декларации на трима свидетели, потвърждаващи намаления брой сношения, отчетен в продължение поне на един месец. 7. Антикорупционен данък Във връзка с нарасналата корупция у нас считаме за целесъобразно създаването на Антикорупционен Фонд (АКФ), който да се запълва посредством този данък в размер на половин минимална месечна заплата годишно за всеки пълнолетен гражданин. При това положение всеки висш държавен служител, на когото се предлагат някакви подкупи и други облаги, извън тези според трудовия му договор, може да се обърне към АКФ като заяви предложената му сума и поиска по-голяма от фонда, но годишно не повече от удвоения размер на официалните доходи за миналата календарна година. Това е борба с корупцията на принципа "клин, клин избива" и се очаква да даде отлични резултати на наша почва. 8. Слънчев данък Тъй като е всеизвестно, че Слънцето не само ни свети, но и ни грее, и е основна причина за растежа на животните и растенията, е правилно всеки гражданин да плаща и данък според броя на слънчевите дни в годината. Те трябва да се оповестяват в началото на всяка година за вече изминалата, по райони на страната, и всеки жител на даден район да заплати данък в размер на един процент от минималната месечна работна заплата за слънчев ден, или половин процент — за облачен. Разбира се дните със слънчеви затъмнения трябва да бъдат изключени от това число, за да не се натоварвано населението с непосилни данъци. 9. Работен данък Всеки гражданин с постоянна работа, или осигуряващ се като работещ за даден период, трябва да заплаща данък в размер на: 5% от заплатата си (или тази, върху която се осигурява) за първите пет години на това работно място, 4% — за следващите пет години на същото място, и само 3% — при повече от десет години работа на едно и също място. Значението на работата за живота на всеки е очевидно, което и обуславя необходимостта от този данък. 10. Демократичен данък Тъй като демокрацията е най-значителното ни постижение в социалната област в днешно време, то за нея, както и за всичко хубаво на този свят, трябва да се плаща скъпо. От тази гледна точка е оправдано заплащането от всеки пълнолетен гражданин и до навършване на 70 годишна възраст на един всеобщ демократичен данък в размер на половин минимална месечна работна заплата годишно за правото му да живее в нашата свидна родина. Двойното гражданство не дава основания за освобождаване от този данък, но болничните и престоите в здравните заведения може после да бъдат възстановени на лицето пропорционално на времето. Трябва да се допуска, разбира се, лицата с трайни увреждания, трудоустроените и инвалидите да бъдат освободени изцяло от този данък в името на хуманността. При навременно приложение на основната част от тези данъци още от тази година е очевидно неизбежното развитие и усъвършенствуване на нашето демократично общество. Единствено по този начин младите демократични филизи ще могат да пораснат и започнат да плодоносят, което пък ще се изрази в непрестанно подобряване на благосъстоянието на народа сега и през светлото демократично бъдеще. Благодаря за вниманието. 07.2000 — — — ЗА ПОЛЗАТА ОТ ХЛЕБАРКИТЕ (научен фейлетон) Значи, има много съображения именно за ползата от нашите неизменни спътници в жилищата в днешно време и поради тази причина аз спокойно казвам, че си гледам хлебарки в къщи, понеже то така и излиза. Гледам си ги, и като грижи за тях (защото, ако мен ме нямаше, сигурно нямаше да ги има и тях, поне не в такова изобилие), а и като съзиране (искам или не искам, където трябва — ако някъде трябва, дори аз и да не съм наясно къде точно —, и където не трябва), по всяко време, но особено вечер и нощем (до към зазоряване) и най-вече в кухненския възел. Така че да обясня на читателите защо те са толкова полезни, че да им посветя този материал. Първото съображение е, че щом дядо Господ ги е създал, то значи те трябва да съществуват, иначе нямаше да съществуват! Това е желязна логика, от типа на древното източно виждане, че този свят е най-добрия от всички възможни (защото, ако имаше по-добър, той и щеше да се установи). Ако на някои им пречи думата "Господ", то я заменете с "Природа", т.е хлебарките са част от цялостния екологичен цикъл на Земята, особено в топлите райони, и в населените места, така че ако нямаше нужда от тях, то сигурно те щяха да изчезнат (примерно, в нашите климатични условия няма бели мечки, нали, ама на север има, а пък там няма хлебарки). В общия случай това важи за много насекоми (мухи, комари, паяци, и прочее), но следващите неща са вече по-специализирани, а и идеята е, че те се размножават тъкмо където има нужда от тях (защото иначе нямаше да го правят, да напомня отново това), а ако ние не разбираме ясно тяхното значение (т.е. Божиите помисли), то това си е наш проблем. Второто съображение е, че те съществуват от дълбока древност, далеч преди бозайниците, и като така имат богат опит и добре проверени инстинкти; независимо от древността си, обаче, щом се налага, те лесно мутират (както и други насекоми), потвърждение на което е това, че сега има основно едни по-дребни, рижи (по-скоро червеникаво-кафяви) и удължени, а не тези дето бяха преди 20 - 30 години (черните и топчестите), макар че и от тях се намират понякога някои. Възможно е, обаче, рижавите да са класическия вид, понеже на английски те се наричат cockroach, което ще рече "рижа кока или кука". Тези гадинки, или по-скоро твари — но, да Ви напомня, че тази дума идва от ... творенето, разбира се, т.е. и те се божи творения като другите животинки (нещо, което имало представяне и на Запад, където френската, а оттам и английска, дума cretin, т.е. кретен, идвала от латинското creare, или create по английски, създавам). Та тези божи твари са практически неунищожими, и като че ли най-сигурния начин е ... студа, т.е. ако стоите на студено, под 20oC поне през зимата, то и те ще намалеят до възможния минимум. Иначе, като пръскате с нещо, то те избягват за известно време, но едно на ръка, че отиват при комшиите, което не е решение на въпроса като цяло, но и след време се връщат, ако им харесва при Вас, т.е. ако е топло, готви се и се разлива тук-таме разна храна, има шкафове и/или кутийки (а в кое жилище ги няма?), където могат да се крият и плодят, и особено в по-стари домове, където се намират разни пролуки из стените и мазилките, но не бих казал, че ще се откажат да се нанесат в някое хубаво ново тухлено жилище. За да не го отделям като нова точка нека добавя тук и това, че те са големи ... патриоти, т.е. обичат си местата където са се излюпили (макар че не познават баща си и майка си, разбира се), така че и да ги изгоните за известно време, то после пак се връщат. Третото съображение е, че те не са отровни, не хапят и даже не бръмчат, тихички и кротки "домашни любимци". Дори "класическата" домашна муха е много по-досадна от една възпитана и срамежлива (защото те, общо взето, се боят да Ви се навират в очите, чакат да излезете от кухнята и тогава да дойде тяхното време) хлебарка, да не говорим за комари, паяци, че и домашните мравки (които могат и да хапят, ако се наложи). Е, вярно е, че през нощта се разхождат, и ако има някакви поомазнени от нещо кутийки (примерно стиропорните опаковки от месни продукти), те започват да ги стържат, за да ги почистят (àко и да не сте ги молили специално за това), или може случайно да се разходят по ... челото Ви, за да Ви "забършат потта" или мазнината, тъй да се каже, но пък като Вие не се сещате да го направите, и след като те предполагат, че Вие спите, то защо и да не се поразходят малко животинките? В крайна сметка те живеят при Вас, защо да не Ви спохождат, а? Нима ако имате куче или котка, или малко дете, то не се случва то да идва през нощта при Вас на по-сигурно място; приемете, че и хлебарките търсят понякога закрила при Вас от своите кошмарни сънища (защото, знае ли човек?). Четвъртото съображение е, че те въобще не са мръсни, както мнозина си мислят, а напротив, обичат да се разхождат около четката за зъби или гъбата за миене на съдовете, т.е., дори и да нямат зъби (не съм им гледал в устата, да Ви призная), но обичат дезинфекциращия аромат, мият си поне лапичките, и изобщо не биха се крили из мръсне места, ако им предоставехте чисти кутийки (както казах те са срамежливи, не обичат да ги гледате когато спят или, хм, правят това, което и хората правят като ги подгони хормона). Така че, като вариант, бихте могли да им оставите едно кухненско шкафче, или поне едно-две чекмеджета, където да наслагате разни празни кутийки, (примерно, кибритени, от лекарства, каквито имате, те не са претенциозни, но колкото по-малки, толкова по-добре) може и просто листчета хартия (и използувани трамвайни билетчета или касови бележки вършат работа), но да не ги закачате там и да не се опитвате да ги измамите, като започнете някакъв геноцид срещу тях, защото те, както ще видим след малко, са доста умни. Ако освен това им наливате привечер и малко прясно млекце (ама истинско, недейте да ги мъчите с разтворено мляко на прах, те не заслужават това) в една чинийка, може и в банята, или дори пред вратата на апартамента Ви, то, в крайна сметка — както чувах че правели някои индуси —, и те ще бъдат доволни, а и Вие (защото няма да Ви стържат там, където не желаете). Петото съображение е, че те дори Ви чистят дома от мазни и ферментиращи продукти, петна по пода, покрай мивката, по печката, дори и около (а може и в) хладилника! Няма майтап, те преработват тези течни остатъци в твърд продукт — едни такива мънички, като главичка, а че и като връхче, на топлийка, но иначе хигиенични черни топчици, които са техните изпражнения (ако мога да си позволя да оскверня слуха или зрението Ви с такива думи). Е, вярно е, че те полепват навсякъде където са ги оставили — а те ги оставят навсякъде —, но пък човещинка, дето се вика, как да ги кориш, като и малките дечица, а и домашните животни, правят същото, само че тяхното и мирише. А хлебарките, както казах, са чисти животни, и ако оставят нещо, то е добре преработено, с усвоени всякакви възможни белтъчни вещества, или мазнини, или млечни продукти, но и от сладки работи не се отказват (при все че не си падат много по тях — виж сурова каймица, дори и със соица да е, е по-друго нещо). И понеже това е научно-популярно изложение, то нека поясня някои неща за развалянето. Значи, има два вида разваляне, едното е запазващо, а другото е разлагащо; първото е към кисело, към някакъв вид ферментация, т.е. окисление, но може първоначално да е и захаросване, понеже захарта лесно става на кисело (трябва ù само малко водица и време), а другия вид е към алкално. Това всеки химик би трябвало да Ви го потвърди, защото има само киселини и основи (ако не броим неутралните съединения, но те са само едно разделително и неустойчиво положение). Обаче това, което надали някой химик ще Ви обясни е защо алкалното е наречено така, но моя милост има версия по въпроса, аз предполагам, че алкалното е същото, което е и ... калното, но в руския смисъл на думата, където "кал" значи — sorry, sorry — изпражнения. Ако не сте много на "ти" с руския, то тогава сравнете със западната дума фекалии, която се дели на две срички и първата е едно презрително (или заплюващо) фи- /фу-, а втората е същата тази "кал", която идва от старо-гръцкия, при все че там това значи нещо хубаво, καλο, но от там е нашата кал, която, поне за нас, не е чак толкова хубава (но не е и чак толкова лоша както руската). Така че не греша (но нека тук не задълбавам по отношение но това, защо корена "кало" може да бъде и нещо хубаво и нещо лошо), и при това положение хлебарките, както и сумата други насекоми, обират всичко кисело и/или мазно, което могат да намерят, и го преработват (защото всички животински видове, в някаква степен, преработват продуктите; както и растенията, но те постъпват така предимно с неорганичните вещества) в твърди алкални фекалии. Тоест хлебарките не ядат лай##, както мнозина си мислят, а са много чисти "кретинчета"-животинчета. Шестото съображение е, че те са изключително интелигенти твари, и почти винаги са по-съобразителни от хората, още повече при положение, че те не разполагат почти с нищо, т.е. "мозъците" им са големи като връхче на топлийка, и то на възрастните, да не говорим за "дечицата" им, и очите им са фацетни, т.е. виждат само петна, нещо като късоглед с поне 10 диоптъра. Представете си как Вие бихте се чувствали ако трябва да гледате любимия си сериал по телевизията на един кръгъл екран (големината няма значение) с 50-тина петна, навярно и в един цвят. И въпреки това те почти винаги отгатват Вашите намерения, и докато стоите и ги гледате и те стоят, но щом посегнете да вземете нещо за да ги цапардосате, и тях вече ги няма. Такава бързина и точност на реакциите, при толкова примитивно устройство, е направо фантастична, и такива са и хлебарките, удивителни същества, направо да ти е жал да ги унищожаваш! А дори и не се знае дали като ги морим с разни препарати не правим нещо ... добро за тях в генетично отношение, като форсираме нови и по-удачни мутации (да не говорим за физическото унищожение — това е просто оцеляване на най-приспособените, т.е. ние така ги селекционираме!). Седмото съображение, което е предпоследно в нашия списък (или последно в един по-сериозен план), е, че те са изключително стройни и красиви насекоми, поне дългите "рижавки", с добро физическо здраве, направо акробати, и се катерят по стените, че и по тавана понякога, стига да е достатъчно топло (над 20-тина градуса Целзий), защото насекомите още нямат регулиране на телесната температура. ( А известно време гледах, че някаква моя клечка за зъби, по-скоро парченце, но със същата функция, изглежда че не е на същото място, където я бях оставил предишния ден — аз живея сам и няма кой друг да я бута —, но си мислех, че нещо греша, ама като ми се случи това вече няколко пъти и стигнах до извода, че тези животинки просто ... спортуват през нощта, вдигат щанги, а? Но може и "хлебара" — понеже не е задължително това да е "тя" — просто да ми се ядосва, че не съм му оставил нищо по клечката, знам ли, но един български интелигент не може да си позволи да оставя вкусни парченца дори на върха на една клечка за зъби, така че да ме прощава "насекома". ) Но ако не си регулират температурата, то пък снасят яйца, които преживяват студените времена, така че пак излиза, че са физически много добре устроени. Освен това те се захващат за почти всяка повърхност (мазилка, боя, дърво, фаянс, и прочее), стига да не е твърде полирана, и ако си мислите че понякога падат от масата — защото това би трябвало да е идеята в руското им название, тараканы, т.е. правят "търр" като тупнат — то много се лъжете, защото те просто скачат! Тоест те си знаят, че не могат да летят, но са леки, рижите (а пък черните са с твърди черупки, и сигурно пазят равновесие по-добре от котките, та се приземяват на лапите си), и си скачат и от метър и от два (което, сравнено с техните размери, ще рече човек да скочи от 100 - 200 метра, и без никакъв парашут, най-много да разтвори полите на палтото си!). И са доста красиви — те всички насекоми са направо съвършени в своята структура —, а здравото им тяло води и до здрав ... секс, разбира се, по всяко време, както и при хората, така че: как да не им се възхищава човек? (Изобщо, ако има нещо, за което аз лично не ги харесвам много е, че просто не можеш да ги ... напсуваш както трябва, защото, нали разбирате, с хлебарка, още повече с "хлебар", някак-си не върви.) Е, на изпроводяк можем да добавим и осмо съображение за ползата от хлебарките — това че те трябва да са доста полезни като ... храна! Тоест, те може и да не са непременно много вкусни (някак-си все ми е било жал да ги убивам за тази цел, да Ви призная, така че не съм пробвал лично), но съдържат мазнини (то се вижда като ги размаже човек с някой удар), белтъчини (щом са толкова пъргави, защото ние ядем основно мускулите, тъй наречените напречно набраздени, които са едни дълги влакънца и с кукички на краищата и се зацепват едно за друго), а съдържат и калций, понеже имат хитинови обвивки и закърнели крила (което е почти равносилно на ... млечни продукти, понеже ние ядем млякото и млечните продукти основно заради калция в тях, който е нужен особено за младите и старите). Така че ето Ви сега една рецепта: Хлебарки с ориз a la Мирски Вземате един буркан от компот, 700 - 800 мл., сипвате вътре половин кафена чашка ориз (50 гр.), добавяте една кафена чашка прясно мляко (100 мл.), ливвате и малко (10 мл.) олио, слагате съвсем малко солчица и захарчица (може и чер пипер, ако сте ги приучили към по-остра храна), увивате около буркана някаква носна кърпичка (може и използувана, така е дори по-добре) и я защипвате с ластиче на отвора му, така че тя да виси надолу и да стига до пода, но иначе оставяте буркана отворен, и го поставяте вечерта в кухнята или банята, където хлебарките често се разхождат. Кърпичката не е задължителна, а може да се използува и някакво тясно парче плат завързано като връзка, която да се влачи по пода, но е желателно да има нещо такова, за да улесните животинчетата да се изкатерят на върха, след което те скачат — доброволно, т.е. Вие не ги принуждавате, това е съвсем демократичен подход — вътре, хапват си колкото могат, но не могат да излязат обратно. Ако за една нощ не са се събрали достатъчно — трябва да са 50 - 100 бройки, иначе яденето ще излезе много постно — то оставяте буркана и за втора (или трета) нощ; не се притеснявайте, че млякото ще се развали, то първо ще се опита да се запази, чрез някакво вкисване, или му добавете и малко оцет (това може да привлече и повече животинки). В деня в който решите да готвите ястието, то просто изсипете бързо съдържанието в тенджерка, където първо сте запържили малко настърган лучец, в още олио, добавете водица за ориза, сложете предпочитаните от Вас подправки, но не забравяйте нарязана на ситно целина, магданоз, или копър, и след към половин час готвене (хлебарките бързо ще уврат, те са дребнички) при възможност добавете и малко настърган пармезан. След още пет минути яденето е готово. Е, това е порция за един човек, така че ако сте повече хора, или чакате гости, то сложете няколко такива буркана, или даже помолете някой от комшиите да подържите при тях за една нощ някой буркан; използуването на по-голям буркан с увеличена доза също е вариант, но не пълнете много малък буркан (най-много до 1/3 от буркана, а най-добре да е до 1/4), защото храната може да вземе да Ви избяга. Това ястие може да се приготви и в гювечета, и тогава може вместо пармезан да се чукне по едно (малко, да речем пъдпъдъче) яйце отгоре, но няма нужда от други месни добавки, за да може да почувствате добре вкуса на насекомите. Ами, бон апетит! И обичайте хлебарките, те го заслужават! 09.2012 — — — ПО-ДОБРЕ ДА НЕ ДОЖИВЕЕМ ДО ПЕНСИЯ! (трагикомична сага за българските пенсии) Значи, господа, ситуацията с пенсиите в България, откровено казано, е трагична, но тъй като трагичното и комичното, съгласно възгледите на древните източни мъдреци, към които и аз се присъединявам, често се допират, а да се смеем все пак е по-добре отколкото да плачем, то аз пиша този материал като фейлетон. Да се смеем е особено добре когато човек има хубави зъби, даже и ако те са "фалшиви", които той може да покаже на всички, или когато човек, моля за извинение, жена, си е забила някакво златно или позлатено канцеларско габърче, или нещо много приличащо на това, само че с дребничък рубин или някое друго камъче, в езика, и затова си отваря така широко устата, че да се види и ненаситното ù (за наслаждения) гърло, или сливиците ù, ако тя все още не си ги отрязала. Е, ако човек няма зъби (както да речем вашия автор), то тогава той може да се усмихва иронично или цинично, и това все едно е по-добре отколкото да пролива реки от сълзи. Тъй като нашия преход към демокрация, който продължава вече повече от 25 години — а той продължава защото ние все още живеем средно към 3-4 пъти по-зле отколкото при тоталитаризма — за някои може да се развива добре, но за други той е съвсем възможно да свърши едва към края на 21 век. Обаче нека караме под ред. И имайте предвид, че аз сега тъкмо се пенсионирам, така че вече разбрах някои нещо, това са доста точни изчисления, не е гадаене на кафе. Така, да започнем с това, че за да излезе у нас на пенсия човек трябва да има почти 40 години трудов стаж (38, но това е засега, а те постепенно се повишават и след 2-3 години ще станат 40), и да е поне на 64 години (аз малко позакръглям цифрите за по-лесни пресмятания). Ако той все още няма толкова години стаж, то след две години, това сега е почти 66 години, той може да се пенсионира даже имайки само 15 години трудов стаж. Така че, господа, смейте се, радвайте се, защото излиза, че дори и с 15 години стаж човек, благодарение на родната ни демокрация, може да стане пенсионер. Но това не е съвсем така, разбира се, защото това е тъй наречената половин пенсия, за която по-рано, тоест при лошия и безчовечен тоталитаризъм, за това трябваха само 10 години (ако не греша нещо). А за пенсиониране с нормална пенсия в миналия век трябваше възраст от 60 години за мъжете, и 55 години за жените. Така че за 25 години (за кръгли сметки) възрастта на пенсиониране за мъжете е нараснала с 5 години, а за жените с цели 10. Пресметнете сега, ученици, при това темпо на нарастване на възрастта, на колко години ще се пенсионират мъжете и жените след един век (или в 2115 година). Е, аз не знам как вие смятате, но за жените това ще даде повече от сто. Такива ми ти работи. И това е нормална ситуация, а ние имахме и още по-"нормална" (разбирай, ненормална) ситуация в първите години на прехода, някъде може би до 1995 година, когато мъжете можеха да се пенсионират на 57 години, а жените на 53, защото, виждате ли, наши видни СДС-ари, т.е. единствените демократи, от Съюза на Демократичните Сили (който вече не може да събере и един процент гласове), считаха, че старчоците само пречат на младите да правят кариера и затова колкото по-рано се освободим от тях, толкова по-добре. По-нататък системата за пресмятане на пенсиите е достатъчно проста и, както се казва, прозрачна, понеже се пресмята брутния доход за всеки през всичките години на работата му, той се отнася към средния доход за страната, в таблици, всичко е чинно и прилично, и по този начин се получава индивидуалния коефициент (ИК) за всеки човек. После средната работна заплата в момента — обърнете внимание, в момента, пенсиите постоянно се актуализират, направо да не повярваш (или поне в началото се изчисляват коректно, аз още не съм натрупал достатъчно статистика за да се произнеса уверено) — се умножава по този коефициент и се получава базисния доход за изчисляване на пенсията. След това този доход се умножава по процентите получени по следния елементарен (и хитър) начин, броейки всяка година трудов стаж за един процент (да речем 20 години и 6 месеца дават 20.5%), където чрез ПТС ще обозначим тези проценти трудов стаж. След това идва един ... мистериозен коефициент, който можем да обозначаваме като МК, и който сега за нас е 1.1, и получените ПТС, или като доход умножен по ПТС, се умножават по този коефициент и това дава процента или размера на пенсията. Даже — аз проумях и това — съществува някакъв социален праг, наречен минимална пенсия (МП), който влиза в сила ако изчислената пенсия се получава по-малко от този праг. Може да се каже, че това е направо блестяща система. И щом тя е такава, то по всяка вероятност е заимствувана от Запада. Нашето демократично развитие, в рамките на Обединена Европа, върви направо по европейски, ликувайте господа, че и госпожи (особено вие, след като вашата възраст за пенсиониране вече е равна на тази на мъжете — абсолютна еманципация, направо еманциабсолютизация, да?). Прекрасно. Нямам думи. Но все пак е по-добре да не доживеете до пенсия, както сега ще разберете. Защото съществуват още 2-3 уловки или въдици, на които се хващат демократичните оптимисти. Най-значимите от тях са две. Първата е, че тази минимална пенсия НЕ съответствува на минималните доходи, в никакъв случай, господа! Минималната пенсия кореспондира със средните доходи и е малко (с едно 10 процента, но всичко е индивидуално) ПО-ВИСОКА от средните доходи, това е социален чадър. Даже съществува максимална пенсия, която вече не е чадър, а удар по главата (с дръжката на чадъра, предполагам аз), която влиза в сила ако човек е изкарал твърде много и трябва нещо да му се отнеме. Така че ако вие сте един среден работник, със средни доходи, с ИК точно равен на 1-ца, то вие ще получите 1.1*ПТС от своята заплата (която е равна на средната). Тоест ако вие сте работили 20 години, то ще получите 22% от средната заплата, или минималната, което от двете е повече. Хубаво, много хубаво, ама нищо не е хубаво, както се пееше в една руска песничка (хорошо-то хорошо, да ничего хорошего), защото 40 години стаж това не са 10 или 20, това е страшно много, малко хора доживяват до това, а младите направо не вярват, че те може и да доживеят. Виж 20, 25 години това е добре, и така беше при тоталитаризма, тогава 20 години стигаха, а сега трябват 40. Завидно демократично постижение, разбира се. Е, някои могат да кажат, че то е така и на Запад, както и с еднаквата възраст за пенсиониране и за жените. Да, но това първо е по-лошо отколкото беше при (лошия, не забравяйте) тоталитаризъм, и после с "национални особености". Защото ако този наш среден човек е работил през цялото това ужасно дълго време от 40 години, то той в най-добрия случай ще получи 44% от своята заплата. А 44% това съвсем не са около 70%, както излиза на Запад, и както беше (или най-малкото така се говореше) у нас по-рано, при "народната" демокрация, за разлика от сегашната, определено, анти-народна такава. Даже по-рано се казваше, че около 60% получават хора с големи заплати, а тези които имат по-малки, то на тях им дават към 80% (за което аз не мога да гарантирам). Така, а сега да разгледаме по-подробно какво ще получи човек ако той е работил 40 години, което, както вече казахме, е твърде много. Ами това прави 44% от средната заплата, която през март 2016 беше 730 лв., или 320 лв. (и 1 лев = 1/2 евро, за справка). Много или малко са 320 лв. (а те вече, след половин година, станаха малко повече) е друг въпрос; за живота в една България това като че ли не е толкова малко, щом минималната работна заплата (МРЗ) е 420 лв. по същото време, но тук ние сравняваме средно с минимално, което не е коректно. И при цялата тази некоректност ние получаваме, че 320 / 420 = 76% (което би било добре ако сравнявахме средно със средно, но при нас не е така), и при това се дава, че средната пенсия у нас по това време е 340 лв., което означава че средното число пенсионери са работили почти 41 години, на което аз, ей Богу, просто не вярвам! Хората, виждате ли, измират, малко по малко, и твърде много хора не доживяват до пенсия, да речем, априори, едно 15 процента, а после в първите пет години от получаване на пенсията отиват на оня свят още към 15 процента, ако не и 20. Само тези, които надхвърлят 70 години, те умират постепенно. Това трябва да е така, след като пенсионерските карти за градския транспорт са все още доста скъпи, както за ученици и студенти, някъде на половина на нормалните карти, но след 70 години те падат изведнъж още 2.5 пъти (а по-рано беше даже повече от 3 пъти). Така че в най-добрия случай тази средна пенсия от 3/4 от минималната заплата се изчислява за 85% от тези, които са плащали пенсионните си вноски почти 40 години и след 5 години те остават към 70% от всичките, от които са постъпвали пари в пенсионния фонд. Но и тук трябва да има някаква уловка — при нас без това просто не може —, като например, че средната пенсия се изчислява за тези, които се пенсионират по този параграф, със стаж повече от 38 години, а има възможност и с по-малък стаж (до което скоро ще стигнем), а така също и много хора — да речем, едно 15% — не могат въобще да се пенсионират (даже 15 години работа не е чак толкова малко), и те или получават някакви социални пенсии, или не получават съвсем нищо. Така че най-вероятно тази средна пенсия се отнася приблизително за половината от тези пенсионери със стаж над 38 години, защото някъде се цитира, че 1/4 от всички пенсионери получават минималната пенсия, и тогава навярно друга 1/4 от тях получават пенсия над средната и по-малка от максималната. С две думи, не си мислете, че нашите пенсионери получават средно около 3/4 от МРЗ, което е сравнително прилично, не, средния пенсионер, ако усредним за всички които трябва да получават пенсия, то такъв човек едва ли ще събере повече от половин МРЗ, а някои ще получат къде по-малко (както сега ще видите). Така че хайде да започнем да намаляваме годините стаж, защото именно тогава става интересно (и трагично, разбира се — най-смешното в живота е когато другите страдат, нали?). Според мен средното трябва да бъде към 30 години стаж, което също не е малко, и такъв човек ще получи 33% от средната заплата от същите 730 лв., което дава 240 лв., което е почти два пъти по-малко от минималната заплата. А ако той е работил 25 години, то той (а разбира се и тя) ще има 27.5% или 200 лв., което вече определено е по-малко от половин МРЗ. Виж ако той има 20 години стаж то тогава неговите 22% ще дадат 160 лв., и точно тогава влиза в сила минималната пенсия (и при този параграф), която към март 2016 беше 157 лв. С други думи, минималната пенсия се получава при стаж от 20 години, който в тоталитарните години беше достатъчен за получаване на пенсия и би трябвало да дава към 80% от личната заплата, но поне 60%. Това вече е втората съществена "национална особеност" — намаляването три пъти на минималните пенсии по сравнение с лошите тоталитарни години. Започвате ли да проумявате по малко или все още не? Е, ако не, то аз ще добавя, че медиите цитират някъде че минималната пенсия в ... Африка, и по-точно в страната Габон, излиза 2.5 пъти повече, отколкото в (демократична) България. Ура-а, господа! А дайте да се посмеем (или, както казах, да поплачем) над положението на такива хора като вашия автор, които едва-едва насъбират 15 години стаж за половин пенсия. Е, там всичко пада, там е друга таблица, и затова прага наречен минимална пенсия (и който корелира със средната такава) вече (през март 2016) не е 157, а 133 лв., което е само 18% от средната заплата (от 730 лв. по това време), и което може да се нарече супер-минимална пенсия (СМП). Ако отнесем тази СМП от 133 лв даже към МРЗ от 420 лв., то се получава 31%. Ако вие се интересувате как може да се живее с 18% от средните доходи (или малко по-малко от една трета от минималните), то това е друг въпрос, аз съм го обсъждал на редица места, и специално за интелигенти (като мен) това не чак толкова невъзможно, защото те са свикнали да живеят бедно, това е трудно предимно за простолюдието, но нека да не се отвличаме тук с това. Дайте по-добре аз да ви обясня моето основно заблуждение при изчисляването на моя ИК, или поредния трик на нашите специалисти по социално осигуряване. Значи казано е, че човек може да си избере само три последователни години от целия период на работа, и като представи нужното удостоверение за всичките получени пари през това време, и като раздели тези пари на сумарния среден доход за същото време, от таблици, то той ще получи своя ИК. Е, моят ИК, на български интелигент, с висше образование (че и две такива и още малко отгоре), научен сътрудник, излезе за избрания от мен период 1.28 (а иначе средно към 1.2) което е съвсем прилично. Но всичко далеч не е така, разбира се (при нас нищо не е така, както трябва, аз мисля че вече схванахте това), тъй като имаше три години в самия край на века, когато можеше човек да се самоосигурява за пенсия като плаща някакви вноски, и когато аз плащах нещо 2 години и 3 месеца, но аз лично не работих тогава, и не съм искал те да се включват, но нашите специалисти считат, че те също трябва да участвуват в изчисляването на ИК. Така, и хайде опитайте се да отгатнете какъв излезе моя коефициент тогава, а? Ха, ха, ха, смейте се господа, това е ужасно смешно, защото моят общ ИК излезе 0.943, по простата причина, че за времето на самоосигуряване той е бил ... 0.5 (даже с един процент по-малко)! Ето така, интелигент мръсен, не стига че си учил два пъти във ВУЗ, ами още и въобще не си работил за родната ни демокрация, така че така ти се пада сега! Е, при такъв ИК, и с 16 години стаж, се получават към 18% но от намалената вече средна заплата, което дава 123 лв., ала тъй като нашата родна демокрация се грижи и за "мръсните интелигенти", то на мен ми се падна минималната пенсия (по тази таблица) от 133 лева (по-малко от 70 евро, и то на месец, не за един ден). Обаче тя расте по малко, така че докато аз пиша този материал тя вече стана 137 лв., и не е изключено до края на годината да стигне и 140 лева. Е-е, ами, щом е така, то вашият автор, като човек с математическо образование, реши че може да поиска преизчисляване на пенсията, не за 16.25 години стаж, а точно за 15 години (и почти цял месец отгоре) добавяйки само 1999 година от самоосигуряването, и тогава неговият, т.е. моя, ИК, ще стане 1.082, което е горе-долу прилично, но тъй като трудовия стаж малко пада то общата сума ще нарасне до 131 лв., но това е все още под 133, така че това преизчисляване е от чисто теоретичен интерес. Е, то е така, но обърнете внимание, че за по-малко време на работа в България може да получите по-голяма пенсия! И ха кажете сега, че ние не сме страна на парадоксите, а? Така че, казано накратко, пенсионирането в България, за тези които едва ли не са "хвърлили топа" от работа 40 години, дава минимална пенсия от 80 евро на месец, което е 2.5 пъти по-малко отколкото в Габон, и средна пенсия (за същите тези полуживи хорица) от 160 евро, но за работилите само към 20 години, както се изискваше при тоталитаризма, минималната пенсия става 67 евро, а средната (с такъв стаж) ще излезе пак 80 евро и пак за цял месец. И освен това вече всички се пенсионират приблизително с 10 години по-късно, отколкото при лошия тоталитаризъм. И пенсионната възраст непрекъснато расте и ще расте докато стане 67-68 години (даже и с 40 годишен стаж). А как един 67 годишен дядо или баба ще работят 8 часа на ден това си е вече тяхна работа, нали? Демокрацията им дава право да приемат или да се отказват, така че те както искат. ОК, посмяхме се, поплакахме, който както може, а сега нека погледнем как се използуват индивидуално натрупаните суми пари в пенсионния фонд. Значи в момента вноските само за пенсия (без болнични) излизат към 20% от работната заплата, грубо казано, макар че имаше периоди когато се плащаше и 30 и повече процента, и не от минималната, а от двойно завишената такава, което трябваше да съответствува на средната. По-нататък сметките са лесни, и ако вие имате при това и средни доходи, то при 40 години трудов стаж, по 20% се натрупва толкова в пенсионния фонд, колкото можете да използувате за 20 години по 40%. Аналогично 30 години по 20% можете да използувате 20 години по 30; така също и 20 години по 20 дава същите 20 години по 20%. Така че ако вие получавате пенсия още 20 години всичко е повече или по-малко оправдано, но работата е там, че у нас е много ниска средната продължителност на живота, тя е средно към 75 години сега, и ако вие се пенсионирате на 65 години (тези с 40 години стаж излизат на пенсия на 64, а тези с 15 на 66, което средно прави 65), то вие живеете двойно по-малко, отколкото се е предполагало, и половината от вашите пари остават във фонда или отиват за държавата. Е, ами тогава се старайте да живеете по-дълго, нали? Именно това е основния извод — важното е не размера на пенсията, а колко дълго ще я получавате. Така че ако работите по-малко, то вие имате повече шансове да живеете по-дълго, защото сте се амортизирали по-малко, както вашия автор. По-нататък, ако вие се самоосигурявате, то по-добре не плащайте никакви вноски, само гледайте да съберете минималния брой години, защото ако плащате малко, то вашия коефициент пада, а да плащате много от своя джоб е направо неетично и неприлично. Пенсията във всички случаи не е за богатите, тя е за бедните, и колкото и да е малка тя е все пак по-добре от нищо. Даже тази супер-минимална пенсия, която аз реших да наричам още "зорзаманска" (знаете че турцизма "зор-заман" значи "за всеки случай", но като прилагателно това не се използува, тук вашия автор импровизира), е по-добре от нищо, и ако имате къде да живеете, ако сте здрави и прочее, то тя е съществена помощ на стари години. Това което е убийствено за пенсионерите у нас не е размера на пенсията, а цените на комуналните разходи и на лекарствата, това е което не корелира с пенсията. Защото ако пенсиите у нас са паднали 2-3 пъти по сравнение с тоталитарните години, то комуналните разходи, такива като парно, ток, транспорт, и прочее, са нараснали поне 10 пъти, така също и лекарствата поне 5-6 пъти, така също и дотираните хранителни продукти като хляба и млякото поне три пъти, а също и медицинското обслужване, което по-рано не струваше нищо, но не може да се каже че нищо не струваше, то ни устройваше. Даже и с минимална пенсия но здрави може да преживеете по-добре останалите ви години, отколкото със средна, но и със средни разходи за лекари и лекарства, или също с максимална, но и с максимални такива разходи. Затова е лошо човек да доживее до пенсия, защото ние сме по-десни от най-богатите страни, или когато би трябвало да имаме максимално ляв капитализъм, то той у нас е максимално десен, в България, в страната на парадоксите. Но след като съм доживял до нея, то аз нищо не мога да направя, нали? Ще се постарая само, след като за 16 години съм натрупвал пари за пенсия, то и да я използувам поне 16 години, което значи да доживея поне до 83 години. Е, множко излиза, но пък и не е чак непосилно. Аз ще се постарая. Не за себе си, разбира се, а заради своите читатели. Ха, ха. 09. 2016 — — — |
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/