И Т А З Д О Б Р А !( П У Б Л И Ц И С Т И К А )Христо МИРСКИ, 2001 ...— — — — —
— — — — — ЗА ВЕСТНИЦИ Съдържание на тази част 1. Истината за България 2. За пазара и за българина 3. Петилетка на разрухата 4. Желаете ли да губите 13-тата си пенсия? 5. Време за равносметка 6. За избора и демоса 7. Реквием за една коалиция 8. Още нещо за демокрацията 9. Какво объркахме с Валутния Борд? 10. Що е то конвергенция? 11. Защо се "издъни" социализма? 12. Къде сме ние? 13. Прогноза за лето 1999-то 14. Може ли българина да плаща 50% данъци? 15. Размисли в навечерието на "празника" 16. За демокрацията и мелиорацията 17. За демократичния феномен 18. Крачка напред, две назад 19. Отново остър завой 20. Боже, какво ядем! 21. Защо петлите кукуригат сутрин? 22. Има ли глобално затопляне? 23. Фаталната 2013 година в България 24. Защо гласуваме, като ... не гласуваме? 25. За фашизма от позициите на здравия разум 26. За социалното министерство в България 27. ... нови за вестници [ Материалите следват последователно но в различни книжки, както е казано в забележката в началото на книгата. ] — — — ФАТАЛНАТА 2013 ГОДИНА В БЪЛГАРИЯ То коя ли година, откакто дойде демокрацията у нас, сме били добре, ама пък баш през фаталната да сме добре просто няма как. И то така и се получи, едва наченала-неначенала годинката и — давай да демонстрираме недоволството си. А ако попитате от какво — ами, от всичко, в смисъл от цените, че не били по джоба ни. Ами няма как да са, след като не щем социализъм и не знаем що е то и има ли той почва у нас. С други думи, връщаме се със — колко станаха те? — с 23 години назад, или горе-долу с едно поколение (което се счита за 25 години, макар, че в статистически смисъл трябва да е по-точно към 27). А се връщаме назад, защото няма настъпило нищо ново през добрата 2012 година, ама ние почнахме да манифестираме гладни и недоволни още щом дойдоха първите сметки за парното и тока. Е, то разбира се, винаги може да се каже, че акъла ни е малко и затова сме на това дередже, което, очевидно, е вярно, но нека не се обиждаме на простотия, защото, поне аз така мисля, колкото и да сме простички, то не сме по-прости от ... американците, ама не са те зле а ние! Така че, тъй като тя, простотията, по хората ходи, да се опитаме да погледнем малко по-сериозно (но не прекалено, че да ни стане скучно, нали?) на ситуацията през зимата на 2012 /2013, и защо излязохме на улицата. Ами, от една страна за да се постоплим като се съберем на тълпи и повикаме малко против властта, защото това, наистина помага, и физиологически човек се сгрява като походи малко по улиците вместо да стои да мръзне в "прохладното", заради икономии, жилище (това аз от личен опит го зная, само че аз не се сгрявам по улиците, а или из парка, или в някой супермаркет, колкото да погледам вкусни неща на топло), а и психологически, като си "изплачи" мъката и му става по-леко. Освен това аз даже и съм доволен, че най-после взехме да "ръмжим", защото то иначе на какво прилича — цяла Европа, па и света, роптаят, кризата е като тази от преди ІІ-та Световна война, а ние си кротуваме като овчици на заколение. Най-после ни се чу гласеца, измучахме (само дето ние обичаме да викаме не "муу", а "ууу"). Обаче, по същество, нищо ново, цените на най-скъпите комунални разходи, парното и тока, нараснаха с някакви си 10-тина процента, което е повече от нормално, защото по-рано, в зората на демокрацията, цените се вдигаха с по 50% на година, и пак не стачкувахме. Така че "номера" не е в скъпите цени (които после и поспаднаха с 5-6% в резултат на стачките). Номера не е дори и в това, че комуналните разходи растат, защото и на едно дете от забавачницата като му кажеш: "комунизъм" и "комунални разходи", не може да не разбере, че това са сродни думи, от един корен! И за да не почне някой да ме оплюва, че "комунизирам" читателите, нека посоча нещо, което сигурно не повече от един процент от хората знаят, това че градските автобуси са били въведени някъде по римско време, и етимолозите извеждат думата bus тъкмо от една падежна форма на omnia, което значи "всичко" (от фразата Omnia omnibus! — Всичко за всички). Е, разбира се, тогава са били конски файтони, но не се хващайте за точната дума, защото то и днес англичаните казват vehicle за превозно средство, ама — ха, ха — не го ли чувате как "вие", това е говедото, на френски и прочие латински езици. Тоест, градовете не само налагат ... полицията (polis - police), разбира се, но и градския транспорт, който — пак да напомня, защото хората забравят — беше, имам предвид едно билетче, колкото 1/2 ... яйце (за да не се извърта някой с оправданието, че тогава цените са били други), а пък сега (и то след поскъпването на яйцата с към 30% през 2012) е 4 такива, което прави 8 пъти. Аналогично и тока, парното, водата, писмата (от 2 ст. на 65 в момента), и прочее. Аз затова и казвам, че явно акъла ни е малко, защото забравяме повече от очевидни неща, но след като се кефим да си мислим, че бихме могли да забогатеем (още повече с честен, или почти такъв, труд), вместо с това да бъдем всички равни и да няма бедни — ами, хак ни е, дето се вика. Така че, действително, излиза, че ние роптаем основно заради фаталната година, или пък иначе, защото нищо не се променя. В смисъл, че чакаме, чакаме, тази пуста криза да свърши, ама тя все не свършва. И де що сме имали някакви резерви те вече са свършили, ама кризата не ще. Е, аз ще Ви кажа кога ще свърши тя, но няма да Ви зарадвам, ще знаете. Значи, следете банковите проценти! Нормално те са около 2-3% (защото, мисля си аз, хората искат всяка година да получават поне малко повече, защото те, неизбежно, и произвеждат малко повече, и така всичко, при нормални обстоятелства, поскъпва с толкова на година). А банките, от своя страна, са институции, които работят само заради разликата от процента между дава (заеми) и взема (такива), те просто няма от какво друго да живеят (освен още от някоя ипотека, или от непотърсени влогове, защото човека починал, или някакво подобно изключително събитие). И в обичайна ситуация идва време когато хората започват да теглят доста пари, защото нещо не им стигат, или са останали без работа (защото много неща са произведени и не се търсят), а и на тези дето влагат не им остават толкова, че да влагат — с една дума прихода на авоари в банките намалява и те затова вдигат процента на влоговете, за да противодействуват на този процес. Това значи, че поредната криза вече започва. Това стана у нас, а и по света, последно към 2007-8 година. Но трябва да Ви кажа, че такова нещо беше започнало на Запад и към ... 1990 година, когато процентите стигаха до 10-12 (поне в Англия — ако не вярвате, търсете стари западни вестници). Но тогава Изтока се разцепи по шевовете и това, ами задържа или отложи кризата за Запада (намериха се нови пазари, намери се работа за техни хора да ни учат на каквото могат, и прочее). При тази криза те стигнаха до към 8%, а сега вече, в 2013 година, поспаднаха до към 5 (имам предвид за годишни влогове), но още не са стигнали масово 2-3%. Като ги стигнат тогава ще сме горе-долу в равновесно положение (на нулата), после трябва да спаднат още (защото хората все влагат и влагат, и почти никой не тегли заеми), и като стигнат така до 1.5 - 2% тогава ще сме в долна мъртва точка (тези процеси са, в общи линии, синусоиди, т.е. вълнообразни) или кризата ще е свършила. Е, ама ние за шест години не можем да стигнем нулевото (около 3%) равнище, така че аз не виждам как преди още толкова години ще излезем от нея, което дава 2020 година, като минимум; с оглед на някои други проблеми може да я докараме и до 2025 година* . Накратко, моята прогноза е че [ * Сега, в края на 2015 година банковите проценти паднаха в България почти във всички банки до към 2%, но ние сме все още в криза, това е безспорно, така че някои читатели може да кажат, че аз съм сбъркал. Но тъй като това е практически невъзможно — Мирски да направи грешка — нека обясня накратко, че това условие за процентите е необходимо, но не е достатъчно, има и други необходими условия, които трябва да се изпълнят. А има още и един психологически момент, на който аз не бях наблегнал тук, това че когато ситуацията е много тежка хората не искат да вземат заеми, защото не са сигурни, че ще могат да върнат парите, в което те положително са прави. Това означава, че хората държат пари в банките, не много но пък почти всеки, и не искат да теглят заеми, така че банките имат пари и процентите са длъжни да остават ниски. А по отношение на другите необходими условия: ами, такива има много. Например аз мога да дам някои нетрадиционни условия за България. Да речем, ние не можем да излезем от кризата докато все още се продават тъй наречените патешки "фенери". Също съотношението на стоки с ниско качество към алтернативни прилични продукти е много важно, да речем, кило от най-дребната риба цаца, към обикновената скумрия трябва да бъде 1 към 4 до 5, но сега при нас тя е 1:2; или подобното съотношение на черния дроб към месото, което в тоталитарните години беше около 1:5 ако не и повече, ама сега е към 1:2; или още чашка кафе на крак струва сега колкото 1.5 яйца, но то трябва да е поне 3, а още по-добре 4-5 яйца; и други пропорции, но позволете ми да запазя някои "ноу-хаута", в секрет. ] кризата ще свърши в средата на 2022 година (по-точно на 06.06. към 6 часа сутринта, но за часа може и да греша малко). Това е, госпожи и господа, положението. А спомнете си и ситуацията преди ІІ-та Световна война, където кризата започва в 1928 година, в 1933 "хитът" Хитлер идва на власт в Германия, в 1939 година започва войната, и свършва в 1945 година; сега прибавете 80 години. Така че в момента ние чакаме идването на фашистите тук-таме на власт, което май и започва да става, а? При това имайте предвид и, че в условия на война проблемите се разрешават по-бързо, защото много неща се рушат, хората намаляват, така че работа вече започва да се намира, да се възстановява разрушеното — предполагам, че обяснявам достатъчно популярно. Обаче, от друга страна, сега света е малко поумнял, не се избиваме масово, поне не в Европа и Америка — виж, при арабите може, те не са съвсем бели хора —, вземаме някакви глобални мерки, така че може да предполагаме тази болест да премине пак за толкова време, но чак по-бързо — просто не ми се вярва. Защото, какво да произвеждаме, след като само изхвърляме здрави и прави неща на боклука (докато тогава, към ІІ-та Световна, хората и парчета от вестници са "кътали", за да си свият в тях цигарки)? Виждате ли какво ще оживи производството, след като буквално всичко вече е изкуствено (и дрехи, и храна, и строителни материали, и дори ... раждането) и се произвежда роботизирано, и струва много малко, а хората са твърде много? Аз лично не виждам къде може да греша. Но ако случайно не се окажа прав (на което, иначе, много бих се радвал), и кризата вземе да свърши, да речем, към 2017 година, то, — ами, откажете се тогава да го четете този "лош" автор! Аз поне точно така и ще направя. Но да се върнем към сегашната година и да погледнем малко (не много, както казах) по-задълбочено на това какви хора стачкуваха сега. Аз хвърлих едно око на телевизора (не много, ще знаете, защото манипулацията по всички медии е на такова ниво, че ако човек се загледа и заслуша и вече няма да мисли сам ами като другите, а пък моя милост е самобитен, той затова е учил толкова много, за да може сам да мисли). Та като хвърлих това око и видях, че на митингите липсваше средната възраст. С други думи, това бяха младоци, до към 25, рядко 30 години, и после от 60-те нагоре. Сега, то е вярно, че за да отиде човек на митинг трябва време, и ако той ходи на работа то не разполага с много такова, но това е въпрос на приоритет, не е непреодолимо препятствие, защото митингите бяха основно вечер, в извънработно време. Така, и това наблюдение обяснява доста неща, защото, от една страна, пенсионерите, те, винаги са недоволни от пенсиите си (а истината е, че са недоволни от годините си), и лесно могат да подкрепят всякакво недоволство по икономически причини (не казвам, че без основание, особено в най-бедната в Европейската Общност държава), а пък, от друга страна, на младоците само им дай да викат "У-уу" и "Долу", защото това са пост-тинейджъри, те също винаги са недоволни от нещо, така е било винаги, и така ще бъде, защото те дават динамиката на живота. Освен всичко останало сега няма войни, а младите, знаете, искат да се бият, да си покажат силите, а сега с какво (друго) да се покажат? Обаче всички тези протести бяха абсолютно неоправдани около половин година преди нови избори (т.е. новото ни Правителство изпревари само с 3 месеца нормалното си време). Ако сме искали да недоволствуваме то тогава защо и на тези избори, и въпреки сумата, явно необосновани, "партенки" за манипулации на изборите от страна на "Дуче Бойко", пак го избрахме, защото той спечели пак най-много гласове, т.е. народа, като цяло, пак го подкрепя най-много? Да не говорим за това, че миналата година си избрахме такъв безличен Президент, който го бива само за, хайде, не "шеф дьо зал", ами за директор на училище или почивен дом — човек на когото немците (да Ви "открехна") викат ... Kurdirektor, защото те по латински "адет" казват на лечението Kur (при това от женски род). Та ясно е, че този човек бе избран само защото е човек на "Бойчо", иначе никой не би му обърнал внимание. Но и друго нещо се видя на митингите, това че повечето хора бяха обикновени неквалифицирани работници, малко простоватички на вид, не са свикнали да говорят или да ходят по митинги а да бачкат, ако има кой да ги наеме, т.е. това бяха безработни общи работници, и най-вече, мисля си аз, строители. Докато досега, обикновено, и особено в началните години на прехода, стачкуваше някаква интелигенция, то сега стачкуваха общи работници. Това е интересен момент и нека кажа нещо и по този въпрос. Ами, от една страна това също е неизбежно следствие (от нашата лудост) да си унищожаваме интелигенцията, както и да стимулираме неукото с добри пари, защото у нас, действително, образователния ценз спадна, младите просто не искат да учат и не виждат особен смисъл (и с право, досега, след като после получават доста по-малко). И защо строители? Ами, защото много се строи. Моето мнение, в общи линии и без да изпадаме в подробности, е, че жилищния ни фонд нарасна с около 30%, а населението ни намаля с около 20% (бяхме почти 9 млн., с точност до 50-тина хиляди, а сега сме 7.3 млн), което резултира в едно повече от 50% реално увеличение на жилищната площ, което съвсем не е нужно на фона на мизерията ни. В смисъл, че жилищата са много скъпи и хората просто не могат да си позволят да ги купуват, а тези които могат ги купуват като капиталовложение, не за да живеят лично. ( Специално при мен във входа, от 18 апартамента, 3 вече няколко години пустеят, което е 1/6 от всичките, а в към 1/3 от цялата бройка хората са значително намалели, понеже в 5 жилища има по един човек, а те са двустайни, и в още 3-4 има по двама., докато по-рано бяха средно по 3-4 души в апартамент. ) Обяснявам тези неща, защото строителите в една страна са, навярно, към 10-тина процента при нормални условия, а при активно строителство, както беше съвсем до скоро у нас, техния брой може да е бил и 15-20%, и безработните измежду тях сега, най-вероятно, правят към 10% от населението. Това са редките хора на средна възраст, които ходеха по митингите. За младоците има доста неща, които могат да се кажат, но за тях навярно ще има друг материал, за фашизма, защото те нещо натам залитат ("Дучето", àко и да прилича на такъв, не е типичен неофашист, той е по-скоро ... "фалоцист", но това пък го развивах на друго място). Обаче въпросът не е само в това, че са млади, те са от малцинствени партии, т.е. не са от първите 2-3 партии в Парламента, а от тези дето никой и не ги слуша, та са си рекли: ха сега е момента да се обадим и ние. И колко малцинствени ли? Ами, по-малко от прага, който е 4%, но по принцип някъде около 1-2%. Обаче "го дават" като че ли освен тях други партии няма, викат, развяват знамена, като че ли участвуват в Олимпиада, роптаят, че и на бой налитат понякога. Но нека направим и по-точна сметка, да вземем точно един процент души, и да видим как те могат да се чуят. Ами, в средно голям град, от 100-тина хиляди, това са хиляда души, и ако се разтегнат по 3-4 в ред и през около метър, особено ако носят знаме, ама легнало, защото е много голямо за да го изправят, то ще се проточат някъде на 300 метра, нали? А това не е малко. А пък в една София ще докарат и 10,000 души. И сложете към тях и скучаещи пенсионери, и още толкова, примерно, случайно лепнали се зяпачи (защото: има ли народ дето да е доволен от управниците си, особено в условия на тежка криза?), и вече откараха няколко десетки хиляди, които, като дойдат изборите, освен един фишек друго нищо няма да остане от тях. Ето как една шепа "калпазани" могат да "мътят водата" на цял един народ (макар че поне ... уплътняват заплатите на полицията, защото иначе за какво ги храним? — един полицай, като сложим и полагащата му се екипировка и идеална част от техниката, сигурно откарва колкото трима-четирима научни работници, или пък учители, или обикновени чиновници). Е, тук има и един съвсем друг момент, който някои като че ли асоциират с поредната ни мизерия, и това е неприятния въпрос с няколкото случая на самозапалване! Обаче тук нещата стоят по-скоро наопаки, тези хора се опитват (и на някои им се отдава) да се самоубият, не защото условията на живот са лоши, а защото могат да използуват тези условия за да придадат смисъл поне на смъртта си (след като живота е безсмислен за тях). Това са болни хора, те имат ненормални идеи, те не бива да се вземат за пример. Да ги оставим и да продължим с годината. Значи, младите и неориентирани (и ошашавени от рекламите и виртуалната действителност) хора не са наясно по въпроса за връзката на комуналните разходи със социалистическите идеи просто защото са млади, те нямат база за сравнение с реалното социалистическо общество, което имахме. Те не са забравили, а просто не знаят, но пък и няма кой да им обясни. А и те харесват силните хора, десните. Така че това са морални проблеми, които никой не може да ни разреши, освен ние самите. И политическата ситуация у нас е практически безнадеждна (демокрацията от западен тип ни докара до задънена улица), но лошото е не това, а факта че народа не разбира това и търси други причини, примерно в личности и партии или престъпни групировки. И новите избори, по мое мнение, не донесоха никакво спасение, при все че са логически обосновани. Виждате ли, проблемите са, че дясната демокрация не съдържа в себе си, в държавния апарат, нито морално, нито социално тяло! Такова тяло или тела, органи, трябва да изгради (и изгражда) всеки народ в конкретните за него условия, само не и (дивия и варварски, sorry) български народ, поради което — да ме извинят свенливите читатели (ако такива все още са останали) — ... "дупе да ни е яко". Запада се опитва някак-си да помага (не от особена любов към такива самобитни народи като нашия, а за да има спокойствие в страната, това е основно изискване за развитие на нормален бизнес, освен това по този начин западните страни се пазят от потока емигранти), но не може той да ни изгради и тези структури. Примерно, като се замислих по въпроса (а време за мислене аз имам достатъчно, пък и способности считам че имам) стигнах до извода, че основното нещо, което липсва в нашето управление, при запазване на западния демократичен модел (понеже никой не иска да го сменя, нали?), и на фона на основно атеистичното ни население (защото на Запад църквата, в една или друга степен, е носител на морал, но не и у нас), а и на по-сплотените, основно ... северни (или поне пò на север от нас) нации, поради което ние се върнахме в грубия и жесток капитализъм от преди един (или поне половин) век, без практически никакви социални придобивки (знаете добре, че вече и на лекар се плаща, и на зъболекар, и за обучение, и други) това е липсата на Социално министерство у нас, като част от държавния апарат, и представено във всяко правителство, колкото и дясно да е то. Ние имаме Министерство на труда и социалните грижи, но то разработва разни програми за социална заетост, то не подпомага бедните (не е важно по каква причина!); имаме инстанции за разни статистики, както и за изчисление на потребителски кошници, но те не са от правителството (а от профсъюзите — и пресмятат, примерно, че минималния доход за нас, не за Европа или света, е 1.5 минимални заплати, ама на човек, което прави реално към 2.5 до 3 в семейството, или че едва ли не 90% от работещите живеят на прага на бедността, защото средната заплата е към 2 и нещо минимални, което, по принцип, е правилно). Ако имахме такова министерство, то би трябвало да изучава имущественото положение в страната, по професии, по възрасти, да търси причините и да оказва помощи, ама централизирано, не ако човек отиде да си подаде молба. В днешно време обществото (дори и у нас) има всички възможности да осигури за всеки един и някакво жилище, и някаква прехрана, и обучение според възможностите му, и здравеопазване, и прочее. Ние нямаме такава инстанция, и поради това се получава, че в редица случаи малцинствата, примерно ромите, са по-облагодетелствувани от етническите българи, понеже за тях има програми, а за българите няма! Ако имаше такова министерство то би могло да проучи въпроса за това по какъв начин да се помага, дали с помощи, или някакви талони, или с някакви преференциални цени за социално необходимите услуги (примерно, у нас данъците върху лекарствата и здравните услуги са същите както и върху мебелите, да речем, а това е съвсем несоциална политика). Но наред с това, по мое мнение, едно такова министерство би трябвало да поддържа база данни за всички жители на страната с техните доходи, така че социалния статус на всеки да може лесно да се установи (освен, да речем, ако някой декларира изрично, че не желае да му се следят доходите — които, все едно, ще се следят от данъчните служби). Като се почне с мониторинг, може да се стигне и до помощи. Аз съм писал нещо подобно за умерен комунизъм у нас (или където и да било), но е възможно да посветя отделен материал и на Социалното министерство. Причината поради която го споменавам тук е, че хората не искаха, а и не искат, някакво такова тяло, дето след 5-10 години ще оправи нещата, а искат нещо дето да ги оправи веднага, даже, ако може, със стара дата. Е да, ама то това са утопии. Така, и понеже май пак се разприказвах доста, то да приключвам. Само че нека добавя нещо по-приятно накрая. Аз казах, че кризата няма да свърши преди 2020 година, но у нас, надявам се, положението ще се подобри чувствително, още от началото на 2014 година, т.е. догодина.Защо ли? Ами по редица причини. От една страна ще свърши фаталната година — и не гледайте с лека ръка на това, този фактор в психологическо отношение е много съществен, той дава нагласа на хората. После, щели да се вдигнат бариерите за българите в редица западни страни (досега ни приемаха само в крайния север и крайния юг), по-специално в Англия, която, кой знае защо, е много недоволна от нас; а като се поразбяга пак който може, то те и нещичко ще пращат у нас, това ще е помощ. После сменихме и правителството, и, колкото и да е неудачно новото (ще трябва и за това да пиша материал), то поне 2 години ще го изтърпим, навярно. После, народа се опитва да прави нещо, не че прави това, което трябва, но се опитва, не "спи" вече толкова, не харесва така демокрацията, както в последното десетилетие на миналия век, излекува се от седесарщината (или улюлюкането). После, ще ... измрат още възпитаници на старото (като автора — средно по към 1.5% на година, или към 10% за 7 години, което дава от 1990 вече към 35%), а младото, ако не прави "золуми" (фашистки, примерно) харесва всичко, понеже не знае че може да е и по-добре. Ще се поквалифицират някои работници, предполагам, което е намиране на работа за някои поне за периода на обучение, а за другите после; т.е., може би малко по малко ще започнем да уважаваме ученото (след като то поизмря или се разбяга). Или пък ще намерим още някоя резерва, защото наскоро забелязах че на едни полета извън града, където в тоталитарно време имаше ТКЗС-арски посеви, но от повече от 20 години расте само трева, че и никой не я коси, вече засели царевица, и, дето се вика, докъдето ти стига погледа, т.е. започнахме вече да си "разораваме (демократичните) целини". Изобщо, както аз напоследък взех да си мисля, всичко ще се оправи, само дето ... нас няма да ни има. Ама пък ще се оправи. Така че: да живее демокрацията! 06. 2013 — — — ЗАЩО ГЛАСУВАМЕ, КАТО ... НЕ ГЛАСУВАМЕ? Нали? Защо трябваше толкова да "напиняме" да има предсрочни избори, ако ще три месеца по-рано (че то не се търпи това управление, казват някои), след като на изборите половината хора пак не гласуват (избирателна активност 51%), и освен това си избираме пак същия Бойчо (както казват младите "мацки" като го гледат един такъв "надарен")? Съвсем разумен въпрос, но то със здрав разум в условия на демократични избори до никъде не се стига, така че да не си го задаваме, обаче да хвърлим едно око на ситуацията и то от по-различни ъгли. Ами първо, кой кого мрази, и колко силно, защото ние не гласуваме за някого защото много го харесваме, а защото пò не харесваме другите които могат да дойдат (ако не гласуваме за неговата партия), т.е. от чиста злоба! Това съм го споменавал на други места, а и то не е ново, така че да не го разнищваме като модел на разсъждение на българина, а да погледнем, все пак, на различните по големина партии. Най-напред на силните партии, тези от първите 2-3 — за тях това правило важи с пълна сила, защото просто нямаме основания да харесваме когото и да било, при положение, че сме най-бедната страна в Европейската Общност, и още сме по-зле, като цяло, като народ, от тоталитарното време (че и още 10-тина годинки поне ще сме все така, да Ви кажа). По тази причина, най-вече, избрахме в предишните избори ГЕРБ-а, за да не дойде тройната коалиция, и по тази причина сега БСП си увеличи процентите с към 9% (които ГЕРБ загуби), за да не остане пак ГЕРБ на власт. После, при средните партии, като ДПС и Атака — е, там това правило не важи особено, хората подкрепят донякъде тези партии по други причини: ДПС-то си има постоянен контингент от турско етническо малцинство и за тях да не гласуват за своите хора е, навярно, като някой мюсюлманин да не се е обрязал, т.е. това е задължително изискване; а пък Атаката е партия на пост-тинейджъри и те (понеже още и не могат добре да мислят) си харесват "хайдука" (Сидер) и са си все същите на брой (т.е. той или губи 2-3 места в Парламента, или, като сега, си ги връща). По-дребните партии може и да имат симпатизанти, защото ако хората им не ги харесваха то не биха гласували за тях, след като, все едно, не могат да ги вкарат в Парламента, но пък те и не "предат", защото тези партии не влизат. Така че болшинството от гласоподавателите гласуват за да направят мръсно на другите. Добре, ама половината хора изобщо не гласуват, и те, освен че не са толкова "вдъхновени" в мразенето, просто не харесват никоя партия. Така че, я сега да видим, като вземем предвид и избирателната активност (51.33%), кои партии са най-много мразени. Това е показано в долната таблица, за която ще обясним някои графи. Като умножим "% гласове 'за'" по избирателната активност (0.5133) получаваме "% от всички" (гласоподаватели, не баш целия народ, но така и трябва). Сега като обърнем този процент, т.е. вземем допълнението до 100%, ще получим какъв процент мразят съответната партия (защото ако поне малко я харесваха, или от злоба да не дойдат другите, биха гласували за нея). После като разделим тези дето мразят, на тези дето харесват (относително, както обяснихме), получаваме "пъти мразят", или, ако ходите по улицата и срещате само пълнолетни с право да гласуват, то колко души ще мразят дадена партия, на един човек, който я харесва — това е особено показателен параметър. Първите четири реда, по стар "навик" влизат в Парламента, на следващите пет реда им се иска да влязат, но не могат, а на последния ред са събрани всички останали които нямат и процент, така че не ги "огрява" дори да ги изброят (освен, дето вдигат мандатите на тези партии, дето са влезли, защото, примерно, ГЕРБ няма 30% от 240 места, което прави 72 места, ами има 98 места). Така, и сега да видим какво се получава с мразенето (таблицата е в края на материала). Значи, дори за ГЕРБ, дето са уж най-обичаните, ако ходите по улицата и срещате само пълнолетни, то на един дето ги харесва, ще срещнете повече от пет души дето не ги харесват. Страхотна демокрация, а? После, на бившите комунисти им се пада само всеки шести да ги харесва, на турците — едва всеки шестнайсти, а на "Атакистите" на Хайдук Сидер ще им се усмихне едва всеки 25 (!) човек. Е, това е с тези дето влизат в "Говорилнята", ах пардон, в Парламента, като те всичките правят 75% (75.7 за по-точно), което значи че една четвърт от гласувалите го правят "за този дето духа", както казва народа. И тази партия, дето най-много я мразят, тъкмо тя най-много ще "преде" този път, защото само от нея зависи дали нещо ще бъде прието, т.е. от фашистите — докъде я докарахме!
Табл.1. СПЕЧЕЛЕНИ ПРОЦЕНТИ ОТ ГЛАСОВЕТЕ ЗА ПАРТИИТЕ НА ИЗБОРИТЕ ПРЕЗ 2013 ГОДИНА, КАКТО И СРАВНЕНИЕ НА МРАЗЕНЕТО ИМ После по някое време идва "България на гражданите" (ДБГ, може би защото селяни вече не останаха, откакто си взеха земиците и се преселиха в градовете, мисля аз), на госпожата с хубавите кунки (ръчички, ако питате децата — Кунчева), последен "крупен" остатък от "великата" цар-Симеоновска партия, която госпожа хвърли сумата ... грим за да се изкара на 25 годинки, т.е. май наполовина, само и само хората да я харесат и да я изберат пак, ама на, оказва се че на един човек дето може поне малко да я хареса се падат 60 (шестдесет) души дето направо я псуват. Язък за барута, както казват някои. А пък едни "велики българо-македонци", ВМРО, дето се готвят за война и обръщат знамето ни с червения цвят отгоре, както и на някои "Янски" борци за справедливост и законност, на тях им се налага да подминат повече от сто души, за да срещнат някой дето ще ги поздрави. Да не говорим за оная партия, дето тръгна начело с всичките ни естрадни певци, и която разполагаше с цялото възможно време, старото СДС, което вземаше повече от половината гласове преди 20-тина години, и то при активност в изборите над 90% — ами то, горкото, на него сега само всеки 140-ти човек може да му кимне с глава, ама и той може да се направи, че не го познава. Така че, горе-долу, вече става ясно защо гласуваме, за да ни видят хората сеира, и да ни се посмеят, досущ както по времето на Алеко Константинов. Малцинствените партии "разбуниха кошера", ама не ги "огря" нищо. Е, може би ще опитат пак — какво друго им остава? Обаче и на тези, дето спечелиха, пак не им провървя — фатална година, какво да се прави? — защото излезе, че десните две партии събират точно 120 гласа или половината, и двете ляво-центристки партии — също точно толкова! Такава конфликтна ситуация досега не сме имали. При това на "Хайдук Сидер" вече му омръзна "Дуче Бойко" да му казва какво да прави, и като така е против него. И ГЕРБ, естествено, не може да състави Кабинет, àко и да печели. Е, социалистите можаха да го съставят, но пък те нямат, и никога няма да имат болшинство! Защото, както знаете, дребните камъчета обръщат колата, и сега Атака е действително против всички, и пречи на всички. Двете крила само привидно са представени по равно, но има съществена разлика между тях, защото левите са си единни, друг вариант нямат, дори ДПС-то няма как да се съгласи за нещо с "Хайдука" (чийто хора викат — аз поне го чух по телевизията веднъж — "Циганите на сапун!"), нито с "Дучето" (за един мандат хората бая си напатиха от неговата арогантност). Дясното крило обаче, са си две отделни партии, озъбени една на друга, защото може да има само един "Дуче", докато на "Хайдука" много му се иска това да е той — ето, човека, вече и на ... гербова марка се направи, и на тениски го носят хората, само и само да ни прави "фашинги"-карнавали, а пък някакъв-си тантурчест генерал му "мъти водата". Така че "Хайдука" няма да подкрепи "Дучето", ама когато става въпрос "за" нещо, но при ситуации на "против" нещо, автоматически го подкрепя (понеже няма как да се коалира с бившите комунисти, нито с турците, това е очевидно). А иначе Бойко направо, както се казва, държи ръката си на пулса на избирателите си, играе точно така, както те биха го искали, като яка "бабанка", добрия "бияч", който се трепе за всички, а пък ония комунисти не го разбират, че и сумата други хорица от народа също. Той се прави на сърдит, и с пълно право, и не иска да го броят за опозиция, защото е спечелил изборите. Ако толкова хора не го бяха избрали, то той, положително, щеше да се "посвие в колибката си", но при тези изборни резултати просто няма право, нали? И затова той още от самото начало казваше, че иска нови избори, докато хитрия "Станал-Шефски" е този, който иска обратното, така че, мен ако ме питате, този път социалистите сами си навряха главата в торбата! Как ще управляват при такава върла, болшинствена, опозиция, хич не ми е ясно, но: ще поживеем, ще видим. Разбира се, че най-правилното беше тъкмо те да искат нови избори, та Бойко да може достатъчно добре да се изложи, да му спаднат поддръжниците до 7-8% след още един мандат, и после да го сполети съдбата на царската партия, или на проскубаното вече СДС, а пък времето на социалистите все ще дойде някога (както и беше преди тези избори), защото света просто върви натам от повече от век. Да, ама не! Сега, да кажеш, че г-н "Шефски" чак толкова се е загрижил за бедния български народец, дето страда под игото на "Дучето", ами, аз поне това не мога да го повярвам. Но изглежда, че властта е сладко нещо и на човека му се иска сега малко да покомандуват, сега да коват желязото, докато е горещо, или че и неговите избиратели не биха му простили да не направи правителство, но той се нагърби с тази непосилна задача. Абе, задачата засега излезе по силите му, и той дори избра един такъв Премиер, че човек направо да се чуди откъде го е намерил такъв мъдър, абсолютен старейшина, акъла му, тъй да се каже, направо извира, блика навън. Това ще бъде, или поне така изглежда, едно невероятно разумно управление, не с хвалби, а с дела. Е, да де, ама аз пак ще кажа "не". По две причини, втората е че с разумно управление у нас нищо не може да се направи! Това е древната Платонова идея, в която аз не вярвам, народа не може да разбере умните хора, и затова и не ги избира за управници, независимо, че те почти винаги ще правят нещо в интерес на народа (ако наистина са разумни, защото иначе просто нямаше да бъдат такива — т.е. тук няма как да е иначе, умното управление иска всички, и най-вече масите, да са добре). А първата причина е, че когато една партия е на власт тя не може да си вдигне рейтинга, той може само да спада, особено в България, и особено в условията на криза. Така че няма начин след това хората да изберат социалистите, те ще съберат едно 15-тина процента, но няма да могат да управляват, ще дойде някоя друга дясна партия, че може дори и фашистка, във всички случаи нещо ново и неочаквано (защото очакваното — аз това миналата година го казах — е пълна безизходица). И не само това, ами и няма как "милите хора" да си изкарат мандата! Две години е възможно някак да я "избутат" (държавната "каручка") — по-точно казано, ако докарат до към средата на септември (да позахлади малко, а и да свикнат хората с тях), то тогава ще изкарат двете години, защото в края на юни нещо много се активизираха протестите —, две и половина също е възможно, но три и повече аз лично не го виждам, колкото и да не ми се иска да е така, и колкото и да съм привърженик на всяка (буквално) лява идея (защото дясното няма идеи, говорил съм по този въпрос). Е, дал Господ (дето никой не е доказал че го има, ама и дето никой не може да докаже, че го има, или пък че го няма!) аз да греша, но поне Вас, уважаеми читатели (не че Вие сте много, но пък затова и Ви уважавам, нали така? — според търсенето и предлагането), съветвам следното: ако тази двойна коалиция на БСП и ДПС изкара повече от три години, а особено ако изкара мандата си, то, в знак на протест, просто се ... откажете да четете този автор. Аз поне така и смятам да направя. Но, по-умерено казано, аз и не вярвам те нещо особено да направят, защото: нито бедността ни може лесно да изчезне (за едно 20 - 30 години, еди-дойди, ама за един мандат — абсурд), нито те са леви (последния ляв "мохикан" беше Жан — виждате ли каква хубава рима намерих? —, те са поредните конюнктурчици, но поне са по-разумни, а аз уважавам разума), нито ще се погрижат наистина за бедните (примерно, няма да махнат данъка върху влоговете, от които печелят само бедните, понеже богатите си държат парите на текущи влогове за по-добра ликвидност, а там данък няма; нито ще свалят цените на хляба или млякото, или яйцата, и прочее; нито ще се опитат да направят комуналните разходи да не надхвърлят поне 1/3 минимална работна заплата на месец за двустайно жилище, които сега са повече от половин такава; нито ще направят зъболечението безплатно, или участъковите лекари, или обучението, и прочее). То, както се оказвало, даже те били тези, дето предложили съвсем десния плосък данък. Но може би по инерция ще бъдат поне русофили, защото това дясно (понеже е така) русофобство само ни вреди, ние сме славяни и за едни американци, или немци, или французи, винаги ще сме един вид "бели роби", в това съм убеден. А още по-умерено казано: всички партии в момента са прави, по своему, и ГЕРБ, и БСП, и ДПС, че и Атака (щом има кой да гласува за тях), всички са прави, и това е демокрацията, само дето народа ни страда. Той, разбира се, не разбира, че страда заради демокрацията, но това не променя нещата. За да не страда толкова трябват яки социални мерки, нещо подобно на тоталитарните грижи на "Партията и Правителството", само че по някакъв нов начин (начини могат да се намерят, стига да има желание и единство сред народа, а тъкмо това у нас го няма), които би трябвало да са обект на едно ново Социално министерство, но за него може би ще трябва друга статия. Щом сме най-зле от цяла Обединена Европа, то при нас и ще трябва да има нещо по-различно от другите страни, докато различното у нас е, че сме още по несоциални от другите (от немците, англичаните, американците, и прочее). То и затова толкова си мразим политиците, защото се мразим един друг. Вярно е, че сега нямаме такива конфликти като на комунисти с фашисти, но хем разни неофашисти започват да надигат глави, хем в момента сме тъкмо във ... предвоенна ситуация, ако сравните кризата от 1928 година и идването на власт на Хитлер в 1933 (тъй като тази криза започна към 2008 година, а сега сме 2013). Така че, може би нещо и трябва да се направи? Може би само демокрация, и то от десен тип, не е достатъчна? Иначе народа ще продължава да си протестира и то с пълно право! Защото народа може да не знае какво иска (и затова да е зле), но пък политиците му трябва да знаят, в общи линии, а не само да му танцуват по свирката. За да не се окаже, че народа ще "затанцува" според свирката на малцинствените партии, на истински малцинствени, дето не събират и 5% (а не като социалистите, които сега са такива про форма). Защото, в крайна сметка, и народа е прав, той от десетина година не гласува (т.е. всеки втори не гласува) и нищо не се променя, така че и не му остава нищо друго освен да излезе на улицата, бавно и полека, и да свали всяко правителство, дори и доброто. Така че, моят съвет е всички да се замислим: народа за демокрацията, а политиците за народа. Иначе, май, ще става по-лошо. Ако чакате кризата да свърши и да започне "добрия" капитализъм, ще има още доста да чакате. Господа политици, накарайте народа да гласува, ама не насила, а да вземе да Ви харесва, и не като коне за надбягване, или като ... бичета за разплод, а като хора които "отбират" малко повече от него. Защото — и с това ще завърша — народа е простичък, а на този свят няма нищо по-лошо от човешката глупост (след като отдавна победихме, в общи линии, природата). Само с противопоставянето на една глупост (на народната) на друга такава (демократическата) малко трудно ще се оправим, особено във фатална година и в условия на световна икономическа криза. 06.2013 — — — ЗА ФАШИЗМА ОТ ПОЗИЦИИТЕ НА ЗДРАВИЯ РАЗУМ Само че, госпожи и господа, нека Ви предупредя още в началото, че здравия разум е едно твърде коварно понятие, така че това, което ще кажа, няма да се хареса не само на противниците на фашизма, а и на привържениците му; освен това към края ще дам и някои доста странни предложения. Което ще рече, че ако времето Ви е много "кът" и не можете да си позволите да четете празни философствания (които, както моят опит показва, са нужни тъкмо на тези, които не искат да ги слушат), то направо прескочете този материал (или пък автора изобщо). Така. Е, здравия разум по принцип не може да приеме никаква крайност, а че фашизма (както и комунизма, или католицизма, или ислямския джихад, или тероризма, и прочее) е крайност, мисля, че е ясно на всеки. А здравия разум не приема крайности, защото истината не може да бъде в краищата, понеже ако можеше, то, при наличието на сумата диалектически връзки между всичко и всички, много скоро щеше да се окаже, че около тази крайност вече се е образувала околност, т.е. че тя не е крайност, а има още нещо по-встрани от нея! Докато в средата, т.е. някъде между краищата, нещата могат да стоят в динамично равновесие и да се дърпат от двата (за опростяване) края, както някакво топче привързано към два ... ластика — поради което ако наричате диалектиката диаластика няма да сбъркате много, т.е. ще сте по-близко до древната идея. Но това е едно общо съображение. После, фашизма не е хубаво нещо защото той е просто един ... фишек, фъскане, вдигане на много шум, както когато горят сноп пръчки, които и днес в италианския се наричат fascio ("фашйо"), което пък е лингвистично доказателство (ако вярвате на тези неща, но аз мисля, че на думите и връзките между тях трябва да се вярва, защото те разкриват модела на мислене, асоциациите в главите на хората, поне в древността, когато са се правели езиците). Независимо от лингвистиката, обаче, аз споменавам това, понеже идеята за снопа пръчки я има и при нас (хан Кубрат), пише я и на Народното ни Събрание, но ние не ù обръщаме внимание. С други думи, идеята, по принцип, и в друг контекст, е хубава, но при фашизма тя се изражда в това, че ние трябва да се обединим и сплотим, за да се противопоставим активно на други елементи (които най-често са пак сред нас), и да унищожим физически или морално или духовно и прочее другите. Което ще рече, че фашизма като една умерена идея наред с други е нещо хубаво, но когато стане идея-фикс и много войнствена — а той е тъкмо такъв, гледайте сега и нашите "Атакисти", те са преди всичко против нещо, отколкото за нещо друго —, то той става лош и краен. Така че, в определен смисъл фашизма е хубаво нещо, но този смисъл е като на част от общата палитра, като на елемент от единството, а не сам по себе си. Ако можеше да се обединят фашистите и комунистите, примерно, в една обща, ама и сплотена, партия, то нямаше да има нищо по-добро от това в социалната област, но това не става. Не става защото всеки дърпа чергата (разбирай, одеялото) към себе си, и така, ако "одеялото" е яко пак бива, но лошото е когато то вземе да се къса; или пък, в по-лекия случай, само някои, по-слабите, остават отвити. Което ще рече, че едната крайност поражда, или си върви с, другата, в случая: фашисти и комунисти. Тоест, щом се засилят крайно десните елементи, се засилват и крайно левите, и обратно, което в случая е добре, по мое мнение, защото аз съм защитник на лявата идея, още повече, че сегашните леви изобщо не са крайни (даже човек с право може да се съмнява и дали изобщо са леви). И то, действително, така и става, защото спомнете си, че "Хайдук Сидер" основава партията си в 2005 година за изборите, и тогава не само че той печели почти 9%, но и БСП стана водеща печелейки 34%. Освен това се появиха и други десни партии като разни "македоно-българи" и прочие. Но по-важното при нашите явни фашисти, Атака, е че те просто не могат да вземат някога властта, те са малко, подкрепят ги по-малко от 10% предимно пост-тинейджъри, на които, очевидно, поне по мое мнение, им е още малко акъла, а голямо желанието за действие, да правят нещо, няма значение че не е хубаво, и те го знаят. (По-точно те са 8%, но от гласуващите, а те са половината от всички избиратели, така че те, всъщност, са поддържани само от 4% от населението, или от един на ... 25 души!) Аз не искам и тук да се разпростирам по въпроса, защото съм го разяснявал наскоро другаде, но нашия народ не е такъв сплотен като немците или японците или италианците (те са католици), така че той просто не вярва, че ние сме добрите а другите народи са лошите — вижте само колко българи забягнаха където може из Европа, ако ще да е в Гърция или Финландия, където и да е, само не в България. Така че нашите фашисти не са страшни, те са само младоци, и тяхната партия е донякъде необходима, за да имат отдушник такива хора, понеже иначе става по-лошо. Виждате ли, "децата" искат някой да ги командува, те недоволствуват от това, очевидно, но в същото време искат и да ги командуват, и да има с какво да се изявяват. И не са виновни младите, че са такива (т.е. млади), а са виновни старите, че им отнеха всички начини за организиране в някакви обединения! Ние отдавна нямаме чавдарчета, пионери, и комсомолци, но нямаме и нищо ново на тяхно място. Май че има някакви скаутски дружинки някъде, но това е нищо, то е хем за доста малки, хем е спорадично, както се казва. Ние постъпихме до голяма степен и тук като със земята — върнахме я на хората, но не ги накарахме да я обработват (поне данъци да имаше и глоби, ако не я обработват, ама няма). На всичкото отгоре сега времето е тихо и мирно (е, може понякога да е и малко размирно, но това не е ситуация на война и разруха), и младите просто нямат, ами, за какво да живеят и за какво да се борят. И те си търсят, нали така? И ето го "Хайдука" дето вика: вървете след мен и няма да сбъркате! Ние нямаме също и никакви демонстрации или манифестации като по-рано, които, вярно, бяха ни омръзнали до болка, но защото бяха задължителни и често, ама пък съвсем без нищо не бива. Народа чака, чака, па реши да си ги прави сам през 2013, нали? И не си мислете, че това е несериозен аргумент, защото ние изобщо, ама изобщо, нямаме никакви народни сбирки, нямаме дори карнавали или религиозни шествия, а други народи имат, без такива неща на народа му писва. Само с мачове нещата не вървят. И ето, на младежите им се иска да носят националното знаме, нищо лошо, по принцип, лошото е че използуват тежката икономическа ситуация не само у нас, а и в целия свят, за да дадат изблик на техни подсъзнателни желания, които съвсем спокойно можехме да им осигурим по някакъв начин (аз ще дам накрая някои идеи). Вижте, не може така, хем без религия, хем без морал, хем без семейства; не може само с копнежа за бързо забогатяване! Господа, разберете най-после, че тези митове за демократичната панацея и свободния пазар са само ... въдици, на които богатите могат да ни ловят, за да ни накарат да работим за тях! Изобщо младото, било то фашистко, било комунистическо, а било и неутрално, иска някакви идеи, нещо заради което си струва да се живее; то, разбира се, иска да му е лесно, да му е кеф, да е сито, сексуално задоволено, и прочее, но не може без идеи. А капитализма, прословутата демокрация, просто няма идеи, тя е поредната въдица — това съм го обяснявал на толкова места, че вече и не помня къде —; или най-малкото няма тези идеи, които би трябвало, в ущърб на масите е, и прочее. Затова младите избиват на някъде, особено при тежки икономически ситуации. А само със секс без задръжки (както пише по рекламите на проститутките) младото не е сито, и аз да бях на тяхно място, и аз щях да недоволствувам. Защото, нали, какъв друг избор имат те: или наркотици, или хомосексуализъм, или някаква форма на лудост, а като прехвърлят 40-те, вече стават и хронични алкохолици. Младите искат, само дето не го казват, някаква заблуда, измислица, идеал, ама недостижим (защото иначе това не е идеал, а действителност, а пък тя е скучна). То и възрастните искат (какво са всичките шоута, литературата, любовта, религиите, и прочее, ако не някакви измислици, виртуална действителност?), но те поради годините си, опита, децата им, и прочее, не залитат на такива крайности като младите. Така че, ако искаме да няма фашизъм, трябва да се ангажират младите с нещо, да им намерим някакво занимание, това е положението! А освен това трябва да премине и кризата, но за това ще има доста още да почакаме, едно ... 7-8 годинки (както разяснявам в скорошен материал). Така, добре, но какво да им предложим на младите, а? Пък и за кризата, какво да правим, а? Е, аз имам идеи — от мен идеи да искате! — само дето не са бързи, ама "бързата кучка", както знаете ... Също като нашия преход към демокрацията, който 23-та година още не може да свърши (защото още сме няколко пъти по-зле по жизнен стандарт отколкото по времето на "бай Тошо", когато не беше никак лошо). Първо по-лесното, навярно, за кризата: единствения радикален начин да излезем бързо от кризата е да се ориентираме към дейности изистващи много ръчен труд! А това значи да бойкотираме както можем автоматизираното и вече роботизирано производство, било то на промишлени стоки, било на храни, било на развлечения (т.е. да си ги правим сами, а не да чакаме да ни ги предложат медиите). Разбира се, че в най-бедната страна в Европейската Общност трудно ще почнем да търсим нещо дето е 3-4 пъти по-скъпо само и само защото то е направено на ръка, но това е най-сигурния и правилен изход, защото не само ще се намерят нови работни места, но и ще се предложи на хората нещо по-приятно, не толкова отегчително. Казвам това само схематично, понеже по въпроса за това, че автоматизацията измества хората от производството са писани томове книги от повече от един век, и това не е ново явление. Но все го забравяме, и все се кефим да имаме нещо лесно, бързо, нещо лъскаво, добро, перфектно направо, докато склонностите на нашия организъм не са към перфектното, а към лично постигнатото (àко и то да е с дефекти). А с младежта какво да правим? Ами, ако очаквате аз да свърша работата на поне стотици хора то нещо бъркате, защото за това трябва да си има официална инстанция. Министерството на младежта и спорта би могло да се наеме и с тези функции (ако не искаме да правим отделно министерство), но не като подбор на най-добрите (казах вече: по-малко перфектност, повече жизненост!), а като някакви програми за ангажиране на всички младежи и девойки; може да са в различни организации, но да ги има, и младите да имат възможност да участвуват в тях. Ето няколко идеи за добри заблуди (специално наблягам на тази дума, за да свикнете с нея, а не да се гнусите, или да плюете комунистите, които ни били заблуждавали и за светлото бъдеще, и за другарството, и прочее). Една насока са религиите, но не като искрено изповядване, а като интересни ритуали. Виждате ли, отдавна е ясно (поне от 25 века), че Бога или боговете са нещо съвсем различно от материалния свят, те стоят над него, те не са материални, нито унищожими, ergo, ние не можем да ги открием и докажем по никакъв начин (и това съм го обяснявал на няколко места, не мога да говоря навсякъде за всичко). Което ще рече, че всеки има право да се залъгва с каквато иска представа за тях, стига тя да му харесва, а и да му проповядва някакъв морал (защото няма религия без морал; той може да не ни харесва, да е направо перверзен в някои случаи, но го има, затова са създадени религиите). Така че — колкото по-екзотична е една религия, толкова по-интересна е тя, това е истината, и затова хората от край време посещават разни храмове, особено като туристи. Тоест, това не е някакво неприятно задължение за младите, а ще им е направо кеф (примерно, да учат дзен-будизъм, или мюсюлманство, или някаква религия на инките, или древно-гръцки мистерии, и прочее); единственото нещо което се изисква е да се намерят достатъчно интелигентни и непредубедени учители, които да не отричат чуждите религии и да търсят смисъла в ритуала, а не само да повтарят някакви с нищо непроверени измишльотини. Друга идея: добре известния от преди няколко века лозунг Retour a la nature, или "Назад към природата", който го казвам на френски, защото там звучи добре, има рима. В днешния век на сурогати за всичко — и храна, и облекло, и секс, и развлечения, и какво ли не — той е повече от актуален. Аз не виждам кое дете или младеж ще се откаже, примерно, да гледа зайчета, или кокошки, или други домашни животни, или пък да изучава разни растения, билки, екзотични страни, и прочее (в смисъл, че не всеки ще иска всичко това на куп, но все нещо ще му хареса). И този интерес може да се проявява в някакви учебно-производствени звена сред природата. После, което е донякъде свързано с предишното, връщане към интернатната форма на обучение, навсякъде където това е възможно, т.е. децата да се отделят от родителите си някъде тъкмо към тинейджърската възраст в седмични (или дори годишни, в някои случаи, но не всекидневни) интернати, където и да се хранят и да спят, и да си учат уроците, и да играят, и да учат нещо интересно за тях. Примерно: народни танци, кулинария, винарство, отглеждане на разни животни, всякакви спортове, окултни науки, ако щете, всичко което не е вредно и може да достави удоволствие на децата. Това е толкова добре изпитана форма на обучение, която е изгодна и за родителите (защото снема от тях достатъчно голям товар), и за децата (защото стават самостоятелни, не са като оранжерийни растения), а и за целия персонал на тези заведения (т.е. намира им се работа), че изобщо не ми е ясно защо сме се отказали от нея. Сега, има някои юридически въпроси със съществуването на такива организации, така че те да могат и да произвеждат нещо, да се самоиздържат, които на мен лично не са ми ясни, но за тях, положително, си има решение. Така че остава само да очакваме такива лицеи (да ги наречем, защото думата звучи достатъчно възвишено) да вземат да никнат през път и на път, по пустеещи земи, в планините, в малките населени места, и другаде. След това си струва да споменем и възможност за обмен на младежи с други (екзотични) страни, т.е. наши деца, в групи някъде от 10 до 50 души, отиват за поне половин година (но най-добре цяла, за да минат през всички климатични особености на местото) в някое интересно кътче по света, и същия контингент деца от там идват при нас! Предполага се, че някакви подобни колежи или лицеи съществуват и в тези страни (а пък ако не съществуват ние ще им предадем идеята). Това, очевидно, ще е свързано с изучаване на езика на местото, където ще отидат, но това е и част от целта, да се научи нещо в повече. Примерно, 30 младежи и девойки от лицея по българска кухня отиват за една година в Австралия в подобен лицей; като за целта учат една година интензивно австралийски, нали така? От тяхна страна пък при нас идват толкова австралийчета (някои с домашни кенгурчета за компания, предполагам). Е, аз минах на малко несериозен тон, но това е за развлечение, иначе идеите си остават свежи. Възниква въпроса: дали австралийците ще искат да учат български? Ами, аз мисля че ще заискат, защото за тях ще е интересно, това ще е Европа, все пак, освен това напоследък аз най-упорито защищавам тезата, че българския език е един изключително добър и лесен за изучаване и годен дори за ... световен еталон! Защото, действително, ние нямаме падежи, родовете лесно се определят по окончанието, нямаме сложни времена (примерно италианците, а това важи донякъде за всички латински езици, имат 14 глаголни времена, от които само миналите са 5, и това без страдателен залог или начините за изразяване на продължителни времена), имаме перфектно отразяване на фонетиката чрез азбуката си, и съдържаме всички основни фонеми от другите езици (поради което, за пример, ние много по-добре говорим английски, отколкото един китаец, или негър, или дори италианец). Така че ако обясним някак-си тези неща (и ги покажем с примери) на австралийците (или които и да са те, защото може да са и ескимоси от Аляска, или пък да са от Перу, Таджикистан, Биробиджан, ако щете, и прочее), то децата (а и родителите им) положително ще се съгласят на такъв временен обмен. Не знам дали оценявате значението на тази идея, защото тя дори може да даде тон на сумата страни, това сплотява народите, и прочее. Но най-вече ще е интересно за децата, те ще се "утрепят" да попаднат в някакъв такъв лицей. В същото време не си мислете, че това няма да стане защото трябват пари за тези заведения. Както казах, децата ще трябва да могат нещо да изкарват и сами, но дори и да трябва да се търсят помощи, то аз не мисля, че това ще е трудно, защото ако за мнозина от нас е трудно да съберат пари за хляб и мляко (и вместо последното вземат, примерно, соево саламче), то за сумата страни на запад проблема е за какво да си похарчат парите, понеже в днешно време една пица в заведение в САЩ трябва да откарва към 50 щ.д. (тъй като преди 30-тина години тя е била към 18 долара). Е, сами разбирате, че за 50 долара у нас може да се изядат 100-тина пици (а и повече, ако хората си ги и направят и изпекат). Искам да кажа, че ако има конкретна цел за която се дават парите, то Запада ще ни ги даде (както даде, доколкото ми е известно, суми за изграждане на разни детски площадки у нас — понеже при по-добър социален климат у нас ще емигрират по-малко българи в чужбина, нали?). Но дори и да трябва на първо време такива лицеи да се заплащат от родителите, то пак ще може сумата деца да се уредят, да се види ползата, и да се вземат мерки за нови такива заведения. Така че, да резюмирам накрая: фашизма е лош когато стане идея-фикс за някои, но като елемент в живота той си има своите предимства. Особено неофашизма, който се появява в наше време, е полезен и със своето предупреждение, с това че, значи: дайте ни това, което искаме, за да не стане по-лошо. Тоест прецедента на фашизма (а в известна степен и на комунизма) играе важна роля за неговото избягване. ( Например, нашия "хайдук" често започна да говори: ами, вие само кажете, че искате ние да вземем и оръжието, или нещо в този дух. С две думи: опомнете се хора, за да не вземат фашистите да престанат само да развяват знамена и да си организират "хепънинги" ) И ако искаме децата ни да не залитат по разни такива налудничави идеи, а и просто да направим живота им по-интересен, ще трябва да натоварим някое министерство с грижи за младежта, защото ако разчитаме демокрацията да ни оправи като с магическа пръчка ще стане както стана с идеите на СДС-то, които само опропастиха страната ни. Предложенията ми, както и въобще третирането на темата, не са традиционни, но аз лично не виждам какво им е лошото. Ами, преценявайте. 06.2013 — — — |
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/