И   Т А З   Д О Б Р А !


          ( П У Б Л И Ц И С Т И К А )



          Христо МИРСКИ, 2001 ...



           — — — — —


   
          Забележка:

     Тук е поредната порция от три неща за вестници.

 


           — — — — —


          ЗА ВЕСТНИЦИ

     Съдържание на тази част


     1. Истината за България
     2. За пазара и за българина
     3. Петилетка на разрухата
     4. Желаете ли да губите 13-тата си пенсия?
     5. Време за равносметка
     6. За избора и демоса

     7. Реквием за една коалиция
     8. Още нещо за демокрацията
     9. Какво объркахме с Валутния Борд?
     10. Що е то конвергенция?
     11. Защо се "издъни" социализма?

     12. Къде сме ние?
     13. Прогноза за лето 1999-то
     14. Може ли българина да плаща 50% данъци?
     15. Размисли в навечерието на "празника"

     16. За демокрацията и мелиорацията
     17. За демократичния феномен
     18. Крачка напред, две назад
     19. Отново остър завой

     20. Боже, какво ядем!
     21. Защо петлите кукуригат сутрин?
     22. Има ли глобално затопляне?

     23. Фаталната 2013 година в България
     24. Защо гласуваме, като ... не гласуваме?
     25. За фашизма от позициите на здравия разум

     26. За социалното министерство в България
     27. ... нови за вестници

     [ Материалите следват последователно но в различни книжки, както е казано в забележката в началото на книгата. ]


      — — —


          БОЖЕ, КАКВО ЯДЕМ!

     Наскоро си купих някакъв бульон от един голям супермаркет, и понеже от него имаше 4-5 вида (пилешки, телешки, сметанов, и прочее) рекох да прочета по какво се отличават. Ами, излезе че по ... нищо съществено, т.е. по есенцията! Защото единствените натурални съставки бяха към 5% накълцани на ситно моркови и стрит магданоз, а основния ингредиент на "бульона" беше — ха познайте де! — декстрин (е, малтодекстрин, ама то сигурно е почти същото), т.е.

     ядем лепило!

     Е, аз си го бях купил вече, защото то, съставките, са пишат нарочно с най-дребния възможен шрифт (4 или 5 пиксела, нещо такова), така че и човек с нормално зрение да не може да ги прочете без лупа, а камо ли някой като мен, надхвърлил 60-така, така че после (вече си носех лупа) проверих и други фирми, и навсякъде бульоните вече (не знам от кога, но преди 20-тина години, в една нормална западна страна, не беше така) се правели от декстрин. Тогава си спомних и че едно време имахме в мазето някакъв декстрин на прах и една зима ... мишките го бяха нападнали (а те са бозайници като нас, нали, така че не е вреден) и с това се поуспокоих и си го изядох, малко по малко и, хм, червата ми не се слепиха. Но излиза, че

     най-доброто, което може да се каже за храните, които днеска се продават, е дали те са вредни или не за здравето,

и това е функцията на някои контролни органи, които имаме, а иначе от какво се състоят — ами, основно според цената; обаче няма проблеми да купите и нещо скъпо и пак фалшиво.
     Или друг пример, сладоледа. По-рано, в тоталитарно време, имаше основно три вида сладолед: млечен, сметанов, и шоколадов, като можеше понякога да се намери и фруктов, но хората не го харесваха защото знаеха, че това е замразен плодов нектар. Обаче млечния си беше от мляко (а че от какво друго, би възкликнал един "тоталитарец"), сметановия от сметана (и тя се усещаше, няма будалкане), а шоколадовия беше основно млечен но с какао (а може би и малко сметана). Сега има навярно повече от стотина вида сладоледи (не всичките едновременно в даден магазин, но като артикули), обаче прочетете от какво са направени. Е, значи, съставките са поне 20 (!), като има консерванти, "овкусители", някакви съставки от вида Е###, което е някакъв номер според европейски (а може и световни) стандарти за органични продукти, но сигурно изкуствени, включително яйца на прах, обаче

     натурално мляко няма!

     Е, има мляко на прах (дори не и кондензирано), но това не е същото. Аз имах едно време един котарак и си спомням — което ще рече че говоря от личен опит, но който не вярва може сам да провери —, че съм му наливал в неговата купичка малко такова мляко разтворено (понеже ние си го пиехме, било то към кафе, било към чай, а било и като мляко, някои дори и го квасели), но той не искаше. Сега не съм съвсем сигурен дали въобще не искаше, или след време близна малко, но явно не го харесваше, докато когато се е случвало да купя някое шише наливно прясно мляко от някоя селянка (което и затова забраниха официално да се продава, защото е истинско и може да конкурира крупния бизнес), то той го подушваше затворено още от вратата и започваше да ме обикаля като ... като котка около ведро с мляко, нали така? Така че сигурно има разлика, защото животните имат инстинкти, тях с реклами не можеш ги излъга.
     Или да вземем, примерно, оцета, който ти предлагат един до друг, два вида, ябълков и винен, така пише на него, има нарисувани ябълки или грозде, но ако се зачетеш в съставките се оказва, че той се състоял от 5-процентна (има и от 6) пречистена оцетна киселина Е###, само че този дето е с нарисуваното червено грозде има и оцветител. Това е положението. Също и сумата (пак над стотина артикула по принцип) безалкохолни напитки, които са по-евтини и от минерална вода, към 40-50 ст. (т.е. 20 евро-цента) за 2 (или даже до 3) л., но са само с есенция (и при това половината от цената отива за опаковката). А по-рано (да речем, преди век) като се е кажело лимонада се е разбирало изстискан лимонов сок (респективно, оранжада — портокалов, а не от ... тиква, в най-добрия случай, т.е. ако въобще има нещо естествено). Или пък вина, които също са цял рояк разни видове, но щом са на цена по-евтина от гроздето, не може да са истински, при все че имат приличен вкус, а и градус (защото пък това наливно вино, което може да се намери понякога по пазара, то, за сметка на това, че има натурална съставка, е основно чешмяна вода).
     Да не говорим за кайми, салами, луканки, разни снекове, пелети, царевични пръчици, и всякакви други, наистина промишлено произвеждани продукти на хранително-вкусовата промишленост. (Отнякъде чух, че и ролцата от раци били рачешки само към 10%.) Че и яйцата, които ни продават, както се оказва, били основно неоплодени. В смисъл, че за стане една кокошка квачка, то тя трябва да "познае" някой петел, но сигурно веднъж-дваж, и после си я оставят да си снася по навик, няма смисъл да се "хабят" да я пускат при петел веднъж в седмицата, да речем, щото петела е разход за фирмата, нали така? И затова има разлика между яйца и яйца, както се казва, между тези, дето ни продават като обикновени, и тези, дето може да се купят от селянка (не че са "необикновени", но жълтъка им има друг цвят). Тоест с кокошките се процедира както с кравите, които след като родят веднъж и после все дават мляко (и затова на италиански, да Ви кажа, има два вида крави: едните са vacca, които просто имат, хм, виме, като най-кратко обяснено на български, а другите са mucca, понеже викат "му-у", което пък го правят, защото искат някой да ги издои).
     Примери много, и аз ще приведа още доста, но за да Ви предпазя, донякъде, от ненужни разочарования нека Ви кажа половин дузина правила (някои от които съм споменавал и по-рано, но в друг контекст).

     1. Използувайте домашни животни за тест,

кое е наистина натурално и кое не. Както с млякото на прах и котката, предполагам, че може да се процедира и с някои кайми или салами и кучета. Животните, както споменах, не могат да бъдат излъгани с опаковки и реклами, на тях дадено нещо или им харесва (защото е натурално), или не им харесва (и сигурно няма да са във възторг от соеви кюфтенца, примерно, които били много хубава диетична храна, ама на нищо не приличат).

     2. Проверявайте как нещата се развалят,

и по начина на разлагане, по вида на продуктите на които се разлага дадена стока, съдете за нейните съставки (респективно фракции). Това важи особено за хляба и разните хлебни продукти. И тук нещата са както със сладоледите, по-рано имаше основно три вида утвърден хляб (бял, добруджа, и типов — като хляб за типове, а?), а сега има пак стотина асортимента (и непрекъснато се появяват нови, за да объркват купувачите), но в тях има какви ли не "подобрители", консерванти, овкусители, и добавки (нормално някъде към 5-10 съставки). Обаче "играта" се разкрива когато хляба започне да се разваля, защото почва да плесенясва, ама с всички цветове на дъгата. По-рано (то по-рано, както казват някои, и аз вече мога да го потвърдя, и ... презервативите бяха някак-си по твърди, а сега само се огъват, а?) имаше един вид плесен, синьо-зеленикава, и тя, доколкото знам, е полезна, в известна степен, защото от нея бил направен пеницилина, а има и сини и зелени сирена, и прочее подобни плесени, т.е. това е нормален процес на превръщане на веществата, когато те са естествени. Обаче сегашните бели, най-вече, хлябове (на черните това не им личи, а може би и по-трудно се фалшифицират и затова са по-скъпи — защото по-рано беше обратното, типовия хляб беше най-евтин), като ги оставите в обикновените найлонови пликове в които, кой знае защо, ги продават,

     тези хлябове започват да стават на разноцветни петна,

които са ту зеленикави (това е добре, де да бяха всички хлябове такива), ту жълтеникави, до ярко оранжеви, ту направо черни като въглища, и освен това започват да лепнат при пипане и да се склейкват. Проверете с някоя филия, това е доста интересен експеримент (на топло и извън хладилника, разбира се).
     Предполагам, че подобни тестове могат да се правят и с каймите и саламите (те, действително, не само позеленяват, а и пожълтяват и се надуват), като при тях се добавя и някаква "характерна" миризма. Натуралното месо е хем по-устойчиво, хем по-стегнато, то се опитва да изсъхне, не е правено с вода (в която се разтваря соята, или пък картофеното пюре; или мляко на прах, ако става дума за луканки и трайни салами). Даже и със зеленчуците това не е лишено от смисъл, защото аз отдавна бях стигнал до извода (не че той е особено труден за стигане до него), че нитрираните продукти се развалят по-бързо и просто се оводняват и разплуват. Сега, обаче, се появиха разни мутантни зеленчуци, където нещата стоят точно обратното, което ще обясним в следващата точка.

     3. Избягвайте мутантните продукти, които се познават основно по твърдостта и издържливостта им,

защото, за да наедреят зеленчуците, или за да станат по-студоустойчиви, се извършват (положително, съдете сами по последствията) такива мутации, които да засилят целулозата в плодовете или зеленчуците. Примерно, "зимните" ягоди, които са десетина пъти по-големи от питомните (които са десетина пъти по-големи от дивите — обемно погледнато това е така, защото ако всяко измерение нараства само два пъти, то повдигнато на трета степен това прави 8), очевидно трябва да бъдат и много здрави, а пък те са май най-нежния плод (за сведение, на френски ягода е fraise, а fragile е крехък, нежен, чуплив; това се вижда още по-добре в италианския, където думите са fragola и fragile). Но това нейсе, те са меки плодове, така че малко затвърдяване не им вреди. Обаче ако вземете картофи извън сезона (примерно, май, юни, но и по друго време) и решите да ги готвите с месо, то месото в обикновена тенджера ще уври за около 1,5 часа, докато на картофите ще им трябва още поне един час.
     Аналогично можете да "пострадате" и с някои домати, които, ако не бяха не съвсем сферични, биха могли, предполагам, да се използуват и като ... топки за билярд! Или още със сини домати, навярно и големи чушки, корнишони, и прочее. Възможно е много целулоза да не вреди, не съм сигурен, но те са по-трудно смилаеми; освен това и вкуса на такива "форсирани" зеленчуци е друг. Хората, все пак, не са преживни животни, че да могат да усвояват всичко зелено (или червено, респективно). Казано по друг начин:

     сравнявайте времето за готвене на продуктите,

като щом те увират доста по-бавно, то значи не са от "нормалните". Такива стоки се срещат, като че ли, основно когато обикновените не са в сезона си, но не винаги; аз имам подозрението, че и лютите чушки, а оттам и сладките и напращели по никое време, са също по някакъв начин мутирани, или има друга подобна "форсираща" намеса, защото те вече имат много здрава ципа, стават бая големи, доста рано поевтиняват, а и са наистина люти, докато по-рано не беше съвсем така. Има съществена разлика в твърдината между зимни изнежени парникови стоки, и зимни, а дори и не съвсем такива, но твърди като камък зеленчуци. Поне на малки деца не давайте такива, кой знае как ще реагират стомахчетата им.

     4. Не купувайте извънсезонни стоки.

     Те са също по някакъв начин заставени да плодоносят не когато им е времето, а това се върши не само с температура, а и с разни добавки в почвата, няма как да не е така. Освен това, очевидно, те са и 3-4 пъти по-скъпи от нормалните в сезона, което в добавка към различния им вкус (т.е. по-блудкави, като правило) е достатъчно указание да ги избягваме; единственото съображение да ги купувате е ако парите Ви са много и се чудите какво да си ги правите, или пък вече сте "оснобели" достатъчно, за да не можете да си представите как така ще ядете нещо консервирано, когато може да си го купите прясно. Сега, аз не казвам, че човек не може да си купи поне веднъж в месеца зимни доматки или краставичка, или нещо подобно, но за готвене е съвсем ясно, че и консервираните стоки (стерилизирани или осолени) вършат съвсем добра работа. Изобщо, не забравяйте прастарото правило: всяко нещо с времето си.

     5. Не купувайте рекламирани стоки.

     Това нещо съм го казвал няколко пъти на други места и то е очевидно за всеки що годе разумен човек (а и, ха, ха, и за жените също), но кой знае защо хората — и то далеч не само тийнейджъри, на които "пипето" им е като на едно пиле, дето се вика, или пък вече "изкукали" пенсионери — се ловят на рекламите и търсят тъкмо рекламираните стоки. Това не е разумно защото рекламата в никакъв случай — ама, наистина в никакъв — не е информация за продукта (както и аз си мислех едно време), не, тя е само начин да Ви излъжат да купите нещо от дадена фирма, а не от друга; освен всичко останало, Вие трябва да заплатите и рекламата, даже и за тези дето не си купуват стоката (!), защото няма кой друг да покрива тези разходи, освен купувачите. Аз лично се чувствувам засегнат, когато ме карат да плащам за това, че ме карат да слушам или гледам глупости, и правя най-разумното, т.е. противодействувам на рекламата с всички възможни средства. Нещо повече, аз я използувам ... срещу самата нея, като

     не купувам нищо, ако то се рекламира усилено,

т.е. считам, че щом едно нещо се рекламира, то това и не трябва да се купува — просто и ясно, нали? Защото: кои са измежду най-рекламираните стоки? Ами, да речем: безалкохолни напитки (защото са само вода и есенция и без тях, повече от очевидно, можете), цигари и алкохол (защото са вредни и всички знаят това), разни закуски, дъвки или сладости, на дребно (които, понеже са дребнички и в луксозни опаковки, излизат най-скъпо, сметнато на килограм), всякакви модерни и луксозни неща за хайлайфа и снобите (които и затова се рекламират, защото не са необходими и хората иначе не биха ги търсили), кръчми и ресторанти, места за почивка, самолетни компании, леки коли, и прочее неща без които спокойно може да минете (или ако Ви потрябват, то тогава ще ги потърсите, а не когато те Ви се навират в очите и ушите), в последно време разни мобилни оператори (защото явно са решили, че сега е момента да печелят като Ви карат да плащате по разни "планове" за услуги, които не успявате да използувате, но предплащате предварително), и други подобни неща. Примерно, ако се бях сетил, че бульоните, или сладоледите, често ги рекламират, може би и нямаше да си купувам, но веднъж-дваж в годината може и да се излъжа; по малко всичко е позволено, важното е да не Ви става (лош) навик. (Ето, примерно, аз и не си купувам ... дамски превръзки, защото нашите реклами, когато дойде демокрацията, тъкмо с тях и започнаха, така че съм последователен, нали?)

     6. Четете дребните буквички,

защото, в крайна сметка, то затова фирмите ги принуждават да пишат състав и произход на продуктите, за да може хората — ама ако искат, и ако имат акъл за това — да не купуват неща, които не желаят, т.е. да не могат лесно да бъдат излъгани. С други думи, ако искате да Ви лъжат, то няма проблеми, все ще се намери някой, който да го прави (реклами и политици бол), но ако случайно не желаете (т.е. ако сте измежду тези 5 - 10% относително умни хора, като моя милост), то да можете да се ориентирате. И това не само е правилно за клиентите, но и не предизвиква особено недоволство сред фирмите производители или продавачи, защото основната част от хората, все едно, ще си ги лъжат, та стой та гледай, както се казва. ( Примерно, хората спокойно си пишат ябълков оцет, и рисуват ябълка, и пише, с нормално едри букви, че се използувал "за овкусяване", и наред с това пишат че състои от обикновена химическа оцетна киселина — така и вълка е сит и агнето е цяло, нали? Или друг пример, рекламират ти някакво уж-лекарство, което, обаче, само дето не вреди, а дали помага един Господ знае, и ти показват как минава по червата, или където и да е, и накрая сдъвкват за 3-4 секунди фразата "Преди употреба прочетете листовката.", за да не може юридически никой нищо да им каже, и така си измиват ръцете като "господин" Пилат Понтийски, който решил, че вместо той да съди Христос, нека народа го осъди — един древен пример за ползата от демокрацията, ако човек се замисли. )
     Но щом става въпрос за писане на нещо по стоките, то аз имам едно предложение, защото това да се пише на някои стоки, че са естествени — примерно bio-нещо-си, или pure_meat за меса — не е достатъчно, понеже тези стоки са само към 10 - 15% от продаваните (поне у нас) и те са 2-3 пъти по-скъпи, и като така от слабо купуваните, а останалите над 80% стоки като артикули, или над 90 като купувани, остават без указание за тяхната натуралност. Имам предвид, че те може да не са съвсем натурални, но все пак в тях да има нещо естествено, да не са пълно ментè (както, примерно арабските марципани, на които въпреки всичко пише "шоколад", или както въпросния оцет, или бульон). Това, което аз предлагам е да се маркират и всички стоки, в които няма, практически нищо натурално, те са чиста есенция или имитация, което не е особено трудно да се установи, защото се знае какво трябва да има в даден продукт, т.е. с дадено название (както, примерно, вече на някои уж-кисели млека у нас взеха да пишат "млечен продукт", защото знаят, че това не е истинско кисело мляко). Трябва да се използува някаква думичка добре известна и на Запад, което ще рече тя да е гръцка и/или латинска, и аз мисля, че най-добра за целта е думата псевдо /pseudo, която може да се съкрати и до псе /pse (примерно: pse-оцет, pse-шоколад, и прочее), а дори и до една гръцка буква "ψ", написана с черен цвят и заградена в кръгче! Така ще се знае, че това, което не е "псе", е що-годе прилично, докато "псетата" са си чиста имитация или фалшификация; използването на други думи като: ерзац, заместител, имитация, подобие, и прочее, не ми се струва толкова универсално и елегантно както моето предложение. Предполагам, че това няма да предизвика особено недоволство сред фирмите-производители, но ще бъде доста по-коректно по отношение на купувачите.

     Ами, в общи линии, това е. Лъжат ни, и ще ни лъжат, щом не възразяваме, като се полагат грижи само да не ни тровят. Всеки има правото на избор. Аз лично, отдавна, още от тоталитарните години, когато лъжите на търговците и производителите бяха значително по-слаби (за сметка на лошия асортимент, разбира се), избягвах безалкохолни напитки, избягвах купешки алкохол, приготвяхме си сами зимнина и сладка, правехме сокове и вина от диви плодове, беряхме гъби, и каквото можем, като

     купувахме предимно основни стоки,

без които не може, и които най-малко се фалшифицират, като: олио, захар, оцет, сол, месо ама да го видиш с костите, риби от океана (речни по-рядко), бройлери (те може да се отглеждат изкуствено, но пък месото им е нежно), масло (тогава то не се смесваше с маргарин), хляб (казах че тогава той беше естествен) или брашно, сирене (също натурално) или кашкавал (те бяха само два вида, "балканки" и "витоша", и никой не си правеше труда да ги "модифицира" с разни добавки), кафе, чат-пак някой портокал или лимон, и комай това беше всичко. Останалото си го правехме в къщи, т.е. готвехме си. Сега младите вече май и не знаят, че ... млякото се получава от крави, а си мислят, че в магазина има кранче, откъдето пълнят пликовете — знам ли, като гледа човек рекламите (ама рекламите са според народа — във всяка страна и по всяко време, вървят различни, такива каквито се приемат от него), то може да си помисли, че всички вече сме станали морони.
     И понеже съм сигурен, че едно 99% от хората (ако не и с цифри след точката) не са на ясно какво значи думата "морон" (а и в английски етимологични речници moron се дава като "неологизъм" в езика, но без да се разнищва особено), нека Ви споделя моето мнение по въпроса. Значи, морона, съвсем ясно идва от латинския където moria значи глупост, което (също безспорно) идва от старо-гръцкия, където μωρια е лудост, обаче латинското morus, което е от гръцкото μωροσ значи ... ами един морав плод, черницата! Тук вече става ясно, че се намесва моравия или лилавия цвят, който е тъкмо от гърците (макар че цвета може доста да варира и в английския maroon значи кестеняв, но то трябва да е от същия корен, защото тук е и френското mauve, което значи бледо-моров), и че тук са и моравите, т.е. сините домати, но проблема е, че като значение в старо-гръцкия μορια (но обърнете внимание на буквата "о") значело някакви свещени маслини (общо взето дребен и "глупав" плод като черницата). Обаче не става ясно (и това никой не го обяснява — освен моя милост, разбира се), защо "моравите" черници, или цвета на сините домати, ще се свързва с глупостта, и то още от 25 века, грубо казано? Но той се свързва защото ... ами облечете се в морави дрехи и вижте за какъв ще Ви вземат хората! Тоест това е един много ярък и фрапантен цвят, с който човек само иска да се изтъкне (ако няма с какво друго), и повечето глупаци тъкмо това и правят, "обличат се в морави дрехи", фигуративно казано, за да станат интересни. Е, на такива хора и разчитат рекламите, това са снобите. Те, по принцип, не са лоши хора, даже

     съвременното консумативно общество се крепи основно на снобизма на хората,

но те правят ненужни неща и се хвалят не с неща, които са свойствени лично на тях, а с нещо с което искат само да изпъкнат (като, примерно, да си продупчат езика и сложат там някое лъскаво камъче), а това се е считало от интелигентните тогава гърци и латинци като проява на глупост. Е, съвсем естествено е рекламите да са насочени тъкмо към тези "стълбове" на консумативното общество. Ако Вие сте от тях, то забравете всичко, което Ви казах до тук, но ако не сте толкова елементарен, или поне не искате така лесно да могат да Ви лъжат, то прочете още веднъж поне надебелените думи, та дано нещо остане в главите Ви.

     09.2012

     П.П. Понеже тук става дума за различни мошеничества със стоките може би е подходящо да добавя и два-три параграфа за някои легални измами, които магазините прилагат. Тяхната основна стратегия е да правят различни "зарибявания", очевидно, и аз съм говорил отдавна по тези въпроси, но напоследък ми направиха впечатление две нови модификации.
     Едната я наричам отсрочено плащане, и тя се свежда до това, че понякога някои магазини предлагат стоки на безспорни дъмпингови цени, че дори и направо на половин цена, но това се прави няколко пъти, докато хората започнат да търсят тези стоки и тогава вече ги продават дори с едно 20-тина процента по скъпо от нормалното (за да си върнат загубеното). Кога да започнат поскъпването магазините знаят, защото те си следят оборота и щом имат усилено търсене, то и вдигат цените. Това е очевидно, но този вариант се свежда до заплащане на същите стоки по-късно, т.е. когато човек купува евтино той не плаща действителната цена, но после си я доплаща и надплаща. Това което клиента трябва да прави е да гледа да не обърка фазата и да купува когато е скъпо (с надеждата то пак да стане евтино; но и защото вече е отишъл в магазина — предварителната нагласа е голяма пречка), а веднага да спре за известно време покупките (да речем за половин - един месец). Това е честно надлъгване, но пък защо по-бедния, т.е. клиента, да губи?
     Другият подход е отвличащата маневра, при която ти говорят за неща, които въобще не са съществени, но спокойно могат да те объркат (и го правят), защото човек продължава да разчита на нормална човешка логика и си внушава сам някои изводи, които просто не са верни. Примерно, като пише някъде, че продукта съдържа растителни мазнини (това касае сирена и кашкавали) човек си мисли, че в крайна сметка мазнината не е особено важна, важното е да е млечен продукт. Да, ама тъкмо там е номера, че в тези стоки просто няма мляко (е, или почти няма); затова такива сирена струват дори по-евтино от изварата, а иначе те трябва да са 2 до 3 пъти по-скъпи от нея. Пак "честна измама" (т.е. юридически фирмите са невинни), но клиента страда.
     Е, има и други варианти, примерно цитиране на нещо не проверено с нищо, да речем, че дадена стока е с 20% по-евтина, но кой ти гарантира, че те сравняват с правилна цена, а не с измислена (защото в пазарни условия няма твърди цени)? И то най-често е така. Или че има поевтиняване от ... 3%, където се предполага че човек ще си помисли 30%. Или ще разменят местата на някои стоки и ако човек не си отваря очите на четири ще вземе нещо което днес е там, но е доста по-скъпо. Или, примерно, че някакво сирене с чубрица е с 30% по-евтино, но до него стои сирене с копър, което много си прилича с другото, ама е на нормална цена. И други подобни трикове за "балъци" (което на турски значи риба), или за "гарги" (според англичаните, за които gullible значи податлив на измама и сигурно се свързва с гаргите и гълъбите защото специално gull е чайка).
     Изобщо, аз успях да намеря само една полза от такива будалкания за клиентите — понеже аз, разбира се, се стремя да противодействувам — и това е, че така магазините просто ти ... поддържат тонуса, карат те да не си позволяваш да се отпускаш, да не старееш, в крайна сметка, защото, както предполагам че доста читатели са чували, първите признаци на стареене се свеждат до трудна промяна на навиците, до трудна адаптация към новото, поради забавяне на реакциите. Така че, при желание, човек може да извлече полза от редица неудобства, или пък да си го будалкат колкото могат. Ами, всеки си има (демократичното) правото на избор.

     08.2013


      — — —


          ЗАЩО ПЕТЛИТЕ КУКУРИГАТ СУТРИН?

          (или на какво ни учат птиците)

     Е, аз може да отговоря веднага на този въпрос, но не знам дали това ще Ви удовлетвори. Петлите кукуригат защото приветствуват слънцето, поне третите петли, а първите усещат някакви проблясъци (че няма, примерно, слънчево затъмнение). Това правят и всички птици, особено градските гълъби, или селските врани; те, щом изгрее слънцето, веднага литват на ята (лете и зиме) и почват да викат "Гра-а, гра-а, здравей Ра-а, ура-а Ра-а!" или нещо подобно на техния си език. За врабците не съм сигурен дали правят нещо подобно, но за щраусите, примерно, чувах, че те всяка сутрин с изгрева почвали да се въртят като луди, понеже са твърде тежки за да литнат, но пък с`ърце им не дава да не поздравят този древен бог, Райкю, казано на някакъв български диалект. Така че, ето Ви откъде хората са се научили, а и са кръстили този бог, оттам и разните зори, аврори, и прочие, които са и латински и по-стари думи.
     Но сравнете все пак колко непосредствени (като децата) са птиците в своята екзалтация, и колко престорени, и глупави се проявяват хората, особено християните, когато приписват на боговете своите недостатъци, като суетност, егоизъм, жестокост, и прочее. Защото такъв е смисълът на древния, може би от преди 5 - 10 хиляди години, навик да се гори нещо благовонно, или поне свещичка, и да се предполага, че така дима, който се издига нагоре, където трябва да са боговете (защото те, видите ли, не може да са надолу, те са непременно някъде високо, понеже са добри богове и виждат всичко), доставя някакво удоволствие на боговете (които, иначе, сигурно само се кахърят дали дадения човек мисли за тях, защото те друга работа си нямат, освен да копнеят за нашето почитание), и особено се "кефят" ако човека мърмори под носа си някаква молитва към тях (понеже те, без специална молитва, хич и няма да се сетят дали той мисли за тях или не). Това са разсъждения на ниво забавачница, но хората, т.е. всички вярващи, го правят. Докато птиците просто се радват, че идва още един ден, че са доживели до него (защото нощта е един вид сън, временна смърт — е, ако не броим нощните птици).
     Ама де да беше само това, хората цена нямаше да имат. Но те държат да покажат своята любов и уважение към боговете най-вече като ... убият някого за целта, и в най-добрия случай това са животни. Защото названията на свещениците в западните езици (а сигурно и в древните източни) са свързани все с някакво рязане, кълцане (на гръцмуля), т.е. те са sacre (което, повече от очевидно, корелира със секирата!); при нас, славяните, имената са свързани само със свещите и светлината, т.е. са светù хора, но иначе и ние правим разни жертвоприношения на животни (или най-малкото ядем такива животни на разни празници). Сега, аз не обсъждам тук това, че хората са хищници и ядат животни (защото това е божа работа, дето се вика, така сме направени, не можем да ядем трева), а това, че си мислим, че като запечем месото на огъня, и като капне мазнина там, то дима се издига нагоре и пак стига до боговете, а пък ние изяждаме животното после само за да не се развали месото, ама сме го заклали заради бога, в името на бога (примерно, гергьовското агне). И не само при "общуване" с боговете, а и при ... клетвите ние също се кълцаме, или поне аз считам че думите са свързани, и така като пуснем малко кръвчица, като я размажем по ръцете или където и да било, и гарантираме верността към нещо или някого.
     А вземете и евреите, които считат че някои животни са "кошер", или добри, осветени, като птиците и рибите, примерно, докато прасетата са лоши животни, и като така не трябва да се ядат. Тоест какво излиза, а? Ами излиза, че добрия трябва да го заколим, а лошия да го оставим да живее! Това е логиката на тази древна религия, което, мене ако ме питате, си е чиста перверзия.
     А птиците, защото от тях започнахме, не убиват в името на слънцето, не, те убиват в името на изхранване на тялото си, и като правило се хранят с разни мушици, бръмбарчета, червейчета, т.е. с насекоми, които поне са дребни и някак-си е трудно да ги снабдим с "душа", защото нямат чувство за болка; или пък иначе ядат риба (ако са морски птици), но риба в морето бол и нея все някой ще я изяде (най-често по-едрите риби). Понеже хищните птици, тези дето изяждат други себеподобни, или дребни бозайници, са едно изключение, те са може би към 5% от всичките птици. С което искам да кажа, че и птиците са месоядни, но има разлика между техния подход към жертвите и човешкия.

     Но да продължим с орнитологични въпроси. Как мислите, защо птиците ... къкат в движение, ей така, хвър, цвър, хвър, цвър? То е ясно, че като летят не могат да слизат всеки път на земята за да се облекчават, а и при тяхната несъвършена преработка на храната, тъй като те нямат отделителна система, всичко излиза от едно място, и течното и твърдото, и след като това става бързо — защото при летене трябва много енергия (вижте колко бензин гълтат съвременните самолети) —, то хранителните съставки няма да се извличат добре и много такива ще остават в отходите им, поради което и днес птичето гуано се счита за най-добрия естествен тор (само дето не се прилага вече, защото излиза много скъп). Но не е само това, защото те не къкат в гнездата си! Аз лично наскоро имах възможността да се убедя в това, понеже една ... гълъбица, но в прекия смисъл на думата, сви гнездо на терасата ми (àко и да съм на петия етаж, но имам разна зеленинка там, и повечето хора вече са си остъклили терасите, та птичките нямат голям избор). Та аз и давах и водичка и хлебец и резенче ябълка, но тя не само че не ядеше нищо, но и не се облекчаваше там; само мъжкаря, който я посещаваше горе-долу толкова често, колкото често се ходи при болен, т.е. два-три пъти седмично, кацаше на парапета и си цвъкаше на воля, но встрани. Така че птиците са и чисти животни.
     Е, кокошките го правят в кокошарника, положително, но пък те затова стоят на някаква пръчка, за да не си сядат в изпражненията (плюс съображенията за безопасност, разбира се). Та искам да кажа, че сумата животни, които, както си ходят по пътя, и от време на време цвъкват по някоя "тортичка", го правят пак от съображения за хигиена в "гнездото" си, така че и да им се наложи да го направят там, то да е няколко пъти по-малко и по-рядко, но и при това гледат да стоят прави — конете, кравите, и други —, като май че само овцете и свинете се въргалят къде намерят. Хората в това отношение не са за обвинение, но все пак е интересно да отбележим, че тоалетната обикновено се намира тъкмо ... в средата на жилището, а не някъде от края, до вратата, примерно.

     А защо, мислите, гълъбите гугукат, а? Е, това трябва да е лесен въпрос (поне за българите): защото искат да се ч#кат, разбира се. Всичките звуци и целувки, и почукване на човките, че и ... езичета пускат (само не знам кои по-често, женските, или мъжките) са само прелюдия към любовната игра. И кои гугукат най-много? Мъжките, естествено, така е при всички птици — канарчета, сигурно и лястовички, славеи, пауни (те пък се хвалят с опашките си), петли, и прочее. А, има една птичка, на която у нас викат "чичо-пей", ама то е за да не шокират децата, ще Ви кажа аз, защото малко трудно ще кажеш "ч" с човка; с "цовка" можеш да кажеш само "ц". Поради това аз много пъти вече чувам как някаква птичка (не мога да я видя, тя е някъде по високите клони) казва "цица-та", "цица-та", така че тя дори се оказва и циничка.
     Та до насекомите включително женските са главния пол, те са и по-големи, и по-универсални (спомнете си, че при мравките и пчелите всички работнички са недоразвити женски, т.е. "девици", мъжкарите са 1-2%, ако не и по-малко), но от птиците нагоре, а особено при бозайниците, мъжкарите са царете, а женските са безлични, като, хм, като кокошки. Защото кокошките кога се обаждат, а? Ами като снесат яйцето, тогава се обръщат, поглеждат го, и почват да се хвалят какво яйце са снесли, нали така? И какво казват? Ами "ко-ко", нали? Е, затова тази сричка "ко", или "co" на латински (не знам как е на арабски или еврейски и прочее), на всички западни езици значи нещо свързано с (поне) две неща или индивида, нещо преплетено, усукано. Примерно: кооперация, корпорация, корелация, копулация, координация, кореспонденция, конструкция, констатация, контестация, кондензация, консумация, контейнер, контур, корупция, комуна, конюнктура, компромис, комерция, континуум, а оттам и конец (според мен), копие, хор (който е "кор" на гръцки и на Запад), космос (който е свързан с ... косата), консерва, командир, контекст, комшия, кошмар, и много други, буквално хиляди думи! А ако се питате защо тъкмо кокошките са ни дали тази сричка, а не кравите, примерно, то отговора е, че кокошки е имало във всяка къща, а крави, овце и прочее, далеч по-рядко, тях са ги извеждали на паша на стада, те не правят това толкова често, докато кокошките са били под носа на всеки, и тяхното "ко-ко" се е чувало всеки ден от всеки.

     И изобщо, ако живота във въздуха не бе толкова изтощителен, то птиците отдавна да са станали господари на земята, защото знаете, че в сумата митове има разни причудливи летящи животни — дракони, ангели, дяволи, вещици, че и летящи килимчета. Едно измерение в повече хич не е шега работа, то дава по широк поглед на нещата, на живота. А и представете си колко е ... романтично едно пътешествие в топлите страни през зимата, докато през лятото там не се живее, така че дай пък сега обратно, и така всяка година. Това калява и характер, и нерви, и води до интересен живот. Аз лично си мисля, че причината човек да стане господар на земята не е толкова в ръката му, или в мозъка му, или в гласните му струни и речта, макар че това, положително, има голямо значение, а в това, че той е доста ... несъвършен, не го бива за нищо конкретно, и като така той е просто принуден да напиня, да прави нещо, за да оживее (но тази теза я разглеждам на няколко други места, така че да не се отвличам).
     А птиците ни превъзхождат, или поне ни дават пример, и с това, че може да се живее интересно (и да се радваме на Слънцето, защото тук от това започнахме) и без непременно да се избиваме, за да се "усъвършенствуваме". Понеже птиците, както и всички животни, в една или друга степен, ограничават популацията си поради конфликти с околната среда, с природата, с разни хищници, имат проблеми с прехраната, докато човек я е ограничавал, поне някъде до времето на Маркс, до средата на 19-ти век, или до индустриалната революция, основно поради битка със себеподобните си — и то, най-често, без особена нужда. Ама вече и така не можем да я ограничим, и 50 - 100 милиона убити ни се виждат малко. Така че, не знам, може би не е зле да се заглеждаме от време на време в разните животни, ако щете и в петлите и кокошките. Те има на какво да ни научат.

     09.2012


      — — —


          ИМА ЛИ ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ?

     Щом поставям така въпроса, то изглежда, че аз се съмнявам в това. Моето мнение, което ще развия в този материал, е че има не толкова глобално затопляне, колкото глобално разбъркване на времето. Ще видим дали е така, в какво се изразява то, и какво можем да направим, за да го премахнем, ама ако искаме, защото то може пък и да не е толкова лошо. Но да започнем.

     1. Затопля ли се времето навсякъде?

     Вижте, ако времето се затопляше глобално, то щеше да има промяна в интегралните параметри, както се казва, т.е. в средно-годишната температура, щяха да се топят полярните шапки, да се повишава нивото на водата в океаните и да се заливат някои страни (като Холандия, например), а такива неща, ако не греша, не стават. Средната годишна температура не съм чул да се е повишила дори с един градус Целзий за последните 30 - 40 години; може би имя някакво повишение с десети от градуса, но то не е така съществено, че да му се обърне внимание. Говори се, че може да започнат да се топят шапките по полюсите, най-вече северния, където няма суша а е само вода, но засега такова нещо не се забелязва, поне не повече от нормалното, защото, всички учени така твърдят, времето от последния ледников период (преди едно 10 - 20 хиляди години, струва ми се), все едно, се затопля по малко, но това е бавен процес. В Холандия наводнения няма, а там където се случват подобни бедствия, то те са резултат от проливни дъждове, свлачища, урагани, но не от едно постоянно повишение на нивото на водата в океаните (от, примерно, повече от един см. на година).
     А аз имам и някои лични възприятия, бидейки вече в своя "залез", както се казва, и единственото, което си спомням е, че преди към 40 години беше бая студено в Петербург (тогавашен Ленинград) и Москва през зимата (до минус 30 - 40o), но това може да не е било постоянно, а за няколко седмици, което и сега често се случва. В България някакво общо затопляне по принцип не се усеща. Когато реша, че то май започва, защото лятото става много горещо, направо не се диша, то току виж че захладяло с 20-тина градуса, и освен това, после идва студена зима. Ето тази зима на 2012 година (януари) беше доста студена у нас, консумацията за парно бе с около 30% по-голяма от предишната, пролетта закъсня с почти един месец (въпреки че Великден беше доста рано, а той ознаменува началото на ... пашата — поне аз считам така), но после като дойде едно августовско време още през май, и закъснението се навакса някъде към юни, и така горещо беше цялото лято, с рекордни температури и в края на септември, че и до самото начало на ноември те стигаха през деня до 20oC и отгоре, така че, едно на друго, май че всичко си е по старому.
     А не забравяйте и "нормалното" затопляне поради въглеродния двуокис, който идва от промишлеността и това е поне от един век, т.е. парниковия ефект, така че нещо ново за последните 20 - 30 години няма. Дори и този CO2 е само 0.03% (и май от милиони години), което не може да се каже, че е много, и той е резултат не от затопляне на времето а от промишлеността, така че и да има някакво затопляне, то е следствие от нещо друго.

     2. Какво се разбърква?

     Ами, разбъркват се въздушните пластове, омесват се сезоните, направо казано вече няма сезони! Както споменах, случват се доста чести скокове в температурите, и нагоре (през зимата) и надолу (през лятото) и не с 5-10o, а направо с 20-тина, и не за 2-3 дни, ами поне за две, че понякога и до три, седмици. Човек трябва винаги да си държи различни дрехи под ръка, не е нито лято като лято, нито зима като зима, защото може и лятото да стане по-горещо от нормалното, и зимата по-студена. Като най-добри сезони, поне за България, започват да се оформят пролетта и есента, въпреки (или тъкмо поради това) че вали и е често облачно. При все това до някакви особени природни бедствия у нас не се е стигало (може би нормалните наводнения, и опасности от такива поради язовирите).
     Казано с други думи, това, което се наблюдава, е силната турбуленция на въздушните маси, силните ветрове. Климата започва да става до известна степен пустинен, с тази разлика, че там деня е много горещ, а нощта е много студена, и дърво и камък се пука от тези разлики, докато сега тези промени стават за един период от 2-3 седмици, но номера е пак в разликите, а не в средното значение. Представете си за малко, че настъпи такъв ураганен вятър, който мигновено стига от полюсите до екватора, и обратно. Какво ще стане тогава? Ами ще се изравнят температурите на полюсите и екватора, и ще се стигне до някаква средна температура, като дори и ще се разтопят полярните шапки и ще станат всякакви катаклизми (без да броим ураганите), но дори и в този случай не би трябвало да се каже, че времето глобално се е затоплило — защото то не се е затоплило, средната температура на цялата Земя си е останала същата. Е, да се надявам, че Ви убедих до известна степен.

     3. Защо се разбърква времето?

     Ами, изхождайки от аналогията с пустинята, трябва да е ясно, че ветровете духат защото: първо, нещо разбърква въздуха, и второ, няма какво да спре вятъра. Е, може да има и други някои моменти, но те не толкова съществени. А сега: какво разбърква въздуха? Ами Вие как мислите, какво може да бучи и бумти и прави вятър, а? Е то може да се случи и някой вулкан да изригне, или някъде да има изкуствено създаден "вулкан", т.е. бомбардировки, като всичко това са сътресения на въздуха, но те са, все пак, до голяма степен локализирани, не могат да обхванат цялата Земя (не навсякъде се бият, засега Щатите са нарочили само арабите, нали, понеже не са съвсем бели хората, си мисля аз, но това е "от друга опера", както се казва). Обаче основното нещо, което бучи това са, очевидно, самолетите! Не вярвам ако сте пораснали толкова, че да можете да четете тези редове, да не Ви се е случвало да бъдете на някое летище и да чуете как бучат излитащите самолети (а и кацащите), и да не знаете как те фучат във въздуха когато летят. Сега, ако взема да Ви цитирам с колко се повишават на година прелетените въздушни километри на човек, сигурно ще Ви излъжа, но за последния един век те, априори, са се повишили, почти сигурно, стотина пъти (!), а всяко нещо, което се изменя (поне в рамките на човешкия живот, за да бъде забелязано) повече от 2 пъти, вече трябва да ни накара да се замислим.
     Да ама ние не щем да се замисляме, защото всеки гледа само себе си и още отсъствува глобален поглед върху сумата (върху всички по-важни) социални проблеми. Ние чакаме, както има един не особено приличен "кокоши" израз, да ни допре яйцето до задника, и чак тогава да се замислим (че, примерно, няма къде да го снесем). Защото на времето така сме били изтребили всички (или почти всички) бизони, респективно и индианци в Америка, почти всички китове в океаните, или почти всички слонове, и сумата други примери, защото отдавна сме били надхвърлили границата на 2-3 пъти. Затова, между другото, на американците им се налага да се бият, наистина, не на кино, с арабите, защото консумацията на нефт нараства двукратно, да речем, на всеки 10 години (ако не са и по-малко), което за половин век дава към 30 пъти — точните цифри са нещо подобно. И е съвсем ясно, че ако за едно пътуване от Европа до Америка и да е удобно да се използува самолет, то в сумата случаи на по-къси от към 1000 км. разстояния, за които има сухоземни пътища, това изобщо не е наложително да се прави, но ние го правим, защото може, а и защото така ни излиза по-евтино, нали? Също както и избиването на китовете, за които споменах, или слоновете, и прочее.
     А другия момент е, че няма какво да спира вятъра, а това, също очевидно, са дърветата, или просто зеленината, която и смекчава климата. Като споменах пустините, аз съвсем не съм далеч от истината, защото в един Ню Йорк, примерно, надали има повече дървета отколкото в съответната площ от пустинята Гоби (ако изключим Сентрал Парк). Тоест градовете ни, от гледна точка на зеленината, са се превърнали в пустини, там има високи сгради, те спират някак-си вятъра, но това не е същото, което правят дърветата, има разлика в термични коефициенти, поемане на влага, и други моменти. И ако издигайки се нагоре, за да пестим площ си мислим, че решаваме нещата, то това не е така, защото около сградите отива още толкова и повече площ за паркиране на колите, и най-вече просто за широки улици. Ами извънградските пътища и магистрали? Гледано отвисоко градските, а отдавна и извънградските, райони приличат на лунни или марсиански пейзажи, и магистралите са като марсианските канали, може би малко по-тесни от тях, но с тенденция да "надебелеят". Защото, най-кратко казано, станахме твърде много хора на земната топка и като че ли чакаме нещо да ни намали едно поне стотина пъти!
     При това положение, аз не знам, но парниковия ефект, доколкото съществува, може дори да е положително явление, защото поне малко спира промените на температурата, т.е. оказва известно стабилизиращо действие (в пустините няма парници, нали?).

     4. Защо властите ни заблуждават?

     Така че, ако аз съм прав — а това сигурно е така, помислете и Вие самите —, то тогава съвсем резонно възниква въпроса: защо тези, които би трябвало да знаят по-добре нещата, т.е. политиците, поне консултирани от различни учени, ни говорят за глобално затопляне? Ами, сигурно защото така е по-изгодно, нали? По-изгодно и за политиците, което ще рече за ... бизнеса, който стои зад тях (защото то това е квинтесенцията на капитализма в икономическо отношение: власт на определени бизнес групировки), и за нас самите (защото искаме и да летим когато си искаме, бързо и евтино, и да живеем в градове, и да караме бързи коли, и да имаме работа, и прочее и прочее). Ща не ща пак се сещам за горките китове на времето.
     А освен самолетите и колите има и едно по-пряко въздействие за бизнеса, увеличава се производството на някои стоки и услуги, защото ако не само през зимата се отопляваме, а и през лятото се охлаждаме, то това е и допълнителна енергия, респективно разходи за хората, но и печалби за бизнеса; аналогично и производството и потреблението на разни други стоки нараства, щом времето често се мени, духат по-силни ветрове, трябват ни по-добре изолирани жилища, и прочее. Така че обикновения човек и не може правилно да прецени кое би било по-добре, дори да би могъл той самия пряко да влияе, т.е. не е като само да намалим летенето, или да живеем на село. Обаче мислете малко прогностично, поне от малко малко напред във времето, и си спомнете за изравняването на температурите на полюса и на екватора, защото ние натам сме се запътили.
     Сега, проблемите, разбира се, са сложни и взаимно-обвързани и не можем изведнъж да ги оправим, но можем поне да започнем да се движим в правилната посока (а не в неправилната) и аз ще предложа някои мерки за това. Въпроса с пренаселеността, обаче, си остава, понеже той е достатъчно сложен, за да го кооптираме и него тук, но все пак да напомня, че според официални данни населението на Земята се удвоява вече за 35 години, което доста точно прави три пъти по толкова за един век, или 2*2*2 = 8 пъти, или че след един век, ако тенденцията остане същата, вече ще сме 50 милиарда души на "топката" (защото 6*8 = 48, но ние сме вече повече от 6 млрд.)! След още един век това ще даде 400 млрд., а след още един вече ще станем към 3 гига човеци (а не байтове). Това ми се вижда бая страшничко на мен, не знам как е за Вас.

     5. Какво можем да направим за да спрем това размесване на атмосферата?

     Ами вижте, въпросът е преди всичко в нашето виждане за света, въпрос на философия, на начин на живот, на морални ценности, нека не се лъжем, че не е така! Ако не бързаме толкова да живеем и да правим кариера (като че ли преди нас други същества не са живели милиарди години; и като че ли не остават още милиарди години докато нашето Слънце угасне), ако не държим да присъствуваме навсякъде лично (след като вече можем да наблюдаваме на екрана почти всичко), ако не харесваме да живеем в мравуняци, а предпочитаме нормални едно- и дву- етажни къщи и сред природата, ако не искаме да се плодим в такива ужасяващи мащаби, и прочее, нещата няма да бъдат толкова опасни. Тоест, ако не сме толкова суетни и не живеем само в днешния ден, и не се ловим по думичката "ново", всичко ще е доста по-розово. Но това ще рече, до голяма степен, да отречем западния начин на живот, западните ценности, и да се върнем към древните източни теософии. Аз лично не виждам защо да не го направим, защото от много бързане, някъде от времето на Карл Маркс насам, само до катаклизми стигаме, но аз съм вече на години, така че младите може да си бързат, щом толкова искат. Затова аз ще предложа и няколко основно палеативни мерки, но които би трябвало да донесат някакви резултати, и поне забавят този процес на разбъркване на атмосферата.
     Първо за самолетите: ами то е елементарно (както всичко гениално) и се състои във въвеждането на акциз върху самолетните километри (и за хора и за стоки), с цел след едно 20-тина година те да станат неизгодни, а дори и след 10-тина хората да се замислят и да ги намалят. Та нима не се процедира така с цигарите? Едно примерно предложение за конкретните проценти е: по 5% (до 10% — това може да се обсъжда и коригира текущо) на година увеличение на цените на самолетните билети и цените на превозите с тях. В такъв случай, ако човек трябва да отлети някъде на 600 км., примерно, разстояние, и ако то ще му излезе два пъти по-скъпо, отколкото ако използува автобус или влак, то той почти винаги ще се откаже. Освен това да започне постепенно премахване на всички къси самолетни връзки, като се започне с разстояние от 300 км. (надали някой използува самолет за такива дистанции), и това разстояние да се увеличава с по 30 км. на година, примерно, докато се стигне до 1000 километра минимално разстояние.
     Що се касае до озеленяването също имам просто предложение: при всеки нов строеж да се изисква на всеки квадратен метър застроена площ (т.е. покрита земя, а дали това е сграда, път, или е нещо, което има помощни функции, това няма значение) да се заделя и още толкова зелена площ, като поне половината от нея да е с дървета (и заедно с всички необходими съоръжения, било за напояване, било за поддържане на насажденията, т.е. нещата веднага да започнат да функционират и само да се чака дърветата да пораснат); ако става дума, обаче, за строеж в градски условия, или където вече има нещо построено, то на 1.0 кв.м. площ да се иска 0.5 кв.м. зелена площ и 0.5 кв.м. соларни батерии, с оглед на това да не се налага намаляване на жилищната площ дори и без увеличаване на височината на сградата! Как си го представям това последното ли, че ще съборим 2 дка жилищен блок и на негово място ще се изгради също 2 дка блок, плюс 1 дка зеленина и 1 дка соларни батерии? Ами много просто, ще се използува и покрива, и пътищата, защото соларни батерии може да се слагат навсякъде (може и по стените и прозорците), и съвсем не само хоризонтално, а ако са под ъгъл от 45 o то това дава едно увеличение на площта от 1.4 пъти (корен квадратен от 2, ако бъдем по-точни, което е 1.4142...), като може дори да се прави и едното и другото, т.е. на покривите да има оранжерии, които да се покриват поне наполовина от соларни батерии (и те може да се на два пласта, така че да е възможно да се местят, и по този начин хем да спират слънцето повече, ако е много ярко, хем да увеличават площта на батериите, но ако е облачно то да пропускат, да речем, към 50% от светлината.
     Тези мерки могат да се приложат дори веднага, но след едно 10 - 20 години положително няма да има никакви проблеми със соларните батерии. Последните няма да спрат вятъра пряко, разбира се, но те ще дават електроенергия, което значи, че ще се гори по-малко — каквото и да било то —, и съответно ще има по-малко пушеци. При това ако е сложно синхронизирането на получената електроенергия по волтаж със мрежата, то може да има допълнителни контакти за прав ток с напрежение, примерно, 12 V (или 24 V, или каквото там се приеме), които да могат да се използуват за захранване на компютри и нагревателни прибори. Тези идеи може да се доразвият още, но това ще направим в следващата точка.

     6. Какво може да ни очаква в близко бъдеще?

     Соларни батерии може да се слагат и покрай шосетата (или на колове в средата, в разделителната полоса на автострадите), а също покрай пътищата може да се иска да се строят и ивици (от 5 до 10 метра широки) от дървета, било то плодоносни, било не, било лозя, палмети, оранжерии, и прочее. Също няма нищо невъзможно ако там започнат да се строят и ... жилища, разбира се, защото няма нищо лошо хората да живеят сред природата, а и до пътя, т.е. на пътя. И в това отношение изглежда Арабията най-много ще "намаже", защото там слънце да искаш, а щом се появи и електроенергия, то и вода ще потече, и гюлове ще зацъфтят, и оранжерийки ще възникнат, и тревица ще порасне (покрай пътищата, малко по малко), и агънца ще заблеят, и тъй нататък.
     Също не виждам нищо лошо ако се възродят, доколкото е възможно, и круизните пътувания, като част от (или цялата) почивка, така както е било векове на ред (примерно, чувах, че сега можели да се строят съвсем съвременни ... платноходи, с компютърно управление, и с двигатели в случай на нужда, съвсем модерни, така че на човек просто да му е драго да предприеме една обиколка с такова корабче, стига да има достатъчно пари за това). Както и да се минимизират всякакви възможни пътувания с помощта на компютъризирано присъствие (за конференции, бизнес срещи, и прочее). Едно тримерно виртуално присъствие ще бъде напълно достатъчно поне в 3/4 от случаите, а това значи 4-кратно намаление на пътуванията.
     Аз си мисля дори, че съвсем не е сложно да се премине в редица заводи и големи предприятия (с повече от 50 души, да речем), към работа 3 дни седмично по 10 часа, като хората нощуват там — или в общежития, или в каравани, с всички възможни удобства —, което ще даде едно намаление на пътя от 5 (или, евентуално, 4) пъти седмично, до един единствен път, а това е спестен и бензин, и време, и удобства (а, ако щете, и възможност да "опознаете" по-добре колежките или колегите си в съвременния "безсемеен" свят). Същата идея трябва да се прилага и при обучението, като децата се учат основно пред компютрите, а посещават учебното заведение горе-долу 1/5 от времето, т.е. един ден седмично, ако са в училище, и по една седмица веднъж на месец (или месец и половина), ако са студенти във висши учебни заведения или колежи.
     Добавете към това и електромобили, и ще видите как и обезлесяването ще намалее, и ветровете ще отслабнат. А ако и хората понамалеят (до към 50 - 100 милиона — аз съм разглеждам този въпрос на други места), което ще доведе и до премахване на войните (защото: за какво да се бият хората, след като има всичко и за всички?) и проблемите ни почти ще изчезнат.

     11.2012


      — — —


 


Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/

Рейтинг@Mail.ru